Решение № 100 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 210/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. С Наказателно постановление № 038 от 10.12.2025г. на Директора на РИОСВ – гр. Плевен на „•••“ЕООД-с. •••, Община •••, представлявано от Управителя Й. В. Й. на основание чл. 136, ал.2, т.3, предл.2 във вр. с чл. 35, ал.3 във вр. с чл. 2, т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер на 7 000,00 (седем хиляди) лева за извършено на 27.06.2025г. в гр. Плевен нарушение по чл. 136, ал.2, т.3, предл. Второ във вр. с ал.2, т.3 от ЗУО. Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление изцяло поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган и поради допуснато неправилно приложение на материалния закон. В съдебно жалбоподателят не се представлява. Ответната страна – Директора на РИОСВ – гр. Плевен се представлява в съдебно заседание от юрк. С. Г., която взема становище, че жалбата е неоснователна и излага доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното наказателно постановление. Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: На 01.07.2025 г. в РИОСВ - Плевен е постъпило писмо от Дирекция „Национален координационен център“ - МОСВ (ДНКЦ - МОСВ), регистрирано с вх.№ 3428/01.07.2025г. на РИОСВ-Плевен, обобщаващо резултатите по спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006г. за извършване трансграничен превоз на отпадъци през месец юни 2025г. за територията, контролирана от РИОСВ — Плевен. В същото писмо са изброени юридически лица, извършващи транспортна дейност на отпадъци, в т. ч. трансграничен превоз на отпадъци, без да притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, издаден по реда на Закон за управление на отпадъците (ЗУО). Сред изброените лица е и „••• ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: с. •••, общ. •••, обл. Шумен ул. „•••“ •••. С писмо изх. № 3428(2)/14.07.2025г. е изискана информация от оператора на инсталацията по оползотворяване на отпадъците - „•••“ ООД, относно приети през месец юни 2025г., отпадъци внесени от Румъния. Към писмо вх. № 3428(3)/ 16.07.2025г. на РИОСВ-Плевен от „•••“ ООД са приложени попълнени при приемането на отпадъците - приложение 7 към Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. (анекс 7) и кантарна бележка. Видно от данните попълнени в приложение 7, на 25.06.2025г. в Румъния на ремарке с ДК № ••• с влекач с ДК № •••, са натоварени 15,16 т. отпадъци с код 15 01 02 - пластмасови опаковки, на бали. Попълнената в приложение 7 информация за превоз на отпадъци, е потвърдена от представител на превозвача - „•••“ ЕООД, с подпис върху същия документ придружаващ товара. От приложената кантарна бележка издадена от „•••“ ООД е видно, че на 27.06.2025 г. на площадка в гр. Плевен, в УПИ 56722.651.261 по КККР на гр. Плевен, е прието същото количество и вид отпадък, превозен от „•••“ ЕООД, удостоверено с подпис на превозвача. За извършеното транспортиране на отпадъци, превозвача - „•••“ ЕООД трябва да е регистриран в публичния регистър на издадените регистрационни документи за събиране и транспортиране на отпадъци по чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗУО - Национална информационна система за отпадъците (НИСО). От извършена справка в НИСО, не се установило дружеството „•••“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: с. •••, общ. •••, обл. Шумен ул. „•••“ •••, да притежава издаден по реда на чл. 35, ал. 3, във вр. ал. 2, т. 2 от ЗУО регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци. Изготвен бил Констативен протокол № УО - ЦТ - Д - 09/01.09.2025г. на РИОСВ-Плевен (вх. № КП 639/01.09.2025г. на РИОСВ-Плевен), който е адресиран до „•••“ ЕООД с писмо изх. № КП 639(1 )/02.09.2025г. на РИОСВ- Плевен с покана за съставяне, подписване и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Впоследствие бил съставен АУАН №038/29.09.2025г. от инж. Ц. Б. Т. - главен експерт в отдел „Контрол на околната среда”, дирекция “Контролна и превантивна дейност” в РИОСВ-Плевен срещу „•••“ ЕООД с ЕИК ••• за извършено административно нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 3, предложение 2, във вр. с чл. 35, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците. АУАН е връчен на 29.09.2025г. на представляващия „•••“ ЕООД - Й. В. Й.. Въз основа на така съставения АУАН на 10.12.2025г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 038 от 10.12.2025г. на Директора на РИОСВ – гр. Плевен за това, че на 01.07.2025г. в РИОСВ-Плевен е постъпило писмо от Дирекция „Национален координационен център“ към Министерството на околната среда и водите, регистриранос вх. № 3428/01.07.2025г. на РИОСВ-Плевен, обобщаващо резултатите по спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006г. относно извършване трансграничен превоз на отпадъци през месец юни 2025г. за територията, контролирана от РИОСВ — Плевен. В същото писмо били изброени юридически лица, извършващи транспортна дейност на отпадъци, в т. ч. трансграничен превоз на отпадъци, без да притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, издаден по реда на Закон за управление на отпадъците (ЗУО). Сред изброените лица бил посочен и настоящият жалбоподател - „••• ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: с. •••, общ. •••, обл. Шумен ул. „•••“ •••. С писмо изх. № 3428(2)/14.07.2025г. била изискана информация от оператора на инсталацията по оползотворяване на отпадъците - „•••“ ООД, относно приети през месец юни 2025г., отпадъци внесени от Румъния. Към писмо вх. № 3428(3)/ 16.07.2025г. на РИОСВ-Плевен от „•••“ ООД са приложени попълнени при приемането на отпадъците - приложение 7 към Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. (анекс 7) и кантарна бележка. Видно от данните попълнени в приложение 7, на 25.06.2025г. в Румъния на ремарке с ДК № ••• с влекач с ДК № •••, са натоварени 15,16 т. отпадъци с код 15 01 02 - пластмасови опаковки, на бали. Попълнената в приложение 7 информация за превоз на отпадъци, била потвърдена от представител на превозвача - „•••“ ЕООД, с подпис върху същия документ придружаващ товара. От приложената кантарна бележка издадена от „•••“ ООД е видно, че на 27.06.2025 г. на площадка в гр. Плевен, в УПИ 56722.651.261 по КККР на гр. Плевен, е прието същото количество и вид отпадък, превозен от „•••“ ЕООД, удостоверено с подпис на превозвача. За извършеното транспортиране на отпадъци, превозвача - „•••“ ЕООД трябва да е регистриран в публичния регистър на издадените регистрационни документи за събиране и транспортиране на отпадъци по чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗУО - Национална информационна система за отпадъците (НИСО). От извършена справка в НИСО, не се установило дружеството „•••“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: с. •••, общ. •••, обл. Шумен ул. „•••“ •••, да притежава издаден по реда на чл. 35, ал. 3, във вр. ал. 2, т. 2 от ЗУО регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци. Изготвен бил Констативен протокол № УО - ЦТ - Д - 09/01.09.2025г. на РИОСВ-Плевен (вх. № КП 639/01.09.2025г. на РИОСВ-Плевен), който е адресиран до „•••“ ЕООД с писмо изх. № КП 639(1 )/02.09.2025г. на РИОСВ- Плевен с покана за съставяне, подписване и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Гореизложените констатации се потвърждават от: приобщените къз доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Констативен протокол №УО-ЦТ-Д-09/01.09.2025г., покана за съставяне, подписване и връчване на АУАН, писмо с вх. № 3428/01.07.2025г. на РИОСВ- Плевен. С тези си действия „•••“ЕООД-с. •••, Община •••, представлявано от Управителя Й. В. Й. - управител, на 27.06.2025г. е транспортирало отпадъци с код 15 01 02 -пластмасови опаковки в количество 15,16т. от Румъния до гр. Плевен, обл. Плевен, Република България с местоназначение площадка третиране на отпадъци, представляваща УПИ 56722.651.261 па КККР на гр. Плевен, стопанисвана от „•••“ООД. Транспортът е осъществен от транспортно средство – ремарке с ДК № ••• с влекач с ДК № ••• от дружеството „•••“ЕООД-с. •••, Община •••, представлявано от Управителя Й. В. Й.. Превозът е извършен без наличие на регистрационен документ, издаден по реда на чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)/или по реда на глава пета, раздел II от ЗУО. За тези констатации е съставен констативен протокол с № УО - ЦТ - Д - 09/01.09.2025г. на РИОСВ-Плевен (вх. № КП 639/01.09.2025г. на РИОСВ- Плевен), който е адресиран до „•••“ ЕООД с писмо изх. № КП 639(1 )/02.09.2025г. на РИОСВ-Плевен На 29.09.2025г. в РИОСВ-Плевен е постъпило Възражение вх.№ 639(2)/29.09.2025.2025г. срещу АУАН №038/29.09.2025г. от „•••“ЕООД-с. •••, Община •••, представлявано от Управителя Й. В. Й., в което се твърди, че превозваната стока не представяла „опасни опаковки“ и е била предназначена за предаване на лице, притежаващо необходимите регистрационни документи и в този смисъл дружеството е действало добросъвестно. Горната фактическа обстановка се установяват от показанията на разпитания актосъставител Ц. Б. Т. и свидетелите З. Г. П. и С. Д. С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, а именно: Договор – заявка за автомобилен превоз на товар, международна товарителница, Наказателно постановление №038/10.12.2025г., известие за доставяне, копие от кореспонденция по имейл, копие от месечна справка – изпълнение на изискванията за уведомяване по чл.22, ал.4 и ал.5, писмо с изх. №3428/14.07.2025г. относно информация за извършени превози на отпадъци на територията на Р. България, писмо от фирма „•••“ ООД, Кантарна бележка №3611/27.06.2025г., Констативен протокол №УО-ЦТ-Д-09/01.09.2025г., покана за съставяне, подписване и връчване на АУАН, Известие за доставяне, Акт за установяване на административно наказание №038/29.09.2025г., придружително писмо от Й. В. Й., Фактура №••••••••••, договор за транспорт, Заповед №РД-0560/12.07.2024г., Трудов договор №1166/26.10.2021г., Допълнително споразумение към трудов договор №511/30.06.2022г., заверено копие на кантарна бележка №3572/18.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3573/19.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3578/19.06.2025г., Заверено копие на кантарна бележка №3583/20.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3597/24.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3599/25.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3606/25.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3610/26.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3611/27.06.2025г., заверено копие на кантарна бележка №3612/27.06.2025г., известие за доставяне. Според показанията на актосъставителя Ц. Б. Т. и свидетеля З. Г. П. след извършена справка в Националната информационна система за отпадъци към Изпълнителна агенция по околна среда-София, е установено, че превозвачът „•••“ЕООД-с. •••, Община ••• не притежава регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци с код 15 01 02. Показанията им пресъздават описаната по-горе и възприета изцяло от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, поради което съдът намира за ненуждо да бъде преповтаряна. От показанията н асвидетеля С. се установява, че АУАН е съставен при спазване на зоконустановената за това процедура. При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „•••“ЕООД-с. •••, Община ••• е извършил нарушение по чл.35, ал.3 вр. ал.2 т.2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 вр. чл.83 от ЗАНН и чл.136 ал.2 т.3 предл.2 вр. чл.35 ал.3 вр. ал.2 т.2 от ЗУО. Ангажирането на отговорността на жалбоподателя от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл.35, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 от ЗУО, въвеждащи изискване за регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за извършване на дейност по събиране и транспортиране на отпадъци по см. на §1, т.41 и 43 от допълнителните разпоредби на същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава извършен от дружеството превоз на отпадъци с код 15 01 02 от Румъния, предназначени за България за съоръжение за оползотворяване с местонахождение гр.Плевен, на 27.06.2025 г., без документ за транспортиране на отпадъци. Съобразно разпоредбата на чл.35 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 от ЗУО за извършване на транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета. Според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1 т. 43 от ДР на ЗУО "Транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. Както бе посочено по- горе, по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства е установено, че „•••“ЕООД-с. •••, Община ••• е извършил трансграничен превоз на 27.06.2025 г. на отпадък с код 15 01 02 (пластмасови опаковки)в количество 15,16 т от Румъния до гр. Плевен, като не е притежавал регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци с код 15 01 02. Основният спорен момент е дали съпътстващите документи за превозвания товар са достатъчни за законосъобразното му транспортиране, както и дали предвидената задължителна регистрация по реда на глава пета, раздел втори от ЗУО не противоречи на Регламент №1013/2006. Целта както на регламента, така и на Закона за управление на отпадъците е транспортирането на отпадъците да се осъществява само от лица, които са регистрирани за тази цел. Такъв е и смисълът на чл.35 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 от ЗУО, който предвижда, че за извършване на транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета. Смисълът на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, който е цитиран в жалбата като приложим в настоящия случай, предвижда, че всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва, когато превозвачът/превозвачите, посочени в нотификацията, в случай че са регистрирани в Република България, притежават разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци. С оглед систематичното място на нормите на чл.35, ал.3 и чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, втората предвижда изключение от общото правило на чл.35, ал.3 от ЗУО. Докато чл.35, ал.3 от ЗУО предвижда принципното положение за необходимост от регистрация /намира се в глава трета на закона/, то разпоредбата на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО касае единствено и само трансграничния превоз на опасни отпадъци, извършван от превозвач, посочен в нотификацията, какъвто превоз не е осъществяван в конкретния случай. Съгласно чл.95, ал.1 от ЗУО, превозът на отпадъци в рамките на Европейския съюз (ЕС) със или без транзит през трети страни, вносът в ЕС от трети страни, износът от ЕС към трети страни, както и транзитът през ЕС от и към трети страни на отпадъци се извършват при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Дефиницията на незаконен превоз е дадена в чл.2 §35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006. По смисъла на тази разпоредба „незаконен превоз“ означава всеки превоз на отпадъци, извършен: а) без нотификация до всички заинтересовани компетентни органи съгласно настоящия регламент;или б) без съгласието на засегнатите компетентни органи в съответствие с настоящия регламент; или в) със съгласие, получено от заинтересованите компетентни органи чрез фалшифициране, невярно съдържание или измама; или г) по начин, който фактически не е посочен в нотификацията или документите за превоз; или д) по начин, който води до оползотворяване или обезвреждане в нарушение на правилата на Общността или международните правила; или е) в противоречие с членове 34, 36, 39, 40, 41 и 43; или ж) който, във връзка с превози на отпадъци, посочени в чл.3, параграфи 2 и 4, е в резултат отпадъци, неизброени в приложения III, IIIA, ШБ, неспазване на член 3 параграф 4 и превоз, извършен по начин, който не е посочен в документа, описан в приложение 7.В случая не се спори, че транспортирането на процесните отпадъци от пластмаса не е незаконен превоз и е осъществено при спазване изискванията на този Регламент (ЕО) № 1013/2006 и е съпровождано с всички необходими документи по Регламента. Безспорно е също, че „•••“ЕООД-с. •••, Община ••• е извършил трансграничен превоз на процесните отпадъци, без да притежава регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци. Освен това е безспорно и това, че „„•••“ЕООД-с. •••, Община ••• е осъществил трансграничен превоз на отпадъци, за които не се изисква нотификация по Регламент (ЕО) № 1013/2006. Следователно извършеното нарушение се изразява в неспазването на разпоредбата на чл.35 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 от ЗУО, така както е приел наказващият орган, а не в неспазването на някоя от разпоредбите на глава пета, раздел IV от ЗУО /чл.95-111 от ЗУО/. С разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 7 000 до 20 000 лв. на юридическо лице или едноличен търговец, което транспортира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. В настоящия случай, е безспорно, че такъв регистрационен документ по чл.78 от ЗУО не е издаван на „„•••“ЕООД-с. •••, Община ••• и дружеството е транспортирало отпадъците без такъв регистрационен документ. Това пък от своя страна води на извод, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на дружествотожалбоподател по чл. 136, ал. 2, т.3 от ЗУО за неизпълнение на задължението по чл.35 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 от ЗУО. Настоящият съдебен състав приема, че оспореното наказателно постановление е издадено при пълно изясняване на релевантните за вмененото нарушение факти и обстоятелства, като е дадена и правилна правна квалификация. Наложената имуществена санкция на юридическото лице е в минимално предвидения размер от 7000100 лева, представляващи равностойността на (3579,04) евро, поради което и същият не подлежи на редукция. Според настоящия съдебен състав наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за маловажност на нарушението са неоснователни. В случая не са налице доказателства, установяващи маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН (относима към датата на извършване на процесното нарушение), тъй като деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от този вид. За съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносни последици, тъй като се касае за формално нарушение, поради което и такива не са елемент от фактическия му състав. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за административно-наказващия орган не е била налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Преценката за приложението на този текст подлежи на съдебен контрол съобразно задължителната за съдилищата съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС. В конкретния случай съдът не направи фактическа констатация, че неизпълнението на задължението на дружеството - жалбоподател представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Обществените отношения, които се регулират от Закона за управление на отпадъците, са от особена важност, и правните норми са въведени в защита на особено важен интерес - защита на околната среда и човешкото здраве. Действително в случая се касае до формално нарушение на просто извършване, но същото не се явява с пониска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Предмет на процесното нарушение е липсата на регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за транспортиране на отпадъци, при извършения от дружеството - жалбоподател трансграничен превоз на отпадъци, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за държавата като цяло. Следователно, обикновеният, типичен случай на административно нарушение от този вид е свързан с осъществяването на трансграничен превоз на отпадъци без регистрационен документ по чл.78 от ЗУО. Ето защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание. Всички тези положения са изрично визирани от обобщителната формулировка начл.56 от НК: "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление". Не съществува съмнение, че, постановявайки това, законодателят е изхождал от правилната теза, че не е справедливо значението на едно и също обстоятелство да се отчита веднъж като основание за съществуването на административнонаказателна отговорност и втори път - като основание за нейна индивидуализация. Поради това в този конкретен случай (поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. Ако се възприеме тази теза, би се стигнало до квалифициране на всички нарушения, съставът на които по определение не изисква настъпването на вредоносен резултат, като маловажни такива. Следователно при нарушенията на просто извършване, за да се определи конкретното деяние като маловажен случай на административно нарушение, следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Независимо от обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, в случая се касае за търговец по смисъла на Търговския закон, за търговските работи на който управителят следва да полага по-голяма от обичайната грижа - тази на добрия търговец и винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да изпълнява всички задължения, произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/2007 год. на ВКС. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство. Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което е издадено наказателното постановление, са съставени в предписаната от закона форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването им, съдържат всички предвидени в закона реквизити, предявени са на санкционираното лице. Налице е съответствие между описаната фактическа обстановка в АУАН и НП. Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 вр. чл.83 от ЗАНН и чл.136 ал.2 т.3 предл.2 вр. чл.35 ал.3 вр. ал.2 т.2 от ЗУО имуществената санкция в размер на 7000лв, като законосъобразно и обосновано. Водим от горното, съдът