Решение № 185 от 14.7.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 254/2026 г.

, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1, както и при нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно деянието, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание „Глоба“, е обявено от закона за наказуемо. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на нарушителя, същият му е предявен и връчен, с което е осигурена възможността жалбоподателя да се запознае с съдържанието му, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление отговарят на изискванията за необходимо съдържание, като деянието е описано в достатъчна степен ясно с всички характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя така, че да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Ясно е описано по време, място и начин на извършване вмененото административно нарушение, а оттам – е изведена и правилна правна квалификация на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Неоснователно е възражението за антидатиране на атакуваното НП, доколкото доказателства в такава насока липсват. Действително, размерът на наложеното наказание е посочен както в евро, така и в лева, но сам по себе си този факт не установява антидатиране на издаденото НП. В тази връзка, доколкото наложеното наказание е посочено както в лева, така и в евро, Съдът не намира това обстоятелство за нарушаване правата на нарушителя, доколкото по никакъв начин не е затруднено осъществяване на защитата му срещу адм.- наказателното обвинение. Тоест - не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на атакуваното НП на това основание. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително се установяват по безспорен начин. В случая не се оспорва, че на посочените дата и час жалбоподателят, управлявайки мини челен товарач „Коматсу“ се е движил зад лек автомобил „Фолксваген пасат“, като след спиране на преднодвижещият се л.а., същият го е ударил отзад и то след като предностоящият автомобил е потеглял. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че при управлението на МПС водачът на челния товарач не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко, съгласно предписанието на чл.23, ал.1 от ЗДвП. С това е станал причина за възникване на ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Категорично е установена повреда на пътно превозно средство – причинени материални щети. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели- като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Всеки от разпитаните свидетели разкрива множество и последователни детайли от фактическата обстановка, като между техните показания липсват противоречия или съмнения. Всички са еднопосочни за това, че на практика жалбоподателят и управляваното от него МПС са били твърде близо до предностоящия автомобил и при потеглянето му е настъпил удар в задната част на автомобила. Настъпването на удар при потегляне е достатъчно показателно за неспазването на дистанция зад движещо се превозно средство. Неоснователно съдът намира възражението за несъставомерност на деянието, доколкото било реализирано не на общинска пътна мрежа, а в частен имот. В случая описаната деятелност на жалбоподателя напълно покрива признаците на реализирано ПТП, доколкото това се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и не е спорно, че на инкриминираните дата, час и място, последният е управлявал посоченото в АУАН и НП МПС, като в процеса на управлението му неспазвайки необходимата дистанция е засегнал друго такова, вследствие на което са реализирани материални щети по същото. Без всякакво правно значение е обстоятелството, че ПТП е станало на място, което не представлява път от общинската пътна мрежа, а в имот с ограничен достъп, тъй като видно от легалната дефиниция на понятието „Пътнотранспортно произшествие“, същата не изключва възможността за реализиране на ПТП на подобно място. Още повече, видно от показанията на разпитаните свидетели, не се установява ПТП да е възникнало в частен имот, а свидетелите заявяват цза път- отворен за обществено ползване. Именно поради това съдът приема, че правилно е ангажирана отговорността му и същият е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП - като водач, който поради неспазване на дистанция, причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В тази връзка същият е осъществил състава на така описаното адм. нарушение и правилно контролния и АНО са възприели осъществяването именно на този състав на нарушение. Правилно установената фактическа обстановка е отнесена към нарушената материална норма, а от там- правилно са отнесени към санкционната такава - по чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Предвиденото наказание е глоба в размер на 300 лева (с равностойност 153, 39 евро - към момента на деянието). Същото правилно е определено и наложено в конкретно определения от законодателя абсолютен размер, като санкцията е посочена и в двете валути – лева и евро. Ето защо, НП като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди. Мотивиран така, съдът