Решение № 771 от 4.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16742/2025 г.

наказателно дело № 20251110216742 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Наказателното производство е образувано по жалба на Р.Р.К., в качеството му на законен представител на „•••“ ЕООД (с предишно наименование „•••“ ЕООД), чрез упълномощения процесуален представител адв. К. П. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено с АТТС с който на основание чл. 638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева ( 1022.58 евро) Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен и като такъв иска неговата отмяна. Твърди, че липсва ясно описание на нарушението, доколкото в диспозитива словесно са посочени две различни нарушения, които не кореспондират по никакъв начин с дадената цифрова квалификация на нарушението. Намира, че подобна неяснота и колизия между словесна и цифрова квалификация на нарушението ограничава правото на зашита на нарушителя и се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за съдебен акт в тази насока. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, ведно с оригинал на ЕФ, който е бил връчен на жалбоподателя. Акцентира се, че същият съществено се различава по съдържание от представения с административната преписка. Прави се искане за отмяна на атакувания ЕФ. Претендират се разноски по списък. Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с подробно изложени съображения в подкрепа на искането атакуваният ЕФ да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Прави се искане са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Съгласно изложената в атакувания електронен фиш приложен в административната преписка на „30.04.2025г., в 11:38 часа в гр. София, бул. „Сливница“ № 127-129, с посока на движение от ул.“Чавдарица към ул.“Насте Стоянов“ , ограничение на скоростта 50 км/ ч за населено място. Нарушението е установено с АТТС SITTRAFIC ERS 400, след приспаднат толеранс – 3%. С АТТС е установено управление на МПС регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Г.О с МПС „Кадилак“, модел „ЦТС“, с рег. № СВ •••.“ Автомобилът бил регистриран на „•••“ ЕООД, със законен представител Р.Р.К.. Във връзка с това обстоятелство срещу „•••“ ЕООД, със законен представител Р.Р.К. бил издаден от СДВР Електронен фиш, Серия Г, № 0075227, с който на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /1022.58 евро/ на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Електронният фиш бил връчен срещу подпис на представител на дружеството – жалбоподател на 15.10.2025г. По делото от страна на жалбоподателя е представен и приет в оригинал ЕФ серия Г № 0075227, в който при идентично описана фактическа обстановка е посочено, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 182, ал.1, т. 2 от КЗ е наложена глоба/ имуществена санкция в размер на 2000,00 лева / 1022.58 евро/ . ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: От изисканата от съда и приобщена към материалите на делото справка от "Гаранционен фонд" относно наличието на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за горния автомобил, се установява, че към посочената дата и час 30.04.2025г. процесният автомобил няма валиден и действащ договор за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Такъв е бил сключен в 15:22 часа на същата дата. От приложената по делото справка за собственост се установява, че към процесната дата автомобилът е собственост на „•••“ ЕООД, сегашно наименование „ •••“ ЕООД . Съдът не кредитира представения от АНО с административната преписка електронен фиш, доколкото същият драстично се разминава като съдържание с връчения такъв на жалбоподателя, който следва да се приеме, че е бил въведен в системата при разпечатването му за връчване. С оглед последващата намеса в съдържанието му от неустановено длъжностно лице същият не може да се приеме за годно доказателствено средство. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Жалбата е депозирана в срока по чл. 647, ал. 3 от КЗ, от процесуално легитимирано лице и срещу санкционен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Законодателят е предвидил възможността нарушенията по КЗ във връзка със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ предвижда, че "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4, като член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не отсъствието на такъв от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП – "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Това от своя страна означава, че контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. В случая, се твърди, че нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Независимо от възприетата законодателна техника за бързина на ангажиране на отговорността на нарушителите изискванията към електронния фиш са идентични с тези към наказателните постановления, визирани в чл. 57 от ЗАНН. По посочената причина е утвърден и образец на електронен фиш, с представената по преписката заповед. В конкретния случай, на първо място, е налице неяснота в описанието на нарушението, доколкото са смесени диспозициите на нарушения на скоростния режим по ЗДвП и нарушения на разпоредбите на КЗ. По този начин остава неясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя и ограничава не само неговото право да разбере обвинението, но и извършваната служебна проверка от съда по приложение на материалния закон. На следващо място се констатира и разминаване между съдържанието на връчения на жалбоподателя ЕФ и този представен пред съда по отношение на нарушените разпоредби и приложените санкционни норми. В производството по издаване на ЕФ и ангажиране на отговорността на нарушителя не са приложими правилата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно които АНО може с издаденото наказателно постановление да коригира допуснати в АУАН неточности. Подобна „подмяна“ на ЕФ е недопустима, доколкото нарушителя узнава за повдигнатото му обвинение и наложената му санкция от връчения му екземпляр от ЕФ, а не от представения по преписката, чиято единствена цел в случая е да „убеди“ съда в законосъобразността на атакувания ЕФ, отстранявайки дадената неправилна квалификация на нарушението, налична в оригиналния екземпляр. Следва да се отбележи, че дори за съставилия ЕФ не е било ясно за какво нарушение го издава и се налага санкция, отчитайки че са посочени разпоредбите на чл. 21 и чл. 182, ал.1, т. 2 относими към ЗДвП, макар да е посочено КЗ. Констатираното мотивира съда да не кредитира представения по преписката ЕФ като достоверен доказателствен източник. По отношение на представения от жалбоподателя такъв, съдът намира същия за незаконосъобразен, с оглед констатираната вече колизия между словесната квалификация на нарушението, дадената цифрова квалификация и приложената санкционна норма. В тази насока настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на жалбоподателя, че посочените норми са неотносими към дадената словесна квалификация на нарушението, доколкото подобна може да бъде изведена, отчитайки вече констатираното смесване на две различни по вид нарушение. Изложеното мотивира съда на приеме, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 255,65 евро, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Претендираният размер е изцяло съобразен с правната и фактическа сложност на делото, както и размера на наложената санкция, поради което съдът не намира основания да го ревизира. По горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът