Решение № 4014 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15366/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Ищецът В. В. А., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••, ул. „•••••••“ № ••, процесуално представляван по пълномощие от адв. А. Д. Б., вписана в регистъра на •••••••, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ••••••, ул. „•••••“ № ••, ет. ••, ап. ••, моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. в качеството на ••••••• и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С. Й. П., да му заплати сумата от 25 000, 00 лева (12 782, 30 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.10.2023 г. на Автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София, на 135 км, по вина на водача на лек автомобил марка и модел ••••••• с рег. № •••••••, застрахован от ответното дружество по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица № •••••••, ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от датата на уведомяване на ответника за щетата – 26.10.2023 г., до окончателното му изплащане. Претендира сторените в процеса разноски. Поддържа, че на 15.10.2023 г. на Автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София, на 135 км, докато управлявал моторно превозно средство с рег. № •••••••, бил застигнат и ударен странично от друго моторно превозно средство марка и модел ••••••• с рег. № •••••••, след което загубил контрол над автомобила и същият се завъртял. В резултат на удара му били причинени множество телесни увреди – фрактури на IV-то, V-то, VI-то, VII-мо и VIII- мо ребра вляво и малък излив в лявата плевра, поради които бил обездвижен в продължение на повече от месец и не можел да се обслужва самостоятелно. До пълното му възстановяване изминали няколко месеца, в които претърпял значителни по обем и интензитет болки и страдания. Сочи, че вследствие на преживения силен стрес изпитвал страх да се качва в автомобил и се будел често през нощта, обзет от ужас от преживяното. Местопроизшествието било посетено от служители на МВР, които съставили Констативен протокол № ••••••/•••••••г. за ПТП с пострадали лица, като било констатирано, че виновен за настъпването на инцидента е водачът на автомобил марка и модел ••••••• с рег. № •••••••, срещу когото било издадено и Наказателно постановление № ••••••/•••••••г., влязло в сила на 12.01.2024 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел ••••••• с рег. № ••••••• била застрахована от него към датата на произшествието. Оспорва твърденията в исковата молба за неговия механизъм и счита, че ищецът е виновен изцяло или поне отчасти за настъпването му. Възразява срещу обхвата на причинените му травматични увреди и времетраенето на възстановяването му. Претендира сторените в процеса разноски. В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа иска, а ответникът, редовно призован, не се представлява, като депозира Становища вх. № № 28238/11.03.2205 г. и 109414/23.10.2025 г., с които моли за отхвърлянето му. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи, приема от фактическа страна следното: Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните, на приобщените документи, на свидетелските показания на свидетелите С. Х. Ч. и С. К. С., които се кредитират, тъй като конкретно, логично и правдиво възпроизвеждат преки възприятия – съответно първият от самия инцидент, а вторият – от състоянието на пострадалия и автомобила му след него, напълно кореспондират помежду си и с останалите доказателствени източници, както и на заключението на назначената комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, което се цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 15.10.2023 г. към 10:30 часа в слънчево време и с правилно поставен предпазен колан ищецът, който бил •••• по професия, управлявал в посока гр. София с около 90 км/ч лекия си автомобил марка и модел „••••••“ с рег. № ••••••• по суха настилка в дясната (северната) пътна лента на северното (дясното) платно на Автомагистрала „Тракия“, в която след него се движели приблизително със 135 км/ч едно зад друго две моторни превозни средства, първото от които неизвестно, а второто – лек автомобил марка и модел „•••••• •••“ с рег. № •••••••, управляван от свид. Ч., чиято гражданска отговорност била обект на застраховане от ответника по Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със Застрахователна полица № •••••••, валидна от 00:00:00 часа на 17.08.2023 г. до 23:59:59 часа на 16.08.2024 г. В зоната на км 135-и неизвестното превозно средство предприело изпреварване отляво на колата „••••••“. В този момент автомобилът ••••••• бързо я застигнал. Щом я възприел, водачът му опитал да я заобиколи отляво, но с предницата си я ударил в задната странична лява част, в резултат на което двете превозни средства се завъртели и блъснали поотделно в дясната мантинела. Ищецът не могъл да излезе от своя автомобил, който бил силно деформиран, тъй като предната му лява врата не се отваряла. По подаден сигнал на телефон 112 екипи на пожарната, полицията и спешна медицинска помощ пристигнали на мястото на катастрофата, където младши автоконтрольор К. А. К. в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – ••••• съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ••••••/•••••••г., както и Акт •• № ••••/••••••г. за установяване на административно нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу свид. Ч., въз основа на който на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП впоследствие му била наложена глоба от 200, 00 лева с Наказателно постановление № ••••••/•••••••г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – •••••, влязло в сила на 12.01.2024 г. Ищецът почувствал болки в областта на гръдния кош, но отказал да бъде транспортиран с линейката в лечебно заведение. По-късно на същия ден посетил Многопрофилна болница за активно лечение „••••••••“ ЕООД, където се подложил на образно-диагностично изследване на глава и торакс, което показало наличие на фрактура на IV-то, V-то, VI-то, VII-мо и VIII-мо ребра в лява гръдна половина по задна аксиларна (мишнична) линия и малък плеврален излив в лявата гръдна половина. След инцидента усещал силни болки и се възстановявал в дома си при постелен режим за период от около месец и половина, през който не бил в състояние да се изправя, движи и самообслужва и за ежедневните си дейности – хранене, хигиена, поддръжка на домакинството, разчитал на асистенция от наета жена. Поради преживения стрес от случилото се вече не желаел и избягвал да шофира. Според експертното заключение катастрофичното събитие е настъпило при гореописания механизъм по причина на неспазена от свид. Ч. безопасна дистанция от движещия се пред него автомобил, управляван от ищеца, за когото е липсвала техническа възможност да предотврати удара. Вследствие на него последният е получил следните увреждания: контузия на гръдния кош, фрактура на IV-то, V-то, VI-то, VII-мо и VIII-мо ребра в лявата гръдна половина по задната аксиларна (мишнична) линия и малък плеврален излив в лявата гръдна половина, довели до трайно затруднение на движенията на снагата за период от 45-50 дни. Възстановителният процес е протекъл при режим на покой и прием на болкоуспокояващи без усложнения, включително в резултат на отказа му да посети медицинско заведение след нараняването. Изпитвал е силни болки, отслабващи бавно с времето, и значителни страдания поради продължителността на лечението, двигателните затруднения на снагата, трудностите при самообслужване и болевите усещания при дишане и движение. На 26.10.2023 г. пострадалият чрез пълномощника си адв. А. Б. отправил претенция за застрахователна обезвреда с подадено Уведомление вх. № •••/••••••г. за щета по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ с нанесени имуществени и неимуществени вреди до ответника, който го уведомил с Писмо изх. № ••••/••••••г., че отказва да изплати обезщетение по заведената Щета № ••••••• г. поради непредставяне на достатъчно доказателства. При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното: Разглежданият иск черпи материалноправното си основание от нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, която регламентира правото на увреденото лице да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при съблюдаване на чл. 380 от КЗ. За съдебното му упражняване чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ въвежда особена абсолютна процесуална предпоставка – предявена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по която застрахователят не плати в предвидения в чл. 496 от КЗ за окончателно произнасяне по нея тримесечния срок от заявяването й, откаже обезщетение или правоимащият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното такова. В конкретния случай на ••••••г. ищецът е отправил до ответника писмено искане за застрахователна обезвреда на понесените вследствие на злополуката неимуществени вреди, което е оставено без уважение с изпратеното му в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ Писмо изх. № •••••/•••••••г. Казаното изпълва горевизираните условия за допустимост на търсената съдебна защита. Процесното притезание се основава на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който в съответствие с чл. 477, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1, чл. 493, ал. 1 и чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят се задължава срещу премия да покрие в границите на договорената застрахователна сума (лимит на отговорност) по смисъла на чл. 346 от КЗ, чийто минимум е утвърден в чл. 492 от КЗ, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица, включително пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, имуществени и неимуществени вреди, разбирани от §1, т. 5 от ДР на КЗ като неблагоприятни промени чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние, които са пряко и непосредствено свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Чл. 477, ал. 2 от КЗ припознава в качеството на „застрахован” собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което осъществява фактически действия по управлението или ползването му на законно основание. Специалната уредба на въпросната застраховка е поместена в Глава четиридесет и седма на КЗ, а по препращане от чл. 505 от КЗ, доколкото друго не е предвидено в Дял втори от КЗ, за нея се прилагат Глави четиридесет и първа, четиридесет и четвърта и четиридесет и пета от КЗ, както и общият регламент на Дял първи от КЗ. Застрахователното съглашение се регулира от КЗ, според чл. 344, ал. 1, изр. 1 от който се оформя писмено като застрахователна полица или друг писмен акт, а при празнина чл. 343, ал. 2 от КЗ препраща към общите правила на Търговския закон и на ЗЗД. С оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на застрахования делинквент при регламента на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е предпоставено от пълно доказване от ищеца: че гражданската отговорност на водача на причинилото вредите превозно средство е била покрита от ответника по застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и че се е осъществило застрахователно събитие, което по разума на §1 т. 4 от ДР на ЗК означава реализиране на покрития риск в периода на застрахователното покритие и което при обсъждания застрахователен продукт се идентифицира с юридическия факт на извършено от застрахования непозволено увреждане при управление на моторното превозно средство, пораждащо според чл. 45 ал. 1 от ЗЗД в негова тежест задължение да поправи вредите, които виновно е нанесъл другиму. Доказателствата по делото легитимират ответника като застраховател, обвързан към датата на процесното пътнотранспортно произшествие от материализирано в изискуемия се от чл. 344, ал. 1 от КЗ формат на Застрахователна полица № •••••••, валидна от 00:00:00 часа на 17.08.2023 г. до 23:59:59 часа на 16.08.2024 г., застрахователно правоотношение за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, касаещо лек автомобил марка и модел „•••••••“ с рег. № •••••••. Наред с горното, онагледяват и проявлението на елементите на гражданската отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно деяние, вреда, причинна връзка помежду им и вина на дееца. Сред доказателствените материали фигурира Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ••••••/•••••••г., който, бидейки съставен при посещение на място от контролен полицейски орган на Министерството на вътрешните работи в кръга на службата му съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (с настоящо заглавие Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд) по образеца на Приложение № 2 към чл. 4 от същия нормативен акт, се характеризира с атрибутите на официален свидетелстващ документ. По правилото на чл. 179, ал. 1 от ГПК същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно извършените от и пред неговия автор действия и изявления и в частност непосредствено възприетите от него факти, относими към механизма на злополуката – индивидуализацията на участниците и катастрофиралите автомобили, завареното им местоположение, видимото им увреждане, пътните знаци и маркировката на местопроизшествието, представените документи, взетите проби за наркотични вещества и алкохол и резултатите от тях (в този смисъл Решение № 11/24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г., ІV г. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., І т. о., Решение № 85/28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г. , II т. о., Решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., Решение № 73/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г. , I т. о., Решение № 98/25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.). Автентичността на протокола и документираните в него преки наблюдения на неговия съставител относно заварената фактическа обстановка не се опровергават, поради което съдържанието му се оценя като достоверен източник на данни за нея. Въз основа на тях, на свидетелските показания и на заключението на изслушаната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че на •••••••г. към •••• часа на Автомагистрала „Тракия“, 135 км, при управление на лек автомобил марка и модел „•••••••••“ с рег. № ••••••• в посока гр. София С. Х. Ч., ЕГН: ••••••••••, е настигнал и блъснал в задната лява част движещия се пред него с по-ниска скорост лек автомобил марка и модел „••••••••“ с рег. № •••••••, в резултат на което е причинил на водача му в лицето на ищеца контузия на гръдния кош, фрактура на IV-то, V-то, VI-то, VII-мо и VIII-мо ребра в лявата гръдна половина по задната аксиларна (мишнична) линия и малък плеврален излив в лявата гръдна половина, довели до трайно затруднение на движенията на снагата му за период от 45-50 дни. Като последица от нараняванията същият е претърпял негативни психо-физически преживявания, изразяващи в телесни болки и страдания в областта на гръдния кош, затруднения при дишане и двигателни такива, произтичащите от тях дискомфорт, невъзможност за самообслужване, потребност от чужда помощ в ежедневието, временна неработоспособност, стрес, страх от шофиране и душевно неразположение. Безспорен е и неправомерният характер на поведението на автомобилиста Ч., който е предизвикал катастрофата, като не е спазил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП в приложимата му към датата на инцидента редакция от ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., задължаваща го да се движи на такова разстояние от движещото се пред него пътно превозно средство – лек автомобил марка и модел „••••••“ с рег. № •••••••, че да може да избегне удряне в него, когато той намали скоростта или спре рязко. От субективна страна проявената от дееца вина по отношение на вредоносния акт се презумира от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Гореизложеното обосновава становище, че правната сфера на ответното дружество е обременена с ангажимент да заплати на ищеца до лимита на застрахователната сума обезщетение за причинените му от застрахования водач нематериални вреди в размер, който по указанието на чл. 52 от ЗЗД се детерминира по справедливост. За да удовлетвори посочения критерий, преценката на съда се ръководи от конкретните фактически положения досежно тежестта, характера, броя, продължителността и интензитета на отрицателните въздействия върху личността на потърпевшия и от икономическата конюнктура в страната към момента на увредата. В контекста на горното е от значение, че към датата на злополуката ищецът е бил на шестдесет и девет години, с некомпрометиран здравен статус и с нормална физическа и трудова активност, доколкото сведения в противната насока не са събрани. Процесът на възстановяването му е преминал с обичайната по експерното мнение продължителност в рамките на 45-50 дни изцяло в домашна среда без усложнения, функционални последици и необходимост от провеждане на специално лечение и е приключил с оздравяване. След като обсъди всички психически и физически поражения и степента на проявлението им при ищеца и взе предвид икономическите условия към момента на деликта, съдът е мотивиран да счете за справедлив паричен еквивалент на засегнатите му неимуществени блага сумата от 25 000, 00 лева (12 782, 30 евро). Липсва основанието на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за редукция на обезщетението, тъй като твърдението на ответната страна за каузален принос на потърпевшия за настъпване на вредите е категорично опровергано от експертизата, която убедително аргументира извода, че към момента на удара е бил с правилно поставен предпазен колан и отказът му да бъде транспортиран с линейка до медицинско заведение не е рефлектирал върху здравето му. Предвид горното искът се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи. Подлежи на присъждане и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице за настъпването на застрахователното събитие – 26.10.2023 г., до окончателното издължаване, по следните съображения: Чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ включва в застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – а именно тези за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото лице при режима на ал. 3 на същия член, т. е. считано от най-ранната от датите: на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Следователно по действащия КЗ на застрахователно обезщетяване подлежи и закъснението на делинквента, но не от датата на деянието, откогато последният е в просрочие по аргумент от чл. 84, ал. 3 от КЗ, а от деня по чл. 429, ал. 3 от КЗ (в този смисъл Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., т. о., и Решение № 50001/03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о.). Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва и за собствената си забава, ако в рамките на трите месеца по чл. 496, ал. 1 от КЗ не го е фиксирал и изплатил, считано от по-ранната от двете дати, на които изтича срока: т. 1. от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ – за установяване на основанието и размера на претенцията, и т. 2. по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен когато увреденото лице не е представило доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Както сам потвърждава в отговора си, ответникът е получил ищцовата извънсъдебна писмена претенция на 26.10.2023 г. По съображения че няма сведения да е бил осведомен за произшествието по-рано, а до края на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ се е произнесъл с неоснователен отказ да изплати обезщетение, съобразно чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ за забавата на застрахования и за своята дължи мораторна компенсация. С оглед разрешението на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да възложат и съдебноделоводните разноски на ищеца от общо 639, 02 евро, от които 511, 20 евро (1 000, 00 лева) за държавна такса за разглеждане на иска, и 127, 82 евро за изготвяне на експертиза. Отсъстват обаче условията за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) на процесуалния му пълномощник. Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в меродавната към датата на финализиране на съдебното дирене редакция от преди последното й изменение (обн. ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.) урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР). В практиката на ВКС, намерила систематизиран израз в Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., е изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, или такова съгласие между страната и нейния адвокат да е обективирано по друг начин (напр. устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо извършване от адвоката на действия по делото), без да е необходимо страната предварително да доказва съответното основание. Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2 от ЗА, без да е назована (било в договор или по друг начин) конкретната хипотеза от кръга на изчерпателно визираните в чл. 38, ал. 1 от ЗА, не е достатъчно, за да възникне правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА (в този смисъл е и Определение рег. № 834 / 25.03.2025 по в. ч. гр. дело № 586/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив ). В случая е представен Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2024 г., в който е удостоверено, че адв. А. Б. е ангажирана с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител, без обаче да е конкретизирано на кое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Такова изявление липсва и в адвокатското пълномощно, или в какъвто и да е друг процесуален документ. Водим от горното, съдът