Решение № 393 от 18.1.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 4928/2015 г.

производство на стоки с цел продажба, покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и др. Основната му дейност е производство на тръби, кухи профили и фитинги за тях от стомана, съгласно приложено към исковата молба удостоверение изх. № 20120620112156/20.06.2012 г. на Агенция по вписванията. „З.“ АД развива три производствени дейности, отделени и технологично обособени в производствени цехове - производство по електролитно (галванично) или студено поцинковане на детайли, производство по горещо поцинковане на детайли и производство на профилни и кръгли тръби и студено огънати профили, стоманено-предпазни огради за пътища – мантинели. За финансовата 2008 г. „З.“ АД е дължало корпоративен данък в размер на 10 на сто от данъчната печалба – 140 677.51 лева, 100% от който е преотстъпен, поради наличие на предпоставките по чл. 182 и чл. 184 от ЗКПО. Това данъчно задължение представлява минимална помощ и сумирано с държавна помощ, предоставена през последните три години (преотстъпен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 53 854.31 лева), не превишава 200 000 евро, по смисъла на чл. 188 от ЗКПО. Ищцовото дружество е декларирало размера на получените минимални помощи за последните три години, включително 2008 г. в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративния данък (2008 г.), съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 4 от ЗКПО. На 05.03.2010 г. е изготвен ревизионен акт от главен инспектор по приходите, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, съгласно заповед на компетентен орган № 1000071/05.03.2010 г. и въз основа на извършена ревизия на „З.“ АД е съставен ревизионен доклад № 1000071/17.02.2010 г., неразделна част от ревизионния акт. В обхвата на ревизионния доклад попадат задължения на проверяваното юридическо лице, сред които и такива по ЗКПО. Данъчната администрация е установила, че „З.“ АД отговаря на условията за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г., съгласно чл. 184, чл. 188, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 6 от ЗКПО. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, данъчно облекчение, представляващо минимална помощ не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки. Тъй като „З.“ АД произвело през 2008 г. продукция, която се реализирала в страната, в страни членки на ЕС и трети страни, попадало под ограничителното условие на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО и по тази причина не могло да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. Установен е размер на задължение за корпоративен данък за 2008 г. за сумата от 140 677.51 лева и дължима лихва от 21 454.22 лева. Ревизионен акт № 1000071/05.03.2010 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Б., офис „Я.“ е потвърден с решение № РД010-144/10.05.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – Б., при Централно управление на НАП. С решение № 39/12.01.2011 г. по адм.д. № 1093/2010 г. по описа на А.С. – Б. ревизионният акт е отменен. С решение № 17185/27.12.2011 г. по адм.д. № 2678/2011 г. състав на ВАС е отменил решението на АС – гр. Б. и е отхвърлил жалбата на „З.“ АД против ревизионен акт № 1000071/05.03.2010 г. в частта относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 140 677.51 лева главница и 21 454.22 лева лихва. Спорни в настоящото производство са въпросите, свързани с правилното „имплементиране“ на регламент (ЕО) № 1998/2006 в националното законодателство, и в частност в чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО и съобразяване на реализацията на изнесената продукция с използване на активи, придобити от преотстъпен корпоративен данък. Р азпоредбите на регламентите имат незабавно действие в националните правни системи, без да е необходимо националните органи да приемат мерки за прилагане. Въпреки това обаче някои от техните разпоредби могат да наложат държавите членки да приемат мерки за прилагане на регламент (§ 26 на решение на Съда от 11.01.2001 г. по дело С-403/98 ). След като държавите членки разполагат с право на преценка относно прилагане на разпоредби от регламент, правните субекти не могат да извличат свои права директно от тези разпоредби, включително в хипотезите, при които националните законодателства са пропуснали да приемат мерки по прилагане. (§ 28) При условията на посочените съображения следва да се преценяват нормите на Регламент (ЕО) № 1998/2006, който се твърди да е неправилно приложен със ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 110/2007 г.). Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 07 май 1998 година относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС оправомощава Комисията да обявява чрез регламенти категориите помощи, съвместими с общия пазар и да ги освобождава от задължението за уведомяване. Според чл. 1, § 2 от регламент (ЕО) № 994/98, регламентите трябва да уточняват целта на съответната помощ, категориите получатели, прагове, изразени като интензитет на помощта, условията за кумулиране на помощите и условията за контрол. Несъвместима с общия пазар по смисъла на чл. 87, § 1 от ДЕО (чл. 107 от ДФЕС) е всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поощряването на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки. Именно в приложение на регламент (ЕО) № 994/98 Комисията е приела регламент (ЕО) № 1998/2006, с който определя таван, под който помощите не попадат в обхвата на процедурата по уведомяване на Комисията, предвидена в чл. 88, § 3 от ДЕО (чл. 108, § 3 от ДФЕС). Чл. 88, § 3 от ДЕО оправомощава Комисията да държи под постоянно наблюдение всички системи за предоставяне на помощ в държавите-членки. Нейно е правомощието да задължи държавата-членка, предоставила помощ, несъвместима с общия пазар или използвана не по предназначение, да отмени или измени тази помощ; да отнесе въпроса до Съда, когато държавата не се съобрази с вмененото й от Комисията задължение; да реши, че предоставянето на несъвместима помощ може да бъде оправдано с извънредни обстоятелства (чл. 88, § 2 от ДЕО). Следователно, в ДЕО (ДФЕС) е установен принципът за забрана на държавните помощи. Целта на процесния регламент е да допусне дерогация на правилото, че Комисията трябва да бъде уведомявана за всяка помощ, преди същата да бъде приведена в действие. (§ 51 от решение на Съда (първи състав) от 28.02.2018 г. по дело С-518/16, образувано по отправено от СГС преюдициално запитване с определение от 26.09.2016 г.) Съгласно чл. 2 от регламента, мерките за помощ, които не отговарят на всички критерии по чл. 87, § 1 от ДЕО, т.е. нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и поради това са несъвместими с общия пазар, са освободени от задължението за уведомяване. За такива се считат държавни помощи, които не надхвърлят 200 000 евро за последните три данъчни години. При съобразяване разпоредбите на регламента, а също и на съображение 17 се налагат изводът, че адресат на регламента са държавите-членки. В изпълнение с принципа за сътрудничество, последните дължат създаване на механизми, недопускащи общият размер на минималната помощ, предоставена на едно и също предприятие по правилото de minimis да надхвърля тавана от 200 000 евро за период от три данъчни години. Режимът на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 20 от ЗКПО безспорно представлява форма на държавна помощ. Решението на държавата-членка дали и при какви условия да преотстъпи данъка не са предмет на регламентация от разпоредби нито на първичното, нито на вторичното право на ЕС. Регламент (ЕО) № 1998/2006 не поражда пряко права за частно правни субекти, и по-конкретно за получатели на помощта, а право на държава-членка да не уведомява Комисията, когато предостави помощ de minimis под прага от 200 000 евро. Следователно, нормата на чл. 1, § 1, б. „г“ от регламент (ЕО) № 1998/2006 касае възникване на задължение на държава-членка да уведоми Комисията, когато предоставя помощи за дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки, по-конкретно — помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност. Българският законодател е изключил прилагане на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ по отношение инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки (чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО). Материално правните предпоставки за ползване на облекчението – преотстъпване на корпоративен данък като вид държавна помощ, са изцяло в прерогативите на държавите-членки. В този смисъл нормата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО е несъпоставима, от гледна точка на цел и предметен обхват, с разпоредби на регламент (ЕО) № 1998/2006, който се твърди да е нарушен. Визираната норма от националното законодателство не „имплементира“ регламента (който и не създава задължения за държавите-членки относно мерки по неговото прилагане), и още по-малко поражда права за получателите на помощта, за да се търси съпоставка между двата акта. В този смисъл е и даденият отговор на преюдициалното запитване от Съда по дело С-518/16. В този смисъл НС като законодателен орган на РБ не е нарушил общностното право, а е приел, съобразно философията на данъчната политика на страната ясни критерии, при които се ползва преотстъпен данък. По никакъв начин не е нарушена правната сигурност, след като е посочено предназначението на този данък - инвестиране в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът (чл. 188, ал. 3 от ЗКПО). На ищеца е осигурен вътрешно процесуален ред за защита на правата му. В рамките на инстанционния контрол АС – гр. Б. и ВАС са се произнесли по наличието на предпоставките за събиране на преотстъпения данък с РА № 1000071/05.03.2010 г. на главен инспектор при ТД на НАП – Б.. Безспорно е, че е извършен износ на продукция, произведена чрез използване на активи, придобити от инвестиция с източник преотстъпен данък в размер на 140 677.51 лева. Проверката на материално правните предпоставки не е обвързано с разпоредбите на регламент (ЕО) № 1998/2006, които се твърди да са нарушени, съобразно гореизложеното. Зададеният от настоящия съдебен състав въпрос относно валидността на чл. 1, § 1, б. „г“ от регламента от гледна точка на съответствието с чл. 35 от ДФЕС целеше да установи как акт от вторично право на Съюза се съпоставя с такъв от първичното право, доколкото евентуална невалидност на чл. 1, § 1, б. „г“ от регламента (в какъвто смисъл е заключението на генералния адвокат) би имало значение за съвместимостта на национална норма с разпоредби от съюзното право с императивен характер. Отделно от това, съобразяването на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО с чл. 35 от ДФЕС е въпрос, обусловен от валидността на чл. 1, § 1, б. „г“ от регламента и при евентуален положителен отговор на Съда на този въпрос, би подлежало на изследване съответствието на националната норма с разпоредба от първичното право – чл. 35 от ДФЕС. Не на последно място, позоваването на ищцовата страна на съображенията по т. 55 и 56 от решението по дело С-518/16 на Съда е неотносимо. То се отнася до въпроса за изнасяните количества и начина, по който те се определят от гледна точка на задължението на държавата-членка да уведоми Комисията и по никакъв начин не е свързано с права, които биха са породили за получателя на помощта. При така установените факти в настоящото производство, не се доказа да е налице нарушение на правото на ЕС от който и да е от ответниците, в причинна връзка с което за ищеца да са настъпили подлежащи на обезщетяване вреди в претендирания размер. С оглед изхода на спора разноски се дължат на НС, ВАС и НАП, каквито те претендират. Разноските са изразяват в юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на всеки от ответниците. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размери на дължимите юрисконсултски възнаграждения на по 450 лева.