Решение № 83 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 63/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. oт ЗАНН .

Образувано е по жалба на Ю. С. Ш., ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес /населено място/, чрез пълномощник адв.П.З. от БАК против Наказателно постановление за глоба, изх.№РД-05-1/14.01.2026 г., издадено от Директора на РЗИ гр. Б., с което за нарушение на основание чл. 281, ал. 1, пред.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на физическото лице - жалбоподател е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 12 782,30 евро /25 000 лева/ по чл. 281, ал.1 предл.1 от същия закон.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, поради неговата незаконосъобразност. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административно наказателното производство, както и липса на извършено нарушение, поради твърдяно неупражняване на фактическа власт на жалбоподателя върху установените лекарствени продукти към момента на нарушението, каквито твърдения не били изложени в атакуваното НП. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, че не са изследвани установените продукти. Сочи се несъответствие на приложената правна норма, както и че е издадено от некомпетентен орган. При условията на алтернативност се прави искане за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, твърди допуснати процесуални нарушения и недоказаност на нарушението, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Административнонаказващия орган се представлява от юрисконсулт, която оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за законосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя. Твърди липсата на процесуални нарушения и доказаност на процесното нарушение. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение по закона за правната помощ.

Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по същество на делото.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 11.11.2025г. в часовия интервал от 10:30 до 11:45 часа в обект магазин за хранително стоки на „Ю. Ш.“ ЕООД, находящ се в /населено място/, главен път Е 79 е извършена проверка от служителите при РЗИ-Б., съвместно с органите на ОД МВР Б.. Проверката е по повод получен сигнал за нерегламентирана продажба на лекарствени продукти на територията на област Б., по повод който е издадена Заповед №РД-02-265 от 11.11.2025г. от директора на РЗИ-Б., с която е възложено извършването на проверката от страна на РЗИ-Б. да се извърши от комисия в състав служители на РЗИ Б., а именно: Д.К.Д., на длъжност директор дирекция „Медицински дейности“ при РЗИ-Б.; маг. фарм. И.П.-М.-гл.инсп. в Д“МД“ при РЗИ-Б.; С. Х.-гл.експерт в Д“МД“ при РЗИ-Б. и В. И. Х. - ст.експерт в дирекция “Медицински дейности“.

Преди самата проверка, служителите на РЗИ-Б. и тези от МВР се срещнали на бензиностанция ОМВ, където определили начина на извършване на самата проверка. Там решили да се разделят на два екипа, като всеки от екипите проверил по два обекта преди ГКПП К.. В единият екип влизал от РЗИ - д-р Д. и В. Х., а в другия И.П.-М.-гл.инсп. в Д“МД“ при РЗИ-Б. и С. Х.- гл.експертв Д“МД“ при РЗИ, като към всеки екип имало представител на ОД МВР. В хода на същата контролните органи, с екип д-р Д. посетили магазин за хранително стоки на „Ю. Ш.“ ЕООД, находящ се в /населено място/, главен път Е 79 от дясно на платното, в посока на влизане от ГКПП към Р.България. В хода на проверката, служителите от екипа на д-р Д. след като се представили на жалбоподателката, обяснили че извършват проверка с насоченостсъхранение на лекарствени продукти в магазина. При което установили до касата на рафта няколко опаковки от лекарствен продукт „Оки“, около 4-5 опаковки, всяка една от която съдържала 30 сашета, от които 4 или пет били неразопаковани, като от една от опаковките липсвали 4 сашета. Установили че опаковките са били чуждестранни, не български и извършили справка в официалния регистър на лекарствените продукти, по повод която установили, че въпросното лекарство не е разрешено за употреба в Р.България. Установили също и че дружеството не притежава лиценз и разрешение за продажба на лекарствени средства, такива имат само аптеките. Предвид обстоятелството, че въпросните лекарствени продукти се съхраняват в хранителен магазин и същите са били разположени на рафтове до касата и там се съхранявали отправили покана към г-жа Ш. да се яви в РЗИ Б. за съставяне на АУАН, поради нарушение на законодателството за съхранение на лекарствени продукти, неразрешени за употреба в Р.България и на място, където не е разрешено тяхното съхраняване. Продуктите били проверени и описани в Констативен протокол от 11.11.2025г. съставен на място, в проверявания обект и като комисия в него са посочени следния състав: Д. Д.-Директор Д“МД“, В. Х.-ст.експерт Д“МД“ при РЗИ-Б. и Р. Т.-инспектор РУ-П. при ОДМВР Б., изрично е посочено че проверката е по повод сигнал и издадена Заповед №РД- 02-265/11.11.25г. и е извършена проверка на „Ю. Ш.“ ЕООД с адрес с.К. , гл. път Е 79 с представител Ю. С. Ш.. Било установени, следните лекарствени продукти, обективирани в раздел „Констатирани нарушения“, а именно:

1. Оки-Домпе / OKI-Dompe / от 80 mg-30 сашета в опаковка с партиден номер №25 G7412, срок на годност 07.2028г.-общо 120 сашета;

2. Оки-Домпе / OKI-Dompe / от 80 mg- 1 отворена опаковка с 26 сашета в опаковка с партиден номер №41197, срок на годност 05.2028г.-общо 26 сашета.

В констативния протокол /КП/ изрично е посочено адреса, както на проверявания хранителен магазин-с.К., гл.път Е 79, така и седалището и адресна управление на дружеството „Ю. Ш.“ ЕООД по данни от търговски регистър – /населено място/, ЕИК-•••, както и че няма складово помещение. Лекарствените продукти са намерени на рафта при касата, както и че Ю. Ш. е управител на фирмата, стопанисваща обекта, както и че установените лекарствени продукти са иззети и ще бъдат съхранени в Д“МД“ при РЗИ-Б.. В КП изрично е отбелязано и датата на която Ю. Ш. да се яви в РЗИ Б., с посочен адрес и час на явяване за съставяне на АУАН, а именно 14.11.2025г. от 12:00 часа.

В АУАН № 60/14.11.2025 г., в който било прието, че в търговският обектмагазин за хранителни стоки, стопанисван от фирма „Ю. Ш.“ ЕООД, находящ се в /населено място/, главен път Е 79 се съхраняват лекарствени продукти, които са от групата на нестероидни противовъзпалителни средства, с активна съставка кетопрофен лизинова сол и същите се съхранявали на рафтове, разположени около касата на обекта в обособено помещение за обслужване на клиенти. Сочените лекарствени продукти са:

1. Оки-Домпе / OKI-Dompe / от 80 mg-30 сашета в опаковка с партиден номер №25 G7412, срок на годност 07.2028г.-общо 120 сашета;

2. Оки-Домпе / OKI-Dompe / от 80 mg - 1 отворена опаковка с 26 сашета в опаковка с партиден номер №41197, срок на годност 05.2028г.-общо 26 сашета не са резрешени за употреба в Република България по данни от публичния регистър на лекарствените продукти разрешени за употреба в Република България, публикуван на интернет страницата на ИА по лекарствата и които са иззети при проверката в присъствието на управителя на обекта. Така описаното и възприето нарушение е, квалифицирано като нарушение на чл. 281, ал. 1, пред.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Актът е съставен в присъствието на Ю. Ш., която в АУАН е посочена като отговорна за нарушението лице като управител и същата е подписала акта без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

В АУАН е посочено изрично иззетите лекарствени средства, предмет на нарушението, отговорното за нарушението лице-Ю. С. Ш. с адрес, месторабота и длъжност-управител.

Така установеното е обективирано в АУАН №60 от 14.11.2025г. съставен от Д. Д., в присъствието на В. Х. и посоченото за отговорно за нарушението лице - Ю. С. Ш., на която дата, актът и е връчен лично срещу подпис на 14.11.2025г..

В акта изрично е посочено правото и на писмено възражение по реда на чл.44 от ЗАНН в 7-м дневен срок от подписване на акта, както и правото да отправи писмено предложение до наказващият орган за сключване на споразумение за приключване на административното производство, съгласно чл.43, ал5 от ЗАНН. От последното право Ю. Ш. , в качеството си на управител се е възползвала и е депозирала Заявление до директора на РЗИ-Б. с вх.№РД-02-265-1 от 14.11.2025г., с което прави искане за сключване на споразумение във връзка със съставен АУАН 60/14.11.2025г., което да й бъде изпратено чрез куриер. Във връзка с което на 02.12.2025г. е изготвено споразумение в присъствието на Ю. С. Ш. и против нея, като управител на „Ю. Ш.“ ЕООД, с което страните са се съгласили наказание „Глоба“ в размер на 17 500 лева, която сума е 70% от минималния размер, предвидената в ЗЛПХМ за този вид нарушения.

В АУАН е посочено изрично иззетите лекарствени средства, предмет на нарушението, отговорното за нарушението лице-Ю. С. Ш. с адрес, месторабота и длъжност-управител, както и правото и на писмено възражение по реда на чл.44 от ЗАНН в 7-м дневен срок от подписване на акта, както и правото да отправи писмено предложение до наказващият орган за сключване на споразумение за приключване на административното производство, съгласно чл.43, ал5 от ЗАНН. От последното право Ю. Ш., в качеството си на управител се е възползвала и е депозирала Заявление до директора на РЗИ-Б. с вх.№РД-02-265-1 от 14.11.2025г., с което прави искане за сключване на споразумение във връзка със съставен АУАН 60/14.11.2025г., което да й бъде изпратено чрез куриер. В споразумението изрично е уреден случая при неплащане на така определения размер на глобата, а именно , В случай че глобата респ.имуществената санкция не бъде заплатена в указания 14-е дневен срок, то административния орган обявява че споразумение не е постигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване . Именно такъв е и настоящият случай.

Директорът на РЗИ-Б. е издал мотивирано постановление с изх.№РД-17-1 от 14.01.2026г., в което е посочено, че по повод депозирано от Ю. Ш. заявление е подписано на осн. чл.58а , ал.10 от ЗАНН споразумение с определен размер на глобата –като адм. наказание в размер на 17 500 лева представляващи 70% от минималния размер, предвидената в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ за този вид нарушения, която сума не е постъпила по сметка на РЗИ-Б. в 14 - дневен срок от подписване на споразумението, поради което на осн. чл.58г, ал.13 от ЗАНН, директорът на РЗИ е обявил споразумение за приключване на административнонаказателното производство за непостигано и поради което следва да бъде издадено наказателно постановление във връзка с констатираните нарушение, като е издал за целта мотивирано постановление. Така постановеното мотивирано постановление с изх.№РД-17-1 от 14.01.2026г. е връчено на Ю. Ш. лично на 16.01.2026г., с обратна разписка, оформена с подписа на лицето Ш..

Въз основа на съставения АУАН и след като възприел изцяло така описаната в АУАН фактическа обстановка и приел, че става въпрос за съхранение на описаните лекарствени продукти в обект-магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Ю. Ш.“ ЕООД, находящ се в с.К. общ.П., главен път Е 79, Директорът на РЗИ гр.Б. издал атакуваното наказателно постановление, с което е наложил на физическото лице Ю. С. Ш., ЕГН- •••••••••• - настоящият жалбоподателя за посоченото нарушение административно наказание „Глоба“ в размер на 12 782,30 евро, равняващи се на 25 000 лева на основание чл. 281, ал. 1, пред.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителите участвали пряко при извършената проверка , а именно : Д.К.Д., на длъжност директор дирекция „Медицински дейности“ при РЗИ-Б.; маг.фарм. И.П.-М.-гл.инсп. в Д“МД“ при РЗИ-Б.; С. Х.-гл.експерт в Д“МД“ при РЗИ-Б. и В. И. Х. - ст.експерт в дирекция “Медицински дейности“, както и от полицейският служител Р. Т. – инспекор при РУ-П. в ОДМВР-Б..

Свидетелят Д. Д. сочи в своите показание пред съда: цит.“ След получен сигнал в РЗИ Б. за нерегламентирана продажба на лекарствени продукти на обекти на ГКПП К., ни беше възложена проверката. Директора на РЗИ въз основа на заповед назначи проверка. Аз и колегата В. Х. от Дирекция „МД“ съвместно с представители на ОДМВР, РУ – П. трябваше да извършим проверка на обектите на границата. На обекти, не е конкретно на даден обект. Във въпросния ден 11.11.2025 г. направихме среща на бензиностанцията на ОМВ там ни чакаха служители от РУ - П. и след кратка разговор определихме начина на извършване на проверката. Разделихме се на два екипа. Пристигайки на място се разпределихме екипите. Първите два обекта бяха проверени от един екип, следващите два от втори екип. Аз бях във втория екип с колегата В. Х. и представител на полицията, даже бяха двама, но единия беше непрекъснато с нас. Влизайки в обекта – хранителен магазин се представихме. Обекта се намира в посока на влизане от ГКПП към България, от дясно. Не си спомням за име, беше хранителен магазин с много витрини, вътре имаше също витрини. Там беше жалбоподателката. Представихме се, обяснихме че извършваме проверка по сигнал, че сме служители от РЗИ и ни интересува съхранение на лекарствени продукти и нашата проверка е насочена към това. Започвайки проверката до касата на рафт намерихме няколко опаковки от лекарствен продукт „Оки“. Намерихме четири пет опаковки, всяка една опаковка съдържа 30 сашета. Опаковките бяха чуждо производство. Четири или пет бяха неразопаковани, от едната липсваха 4 сашета. Направихме справка в официалния регистър на лекарствените продукти, въпросното лекарство не е разрешено за употреба в Р България. Предвид обстоятелството, че в хранителния магазин намерихме лекарствени продукти, които бяха разположени на щанда за съхранение, отправихме покана към госпожата да се яви в РЗИ - Б. за съставяне на акт поради нарушение на законодателството за съхранение на лекарствени продукти, неразрешен за употреба и на място, където не е разрешено съхранение на лекарствени продукти. На 14 госпожата се яви в РЗИ Б.. Присъствахме аз като актосъставител, колегата В. Х. като свидетел, госпожата се яви лично, подписа акта. Нямаше възражения по акта. Отправи съгласие за споразумение.“, както и „Запитахме госпожата, тя първоначално каза, че това са лекарства за лична употреба. Но толкова опаковки не са за лична употреба и не се съхраняват на рафтовете, където са изложени други продукти за продажба в магазина. Тя сама каза, че това е нарушение, че няма право да извършва продажба. По принцип не е разрешено да се извършва продажба на лекарствени продукти се в заведения, които нямат разрешение. В магазин за хранителни стоки е абсолютно недопустимо съхранението на лекарствени продукти и евентуална тяхната продажба.“ И „На място нямаше друг представител на фирмата в обекта. Имаше един, двама клиенти през този период, които г-жа Ш. обслужваше. Не е представила документи от къде е закупила лекарствата. Тя ни каза, че е управител на обекта. Когато ние влязохме попитахме кой е управител на обекта и г-жа Ш. каза, че тя е управител на обекта. Не помня дали полицейския инспектор е изисквал лични документи от госпожата. По акта нямаше възражения. Тя прие, че това е нарушение. В разговор г-жа Ш. каза, че разбира, че това е нарушение и не е правилно. Търговския обект е остъклена сграда, една търговска зала, касата беше близо до вратата, имаше много рафтове, много стока, болшинството цигари, алкохол. Опаковките от лекарствените продукти бяха на рафтовете близо до касата. Тя каза, че има, че ползва за лична употреба и на наш въпрос да представи тя ни показа една опаковка, която приехме, че е за лична употреба. Една опаковка която съдържа 30 сашета. Тази, която г-жа Ш. показа беше отворена, пак на рафта. На различни места бяха опаковките в обекта. Всички бяха на рафтове близо до касата, не бяха всички на едно място.“.

Изложеното от Д-р Д. се подкрепя и от показанията и на свидетеля В. Х., която сочи че Във връзка с получен сигнал, имаше издадена заповед на Директора на РЗИ – Б., с която бяхме определени четири човека да извършим проверки – д-р Д., аз - В. Х., магистър фармацевт И.П.М. и С.на Х., юрист. Разделихме се на два екипа. Като се събрахме с полицаите се разделихме на два екипа. При нас беше инспектор Р. Т.. На 11.11.2025 г. на главен път Е 79 при село К. в търговски обекти хранителни магазини извършихме проверка. На случаен принцип бяха избирани обектите, едните влязоха в първия обект, ние при г-жа Ш.. Влязохме, тя обслужваше клиент, изчакахме Пристъпихме към извършване на проверката, като се представихме. На рафтовете, на които имаше други продукти за продажба – цигари, алкохол, полицая гледаше бандероли на алкохола и цигарите, ние гледахме за лекарствени продукти. По рафтовете намерихме на един по горен рафт една кутийка, на следващ рафт две кутийки, отстрани още една кутия отворена. Четири кутии бяха не отворените с по 30 сашета, а тези до вратата бяха отворени и в кутията имаше 26 сашета. До касата беше отворената кутия. Събрахме ги, описахме ги, съставихме Констативен протокол със срокове на годност, акцизен номер. Проверихме в Публичния регистър дали са разрешени за продажба на територията на Р България, там не фигурираха и това означава, че не са разрешени за съхранение. Регистъра е публичен като напишеш в гугъл и можеш да си намериш информацията. Касов бон ни даде г-жа Ш. за да установим търговската регистрация на обекта, също така и удостоверение от НАП за регистрация на фирмата, лична карта ни предостави по молба на инспектора от полицията. Свидетелката по въпроси на съда. Лиценз и разрешение за продажба на лекарствени средства имат единствено аптеките. На тази фирма няма такова разрешение в Регистъра. Не сме правили контролна покупка, г-жа Ш. ни пусна от касовия апарат бон. Когато влязохме в обекта имаше едно лице, което тя обслужваше, което напусна обекта и тогава започнахме проверката. По време на проверката бяхме аз, колегата, служителя от полицията Т. и г-жа Ш..“

В съответствие с тези показания са и показанията на полицейският инспектор Р. Т., който излага следното:“ Спомням си, че беше извършена проверка на търговски обекти, които се намират в близост до гл.път Е 79, в района на ГКПП К. в посока при влизане в България гр. С., от дясната страна. Проверката беше извършена съвместно между полицията и РЗИ Б.. Един от проверените обекти беше този на г-жа Ш.. Участвах в проверката на този търговски обект. Обекта представлява магазин за продажба на алкохол, цигари и други артикули. В търговски обект в едно от шкафчетата беше намерена кутийка със сашета с надпис „Оки“, по които колегите от РЗИ взеха отношение, че ще бъде извършена допълнителна проверка на фирмата и собственика дали притежават необходимите лицензи за да продават въпросните обезболяващи. Същите се описаха като марка, модел, партида, брой и бяха описана в специален констативен протокол от служители на РЗИ, опаковаха се и се иззеха. За случая беше уведомен дежурния прокурор от ТО - П. и по негови указания проверката продължи с изискване на документи и последващи действия. Надписа „Оки“ беше и върху сашетата и върху кутията, в която бяха поставени. Според мен си бяха в оригинална опаковка, моето лично мнение е, че не са преопаковани“, както и че „Не си спомням дали в обекта на г-жа Ш. е имало други медикаменти. Като количество общия брой е описан в констативния протокол, не мога да го посоча. Не си спомням дали в обекта е имало и на други места сашета „оки“. В търговския обект дойде управителя на фирмата, жена. Аз лично не съм чул обясненията на жената. Откритите сашета се описваха по партиди, номера, брой, партиди. Аз подписах протокола съставен от служителите на РЗИ. Не си спомням г-жа Ш. да е представяла документи за произход, фактури или подобни.“ Като при разпита на посочените свидетели ясно еднопосочно и безпротиворечиво се изяснява предхождащата процедура преди проверката , механизма на извършването на самата проверка , установените лекарствени средства и процедурата по установяването им и отразяването в констативен протокол и последващото издаване на АУАН. Съдът напълно кредитира показанията на посочените свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, които са направени като всички доказателства са безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, при липса на спор относно осъществената фактическа обстановка.

В хода на съдебното производство е допуснати до разпитани и свидетеля К.Ш.-син на жалбоподателката, който навежда доводи, че установените лекарства са за лична употреба на неговата баба и че е забравил да каже на майка си, че е оставил кутиите в магазина и забравил да ги прибере на сутринта. Сочи, че били за него и неговото семейство да ги ползват в къщи. Сочените показания съдът не може да кредитира изцяло поради факта, че е видно вътрешното им противоречие -веднъж се сочи, че са лекарства за лична употреба на бабата на свидетеля, малко по-късно сочи, че са за него самия и за неговото семейство за да ги ползват в къщи. Същият сочи, че се касае за четири опаковки, които кореспондират с останалите изведени и установени броя опаковки при проверката и кой именно е управителя на проверяваната фирма-неговата майка-Ю. Ш.. Но именно поради вътрешните противоречия, пряката връзка между жалбоподателя Ш. и нейния син, определящи пряката му заинтересованост от изхода на спора, съдът не може да кредитира изцяло показанията на К.Ш., а само в частта на броя на опаковките Оки и кой е управителя на фирмата.

Установеното посредством разпита на свидетелите се потвърждава и от представения по делото констативен протокол, в който е обективирано констатираното на място. Описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка безспорно се установи и от останалите събраните по делото писмени и гласни доказателства..

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, срещу което е издадено наказателното постановление. Същата е депозирана в законоустановения срок. Наказателното постановление е получено на 16.01.2026 лично от Ю. Ш. срещу подпис, а жалба срещу последното е депозирана чрез РЗИ-Б. до на 26.01.2026г. и е входирана с №97-00-59. Ето защо жалбата е допустима. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН . Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок п о чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП, обаче, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка. Налице е годен предмет на нарушението – лекарствени продукти, които се съхраняват в обект-магазин за хранителни стоки, стопанисван от фирма“Ю. Ш.“ ЕООД, находящ се в /населено място/ Главен път Е 79, които са неразрешени за употреба в Република България и са извън случаите по чл. 8, 9 и 10, тоест неразрешени за употреба на територията на страната (и то – в количество, по повод което всякакви възражения за маловажност биха били несъстоятелни). Същевременно, кръгът на субектите на отговорност е потенциално неограничен и жалбоподателят не представлява изключение.

С оглед определената за нарушена норма следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина / ЗЛПХМ/ , която произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл. 8, 9 и 10, както и такива с неустановен произход, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лв. В допълнение, разпоредбата на чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ съдържа две предложения – неразрешени за употреба лекарствени продукти и такива с неустановен произход, като формата на изпълнителното деяние е отнесена към пет алтернативи: производство, внос, продажба, съхранение или предоставяне за употреба в Република България. В този смисъл и словесната квалификация кореспондира с цифровата.

Докато цялостната проверка и изготвените по повод нея и констатациите, актове сочат на проверявано дружество „Ю. Ш. „ ЕООД, със седалище и адрес на управление /населено място/, ул.“А.П." №•••, с ЕИК-•••, то в атакуваното наказателно постановление за глоба в диспозитив наказващият орган изрично е посочил, че за извършеното нарушение на чл.281, ал.1 , предл.1 от ЗЛПХМ налага на Ю. С. Ш., ЕГН-•••••••••• „Глоба“ в размер на 12 782,30 евро, равняващи се на 25 000 лева по чл. 281, ал.1 , предл.1 от същия закон. Тоест обективно установено е от проверяващите и със събрания доказателствен материал, че дружеството е това което стопанисва проверявания обект в с.К. , общ.П., по силата на сключени договор за наем от 01.10.2010г. и последвали анекси от 01.10.2016г. и от 01.10.2020г., 01.10.2022 и от 01.09.2022г., 01.10.2022г. и от 20.07.2024г. и от разрешенията да търговия с тютюневи изделия касаещи дружеството и проверявания обект, именуван в тях посочения павилион с.К., ГКПП-К., общ.П., обл.Б. и в нито едно от тях не се сочи като нарушител, лице съхраняващо процесните лекарствени средства Ю. Ш., като физическо лице, на която в крайна сметка наказващият орган е вменил нарушение на разпоредбата на чл.281, ал.1, пр.1 от ЗЛПХМ и й е наложил като физическо лице административно наказание „Глоба“, на осн. чл.281, ал.1, пр.1 от същия закон в размер на 12 782,30 евро. Надлежна страна в производството по обжалване на наказателното постановление е единствено адресатът на санкционния акт-лицето, чиято адм.наказателна отговорност е ангажирана с него. Именно и само това лице притежава активната процесуална легитимация да иницира съдебен контрол по реда на чл.59 от ЗАНН, тъй като само в неговата правна сфера НП поражда и неблагоприятни последици. В настоящият казус, с атакуваното НП наказващият орган е наложил глоба на физическото лице Ю. С. Ш., ЕГН-••••••••••, която е и надлежният жалбоподател и е независимо от соченото и установеното, че дружеството е това което е ползвател на обекта, в което е установено нарушението. В това НП не е упоменато дори качеството, в което е наложено наказанието поради и с оглед посочените три имена и ЕГН на лицето , съдът приема че наказаното лице е физическото лице Ю. С. Ш., ЕГН-••••••••••, а не дружеството „Ю. Ш.„ ЕООД, със седалище и адрес на управление /населено място/, с ЕИК-•••, с управител Ю. С. Ш., независимо от съвпадението на имената. Обстоятелството, че физическото лице Ю. Ш. е управител на дружеството и също така и едноличен собственик на капитала, не е достатъчно за да обоснове отговорност на юридическото лице „Ю. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление /населено място/, с ЕИК-•••. С оглед събрания доказателствен материал наказващият орган е следвало да посочи юридическото лице с неговите индивидуални характеристики за да определи неговата отговорност, тъй като юридическото лице е самостоятелен правен субект, различен от своя управител и едноличен собственик на капитала и притежава собствена процесуална правоспособност различна от тази на своя управител и едноличен собственик на капитала.

Същевременно, обаче, липсват елементи и от обективната, и от субективната страна на изпълнителното деяние. Както обвинителният акт в производствата от общ характер, така и АУАН и НП в административнонаказателните производства очертават предмета на доказване. В конкретния случай, на Ю. С. Ш. е повдигнато административно обвинение за съхраняване на процесните лекарствени продукти. Същевременно, обаче, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че в нито един момент медикаментите не са попадали във фактическата власт на жалбоподателя-Ю. Ш..

Доколкото "съхраняването" неизменно предполага установяване наймалкото на corpus, т. е. на фактическа власт, а именно да се осъществява непосредствен досег с вещта, да се извършва фактическо въздействие върху нея, така че по несъмнен начин лицето да управлява и владее същата като своя. По делото събрания доказателствен материал сочи на установени лекарствени средства на различни рафтове разположени около касата, като само една от кутиите се намира на ниво каса. Тоест към момента на проверката фактическата власт върху установените лекарствени продукти не е установено да е на жалбоподателката Ш., е са в обект-магазин за хранителни стоки „Ю. Ш.“ ЕООД, то и деянието е несъставомерно, от обективна страна. Такъв е изводът и за субективната съставомерност. В хода на проверката по никакъв начин не се събраха доказателства за това знае ли Ш. за лекарствените продукти, съхранява ли тя лично, като физическо лице тези продукти и по какъв начин, цел и основание. В този смисъл и деянието е несъставомерно и от обективна, и от субективна страна, явяващи се две, самостоятелни отменителни основания.

Предвид всичко гореизложено, незаконосъобразно и необосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Във връзка с алтернативно направеното твърдение за маловажност на случая от страна на защитата на жалбпоподателя, то съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая се засягат обществени отношения със значим интерес, тъй като съхранението на лекарствени продукти рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, не е аргумент в насока маловажност на извършеното, доколкото законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на обстоятелствата по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за всеки отделен случай. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус не може да се приеме, че случаят е маловажен или такъв с явно незначителна обществена опасност, доколкото е свързан със съхраняване на лекарствени продукти с неизвестен произход и в разрез с установения контролен режим по ЗЛПХМ. Констатираното нарушение, реализира реален риск от увреждане на здравето на крайните потребители, особено при отсъствие на проследимост, проверка на състава и качеството.

Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като "маловажен случай". Като в тази насока следва да бъде посочено и че значимостта на засегнатите обществени отношения се установява и от предвидените от законодателя санкции в завишен размер за този тип нарушения. Не без значение са и установените количества лекарствени продукти без установен произход в магазин за хранителни стоки стопанисван от „Ю. Ш.“ ЕООД, с.К., ЕИК-•••.

Предвид всичко гореизложено, незаконосъобразно и необосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ю. С. Ш., с адрес /населено място/, с ЕГН-••••••••••.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , с оглед осъществената защита на жалбоподателя, то ответната страна следва да поеме разноските на насрещната. При липса на възражение за прекомерност, дължи се пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, които с оглед представеният договор за правна защита и съдействие, и разпоредбите на точки 2.3 и 2.4, съдът приема същите за изплатени изцяло и в брой при неговото подписване - 05.02.2026г. и които кореспондират и с представеният списък с разноски.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и, като такова, следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН , съдът