Решение № 51 от 20.3.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 149/2026 г.

към Решение № 51 от 20.03.2026 година по ЧНД № 149/2026 година на Районен съд – Свиленград Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ). В Искането на Прокурора, на основание на което е образувано делото, се посочват факти и обстоятелства, обосноваващи извода, че лицето Д.М.С. с ЕГН •••••••••• и с настоящ адрес: село Щит, област Хасково, страда от психично заболяване, което го прави опасен за себе си и околните, като се иска задължително настаняване и лечение по ЗЗ. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград поддържа Искането за задължително лечение по принудителен ред в психиатрично заведение на лицето Д.М.С.. Дадена е възможност от Съда на Д.М.С. да бъде изслушан. Същият заявява, че съжалява за случилото се, но няма връщане назад, както и че се чувства добре на село и иска де е там. След изготвяне на Заключението по назначената от Съда експертиза, по реда на чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, отново бе изслушан, като заявява, че не иска да бъде настанен в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД, тъй като санитарите не се държат добре с него. Назначеният служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска – адвокат Мария Анастасова, сочи, че Стоянов следва да бъде настаняван, тъй като са налице условията за задължително лечение, посочени в ЗЗ и тъй като това е в негов интерес. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед становищата на страните, Съдът установи следната фактическа обстановка: Д.М.С. от 05.03.2012 година ползва социални услуги, предоставени от Община – Свиленград, като през делничните дни на седмицата (от понеделник до петък) пребивава в Дневния център за пълнолетни лица с увреждания – седмична грижа с адрес: град Свиленград, ул. •••, етаж 2, област Хасково; а в останалото време (почивните дни: събота и неделя) живее самостоятелно в къща, находяща се в ••••••••••. Има назначена постоянна медикаментозна терапия, която се изпълнява под ръководството и контрола на служителите в Дневния център, но когато пребивава самостоятелно в село Щит липсва този контрол като лекарствата се предоставят на Стоянов в пакетчета от служителите на Центъра предварително. В началото на месец Февруари 2026 година, поведението на Стоянов в Центъра, където пребивава, се променя, като започва да се държи враждебно и агресивно като вика силно и псува, крещи, блъска, буйства, плюе и обижда потребителите и служителите в Центъра, поради което служителите на Центъра правят на няколко пъти повиквания на ЕЕН 112 като се отзовават служители на РУ – Свиленград, които успяват да го успокоят. Във връзка със случващото се Началникът на Сектор „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания – седмична грижа - Свиленград” – И.Г.В., депозира Жалба до Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, с искане за предприемане на незабавни действие във връзка със настаняването и лечението на Стоянов в психиатрично заведение. В периода от средата на месец Февруари 2026 година до към края на месеца, Стоянов отново е много агресивен, заплашва и обижда служителите на Дневния център. След лек припадък хваща свидетеля Н.Ж.К. за гушата с думите: „Искаш ли да те убия?”. К. успява да го успокой, но качвайки се в Центъра Стоянов плюе, разлива вода и да обижда К., наричайки я „боклук”. При друг случай си чупи телефона като го удря в земята. Предвид неконтролируемото и агресивно поведение на Стоянов, се налага служителите на Дневния център да подават сигнали на ЕЕН 112 за спешна медицинска помощ и за съдействие от полицейските служители. Въз основа на Жалбата, депозирана от И.Г.В. за осъществяван от страна на Д.М.С. тормоз спрямо потребителите и служителите на Дневния център е извършена полицейска проверка, която установява че лицето многократно е проявявало вербална и физическа агресия към другите потребители на Центъра и към служителите, като на няколко пъти се е наложила намесата на полицията; лицето многократно е отказвало прием на предписаните медикаменти и хоспитализация, което пък налагало намеса на медицински екипи. Приложена е медицинска документация, касаеща Стоянов, от която става ясно, че е с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост” и с общо заболяване „Лека умствена изостаналост. Значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение”. Бил е на лечение в „Центъра за психично здраве - Хасково” ЕООД през 1989 година, 1994 година и 2019 година. С чести епилептични припадъци е, с необходимост от асистенция за поведение, прием на медикаменти и ежедневни потребности. Емоционално и волево неустойчив. Некритичен. Значително са ограничени общите му представи и умения. Активното внимание е неустойчиво, трудно превключва към нов стимул, обемът е стеснен. Интелектът е с патологични стойности: IQ- 55. С влошена социална адаптация. Беден речников фонд. Гореизложената фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство - диск, предявено в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК. В хода на съдебното производство са изслушани записи на бодикамерите на полицейските служители, от СД-носител, касаещ аудио- и видео- запис на няколко случая, в които служителите на Дневния център се потърсили помощ от полицейските органи предвид поведението на Стоянов. На основание разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗЗ за изясняване на делото, Съдът назначи и изслуша Съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице психиатър. Определеното за такова д-р Светослав Кантарджиев посочва, че при Д.М.С. е налице психично разстройство с ограничен генезис, което води до съществено нарушаване на психичните функции и поведенчески контрол и което има пряко значение за оценката на способността на лицето да ръководи постъпките си и да преценява последиците от тях. Т.е. налице е психично разстройство – Дг.F07.8, други органични разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Въз основа на изследването д-р Кантарджиев сочи, че по отношение на Д. М. С. е налице епилептична промяна на личността, развила се на базата на хронично неврологично заболяване (епилепсия, гранд мал), усложнена от интелектуален дефицит и довела до съществено нарушение на емоционалноволевата сфера и поведенчески контрол; като това състояние се характеризира с ограничена способност за саморегулация, намалена възможност за адекватна социална адаптация, повишен риск от хетероагресивни прояви особено при фрустрация и наличие на автоагресивни прояви макар и епизодични. Налице е и интелектуален дефицит, който допълнително ограничава възможностите на лицето за разбиране на социални ситуации, адекватна преценка на собственото поведение, прогнозиране на последиците от действията, самоконтрол и поведенческа регулация. Стоянов е опасен за себе си и за околните. Т.е. покриват се критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, както и тези на чл. 155 от ЗЗ. Лицето с оглед данните, които се съдържат в Заключението на вещото лице не се лекува доброволно и не проявява желание да се подложи на такова. С оглед установения повишен риск от опасно поведение на С. е наложително провеждането на принудително стационарно лечение за срок от 2 месеца в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД. Вещото лице посочва, че Стоянов не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение. В съдебно заседание вещото лице се мотивира, че е наложително лечение именно в рамките на 2 месеца, за да се постигне устойчива плазмена концентрация на прилаганите медикаменти с оглед медикаментозно подтискане на мозъчната пароксизмална активност. Заключението по Съдебно-психиатрична експертиза е прието по делото без възражения от страните. Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по Съдебно-психиатричната експертиза, тъй като е изготвена н а базата на събраните по делото доказателства, включително наличната медицинска документация, събраните анамнезни данни, проведените специализирани изследвания (психиатрично интервю) и клинично наблюдение и преглед. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема посочената Експертиза за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценка и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в посоченото Заключение на вещото лице няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна Експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Съдът кредитира за достоверни и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Свидетелските показания са последователни, без вътрешни противоречия, логични, правдиво звучащи, взаимно подкрепящи се и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към настаняемото лице, което да ги провокира да дадат именно тези показания. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства, приложени в кориците на делото, които Съдът кредитира. Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си относно обстоятелствата, релевантни за настоящото производство. Съдът придоби и непосредствени, лични впечатления за състоянието на настаняемото лице, като констатира че е напрегнат, лабилен, на моменти плачлив, с беден речников фонд. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при условията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценено по същество, Искането на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград е основателно. Съдът намира за безспорно доказано, че Д. М. С. попада в кръга на лицата, които по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ се нуждаят от специални здравни грижи, тъй като страда от психично заболяване. Психичното му заболяване е трайно и безспорно установено. Въз основа на него може да се направи извода, че е налице вероятност болният да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, както и своето. Налице е и независим източник на данни - кадри от видеозаписи от бодикамерите на полицейските служители. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Случайно създадените видеозаписи, които съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, могат да се ползват като веществени доказателства. Към този вид доказателствени средства няма специални изисквания на НПК, защото не са направени от държавен орган в резултат на специализирана държавна дейност по разузнаване, а имат случаен характер. Поради тази причина и ограничението на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България не е приложимо. Ето защо Съдът изгради своите изводи и на базата на посочените видеозаписи. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице и двете предпоставки на разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ и настаняемото лице подлежи на задължително настаняване и лечение, тъй като поради заболяването си (първата предпоставка, т.нар. „медицински” критерий) може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките и околните и застрашава сериозно здравето им (втората предпоставка, т.нар. „социален” критерий). По делото безспорно се установи агресивно поведение и безкритичност към заболяването си от страна на настаняемото лице. Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗЗ и предвид мнението на специалиста по изслушаната Съдебно-психиатрична експертиза, формата на това лечение следва да бъде стационарна, като болният се настани в център за психично здраве, а именно: в „Център за психично здраве - Хасково” ЕООД. Периодът на лечение следва да бъде за срок от 2 месеца, считано от 05.03.2026 година (когато е настанен в здравното заведение), тъй като от тази дата е започнало активното му лечение с Депакин Хроно 500 мг и Трилептал 300 мг и това лечение продължава и към настоящия момент. Съдът приема, че продължителността на лечението е съобразена от експерта, който в най – пълна степен би могъл да прецени колко време е необходимо за стабилизиране на здравословното състояние на конкретния пациент, като в този смисъл вещото лице в съдебно заседание допълнително мотивира Заключението си в тази част. Предвид Заключението на вещото лице, Съдът приема, че Д . М.С. не може да изразява информирано съгласие за лечение, поради което на основание чл. 162, ал. 3, вр.§ 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби от ЗЗ следва да бъде определено лице, което да изразява информирано съгласие за лечение. Предвид липсата на желание от страна на един от най - близки роднини на настаняемия (брат му Д.М. П.) и тъй като болничното заведение „Център за психично здраве - Хасково” ЕООД е отдалечено от местоживеенето на близките на Д . М. С., Съдът следва да назначи за такова лице определеното от Кмета на Общината по седалището на лечебното заведение. С оглед приетото Заключение по експертизата и предвид степента на обостреност на заболяването на настаняемото лице, не следва да се спира изпълнението на Решението, независимо от обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано и протестирано. Относно разноските: Разноските по делото в размер на 260.52 евро (509.53 лв.), представляващи възнаграждение за вещото лице Светослав Тодоров Кантарджиев за явяване, изготвяне и защита на Заключението по назначената Съдебно-психиатрична експертиза, следва да останат за сметка на Държавата. Относно вещественото доказателство: Оптичният диск, представен от страна на РУ - Свиленград и приобщен към доказателствата следва да остане приложен по делото и след изтичане срока на съхраняването му да бъде унищожен. Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: