Решение № 18596 от 5.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2243/2026 г.

за да се произнесе, взе предвид следното. Ищецът „В..“ ЕООД е предявил срещу Е. Х. Д. следните осъдителни искове: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 1034, 95 евро с равностойност 2024, 19 лв., представляваща цена на доставени 867 кг наливен пропан, равняващи се на 1701 литра втечнен нефтен газ – LPG – пропан по фактура № ../06.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (28.01.2026 г.) до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46, 73 евро с равностойност 91, 39 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 01.09.2025 г. до 17.01.2026 г. Ищецът твърди, че на 06.01.2025 г. е продал и доставил на ответника 867 кг наливен пропан на адрес: област М.., общ. В., с. Сп., ул. „Г.“ №... Посоченото количество било част от закупено от „С..“ ООД по-голямо количество от 7240 кг, за което били издадени товарителница, кантарна бележка за износ, акцизен данъчен документ и фактура, като ищецът заплатил последната с преводно нареждане от 09.01.2025 г. Сочи, че във връзка с доставката до ответника са били издадени документ за удостоверяване предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставка, служебен бон и електронен документ за продажба. Тъй като ответникът не платил, ищецът му изпратил нотариална покана за плащане в срок от 10 дни от връчване, получена от съпругата на ответника на 21.08.2025 г., но плащане така и не последвало. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва да е заявил доставка на претендираното количество пропан, да е извършена доставката му и той да е получил посоченото количество. Сочи, че доставката се извършва по реда на специалния Закон за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба на стоки за определено количество и стойност (867 кг пропан), по което той е изпълнил задълженията си точно (времево, качествено и количествено). В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главен дълг, изпадане в забава и размера на дължимото обезщетение. От фактическа страна По делото е приета фактура № ••••••••••/06.01.2025 г., издадена от „С..“ ООД като доставчик с получател „В..“ ЕООД, за 867 кг наличен пропан и сума за плащане в размер на 1508, 58 лв., както и фактура № ../06.01.2025 г. с доставчик ищеца „В..“ ЕООД и получател ответника Е. Д. за 1701 литра втечнен нефтен газ – LPG – пропан. Приета е и товарителница за обществен автомобилен превоз в страната от 06.01.2025 г. с изпращач „С..“ ООД, получател ищеца „В..“ ЕООД и превозвач „Ф.“ ООД за 7240 кг пропан бутан, както и кантарна бележка за износ от 06.01.2025 г. на 7240 кг наливен пропан, подписана за приел от Н. Х.. Приет е и акцизен данъчен документ с издател „С..“ ООД и получател ответника Е. Д. за 867 кг наливен пропан с посочен адрес на доставка и разтоварване: с. Сп., ул. „Г.“ №.., община В., област М.., който представлява приложение към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС (Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове). Приет е и акцизен данъчен документ от 06.01.2025 г. с издател „С..“ ООД, превозвач „Ф.“ ЕООД и получател ищеца Е. Д. (л. 14) за 867 кг. наливен пропан, точен адрес на мястото на доставката: с. Сп., ул. „Г.“ №.., дата на получаване 06.01.2025 г. и подпис на ищеца с ръкописно изписване „Е. Д.“, което е приложение № 14а към чл. 80а, ал. 1 ППЗАДС. На л. 15 по делото е приложен служебен бон от 06.01.2025 г., издаден от „Ф.“ ЕООД с посочено количество при 15 градуса пропан бутан 1701, 90 литра и положени подписи и ръкописно изписани имена за предал „Н. Х.“ и приел: „Е. Д.“. Приети са и разпечатки на електронни документи от 06.01.2025 г. за доставка от информационната система при НАП за 867 кг втечнен пропан, декларирани от „В.“ ЕООД като получени от „С..“ ООД, с превозвач „Ф.“ ЕООД, предадени на Н. Х. (л. 11) и впоследствие предадеи от Н. Х. на ответника Е. Д. (л.16). На 22.08.2025 г. на съпругата на ответника Д. Д.а е била връчена нотариална покана от „В..“ ЕООД, адресирана до ответника, с което ищецът го е поканил в десетдневен срок да заплати сума в размер на 2024, 19 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойност на доставени 867 кг втечнен нефтен газ – LPG (наличен пропан) по извършена доставка от 06.01.2025 г. Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че процесната фактура е била осчетоводена като приход от продажба, отразена по кредита на сметка 702 „Приходи от продажба“ и сметка 4532 „Начислен ДДС за продажби“, срещу вземане по дебита на дметка 411 „Клиенти“. Фактурата е била включена в дневника на продажбите по ЗДДС и в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 01.2025 г., като продажбата е била отразена и чрез подадения от ищеца пред НАП електронен документ за продажба. След проверка на счетоводните регистри на ищеца и приложените по делото документи вещото лице не е установило извършени плащания от ищеца по процесната фактура нито в брой, нито по банков път. Дало е заключение, че средната пазарна цена за 867 кг наливен пропан (1701 литра LPG) към 06.01.2025 г. се равнява на 2168, 78 лв. с вкл. ДДС, като продажната цена по процесната фактура е съпоставима и дори е под средната пазарна цена на дребно за литър пропан. Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва за забава върху претендираната главница за периода 01.09.2025 г. – 17.01.2026 г., който е 46, 73 евро. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ИДИ, мениджър продажби при ищеца от 2010 г. досега. От неговите показания се установи, че около Коледа 2024 г. ответникът му се обадил по телефона и го уведомил, че му е свършила газта, тъй като синът му е имал мероприятие. Искал да му се достави газ възможно най-скоро. Уточнили се, че тъй като резервоарът бил празен, може да събере около 1700 литра до разрешения капацитет, като свидетелят знаел, че резервоарът побира 2000 литра. Уговорили и цена за литър от 1, 19 лв. с вкл. ДДС и се разбрали свидетелят да му се обади, когато има готовност да се разберат за конкретен ден за доставка и приблизителен час. Свидетелят успял да организира доставката за след празниците за 06.01.2025 г. като предходния ден се обадил на ответника и в този разговор ответникът отново потвърдил количеството, което да бъде доставено, и цената. Свидетелят заяви, че на ответника са правени и предходни доставки все на същия адрес в с. Сп., като дружеството няма практика да сключва писмени договори за доставките, нито да получава писмени заявки за доставка с нито един клиент. Заявките се правят и уточняват по телефон, а впоследствие фактурата за доставката се изпраща по имейл. След като съответният шофьор извърши всички доставки от курса, докладва на свидетеля, че ги е изпълнил. Свидетелят разказа също така, че ответникът е извършвал плащанията по предходни доставки със закъснение, поради което и в конкретния случай той е изчакал известно време и след това му е напомнил по телефона. Ответникът не отрекъл, че дължи парите за доставката и няколко пъти обещавал да плати, а след това спрял да вдига телефона, като свидетелят разговарял със съпругата на ответника след това. Разпитан е и свидетелят Н. Р. Х., който извършва доставки на петролни продукти като служител на „Ф.“ ЕООД по възлагане от ищеца „В..“ ЕООД. Помни, че в началото на януари 2025 г. е имал спешен курс за доставка до къща в с. Сп., като свидетелят е записал клиента като „Е...“ и в това село няма друг клиент, на който да доставя. На мястото на доставката имало мъж. Помни, че на този клиент е заредил 1700-1800 литра пропан-бутан, като съдът, в който е заредил, е бил с вместимост 2000 литра и е бил напълно празен. След зареждането мъжът се подписал в бон от камиона, в който било посочено колко литра са били разтоварени. Разясни, че точното заредено количество се установява по изходомер на камиона, а клиентът се подписва и в документ, наречен „приложение 14а“. От правна страна След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на правоотношение между страните по договор за търговска продажба на 867 кг наливен пропан, равняващи се на 1701 литра втечнен нефтен газ – LPG – пропан, като договорът е бил сключен в устна форма в телефонен разговор, проведен между ответника и свидетеля И И, мениджър продажби при ищеца. От показанията на свидетеля, които са логични, непротиворечиви и се потвърждават от събраните писмени доказателства, се установи, че всички клиенти на дружеството подават заявки в устна форма и в телефонен разговор страните договарят конкретното количество, което да бъде доставено, цената, както и датата за доставка. Така е било и в процесния случай, като от свидетелските показания се установи, че ответникът и свидетелят са провели два телефонни разговора, в които са уговорили, че резервоарът в процесния имот – къща в с. Сп., ще бъде напълнен до максимално допустимия обем, който е около 1700 л, и в двата разговора са обсъдили и са договорили единична цена за литър в размер на 1, 19 лв. с вкл. ДДС, а във втория разговор и датата за доставка – 06.01.2025 г. Доводите на ответника за неоснователност на иска поради липса на писмен договор са неоснователни. В нормативната уредба липсва изискване на писмена форма за действителност на този договор, като Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, на който ответникът се позовава, също не съдържа такова изискване. Неговото приложно поле не засяга изобщо отношенията между търговеца и купувача. Той урежда условията и реда за регистрация и контрол върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход – чл. 1, ал. 1, а не и сключването на самите договори за продажба с купувачи. Изводът за сключването на процесния договор се подкрепя и от приложените по делото акцизни документи и разпечатки на електронни документи за доставка от информационната система на НАП. Акцизните документи са изготвени в съответствие с чл. 80а, ал. 1, изр. последно от ППЗАДС, съгласно който акцизните стоки се придружават от хартиено копие от регистрирания електронен акцизен данъчен документ и хартиено копие от регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението. В изпълнение изискването и на чл. 80а, ал. 3 ППЗАДС, който постановява, че хартиено копие от регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението по ал. 1 и 2 се заверява от потребителя на акцизните стоки за отопление и се връща заверен на лицето, освободило стоките за потребление, в приложения на л. 14 по делото документ се съдържа подпис на ответника и саморъчно изписване на имената му, като тяхната автентичност не е оспорена. В тази връзка съдът намира за установено по делото и че договореното количество за продажба е било доставено и прието от ответника, за което той се е подписал в приложените на л. 14 и л. 15 по делото документи – хартиено копие на електронен акцизен данъчен документ и служебен бон. Със саморъчното полагане на подписа си и изписването на имената си в тези документи ответникът е удостоверил получаване на процесното количество пропан бутан, като отново следва да се подчертае, че истинността на подписите в тези документи не е оспорена. Съдът взе предвид също така и че видно от приложените към молбата на л. 83 и сл. аналогични документи, предходни доставки са били приемани и документално оформени по същия начин, отново чрез полагане на подписи от ответника в такива документи. Извършването на процесната доставка се потвърждава и от показанията на свидетеля Н. Х., шофьорът на цистерната, който е заредил резервоара на ответника. Той заяви, че резервоарът е бил напълно празен и че е заредил количество колкото процесното, както и разказа подробно как по принцип и в конкретния случай е била оформена документално доставката. Неоснователни са доводите на ответника, че към дата 06.01.2025 г. е нямало как процесното количество пропан бутан да се побере в резервоара в процесния имот, тъй като точното доставено количество се установи по несъмнен начин от приетите писмени доказателства и беше потвърдено от свидетеля Х., който беше категоричен, че резервоарът е бил празен. Възраженията на ответника останаха недоказани, а причините, поради които предходното заредено количество е било изразходвано, са ирелевантни. По отношение стойността на доставеното количество от показанията на свидетеля И. се установи договорената с ответника единична цена за литър, която съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза дори е под средната пазарна цена, като релевантна е единствено конкретно договорената цена, поради което искът за главница се явява напълно доказан по своето основание и размер. Поради липсата на плащане и предвид получената нотариална покана ответникът е изпаднал в забава с изтичане на предоставения с поканата срок, следователно основателна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, потвърден и от заключението на вещото лице. Неоснователно е възражението на ответника, че обезщетение за забава следва да се начисли върху продажната цена без вкл. ДДС, тъй като именно продавачът е лицето, което внася дължимия ДДС, въпреки че в конкретния случай ответникът не е заплатил стойността на дължимия данък. Съгласно заключението на вещото лице ищецът е осчетоводил надлежно процесната фактура и я е включил в справка-декларация по ЗДДС, т.е. той е внесъл дължимия ДДС, а ответникът дължи да му заплати като главница по задължението пълния размер на цената с вкл. ДДС и именно върху този пълен размер се начислява обезщетението за забава. По разноските: При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 631, 41 евро, от които 43, 27 евро държавна такса, 5, 12 евро държавна такса за издаване на две съдебни удостоверения, 10, 24 евро разноски за издаване на удостоверение във връзка с поисканата обезпечителна мярка, 2, 56 евро държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, 315 евро заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, 200 евро депозит за експертиза и 55, 22 евро такса за налагане на обезпечителната мярка в производството пред частния съдебен изпълнител. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като в тази връзка взе предвид размера на предявените искове, броя проведени открити съдебни заседания, както и обстоятелството, че процесуалният представител е извършил и допълнителни действия във връзка с налагането на обезпечителната мярка. Във връзка с претендираните разноски по налагане на обезпечителната мярка в размер на 55, 22 евро следва да се посочи, че съгласно актуалната съдебна практика, обективирана в определение № 3486 от 08.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2174/2024 г., ІІІ Г. О. на ВКС и определение №..411 ОТ 28.11.2022 Г. по ч.гр.д. № 2983/2020 г. на ВКС, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес в хипотезата на чл. 400, ал. 1 ГПК приключва с извършване от съдебния изпълнител на действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред съдебния изпълнител изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес. В цитираните съдебни актове е прието още, че съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Разяснено е, че въпреки, че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. С оглед характера на обезпечителното производство (развива се едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението), отговорността за разноски не може да бъде реализирана в него по начина, по който това се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор. Поради това, при своевременно заявено искане, направените за обезпечителното производство разноски следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото производство. Обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото, образувано по обезпечителна заповед (чл. 400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд. Така мотивиран, Софийски районен съд