Решение № 16 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2121/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0003533 от 27.10.2025 година на и. д. Началник ООАА - Плевен, с което на основание чл. 104 А от Закона за Автомобилните Превози на ••• ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от А. С. Д. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 10 ал. 1 от Закона за автомобилните превози. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се представлява от А. Д.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Излага доводи, че не е бил системен нарушител а наказващият орган е следвало да го предупреди, а не да го наказва за нарушение датиращо от две години. ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с регистрационен № 32-00-22-1151/2/ от 13.11.2025 година ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено като такова. В случай, че бъде отменено моли с и се претендира адвокатско възнаграждение, моли съда да съобрази размера му с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното: ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № РД-08-107 от 29.02.2024 година на Министъра на транспорта и съобщенията е, че Началник ООАА – Плевен е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗАвПр. На 29.08.2025 година в град Плевен, в присъствието на А. Д., на ••• със седалище и адрес на управление ••• бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно: дружеството, в качеството си на притежател на лиценз за превоз на товари в Общността № 15854, не подало в 30 дневен срок заявление за настъпила промяна – смяна на ръководител на транспортна дейност на дружеството. Горното обстоятелство било установено въз основа на извършена документална проверка на дружеството на 29.08.2025 година и представено от представляващия го заявление за промяна в обстоятелствата № 30-14-22-3015/05.05.2025 година. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на представляващия дружеството и връчен му лично. На 27.10.2025 година било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 104 А от Закона за Автомобилните Превози на ••• ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от А. С. Д. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 10 ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 35-0003533 от 27.10.2025 година на и. д. Началник ООАА - Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 334968 от 29.08.2025 година на инспектор ООАА - Плевен;копие от трудов договор № 18 от 05.09.2023 година, сключен между ••• и К.В.Г.; копие от Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз; Заповед № РД-08-107 от 29.02.2024 година на Министъра на транспорта и съобщенията. В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Н. Ц. и М. Ч. и М.Х., разпитани непосредствено в съдебно заседание. При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното: Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител на РД „ АА“ Плевен, в рамките на неговата материална и териториална компетентност. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН наказващият орган е пристъпил издаване на обжалваното наказателно постановление при всестранно и пълно изясняване на всички релевантни обстоятелства към. В този смисъл съдът прие, че при издаването на наказателното постановление е спазен изцяло процесуалния закон. Относно приложението на материалния закон, съдът прие за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от Закона за автомобилните превози при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване. Фактическия състав на нарушението, посочено в акта и наказателното постановление обхваща неподаването на заявление с уведомителен характер в три дневен срок от настъпване на съответната промяна. Предвид събраните по делото доказателства съдът намери изводите на наказващият орган за осъществено от страна на жалбоподателя нарушение на сочената законова разпоредба за правилни и законосъобразни. Налице е нарушение на формално извършване. Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на своята ниска степен на обществена опасност, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието; това, че дружеството не е системен нарушител, конкретните обстоятелства при извършване и установяване на нарушението, определят същото като маловажен случай. В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран. При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 35-0003533 от 27.10.2025 година на и. д. Началник ООАА - Плевен, с което на основание чл. 104 А от Закона за Автомобилните Превози на ••• ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от А. С. Д. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 10 ал. 1 от Закона за автомобилните превози е незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, но в разрез с материалния закон, при несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение и нарушителя, поради което и следва да бъде отменено. Като приема, че извършеното нарушение представлява маловажен случай съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено административно наказание. Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ