Мотиви към Решение № 19 от 1.2.2023 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 669/2022 г.

Мотиви

Производството по делото е образувано въз основа на Постановление на ЯРП за освобождаване на обвиняемата Н. А. П. от гр.Я. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, за престъпление по чл. 325в ал.1 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

ЯРП, чрез представителя си поддържа постановлението, счита, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на обвиняемата и пледира за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба в минималния размер.

Обвиняемата П., редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея защитник счита, че деянието на подзащитната му е несъставомерно и пледира да бъде оправдана по предявеното й обвинение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемата П. ползвала помещение – салон за красота „М.“, находящо се в гр.Я., ул.“Д.Б.“ № 6. Помещението се намирало в северозападната част на сграда с идентификатор ••• по КК на гр.Ямбол и било с предназначение „друг вид обществена сграда“, като на същото имало надпис „М.“. В това помещение обвиняемата предоставяла услуги като маникюрист. П. притежавала куче, порода „чау-чау“, мъжки пол, с име „Макс“, за което полагала грижи. Кучето отглеждала в дома си като често го водела със себе си на работа. На 02.09.2020г П. имала записани часове за работа като маникюрист, поради което и отишла в салон за красота „М.“ като взела със себе си и кучето, което вкарала в помещението и вързала с повода за работния си стол. Следобеда на същия ден св. С.Г. имала записан при П. час за маникюр поради което заедно със сестра си св. М.Ж. посетили посочения салон за красота. Около 17.00ч. след приключване на процедурата Г.а поискала да си направи снимки с кучето на П.. Обвиняемата се съгласила и отвързала кучето, оставяйки го да отиде до св. Г.а. Св.Г.а приклекнала в близост до кучето и св. П. направила няколко снимки с нейния телефон. След това П. отишла в съседното помещение, където била повикана от детето си. През това време св. Г.а решила да си направи селфи с кучето. В изпълнение на намисленото с едната си ръка прегърнала кучето и го притиснала силно към себе си, а с другата ръка, въпреки ръмженето на кучето, се опитала да направи снимка с телефона си. В този момент кучето се обърнало рязко към св. Г.а и я захапало в областта на дясната половина на горната устна и областта на брадичката. В резултата на това Г.а получила масивни наранявания в областта на лицето, съпроводени с обилно кървене. В този момент П. се върнала в помещението и видяла нараняванията на св. Г.а. Подала и хавлия, с която да притиска раната, за да спре кървенето, след което сигнализирала на тел. 112. Пристигналият на място екип на ЦСМП при МБАЛ“Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол отвел Г.а в болничното заведение за оказване на медицинска помощ. При прегледа й били установени рани в областта на лицето от ухапване от куче. Същият ден Г.а е била приета в отделение “УНГ“ на УМБАЛ Пловдив АД, където били зашити получените, в резултат на ухапването рани.

От заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска и комплексна съдебно- медицинска експертизи се установява, че в резултата на ухапване от куче на 02.09.2020г. около 17.00ч. в салон “М.“ пострадалата Г.а е получила две дълбоки разкъсно-контузни рани в дясната половина на горната устна, с дължина 2-3 см., разположени почти успоредно една на друга, в дълбочина достигащи до лигавичната повърхност на устната с данни за проникване в устната кухина, наложили хирургична обработка и шев; повърхностно охлузване и кръвонасядане на дясната буза в близост и над разкъсно-контузните рани; разкъсно-контузна рана в лявата половина на брадичката, косо разположена, с дължина около 1 см, засягаща в дълбочина меките тъкани, наложила извършването на хирургична обработка и шев; контузия на зъбите с отчупване на малки фрагменти от емайла на короните на централния резец от лявата половина на зъбната редица на горната челюст (зъб 21) и централния резец от дясната половина на зъбната редица на долната челюст (зъб 41). Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното тангенциално действие и притискане на твърди, тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и в резултат на инцидента настъпил около 17.00ч. на 2.09.2020г в салон „М.“ гр.Ямбол, а именно от ухапване от куче.Конструкцията и формата на кучешките зъби на куче имат тъпа, но ограничена контактна повърхност и такива наранявания добре отговарят да се дължат на ухапване от куче. Локализацията на нараняванията и техните характеристики свидетелстват затова, че уврежданията най-вероятно се дължат на еднократно ухапване. В резултат на инцидента от 02.09.2020г пострадалата Г.а е получила значителни разкъсно-контузни наранявания в дясната половина на горната устна и устата и лявата половина на брадичката, наложили извършването на хирургична обработка и шев. В резултат на тези наранявания са се получили груби, ясно видими и с невъзможност да бъдат прикрити белези на лицето на пострадалата Г.а, които водят до промяна в образа на пострадалата. Тези белези с времето са променили своя цвят, доближавайки се до цвета на околната кожа и до известна степен релеф, но няма да изчезнат напълно или да се заличат от само себе си с времето, т.е. те имат постоянен характер. По този начин получените разкъсно-контузни наранявания като резултат от ухапване от куче са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак обезобразяване на лицето.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите Н.Д., М.Ш., Г.а, Б., Д., Г., Ж., писменото заключение на назначените по делото съдебно-медицинска и комплексна съдебно медицинска експертизи, а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: СМУ № •••г, паспорт на домашен любимец, амбулаторен лист № •••, лист за преглед на пациент в спешно отделение, протокол за доброволно предаване, 2 бр. фотоснимки, рецепти -2 бр, характеристична справка, писмо изх. № ••• УМБАЛ Пловдив и приложената към него справка от д-р А., писмо изх. № •••г на Община Ямбол, писмо изх. № •••г на Община Ямбол, Декларация по чл. 117 ЗМДТ, писмо изх. № ••• на Община Ямбол, писмо изх. № ••• на Община Ямбол и приложения към него констативен протокол, строително разрешение № •••, Разрешение за строеж № •••, резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка, образувана по АУАН № ••• на РЗИ Ямбол, справка за съдимост.

Съдът не кредитира показанията на пострадалата С.Г. в частта в която казва, че кучето я е ухапало внезапно след като обвиняемата влязла в съседното помещение, тъй като се опровергават от показанията на свидетелката Н.Д., че Г.а се снимала с кучето, но го притискала много силно към нея и то изръмжало. Въпреки това Г.а е продължила да притиска кучето към нея и я е ухапало.

Показанията на Г.а не кореспондират и с показанията на свидетелката М.Ш., че кучето е добродушно и нейната девет годишна дъщеря си играе и го води постоянно на разходки.

Съдът кредитира напълно и заключенията на съдебно-медицинската и комплексната съдебно медицинска експертизи, като дадени от компетентни вещи лица и научно обосновани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обвиняемата П. с деянието си не осъществила нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъпление по чл. 325в ал.1 вр. чл. 129 ал.2 вр.ал.1 НК.

Същата е държала кучето вързано на повод в салона за красота и по настояване на пострадалата Г.а да си прави снимки с него го е отвързала. Оставайки за кратко сама с кучето, Г.а е продължила да се снимала с него, но го притискала много силно към нея и то изръмжало. Въпреки това изръмжаване Г.а е продължила да притиска кучето към себе си и то я е ухапало. По изложените мотиви съдът не споделя доводите на ЯРП, че обвиняемата П. не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно – куче, порода „Чау-чау“, намиращо се под нейн надзор в нарушение на задълженията си по чл. 172 т.2 ЗВМД, чл. 35 ал.2 ЗЗЖ, чл.12 и чл.13 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол и чл. 177 ал.1 т.3 ЗВМД.

По делото няма доказателства кучето на П. да е агресивно и да се е налагало да бъде с намордник, каквото е изискването на чл. 177 ал.1 т.3 ЗВМД въвеждащ забрана за извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета и без намордник и на чл.12 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол забраняващи извеждането на разходка или транспортирането на кучета от едри и средни породи, без поставен намордник и повод с нашийник. Обвиняемата П. е била изпълнила задължението си кучето да е на повод и е било вързано. Понятието „Агресивно куче“ е уредено в &1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който гласи, че това са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт.

Изискването на чл.13 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол за забрана на влизането с кучета в обществени хранителни магазини, заведения за обществено хранене, здравни, учебни заведения и други обществени сгради и учреждения е преди всичко от хигиенна гледна точка и не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Ако животното не е било подразнено от поведението на пострадалата Г.а, то не би се стигнало да ухапване.

Не е достатъчно обвиняемата да е собственик на кучето, което е причинило средна телесна повреда за да носи наказателна отговорност.

Следва да е доказано, че обвиняемата П. е извършила конкретни действия или не е предприела дължими такива действия, вследствие на което се е стигнало до причиняването на телесна повреда.

Въведените от ЯРП задължения към П., че е длъжна да вземе мерки животното да не създава опасност за хората и че е длъжна да предотврати всякаква проява на необоснована агресия е твърде общо и не позволява да се конкретизират дължимите грижи от П.. Нещо повече, в процесния случай не може да се говори за проявена необоснована агресия, тъй като кучето с поведението си е предупреждавало Г.а да преустанови с действията си по прегръщане и снимане с него.

Деянието на обвиняемата е несъставомерно и от субективна страна. Престъплението по чл.325в, ал.1 от НК може да бъде извършено само при евентуален умисъл. Достатъчно грижи за кучето означава да бъдат предприети такива мерки, които да предотвратят обичайно предвидимото поведение на животното. Кучето е отглеждано в дома й, имало е издаден паспорт от ветеринарен лекар, поставяни са му редовно ваксини и е било маркирано – видно от приложеното копие на паспорт на домашен любимец /л. 15-18 ДП/, извеждано на разходки, гледано и хранено добре, държано на повод на мястото, където е станал инцидента. Ето защо съдът в настоящия си състав намира, че обвиняемата е взела всички необходими мерки, за да не се стига до инцидент с кучето й. Фактът, че е била повикана от сина си, защото си е порязал пръста я накарало да си отклони за момент вниманието.

Действията на кучето са били предизвикани от самата пострадала, която в отсъствие на стопанина му е решила да си прави селфи с него, а не от неполагане на грижи от страна на обвиняемата.

При този изход на делото съдът постанови направените разноски да останат за сметка на дръжавата.

По изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.

Районен съдия: