Решение № 1984 от 21.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 7919/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявен от „В-Б“ ЕООД, ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление: •••••• срещу „Р.БГ“ ЕООД, ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление: •••••• иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни задълженията си по клаузи •••••• и •••• от Общите условия за регистрация и поддръжка на домейн в областта „.bg“ и подобластите, приложими към сключения на •••••• между „В-Б“ ЕООД и „Р.БГ“ договор за регистрация и поддръжка на домейн „W.bg“, като поддържа, не заличава и не отнема домейна „W.bg“ от настоящия му Р. – ищеца „В-Б“ ЕООД. В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът „В-Б“ ЕООД излага, че е в търговско правоотношение с ответника относно регистрацията и поддръжката на домейна „W.bg“ в негова полза. Твърди, че по силата на клауза 2.1 от ОУ Регистърът има главно договорно задължение да регистрира, да не заличава и да поддържа регистрирания домейн в негова полза, като при наличие на „защитен домейн“, на основание клауза •••.4 от Общите условия, няма право да заличава и отнема регистрирания защитен домейн и да го предоставя на трети лица. Посочва, че е правоприемник на дружеството „БГ О“ ЕООД, който първоначално е страна по договора с ответника от •••••• На •••••• настъпва частно правоприемство в правата по домейна, като регистрантът „БГ О“ ЕООД заявява пред ответника прехвърляне на правата си върху домейна на своето дъщерно търговско дружество – настоящия ищец „В- Б“ ЕООД. На •••••• правоприемството в правата по домейн „W.bg“ е прието и регистрирано от ответника, като е издадено нарочно удостоверение, съгласно което регистрацията на домейна притежава свойствата на „защитен домейн“. Твърди, че дружеството е изправна страна в отношенията си с ответника, като последният нарушава договорните си задължения и не ги изпълнява. Неизпълнението на договорните задължения от ответника започнало на ••••••, когато ищецът получил уведомление, че има създадена заявка за т. н. „арбитриране“. Поддържа, че на ••••••. Патентното ведомство на РБ е дало официално становище, че нито в ЕС, нито в страната има идентични или сходни марки на W.bg, което доказателство било представено извънсъдебно по арбитражното дело на ответника. С изпратено уведомление от •••••• ответникът му заявил, че отнема регистрирания домейн и няма да изпълнява занапред основните си договорни задължения, като ще прекрати регистрацията на домейна и същият ще бъде прехвърлен на неизвестно за ищеца търговско дружество, с което нямат никакви отношения. Счита, че ответникът няма как да се позовава на отношение с трети лица, за да нарушава договорните си задължения към дружеството. Твърди, че не са налице предпоставки за отнемате и заличаване на домейна – не е представил документи с невярно съдържание /т. 9.4 от ОУ/, съответно не е избрал интернет име, което представлява нецензурни и/или обидни думи или словосъчетания, противоречащи на обществения интерес и добрите нрави, нито пък регистрирания защитен домейн може да доведе до объркване /т. •• вр. т. 5.4 от ОУ/. Посочва, че едностранният вътрешен арбитраж при ответника, който не е правораздавателен орган и не е обвързващ за съда, нарушава законовите и договорните условия за правата върху процесния домейн. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Р.БГ” ООД, чрез процесуалните му представители – адв. С. В. и адв. Й. С.. Посочва, че на •••••• в EUIPO /СЕСИС/ е заявена словна търговска марка на Европейския съюз „W“ с № •••••• от „W Е О“, Х., Ф.. Марката е регистрирана на •••••• със срок на действие до •••••• за стоки и услуги в класове •••••• в това число и услуги за транспортиране на х., доставка на х. и н., готови за консумация, ••••••, в това число услуги за резервация на х. по поръчка. На •••••• в EUIPO е заявена фигуративна търговска марка на ЕС „W“ от същото дружество, като марката е регистрирана на ••••••., със срок на действие до ••••••, за стоки и услуги в класове ••••••, в това число и доставка на х. за р., доставка на х. продукти, доставка на н., ••, в това число и услуги, съдържащи софтуер, предназначен за услуги с доставката на х., •• - осигуряване на х. и н., на х. за незабавна консумация, услуги за х. за вкъщи. Излага, че марките на ЕС имат действие на територията на България, съгласно чл. 111, ал. 2 ЗМГО. Поддържа, че на •••••• „БГ О“ ЕООД е създало заявка за регистрация на домейна W.bg. Домейнът е регистриран на •••••• като незащитен домейн по смисъла на ОУ за регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg на „Р.БГ“ ЕООД. На •••••• „В-Б“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър, с изписване на чужд език W-В, с едноличен собственик „БГ О“ и капитал 2 лв. На ••••••. ищецът е създал заявка за регистрация на този домейн, с цел прехвърляне на регистрацията на домейна от заявката на „БГ О“. Регистрацията е прехвърлена на ищеца на •••••• На •••••• ищецът е създал заявка за промяна на основание за ползване на името /W/ на незащитения домейн W.bg – „Име на регистранта“. Основанието за ползване на името е променено на ••••••, с което процесният домейн е придобил качеството на защитен домейн по смисъла на т. 1.6, пр. първо от ОУ. На ••••••. „W Е О“ е създало заявка за регистрация на домейна W.bg, с предоставено основание за ползване на името на домейна – „Име на регистрирана марка или географско означение“. На •••••• същото дружество е създало заявка за арбитриране на регистрацията на домейна W.bg. На •••••• В.В.Н. /лице, различно от ищеца/ е подал заявка в Патентното ведомство на РБ за словна марка „W.bg“, като на •••••• е подал искане до ПВ на РБ за проучване на идентичност и/или сходство на словна марка „W.bg“. На ••••••. от ПВ на РБ до В.Н. е изпратено уведомление, от което се установяват посочените обстоятелства за регистрирани в EUIPO марки на ЕС. В закрито заседание на •••••• АК при Р.БГ е разгледала а.д. № ••••/•••• за домейна W.bg. Комисията стигнала до извод, че съгласно чл. 11.4.2 от ОУ, поради наличието на предпоставките, посочени в т. •• от ОУ и поради неспазването на условието по т. •••••• от ОУ /името на домейна може да доведе до объркване/, регистрацията на домейна следва да бъде отнета в полза на заявителя за арбитриране. Посочва, че правният спор в случая се свежда до въпроса на кое от двете дружества следва да принадлежат правата върху домейна W.bg. Този спор е между ищеца и третото лице „W Е О“, поради което счита, че ищецът няма правен интерес от настоящия иск и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че чрез процедурата за арбитриране и респективно решението, което взема, „Р.БГ“ следи за спазването от Регистранта на оспорения домейн, на сключения между тях договор при Общи условия за регистрация и поддръжка на домейна и съответно за това кому следва да принадлежат правата върху домейна. В случая е била налице предпоставката по т. 11.3 от ОУ, при наличие на която заявителят за арбитриране може /има право/ да претендира отнемане на регистрацията на домейн – само ако името на регистрирания домейн съвпада с пълното име, за което той има основание за ползване. Спорният въпрос е дали са налице предпоставките по т. ••••• вр. т. •••••• от ОУ, тоест дали името на домейна може да доведе до объркване. Счита, че регистрантът недобросъвество се е регистрирал с фирма, идентична или сходна с име на защитена марка, върху която той няма права /чл. 7, ал. 4 и 5 ТЗ/, като я е предоставил като основание за ползване на името на защитен домейн. Излага, че не е спорно, че АК не е правораздавателен, а вътрешен за „Р.БГ“ консултативен орган. В т. 11.14 от ОУ ясно е посочено, че решението в процедурата за арбитриране се взема от Р.. Счита за неправилни доводите на ищеца за неспазване на т. •••• от ОУ, доколкото разпоредбата е за хипотеза, в която решението на Р. е в полза на регистранта – тогава регистрацията на домейна не се променя. В случая обаче решението е в полза на заявителя за арбитриране, поради което е приложима т. •••• от ОУ. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Постъпило е писмено становище с дата ••••••., вх. № •••, подадено от третото лице помагач в процеса „W О“. Същото счита, че ответникът няма договорно задължение да поддържа домейна при правилното приложение на Общите условия. Не е нарушена клауза 2.1 от Общите условия. Поддържа, че е единственото дружество, което притежава валидно основание за ползване на „защитен домейн“ W.bg, доколкото притежава основание за ползване по клауза •••••• от Общите условия. Поддържа, че е титуляр на редица регистрирани търговски марки на национално, международно и европейско ниво, включително и не само на словна търговска марка на ЕС, на фигуративна търговска марка на ЕС, регистрирана на •••••• и на фигуративна търговска марка на ЕС, регистрирана на ••••••. Посочва, че приоритетът на търговските марки на W О, тоест на третото лице помагач, предхожда регистрацията на домейна и фирмата на ищеца, поради което и основанието за ползване на ищеца е невалидно, тъй като фирмата е регистрирана в нарушение на Търговския закон и Закона за марките и географските значения. Счита, че е налице безспорна възможност за объркване по смисъла на т. •••••• от Общите условия, съответно, че клаузата, посочена от ищеца по т. •••• е неприложима, доколкото в случая решението на АК и последващото решение на Р. са в полза именно на заявителя за арбитриране, тоест на третото лице W О. Счита, че ищецът е бил недобросъвестен при регистрацията на фирмата и домейна, като с ползването на домейна W.bg, е налице и типичния случай на кибернастаняване, а именно регистриране на домейн от известна търговска марка с цел привличане на трафик, предназначен за титуляра на марката към друг търговец. Поддържа, че единственото възможно обяснение за тези действия е недобросъвестното блокиране на W О от използването на собствените си търговски марки като домейн, както и евентуално привличане и объркване на потребители, които търсят услугите на третото лице помагач към услугите на „БГ О“ ЕООД, което дружество е собственик на капитала на ищеца. Излага, че в действителност АК не е арбитраж, което обаче не означава, че решението на Р. е произволно или незаконосъобразно. Напротив. Посочва, че решението се основава на задължителни договорни клаузи, които са част от Общите условия и са обвързващи както за Р., така и за регистранта. Въз основа на подробно изложените в становището съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В проведеното по делото на ••••••. открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от процесуалния си представител, който поддържа становището си по съществото на спора. В предоставения от съда срок ищецът и ответникът са депозирали писмени защити. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С определението за насрочване на делото от •••••• съдът се е произнесъл по възражението за недопустимост на предявения иск. Така заявената искова претенция е допустима, доколкото се отнася до осъдителен иск за реално изпълнение на договорни задължения при наведени твърдения от ищеца, че с ответника са в договорна връзка за регистрация и поддръжка на процесния домейн „W.bg“. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по повод регистрацията на домейна „W.bg“, като правата и задълженията на страните са уредени в приетите от Р. Общи условия, както и че домейнът на ищеца е придобил статута „защитен”. Не е спорно, а и от ангажирания в производството доказателствен материал се установява, че на •••••• „БГ О“ ЕООД е създало заявка за регистрация на домейна W.bg, без предоставяне на основание за ползване на името на домейна. Последният е регистриран на •••••• като незащитен домейн по смисъла на Общите условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg на ответника „Р.БГ“ ООД. Не е спорно, че на •••••• ищцовото дружество „В. Б.“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър, с изписване на чужд език „W -В“, с едноличен собственик „БГ О“ ЕООД. Управител и на двете дружества е В.В.Н.. На ••••••. ищецът е подал заявка за регистрация на домейна W.bg, с цел прехвърляне на регистрацията на домейна от „БГ О“ ЕООД към него. Регистрацията е прехвърлена на „В. Б.“ ЕООД на •••••• На същата тази дата •••••• ищецът е поискал промяна на основанието за ползване на името на незащитения домейн W.bg – „Име на регистранта“. Във връзка и представената справка от Търговския регистър, удостоверяваща фирменото наименование „W -В“, основанието за ползване на името е променено на ••••••, с което домейнът W.bg е придобил качеството на защитен домейн по смисъла на т. •••••• от Общите условия. Всичко това е видно и от издаденото от ответника в полза на ищеца удостоверение /л. 12 от делото/, в което изрично се посочва, че регистрацията на домейна притежава свойствата на защитен домейн по смисъла на Общите условия на основание „Име на регистранта“. Не е спорно, че на ••••••. третото лице помагач „W Е О“ е подало заявка за регистрация на домейна W.bg, с предоставено основание за ползване на името на домейна „Име на регистрирана марка или географско означение“. За целта е предоставило документи, удостоверяващи основанието за ползване името на домейна – Справки от ••••••. и от •••••• в „ТМview“ за регистрираните в негова полза словна и фигуративна марка на ЕС „W“ и „W“. От представените с отговора на исковата молба доказателства се установява, че на •••••• в EUIPO /СЕСИС/ е заявена словна търговска марка на ЕС „W“, с № ••••••, от третото лице помагач „W Е О“. Марката е регистрирана на ••••••, със срок на действие до ••••••, за стоки и услуги в класове •••••• /в това число и за Услуги за транспортиране на х.; Доставка на х. и н., готови за консумация/, •••••• /“Услуги, свързани с резервация за р.; Услуги за резервация на х. по поръчка“/ по МКСУ /Международна класификация на стоките и услугите/. На •••••• третото лице помагач „W Е О“ е заявило в EUIPO фигуративна индивидуална търговска марка на ЕС „W“, с № •••••• Марката е регистрирана на ••••••., със срок на действие до ••••••, за стоки и услуги по МКСУ в класове 9 /в това число •••••••••••••••••••••••••••••••••/. От представените със становището на третото лице помагач доказателства се установява още, че същото е титуляр и на фигуративна индивидуална търговска марка на ЕС W, с рег. № ••••••, заявена на ••••••, регистрирана на ••••••, със срок на действие до ••••••, за услуги в класове 9 /в това число ••••••••••••••••••••••••••••••••/. Всички тези регистрирани марки имат действие на територията на ЕС, включително на територията на Република България, съгласно и изричната разпоредба на чл. 111, ал. 2 ЗМГО. Не е спорно, че на •••••• третото лице помагач е подало заявка пред ответника за арбитриране на регистрацията на домейна W.bg , за което регистрантът – ищецът е надлежно уведомен още на тази дата. От решението по а.д. № ••••/•••• от •••••• /л. 227 от делото/ е видно, че АК при ответника е уважила искането на „W Е О“ за прекратяване на регистрацията на домейна W.bg. Предложила е на „Р.БГ“ ООД, след заличаването на регистрацията на същия на името на ищеца и при спазване на условията от т. •••• от ОУ, да регистрира същия на името на третото лице помагач в настоящото производство. С нарочно уведомление /л. 228 от делото/ ответникът е уведомил страните, че уважава искането за прекратяване на регистрацията на домейна W.bg на регистранта „В-Б“ ЕООД, както и че този домейн ще бъде регистриран в полза на „W Е О“, съгласно т. •••• от ОУ. От приетите доказателства по делото се установява още, че на •••••• /тоест веднага след като ищецът е уведомен за инициираната процедура по арбитриране/ В.В.Н. /управителят на ищцовото дружество/ в лично качество е подал заявка в Патентното ведомство /ПВ/ за словна марка „W.bg“. На •••••• същият В.Н. е подал искане до ПВ на РБ за проучване на идентичност и/или сходство на тази словна марка в следните класове по МКСУ: ••••••••••••••••. На ••••••. от ПВ на РБ е изпратено уведомление до г-н Н., в което се посочва, че не са намерени идентични или сходни заявки за регистрация на марки, но са регистрирани следните марки на Европейския съюз, включително ••••••••••••• права по които, както се посочи по-горе в изложението, има именно ф. дружество „W Е О“, конституирано като трето лице помагач в настоящото производство /по отношение на класове по МКСУ: ••••••••••••/. От изпратеното от ПВ на РБ Уведомление до В.Н. /л. 217 от делото/ се установява, че същият е уведомен, че на основание чл. 49, ал. 1 ЗМГО заявката му за словна търговска марка „W.bg“ ще бъде публикувана в Официалния бюлетин на Патентното ведомство на •••••• От представените с отговора на исковата молба документи се установява, че на •••••• лицето В.В.Н. е подало заявка за комбинирана марка със словен елемент „W.bg“. Видно от приложените към становището на третото лице помагач документи, на ••••••. В.Н. е подал заявка за словна търговска марка „W-В“ в класове •••••• Срещу всички тези заявки, изходящи от г-н Н., са постъпили възражения /опозиции/ от страна на „W Е О“ /“W О“/. В този смисъл съдът намира, че следва да отбележи, че спор по фактите по делото реално няма. Спорът е правен и се свежда до това дали в действителност ответникът не изпълнява без основание задълженията си по сключения с ищеца договор за регистрация и поддръжка на защитения домейн „W.bg“, съответно дали са налице основания за прекратяване регистрацията на този домейн в полза на регистранта съгласно действащите между страните ОУ, версия 4.10, обновени на ••••••, приложени от самия ищец в исковата му молба /л. 18 – л. 40 от делото/. Съгласно разпоредбата на т. •••••• от приетите от ответника Общи условия, когато желаното интернет име може да доведе до объркване, регистрантът трябва да избере друго име. В т. •• от тези Общи условия изрично е предвидено, че регистрацията се прекратява, когато регистърът установи, че регистрантът е регистрирал домейн с интернет име, при неспазване на условията по т. •••• Съдът изцяло споделя възраженията на ответника, че домейнът „W.bg“ е образуван от интернет името - „W“ и окончанието „.bg“ – окончание, съответстващо на област от първо ниво, съгласно изискванията на т. •••••• от Общите условия. При съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът намира, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че в случая домейна „W.bg“ е напълно идентичен на регистрирана по-рано търговска марка в полза на третото лице помагач – „W“. Ето защо и само на това основание съдът приема, че използването на процесния домейн е предпоставка за въвеждане в заблуждение на трети лица, съответно за провеждане на нелоялна конкуренция. В този смисъл са налице предвидените в Общите условия основания за прекратяване регистрацията на този домейн в полза на регистранта. В т. 11 от Общите условия е уредена процедурата по арбитриране. Следва да се отбележи, че АК е консултативен орган към ответното дружество, поради което нейните решения не разрешават спора със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. ••••• от Общите условия в резултат на арбитрирането регистриран домейн може да бъде отнет в полза на заявител, предизвикал процедура за арбитриране, в следните случаи: домейнът е регистриран с предоставяне на основание за ползване на интернет името /защитен домейн/, но са налице предпоставки, посочени в т. •• и т. •• от Общите условия. Такъв именно е настоящият случай. Домейнът е защитен на основание „Име на регистранта“, съгласно приложимите Общи условия. А съгласно т. •• от Общите условия регистрацията се прекратява, когато Регистърът установи, че регистрантът е регистрирал домейн с интернет име, при неспазване на условията от т. 5.4. Според предвиденото в т. ••••••, когато желаното интернет име може да доведе до объркване, регистрантът трябва да избере друго име. Както вече се посочи, името на процесния домейн е напълно идентично, припокрива се напълно с регистрираните на името на третото лице помагач търговски марки, което обстоятелство е достатъчно за съда да заключи, че е напълно възможно това да доведе до евентуално объркване на потребителите, съответно до привличане на трафик от един търговец към друг, което явление е наречено „кибер-настаняване“ /така решение № 827/05.12.2017 г. по в. т. д. № 990/2017 г. по описа на ВОС/. Следва да се има предвид и че цялостната процедура по регистрация на домейни следва да цели създаването на предпоставки и гаранции за упражняването на добросъвестна търговска практика между регистрантите при спазване на субективното право за индивидуализация. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на клаузите от Общите условия на ответника, а именно клауза ••• в цялост, клауза ••• клауза •••, предл. 1 и клауза •••••• от същите. Такова възражение е направено едва в първото проведено по делото открито съдебно заседание, като ищецът поиска и спиране на производството до приключване на образуваното по нарочно предявения от него иск в тази връзка гр. д. № •••/•••• по описа на ВРС, •• състав висящо към настоящия момент. Така направеното искане за спиране бе оставено без уважение, доколкото именно разглеждането на иска по чл. 79 ЗЗД предполага и произнасяне по валидността на клаузите от Общите условия, обвързващи страните. Прави впечатление, че се атакуват именно клаузи, приложими в настоящия случай, на които се позовават ответникът и третото лице помагач. Нещо повече. Самият предявен от ищеца иск е за реално изпълнение на клаузи •••• и •••• от договора, за които обаче ищецът впоследствие навежда твърдения за нищожност. Тоест, поставя се въпросът какъв е правният му интерес да атакува тези клаузи. Съдът не споделя виждането на ищеца, че оспорените клаузи не отговарят на императивния правопорядък в Република България за учредяване, конституиране и организиране на арбитражно производство, поради което противоречат на нормите на Глава трета до Глава шеста от ЗМТА /ищецът очевидно е имал предвид Закона за арбитража – загл., изм., ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г./. АК, сформирана от ответника, съгласно клауза ••• от ОУ, е вътрешен за дружеството консултативен, а не правораздавателен орган. В този смисъл и решението на същата има консултативен характер, а крайното решение в процедурата за арбитриране се взема от самия ответник /така т. 11. 14 от ОУ/. Именно спецификата на самия домейн, избягването на всякакви злоупотреби и нарушения относно нелоялната търговия, дава право на ответника да създава такива помощни органи като сформирането на АК при всеки конкретен случай /ad hoc/. Не случайно законодателната уредба относно домейните е застъпена и в чл. 190ж от ЗЗП. Много удобно ищецът се ползва именно от предвидената в Общите условия възможност по т. •••• от ОУ, за да иска допускане на обезпечение и налагане на обезпечителната мярка „спиране отнемането на домейна“, като с влязло в сила Определение № ••••2025 г. по делото е допуснато обезпечение на предявения иск. В същото време обаче атакува клаузите, предвиждащи възможността регистрирания на негово име защитен домейн да бъде отнет в полза на заявител, предизвикал процедура за арбитриране. Действително, както посочват и процесуалните представители на ответника и на третото лице помагач, има многобройни произнасяния на съда относно искове, предявени срещу „Р.БГ“ ООД, в които по никакъв начин не е коментиран въпросът относно недействителност на клаузи от Общите му условия. На едно такова решение в подкрепа на твърденията си за допустимост на исковата претенция се позовава и самият ищец в исковата си молба – решение по гр. д. № ••••2023 г. по описа на ВРС, •• състав, отменено с решение по възз. гр. д. № ••/2024 г. по описа на ВОС. С последното ответникът е осъден да изпълни задължението си по т. •• вр. т.•• от ОУ, като отнеме домейн от регистранта му. В този смисъл за съда буди недоумение защо ищецът посочва тази съдебна практика, която реално е в негов ущърб и която води само до извод за неоснователност на самия предявен от него иск /в цитираното от ВОС решение са изложени са мотиви, че интернет името на регистрирания домейн съвпада с пълното име, за което заявителят има основание за ползване, поради което са налице условия за отнемането на домейна/. На следващо място съдът намира за основателни възраженията на ответника и на подпомагащата го страна, че в случая е налице недобросъвестно поведение от страна на регистранта /ищеца/, представляващо нарушение на т. •••• от ОУ /при избора на интернет имена регистрантите не трябва да избират такива, противоречащи на добрите нрави/, което е самостоятелно основание за прекратяване от „Р.БГ“ ООД на регистрацията на домейна в полза на ищцовото дружество. За този си извод съдът съобрази обстоятелството, че след като домейнът „W.bg“ е регистриран на името на „БГ О“ ЕООД като незащитен такъв, единствено, за да придобие статут на защитен /с оглед името на регистранта/ е създадено дъщерното дружество „В-Б“ ЕООД, чийто собственик е първоначалният носител на правата върху домейна „БГ О“ ЕООД. А съгласно чл. 7, ал. 5 ТЗ, фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея. Очевидно е, че фирменото наименование „W-В“ e идентично с търговските марки на третото лице помагач, като ищецът няма никакви права върху тези марки. Прави впечатление още, че след като е уведомен за постъпилата при ответника заявка за арбитриране от „W Е О“, управителят и на двете дружества В.Н. незабавно е подал заявки за регистриране на търговски марки в ПВ на РБ. Много ясно от последното му е отговорено, че липсват сходни заявки за регистрация, но са открити редица вече регистрирани марки, както по национален ред, така и по реда на Мадридската спогодба и Протокола относно същата, а също и марки на Европейския съюз, в това число и регистрираните три такива в полза на третото лице помагач, коментирани погоре в изложението /в този смисъл е вече коментираното уведомление от страна на ПВ – л. 216 от делото/. Отново много удобно ищецът се позовава на посочването, че липсват идентични или сходни заявки като неговата, но пропуска да посочи известието за вече регистрираните марки. Дори посочва, че е известен, че няма налични идентични или сходни марки, което обаче противоречи на съдържанието на уведомлението от страна на ПВ. Опитите от страна на ищеца за регистрация на подобна марка продължават, като през м. август 2025 г. /след подаване на исковата молба в съда/ В.Н. отново подава заявка за регистрация на нова словна търговска марка „W-В“, с кодове по МКСУ, за които вече има издадени марки на ЕС в полза на третото лице помагач в настоящото производство. Имайки предвид всичко това съдът заключава, че поведението на ищеца влиза в колизия с принципа на добросъвестност. Знаейки добре за правата, които притежава ф. дружество, продължава с всякакви средства да инициира производства с цел запазване в своя полза на домейн, напълно съвпадащ с вече регистрираните марки на ЕС в полза на „W О“. Вижданията, че едва ли не ответникът покровителства трето чуждестранно лице, че българските търговци се поставят в значително понеблагоприятно положение от всеки навлизащ на пазара чуждестранен търговец, доразвити и в писмената защита на ищеца, са популистки, неоснователни и недоказани. Тук следва да се посочи, че е ирелевантно обстоятелството откога „W Е О“ действа на територията на българския пазар, доколкото притежаваните от него търговски марки на ЕС имат действие на територията на целия Европейски съюз, включително на територията на Република България, както вече се посочи по-горе в изложението /в този смисъл чл. 111, ал. 2 ЗМГО/. Липсва изискване регистрацията и прекратяването на същата на домейн да е обусловена от установяване на нарушения на права по марка по ЗМГО, поради което и така застъпеното в писмената защита виждане от страна на процесуалния представител на ищеца е неоснователно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на т. •••• от Общите условия, доколкото решението на Р. в проведената процедура по арбитриране не е в полза на регистранта /ищеца/, а напротив – в полза е на заявителя за арбитриране. По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за реално изпълнение е неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 511 евро – платено по банков път адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Воден от горното, съдът