Решение № 8638 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 658/2026 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба от Д. С. Н., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. 1, ап. 2, чрез адв. Х. Р., против Заповед № РД 10-851/19.02.2026г., издадена от главен секретар на Министерство на образованието и науката, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“. Жалбоподателката поддържа, че заповедта за незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че оспорения акт е необоснован и неправилен, не е мотивиран надлежно, липсва описание с нужната конкретика относно всяко от визираните нарушения, дата и място на извършването им и обстоятелствата, които ги потвърждават. Не са посочени конкретните служебни задължения, които са нарушени от служителя. Допуснато е нарушение на чл. 91, ал.1 от ЗДСл, не са посочени критериите, които следва да се съобразят при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Нарушенията посочени в заповедта, в контекста на чл. 28, ал.1 от ЗДСл са за нарушения на чл. 2, т.3, 4, 6 и 10, чл. 5, ал.1 и ал.2, чл. 5, ал.3, чл. 17, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/. От заповедта не става ясно с кое действие е извършено всяко нарушение. Посочените в заповедта нарушения, не кореспондират с приетите от ответника факти. Фактически установявания по отношение на цитираните в заповедта разпоредби от КПСДА липсват. Нито в искането на писмени обяснения, нито на изслушването проведено на 29.01.2026 г. са поставяни въпроси на жалбоподателката имащи отношение към нарушенията, за които й е наложено наказание. Неизслушването по всички посочени в заповедта нарушения е съществено процесуално нарушение, съгласно чл. 93, ал.2 от ЗДСл. В заповедта липсват факти от кои действия като държавен служител се налага извод за недобросъвестно, безотговорно и безотчетно поведение. Не е посочено кои действия на жалбоподателката се считат за поведение, уронващо престижа на държавната служба при изпълнение на служебните задължения и в обществения живот, и при използване на информационни и комуникационни технологии. Счита, че е нарушено изискването на чл. 97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй като за всяко от описаните нарушения не са посочени дата и място на извършване, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Описаните нарушения не са обвързани с конкретна правна норма и конкретно служебно задължение, което Н. да е нарушила виновно. Посочено е, че е нарушена нормата на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като не е уточнено кои са административните актове, които жалбоподателката е издала в противоречие с разпоредбата и въобще издавала ли е административни актове. Изтъква, че вида и размера на наложеното наказание е определен в противоречие с нормативните изисквания. Не са обсъдени тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите. Вредните последици по смисъла на чл. 91, ал.1, т.1 от ЗДСл следва да са пряк резултат от нарушението и да са конкретни. Такива факти в заповедта липсват. Не са взети под внимание обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е разгледано цялостното служебно поведение на държавния служител. В заповедта е посочено, че нарушенията са извършени виновно, но не е определена формата на вината. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт. В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Прави искане за отмяната на оспорения акт и присъждане на сторените по делото разноски. В депозирано писмено становище с.д. 11925/05.06.2026г. сочи, че заповедта е нищожна, тъй като делегацията е извършена от министър Д. през 2017 г., а към момента министър на образованието е друго лице. Смяната на министъра води до отпадане на действието на делегирането, ако новия министър не го потвърди. Поддържа, че част от представените доказателства са неотносими към спора. При налагане на наказанието ответника не е взел предвид, че през 2024г. и 2025г. Н. е оценена като изключително изпълняващ длъжността си и напълно според изискванията за нея. Повторно моли за отмяна на акта и претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът - Главен секретар на Министерство на образованието и науката, представлявано от гл. юрисконсулт В. А. в писмена защита с.д. 11925/05.06.2026г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че нарушенията, за които е наложено наказание на Н. са доказани. Сочи, че акта е издаден от компетентен орган, тъй като заповедта за делегиране на права не е отменена от настоящия министър. Поддържа, че не е задължително и нормативно предвидено, за всяко нарушение да се посочва коя норма от КПСДА не е спазена. На стр.7 и 8 от заповедта са посочени нарушените норми от Н.. Жалбоподателката е изслушана за всички шест нарушения, което се установява от протокол за проведена процедура на 29.01.2026 г. Счита, че в заповедта е посочен периода на извършване на нарушенията, както и мястото на извършването им. Изтъква, че в заповедта ясно е посочено кои норми на ЗДСл и КПСДА е нарушил служителя. Сочи, че от представените доказателства е установено, че Началника на РУО е издал заповед със задължителни предписания до директора на училището. От анализа на КП от 19.08.2025 г. и Доклад от 20.08.2025 г., става ясно, че в първия документ има едни констатации, а във втория има и предложение да се дадат задължителни предписания на директора да предприеме дисциплинарни мерки спрямо лицата, допуснали нарушенията. Излага доводи, че жалбоподателката и колегата й Й. П. са изготвили заповед от 03.10.2025 г. със задължителни предписания до директора на училището, като са подвели началника на РУО - Варна, че са извършени дисциплинарни нарушения от персонала на училището и директора е следвало да предприеме действия спрямо тях. От доклада на Директора на училището става ясно, че това не е вярно. Затова в оспорения акт е посочено, че при разглеждане на сигнала е допуснато да бъде нарушен един основен принцип от АПК - този на истинността, което обосновава извод за виновно нарушаване на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК от страна на жалбоподателката. Н. не е провела разговори с посочените длъжностни лица от училището, не е установила всички факти и обстоятелства по жалбите, констатациите по т. 3 и т. 4 от изготвения КП до Началника на РУО не съдържат конкретика, подкрепена с доказателства за наличие на извършени нарушения. Н. не е спазила принципа за установяване на съответствие между фактическото състояние на обекта или процес в образователната институция с изискванията на законите. По отношение нарушението в т. 6, сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не е ходила на място в училището. Изтъква последиците за държавната служба и гражданите, формата на вината и счита, че правилно е определено дисциплинарното наказание. По изложените доводи моли за отхвърляне на жалбата. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: На 20.06.2025 г. в МОН е депозирана жалба от А. и И. И., законни представители на Б. И. в която се сочи, че детето им е ученик в ОУ „Св. Климент Охридски“. През учебната 2024-2025 г. със заповед на директора е променено работното време на училището, като трябвало да си вземат децата до 17 ч. Тъй като родителите работили във Варна, нямали възможност да сторят това, говорили с директорката, която им заявила, че има нови правила. През м.11.2024 г., поради задръстване на А. мост родителите закъснели, детето им се обадило, че искат да заключат училището. Родителите помолили хигиенистката В. да остане с детето. Тя отказала. Детето се придвижило до близкия магазин. В последствие родителите решили да инсталират на телефона на детето Б. приложение, с което да следят местоположението му. Няколко дни след инсталиране на приложението те започнали да чуват странни звуци от телефона, като установили че има и сигнал в реално време. Установили и наличие на няколко дълги записа. Един ден И. чула разговор, при който хигиенистката обсъждала детето й, ползвала обидни думи по адрес на родителите. Изложени са твърдения за наличие на нерегламентиран достъп до лична информация събрана за целите на образованието, което води до нарушение на ЗЗЛД. В записите се чувало, че често служител в училището псува в присъствието на децата, хигиенистката носила алкохол в училище. Детето било наричано с обидни думи. Твърди, че синът й е обвинен, че разпространява порнографска литература, защото е занесъл книгата „Защо? Пубертет и пол“. Чувало се разговор, че трябва да се съберат подписи срещу детето, за да го махнат от училище, че ще го впишат в регистъра на агресивните деца. Започнали да намаляват оценките на детето. Детето било консултирано с клиничен психолог, след което временно било отделено от училищната среда. Директорът на училището се обадил, че за да бъдат оформи оценки, трябва да се яви и да положи изходни нива. Направено е искане да се извърши проверка и да се вземат мерки срещу нарушителите /л. 39-43 от преп./. По делото е приложена психологична консултация на детето, със заключение детето да посещава детски психолог, както и да бъде обсъден проблема с учителите и съучениците им. Обсъждането следва да бъде направено от психотерапевт /л.47-48 от преп./. С писмо от 03.07.2025 г. жалбата депозирана в МОН е изпратена на Началника на РУО – Варна, по компетентност. Жалба с аналогично съдържание е депозирана с вх. № 94-897/19.06.2025 г. в РУО – Варна. Със заповед № РД-06-657/1.07.2025 г. Началника на РУО – Варна е определил по депозираната жалба-сигнал от 19.06.2025 г. Д. Н. и Й. П. да извършат проверка в институцията от системата на предучилищното и училищно образование – ОУ „Св. Климент Охридски“, обект и предмет на контрола е посоченото училище и фактите и обстоятелствата посочени в сигнала. Целта е установяване на съответствието между фактическото състояние на процесите в образователната институция във връзка с твърдените факти и обстоятелства в сигнала с изискванията на законите. Срок на изпълнение на задачите до 19.08.2025 г., срок за изготвяне на КП до 19.08.2025 г., срок за изготвяне на доклад до началника на РУО – 19.08.2025 г. /л.85 от преп./. На 19.08.2025 г. е изготвен Констативен протокол № КМОД 11-355, в който е отразено, че е извършена проверка в ОУ „Св. Климент Охридски“ в с. Константиново, за установяване на съответствието между фактическото състояние на процесите в образователната институция във връзка с твърдените факти в сигнал от 19.06.2025 г. Проведен е разговор с директора Б., извършено е запознаване и проверка на място с документи, имащи отношение за изясняване на новите фактически обстоятелства, посочени в сигнала. Отразени са следните констатации: в присъствие на директора са прослушани записите на приложена флаш памет. Установено е, че изказванията, употребените в тях епитети, квалификации и обидни думи, съответстват на посочените в сигнала. Налице са данни за поведение от страна на педагогическия и непедагогическия персонал, което е в противоречие с чл. 4 и чл.5 от ЗПУО и КЕПСПУО. Към датата на проверката, посочените в сигнала служители на образователната институция са в платен годишен отпуск, в отпуск при временна неработоспособност и един е с прекратено трудово правоотношение, поради което не са установени допълнителни факти и обстоятелства. Директорът е заявил, че не е знаел за останалите случаи в сигнала и не е изисквал писмени обяснения от персонала. Към КП са приложени заповед от 02.05.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение с И. Д. – огняр. Приложени са заповеди за разрешен платен отпуск на В. М. за периода 17.06.2025 г. до 30.06.2025 г. от 02.07.2025г. до 31.07.2025г. и от 05.08.2025 г. до 05.09.2025 г., на И. П. от 23.06.2025 г. до 30.06.2025 г. и от 02.07.2025 г. до 29.08.2025 г., на Б. Б. от 02.07.2025 г. до 29.07.2025 г. и от 01.08.2025 г. до 29.08.2025 г., на М. В. от 21.07.2025 г. до 22.08.2025 г., както и болничен лист на В. за периода от 01.08.2025 г. до 14.08.2025 г. /л. 86-91 от преп./. Изготвен е доклад от Н. и П. с № 80-333/20.08.2025 г., в който е посочено, че по постъпил сигнал от МОН от 20.06.2025 г., идентичен със сигнал от 19.06.2025 г. е извършена проверка, в хода на която са проведени разговори с директора, запознаване и проверка на място и в сайта на училището с документи, имащи отношение към фактите и обстоятелствата посочени в сигнала. Констатирано е следното: в присъствието на директора са прослушани записи към сигнала на флаш памет. Установено е, че аудиофайловете съдържат обидни квалификации, унизителни изрази и заплашителни думи, насочени срещу ученик и неговото семейство. Съдържанието на записа съответства на твърденията в сигнала, което потвърждава основателността на изложените от родителите факти. Обидите и подигравките към детето и неговите родители са създали враждебна и унизителна среда в училището, несъвместима с образователната и възпитателната функция на институцията. Това се е отразили пряко върху психическото състояние на ученика и довело до неговата изолация. Тези действия са извършени от педагогически и непедагогически персонал в институцията, в противоречие с чл. 4 и чл.5 от ЗПУО и чл. 4 от ЕКУООУ, в нарушение на моралните отговорности на чл. 13, 14, 15 16 от ЕК. Установена е липса на ефективен контрол на директора на ОУ, свидетелстващ за пропуски в управлението и контрола върху дейността на персонала. Направени са изводи за наличие на данни за поведение от страна на персонала в противоречие с чл. 4 и чл.5 от ЗПУО, като директора не е създал и не е осъществил ефективен контрол върху дейността на персонала, което свидетелства за пропуски в управлението. Направени са предложения: да се дадат задължителни за изпълнение предписания на директора на училището: да предприеме незабавни дисциплинарни мерки спрямо лицата, допуснали нарушенията. Да предприеме мерки за създаване на безопасна и подкрепяща среда за всички ученици. Да осъществява ефективен контрол на педагогическите специалисти за обективно и справедливо оформяне на успеха /л. 92 от преп./. На 20.08.2025 г. е изготвено писмо до А. И. и И. И. във връзка с извършената проверка /л.93 от преп./. На 03.10.2025 г. е изготвен Доклад от И. Р.- началник на РУО – Варна до Директора на Дирекция „Организация и контрол“ в МОН /л.96-98 от преп./. На 05.09.2025 г. е депозиран сигнал от педагогически и непедагогически персонал на ОУ "Св. Климент Охридски", с. Константиново до Варненска окръжна прокуратура, в който се сочи, че родители на ученик от училището са ползвали мобилно приложение, инсталирано на телефон на детето, за да извършват записи и да подслушват лични разговори. Записите са правени в продължение на цялата учебна година, в коридора на първия етаж, извън класните стаи и извън часовете, без съгласие на персонала. Родителите са ги представяли на трети лица за изслушване, подали са жалба и в РУО - Варна, като са предали флаш памет с избрани записи. След връчване на констативен протокол на директора на училището, персонала е решил да предприеме действия, тъй като случилото се е довело да нарушаване на работната среда, липса на доверие, накърняване на личното достойнство. Записите продължават да се разпространяват в населеното място и води до настройване на общественото мнение срещу колектива на училището. В сигнала се сочи, че е налице незаконно подслушване и разпространение на лични данни. Направено е искане да се извърши проверка. Сигнала е подписан от 13 служители на училището /л. 16-19 от преп./. На 09.09.2025 г. е депозиран сигнал до Окръжна прокуратура - Варна от родители и жители на с. Константиново, в който е посочено, че в продължителен период от време са били правени записи на лични разговори на педагогически е непедагогически персонал в ОУ "Св. Климент Охридски", с. Константиново. Записите са предадени на Директора на РУО - Варна, която ги е използвала като аргумент за искане на оставката на директора на училището. Изложени са доводи, че е недопустимо използването на непълнолетни лица в извършването на дейност с противоправен характер, както и че се въвлича дете в действия, които могат да засегнат развитието му /л.14-15 от преп./. На 12.11.2025 г. е издадено постановление на прокурор при Варненска окръжна прокуратура, с което двата сигнала са изпратени до Инспекторатът на Министерство на образованието за извършване на проверка на обстоятелства изложени в сигналите, касаещи действия на началника на РУО – Варна /л.12 от преп./. На 27.11.2025 г. е издадена Заповед № РД-09-3670 от Министъра на образованието и науката, с която е определена комисия от двама държавни инспектори от Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията на МОН , която да извърши проверка възложена с постановление на ВОП, във връзка с постъпилите два броя сигнали /л.4-5 от преп./. На 24.11.2025 г. е изготвен доклад на ръководител на Инспектората по чл. 46 от ЗА – предварително проучване, в което е констатирано, че депозираните сигнали не са анонимни, същите са препратени на И. Р. за предприемане на действия по компетентност. Констатирано е, че сигналите неправилно са препратени, тъй като сигналите не могат да се решават от органите или длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени. Предложено е да се извърши проверка на обстоятелствата, изложени в сигналите, касаещи действията на началника на РУО – Варна по реда на чл. 24 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието на специализираните контролни органи /л.6-11 от преп./. На 23.12.2025 г. е изготвен доклад от определената комисия със заповед от 27.11.2025 г. инспектори. Констатирано е, че ОУ „Св. Кл. Охридски“, с. Константиново е общинско училище, в което са сформирани 4 паралелки. Относно наличието на тайни записи от телефон на ученик е установено, че в МОН са постъпили две идентични жалби от 20.06.2025 г. и 25.06.2025 г. от А. и И. И., родители на Б. И., ученик в ОУ „Св. Кл. Охридски“. Д. Б. е постъпило в училището през 2022 г., в началото се е чувствало добре, но през 2023/2024 г. са започнали оплаквания от учители във връзка с поведението му. Според родителите – директора Б. е променила работното време на училището и за край на учебния ден е определила 17 ч., това е създало трудности за родителите да прибират детето, тъй като работят в гр. Варна. Родителите помолили г-жа М. да ги изчаква, но тя отказала. С оглед осигуряване безопасност на детето родителите инсталирали на телефона на сина си приложението Рingo, с което да следят местоположението на детето. Няколко дни след това майката установила, че приложението предава в реално време и гласови сигнали, който били записани на нейния телефон. В продължение на няколко месеца родителите слушали записи и разговори между хигиениста и учители, касаещи детето им и съдържащи обидни квалификации. Твърдят, че в разговорите се споменава, че трябва да пишат по-ниски оценки на детето, за да не е отличник. Родителите сочат, че отношението към детето наложило то да се консултира с клиничен психолог. За кратко време Б. отсъствал от училище, за което родителите подали заявление чрез платформата Школо. В края на учебния процес директорът се обадил на родителите, като посочил, че поради отсъствията на ученикът няма достатъчно оценки и е необходимо да се яви на изпити за оформяне на годишни оценки. Към жалбата на родителите приложили гласови записи, психологична експертиза на детето. Така депозираните две жалби от Иванови са изпратени с писмо от 03.07.2025 г. на РУО – Варна по компетентност. В доклада е отразено, че в КП липсват данни, за конкретната дата на която проверяващите са били в училището. Изискани са данни за това от проверяващите П. и Н., които посочили, че не си спомнят. Представено е копие от извадка от Книгата за регистриране на проверките на контролните органи на МОН от проверяваното училище, в която е отразено, че извършената проверка по сигнал от 19.06.2025 г. е на дата 09.07.2026 г. Проверяващите изискали данни защо срокът на проверката е почти два месеца, като П. и Н. посочили, че е съобразил срока, определен в АПК. Комисията преценила, че в КП липсват констатации относно твърденията на родителите в сигнала: за промяна на работното време на училището, за нерегламентиран достъп до лична информация и разпространяване на клеветническа информация от хигиенистката; за набеждаване на детето, че е разпространявал порнографски материали; за умишлено намаляване на оценките му; и останалите твърдения. Изискана е информация от проверяващите. П. и Н. посочили, че няколко пъти са разговаряли с родителите по телефона и на място в РУО по техни устни сигнали. В представено от тях становище посочили, че през м.11.2024 г. И. И., родител на Б., депозирал оплаквания по телефона относно промяна в графика за целодневна организация на учебния ден в училището. Края на учебния ден – 17.00 часа, създавал неудобства за родителите, тъй като работили във Варна. Проведен е разговор с директора на училището, при което се установило, че промяна в часа сравнено с предходни години няма. Предишната учебна година хигиенистката е оставала до по-късно в училището и е предавала детето на родителите му или го е прибирала в дома си, откъдето те са го вземали. В последствие отношенията между родителите и хигиенистката са се влошили и последната отказала да продължава да прибира детето или да ги чака в училището. Повторно обаждане от същите родители е имало м.05-м.06.2025 г. с оплаквания, свързани с оформянето на годишните оценки, поради голям брой отсъствия по медицински причини. След разговор с директора този проблем бил решен. В писмена информация Н. и П. посочили, че след постъпване на жалбата през м. юни 2025 г. провели разговори с родителите и от тях разбрали, че в сигнала са изложили и вече решените проблеми, за да го подсилят, тъй като били „...афектирани от чутото в аудиозаписите по техен адрес“. Н. и колегата й пояснили, че сигнала е съдържал оплаквания, които вече са били разглеждани и по които заедно с родителите са взети решения, за това са се съсредоточили върху записите. Изслушали са записите заедно с директора на компютъра на П.. Чули са обидни думи и квалификации, изричани от различни лица. Б. им казвала кой говори, разпознавайки го по гласа, а от контекста казвала кого обсъждат гласовете. Установили, че изложеното в сигнала се потвърждава от приложените записи и го посочили в констативния протокол. Имали желание да разговарят със служителите в училището, но единия от тях бил напуснал, един в болничен, а останалите в дълъг платен годишен отпуск. Комисията от МОН изслушала част от предоставените от подателите на сигнала аудиофайдове, при което установила, че качеството на записа е много лошо, има странични силни фонови шумове, трудно се различават думи и реплики и не може да се установи логическа свързаност между тях. След като анализирали събраните доказателства, комисията определена със заповед от 27.11.2025 г. преценила, че не е разгледана постъпилата жалба в нейната пълнота. Ако проверяващите П. и Н. са решили, че по подадените в сигнала част от твърденията вече има решение е следвало да го отразят в КП. Констатациите в т. 3 и т. 4 от КП не съдържат конкретика, подкрепена с доказателства за извършени нарушения от конкретни служители. Не са проведени разговори с посочените в сигнала длъжностни лица от училището, които въпреки че са били в отпуск са имали по 1 до 3 дни присъствие на работа в периода на проверката. Проверяващите от РУО - Варна са изградили констатациите си на базата на твърденията на подателите на сигнала и на прослушване на звуковите файлове. При разглеждането на сигнала е допуснато да бъде нарушен един от основните принципи на АПК - този за истинността. Предвид срока за извършване на проверката и липсата на констатации по всички твърдения е направен извод, че проверяващите Н. и П. не са спазили изискването на чл. 17, ал. 1 и чл. 17в, ал. 1 от ПУФРУО. За резултатите от проверката Н. и П. са изготвили Доклад № 80-333 от 20.08.2025 г. до началника на РУО. В доклада е отразено, че са извършили проверка на място. В Доклада са описани констатации, които не са отразени в КП, но са направени и такива, за които проверяващите не притежават необходимата експертиза и компетентност, „ ... аудиофайловете съдържат обидни квалификации, унизителни изрази и заплашителни думи, насочени срещу ученик и неговото семейство.“ „Обидите и подигравките към детето и неговите родители са създали враждебна и унизителна среда в училището, несъвместима с образователната и възпитателната функция на институцията. Това се е отразило пряко върху психическото състояние на ученика и довело до неговата изолация.“ Комисията преценила, че изводите в доклада не се основават на фактически констатации, например, че са „Налице са данни за поведение от страна на педагогически и не педагогически персонал, което е в противоречие с чл. 4 и чл. 5 от ЗПУО и Етичен кодекс на училищната общност в основно училище „Свети Климент Охридски”, с. Константиново, общ. Варна. Директорът на училището не е създал и не е осъществил ефективен контрол върху дейността на персонала, което свидетелства за пропуски в управлението на образователната институция.“ Относно направения извод за неосъществен ефективен контрол от страна на директора е посочено, че при директора на училището не е постъпвал сигнал - устен или писмен от родителите на ученика за непрофесионално и неетично поведение на някой от служителите в училището. Преценено е, че направените, в доклада предложения за задължителни предписания не произтичат от констатациите в КП: директорът на училището да предприеме: „незабавни дисциплинарни мерки спрямо лицата, допуснали нарушенията; мерки за създаване на безопасна и подкрепяща среда за всички ученици, както и да осъществява ефективен контрол на педагогическите специалисти за обективното и справедливо оформяне на успеха на учениците. Преценено е, че докладът съдържа констатации, които не са отразени в КП и не става ясно как проверяващите от РУО - Варна са стигнали до тях. Направените констатации за психическото състояние на ученика, за липсата на ефективен контрол от страна на директора, за неуточнени нарушения на Етичния кодекс от неназовани служители на училището, не създават увереност за обективно, добросъвестно и професионално изпълнение на задачата от проверяващите Д. Н. и Й. П.. Извън компетентностите и правомощията на експертите от РУО е установяване на автентичността на телефонните записи - дали записът е манипулиран, дали е цялостен и доколко гласът принадлежи на определено лице. Това може да се установи само от компетентни органи. В КП от извършената проверка в ОУ „Св. Климент Охридски“ не са налични конкретни констатации за нарушения и конкретни извършители на тези нарушения, Инспектората на МОН не установил причинно-следствена връзка между изложеното в КП и изводите и предложенията в Доклада за резултатите от проверката. При изготвянето на Доклада проверяващите служители от РУО - Варна не са спазили изискването на чл. 18, ал. 7 от ПУФРУО. На директора на ОУ „Св. Кл. Охридски“ е издадена Заповед от 03.10.2025 г., е която са дадени четири задължителни предписания. На 20.11.2025 г. директорът е изпратил доклад, регистриран в РУО, за изпълнение на първите три предписания с приложени документи, доказващи изпълнението. Директорът информира, че тримата служители, чиито гласове са били разпознати в записите (двама учители и хигиенистката) са заявили, че разговорите са водени в неформална обстановка и не представляват официална комуникация с родители и ученици, отделни фрази са извадели от контекста и не отразяват професионалните им намерения или реалните взаимоотношения с участниците в образователния процес. Директорът информира и за други предприети действия относно изпълнение на предписанията. В резултат на събраните доказателства са направени следните изводи: П. - главен юрисконсулт и Н. — старши експерт в РУО не са изпълнили Заповед от 01.07.2025 г. на началника на РУО - Варна за извършване на проверка в ОУ „Св. Кл. Охридски “, с. Константинов. Изготвеният КП № КМОД 11-355/19.08.2025 г. и Доклад № 80-333/20.08.2025 г. съдържат подвеждаща информация по отношение на времето и мястото на извършената проверка, запознаването на място с документи, имащи отношение за изясняване на фактите и обстоятелствата, посочени в сигнала. Изградили са констатациите в КП и Доклада до началника на РУО на база твърденията на подателите на сигнала и на прослушване на звуковите файлове. Извън компетентностите и правомощията на експертите от РУО е установяване на автентичността на телефонните записи, която може да се установи само от компетентни органи. При разглеждането на сигнала от И. и И. е нарушен принципа на истинността. Съгласно чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. Преценено е, че Н. е допуснала нарушение на: принципите за добросъвестност, безпристрастност, отговорност и отчетност, определени в чл. 2, т. 2, т, 3, т. 4, т. 6 и т. 10 от КПСДА; чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА, съгласно който служителят при спазване на принципите по чл. 2 подпомага органа на държавна власт при разработването и провеждането на държавната политика, както и изпълнява задълженията и функциите си е необходимия професионализъм; чл. 5, ал. 3 от КПСДА - когато правят предложения пред органите на държавна власт, служителите предоставят цялата информация, отнасяща се до вземането на конкретно решение; чл. 17, ал. 1 от КПСДА, а именно: при изпълнение на служебните си задължения, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, следват поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Неизпълнението на служебните задължения е нарушение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. Цитираните нарушения са дисциплинарни по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. В заключение е предложено да се образува дисциплинарно производство срещу Д. Н. /л.20-38 от преп/. На 10.12.2025 г. е изготвено становище от Н. и П., до Комисията назначена със заповед от 27.11.2025 г. в която сочат, че през учебната 2024/2025 г. е получен сигнал по телефона от И. И. – родител на Б., че директора на училището е променила графика за целодневна организация на учебния ден, като е фиксирала 17 ч. като край на учебния ден. Това било неудобно за родителите. Колегата на Н., П. реагирал на подадения сигнал, разговарял с директора и изискал утвърденото разписание на учебния ден, то било изпратено на 29.11.2024 г. Било установено, че разминаване с разписанието от предходната година няма. С директора и родителите са проведени срещи за решаване на проблема. Било установено, че предходната година хигиенистката е оставала до по-късно в училището и е предавала детето на родителите му или го прибирала в дома си, докато родителите го вземат. Не е установена разлика в началния и крайния час на учебния ден за двете учебни години. Установено е от директора, че отношенията между родителите и хигиенистката са се влошили и последната е отказала да прибира детето или да ги чака. В края на годината родителите и директора са провели разговори във връзка с прибирането на детето, като Б. е уведомила, че е постигнато компромисно решение. В края на май – началото на юни 2025 г. И. се е обадил отново на П., като се е оплакал относно оформянето на оценките на детето. Извършена е проверка от П. в НЕИСПУО и е установено, че няма учебни предмети, по които да няма достатъчен брой текущи оценки за оформяне. Проведен е разговор с директора, уведомена е за постъпилото обаждане, както и че няма пречка за оформянето на годишните оценки на детето и проблема бил решен. В края на м. юни 2025 г. след приключване на учебната година на ІV клас е постъпил сигнал от родителите с приложени звукозаписи. В сигнала имало нови обстоятелства, за които е извършена проверка. От проведен разговор с родителите е установено, че в сигнала са изложени проблеми, които вече са решени, но те са подали сигнала, афектирани от чутото в аудиозаписите. Проведени са няколко срещи с родителите по тяхна инициатива в резултат на което напрежението е минимизирано. Към становището е приложен имейл от 29.11.2024 г. с приложени заповеди за утвърждаване на организацията на учебния ден за 2024/2025 г. и 2023/2024 г., както и извадка от НЕИСПУО /л.99-105 от преп./. До Д. Н. е изготвено писмо с изискана информация кога, в кой ден е посетил ОУ „Св. Климент Охридски“, както и за посещението има ли издадена и подписана командировка /л.109 от преп./. На 10.12.2025 г. е депозирана информация от Н., че не си спомня, деня, нито часовия диапазон на проверката, не си спомня налице ли е подписаната заповед за командировка /л.110 от преп./. Във връзка с изискани сведения от комисията, извършваща проверката, от директора Б. е депозирана информация, според която тя е узнала за наличието на запис, направен от телефон на ученик при посещението си в РУО – Варна. Директорката се запознала със съдържанието на записите в присъствието на Н. и П. /л.120-123 от преп./. На 22.01.2026 г. е изготвено писмо № 94-379 до Д. Н., с което тя е уведомена от Гл. секретар на МОН, че поради констатирани дисциплинарни нарушения е образувано дисциплинарно производство срещу нея. Дадена е възможност на Н. да даде писмени обяснения, като са формулирани 8 въпроса. Жалбоподателката е уведомена, че ще бъде изслушан на 29.01.2026 г. от 10.30ч. в МОН /л.124-131 от преп./. На 27.01.2026 г. Д. Н. е депозирала доклад, в който е дала отговор на поставените въпроси /л.132-141 от преп./. Представен е протокол за проведена процедура по чл. 93, ал.1 от ЗДСл, видно от който на 29.01.2026 г. Н. е бил изслушана относно проблеми констатирани в доклад от 23.12.2025 г. до Министъра на образованието. При изслушването Н. е заявила, че не проверявала на място документи в училището. По отношение автентичността на записите е посочила, че не познават лицата, чиито гласове са записани, но директорката е разпознала гласовете на служителите и тя може да прецени какви дисциплинарни мерки да предприеме /л.142-145 от преп./. Приложена е длъжността характеристика на старши експерт по организация на средното образование, с която Н. се е запознала на 26.11.2025 г. /л.146-151 от преп./. На 19.02.2026 г. е издадена оспорената Заповед № РД 10-851, с която е прието, че Д. Н. виновно не е изпълнила по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДСл компетентно и отговорно свои служебни задължения, определени в т. 4, т. 17, т. 31, т. 32, т. 33, буква „а“ и буква „в“, т. 38 и т. 39 от раздел V „Преки задължения“, т. 3 от раздел IV „Области на дейност“ и раздел III „Основна цел на длъжността“ от длъжностната й характеристика. Виновно не е изпълнила свои служебни задължения законосъобразно и отговорно, съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 17в, ал. 1 от ПУФРУО. Преценено е, че предвид чл. 28, ал. 1 от ЗДСл жалбоподателката е нарушила: - принципите за добросъвестност, безпристрастност, отговорност и отчетност предвидени в чл. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 10 от КПСДА, чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА, съгласно който служителят при спазване на принципите по чл. 2 подпомага органа на държавна власт при разработването и провеждането на държавната политика и изпълнява задълженията си и функциите си с необходимия професионализъм; - чл. 5, ал. 3 от КПСДА - когато правят предложения пред органите на държавна власт, служителите предоставят цялата информация, отнасяща се до вземането на конкретно решение; - чл. 17, ал.1 от КПСДА - при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Неизпълнението на служебните задължения е нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл. Служителят виновно е нарушил и чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Предвид горното, дисциплинарнонаказващият орган е преценил че са налице виновно допуснати нарушения от Н., които са дисциплинарни, съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. и представляват виновно неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правила от КПСДА, които са основание за търсене на дисциплинарна отговорност. При тези установявания на Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ /л.152-160 от преп./. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като върху заповедта е удостоверена дата на връчване на оспорващото лице, а именно на 20.02.2026 г., а жалбата е депозирана по електронен път на 05.03.2026г. Подадена е от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Предвид горното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед за налагане за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган. По делото е приложена заповед № РД09-1641/14.02.2017 г. на Министъра на образованието и науката, с която е възложено на Главния секретар на МОН свои правомощия по реализиране на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на служители по трудово правоотношение от администрацията на МОН и от РУО /л.2-3 от преп./. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Разликата между заместване и делегиране е съществена, при делегирането са касае за упълномощаване на един административен орган или длъжностно лице да упражнява правомощията, предоставени на упълномощаващия административен орган по силата на нормативен акт – ето защо и само нормативния акт, който определя правомощията на административния орган, позволява и тяхното делегиране като определя обема му и съответно другия орган или длъжностно лице, на което могат да се делегират. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При делегиране на правомощия не се определя конкретно лице, което да изпълнява длъжността на административния орган, в което се състои съществената разлика между заместването и делегирането. В настоящия случай безспорно е налице делегиране на права от Министъра на образованието и науката на ответника. Факта, че към настоящия момент друго лице е министър е ирелевантен. Видно от горното, процесната заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна. Съгласно чл. 93 ал.1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че Н. е поканена да даде обяснения, такива са депозирани в срок. Отделно от това жалбоподателката е изслушана, съгласно приложен протокол от 29. 01. 2026 г. Предвид изложеното, при издаване на заповедта е спазена разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл. Заповедта е издадена в писмена форма. Издадена е в срока визиран в чл. 94, ал.1 от ЗДСл. Съгласно чл. 97, ал.1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В нея се посочват: трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му. Настоящия съдебен състав приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалните разпоредби по следните съображения: Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да е доказано дисциплинарното нарушение и да се ангажира отговорността на служителя е необходимо да се установи от фактическа страна деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да се установен правнорелевантен резултат /вреда/ и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, трябва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви и правни основания за всеки от тях. Чл. 89, ал.1 от ЗДСл предвижда, че за виновно неизпълнение на служебните задължения, държавният служител се наказва с предвидените в този закон наказания. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба дисциплинарни нарушения са: неизпълнение на служебните задължения, забава изпълнението на служебните задължения, неспазване кръга на служебните правомощия, нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20, неспазване на правилата на КПСДА. В издадената заповед са описани следните нарушения: липса на констатации в КП по всички твърдения на родителите: за промяна на работното време на училището, за нерегламентиран достъп до лична информация, разпространяване на клеветническа информация от хигиенистката, за набеждаване на ученика, че е разпространявал „порнографски материали“, за умишлено намаляване на оценките му. Посочено е, че Н. не е разгледала в пълнота постъпилите жалби, не са проведени разговори с посочените в жалбата длъжностни лица от училището, в т. 3 и т. 4 от КП не се съдържа конкретика, подкрепена с доказателства за извършени нарушения на конкретни служители. В доклада до Началника на РУО - Варна са направени констатации, които не са описани в КП, направени са такива констатации, за които не притежава необходимата експертна компетентност, като преценка за автентичност на телефонните записи и за психическото състояние на ученика. В доклада е направено предложение за издаване на заповед за задължителни предписания, които не произтичат от констатациите, посочени в КП. Не е извършена проверка на място в училището. По силата на чл. 97, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да посочи в заповедта правната квалификация на всяко деяние, което според него осъществява състав на дисциплинарно нарушение. В настоящата заповед, на стр. 7 и 8 са изброени правни норми, които според ответника имат отношение към отделните нарушения описани в заповедта, но в нито една от посочените 6 точки от заповедта ответникът не се е позовал на конкретно нарушение на ЗДСл, КПСДА, ПУФРУО или длъжностна характеристика. На стр.6 дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че всички нарушения са извършени в периода от 09.07.2025 г. до 20.08.2025 г. Предвид фактите изложени за част от нарушенията няма как същите да са извършени до 20.08.2025 г. Съгласно императивното правило, визирано в горните норми, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарнонаказващия орган, като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В настоящия случай е налице общо декларативно изявление на дисциплинарнонаказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки предписаното в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага и изводът, че, видно от съдържанието на административния акт, дисциплинарнонаказващия орган не е сторил това в конкретния казус. В случая административният орган е посочил в едно изречение част от текста на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил нито едно от визираните в нормата на чл. 91 от ЗДСл обстоятелства, както и цялостното служебно поведение на служителя, не е мотивирал налагането на наказанието спрямо релевантните обстоятелства, свързани с доказателства за предходни нарушения и оценката във връзка с изпълнение на служебните задължения. От приложените по делото доказателства се установява, че съгласно формуляри за оценка на изпълнението на длъжността, Н. за 2025 г. е получила годишна оценка "изпълнението напълно отговаря на изискванията", за 2024 г. е получила годишна оценка "изпълнението надвишава изискванията". Със Заповед №РД 10-246/16.02.2024г. Н. е повишена в ранг III младши, а със Заповед № РД 10-92/18.02.2025г. е повишена в ранг II младши. Освен това в заповедта е посочено, че нарушенията са извършени виновно, като при постановяване на акта, ответникът не е взел предвид, че от събраните доказателства е установено, че по предходни устни сигнали на същите родители за същите твърденията са извършени проверки. За организацията на учебния ден и работното време на училището е било установено, че не е налице промяна на организацията на учебния ден. Проблемите свързани с оформянето на оценките на ученика в края на учебната година също са били предмет на проверка, като както Н., така и колегата й П. са провели разговори с директора и са установили, че ученика е с оформени оценки своевременно. По отношение липсата на констатации за част от наведените в сигнала данни следва да се посочи, че в случая жалбоподателката действително няма компетентност да прецени автентичността на представените записи, както и да разпознае записаните гласове. Дисциплинарнонаказващият орган не е анализирал и факта, че в периода на проверката част от служителите в училището не са разпитани, защото един от тях е с прекратен трудов договор, двама от учителите са били в платен годишен отпуск за целия период на проверката, а една от служителките е била на работа за 2 дни от започване на проверката, в който период предоставените записи са били изслушани от проверяващите с директора на училището. Съдът не споделя доводите на ответника, че жалбоподателката е изготвила заповед от 03.10.2025 г. със задължителни предписания до директора на училището, като е подвела Началника на РУО - Варна. От събраните по делото доказателства - издадени три броя заповеди на Директора на училището и изготвен доклад от 20.11.2025 г. се установява, че действително са водени разговори с подобно съдържание, като посоченото от И. в жалбата. Фактът, че работодателят не е наложил дисциплинарни наказания не налага извод, че не е било необходимо извършването на проверка в училището. В депозираните писмени бележки ответникът сочи, че настъпилите последици за държавната служба е сезирането на Окръжна прокуратура - Варна. В случая действително е сезирана Прокуратурата от служители на училището и от родители, които са преценили, че са налице данни за незаконосъобразни действия - записване на разговори на персонала в училището. Подадените сигнали обаче не са в резултат на извършени действия от жалбоподателката, още по-малко виновно. Така, описвайки общо шест различни нарушения, дисциплинарнонаказващият орган е следвало да индивидуализира всяко от тях, съгласно изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл., като опише извършеното нарушение и служебните отношения, които са били виновно нарушени, след което да определи вида и размера на съответното наказание, съгласно чл. 97, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Едва след това, административнонаказващият орган е следвало да определи общо наказание. Индивидуализацията на отделните нарушения е необходима, доколкото е свързана и със съдебния контрол за съответствието на издадената заповед с материалноправните норми, т. е. с доказаността на всяко от извършените нарушения. Това в случая не е сторено. Мотивите на заповедта са неясни и непълни, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателката и е препятстван съдебния контрол за законосъобразност на обжалвания акт. В диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по определяне на отделно наказание за всяко нарушение, съобразно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Не е отчетена общо тежестта на извършеното, не са обсъдени наличие или липсата на последици от отделните нарушения, обстоятелствата, при които са извършени същите, както и не е взето предвид цялостното служебно поведение на държавния служител. Горните задължения са нормативно възложени и не се влияят от факта, че е наложено най-лекото наказание, за което законодателят да е предвидил, че не е необходимо излагане на мотиви. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в процесната заповед е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарнонаказващият орган не е сторил в конкретния случай. Посочените нарушения във формата на оспорената заповед водят до постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон, защото дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Както беше посочено в разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарнонаказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл от Н., но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя. Оспорената заповед не е съответна и на целта на закона, доколкото дисциплинарно наказание може да бъде наложено само при доказани дисциплинарни нарушения и проведено при спазване на административнопроизводствените правила производство, което в случая не е сторено. По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорения административен акт като незаконосъобразен, следва да бъде отменен. При този изход на спора и с оглед направеното своевременно искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 1 005.11 евро, представляващи държавна такса в размер на 5.11 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро, които ответната страна следва да бъде осъдена да й заплати. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Варна,