Решение № 5981 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 912/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 - чл.228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Бурнарски“ ЕООД, чрез адв.А. С. против Решение №305/14.03.2025 г. на Районен съд Пловдив по НАХД 20245330203889 по описа на съда за 2024 г., с което е изменено Наказателно постановление № 723/17.06.2024г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г. на кмета на Община Пловдив, с което на „БУРНАРСКИ“ ЕООД, ЕИК 201536711, със седалище и управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от М. Л. Б., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 /петстотин/ лева, на основание чл.24, т.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив /НРУИРПМОСТОП/ за нарушение на чл.4, ал.1 от НРУИРПМОСТОП. В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, тълкуването дадено от съда е неправилно, излагат се аргументи за липса на основание за приложение на различна санкционна разпоредба. Претендира се отмяна на решението и разноски за производството в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява, не се представлява. Постъпило е становище от процесуалния представител на касатора, в което се поддържа касационната жалба и се претендират разноски по делото. Ответната страна се представлява от юрисконсулт П., взема становище по касационната жалба, като сочи че същата е неоснователна и претендира разноски по делото. Прокурорът излага становище за неоснователност на касационната жалба. Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка: На 14.05.2024г. от служители към Пловдивския общински инспекторат, сред които св. А. П. Д., на длъжност „инспектор“ и колежката му Е. Н., била извършена проверка в обект: Мобилно съоръжение за продажба на сладолед, находящо се в [населено място], СК „Отдих и култура“ зона 4 до пешеходен мост, място 14, обект 4, стопанисван от дружеството-жалбоподател „БУРНАРСКИ“ ЕООД. В хода на проверката, с начален час 17: 30ч. и в присъствието на лицето С. Г. В. - служител в обекта. В хода на проверката било установено следното: на място общинска собственост е разположено мобилно преместваемо съоръжение за продажба на храни и напитки, на площ от 5 кв.м, измерено с ролетка от 5 м. по външен контур, за което не е представено разрешение за ползване на място общинска собственост. Обектът е в работен режим, видно от представен фискален бон, като се предлагали стоки от асортимента на мобилното съоръжение. При направена служебна справка в районната администрация било установено, че „БУРНАРСКИ“ ЕООД оперира в обекта, но няма издадено разрешение за ползване на място общинска собственост. Направените констатации били обективирани в Констативен протокол /КП/ № 116554/14.05.2024г. Предвид горното, св. А. П. Д. съставил срещу „БУРНАРСКИ“ ЕООД, АУАН с бл. № 003032/21.05.2024г. за извършено административно нарушение по чл.4, ал.1 от НРУИРПМОСТОП. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството - жалбоподател, който го подписал без възражения. Получил и препис от акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу акта. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП. Всъщност „БУРНАРСКИ“ ЕООД е получил разрешение за ползване на процесното общинско място за конкретния обект с Разрешение № ОБ-001216- 13/13.12.2023г. за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2024г. На 08.03.2024г. е подадено заявление до Общината за подновяване на разрешението. Т. е издадено с Разрешение № ОБ-001541/ 10.06.2024г. жалбоподателят е получил разрешение за ползване на процесното общинско място за периода от 15.06.2024г. до 14.06.2025г., т.е. един месец и половина след изтичането на предходното и един месец след извършената проверка и констатиране на настоящото нарушение. Районният съд е приел, че в случая е налице доказаност на нарушение на чл.4, ал.1 от НРУИРПМОСТОП, но и наличие на основание за изменение на НП, изложил е аргументи защо следва да се измени санкционната разпоредба и е приложил тази на чл.127, ал.1 от ЗМДТ. Настоящата съдебна инстанция счита следното: Спор по фактите на се формира между страните. Установява се обаче, че след постановяване на решението на въззивната инстанция е налице настъпила законодателна промяна, която обоснова отпадане на административно-наказателната отговорност на нарушителя. С Решение №9821 от 13.11.2024 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1435/2024 г. са отменени чл. 24 и чл. 26 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Цитираното решение е оставено в сила с Решение № 2757 от 18.03.2025 г. по адм. дело № 827/2025 г. на ВАС. Съгласно чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, но ако до влизането в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 3 ал. 2 ЗАНН, /действие на по- благоприятния закон/, намира, че не съществува възможност за налагане на административно наказание по отменената вече разпоредба на чл. 24 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Това от своя страна налага да бъде приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. Административните нарушения и съответните административно-наказателни санкции са законоустановени /арг. от чл.2, ал.1 от ЗАНН/, което означава, че ако законодателят не предвижда съответна санкция за определено деяние, което се определя като административно нарушение, то не подлежи на санкциониране. Именно точно това се установява да е налице в конкретния случай на нарушение. В този смисъл за извършеното от „Бурнарски“ ЕООД нарушение, не следва да се ангажира административно-наказателна санкция, тъй като такава не се установява да има предвидена в Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Съдът не споделя изложените аргументи за наличие на основание за изменение на санкционната разпоредба и за приложение на тази на чл.127, ал.1 от ЗМДТ. Следва да се посочи, че разпоредбата на ЗМДТ предвижда санкция за неспазване на разпоредбите на ЗМДТ извън случаите на чл.123, чл.124 и чл.125. В случая обаче не се констатира нарушение на разпоредба на ЗМДТ, а такава на подзаконов нормативен акт приет от Община Пловдив. В конкретния случай обаче не е съобразена разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗМДТ съгласно която не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон. Предвид на изложеното по-горе и съдът не следва да се произнася по останалите наведени основания и спорни обстоятелства, а следва само на това основание да отмени НП като незаконосъобразно. Ето защо, като изменя същото процесният районният съд постановява неправилно решение, поради което следва да бъде отменено същото и да бъде отменено оспореното наказателно постановление. С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на касатора е основателно и следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 800 лева или по 400 лева за всяка от инстанциите. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд Пловдив