Решение № 5671 от 1.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12323/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на предпочитания ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез адв. Г. Д., срещу решение № 10250/02.06.2025г., постановено по гр.д. № 7292/2024г. по описа на СРС, 40-и състав, с което по предявения от ищеца Р. С. Р. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 3 ГПК, е осъден да заплати на ищеца сумата 1 675.36 лева, представляваща погасителни вноски по договор за потребителски кредит № 5614399/04.06.2023г., заплатени от Р. в периода от 04.06.2023г. до 09.02.2024г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение било неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС не изпълнил задължението си да обсъди всички въведени от страните възражения, съображения и събраните доказателства поотделно и в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал. Жалбоподателят бил лишен от възможността при разпита на вещото лице, изготвило СТЕ, в о.с.з. на 05.12.2024г., да изложи съображения и да представи писмени доказателства, респ. във връзка със същите да постави задачи към експертизата, като при провеждането на разпита на вещото лице по чл. 200 ГПК СРС нарушил принципите по чл. 8 и чл. 9 ГПК. СТЕ била оспорена от въззивника като необоснована и неправилна, но възраженията на страната не били обсъдени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Като дал възможност на ищцовата страна да задава недопустими и съдържащи отговори въпроси към вещите лица по СТЕ и ССчЕ, СРС допуснал вещите лица да бъдат насочени към определени отговори. По нарочна молба на въззивника от 17.12.2024г. СРС не се произнесъл, липсвало произнасяне по всички направени от страната доказателствени искания. Първоинстанционният съд не приложил и разпоредбата на чл. 161 ГПК по доказателственото искане на страната за задължаване на ЕМаг да предостави указанията за употреба на робота-прахосмукачка и не се произнесъл по искането за задължаването на третото неучастващо лице АТУ ИТ СРЛ да представи по делото същите. Неправилно СРС приел за преклудирано възражението на въззивника за ненадлежно осъществен отказ от договора, сключен от разстояние, а по същество – за неправилно. В първото о.с.з., след изслушването на СТЕ, страната оспорила експертизата. Възразила, че не било направено необходимото разграничение между отказ от договор и връщане на стока (попълненото от ищеца заявление). Причините за връщане във формуляра били дадени изчерпателно и нито една от посочените не сочела на отказ от договора, какъвто неправилно СРС приел, че бил установен. Възражението за липса на отказ от договора предпочитаният ответник заявил своевременно с нарочна писмена молба и представил писмени доказателства. ЕМаг потвърдил в кореспонденцията, че не били налице предпоставките за отказ, а вещото лице, изготвило СТЕ не изследвало въпроса дали молбата за връщане на стоката била получена от продавача АТУ ИТ СРЛ. В заключението на СТЕ бил описан механизмът в сайта на ЕМаг за подаване на заявление за отказ от продажба, но в посочените стъпки липсвало заявление за отказ от договор, сключен от разстояние. В препратката на л. 11 от експертизата, т. 3, към формуляр от сайта на ЕМаг нямало нито една дума или смислова препратка към отказ от договор, а само за връщане на продукт. Необосновано било заключението на СТЕ, че на 16.06.2023г. в 02:36:30 часа ищецът попълнила заявление за отказ от продажба № 177129, с което заявила отказа си от дистанционна продажба № 1016194554, тъй като молбата касаела единствено връщане. Посоченото от вещото лице - т. 18.3 ОУ не обосновавало, че връщане на стоката и отказът от договора се припокривали. Напротив – т. 10.7 ОУ съдържала изрично разграничение и сочела, че отказът се извършвал с имейл, изпратен на info@emag.bg. Съгласно ОУ първо следвало да се направи отказ на посочения имейл адрес, а една след това да се попълни формуляр за връщане на стоката. В случая първата стъпка не била направена. Съгласно СТЕ (стр. 12) относно АТУ ИТ СРЛ в общата информация липсвали данни за контакт и по делото останало неизяснено кое лице стояло зад имейла, който ищецът изпратила отказа си. Общите правила не били спазени от нея, а предпочитаният ответник нямал правомощие да преценява предпоставките за надлежен отказ от клиента на ЕМаг или на АТУ ИТ СРЛ, особено, когато получил отговор, че отказът не бил надлежен. Понеже въззивникът бил уверен, че търговецът отказал да уважи искането на ищеца за отказ, тъй като стоката не била върната и кредитно известие не било издадено. Съобразявайки последното, а и всички установени пред първата инстанция факти, то договорът за потребителски кредит № 5914399/04.06.2023г. нямало основание да бъде закрит, а приетото от СРС разрешение в обратен смисъл било неоснователно и необосновано. Съгласно чл. 6 ОУ към договора за кредит, приети от ищеца, въззивникът не бил страна в правоотношението на ищеца с ЕМаг и не носел отговорност за действията на кредитния посредник. Сочи, че ако бе закрил договора за кредит би понесъл отговорност вкл. и към ищеца, ако закрие договора за кредит, а продажбата се окаже валидна. Твърди, че ищецът Р. пробвала да върне стоката, но ЕМаг отказал да я приеме, тъй като не бил установен проблем с нея и бил нарушен търговския й вид. Ищецът признала, че изпрала килима си с прахосмукачката-робот, т.е. тя не просто погледнала артикула, както би направила във физически магазин, а използвала същия по предназначение. Не били налице предпоставките, поради които бил въведен институтът на отказ. На следващо място налице били изключенията по чл. 16, б. „д“ Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011г. на ЕП и на Съвета и чл. 57, т. 5. По подробно изложените в жалбата мотиви моли за отмяна на първоинстанционното решение, а вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният срещу въззивника иск бъде изцяло отхвърлен от съда. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ищецът Р. С. Р., чрез адв. А., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложеното в жалбата не се подкрепяло от установената по делото фактология и събрания доказателствен материал. По делото било установено, че ищецът упражнила право на отказ от договора за покупко-продажба по см. чл. 50, ал. 1 ЗЗП, като на 17.06.2023г. подала уведомление за отказ и до двамата търговци – ЕМаг и АТУ ИТ СРЛ Румъния на електронните им адреси info@emag.bg и •••@••• и на 16.06.2023г. попълнила и подала на сайта на ЕМаг форма за отказ от договора и връщане на стоката, в която заявила, че желае с върнатата продажна цена да бъда погасен ползвания от нея кредит, сключен с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД. От представената по делото товарителница се установило и връщането на стоката и приемането й от продавача без възражения. Същото намерило отражение и в акаунта на ищеца в онлайн платформата на ЕМаг. Едва след като ищецът поискала и от тримата търговци връщането на сумата и отписване на кредита, несвоевременно търговецът АТУ ИТ СРЛ Румъния, а и ответниците по делото, възприели защитно възражение за недобър външен вид на стоката. Последното твърдение останало недоказано по делото, а и не можело да обуслови пълен отказ на продавача да върне продажната цена, респ. на кредитора да отпише несъществуващото кредитно задължение. Възражението на въззивника за ненадлежен отказ по чл. 50, ал. 1 ЗЗП не било заявено в срока по чл. 131 ГПК и като такова било преклудирано – чл. 133, ал. 1 ГПК. Напротив – в писмения си отговор на исковата молба въззивникът декларирал отказа й, извършен със заявление № 3579/21.07.2023г. (стр. 2, абзац 2 и абзац 5) и сам смесил отказа по чл. 50 ЗЗП и отказ по чл. 29 ЗПК. Ответникът ЕМаг в нито един момент не оспорил надлежното извършване на отказа от договора, а връщането на стоката и приемането й без забележки било изрично отразено в акаунта на ищеца, за което по делото била представена справка. При правилно съобразяване на направените от страните възражения СРС разпределил и с определението си по чл. 140 ГПК доказателствената тежест по исковете и по реда на чл. 154 ГПК отделил безспорните обстоятелства. Отделно именно във връзка с направените от „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД оспорвания на СТЕ ищецът представила по делото разпечатки от сайта на ЕМаг, от които било видно, че в сайта търговците, които предлагали стоките си, отъждествявали връщането на стоката с отказа от договор. Извършва собствен анализ на съдържанието на справките и твърди нищожност поради неравноправност на политиката на АТУ ИТ СРЛ Румъния за връщане, с която не била предварително запозната. С отпадането на договора с румънския търговец свързаният договор за стоков кредит бил прекратен – отпаднал по силата на закона и въззивникът бил длъжен да закрие кредитното задължение на ищеца. ЕМаг бил длъжен сам да уведоми кредитора. В отговора на въззивната жалба излага подробни съображения относно възражението на ответника, че стоката била върната в ненадлежен вид и тълкуването на чл. 16, б. „д“ Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011г. на ЕП и на Съвета, като твърди, че в случая визираното от нормата изключение не било налице. Излага и други подробни доводи за неоснователност на възраженията във въззивната жалба, като извършва собствен анализ на доказателствата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност поддържа иска си срещу евентуалния ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД. Претендира разноски. Евентуалният ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД не заявява писмено становище по въззивната жалба. В хода на устните състезания пред въззивния съд, в случай на уважаването на жалбата и отхвърляне на иска срещу предпочитания ответник, излага съображения за неоснователност на предявения срещу „ЕМаг Интернешънъл“ ООД евентуален иск. Отговорността на „ЕМаг Интернешънъл“ ООД за връщане на цената била изключена, тъй като действал само като платформа по отношение на чужди продажби. Поддържа възраженията си от първата инстанция. Предмет на разглеждане във въззивното производство е и частна жалба на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД срещу определение № 36421/01.09.2025г. по гр.д. № 7292/2024г. по описа на СРС, 40-и състав, с което молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Намира, че разноските, на които бил осъден, били прекомерни и явно несъразмерни. Разноските касаели доказателства, касаещи отношенията на Р. с втория ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД, предвид на което не следвало жалбоподателят да носи отговорност за същите. Неправилни били и мотивите на СРС, че отговорност за същите следвало да понесе изгубилата делото страна, доколкото решението било в полза на „ЕМаг Интернешънъл“ ООД, а предметите на исковете срещу двамата ответници били съвсем различни. В случая разноските по правоотношението с „ЕМаг Интернешънъл“ ООД следвало да останат в тежест на ищеца. Моли размерът на възложените в негова тежест разноски да бъде намален със сумата 125 лева – ССчЕ, 600 лева – за СТЕ, 225 лева – за допълнителна ССчЕ, 127.26 лева – държавна такса, т.е. с общата сума 1 077.26 лева. В писмения си отговор на частната жалба ищецът Р. С. Р. оспорва същата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Искът срещу втория ответник ЕМаг Интернешънъл“ ООД бил съединен в условията на евентуалност, а предвид уважаването на главния иск, произнасяне по евентуалния не се дължало от съда. Последното не водело до „опрощаване“ на част от отговорността на главния ответник за разноски по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Подадената въззивна жалба възобновявала висящността на процеса и по евентуалния иск. Излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Видно от съдържанието на протокола от о.с.з. от 05.12.2024г., ответникът „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД бил представляван от адв. Д. – упълномощен представител. В процедурата по разпит на вещото лице К., изготвил СТЕ, по чл. 200 ГПК, адв. Д. направо оспорила заключението при твърдение, че експертът не направил разграничение между отказ от договор и връщане на стока, за което се позовала на разпечатки от стъпките от платформата на ЕМаг. При разпита си експертът формулирал отговор в смисъл, че на платформата нямало отделно меню за заявление за отказ от сключен от разстояние договор и връщане на продукт и че било възможно той да използвал „заявление за отказ от договора“ като взаимно заменяем термин за връщане на стоката, когато обсъждал в заключението съответния формуляр за връщане. Насетне, след изчерпване на въпросите към експерта, адв. Д. се противопоставила на искането на адв. А. – процесуален представител на ищеца за допълнителна експертиза, намирайки, че въпросите не биха изяснили релевантните за спора обстоятелства. Поискала приложенията с извадки от стъпки от платформата на ЕМаг, във връзка с поставените в заседанието от нея въпроси към експерта, а именно „Върни продукт“, „Виж повече“ и „Какво трябва да знаеш при процедура за връщане“ да бъдат приети като писмени доказателства. Оспорила заключението на в.л. К., тъй като експертизата не била поискана от нея. По същество изложила, че намира заключението на СТЕ за необосновано, но не заявила доказателствено искане в тази връзка, а поискала възражението й да бъде съобразено с оглед всички събрани по делото доказателства. Първоинстанционният съд приел заключението и предоставил допълнителен срок на страните за становища и искания. След надлежна размяна на всички постъпили такива се произнесъл с определение № 7328/12.02.2025г., с което приел представените от страните писмени доказателства, в т.ч. и представените от адв. Д. такива. Направеното от адв. Д. оспорване в о.с.з. на 05.12.2024г., а всъщност – правен въпрос, при всички положения е от компетентността на съда при извършваната оценка на заключението по чл. 202 ГПК. По същият правен въпрос експертът няма компетентност. Напълно неоснователни са възраженията във въззивната жалба за допуснати от СРС процесуални нарушения при разпита на в.л. К. в о.с.з. на 05.12.2024г. и за непроизнасяне по молбата на страната от 17.12.2024г. От съдържанието на протокола от о.с.з. не се установяват и останалите въведени от въззивника твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила в разрез с принципите по чл. 8 и чл. 9 ГПК. Напротив – видно е, че СРС надлежно вземал становищата на насрещните страни по множеството заявявани в хода на производството по делото искания и се произнасял по вътрешно убеждение. Напълно съблюдавани от него са принципите на състезателно начало и равнопоставеност на страните. Следва да се отбележи, че процесуалният закон - чл. 266, ал. 3 ГПК предвижда, че извършени от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила са основание страната да поиска, а въззивният съд да допусне събирането на доказателства във въззивната инстанция. В случая въззивникът със жалбата си твърди допуснати процесуални нарушения, но не е заявил никакви доказателствени искания, предвид на което СГС извършва проверката си по чл. 269 ГПК при така събраните от СРС доказателства (предвид и приетата неоснователност на заявените от насрещната ищцова страна такива). Решението на първоинстанционния съд е и правилно, като въззивният състав на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното: Със сезиралата съда искова молба ищецът Р. С. Р. излага, че на 04.06.2023г., посредством платформата на евентуалния ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД, направила поръчка № 177129 за закупуване на робот-прахосмукачка Roborock S7 MaxVUltra, с продажна цена 2 546.06 лева. Цената по сключения договор за продажба от разстояние заплатила чрез потребителски кредит по договор № 5614399/04.06.2023г., отпуснат й от предпочитания ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД. Заявление за стоков кредит тя попълнила също на интернет сайта на ЕМаг. Договорът за кредит бил за сума в размер на продажната цена, при ГЛП 21.24%, ГПР 23.44%, платим от нея на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 237.37 лева, и общ размер на плащанията 2 848.44 лева. Цената на стоката била преведена от кредитора „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД по банковата сметка на евентуалния ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД, като последният бил посочен и като продавач в протокола за продажба към договор за потребителски кредит № 5614399/04.06.2023г. Ищецът Р. получила с куриерска пратка стоката на 06.06.2023г. Тя еднократно тествала прахосмукачката-робот според обичайното й предназначение, обявено на сайта на ЕМаг. След като установила, че била подведена от посоченото в рекламата и не била удовлетворена от начина, по който роботът чистел килими (приемал ги за бариера и не се качвал върху тях, за да ги почисти), на 09.06.2023г. ищецът упражнила правото си по чл. 50, ал. 1 ЗЗП на отказ от договора, сключен от разстояние - попълнила типовата бланка на сайта на ЕМаг, а впоследствие изпратила и имейл, както на ЕМаг, така и на румънския производител/доставчик на продукта АТУ ИТ СРЛ. На 16.06.2023г. ищецът върнала продукта по указанията на ЕМаг на адреса на АТУ ИТ СРЛ Румъния. Последният приел стоката на 23.06.2023г. без забележки, което било отразено на сайта на ЕМаг. Цената обаче не била върната нито на потребителя, нито на кредитора. Позовава се на чл. 50 и сл. ЗЗП и чл. 28, ал. 3 ЗПК и твърди, че отпаднала и договорната й обвързаност по свързания договор за стоков потребителски кредит с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД. На 07.08.2023г. ищецът поканила и двамата ответници съответно за връщане на платената цена, респ. закриване на задължението на ищеца по отпадналия договор за стоков потребителски кредит. Същите, с изтичането на предоставения им срок, изпаднали в забава за изпълнение считано от 30.06.2023г. Ищецът провела и последваща кореспонденция с ЕМаг, доставчика АТУ ИТ СРЛ Румъния и кредитора „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, в която те не приемали вече реализираното право на отказ от дистанционна продажба и отказвали да върнат цената, респ. кредиторът отказвал анулирането на свързания потребителски кредит. Съображенията им били, че продуктът бил тестван за мокро почистване. Намира, че дори и да имали забележки относно върнатата стока, които в случая били изцяло неоснователни, нито ЕМаг, нито АТУ ИТ СРЛ Румъния, имали правото да задържат цялата продажна цена. Намира, че продавач по дистанционната продажба бил „ЕМаг Интернешънъл“ ООД, на чийто сайт и с когото ищецът договаряла. Той бил посочен в протокола за продажба към договора за кредит и получател на продажната цена. След извършения отказ от договора за дистанционна продажба кредиторът „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД продължавал да изисква, а ищецът заплащала погасителните вноски по стоковия кредит. Те били получени от кредитора при вече прекратен по силата на закона договор за кредит. По делото претендира предпочитаният ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД да бъде осъден да й върне недължимо платената му сума в общ размер 1 675.36 лева – месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит № 5614399/04.06.2023г., заплатени от ищеца в периода от 04.06.2023г. до 09.02.2024г. (уточнителна молба от 26.03.2024г.). В условията на евентуалност, в случай че искът срещу предпочитания ответник бъде отхвърлен, иска евентуалният ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД да бъде осъден да й върне сумата 2 546.06 лева – получена продажна цена, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 08.02.2024г. до окончателното погасяване. Претендира разноските по делото. В срока по чл. 131 ГПК предпочитаният ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД оспорва предявения срещу него иск. Признава, че на 04.06.2023г. ищецът Р. заявила кандидатурата си за закупуване на стока на изплащане и че с нея сключил договора за стоков кредит № 5614399/04.06.2023г. при посочените в исковата молба параметри. Сумата на кредита платил на кредитния посредник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД, въз основа на издадена от последния фактура и съгласно условията на посредничество между тях за финансиране на продажбата на стоки. Позовава се на чл. 4 от сключения с ищеца договор и твърди, че ищецът следвало да упражни правото си на отказ от кредитния договор в 14-дневен срок от сключването му. Заявлението си за отказ № 3579/21.07.2023г. тя депозирала след този срок. Отделно кредиторът извършил собствена проверка, от която било установено, че ищецът не върнала стоката, предвид на което и партньорът му ЕМаг не издал кредитно известие на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД. Ето защо не било налице основание договорът за потребителски кредит да бъде закрит – нито ищецът, нито кредитният посредник възстановили на кредитора сумата на отпуснатия кредит. Позовава се и на чл. 6 ОУ към договора за кредит. Твърди, че впоследствие ищецът пробвала да върне стоката, но тя не била приета, тъй като не бил установен проблем при продукта, а и същият бил върнат в нетърговски вид – самата тя признала, че използвала прахосмукачката да изпере килим. Следователно тя не просто погледнала артикула, за да се увери в неговите характеристики, така както би направила във физически магазин, а и използвала същия. В първото по делото о.с.з. пояснява, че ищецът не разполагала с право на отказ поради наличието на изключението на чл. 16, б. „Д“ Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011г., транспонирана с чл. 57, т. 7 ЗПК. Продуктът и мопът към него били използвани за мокро почистване – съображенията на търговеца били хигиенни, а отказът да приеме продукта обратно бил основателен и обоснован. Ето защо намира отказът й от договора за кредит, а и от продукта, за неоснователен. ответникът изрично указал на ищеца, че за да отпадне задължението й по договора за кредит, тя следва да погаси задължението. Моли предявеният главен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. В писменото си становище по отговора на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД от 08.10.2024г. ищецът Р. излага, че предпочитаният ответник смесил два различни института – отказ от сключен договор за потребителски кредит по чл. 29 ЗПК и отказ от договор за дистанционна продажба по чл. 50 ЗЗП с последиците по чл. 28, ал. 3 ЗПК. Отказът от дистанционната продажба ищецът извършила в законовоустановения 14-дневен срок от доставката на стоката, като по чл. 28, ал. 3 ЗПК уведомление до кредитора не се изисквало, макар и ищецът да му отправила лично и изрично такова на 21.07.2023г. по имейл. Двата свързани договора – дистанционна продажба и стоков кредит, се считали прекратени по силата на закона, предвид на което неоснователни били съображенията в отговора на кредитора, че за да бъде анулиран кредитът, ищецът следвало да извърши погасяване на същия. В допълнително становище от 24.10.2024г., след горното пояснение на предпочитания ответник в първото о.с.з. се позовава на заключение на генералния адвокат по дело С- 681/17 на СЕС относно тълкуването на посочения чл. 16, б. „д“ Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011г. и сочи, че основна характеристика на продукта, съгласно рекламата му, била уникална система на самопочистване, вкл. и на мопа, поради което възраженията за връщане в нетърговски вид и негоден за употреба били несъстоятелни. В срока по чл. 131 ГПК евентуалният ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че не бил пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявения от ищеца иск. Същият не бил продавач по договора за дистанционна продажба на процесната стока, не бил страна и за него не възниквали права и задължения по продажбата. Ответникът „ЕМаг Интернешънъл“ ООД администрирал платформата за онлайн търговия www.emag.bg, на която маркетплейс търговците АТУ ИТ АРЛ – Румъния и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД предлагали стоки и услуги. Именно и последните били страни по сключваните на платформата на ЕМаг договори. Оспорва твърдението на ищеца, че не знаела продавача по договора за дистанционна продажба, респ. че договаряла с „ЕМаг Интернешънъл“ ООД като продавач по същия. На продуктовата страница се съдържала информацията от кого се предлагал продуктът за продажба, а именно от АТУ ИТ АРЛ – Румъния. При натискане на името на последния излизала и необходимата информация за този търговец. Същото било видно и от съобщението, което се визуализирало след „поставянето на стоките в количката“ и завършването на поръчката – сочи стъпките от платформата ЕМаг. Отделно ищецът Р. приела ОУ на ЕМаг, а и на кредитора, където също се съдържала информацията, че продажбата се осъществява от маркетплейс търговец, а не от ЕМаг. Позовава се на чл. 10.7 и чл. 10.10 ОУ на ЕМаг относно правото на отказ от договора, сключен от разстояние, които препращали към предоставения от съответния продавач срок за това. Срокът бил 14- дневен в случая, видно от Политиката за връщане и другата информация на сайта. Представените с исковата молба имейли също показвали, че ищецът комуникирала с продавача АТУ ИТ АРЛ – Румъния на електронната поща на последния за платформата на ЕМаг, а именно •••@•••, както и в фактурата за продажбата също била издадена от румънския търговец и нему ищецът върнала стоката. Сочи, че той самият нямал достъп до върнатите продукти и не можел да преценява намалена ли била стойността им с изпробването им. Не можел да прецени и коя от двете страни по спора е права – ищецът или продавачът АТУ ИТ АРЛ – Румъния. Моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В писменото си становище по отговора на „ЕМаг Интернешънъл“ ООД от 08.10.2024г. ищецът Р. излага, че без значение дали евентуалният ответник действал като продавач или като информационен посредник, той администрирал онлайн платформата за електронна търговия и бил длъжен да съблюдава Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия от 08.06.2000г., Регламент (ЕО) № 40/94 за отговорност на оператора на електронен пазар, Директива 2006/123/ЕО за услуги на вътрешния пазар, Директива 93/13/ЕО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като предоставя ясна и изчерпателна преддоговорна информация на потребителите относно всички условия на сключваните от тях договори. Същият обаче бил недобросъвестен и не изпълнил задълженията си за прозрачност. Съгласно чл. 10.7 ОУ на ЕМаг за отказ от договора клиентът можел да използва info@emag.bg и посочените в сайта на ЕМаг телефони, както и да върне стоката като попълни електронния формуляр на платформата на ЕМаг. Именно изпратен от него куриер вземал стоката. Оспорва твърдението на евентуалният ответник, че действал единствено като посредник – ЕМаг бил продавачът, посочен в протокола за продажба и договора за стоков кредит; стоките се заприхождавали в склада на ЕМаг, т.е. като негов актив; ищецът не получила гаранционната карта и фактурата, издадена от АТУ ИТ СРЛ – Румъния, а узнала същите едва от отговора по чл. 131 ГПК, ЕМаг получил и цената на стоката по банковата си сметка, платена му от средствата по стоковия кредит. Поради това и именно евентуалният ответник следвало да върне получената продажна цена на стоката. Оспорва и представените с отговора му извлечения от платформата като неотносими към процесната продажба. Договорът за дистанционна продажба бил сключен от ищеца без ОУ – тя не приела ОУ на ЕМаг и не получила ясна и подробна преддоговорна информация, в т.ч. че продавач било румънското дружество. Безспорно „ЕМаг Интернешънъл“ ООД действал като кредитен посредник на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, подаденото от ищеца заявление за отказ по чл. 50 ЗЗП било администрирано от платформата за електронна търговия ЕМаг, предвид на което чрез кредитния посредник бил уведомен и кредиторът. Поради получения в 14-дневния рок отказ от договора за дистанционна продажба „ЕМаг Интернешънъл“ ООД следвало да задължи получената продажна цена и да я върне на кредитора, вместо да я превежда на третото лице АТУ ИТ СРЛ. Оспорва и извършването на същия твърдян от евентуалния ответник паричен превод. Последващата комуникация на ищеца с АТУ ИТ СРЛ се наложила именно поради опитите на ответника ЕМаг да отклони отговорността си и направеното от него насочване на ищеца към румънския търговец. Предявеният главен иск срещу предпочитания ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 54, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 28, ал. 3 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В случая по делото не се спори, а и от доказателствата несъмнено се установява, че предпочитаният ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, получил от ищеца Р. сума в общ размер 1 675.36 лева, представляваща погасителни вноски по договор за потребителски кредит № 5614399/04.06.2023г., които тя му заплатила в периода от 04.06.2023г. до 09.02.2024г. Спорът по делото се концентрира в отговор на въпроса има ли кредиторът правото да задържи така получената сума. Договорът за продажба на процесния робот-прахосмукачка Roborock S7 MaxVUltra в случая бил сключен от разстояние по дефиницията на чл. 45 ЗЗП. Ищецът Р. – купувач по същия договор, несъмнено има качеството потребител по смисъла на ЗЗП. Предвид нормата на чл. 50, т. 2 ЗЗП за нея съществувало правото в 14-дневен срок от датата на приемане на стоката да се откаже от договора, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи (с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП). Предвид нормата на чл. 52, ал. 1 ЗПК, когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50 ЗЗП. Законът не предвижда задължение за потребителя да използва стандартния формуляр за отказ. Отказът от договора може да бъде извършен и по друг начин, стига решението за отказ от договора да бъде недвусмислено изявено – чл. 52, ал. 2 ЗЗП. Стоката в случая била приета от ищеца-купувач на 06.06.2023г., като в законовоустановения от нормата на чл. 50 ЗЗП 14-дневен срок, на 16.06.2023г. (заключение на СТЕ), на платформата на ЕМаг, отправила попълнен формуляр за връщане на продукта, предмет на дистанционната продажба № 1016194554, който формуляр бил регистриран с № 177129. Заявката с № 177129 била приета от ответника „ЕМаг Интернешънъл“ ООД, видно от потвърждението му на л. 47 от преписката на делото на СРС, и съобразно изявлението му – изпратена на продавача АТУ ИТ. На 17.06.2023г., отново при спазен срок по чл. 50 ЗЗП, ищецът отделно уведомила и продавача на имейл адрес •••@••• (контакт на търговеца АТУ ИТ СРЛ съгласно посоченото от ответника ЕМаг в отговора на исковата молба и съгласно заключението на СТЕ), че се отказва от поръчка № 1016194554, направена през ЕМаг. Посочила в имейла си, че плащането извършила със стоков кредит, предоставен й от ответника „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и че подала заявка за отказ от продукта към ЕМаг, която била регистрирана с № 177129/16.06.2023г. Посочила и причината, поради която връща продукта – роботът не отговарял на описаните функции, не можел да се качи върху килимите и да ги почисти. Несъмнена е волята на ищеца и в двете гореобсъдени нейни изявления до ответника „ЕМаг Интернешънъл“ ООД и до продавача АТУ ИТ СРЛ, че тя се отказала от процесния договор за продажба, сключен от разстояние, включително и като върнала прахосмукачката-робот – арг. и от чл. 52, ал. 2 ЗЗП. И гореобсъдените изявления на ищеца, и фактическото връщане на продукта, и последователното й поведение и изявления, и всичко изложено от нея в многобройната последвала кореспонденция, сочат на несъмнена, безпротиворечива и категорична воля за отказ от договора, връщане на продукта и претендиране на получената от продавача цена с погасяване на свързания с дистанционната продажба стоков кредит. Поради това и напълно неоснователни са доводите в жалбата на въззивника, че първоинстанционният съд не направил необходимото разграничение между отказ от договор и връщане на стока (попълненото от ищеца заявление). Напълно ирелевантни са и оспорванията на СТЕ в този смисъл, за което вече въззивният съд изложи мотиви по твърденията на въззивника за допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила. Извод в обратен смисъл не следва и от текста на т. 10.7 ОУ на ЕМаг, на който въззивникът се позовава. Видно е, че нормата предвижда за потребителя възможност за упражняване на правото на отказ от договора, сключен от разстояние и на телефон, посочен на сайта на ЕМаг. Неоснователно е и възражението, че по делото останало неизяснено кое лице стояло зад имейла, на който ищецът изпратила отказа си – в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК (стр. 4) ответникът „ЕМаг Интернешънъл“ ООД посочва •••@••• като електронна поща именно на маркетплейс търговеца АТУ ИТ СРЛ – Румъния за платформата ЕМаг и представя писмени доказателства, неоспорени от въззивника. Същото обстоятелство се установява и от заключението на СТЕ, което в тези свои части кореспондира с изявленията на страните и писмените доказателства и следва да бъде кредитирано. Неоснователно е позоваването на въззивника на изключенията по чл. 16, б. „д“ Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011г. на ЕП и на Съвета и чл. 57, т. 5 ЗЗП. Последната норма предвижда, че разпоредбите на чл. 50 – 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. Процесният продукт робот-прахосмукачка не попада във визираното от жалбоподателя изключение. Така с Решение от 27.03.2019г. по дело С-681/17 СЕС извършва тълкуване на чл. 16, б. „д“ Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите. СЕС на първо място посочва целта на нормата - правото на отказ защитава потребителя в особения случай на продажба от разстояние, при който той не е в състояние действително да види стоката или да се увери в характеристиките на услугата преди сключването на договора. То е предназначено да компенсира неблагоприятното положение на потребителя при договорите от разстояние, като му предостави подходящ срок за размисъл, през който той да има възможност да прегледа и да изпита придобитата стока – т. 33 от решението. От друга страна естеството на някои специални стоки би могло да обосновава изключение от правото на отказ, предвид на което справедливият баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията налага тълкуването възприето в т. 40 от решението на СЕС, а именно че изключението от правото на отказ по член 16, буква „д“ от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. По-нататък в т. 47 СЕС посочва, че в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива 2011/83 във връзка със съображение 47 от нея потребителят отговаря за всяко евентуално намаляване на стойността на стоката, причинено от боравене с нея, различно от необходимото, за да се установят естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоката, без обаче да губи правото си на отказ. В случая се касае за робот-прахосмукачка, който ищецът изпробвала за мокро почистване на килим. В случая несъмнено от неоспорените писмени доказателства (извадка от сайта на л. 44 и сл. от преписката на СРС, описание на Roborock S7 MaxVUltra на л. 88 и сл. и др.) се установява, че роботът се предлагал с функционалност мокро почистване, вкл. и „интелигентно повдигане на мопа“, ефект на избърсан под и почистен килим с едно почистване. Ето защо мокрото почистване е основна характеристика на продукта и извършвайки пробата, ищецът целяла да се убеди в доброто му функциониране. С извършената проба роботът-прахосмукачка не станал нито частично, а още по-малко окончателно негоден за последваща употреба, тъй като уредът може да бъде отново почистен и предложен на пазара, без да са налице каквито и да е опасения нито за защитата на здравето на хората, нито хигиенни такива. Използването на мопа към уреда не променя изводите на съда, доколкото се касае до обикновен консуматив, а и няма пречка той също да бъде щателно почистен. По делото не се твърди и от доказателствата не се установява по уреда да имало каквито и да било повреди, които да намалили стойността на уреда, предвид на което не е налице и хипотеза на намалена стойност на стоката. Неоснователно е и възражението за неприлагане на чл. 161 ГПК от първата инстанция - разпоредбата обуславя възможност, но не и задължение на съда да приложи същата по свое усмотрение. Отделно по делото са ангажирани достатъчно неоспорени писмени доказателства за твърдените функционалности на закупения уред. Исканото писмено доказателство – ръководство за употреба не било необходимо. Същото не било и относимо към изясняването на релевантните за делото въпроси, доколкото по делото не се твърди и не се установява повреда на уреда от потребителя в резултат на използването му не по предназначение, а единствено нарушен търговски вид в резултат на извършеното от потребителя изпробване на уреда. По горните мотиви отказът на ищеца от сключения договор за дистанционна продажба бил надлежно извършен, предвид на което и на осн. чл. 54, ал. 1 ЗЗП продавачът дължал възстановяването на всички суми, получени от потребителя. Сключеният между ищеца и предпочитания ответник договор за стоков кредит № 5614399/04.06.2023г. представлява свързан договор за кредит по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗПК. Приложими са специалните правила на гл. 9 ЗПК „Свързани договори за кредит“, отчитащи съществуващата взаимозависимост между покупката на стока и договора за кредит, сключен за тази цел, а не общите правила за отказ от договор за потребителски кредит в общия случай. Така съобразно приложимото специално правило на чл. 28, ал. 3 ЗПК когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги, той не е обвързан от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит. Нормата е императивна и като такава не може да бъде дерогирана с уговорки в различен смисъл. Отпадането на договора за потребителски кредит води до отпадане на правото на кредитора „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД да получи и задържи получените от ищеца погасителни вноски по стоковия кредит. Ето защо предявеният срещу предпочитания ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД иск за връщането на същите правилно е уважен от СРС. Доводите на въззивника, основани на позициите на евентуалния ответник и на продавача могат да бъдат предмет на защита в отделно производство. Същите нямат отношение към основателността на предявения от ищеца иск. Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен, евентуалният иск не се разглежда от съда. По частната жалба: С Определение № 337/18.07.2018г. по гр.д. № 239/2018г., IV г.о., ВКС приема, че в случаите като настоящия, когато с исковата молба са предявени евентуално съединени искове срещу различни лица, всяко едно от тях е самостоятелна страна в процеса и може да се защитава по предявения срещу него иск. Такова съединяване се допуска с оглед на процесуална икономия, в случаите, когато отговорността на главния и на евентуалния ответник е на различни правни основания, възникването, на които обаче е поставено в зависимост от общи и за двете факти. Не съществува установена поредност за събиране и проверка на доказателствата за всеки един от съединените искове. Същата се извършва в едно общо производство, в което всеки един от ответниците следва да организира защитата си по предявения срещу него иск, като използва предоставените му от закона средства за това. Всеки един от евентуално субективно съединените искове е самостоятелен такъв, което прави и ответника по него самостоятелна страна в производството. Затова всеки от тях трябва да осъществи защитата си по предявения срещу самия него иск все едно същия е предявен в самостоятелно производство. В случаите на евентуално субективно съединяване на исковете преценката на съда по отношение на всеки един от исковете намира израз в решението му. При това той може да уважи главния иск и да остави без разглеждане евентуалния такъв, но е възможна и другата хипотеза, при която след като бъде отхвърлен главния иск съдът да разгледа по същество евентуалния такъв. Последното обаче означава, че трябва да са извършени всички действия по установяването на отношенията между страните по този иск. Затова евентуалният ответник не следва да бездейства, а има правната възможност да извършва необходимите с оглед на осъществяване на защитата му срещу иска процесуални действия. Осъществяването от евентуалния ответник на тези действия е свързано с извършването на разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение. Тези разноски ще следва да му бъдат възстановени по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, ако съдът, след отхвърлянето на главния иск, разгледа евентуалния такъв и също го отхвърли изцяло или частично. Правото на разноски не може да бъде отречено и в случаите, когато след уважаването на главния иск, съдът остави евентуалния такъв без разглеждане. В този случай съдът въобще не се произнася по основателността на евентуалния иск. По съществото си липсата на такова произнасяне води до отпадането с обратна сила на последиците от предявяването на иска и извършените във връзка с него процесуални действия. Такива са правните последици от прекратяването на исковото производство. Затова в посочения случай евентуалният ответник ще има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК, още повече че самата разпоредба не предвижда възникването на отговорността за разноски от основанието, на което е извършено прекратяването. Отговорността за разноски в последния случай е върху ищеца и е за целия период от производството, независимо от това пред коя съдебна инстанция се развива същото. В случаите когато първата инстанция е уважила главния иск, така както е предявен, ищецът по него няма интерес от въззивното обжалване на съдебното решение. Такъв интерес има ответникът по главния иск, като съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. С оглед на това подадената от главния ответник въззивна жалба запазва висящността на производството по евентуалния иск. Затова евентуалният ответник, като участник във въззивното производство, има право на обезщетение за извършените в него разноски, така както има такова за извършените пред първата инстанция такива. Тази отговорност се реализира по правилата на чл. 78 ГПК и задължено лице по нея, независимо по чия жалба е започнало въззивното производство, е ищецът тъй като защитата на евентуалния ответник е свързана именно с предявения срещу него иск, а не с подадената от главния ответник въззивна жалба. Дължимата държавна такса по иска срещу главния ответник е в размер на 67.01 лева (4% от 1 675.36 лева). Главният ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД не носи отговорност за заплатените от ищеца държавни такси по неподдържаните от нея искове съгласно направените уточнения и за производството в прекратените му части. Не носи отговорност и за заплатената от ищеца държавна такса в частта относно иска срещу евентуалния ответник – арг. и от мотивите на ВКС в Определение № 337/18.07.2018г. по гр.д. № 239/2018г., IV г.о. Сумата, която следва да бъде съобразена в случая е 67.01 лева. Ищецът заплатила депозити от 250 лева – за ССчЕ и 600.00 лева – за СТЕ, изготвени по поставените от нея в исковата молба задачи. По допълнителната ССчЕ заплатила възнаграждение 550 лева. Сторила разноски за адвокат в размер на 960 лева, който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа и не са налице основания за намаляването му. Правилна е преценката на СРС, че доказателственото значение на гореупоменатите експертизи е по отношение и на двата субективно съединени иска, предвид на което отговорността на главния ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД за същите следва да бъде ангажирана. Общият размер на задължението на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, платимо на ищеца Р. по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, възлиза на 2 427.01 лева и включва държавна такса от 67.01 лева по главния иск, сторените от нея разноски за експертизи в общ размер 1 400 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение от 960 лева. Доколкото сумата 250 лева не излязла от патримониума на ищеца Р., а била заплатена от евентуалния ответник за депозит за ССчЕ по поисканите от него в отговора на исковата молба задачи, не са налице основания същата сума да бъде определена за плащане от главния ответник „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на ищеца Р.. По изложените мотиви частната жалба на въззивника „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД срещу определение № 36421/01.09.2025г. по гр.д. № 7292/2024г. по описа на СРС, 40-и състав, с което молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК е оставена без уважение, е частично основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо това решение № 10250/02.06.2025г., постановено по гр.д. № 7292/2024г. по описа на СРС, 40-и състав, изменено в частта за разноските, като възложените в тежест на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и платими на ищеца Р. такива бъдат намалени до размера на сумата 2 427.01 лева. По разноските: При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има ищецът Р., а по горните мотиви – и евентуалният ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД с арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Въззиваемата страна Р. С. Р. претендира и доказва сторени пред СГС разноски в размер на 960 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сладва да бъдат възложени в тежест на въззивника „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД. Евентуалният ответник „ЕМаг Интернешънъл“ ООД не е заявил претенция за разноски пред въззивния съд, предвид на което с настоящото решение СГС не присъжда такива. Решението си СГС постановява в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Р България. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд