Решение № 4947 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 454/2026 г.

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Р. К. с [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [жк], [улица] а, вх.1, ет. 2, срещу Заповед № 3СПД/Д-А/552/29.01.2026 г. на Директора на ДСП – Бургас, с която на основание чл. 6, ал. 1 от ЗСПД му е отказано отпускането на еднократна помощ при раждане на живо дете – Р. Д. К.. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати процесуални нарушения при издаването й, както и несъответствие с целта на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски. Ответникът - Директора на ДСП – Бургас взема становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима подадена в определения в закона срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка. Производството пред административния орган е образувано по подадено от Д. Р. К. заявление-декларация № ЗСПД/Д-А/552/22.01.2026г. за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД за детето Р. Д. К. с [ЕГН]. В процеса на разглеждане на заявлението е извършен предварителен контрол за законосъобразност на заявлението, за което е изготвен нарочен лист от 29.01.2026г. Въз основа на подаденото заявление е издадена и оспорената Заповед № 3СПД/Д-А/552/29.01.2026 г. на Директора на ДСП – Бургас. Обективираният в нея отказ за отпускане на еднократна помощ за ученици е мотивиран с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, като е посочено, че заявлението-декларация за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете се подава от името на майката като правоимащо лице. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.02.2026г. по пощата, а жалбата е депозирана пред административния орган на 19.02.2026г. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Съдът, при извършената проверка по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД – Директора на ДСП – Бургас. Съставена е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотивиране на отказа по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 10 от ЗСПД. Не се спори по делото, че жалбоподателят е баща и единствен законен представител на детето - Р. Д. К. с [ЕГН]. По делото са представени доказателства, че жалбоподателят е станал баща вследствие на проведена процедура за асистирана репродукция, за което е сключен договор между него и М. Ф. К. Ф.. С влязло в сила решение на съда в Мексико Сити е потвърдено, че детето е плод на асистирана репродукция и е разрешено да не се включва в акта за раждане на детето М. Ф. като нейна майка, както и че тя не притежава качеството на родител по отношение на детето. По делото се спори относно правото на бащата да подава в тази ситуация заявление за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД за детето Р. Д. К., както и да получава помощта, като единствен законен представител на детето. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, а с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗСПД се предвижда че помощта се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето. С оглед посочените разпоредби правото на еднократна помощ при раждане на живо дете принадлежи на майката. Тя е основното лице, което следва да подаде заявлението-декларация в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия си адрес съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСПД във връзка с чл. 2, ал. 1 от ППЗСПД. Помощта се изплаща на нея, освен в случаите на обективна невъзможност чл. 6, ал. 5 от ЗСПД. Съгласно чл. 6, ал. 7 ЗСПД единствено в специалната хипотеза на смърт на майката преди подаване на заявлението-декларация за отпускане на помощта, бащата се ползва от това право. Видно от изложеното еднократната помощ по чл. 6 от ЗСПД е обвързана единствено с факта на биологичното раждане на живо дете и се предоставя само на майката, която е родила детето. В случая помощта е насочена към стимулиране на жените да раждат деца, т. е. това е помощ за майката/родилката, а не се явява помощ за отглеждане на дете, поради което неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че с постановения отказ е нарушен принципа, че водещ е интереса на детето. Отказът не противоречи на чл. 3, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, доколкото същият защитава интересите на детето, тъй като помощта не се отпуска за отглеждане на дете и не засяга неговите интереси, а е своеобразен демографски стимул за насърчаване на раждаемостта. Следва да бъде посочено, че с оглед разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗСПД целта на закона е да се стимулира раждането на деца и да се подпомогне финансово именно раждането. Посочените разпоредби визират факта на раждане на дете, поради което не следва да се обвързват с качеството на родител и законен представител, с което безспорно разполага жалбоподателят. Липсата на посочено лице в графата „майка“ в представения по делото Акт за раждане на детето, не поражда права за бащата да встъпи на нейно място като заявител и да претендира изплащане на еднократната помощ за раждане на дете. Неоснователно е искането на оспорващия, след като майката не е титуляр на родителските права, да се приложи разширително тълкуване на законовия текст и помощта да му бъде изплатена. Неоснователно жалбоподателят твърди, че следва да бъде приложен реда на чл. 6, ал. 5 от ЗСПД. Разпоредбата е приложима в хипотеза, при която майката вече е подала заявление и помощта е отпусната, но тя не може да я получи, поради което същата се изплаща на друг законен представител на детето. Независимо, че безспорно се установява, че жалбоподателят е единствен законен представител на детето и родителските права са предоставени само на него, предвид факта, че заявлението-декларация не изхожда от майката, не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗСПД и помощта да му бъде изплатена. В конкретния случай не може да се приеме, че се касае до възникнала невъзможност за майката да подаде заявлението-декларация за отпускане на помощта по смисъла на чл. 6, ал. 7 от ЗСПД, тъй като разпоредбата визира хипотеза на смърт на майката преди подаване на декларацията, което е задължителна предпоставка за пораждане правото на бащата да се ползва от еднократна помощ при раждане на живо дете. С оглед анализа на събраните по делото доказателства и изложените в настоящия съдебен акт мотиви, настоящата инстанция достига до извода, че не би могло да се обоснове наличието на лично право на жалбоподателя да подаде заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете – Р. Д. К., поради което и съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът в настоящото производство не е претендирал присъждане на разноски, поради което независимо от изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени. На основание чл. 10, ал. 6, изречение второ от ЗСПД решението на съда е окончателно и не подлежи на оспорване. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът