Решение от 3.2.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 967/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 76/30.05.2025 г. на Никополски районен съд, постановено по гр. дело № 146/2024 г. по описа на същия съд е:

Прогласена е по иска на В. Л. Л. с ЕГН •••••••••• против Л. Д. И. с ЕГН •••••••••• нищожността на упълномощителната сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписа № ••• от 29.09.2023г., и на съдържанието № ••• от същата дата, на ••• при Община ••• - М. Т. /••• поради липса на съгласие.

Прогласена е по иска на В. Л. Л. с ЕГН •••••••••• против „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• недействителността на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален № ••, Т.*, рег.№ •••• д.№ •••• от •••г., на нотариус И.А. - Д. с рег. № ••• на НК, вписан в СВ под акт № •••, •••, дело № ••••, с вх.рег.№ •••• от •••г.,поради сключването му чрез мним представител - ответникът Л. Д. И. който е действал от нейно име като страна по същия този договор, без да е имал представителна власт.

Признато е за установено по отношение на „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• че В. Л. Л. с ЕГН •••••••••• е собственик на следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.•••.576 (•••, точка, •••, точка, петстотин седемдесет и шест), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", с площ: 15 004 кв.м., при съседи:•••••.•••.61, •••••.•••.60, •••••.•••.36, •••••.•••.83, •••••.•••.121, •••••.•••.591;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.201.90 (•••, точка, двеста и едно, точка, деветдесет), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 14 780 кв.м., при съседи: •••••.392.157, •••••.201.91, •••••.201.4, •••••.201.3, •••••.201.32;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.106.19 (•••, точка, сто и шест, точка, деветнадесет), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", Площ: 536 кв.м., при съседи: •••••.108.342, •••••.106.20, •••••.105.22, •••••.105.21, •••••.106.18.;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.262.876 (•••, точка, двеста шестдесет и две, точка, осемстотин седемдесет и шест), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 4 000 кв.м., при съседи: •••••.262.36, •••••.262.15, •••••.262.18, •••••.262.191;

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.329.407 (•••, точка, триста двадесет и девет, точка, четиристотин и седем), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 3 000 кв.м., при съседи: •••••.329.67, •••••.330.253, •••••.329.25, •••••.329.52;

6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.234.527 (•••, точка, двеста тридесет и четири, точка, петстотин двадесет и седем), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 15 002 кв.м., при съседи:•••••.234.7, •••••.234.528,•••••.234.153, •••••.234.15, •••••.234.5, •••••.234.6.

Осъден е „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• да предаде владението на тези имоти на В. Л. Л. с ЕГН ••••••••••.

Отхвърлен е предявеният обратен частичен иск с правно основание чл. 42 ал. 1 от ЗЗД от „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• против третите лица-

помагачи по главните искове, Л. Д. И. с ЕГН ••••••••••, М. Л. Т. и Общита •••, за заплащане солидарно на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - •••г. като неоснователен и недоказан.

Осъдени са Л. Д. И. с ЕГН •••••••••• и „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• да заплатят на В. Л. Л. с ЕГН •••••••••• всеки един по 6077лв., представляваща направените от ищеца разноски в настоящата инстанция в размер на общо 12 153.75лв. по предявените искове.

Осъден е „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• да заплати на ответната по обратният иск, Община - •••, сумата от 1300 лв. за адвокат, по този иск.

С Определение № 333/02.09.2025 г. на Никополски районен съд, постановено по гр. дело № 146/2024 г. по описа на същия съд е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата по чл.248 ал. 1 ГПК на ответника по обратният иск - Община •••, заявена чрез адв.Н.Н. от ПлАК , с вх. № 1882/20.06.2025г., за изменение на постановеното по настоящото гр.д. № 146/2024г. по описа на НРС решение №76/30.05.2025г., в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от „•••“ ЕООД, ЕИК ••••••••• чрез пълномощника – адв. А. Г. от ПлАК срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която при уважен главен ревандикационен иск е отхвърлен обратният иск на „•••“ ЕООД, предявен при условията на чл.219, ал.3 от ГПК солидарно срещу Л. Д. И., М. Л. Т. и Община –•••. Въззивникът изразява становище, че в тази му част, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Въззивникът твърди, че са оставени без преценка относими към предявения обратен иск доказателства, а именно пълномощно с peг. № •••/21.07.2023 г. и № 651/21.07.2023 г. със заверени от ответника М. Т. подпис и съдържание, обяснения на Т. по реда на чл.176 от ГПК и показанията на свидетеля С.Н., на длъжност ••• „•••“ в Община – •••, като посочва, че оставените без преценка доказателства са относими към твърденията на ищеца за вина на Т. при заверката на фалшивото пълномощно, изразяваща се в груба небрежност и самонадеяност при извършване на заверката на процесното пълномощно.

По отношение на твърденията за нарушения на материалния закон, въззивникът посочва, че отговорността на мнимия представител не е договорна, а е специален състав на деликтната отговорност, като между „•••“ ЕООД и Л. И. не съществува договорна връзка, а последният, действайки като пълномощник, не обективира собствено волеизявление за продажба, поради което не е страна по сделката, а правните последици от нея не настъпват в неговия патримониум. Още по- малко договорна връзка може да съществува с мним представител, който също не договаря за себе си. Посочва, че отговорността на мнимия представител е по специалния деликтен състав на чл.42, ал.1 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че анализа на приетите по делото доказателства води до извод за деликтния характер на извършеното от Т. неистинско нотариално удостоверяване. В тази връзка посочва, че неистинското нотариално удостоверяване съставлява противоправно деяние, тъй като е несъвместимо с императивни правни норми и е в разрез с това, което изисква закона, в случая то се изразява в противоправно бездействие на Т., който е проявил небрежност при осъществяване на възложените му нотариални функции и е приел да ги изпълнява, без да е подготвен за тази дейност образователно, теоретично и като практически умения. Посочва, че причинената вреда се изразява в платената от „•••“ ЕООД сума от 130 805,00 лв., представляваща цената на имотите, което плащане е извършено в полза на неизвестен мним собственик по сделка, изначално обречена да не породи транслативно действие, която не е висящо недействителна, тъй като е изключено действията на мнимия представител да бъдат потвърдени от действителния собственик и купувача, който е жертва на престъпно деяние. Посочва, че е налице причинно-следствена връзка на вредата с неистинското удостоверяване, тъй като плащането на цената от 130 805,00 лв. е извършено от „•••“ ЕООД, поради заблуждението му, че договаря с действителен пълномощник на действителен собственик на продаваемите имоти. В това заблуждение купувачът е въведен от извършеното от Т. неистинско нотариално удостоверяване, създаващо привидност, че сделката се сключва чрез надлежен пълномощник на действителния собственик на имотите. Посочва, че вината при деликта се изразява в неполагане на дължимата грижа спрямо един абстрактен модел и съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Въззивникът твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на Т. по чл.45 от ЗЗД - противоправно неистинско нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на процесното пълномощно, поради упражняване на нотариалните функции при условията на груба небрежност и самонадеяност, което е създало условия за извършване на измамливата сделка на разпореждане от фиктивен собственик с чужди недвижими имоти. Причинената от тези действия пряка и непосредствена вреда на купувача им „•••“ ЕООД се изразява в платената цена на имотите по сделка без транслативен ефект.

Според въззивника, поради липса на преценка на всички относими доказателства, правните изводи на съда не кореспондират с установената фактическа обстановка, което води до необоснованост на решението.

Въззивникът счита за неправилно решението в частта, с която са присъдени деловодни разноски. Относно присъдените разноски в полза на В. Л. Л. твърди, че разноските са прекомерно големи, предвид цената на иска, определена при условията на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК и НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че размерът им е несъразмерен с фактическата и правна сложност на главния иск. Относно присъдените разноски в полза на Община – •••, въззивникът твърди, че неправилно НРС е присъдил в полза на Община - ••• адвокатски разноски за първата инстанция, тъй като доказателства за сторени такива не са представени до момента на приключване на устните състезания, а доказателство за платен от този ответник адвокатски хонорар е представено едва с писмените бележки на адв. Н. Н., като посочва, че разноските следва да са били поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните състезания. Тази преклузия настъпва предвид факта, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което се обявява края на съдебното дирене и се дава ход по същество на спора. Писмената защита не е продължение или част на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда.

Въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение в частта му, с която при уважен главен ревандикационен иск е отхвърлен обратния иск на „•••“ ЕООД, предявен при условията на чл.219 ал.3 от ГПК солидарно срещу Л. Д. И., М. Л. Т. и Община •••, като вместо него да постанови друго, с което да уважи частичния обратен иск срещу тримата ответници по него. Моли, също така, съдът да отмени обжалваното решение и в частта за разноските, като намали присъдените в полза на В. Л. Л. деловодни разноски, съобразно цената на иска, фактическата и правна сложност на иска и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да отхвърли изцяло претенцията на Община - ••• за деловодни разноски, като недоказана.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от конституираните в първоинстанционното производство като трети лица – помагачи - Община – ••• и М. Л. Т. чрез адв. Н. Н. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че пълномощно рег. № •••/21.07.2023г. и № 651/21.07.2023г. със заверка от •••я на Община - ••• няма никаква връзка с предмета на настоящото дело и е неотносимо към предмета на спора. Твърди се, че в обясненията на М. Т. подробно и в детайли е очертана хронологията, в която се извършва нотариалното удостоверяване, съгласно правоспособността, възложена на •••я на Община по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗННД. Твърди се, че от показанията на свидетелката С.Н. на длъжност ••• „•••“ в Община –••• не се установяват твърденията на въззивника, че тези показания установяват „генералната липса на организация в Общината при извършване на удостоверителни услуги“, както и че в тях се съдържат данни „за небрежност и липса на дължимата грижа и внимание от Т. при заверката на процесното пълномощно“. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, вкл. обясненията на М. Т. е установено по безспорен начин, че той е положил в пълен обем възможната грижа за правилното удостоверяване подписа на лицето, което се е явило с искане за заверка на пълномощно. В хронологията на действията Т. визуално е възприел идентичност на лицето, което се е явило пред него и личната карта, която му е представена за удостоверяване. Прочел е текста на пълномощното, запитал е лицето, което желае неговата заверка, дали е съгласно с това изявление и след утвърдителен отговор е изчакал това лице да подпише пълномощното, съответно изпише имената си, след което с подписа си е заверил представеното му пълномощно, съгласно правомощията му чл.83, ал.1 от ЗННД. След това е спазена процедурата по въвеждане на пълномощното в съответния регистър на Община - ••• и регистрирането му в системата „Единство“. По отношение на въззивната жалба в частта, касаеща присъдените разноски се посочва, че към момента пред Районен съд - Никопол е висящо производство по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани, преди първоинстанционният съд да се е произнесъл окончателно.

Молят съда, да остави без уважение въззивната жалба. Претендират направените в производството разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата В. Л. Л. чрез адв. В. Б. от •••, в който се изразява становище, че въззивната жалба е недопустима, респ. неоснователна в частта, с която се атакува първоинстанционното решение като неправилно относно присъдените деловодни разноски в полза на В. Л. Л.. Твърди се, че в тази си част въззивната жалба има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, с каквато възможност разполага въззивникът по реда на чл.248 от ГПК в срока за обжалване на първоинстанционното решение да депозира искане пред първоинстанционния съд да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Твърди се, че такава молба не е депозирана пред Районен съд - гр. Никопол, който е компетентен да я разгледа и в този смисъл, възможността вече е преклудирана, тъй като решението е влязло в сила и в частта за разноските по отношение на присъдените такива в полза на В. Л. Л..

В случай, че съдът разгледа въззивната жалба в частта относно присъдените разноски, се изразява становище, че същата е неоснователна. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е уважил направените разноски в пълен размер, тъй като делото е образувано по 20 обективно и кумулативно съединени иска. Освен обстоятелството, че са предявени обективно и кумулативно съединени 20 бр. иска, налице са и извършени множество процесуални действия, събрани, представени и анализирани са различни писмени доказателства, като е назначена съдебно-почеркова експертиза, както и комплексна правна оценка и анализ на процедури по отношение на валидността на извършените нотариални заверки и представителна власт. Освен това, при наличие на проведени шест на брой открити съдебни заседания е видно, че е била налице продължителна процесуална активност.

Въззиваемата В. Л. Л. моли съда, да остави без разглеждане, респективно, без уважение подадената въззивна жалба в частта, с която се атакува първоинстанционното решение, като неправилно относно присъдените деловодни разноски в нейна полза Претендира направените разноски в настоящото производство.

Постъпила е частна жалба от конституираните в първоинстанционното производство като трети лица – помагачи - Община – ••• и М. Л. Т. чрез адв. Н. Н. от ПлАК срещу Определение № 333/02.09.2025 г., постановено по гр.д. № 146/2024 г. по описа на НРС, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата по чл.248, ал.1 от ГПК на Община - ••• за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Твърдят, че приетото от съда, че депозираната молба от Община - •••, чрез адв. Н. Н. от ПлАК за изменение на решението в частта за присъдените в тяхна полза разноски за адвокатско възнаграждение се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като ответникът по обратния иск не е представил отделен списък на разноските по чл.80 от ГПК или списък инкорпориран в друг писмен документ е в противоречие с установените факти по делото. Посочват, че Протокол от съдебно заседание от 24.04.2025 г. е видно, че процесуалният представител на „•••“ ЕООД - адв. Г. изрично е направил възражение по отношение на представения списък на пълномощника на Община - ••• и М. Т., а освен това, адв. Н. е направил изявление, с което е поискал да се присъдят направените по делото разноски, като по отношение на извършеното плащане е заявил, че ще представи доказателства за това с писмените бележки.

Молят съда, да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, ведно със законните от това последици.

Постъпил е отговор на частната жалба от „•••“ ЕООД, ЕИК ••••••••• чрез пълномощника – адв. А. Г. от ПлАК, в който се изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Посочва се, че Община - ••• няма право на разноски за адвокат в производството пред НРС, тъй като доказателства за сторени такива не са представени до момента на приключване на устните състезания. Доказателство за платен от този ответник адвокатски хонорар е представено едва с писмените бележки на адв. Н. Н., като съгласно трайната съдебна практика, разноските следва да са били поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните състезания. Тази преклузия настъпва предвид факта, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което се обявява края на съдебното дирене и се дава ход по същество на спора. Писмената защита не е продължение или част на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че представянето от негова страна на списък на разноските се доказва от изявлението на процесуалния представител на „•••“ ЕООД - адв. Г., който изрично е направил възражение по отношение на представения списък на пълномощника на Община - ••• и М. Т.“ е юридически и фактически невярно, тъй като писмено доказателство не се установява от изявления на страните, а от наличието му в кориците на делото, след като е прието от съда. Изявленията и възраженията на страна по отношение на деловодните разноски на Община - ••• не могат да бъдат сами по себе си доказателство за представяне на списък по чл.80 от ГПК.

Моли съда, да отхвърли частната жалба на Община – ••• против обжалваното определение на НРС, като неоснователна.

В съдебно заседание, въззивникът „•••“ ЕООД чрез процесуалния си представител – адв. А. Г. от ПлАК моли съда, да уважи подадената въззивна жалба. Развива подробни съображения по съществото на спора. Претендира направените разноски за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците по обратния иск и на въззиваемата страна.

В съдебно заседание, въззиваемата В. Л. Л. не се явява. Процесуалният й представител – мл. адв. И.И. от ••• моли съда, да остави без разглеждане, респективно без уважение искането на въззивника за промяна на разноски, присъдени с първоинстанционното решение. Претендира направените разноски за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, от третите лица – помагачи - Община – ••• и М. Л. Т. чрез процесуалния си представител – адв. Н. Н. оспорват въззивната жалба. Развиват се подробни доводи по съществото на спора. По отношение на въззивната частна жалба, се прави искане, ако съдът приеме, че не е компетентен да се произнесе по същата, да върне делото в тази част за произнасяне от районния съд.

В съдебно заседание, третото лице – помагач Л. Д. И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението само в частта, в която са отхвърлени обратните искове предявени от „•••“ ЕООД против Л. Д. И. по чл.42 от ЗЗД, против М. Л. Т. по чл.45 от ЗЗД и Община ••• по чл.49 от ЗЗД. По отношение на главните искове за обявявяне на нищожност на упълномощителна сделка и договор за покупко-продажба и по чл.108 от ЗС решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

В обжалваната си част решението се явява частично неправилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и изцяло изяснена от първата инстанция и накратко е кледната:

Предявени са субективно съединени искове от В. Л. Л. от гр.София, чрез адв.В.Б. от ••• против ответниците „•••“ ЕООД и Л. Д. И. от с.•••, общ.Червен бряг, с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС. Ищцата твърди, че е единствен собственик, въз основа на наследствено провоприемство от Н.А.Г., поч. на 10.01.2021г., на следните имоти:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.•••.576 (•••, точка, •••, точка, петстотин седемдесет и шест), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", с площ: 15 004 кв.м., при съседи:•••••.•••.61, •••••.•••.60, •••••.•••.36, •••••.•••.83, •••••.•••.121, •••••.•••.591; 2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.201.90 (•••, точка, двеста и едно, точка, деветдесет), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 14 780 кв.м., при съседи: •••••.392.157, •••••.201.91, •••••.201.4, •••••.201.3, •••••.201.32; 3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.106.19 (•••, точка, сто и шест, точка, деветнадесет), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", Площ: 536 кв.м., при съседи: •••••.108.342, •••••.106.20, •••••.105.22, •••••.105.21, •••••.106.18.; 4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.262.876 (осемнадесет хиляди деветдесет 1 и девет, точка, двеста шестдесет и две, точка, осемстотин седемдесет и шест), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 4 000 кв.м., при съседи: •••••.262.36, •••••.262.15, •••••.262.18, •••••.262.191; 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.329.407 (•••, точка, триста двадесет и девет, точка, четиристотин и седем), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 3 000 кв.м., при съседи: •••••.329.67, •••••.330.253, •••••.329.25, •••••.329.52; 6.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.234.527 (•••, точка, двеста тридесет и четири, точка, петстотин двадесет и седем), адрес на поземления имот: град •••, община •••, област Плевен, местност „•••", площ: 15 002 кв.м., при съседи:•••••.234.7, •••••.234.528,•••••.234.153, •••••.234.15, •••••.234.5, •••••.234.6.

На 09.02.2022 г. ищцата е сключила договор за наем на процесните имоти с „••••", ЕИК •••••••••. На 15.02.2024г. ищцата била известена по имейл, от арендатора, че ответното дружество „•••“ ЕООД, ги е уведомило, че са закупили процесните имоти, с н.а. от •••г., към което уведомление, било прикачено и копия на същият. След това известие, ищцата е изискала от нотариус И. А.а – Д., документите по нотариалното дело, от които установила, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №•••/•••г. на същият нотариус сключен от ответникът Л.Д., представяйки се за неин пълномощник, същият е продал процесните имоти на ответника „•••“ЕООД, които владеят същите по настоящем. Заявява, че договорът за покупко-продажба на процесния имот е нищожен, поради липса на формирана воля у ищцата за неговото сключване а съставените във връзка с процесната сделка документи, са неистински. Сделката е сключена от пълномощник без представителна власт, поради което е в състояние на висяща недействителност. С позоваване от страна на ищеца на недействителността чрез предявения иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД, недействителноста се трансформира в окончателна. Пълномощното, с което се е легитимирал мнимият представител, е нищожно поради липса на волеизявление на упълномощителя, тъй като подписът положен под пълномощното не са изпълнени от нея, като се твърди, че ищцата не е била на територията на страната, когато това е станало. Твърди, че тя не е автор на подписите поставените във всички документи, поради което същите са неистински. Оспорва се и авторството на представените по нотариалното дело декларация по 4 чл.264, ал.1 от ДОПК, по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗМИП и по чл.25, ал.8 от ЗННД. Поради недействителността на атакуваната разпоредителна сделка, същата не е породила транслативен ефект и не е годна да легитимира ответното дружество, като собственик. Тъй като ответниците владеят незаконосъобразно имота, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на ревандикационния иск.

Ответниците са оспорили исковете.

Ответникът „•••“ ЕООД, чрез адв. А.Г. от ПлАК оспорва всички наведени в исковата молба фактически твърдения, като се поддържа, че сделката е изповядана при спазване на законовите изисквания. Заявява, че дружеството е добросъвестен купувач, поради което имат правен интерес от привличането на трето лице-помагач М. Л. Т. – ••• на община •••, завеждащ нотариална служба, община ••• и Л. Д. И. и от възможността да предявят евентуален иск за обезщетение, ако бъде уважен иска на ищцата по чл. 108 от ЗС.

На основание чл. 219 ал.3 от ГПК и чл. 42 ал.1 от ЗЗД ответнк ът „••• •••“ ЕООД е предявил обратен частичен иск за заплащане солидарно на сумата от 10 000 лв. срещу третите лица-помагачи. Заявява, че в случай, че се установи твърдяното в исковата молба, че Л.И. е действал без представителна власт, те като добросъвестни купувачи, имат право да потърсят обезщетение от третите лица-помагачи в размер на 130 805лв., представляваща платената цена на закупените имоти. Иска е прядявен частично за 10 000 лв. Мол и да бъдат осъдени М. Л. Т., завеждащ нотариална служба при община •••, Община •••, като възложител на работата му и Л. Д. И., да заплати на ••• ЕООД обезщетение по чл. 42 ал.1 от ЗЗД в размер 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, както и направените по делото разноски.

Със своето решение НРС е прогласил по иска на В. Л. Л. против Л. Д. И. нищожността на упълномощителната сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписа № ••• от 29.09.2023г., и на съдържанието № ••• от същата дата, на ••• при Община ••• – М. Т. /••• поради липса на съгласие.

Също прогласил по иска на В. Л. Л. против „•••“ ЕООД, недействителността на договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт ••, Т.*, рег.№ •••• д.№ •••• от •••г., на нотариус И.А. – Д. с рег. № ••• на НК, вписан в СВ под акт № •••, •••, дело № ••••, с вх.рег.№ •••• от •••г.,поради сключването му чрез мним представител - ответникът Л. Д. И. който е действал от нейно име като страна по същия този договор, без да е имал представителна власт и признал за установено по отношение на „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• че В. Л. Л. с ЕГН •••••••••• е собственик на описаните недвижими имоти, като осъдил дружеството да предаде владението върху тях.

В тази част решението е влязло в законна сила и е задължително, включително и за настоящата инстанция по силата на чл.297 от ГПК.

При така наличните данни и изяснени факти и обстоятелства, Окръжният съд счита, че решението в частта, в която е отхвърлен предявения обратен иск с правно основание чл.42 ал.1 от ЗЗД от „•••“ ЕООД против Л. Д. И. който е действал от името на ищцата по главния иск, като страна по договора за покупко-продажба, без да е имал представителна власт е неправилно. В останалата си обжалвана част по отношение на ответниците М. Т . по чл.45 от ЗЗД и Община ••• по чл.49 от ЗЗД обратният иск е неоснователен и недоказан.

На първо място следва да се посочи, че изцяло неправилно в исковата молба се претендира присъждането на сумата по насрещният иск солидарно от тримата ответници. В случая няма солидарна отговорност. Както сам ищецът сочи – първият ответник - Л. Д. И. отговаря по реда на чл.42 ал.1 от ЗЗД, тъй като е сключил договора за продажба без представителна власт и другата страна – дружеството има право да търси обезщетение, ако е добросъвестна. Вторият от ответниците - М. Т. е посочен като отговорен за това, че не е изпълнил вменени му със закон задължения – да се увери в самоличността на лицето, чийто подпис и изявление удостоверява в прогласеното за нищожно пълномощно от В. Л., като с това е причинил виновно вреди на дружеството „•••“ ЕООД правно квалифициран по чл.45 от ЗЗД вр. с чл.73 от ЗННД. Третия ответник – Община гр.••• е посочена, като отговорна за това, че като възложител на извършваните от Т. нотариални функции, в качеството му на ••• на общината отговаря за вредите причинени от него при и по повод изпълнение на работата – чл.49 от ЗЗД.

Тъй като солидарността възниква по силата на договор или закон, какъвто не е нито един от настоящите случаи и неправилно искът е приет като солидарен такъв. В случая са налице три субективно съединени иска, всеки предявен в частичен размер от 10000лв. на посочените по-горе основания за всеки от ответниците – специален състав на деликтна отговорност – чл.42 ал.1 ЗЗД, общ състав на деликт – чл.45 ЗЗД и отговорност на роботодател за вреди, причинени при изпълнение на работа – чл.49 от ЗЗД.

Исковете са процесуално допустими и независимо, че РС-Никопол ги е отхвърлил с един общ диспозитив, в решението си е разгледал всеки от тях поотделно и изложил мотиви по съществото им. Поради това и Окръжният съд счита, че се касае за неправилна квалификация на два от исковете, а не за произнасяне по непредявен иск. Ето защо исковете следва да бъдат разгледани поотделно при изследване на конкретните предпоставки за уважаването или отхвърлянето им.

Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗД , съгласно която мнимият представител дължи обезщетение за вреди на третото добросъвестно лице -не дава отговор на въпроса - какъв е вида на тази отговорност. Касае се до конкретна преценка за всеки отделен случай, но следва да се отчита, че това е отговорност без договорен характер, чието основание произтича именно от липсата на подобна договорна връзка. В тази хипотеза единствено справедливата компенсация би била - да се възстанови положението преди увреждането. Затова настоящият съдебен състав приема, че отговорността на мнимия представител е специален състав на деликтна отговорност. В този случай - на обезщетение подлежат всички вреди /имуществени и неимуществени/, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица от извършените от мнимия представител недобросъвестни действия, като следващата се лихва за забава се дължи от деня на сделката, а не от поканата. В този аспект -Решение № 319 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 129/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова постановено по чл.290 ГПК.

По предявен иск с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да твърди и установи със съответните доказателства и доказателствени средства: наличието на сключен договор без представителна власт, при което да му е причинена вреда като третото добросъвестно лице, което не е знаело, че договаря с мним представител, причинната връзка и размера на вредите. Отговорността на мнимия представител за вредите, причинени на третото добросъвестно лице, по естеството си е особен вид деликтна отговорност, поради което на обезщетение подлежат всички вреди, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица от извършените от мнимия представител недобросъвестни действия. В този смисъл на доказване подлежат основанието и размерът на претърпените вреди, както и пряката причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди.

Предвид влязлата в сила част на решението на НРС несъмнено е установено, че Л. Д. И. не е надлежно упълномощен от В. Л., като и самото пълномощно и сключения в последствие договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, предмет на процеса, са обявени за нищожни. Надлежно е установено по делото, че същият е действал като представител, без да има представителна власт. Също така е установено от приложените по делото два броя преводни нареждания – л.144 и л.145 от делото, че въззивникът „•••“ ЕООД е превел по банков път на получателя Л. Д. И. за покупка на земеделска земя сумата от 130805лв. Именно тази по размер сума е договорена в нотариален акт ••, Т.*, рег.№ •••• д.№ •••• от •••г., на нотариус И.А. – Д. с рег. № ••• на НК, вписан в СВ под акт № •••, •••, дело № ••••, с вх.рег.№ •••• от •••г., като цена на закупените от мнимия представител Л. Д. И. земеделски имоти, собственост на В. Л., от които дружеството жалбоподател е евиктирано със съдебното решение. В същият този нотариален акт изрично е договорено и плащането на тази цена да стане по банкова сметка на изрично упълномощения Л. Д. И..

Тези обстоятелства установяват изцяло фактическия състав на предявения иск по чл.42 ал.1 от ЗЗД. Безспорно е сключен договор без представителна власт от Л. Д. И.. Няма никакви доказателства, че договарящия с мнимия представител купувач - „•••“ ЕООД е знаел че договаря с мним представител. Установено е, че след евикцията купувачът търпи вреди в размер на заплатената за имотите покупна цена от 130805лв., която надлежно е преведена по банков път именно на мнимия представител Л. Д. И.. Налице е причинна връзка между вредите и извършените действия без представителна власт.

В случая - няма спор, че поведението на мнимия представител е в нарушение на общото задължение за добросъвестност при воденето на преговорите и при сключването на договорите. Това е така, защото той е договарял с дружеството - купувач, въвеждайки го в заблуждение относно факта, че разполага с представителна власт и съзнавайки, че пълномощното не е издадено от посоченото в него лице. С това си поведение - мнимият представител е причинил вреди, които не са могли да бъдат предвидени, нито очаквани от купувача /защото от всички субекти се очаква да се въздържат от увреждане на чужди блага/.

С оглед на гореизложеното Окръжният съд счита, че в случая на добросъвестната страна по договора за покупко-продажба - „•••“ ЕООД се дължи заплащането на вредите, които са причинени от извършените от Л. Д. И. действия по сключване на договора за покупко-продажба без представителна власт. По делото се претендират и са установени само имуществени такива в размер на продажната цена, заплатена на мнимия представител от 130805лв. Искът е предявен за сумата от 10000лв. и следователно е доказан изцяло по своето основание и размер и следва да бъде уважен. Следва да бъде осъден на осн. чл.42 ал.1 от ЗЗД Л. Д. И. да заплати на „•••“ ЕООД сумата от 5112.91 евро - 10000лв. /частично от 130805лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при сключване на договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт ••, Т.*, рег.№ •••• д.№ •••• от •••г., на нотариус И.А. – Д. с рег. № ••• на НК, вписан в СВ под акт № •••, •••, дело № ••••, с вх.рег.№ •••• от •••г., поради липса на представителна власт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сделката – •••г. до окончателното й изплащане.

По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД вр. с чл.73 от ДННД срещу М. Т. въззивният състав споделя изцяло изводите на първата инстанция.

За да се уважи предявения иск ищецът следва да докаже противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на ответника, което да е виновно, настъпването на вреди в следствие на това поведение и причинно следствена връзка между деянието и вредите.

Конкретното твърдение в случая е, че Т., в качеството си на ••• на Община ••• е извършил нарушение, изразяващо се в официално

удостоверяване на неистински подпис на упълномощителя. Фактите по делото несъмнено установяват, че действително Т. в това си качество е заверил пълномощно с нотариална заверка на подписа № ••• от 29.09.2023г. , в което е отразено упълномощаване на Л. Д. И. да извърши разпореждане с имотите, собственост на В. Л. Л. и предмет на настоящето дело. Установено е също, че подписът на пълномощното не е положен от В. Л. Л.. С влязлото в сила решение това пълномощно е обявено за нищожно поради липсата на съгласие.

Задълженията на •••я във връзка със заверката на подпис се изчерпват с това да провери самоличността и дееспособността на явилото се лице, както и да удостовери, че на посочената дата пред него се е явил упълномощителят и в негово присъствие е изписал лично пълното си име и е положил или потвърдил подписа си. По делото липсват данни относно самоличността на лицето, което се е явило на 29.09.2023г. в община ••• за заверка на пълномощното и е изписало трите имена и е положило подпис от името на упълномощителя В.Л.. Няма доказателства, че ответника не е извършила проверка на редовен от външна страна документ за самоличност на явилото се като упълномощител лице, данните в който да не съответстват на описаните в пълномощното. Не се установява от доказателствата да е извършила неприсъствена заверка на пълномощното – без в общината да се е явило лице, което да е изписало пълното си име и е положило или потвърдило подписа си.

По делото са налице както обясненията на самия Т., така и показанията на свидетелката С.Н., която работи именно като ••• в ••• и която посочва, че в Общината е идвала жена, •••я Т. е прочел пълномощното и я е попитал дали разбира за какво става на въпрос и след като тя го е подписала е изведено и съответно качено в регистъра. Самият Т. в обясненията си по чл.176 от ГПК твърди, че е проверил личната карта, но тъй като нямат право да правят копие не е и направил такова.

Същевременно за разлика от нотариусите, помощник нотариусите и съдиите по вписванията в случаите на заместване по чл.48 ал.1 ЗННД, служителите в Общината, независимо, че изпълняват тези нотариални функции, изразяващи се в удостоверяване на подписите на частни документи, нямат достъп до Националната база данни население и до „Национален регистър на българските лични документи“.

Ето защо предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че твърдението, че Т. е извършил противоправно действие или бездействие, с което да е причинил вреди на дружеството жалбоподател не са доказани. Не се установява поведение, което да може да се квалифицира, като нарушение или неизпълнение на вменени му от закона задължения. Извършваната формална проверка на документа за самоличност на лицето, чийто подпис заверява, както и изчитането на документа, който подписва и приемане на подписа пред него изчерпват дължимото по закон поведение за да се извърши заверката. Дори и да разполагат с достъп до база данни население, за изпълняващите тези функции не е налице законово задължение да извършват справки и сравнения на личните документи на явилите се лица нито по ЗННД, нито по ГПК. Сочените в жалбата предходни пълномощни със сбъркани имена на същата упълномощителка не са годни доказателства да установят допуснато нарушение на законови задължения, още повече, че не са обект на изследване по делото.

Също така следва да се посочи, че от самото действие на Т., дори и да се установи неговото противоправност не произтичат вреди за дружеството. Тези вреди са причинени, не от упълномощителната сделка, а от сключения след това договор за покупко-продажба. Ако упълномощеното лице, знаейки, че не разполага с представително власт не бе сключил договора за покупкопродажба вреди нямаше да настъпят за никого, защото самата

упълномощителна сделка няма вещно транслативен ефект. Със заверката на пълномощното, макар и да не е подписано от соченото в него лице, не се разместват имуществени блага, дори и за мнимо представлявания. Отделно от това, вредите настъпват едва след като висящата недействителност по чл.42 ал.2 от ЗЗД стане окончателна и се обяви, защото съществува възможността сключения без представителна власт договор да бъде потвърден от действителния носител на правата.

Въз основа на изложеното Окръжният съд счита, че предявеният обратен иск от „•••“ ЕООД против М. Л. Т. с правно основание чл.45 вр. с чл.73 от ЗННД за сумата от 10000лв. /частичен от 130805лв./ е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.

По идентичен начин стои и въпросът с иска по чл.49 от ЗЗД вр. с чл.83 от ЗННД срещу Община •••. След като не се установява изпълнителят на работата М. Т. да е причинил вреди на дружеството жалбоподател, то няма и как Община •••, като негов работодател – лице възложило работа на другиго да отговаря за тях. Затова и този иск е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.

С оглед правилното квалифициране на исковете следва да се отмени решението на РС-Никопол в частта, в която е отхвърил предявения обратен частичен иск с правно основание чл. 42 ал.1 от ЗЗД от „•••“ ЕООД, с ЕИК••••••••• против третите лица-помагачи по главните искове, Л. Д. И. с ЕГН ••••••••••, М. Л. Т. и Общита •••, за заплащане солидарно на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – •••г. като неоснователен и недоказан и да се постанови друго по същество на спора, съобразно изложеното.

По частната жалба от Община ••• и М. Т., чрез пълномощника – адв.Н. Н. срещу Определение №333/02.09.2025г. по гр.д.№ 146/2024г.по описа на НРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК.

С атакуваното определение НРС е оставил без разглеждане като недопустима молбата по чл.248 ал.1 ГПК на ответника по обратният иск – Община •••, заявена чрез адв.Н.Н. от ПлАК , с вх. № 1882/20.06.2025г., за изменение на постановеното по гр.д. № 146/2024г. по описа на НРС решение №76/30.05.2025г., в частта за разноските.

Мотивът за това е, че положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение по отношение на собствените разноски на съответната страна на решението в частта за разноските, чрез преизчисляването им е представянето на списък по чл.80, изр.2 от ГПК, а тези страни не са представили отделен списък.

Тези изводи са изцяло неправилни. На л.326 от делото, преди протокола от 24.04.2025г., в който е приключило съдебното дирене и делото е взето за решаване, е представен списък по чл.80 от ГПК от адв. Н. Н. – пълномощник на тези двама ответници по обратния иск, в който е вписана съответна сума. Посочен е и номера на делото.

При тези данни въззивната инстанция приема, че е налице списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК и се дължи произнасяне по направеното искане по чл.248 ал.1 от ГПК по същество. Тъй като това не е направено от първата инстанция обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК по същество.

При този изход на процеса на страните се дължат разноски както следва:

Л. Д. И., като ответник по обратния иск по чл.42 ал.1 от ЗЗД, съобразно неговото уважаване, следва да заплати за първата и въззивната инстанция на „••• 2021“ ЕООД сумата от 1081.72 евро /511.29 евро – 1000лв. адвокатски хонорар за първата инстанция; 170.43 евро - 333.33лв. д.т. за иска пред двете инстанции и 400 евро адвокатски хонорар за въззивната инстанция/.

„••• 2021“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на В. Л. Л. сумата о т 511.29 евро /1000лв./, представляваща адвокатски хонорар за въззивната инстанция предвид направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и факта, че въззивната жалба не касае решението в частта относно предявените от нея искове. Но като участник в процеса надлежно представляван от адвокат се следват разноски в посочения размер.

„••• 2021“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Община ••• сумата от 664.68 евро /1300лв./ представляваща адвокатски хонорар за въззивната инстанция, предвид направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и факта, че са представени доказателства само за заплащане на сумата от 3528.90лв. по банков път, а в производството по чл.248 от ГПК не се присъждат разноски.

Водим от горното, съдът