Решение № 5397 от 18.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 226/2024 г.

Производството е по реда на чл.156, във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Образувано е по жалба на Т. Д. Р. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес] против акт за прихващане или възстановяване № 94-01-31421/05.10.2023 г. издаден от главен експерт в Д. „МПДТР“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-35793/1/21.12.2023 г. на кмета на община Бургас. С жалбата се прави искане да се отмени акта за прихващане или възстановяване и да се върне преписката на компетентния орган по приходите за ново произнасяне по подаденото искане с вх.№ 94-01-31421/21.09.2023 г. Представя писмена защита. Ответникът – Кмет на Община Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде потвърден обжалвания акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. А. съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна. О. Т. Р. е подадено искане за прихващане или възстановяване вх.№ 64-01-31421/21.09.2023 г., наименовано молба (л.38-40 от делото), на сума в размер на 2 025, 00 лева, представляваща надвнесени публични общински вземания, в частност данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за притежаваната от нея 1/2 идеална част от имоти с идентификатори 07079.701.98.1 и 07079.701.98.2, заплатени за целия имот от трето лице в полза на Община Бургас. Към искането са приложени копия от съдебни решения на БРС и БОС и определение на ВКС. С акт за прихващане или възстановяване № 94-01-31421/05.10.2023 г. издаден от главен експерт в Д. „МПДТР“ при Община Бургас е отказано възстановяване на сума в размер на 2025, 20 лв., представляваща дължимо платени публични общински вземания – данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. В мотивите на АПВ е посочено, че за разглеждания период имотите не са в режим на семейна имуществена общност, поради което г-жа Р. е данъчно задължено лице за данък и такса за 1/2 ид.ч. от имота. Платените суми покриват задълженията до обема на притежаваната собственост и сумите не са недължимо платени. АПВ е обжалван по административен ред и е потвърден с решение № 94-01-35793/1/21.12.2023 г. на кмета на община Бургас (л.25-27 от делото). Решението е връчено на 15.01.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне и АПВ е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 94-01-35793/2/29.01.2024 г., подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. В хода на съдебното производство е допуснати и приета съдебно-счетоводна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице общо извършените плащания за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 5202Н11383 с адрес [населено място], кв.“Ветрен, [улица]са в размер на 4 115, 17 лева, от които внесени от С. С. – 2 380, 80 лева и дължима лихва в размер на 444, 35 лева, а от Т. Р. – 1 734, 37 лева и дължима лихва в размер на 455, 51 лева. Разпределението на внесените суми по видове задължения е както следва: внесен ДНИ от С. С. – 1 119, 42 лева и лихви 208, 89 лева; внесен ДНИ от Т. Р. – 1 103, 69 лева и лихви – 289, 45 лева; внесена ТБО от С. С. – 1 261, 38 лева и лихви 235, 46 лева и внесена ТБО от Т. Р. – 630, 68 лева и лихви – 166, 06 лева. При разпита на вещото лице, при приемане на заключението му в проведеното на 18.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото, от него се сочи, че вноските са внасяне еднократно за всички относими периоди, посредством три приходни квитанции и едно платежно нареждане. ДНИ за двамата вносители са изчислени на различни данъчни оценки, тъй като от тях са подавани данъчни декларации по различно време. В случая има веднъж заплатен ДНИ от С. за целия имот с данъчно облекчение и втори път платен данък за половиния имот от Р.. Задълженията за имота са определени, като е отчетено, че за С. С. това е основно жилище. Съгласно чл.129, ал.7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Актът за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Р. по който се извършва е предвиден в чл.129 от ДОПК, като в ал.2 е посочено, че след постъпване на искането по ал.1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка. Разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В случая АПВ е издаден при спазване процедурата предвидена в чл.129 от ДОПК, в 30-дневния срок от подаване на искането, при спазване на срока по чл.129, ал.3 от ДОПК, като не е било възложено извършването на ревизия на лицето. С [нотариален акт], т.ІІ, рег.№ 3190, дело 219/2005 г. от 15.08.2005 г. на нотариус с рег.№ 274 (л.84-85 от делото), С. П. С. е закупил недвижим имот находящ се във вилна зона „Минерални бани“ в [населено място], представляващ УПИ ІV-297, 295, в кв.14 по плана на вилната зона, целият с площ от 762 кв.м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 25 кв.м. и сграда за натурии. За имота е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 15954/26.08.2005 г. от С. С. (л.90-97 от делото), в която имота е деклариран като изключителна негова собственост. С удостоверение за въвеждане в експлоатация № 287/26.10.2009 г. е въведена в експлоатация вилна сграда находяща се в УПИ ІV-297, 295, в кв.14 по плана на в.з.„Минерални бани“, [жк], гл.Бургас, с възложител С. П. С.. С решение № 599/01.04.2016 г. (л.82-83 от делото), е прекратен гражданския брак между Т. Д. С. и С. П. С., сключен на 21.11.2004 г. С решението е предоставено на С. С. ползването на семейното жилище, придобито по време на брака, находящо се в [населено място], в.з.„Минерални бани“, , ул.“11-та“ № 3, представляващо двуетажна жилищна сграда със сутеренен етаж, със застроена площ от 155, 58 кв.м. О. Т. Р. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 5202085437/04.02.2021 г. (л.71-80 от делото), в което тя е декларирала, че е съсобственик в имота, като притежава половината от него. С платежно нареждане № 5202403962/10.06.2019 г. (л.70 от делото) от С. С. са заплатени за имота ДНИ и лихви за забава в общ размер на 740, 00 лева, за периода от 2011 г. до 2013 г. С приходна квитанция № 5202403962/21.05.2020 г. (л.68 от делото) от С. С. са заплатени за имота ТБО и лихви за забава в общ размер на 5 030, 22 лева, за периода от 2012 г. до 2020 г. С приходна квитанция № 5202611829/12.03.2021 г. (л.66 от делото) от Т. Р. са заплатени за имота ДНИ, ТБО и лихви за забава в общ размер на 2 038, 88 лева, за периода от 2016 г. до 2020 г. Със съдебно решение № 261037/02.08.2021 г. постановено по гр.д.№ 6374/2020 г. по описа на БРС (л.43-50 от делото), Т. Р. е осъдена да заплати на С. С. сумата от 3 301, 61 лева, представляващи припадащата се на нея част от дължимите данъци и такса битови отпадъци за съсобствената им самостоятелна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], за периода 2011 г. - 2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Решението е оставено в сила с решение № 426/09.05.2022 г. постановено по въззивно гражданско дело № 1949/2021 г. на БОС (л.51-59 от делото), което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1000/05.05.2023 г. постановено по гр.д.3875/2022 г. на ВКС (л.60-65 от делото). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗМДТ, когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си, а съгласно ал.2 всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите. В случая, след като имота за който са платени задължения за ДНИ и ТБО е съсобствен между Т. Р. и С. С., е налице хипотеза на чл.12, ал.2 от ЗМДТ по отношение на платените от С. С. суми на 21.05.2020 г. и доколкото те се отнасят до дължимите ТБО и ДНИ за целия имот, то е налице извършено плащане за сметка и на другия съсобственик – Т. Р.. Ето защо плащанията извършени от нея на 04.02.2021 г. и 12.03.2021 г., се явяват повторно внесени задължения за ДНИ и ТБО за притежаваната 1/2 ид.ч. от имота и те са били недължимо платени. Съобразно нормата на чл.12, ал.2 от ЗМДТ по отношение на С. С. не са налице недължимо платени суми при заплащането на ДНИ и ТБО за целия имот и той не би имал основанието да иска тяхното възстановяване от Община Бургас. В този смисъл са и мотивите на съдебно решение № 261037/02.08.2021 г. постановено по гр.д.№ 6374/2020 г. по описа на БРС, в което е прието, че след прекратяване на гражданския брак С. С. може да претендира от Т. Р. заплащане на припадащата се част от платените ДНИ и ТБО, съобразно притежаваните [жк], като е без значение, че след завеждане на делото Т. Р., вече е платила сумите. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая са били налице основанията по чл.128, ал.1 от ДОПК за възстановяване на повторно заплатените от жалбоподателката задължения за ДНИ и ТБО за притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от недвижимия имот. Ето защо, обжалвания АПВ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, а административната преписка върната на компетентния орган за възстановяване на претендираната от Т. Д. Р. сума в размер на 2 025, 50 лева, след евентуално прихващане по реда на чл.128 и сл. от ДОПК и преценка размера на дължимите от нея ДНИ и ТБО за имота, с оглед на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, по отношение таблица 4, графа „За кого от собствениците от ТАБЛИЦА 1 жилището е основно“, както и другите относими обстоятелства. При този изход на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 660, 00 лева, от които 10, 00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство, 250, 00 лева възнаграждение на вещото лице и 400, 00 лева адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, А. съд - Бургас, Х-ти състав