Решение № 18141 от 27.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13842/2026 г.

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 212984/17.06.2025 г. о т М. Л. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••• /••••/, срещу А. Н. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••, с която e предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, както следва:

1. за сумата в размер на 613.55 евро (равностойност на 1200.00 лева),

представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди

вследствие от изнесени клеветнически твърдения, изразяващи се в приписване на престъпление и обидни и позорящи думи, обективирани в депозирани от А. Н. Я. писмени обяснения с вх. №272/11.04.2023 г. по Дисциплинарна преписка №10 от 2023г. на Адвокатска колегия - гр.

Пловдив, а именно: „Аз съм поставена в изключително неприятна

ситуация - адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми,

образуват дела от мое име, за които не подозирам....“ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -

11.04.2023 г., до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът М. Л. С. подал жалба до Адвокатска колегия - Пловдив /ПАК/, в която обективирал искане за възобновяване на дисциплинарна преписка №1/2022г. по описа на ПАК срещу ответника А. Н. Я., във връзка с което е образувана д.пр. №10/2023г. по описа на ПАК.

Твърди се, че в писмени обяснения с вх. №272/11.04.2023 г. по Дисциплинарна преписка №10 от 2023г. на ПАК, депозирани от ответника, последният обективирал спрямо ищеца следните клеветнически твърдения: „Аз съм поставена в изключително неприятна ситуация - адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за които не подозирам....“, находящи се на стр. 9 (ред 11-12) от 11 от писмените обяснения.

Счита се, че с посочените твърдения ответникът приписва на ищеца извършване на документно престъпление с правна квалификация по чл. 309 и следващите от НК. Твърди се, че по горепосочената преписка ответникът е приложил решение от 10.02.2017г. на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия - Варна, с което временно ищецът е лишен от правото да упражнява адвокатска професия, поради което посочените клеветнически твърдения касаят ищеца. Посоченото решение не било свързано с предмета на образуваната дисциплинарна преписка №10 от 2023г. на Адвокатска колегия - гр. Пловдив. Посочва се, че ответникът прилагал посоченото решение от 10.02.2017г. на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия - Варна по дела, по които ответникът не е страна или упълномощен представител на страна, както и ищецът също не е страна по тези дела, във връзка с което ищецът подал жалба до Комисия за защита на личните данни. Твърди се, че ищецът и ответникът се запознали в кантора на адв. И.Ц. в края на 2020 година. Излага се, че на 16.12.2021 г. след проведено открито заседание по дисциплинарно дело № 173/2021 г. на Дисциплинарен съд на Софийска адвокатска колегия в сграда на адрес в ••••••••, ответникът нападнал ищеца физически и вербално, като във връзка със случая е образувано ДП № 777/2022 г. по описа на 01 РУ - СДВР и пр.пр. № 48790/2021 г. за обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, по което ищецът е конституиран в качеството на пострадало лице. Твърди се, че по д.пр. № 1/2022г. по описа на ПАК са депозирани писмени обяснения на юрк. Я.Ч., в които се посочвало, че той е станал свидетел на случилото се и в които не съдържали други данни, както и в тези писмени обяснения се съдържали единствено две имена, липсвал подпис, ЕГН и други данни на това лице, с оглед на което и след като ищецът се запознал със съдържанието на същите, депозирал искане за възобновяване на дисциплинарното производство. Излага се, че депозираните от ответника клеветнически твърдения по д.пр.№10/2023г. по описа на ПАК са станали достояние на членовете на Адвокатски съвет при ПАК, разгледали на 31.05.2023г. дисциплинарна преписка №10/2023г., а именно: Г.Д.Б. - председател; А.М.Й. - зам. председател, М.С.Б.-Щ. - секретар, В.А.Р. - основен член, В.Г.Г. - основен член, И.К.К. - основен член, Н.И.С. - основен член, Р.А.Д. - основен член, С.Н.А. - основен член, Т.П.Д.в - основен член, Г.П.К. - резервен член, З.Д.З. - резервен член и Н.И.Ш. - резервен член. Поддържа се, че посочените клеветнически твърдения засягат личното усещане на ищеца за чест, достойнство и справедливост. С волеизявленията си, обективирани в депозираните писмени обяснения, ответникът засегнал ищеца като човек и личност, унизил е достойнство му, както и същите са довели ищеца до изпадането му в шок, стрес и емоционален дисбаланс. С оглед факта, че производството пред Адвокатски съвет при АК - Пловдив се развило пред състав от 14 човека, ищецът се чувствал безкрайно унизен, изпитал безкрайна болка в душата си и емоционален дискомфорт, дължащи се на преживян емоционален стрес, вследствие на посочените клеветнически твърдения. Ищецът бил дискредитиран и злепоставен, което повлияло на психическото му равновесие и на самочувствието му в обществото, както и претърпял сериозни и многобройни емоционални болки и страдания. Изтъква се и че ответникът накърнил честта и достойнството на ищеца. Поддържа се, че чрез употребените изрази не се коментират конкретни факти, а се въвеждат неверни твърдения за осъществяване на престъпление, което ищецът не е извършил.

Моли съдът да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор, с който предявеният иск се оспорва с довод, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил целия си адрес, а по същество, че предявеният срещу ответника иск е неоснователен поради недоказаност наличието на противоправно поведение от негова страна, изразяващо се в отправяне спрямо ищеца на обидни квалификации и клеветнически твърдения, от което да са произтекли неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в морални страдания от засягане на името му. Твърди се, че в продължение на четири години между страните са съществували конфликтни отношения, които започнали, след като ответникът установил, че трето за спора лице - адв. И.М.Ц., който работел съвместно с ищеца М. С., са фалшифицирали подписа на ответника и производства от името на ответника е образувал 14 броя съдебни дела, към които е приложил подправени договори за правна помощ, на които договори е придаден вид, че са сключени между ответника като адвокат и И.Ц., за да присъдят на последния съдебно-деловодни разноски и да извлече имотна облага за себе си. Излага се, че ищецът и адв. И.Ц. били с отнети адвокатски права. Твърди се, че ищецът е подсъдим по наказателно дело от общ характер № 20233110204591 от 2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 32 състав, в хода на което ищецът депозирал молба, в която посочил, че има поставена диагноза разстройство на адаптацията и се намира във влошено психическо състояние, поради което не може да вземе участие в производството, по което дело съдът е постановил мярка за неотклонение „задържане под стража“, като мярката не е изпълнена поради невъзможност ищецът да бъде открит, както и по тази причина не е изготвена назначената в това производство съдебно - психиатрична експертиза. Посочва се и че от дейността на ищеца в качеството му на адвокат са потърпевши над 20 лица, ищецът не може да бъде открит и не се явява по образуваните спрямо ответника над 40 граждански производства. Ответникът твърди, че през м.05.2021 г. получил призовка от СДВР, отдел „Икономическа полиция“ и дал показания във връзка със сигнал за неправомерно използвани от ответника данни на ЧСИ С.Я.- за това, че са изпращи покани, на които е придадено вид, че изхождат от ЧСИ С.Я., а в поканите е описано, че са изготвени от ответника в качеството му на адвокат. По случая е образувана прокурорска преписка №8062 от 2021 год., по описа на Районна прокуратура - София. В поканите бил посочен следният адрес: •••••••••, който адрес ответникът никога не е посещавал, като впоследствие установил, че това е адресът на лицето И.М.Ц., който работил като стажант в адвокатска кантора на адвокатско дружество •••••, в която работил и ответникът в периода м.10.2017 г. - м.12.2018г., с оглед на което посоченото лице разполагало с личните данни на ответника. В периода от м.08.2020 г. до м.11.2020 г. в тази кантора работел и ищецът. Твърди се, че след като е бил уволнен от тази кантора, лицето И.М.Ц. е образувал 14 броя съдебни производства срещу клиенти на кантората, като претендира да му заплатят адвокатско възнаграждение по договорите, които е подписал с тях. По тези дела И.Ц. посочил, че ответникът е негов адвокат и е представил подправени договори за правна помощ, в които било налице отбелязване, че е платил на ответника адвокатско възнаграждение в брой, за да му бъдат присъдени допълнителни разноски - възнаграждение за адвокат, както и е подправил подписа на ответника в тези договори. Общо претендиращата сума за адвокатски възнаграждения по образуваните дела била в размер на 13 631 лева. Ответникът поддържа, че никога не е сключвал договори за правна помощ с посоченото лице И.М.Ц., не е бил негов адвокат и не е съставял и подписвал документ и това лице не е заплащало на ищеца възнаграждение. Уточнява, че като съдебен адрес по образуваните дела лицето И.М.Ц. е посочен неговият личен адрес: •••••••••. Излага и че случат бил отразен от медиите в статии със заглавие „Излъгани варненци дават на прокуратурата адвокат М. С.“. Ответникът твърди, че написал съобщение до И.М.Ц., в което отправил искане да преустанови да използва нейното име, на което последният изпратил съобщение до ищеца, в което посочил, че имената са останали от бланката, която ползвал, както и и не знаел за вписаните имена. Излага и че лицата Д. и Ч., които предполагали, че ответникът действа заедно с И.М.Ц. срещу техни клиенти, сезирали Софийска районна прокуратура по случая, като впоследствие след разговор с ответника последният им обяснил, че не знае да тези действия на И.М.Ц.. Твърди се, че на заседание по дисциплинарно дело пред САК, проведено на 16.12.2021г., ищецът излъгал, че е виждал много пъти ответникът да разменя документи с И.Ц. и че са извършвали консултации по делата, образувани от него. Твърди се, че след като приключило заседанието на процесната дата ответникът разговарял с ищеца и поискал да обясни защо ищецът е дал лъжливи показания. Изтъква се, че след като ответникът поискал обяснения от ищеца, последният започнал да подава множество сигнали, жалби и искови молби срещу ответника. Ответникът посочва и че до момента не е уважена нито една жалба на ищеца, както и не е бил привлечен в качеството на обвиняем и няма съдебно решение, с което да е признат за виновен или осъден. Излага съображения, че не се установява която и да е от материалните предпоставки за възникване на деликтната отговорност за непозволено увреждане. Изяснява се, че това, което ответникът е написал в писмени обяснения по дисциплинарно дело №10 от 2023 год. на АК- Пловдив, е написано във всички останали обяснения и отговори на жалби, депозирани от него. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, поддържайки, че същите са неверни. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени доказателствени средства.

Моли съдът да отхвърли иска. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни се явяват. Поддържа ИМ и ОИМ. Претендират разноски. И двете страни депозират писмени становища по същността на спора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството:

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото

производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска:

Съдът намира, че е осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата в размер на 613.55 евро (равностойност на 1200.00 лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения, изразяващи се в приписване на престъпление и обидни и позорящи думи, обективирани в депозирани от А. Н. Я. писмени обяснения с вх. №272/11.04.2023 г. по Дисциплинарна преписка №10 от 2023г. на Адвокатска колегия - гр. Пловдив, а именно: „Аз съм поставена в изключително неприятна ситуация - адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за които не подозирам....“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 11.04.2023 г., до окончателно изплащане на вземането.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 154 ГПК , за уважаване на иска, следва да установи следните кумулативни факти и обстоятелства:

1. противоправно поведение на ответника - клевета (авторство, деяние, дата и място, действието представлява клевета - разгласяване на позорни и неверни факти и обстоятелства)

2. вреда - неимуществени вреди, болки и страдания от обективираните в писмени

обяснения клеветнически думи, уронване престижа и авторитета на ищеца

3. размер на вредата - 613.55 евро (равностойност на 1200.00 лева)

4. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното поведение на ответника - вредата да е в следствие на противоправното поведение

На основание чл.45, ал.2 ГПК вината се предполага до доказване на противното.

За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори презумпцията на чл.45, ал.2 ГПК, а именно: липса на вина, както и да установи погасяване на вземането. Ответникът следва да докаже направените от него правоизключващи възражения - анализът на изразите са лична оценка на ищеца, която не съответства за обида и клевета.

С определението по чл.146 вр. чл.140 ГПК съдът е отделил като безспорно следните факти и обстоятелства:

Между страните не се спори, че на 11.04.2023г. ответникът А. Н. Я. е депозирал писмени обяснения с вх. №272/11.04.2023г. по Дисциплинарна преписка №10 от 2023г. на Адвокатска колегия - гр. Пловдив, част от които на стр. 9, ред 11-12, имат следното съдържание: „Аз съм поставена в изключително неприятна ситуация - адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за които не подозирам....“.

Не се спори, че ищецът М. Л. С. е лишен от право да упражнява адвокатска професия с Решение от 11.02.2017 г. на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия – Варна.

Видно в публичния регистър на адвокатите, ищецът продължава да е с отнети права.

В производството се установява, че на 11.04.2023 г. ответникът А. Н. Я. е депозирал писмени обяснения с вх. № 272/11.04.2023 г., в които е посочил, че същите са във връзка с жалба, подадена от М. Л. С., ЕГН ••••••••••, по повод на която с образувана дисциплинарна преписка №10 от 2023 год. на Адвокатска колегия- Пловдив.

В писмените обяснения се посочва, че ответникът А. Н. Я. познава ищеца М. Л. С. (адвокат с отнети права) и нейният колега И.М.Ц. (също адвокат, на който му отнели правата), с които имат сериозен конфликт, който започнал през 2021 год. и продължава. Съобразно изложеното в обясненията, всичко започнало след като ответникът установил, че И.Ц., който й бил стажант през 2018-та година и от там има личните й данни, е фалшифицирал подписа на ответника и е образувал 14 броя съдебни производства от името на ответника, към които е приложил подправени договори за правна помощ, на които е придаден вид, че са сключени между ответника и него, за да му присъдят съдебно-деловодни разноски и да извлече имотна облага за себе си.

Направено е отбелязване, че ответникът, след като установил тези факти, сигнализирал компетентните органи и са били образувани следните производства: прокурорска преписка №8062 от 2021 год. по описа на Районна прокуратура-София; досъдебно производство №5145 от 2021 год. на Столична дирекция на вътрешните работи; административно производство пред Комисия за защита на личните данни, образувано по жалба с вх. №ППН-02-324/28.06.2021 год., по което предстои производството да бъде разгледано в открито съдебно заседание на 10.05.2023 год.; дисциплинарна преписка №419 от 2021 год. на САК и дисциплинарно дело №173 от 2021 год. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, по което е постановено решение, с което на И.Ц. са отнети правата да упражнява адвокатска професия и му е наложена глоба; дисциплинарно дело № 1 от 2022 год. по описа на Висш адвокатски съвет, по което е постановено решение, с което на И.Ц. са отнети правата да упражнява адвокатска професия, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В писмените обяснения е направено отбелязване, че на едно от заседанията по дисциплинарно дело пред САК, проведено на 16.12.2021г., образувано по жалба на ответника срещу И.Ц. и че го е консултирала по дела, за които той е образувал от нейно име и без дори да подозира за тези дела. Посочено е, че след като разпитът приключил, ответникът излязъл от залата, за да разговаря с ищеца М. С. и да поиска обяснения защо е дала лъжливи свидетелски показанията. Отрича да е имало физическа саморазправа или вербална агресия. Изтъква и че адвокат Я.Ч. присъствал през цялото време на разговора и може да потвърди всичко това.

Посочва, че след като поискала обяснения от М. С. защо изобщо се занимава с ответника и си позволява да лъже, че многократно я е виждала да консултира Иван, след като я вижда за пръв път, тя започнала да подава множество сигнали и жалби срещу ответника.

На стр. 9 от писмените обяснения, трети абзац, е посочила следното: „Аз съм поставена в изключително неприятна ситуация – адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за което не подозирам, от две години непрекъснато ме викат на разпити в полицията, злепоставят ме и ми губят времето. Аз вместо да се съсредоточа в моята работа и да се подготвя по дела, за които съм наета от моите клиенти, се занимавам да пиша отговори по жалби до Адвокатската колегия, да ходя на разпити и т.н. Недопустимо, нелогично и ненормално е адвокат с отнети права да пише жалби срещу действащ адвокат, че е извършил нарушение на Етичния кодекс.“ (л. 18 от гр.д. № 35598/2025 г. по описа на СРС).

Не се спори, че дисциплинарно производство по дисц. преписка № 10 от 2023 г. по описа на Адвокатска колегия - Варна е образувана спрямо ищеца М. Л. С..

Спорно остава дали с процесните думи и изрази е осъществен съставът на клеветата в двете й изпълнителни деяние по чл.147 НК.

Спори се по наличието на вреди, техния размер и дали вредите са следствие от съдържанието на депозираните писмени обяснения с вх. №272/11.04.2023г. в частта, касаеща следното съдържание: „Аз съм поставена в изключително неприятна ситуация - адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за които не подозирам....“ (причинно-следствена връзка).

Спори се дали ищецът е изпитал неимуществени вреди, вследствие на изказванията на ответника в писмени обяснения с вх. №272/11.04.2023г. по дисциплинарна преписка №10 от 2023г. на Адвокатска колегия - гр. Пловдив.

Спори се за размера на вредите и периода им.

Спорно остава дали ответникът отговаря за този случай.

Не е спорно, че и двете страни са с висше юридическо образование, имат опит като адвокат, като към настоящия момент ищецът е с отнети права , а ответникът е действащ адвокат, видно от публичния регистър на действащите адвокати.

Безспорно е, че на 11.04.2023 г. ответницата е депозирала процесните писмени обяснения пред Адвокатски съвет – Пловдив, съдържащи процесния израз. Безспорно е, че ищцата е лишена от право да упражнява адвокатска професия с решение на Дисциплинарен съд при АК – Варна от 11.02.2017 г. – факт, който е от значение за преценката на защитата за истинност.

Спорни остават: дали изявлението осъществява състава на клеветата по чл. 147 НК (в двете му изпълнителни форми) по отношение на ищцата; наличието, характерът и размерът на вредите; причинно-следствената връзка между твърдените вреди и конкретното изявление от 11.04.2023 г.; както и всички правоизключващи възражения на ответницата.

За да се прецени дали посочените твърдения представляват деликт, следва да се изследва целия текст и да се тълкува в неговата цялост.

Ответникът не е оспорил изходящия от него писмен документ, а именно писмените обяснения, поради което съдът ги кредитира напълно по съдържание и авторство.

На стр.2 от депозираните писмени обяснения, ответникът посочва, че ищцата „през цялото време лъжеше“ на едно от заседанията по д. д. пред САК на 16.12.2021 г. образувано по жалба на ответника срещу И.Ц.. Посочено е, че искала обяснения от ищцата „защо даде лъжливи свидетелски показания“.

На стр.3 от писмените обяснения ответникът посочва, че ищецът „тя не спира...... да ме дискредитира в обществото и да почерни доброто ми име и репутация. Адвокатът с отнети права М. С. си позволява да подава жалби“. Посочено е, че ищецът заедно с адв. Ц. причиняват неимуществени вреди, ... „с тяхното недобросъвестно поведение“.

На стр.4 от писмените обяснения ответникът е написал, че никога не е сключвала договори с адв. И.Ц., не е подписвала такива или същите съставляват неистински документи, той издавал договори за правна защита и съдействия за трупане на разноски по дела за адвокатско възнаграждение, като същият имал „малък юридически опит и зад тези негови действия стои юрист с повече практически опит. Предполагам, че е възможно за всичко това да го е съветвала М. Л. С., която е адвокат с отнети права за многобройни нарушения, които е извършила“.

Това не е само негативно мнение за морал или професионализъм, а твърдение за участие или поне съучастно подпомагане на противоправна схема. При липса на доказана истинност, такъв израз се възприема като клеветнически и като приписване на престъпно/противоправно поведение.

На стр. 7 от писмените обяснения, ответникът обяснява, че адв. И.Ц. използва името й и фалшифицира подписа я, за да извлече имотна облага за него, която дейност извършва „вероятно с помощта на М. С.“.

На стр. 8 от писмените обяснения, ответникът обяснява за свидетелските показания на ищеца по цитираното дисциплинарно дело, като „през цялото време тя най-нагло и безочливо лъжеше....“, „по време на лъжливите й свидетелски показания“. Нещо повече има израз: „Точно тя – която е адвокат с отнети права заради измамните схеми, която дава съвети на друг адвокат с отнети права как неправомерно да ползват моите лични данни, за да образуват дела от мое име, за които аз не подозирам“. Ответникът посочва, че ищцата не е посмяла да я погледне „след всички лъжи, които изрече срещу“ нея.

На стр.9 от писмените обяснения ответникът е написал, че „адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуван дела от мое име, за които не подозирам“.

Тълкувайки и анализирайки целият текст в писмените обяснения, съдът приема, че в него се съдържат обидни, клеветнически изрази спрямо ищцата. Това е така, защото целият текст е насочен към адв. Ц. и ищцата, като за тази цел, ответницата неколкократно твърди и казва, че ищцата е дала неверни свидетелски показания, извършила е лъжесвидетелстване, участвала в дейност по фалшифицирани на подписи. Това се твърдения, които са насочени към действия, които могат да бъдат както престъпление, така нарушение на Етичния кодекс на адвоката, т.е. дисциплинарно нарушение, а и в по-широкия смисъл на значение обществено укоримо поведение, приписано от ответника към ищеца, което не е съвместимо с юридическата професия. Но във всеки един случай написаните думи и изрази представляват деликт, тъй като нарушава нормалния и добрия тон на поведение.

Изразът „заради измамни схеми“ в писмените обяснения, като цяло, внушава участие в измами и схема на неправомерно/престъпно поведение. Ако няма установен факт или влязъл в сила акт, който да оправдава такава формулировка, това е позорящо фактическо твърдение с много висок уронващ ефект. По делото не се доказаха такива факти и обстоятелства за установена измамна схема. Това не е просто груба оценка, а твърдение, че лицето е замесено в „измамни схеми“. Такова словосъчетание по естеството си представлява клевета.

Пак от стр.8 от писмените обяснения, изразът „която дава съвети на друг адвокат с отнети права как неправомерно да ползват моите лични данни, за да образуват дела от мое име“ съдържа твърдение за конкретно поведение за даване на съвети, неправомерно използване на лични данни, образуване на дела от чуждо име. Това не е само негативно мнение за морал или професионализъм, а твърдение за участие или поне съучастно подпомагане на противоправна схема. При липса на доказана истинност, такъв израз съдът възприема като клеветнически и като приписване на престъпно/противоправно поведение от ответника на ищеца.

Изразите „лъжеше“, „най-нагло и безочливо лъжеше“ се

квалифицират като обидно-оценъчни квалификации, а „лъжесвидетелства“ като приписване на конкретно престъпление, защото внушава

лъжесвидетелстване – наказуемо деяние по НК. Когато някой каже за друго лице, че е „лъжесвидетелствал“, това по същество не е просто емоционална реакция, а твърдение за осъществено престъпление. Следователно този израз също съдът квалифицира като приписване на престъпление, който е отправен от ответника към ищеца.

Изразите „недопустимо, нелогично и ненормално е...“ от писмените обяснения са оценъчни и унизителни квалификации. Те сами по себе си обикновено не представляват клевета, защото не съдържат проверим факт, а оценка. Но могат да имат характер на обида, ако в контекста унижават честта и достойнството. По делото не се установи с тях да се унижава честта и достойнството на ищеца. Практиката на ВКС прави разграничение именно между проверими факти (при тях се изследва истинност и оценки/мнения, при които се изследва дали обидно накърняват честта и достойнството. В този смисъл е Определение № 195 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 797/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н., Определение № 2359 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Н.Н..

При този анализ на писмените обяснения, настоящият съдебен състав направи извода, че в тях има позорящи думи. За позорящи по смисъл могат да се приемат изрази като: „измамни схеми“; „фалшифицират подписа ми“; „образуват дела от мое име“; „неправомерно ползват моите лични данни“; „лъжесвидетелства“; „най-нагло и безочливо лъжеше“. Първите четири са най-вече позорящи фактически твърдения. Последните два са по-скоро обидни/унизителни, а „лъжесвидетелства“ може да има и характер на приписване на престъпление.

Налице са обидни думи в изразите: „най-нагло и безочливо лъжеше“; „ненормално“. Общата стилистика на написаното от ответника, представя ищеца като лице с морално и професионално укоримо поведение.

Но с оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съдът ще се произнесе единствено по изразите на стр.9, т.е. тези, които са посочени изрично в петитума на ИМ. Това е така, защото ищецът търси защита и обезщетение точно от тези думи, независимо, че според настоящия съдебен състав има деликт от целият текст, написан от ответника, с оглед наличието на други думи и изрази, които съдът квалифицира като обидни и клеветнически. Но с оглед търсената защита и обезщетение съдът ще се произнесе и ще се мотивира само да сумите от стр.9 от писмените обяснения и тези посочени в петитума на ИМ.

Съгласно чл. 147, ал. 1 НК клевета е налице, когато някой разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Съгласно чл. 146, ал. 1 НК обида е налице, когато се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Макар наказателноправните състави да не се прилагат пряко в гражданския процес, те дават нормативен критерий за разграничаване между клевета, обида и допустимо оценъчно съждение при деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

В трайната практика на ВКС е прието, че фактическите твърдения могат да ангажират отговорност, само ако са неверни и позорящи. Оценъчните съждения не подлежат на проверка за истинност, но могат да бъдат противоправни, ако представляват обида. Публично разпространеното невярно твърдение за извършено деяние, покриващо състав на престъпление, не е оценка, а клеветническо фактическо твърдение. В този смисъл са Решение № 460 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А, Определение № 50485 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М., Определение № 195 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 797/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н..

От съдържанието на писмените обяснения, както и от приложенията към тях, се установява, че ответницата е индивидуализирала ищцата като едно от визираните лица, чрез множество препратки към нея по име и чрез обозначението „адвокат с отнети права“. Следователно, макар в самия израз ищцата да не е назована с трите си имена, адресатът е разпознаваем без съмнение. Съгласно практиката на ВКС увреденото лице не е необходимо да бъде назовано изрично, достатъчно е да е индивидуализирано по начин, който не оставя съмнение за неговата личност – Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. С.. Видно от цялото съдържание на писмените обяснения ищцата е назована и контекстът на изразите на ответника е насочен към тях. Това е доказателство, че именно ищецът е увреденото лице.

Обвинение в извършване на престъпление, отправено извън надлежен наказателен процес, е квалифицирана форма на засягане на честта, тъй като приписва на лицето конкретно, проверимо, но недоказано по надлежния ред обстоятелство. Такова твърдение подлежи на пълно и главно доказване от твърдящия го, включително чрез влязла в сила присъда или установяване по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК – каквито доказателства по делото не са ангажирани от ответницата.

По гражданскоправен ред отговорност по чл. 45 ЗЗД може да възникне при разпространяване на неверни позорящи факти или приписване на престъпление, както и при обидни изрази. Това следва и от практиката на ВКС, според която деликтна отговорност се ангажира при „изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца“, а клеветата е „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление“ – Определение № 258 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 90/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П.. Същата линия е потвърдена и в Определение № 50485 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М., Решение № 460 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А и Решение № 50110 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А.

Процесният израз приписва на ищеца и трето за делото лице адв. Ц., но в контекста на целия документ разпознаваем кръг лица (сред които ищцата), извършването на конкретно, наказуемо деяние – съставяне и използване на неистински документ (чл. 309 и сл. НК). Съгласно трайната практика по чл. 45 ЗЗД, обвинение в извършване на престъпление, отправено извън надлежния наказателен процес, съставлява квалифицирана форма на засягане на честта, доколкото приписва вина, която единствено съд може да установи с влязла в сила присъда (чл. 31, ал. 3 от Конституцията, чл.300 ГПК, чл. 413, ал.2 НК) или страната – да докаже по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Това обуславя тежестта на пълно и главно доказване върху ответницата относно верността на конкретния факт (форма на изпълнението, авторство, дата на подписване), а не само на общото описание на средата.

В тази връзка следва да се разграничат две отделни фактически твърдения, съдържащи се имплицитно в писмените обяснения: (1) общото описание, че лица с отнети адвокатски права участват в подобни практики, и (2) конкретното приписване, че именно ищцата е сред извършителите на фалшификацията, засягаща лично ответницата.

Сам по себе си изразът „адвокат с отнети права“ не е непременно клеветнически, ако е верен и доказуем факт. ВКС последователно приема, че ако фактите са верни, разгласяването им по принцип не е клевета – Определение № 258 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 90/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П., Определение № 5378 от 24.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 958/2025 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А. ВКС

последователно приема, че ако фактите са верни, разгласяването им по принцип не е клевета – Определение № 258 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 90/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П., Определение № 5378 от 24.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 958/2025 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В . А . По отношение на „адвокати с отнети права“ съдът приема, че доколкото не се спори, че ищцата действително е била лишена от право да упражнява адвокатска професия през 2017 г., тази част от изявлението не може да се квалифицира като невярна сама по себе си – защитата за истинност по отношение на статута „адвокат с отнети права“ намира опора в безспорните факти по делото. Същото се установи и от публичния регистър на адвокатите, видно от който ищцата е с отнети права от 2017 г., след решения на дисциплинарен съд. Ето защо по отношение на този израз няма деликт по обида или клевета.

По отношение на „фалшифицират подписа ми“ – същото представлява конкретното приписване на участие на ищеца във фалшификация на подписа на ответницата и образуване на дела от нейно име – доказателства не са ангажирани. По делото липсва влязла в сила присъда, а изложените от ответницата обяснения сочат само предположение за евентуална съпричастност на ищцата към действията на третото лице адв. Ц., без да се основават на установен по надлежния ред факт. Именно тази поконкретна част от изявлението запазва клеветническия си характер.

Процесният израз е най-силният представител за клеветническо твърдение и приписване на престъпление. Причината е, че тук не е изразено мнение, а се твърдят конкретни факти: че определени адвокати „фалшифицират подписа ми“; че „образуват дела от мое име“; че това става без знанието на лицето.

Това по същество внушава извършване на тежко неправомерно поведение, включително документни престъпления. Практиката на ВКС приема, че „публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение“ – Решение № 460 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А.

Отделно от клеветническия елемент, съдът съобразява и общия тон на писмените обяснения, в които ищцата многократно е характеризирана с квалификации от рода на „лъже най-нагло и безочливо“ и обвинена в даване на „лъжливи свидетелски показания“ – изявления, които съчетават както обиден елемент (уронващи достойнството оценъчни квалификации, независимо от тяхната вярност), така и допълнително, самостоятелно клеветническо твърдение (приписване на престъпление по чл. 290 НК), отново недоказано по съответния ред. Тези изрази, макар да не са изрично част от петитума на иска, съдът съобразява при преценката на интензитета и продължителността на негативното въздействие върху ищцата, доколкото документът следва да се тълкува и цени като едно цяло.

Отделно от горното, в цялостния контекст на писмените обяснения се съдържат и изразни средства с подчертано негативна оценъчна конотация към ищцата (напр. характеризиране на поведението като лъжливо, набедяващо), които – доколкото представляват оценъчни съждения, а не конкретни факти – съставляват обида по смисъла на чл. 146 НК, тъй като не е установено, че излизат извън рамките на необходимата и добросъвестна защита по дисциплинарното производство и придобиват самоцелно унизителен характер. Но, както съдът прие, по-горе липсва такъв петитум и съгласно правилото по чл.6 ГПК съдът не се произнася по него.

Изразът „фалшифицират подписа ми“ по съдържание представлява приписване на деяние, което покрива признаци на документно престъпление. Следователно е налице и приписване на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК. Именно такава хипотеза, практиката на ВКС приема за излизаща извън границите на добросъвестното упражняване на свободата на изразяване – Решение № 460 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А.

Твърдението „образуват дела от мое име, за които не подозирам“ допълва същото внушение, че ищцата участва в злоупотреба с чужда самоличност и злоупотреба с процесуални права. То също е клеветническо, доколкото разгласява позорящо обстоятелство и внушава престъпно и неморално поведение.

Процесният израз съдържа две ясни фактически твърдения - „фалшифицират подписа ми“ и „образуват дела от мое име, за които не подозирам“. Тези твърдения не представляват мнение, предположение или оценка, а твърдение за конкретно поведение от външната действителност. Те подлежат на проверка за истинност и по естеството си са позорящи, тъй като представят ищцата като лице, участващо в грубо противоправни действия, несъвместими както с обществения морал, така и с професията адвокат.

Позорящо е всичко в израза, което представя ищцата като лице, извършващо морално укорими и обществено осъдими действия. В случая позорящият характер се съдържа най-вече в „фалшифицират подписа ми“, „образуват дела от мое име“. Създава се внушението, че това се извършва тайно, съзнателно и без знанието на титуляра на подписа.

Тези твърдения са от такова естество, че обективно уронват честта, доброто име и професионалното достойнство на ищцата, още повече предвид качеството на юрист и адвокат. Практиката на ВКС приема, че твърдения за професионално и морално укоримо поведение накърняват името, честта и достойнството на засегнатото лице – Решение № 362 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1887/2024 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М..

В рамките на конкретния израз, предмет на иска, обидата не е водещият и самостоятелен елемент. Основният му характер е клеветнически, а не обиден. Съдът споделя разбирането в практиката, че едни и същи словесни изрази не следва механично да се квалифицират едновременно и като клевета, и като обида, когато доминира ясно единият елемент – Определение № 2359 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Н.Н..

Ето защо съдът приема, че конкретно процесният цитат е преди всичко клеветническо твърдение с позорящ характер и приписване на престъпление, а не типична обида. Следователно съдът приема, че процесният израз в неговата цялост е клеветнически, защото съдържа разгласяване на позорящи обстоятелства и приписване на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК.

Все пак, ако се разглежда целият текст на писмените обяснения като контекст, в него се съдържат и обидни квалификации, например - „най-нагло и безочливо лъжеше“; „ненормално е“; „отчаян опит“. Същите стилистично създават принизяващи внушения относно личността и професионалната годност на ищцата, но са извън предмета на търсената защита – петитум, съгласно чл.6 ГПК. Тези изрази са оценъчни съждения, не подлежат на проверка за истинност, но по начина на употребата им представляват унизителни квалификации и могат да се възприемат като обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК. Тъй като обаче те не са въведени като самостоятелен предмет на иска в петитума, съдът ги обсъжда само като допълнителен контекст за интензитета на увреждането.

Правото на защита и правото на свободно изразяване не включват правото да се разгласяват неверни позорящи факти за другиго и да му се приписва престъпление. В гражданското право противоправно е всяко поведение, което накърнява защитено благо, каквото е доброто име на личността – Определение № 50485 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М..

Обстоятелството, че твърденията са направени в писмени обяснения по дисциплинарна преписка, не изключва противоправността им по начало - нито клевета, нито обида, нито гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД. То е само релевантно за преценката на контекста, целта на изявлението и границите на допустимата защита. Ответницата е имала право да изложи своята защитна теза, но не и да приписва на ищцата престъпно поведение чрез категорични фактически твърдения, чиято истинност не е установена.

От една страна, ответникът има право на защита по дисциплинарното дело и има право да изложи своя версия по преписка. От друга страна, правото на защита не дава свобода да се разпространяват неистински позорящи факти или да се приписват престъпления без основание. Именно балансът (пропорционалността) между свободата на изразяване и защитата на доброто име е подчертан в практиката на ВКС – Определение № 50485 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М., Определение № 359 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д..

Дисциплинарното производство по Закона за адвокатурата е уредено като формална процедура, в която адвокатът има право да даде обяснения след уведомяване за твърдяното нарушение чл. 137, ал. 1 ЗА, а при вече образувано дисциплинарно дело има право на възражения и доказателства чл. 138, ал. 4 ЗА. Производството се развива с участие на дисциплинарно обвинения адвокат и заинтересуваното лице чл. 139, ал. 1 ЗА, а доказателствата следва да са относими към изясняване на делото, на основание чл. 139, ал. 5 ЗА.

Оттук следва, че адвокатът има право на защита и на обяснения, но няма право под прикритието на защита да разгласява неверни позорящи факти или да приписва престъпление на друг адвокат, още по-малко, когато тези твърдения не са необходими за защитата по конкретната дисциплинарна преписка.

Освен това, ВКС приема, че публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не е оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на свободата на изразяване – Решение № 460 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А, Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А.

Така, ако изложеното е вярно и добросъвестно, то отговорност може да не възникне. А са разгласени неверни позорящи факти, то е възможна деликтна отговорност.

По делото не се установи тези факти и обстоятелства да са верни – „фалшифицират подписани ми“ и „образуват дела от мое име“. Дори сам ответникът не поиска и се възпротиви за събиране на доказателства по досъдебното производство.

Съгласно чл. 147, ал. 2 НК клевета не е налице, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. В настоящото производство ответницата не проведе успешно доказване на истинността на конкретното приписване спрямо ищцата. Следователно освобождаващото основание за ответника не е осъществено.

Следователно съдът приема, че процесният израз в неговата цялост е клеветнически, защото съдържа разгласяване на позорящи обстоятелства и приписване на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК. При това положение ищецът доказа от обективна страна, че ответникът е изразил клеветнически думи спрямо ищеца. От обективна страна се доказа датата, начина, съдържанието и противоправността на поведението на ответника, насочено към ищеца.

От изявлението по необходимост и закономерно следват неблагоприятни психични и емоционални преживявания за засегнатото лице, доколкото се засягат доброто му име, честта и професионалното му достойнство. Този извод е в съответствие с практиката на ВКС, че публикуването или разгласяването на клеветнически твърдения по необходимост рефлектира неблагоприятно върху психическото състояние на личността – Определение № 861 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.П..

В случая вредите се изразяват в чувство за унижение и накърнено достойнство; професионално злепоставяне пред колеги адвокати; емоционален стрес и психичен дискомфорт; чувство за несправедливо оклеветяване в професионална среда. Както твърди и признава ищцата в първото по делото съдебно заседание, същата претендира обичайните вреди, които винаги се презумират.

Причинната връзка между деянието и вредите е пряка и непосредствена по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, тъй като именно чрез депозирането на писмените обяснения процесният израз е станал достояние на трети лица и е засегнал ищцата в качеството на юридически професионалист и личност.

По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Ответницата не е оборила тази презумпция. Напротив, от съдържанието и стила на писмените обяснения се установява, че изразът е употребен съзнателно, целенасочено и в категорична форма, а не като колебливо предположение. Доказан е пряк умисъл от страна на ответника при извършването на деликта.

Обект на деянието е засяга честта и достойнството на ищеца пред трети лица, поради което пострадал е именно ищецът.

Субект на деликта е ответникът.

От обективна страна деянието е извършено писмено, като клеветническите думи са депозирани по писмени обяснения по дисциплинарна преписка по ЗА. Деянието е еднократно, въпреки, че в целият контекст е, че целите писмени обяснения представляват деликт.

От субективна страна, ответникът е извършил деликта при формата на пряк умисъл – искал е и е целял да разгласи факти и обстоятелства, които не са верни и то за приписване на престъпление, извършено от ответника, с което е нарушил презумпцията за невиновност (Presumed Innocent, Homo praesumitur bonus donec probetur malus).

С оглед изложеното, съдът приема, че изявленията на ответника се отнасят до ищеца, представляват фактически твърдения, а не мнение. Същите са неистински и са стигнало до знанието на трети лица. От обективна и субективна страна ответникът е осъществил деяние по чл.45 ЗЗД, с което е противоправно, като е увредил честта, достойнството и доброто име на ищеца.

По възраженията на ответника

Съдът не приема възражението за упражнено право на защита в дисциплинарното производство като изключващо противоправността. Правото на защита и свободното изразяване на мнение по чл. 39–41 от Конституцията и чл. 10 ЕКПЧ не са абсолютни и намират ограничение в правата на трети лица, включително правото на чест и достойнство (чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията). Действително, изявленията в рамките на юридическа защита се ползват с по-широка толерантност, но тази

толерантност не се разпростира до приписване на конкретно наказуемо деяние без надлежно установяване, особено когато твърдението е разпространено пред състав от 14 души (адвокатски съвет), извън прекия предмет на висящото производство, а не се ограничава до обективно изложение на относимите факти.

Съдът не приема и възражението за истинност на изявлението. Обстоятелството, че по сигнал на ответницата са образувани прокурорска преписка, досъдебно производство и производство пред КЗЛД, установява единствено, че въпросът е бил предмет на проверка от компетентните органи, но не установява вината на ищцата, нито я освобождава от презумпцията за невиновност. Изтъкнатата от ищцата графологична експертиза (Протокол № 22/ДОК-167/20.09.2022 г. на НИК-МВР), установяваща, че подписът в договора от 20.12.2020 г. е положен от самата ответница, а не от ищцата, допълнително разколебава тезата на ответницата, доколкото поставя под въпрос собствената добросъвестност при формулиране на твърденията.

За етиката

Отношението между адвокат и адвокат се развиват на плоскостта на процесуалните отношения по ГПК, НПК, АПК, етичните стандарти по Кодекса за етично поведение на българските съдии, Закон за адвокатурата и Етичните правила на адвокатите. Като първите четири източника регламентират поведението на адвокатите по време на процеса по дела, включително и в о.с.з. Останалите нормативни актове регламентират обществени отношения по повод работа, комуникация между адвокати, като цяло, а не по конкретно дело.

Съдът съобразява служебно известното обстоятелство, че към датата на процесното изявление и двете страни по спора са адвокати, били адвокати, имат висше юридическо образование и са извършвали дейности като адвокати преди това. Били са вписани в адвокатски колегии, и следователно са обвързани не само от общите граждански норми на поведение, но и от специалните професионално-етични стандарти, приложими към адвокатската професия — на национално, европейско (наднационално) и международно ниво, които източници могат да бъдат намерени в Платформата по съдебна етика (https://judicialethicsplatform.nij.bg/) и на сайта на Българският клон на Международната асоциация на съдиите жени в България (https://www.bawj.org/).

Процесното изявление е направено именно в качеството на адвокат от ответника, в писмена защита по висящо дисциплинарно производство пред орган на адвокатурата, т.е. в контекст, в който тези стандарти намират пряко приложение.

На национално ниво е приет Етичния кодекс на адвоката ( ЕКА, приет с Решение № 324 на ВАдС от 8.07.2005 г., обн. ДВ, бр. 60/2005 г., доп. ДВ, бр. 43/2010 г.).

Съгласно чл. 4 ЕКА, отношенията между адвокатите се градят на основата на доверие, което „не може да съществува, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката“.

Съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 ЕКА, колегиалността изисква отношения на доверие и сътрудничество, въздържане от поведение, което вреди на репутацията на професията, и задължение адвокатът да се отнася към другите адвокати с уважение и учтивост.

С съгласно чл. 33, ал. 1 ЕКА, при спор от професионален характер между адвокати те са длъжни да положат усилия за колегиалното му уреждане, а при невъзможност — да потърсят съдействие от посредник или адвокатски съвет, вместо да ескалират спора с насрещни, недоказани обвинения в престъпление.

На европейско ниво е налице Кодекс за поведение на европейските адвокати (Code of Conduct for European Lawyers, приет от Съвета на адвокатските колегии и правните общества на Европа – CCBE, 1988 г., посл. изм. 2006 г.), приложим и към българските адвокати като членове на CCBE чрез Висшия адвокатски съвет.

Съгласно чл. 5.1.1, корпоративният дух на професията изисква отношения на доверие и сътрудничество между адвокатите с оглед избягване на ненужни спорове и поведение, увреждащо репутацията на професията.

Съгласно чл. 5.1.2, адвокатът следва да признава останалите адвокати за професионални колеги и да се отнася към тях честно и учтиво.

Съгласно чл. 5.9.2, личен спор от професионален характер между адвокати следва по възможност да бъде уреждан приятелски, преди да се търсят други способи за защита. Хартата на основните принципи на европейската юридическа професия (2006 г.) от своя страна изрично включва „зачитане на професионалните колеги“ (принцип „h“) сред десетте основни принципа, общи за цялата европейска адвокатура.

На международно ниво е налице Международният кодекс на адвокатската етика на Международната адвокатска асоциация (International Code of Ethics, IBA, приет 1956 г., посл. изм. 1988 г.): съгласно Правило 2, адвокатите са длъжни във всеки момент да поддържат честта и достойнството на професията си и да се въздържат от поведение, което би могло да дискредитира професията на адвоката. Съгласно Правило 4, адвокатите са длъжни да се отнасят към професионалните си колеги с най-голяма учтивост и почтеност.

Съдът приема, че отправянето на категорично формулирано, но недоказано обвинение в документно престъпление към лице, известно на автора на изявлението като негов колега по професия, в писмена защита, предназначена да бъде прочетена от органи на адвокатурата, съставлява нарушение на цитираните по-горе конвергентни стандарти — национални, европейски и международни — установяващи еднакво изискване за уважение, учтивост и добросъвестност и взаимно уважение и доверие в отношенията между адвокати, дори и в условията на личен или професионален спор. Съвпадението на изискванията в трите нива на регулация затвърждава извода, че се касае не за случайна, местна особеност на българската адвокатска етика (културно различие/многообразие, което е основание за намаляване или освобождаване от отговорност), а за общопризнат, универсален професионален стандарт на поведение между юристи.

Констатираното нарушение съставлява, освен самостоятелно основание за гражданска отговорност, но основание за дисциплинарната отговорност - специален ред, от изключителната компетентност на органите на адвокатурата, извън предмета на настоящото производство.

Нарушението на етичните стандарти е относимо като обстоятелство, което още повече доказва извода за противоправност на поведението по чл. 45 ЗЗД, доколкото се касае за нарушаване не само на общия граждански стандарт за дължимо поведение, но и на специален, писан професионален стандарт, приложим на три различни регулаторни нива, на които ответницата е била длъжна да се подчинява.

Едновременното нарушение да не се вреди другиму и нарушение на етичните правила между колеги, пряко доказва противоправността на поведението на ответника, увеличава интензитета на вредоносния ефект от деянието и тежестта на деликта. Това е така защото са нарушени специални правни норми, които регулират поведението между адвокати, нарушението на което обуславя едновременното носене на общата гражданска отговорност и дисциплинарна такава.

Нарушението на правилата за професионално поведение е относимо при преценка на вината и на интензитета на увреждането, тъй като изявление, направено от адвокат към адвокат, пред състав от техни колеги, е обективно годно да засегне професионалната репутация на пострадалата по начин, различен и по-тежък от идентично изявление, отправено извън

професионален контекст.

Задължението за колегиалност и задължението да се действа в утвърждаване на ролята адвокатурата, като част от Върховенство на закона, включва задължението за правилна комуникация между адвокатите в хода на техните взаимоотношения. Това задължение следва не само да гарантира честта и достойнството на адвокатската и юридическата професия като цяло, но и че субективните права на адвокатите (чест и достойнство) са защитени, доколкото е възможно. Адвокатът, при спазване на всички приложими законови или регулаторни изисквания, решава дали, кога и как да изразява свободно мнение по смисъла на чл.10 ЕКПЧ. Правото по чл.10 ЕКПЧ не изключва ограничението за спазване на добрия и професионален тон в адвокатската общност и комуникация.

При сравнителноправния анализ на задълженията на адвоката в други европейски държави се установява, че подобни на разпоредбите на чл.25 и чл.33 от Етичния кодекс на адвоката се съдържат и във Франция и Литва. Съгласно техните правила, принципът за взаимно уважение и сътрудничество между адвокати е в основаната на диалога и комуникацията между адвокати не само по повод техните професионални задължения, но и лични такива.

Както българското право, така и наднационалното право и това на други държави-членки на ЕС гарантират принципа за колегиалност. Същият гарантира адвокатския интегритет, почтеност и води до повишаване доверието у адвокатурата. Нарушението на този етичен принцип обуславя отговорността по чл.132 ЗА.

Това следва и от самата етична рамка на професията. Адвокатът има особени задължения към професията и към всеки колега чл. 1, ал. 2, т. 2 ЕКА, доброволно приема правилата на професионалното поведение и неспазването им води до дисциплинарна отговорност чл. 2, ал. 1 ЕКА. Нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати е изрично квалифицирано като дисциплинарно нарушение чл. 132, т. 9 ЗА, както и уронването на престижа и достойнството на професията чл. 132, т. 10 ЗА.

Употребата на изрази като „фалшифицират подписа ми“ и „образуват дела от мое име“, доколко са неверни и насочени към конкретен колега, не само накърнява честта и доброто му име, но и противоречи на изискванията за колегиалност, професионална етика и достойнство на адвокатската професия по чл. 132, т. 9 и т. 10 ЗА, във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 2 ЕКА и чл. 2, ал. 1 ЕКА.

Извън предмета на настоящото производство, но за пълнота съдът отбелязва, че констатираното от него нарушение на ЕКА не представлява произнасяне по дисциплинарна отговорност на ответницата – такова е от изключителната компетентност на органите на адвокатурата по Закона за адвокатурата и не подлежи на съдебен контрол по общия исков ред, поради което не следва да се тълкува като заместващо или предопределящо изхода на евентуално дисциплинарно производство.

Съдът приема, че по делото е установено противоправно деяние, изразяващо се в разгласяване на клеветническо твърдение и приписване на престъпно поведение на ищцата чрез писмени обяснения, депозирани в официално дисциплинарно производство. Не е спорно, че при такъв вид деликт защитените блага са честта, достойнството, доброто име и професионалната репутация на лицето, а обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането чл. 51 ЗЗД.

По размера на обезщетението

Именно в о.с.з. ищцата претендира обичайните, типични морални вреди.

В конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства за настъпили специфични по вид, продължителност или интензитет психически или здравословни увреждания, нито за продължително лечение,

психотерапия, временна нетрудоспособност или трайно разстройство в социалното и професионалното функциониране на ищцата. Това обаче не води до извод за липса на неимуществени вреди.

Съдебната практика по чл. 52 ЗЗД допуска определяне на неимуществени вреди по този начин: определени категории морални страдания (например болка и страдание при телесна повреда, или срам и накърнено достойнство при клевета/обида в тесен, но значим социален кръг) се приемат за естествена, типична последица от самия факт на деянието и не се нуждаят от индивидуализирано доказване на всяко отделно преживяване, доколкото съдът може да ги установи от общоизвестни от опита правила и от характера на самото нарушение (арг. от чл. 155 ГПК — обстоятелства, които са общоизвестни, не се нуждаят от доказване; определянето на справедливо обезщетение е въпрос на вътрешно убеждение на съда, а не на аритметично сборуване на доказани по размер отделни вреди).

В практиката на ВКС последователно се приема, че разгласяването на клеветнически твърдения по необходимост и закономерно се отразява неблагоприятно върху психическото състояние на личността поради засягане на доброто име и честта. В този смисъл са Определение № 861 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.П., Определение № 60799 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1771/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.П. и Определение № 97 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2480/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева. Следователно, когато е доказано разгласяване на позорящо и клеветническо твърдение, съдът може да приеме за настъпили п о н е обичайните, типични морални вреди, присъщи на този вид посегателство.

Тези обичайни вреди се изразяват в чувство на унижение и накърнено лично достойнство; емоционален дискомфорт, притеснение и вътрешно напрежение; усещане за злепоставяне пред трети лица; засягане на самочувствието и увереността в професионалната среда; чувство за несправедливо оклеветяване, когато се приписва укоримо или престъпно поведение.

В случая тези вреди следва да се приемат за пряка и непосредствена последица от деликта по чл. 51 ЗЗД, тъй като процесното изявление не съдържа просто негативна оценка, а приписва поведение, компрометиращо ищцата в личен и професионален аспект. Още повече, изявлението е направено писмено, обмислено и в рамките на дисциплинарна преписка пред адвокатски орган, тоест в среда, в която професионалната репутация има особена стойност.

Съдът отчита и че страните са адвокати. Поради това злепоставянето не засяга само общото обществено положение на ищцата, а и нейното име в професионалните среди. В практиката на ВКС е прието, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази и накърняването на професионалното достойнство и доброто име на лицето в неговата професионална среда, както и характерът на противоправното деяние и начинът на разгласяването му – Определение № 654 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1031/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц., Определение № 686 от 16.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2527/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А.Ц., Решение № 94 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 924/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Й..

Липсата на ангажирани доказателства за по-тежки, по-продължителни или извънобичайни неблагоприятни последици не изключва обезщетението, а има значение за неговия размер.

Именно поради това съдът приема, че в настоящия случай не следва да се присъжда обезщетение, изградено върху предположение за тежки и трайни психични последици. Следва да се обезщетят само онези неимуществени вреди, които по правило настъпват при подобен вид накърняване на честта и доброто име. Такъв подход е съобразен и с разбирането на ВКС, че при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът трябва да отчете вида, характера, дълбочината, интензитета и продължителността на страданията, а когато по делото не се установят трайни и интензивни последици, размерът следва да остане в умерени граници – Определение № 861 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.П., Определение № 716 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят М.Ф..

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост по чл. 52 ЗЗД. При тази преценка съдът следва да отчете всички конкретни обстоятелства по делото. Трайната практика на ВКС изисква да се съобразят:

характерът на клеветническите твърдения и степента им на позорност;

дали е налице приписване на престъпление;

кръгът от лица, до които твърденията са достигнали;

общественото и професионалното положение на пострадалия;

интензитетът и продължителността на претърпените страдания;

отражението върху професионалната и социалната сфера;

икономическите условия в страната към момента на деликта ;

Тези критерии са изведени в Решение № 460 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А, Определение № 654 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1031/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц., Определение № 686 от 16.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2527/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А.Ц., Определение № 50456 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят П.С..

В конкретния случай съдът отчита следното:

Първо, процесното твърдение е с висока степен на позорност, тъй като приписва на ищцата участие във фалшифициране на подпис и образуване на дела от чуждо име. Това е особено укоримо поведение, още повече когато е приписано на адвокат от адвокат. Налице са типичните негативни изживявания, обичайно съпътстващи публично приписване на престъпление на практикуващ юрист – чувство на срам, накърнено самочувствие и притеснение от начина, по който ще бъде възприет от професионалната общност, които съдът приема за обичайна, а не изключителна последица от процесната клевета.

Второ, твърдението е разпространено пред професионална среда – членове на адвокатски органи и лица, ангажирани с дисциплинарна преписка. Това увеличава вредоносния ефект, защото засягането е не само лично, но и професионално. Обективно е налице по-висока обичайна интензивност на увреждането при адвокат, комуто колега приписва документно престъпление в писмена защита, адресирана именно до органите на адвокатурата. Това е увреждане, което по презумпция засяга не само личните, но и професионалните отношения на увредения, включително възможността му да бъде възприеман от колеги като юрист с накърнена репутация.

Разгласяването е станало пред ограничен, но професионално висококвалифициран и специално релевантен кръг – Адвокатски съвет при АК – Пловдив (14 души) и Висш адвокатски съвет – кръг, чието мнение по презумпция тежи повече за професионалната репутация на адвокат, отколкото разгласяване пред случайни трети лица, поради което обичайната вреда от разгласяване именно в такъв кръг се приема за по-висока.

Трето, не се касае за спонтанно устно изказване, а за писмен документ, изготвен обмислено и депозиран по официален ред, което засилва интензитета на увреждането. Изричното написано и с посочените думи и изрази е доказателство за прекия умисъл на деянието от страна на ответника. Налице е грубо неуважение и незачитане на принципа да не се вреди другиму и да не се зачита професионалната и елементарна, обща етика и морал.

Четвърто, твърденията са отправени именно в контекст, в който репутацията и професионалната надеждност на лицето имат особена тежест.

Пето, от събраните доказателства се установяват негативни емоционални преживявания, но не се установява трайно психично разстройство, продължително лечение или тежка дезадаптация. Това налага обезщетението да бъде съществено, но не прекомерно и то с оглед обичайните вреди.

Шесто, ответникът има по-висок дължим стандарт на поведение между колеги адвокати съгласно националните (чл. 4, чл. 25, чл. 33 ЕКА), европейските (чл. 5.1.1, 5.1.2 и 5.9.2 от Code of Conduct for European Lawyers; принцип „h“ от Хартата на основните принципи на европейската юридическа професия) и международните (Правила 2 и 4 от International Code of Ethics на IBA) професионално-етични стандарти. Нарушаването на този по-висок стандарт обичайно увеличава интензитета на увреждането спрямо аналогично изявление, отправено извън професионален контекст.

Седмо, съдът съобразява обстоятелството, че част от изявлението (общото описание на статута „адвокат с отнети права“) е прието за вярно, поради което обезщетението съответства единствено на обичайните вреди от доказаната част от иска, т.е. от недоказаната, персонализирана част на твърдението — приписването на съпричастност към фалшификация — а не от изявлението като цяло.

Осмо, съдът отчита, че предявеният размер на иска е съответен. Претендираната сума 1200 лв., преизчислена по фиксирания курс, възлиза на 613.55 EUR. С оглед естеството на увреждането, степента на позорност, професионалния контекст и сравнително ограничения кръг адресати, съдът приема, че именно този размер е справедлив и съответен на претърпените неимуществени вреди. Обичайните нива на присъждани обезщетения по сходни дела за клевета, отнасяща се до приписване на престъпление в тесен, но професионално релевантен кръг, към съответния период — спрямо които претендираната сума от 613.55 евро (1200 лв.) не се явява завишена, а съответства на обичайно присъжданите по такива случаи суми.

Този размер е съразмерен на характера на клеветническото и позорящо твърдение; професионалния контекст на разгласяването; обстоятелството, че вредите са типични и обичайни, но не са доказани като извънредно тежки; необходимостта от справедливо, но не прекомерно обезщетяване.

Този размер не води до неоснователно обогатяване на ищцата, но изпълнява репаративната функция на гражданската отговорност, като компенсира понесените душевни болки и накърняване на доброто име. В сходни хипотези съдебната практика допуска умерени обезщетения, когато е налице клевета и уронване на професионален престиж, но липсват данни за трайни тежки последици – Решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Е.В., Определение № 541 от 2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.И.а, Определение № 5089 от 6.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 704/2025 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Д.К..

Съдът приема, че насрещните обстоятелства, изтъкнати от ответницата (продължителен, двустранен конфликт, множество насрещни жалби и искови претенции от страна на ищцата, по нито една от които няма влязло в сила осъждане в нейна полза), не могат да послужат за намаляване на обезщетението за обичайните вреди от конкретното, самостоятелно изявление от 11.04.2023 г., доколкото предмет на делото е именно то, а не съвкупната преценка на целия дългогодишен спор между страните.

При съвкупната преценка на изложеното съдът приема претендираната сума от 613.55 евро (1200 лв.) за съразмерна на обичайните вреди от недоказаната, персонализирана част на изявлението, отчетена и с оглед повисокия дължим стандарт на поведение между колеги адвокати по националните, европейските и международните етични норми, цитирани погоре.

Поради това искът следва да бъде уважен изцяло за сумата 613,55 EUR, ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.04.2023 г. за клеветнически твърдения. За обиди и позорящи обстоятелства, искът следва да се отхвърли.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът доказва само заплатена държавна такса в размер на 25.56 евро (л.45 от гр. д. № 35598/2025 г. по описа на СРС), поради което само тази сума следва да се присъди, съгласно т.1 от ТР 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 25.56 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ