Решение № 243 от 13.10.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 303/2022 г.

Производството е по чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).Образувано е по жалбата на ЕТ „С. Ч.“, със седалище [населено място] [улица], ап.•, представлявано от С. Ч. Ч., срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) №7106-2022-003-1/23.05.2022г., издаден от Д. К. Х., на длъжност „старши инспектор приходи“ в [община], определена със заповед № 131/05.04.2021 г. на кмета на [община], потвърден с Решение (становище) изх.№ 96 00-2313 (1) от 09.09.2022 г. от директор на Дирекция „ИРБФ“ при [община]. АУЗ се обжалва в частта относно определеното задължение за такса битови отпадъци.

В жалбата се твърди, че актът в обжалваната част е неправилен и незаконосъобразен като противоречащ на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че е подал декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот в [община], тъй като не реализира приходи от 13 март 2020 г., поради обявено извънредно положение. Прави се възражение, че сключеният договор за наем на снек-бара, разположен във въпросния имот, не е предпоставка за функциониращ обект, както неправилно е прието от административния орган.

Жалбоподателят сочи, че от датата на подаване на декларацията за освобождаване от такса смет до настоящия момент търговските обекти на територията на автосервиза не извършват дейност, не реализират приходи и не използват поставения в имота контейнер за смет.

Поради изложените оплаквания, жалбоподателят моли да се отмени изцяло АУЗ и се присъдят направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител адвокат А. П., която поддържа жалбата по съображенията в нея. Допълнително в писмена защита се позовава на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ и подадената декларация, с възражения срещу аргументите, с които административния орган е отказал да я приеме за основателна. Поддържа се, че представените от административния орган доказателства не са достатъчни да се формира извод за реално изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Претендират разноските в размери, описани в писмената защита.

Ответникът по жалба Директор на дирекция „Икономическо развитие, бюджет и финанси“ при [община], О. В. лично в с.з. на 14.06.2023 г. оспорва жалбата. Поддържа становище по представените доказателства, че е предоставена услугата сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намира обекта на жалбоподателя и че е извършвано депониране на твърдите битови отпадъци в регионално сметище на [община]. Разноски не се претендират.

Административен съд-[област], като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие следното:

На ЕТ „С. Ч.“, със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], ап.•, представлявано от С. Ч. Ч., е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 7106-2022-003-1/23.05.2022 г. от Д. К. Х. на длъжност старши инспектор приходи в [община], определена със заповед №РД-131/05.04.2021 г. на кмета на [община], потвърден с Решение (Становище) изх. №9600-2313(1) от 09.09.2022 г. от директор на дирекция „ИРБФ“ в [община].

С АУЗ на жалбоподателя са начислени задължения за данък недвижим имот за 2021 г. в размер на 293, 81 лв. и лихви към 23.05.2022 г. в размер на 21, 62 лв. Имотите представляват земя и сграда - търговски обекти и за тях е подадена данъчна декларация от 2015 г. Административният адрес на имотите е [населено място], [община].

Със същия Акт на жалбоподателя са определени задължения за такса битови отпадъци за имота за 2021 г. в размер на 1 909, 79 лв. и лихва за просрочие в размер на 140, 59 лв.

По делото е представена обратна разписка, според която Актът за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е получен от жалбоподателя (съпруга на представителя на ЕТ) на 09.08.2022г. (л.61 от делото).

Срещу Акта е подадена жалба по административен ред с вх.№9600-2313 от 22.08.2022г. (л.57) с възражения за размера на установеното задължение и недължимостта на такса битови отпадъци.

По жалбата горестоящият административен орган в община М. се е произнесъл по реда на чл.107 ал.4 от ДОПК с Решение(Становище) изх. №9600-2313(1) от 09.09.2022 г. на директор на дирекция „ИРБФ“ в [община]. С решението се потвърждава съставения Акт №7106-2022-003-1/23.05.2022 г., относно установените с него задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, ведно с начислените лихви.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на търговеца до Административен съд-[област] с вх.№ 3065/20.10.2022г., първоначално подадена срещу Становището на директора на Дирекция „Икономическо развитие, бюджет и финанси“ при [община]. С допълнителна молба-уточнение вх. № 1625 от 15.05.2023 г. (л.45-46) се сочи за обжалван АУЗ № 7106-2022-003-1/23.05.2022 г., издаден от Д. К. Х. - на длъжност старши инспектор приходи в [община].

Видно от Заповед №РД-131/05.04.2021 г. кметът на [община] (л.73 от делото), на основание чл. 4, ал. 1, ал.3 и ал.4 и чл. 128, ал.1 от ЗМДТ е определил Д. К. Х., в качеството й на старши инспектор „Приходи“ в [община], за орган по приходите.

Със Заповед №РД-336/11.11.2020 г. кметът на община М. е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по сметосъбиране и извозване на битови отпадъци в съответния район, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, на основание чл.63 ал.2 от ЗМДТ (л.54). Според Седмичния график за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община М. за 2021г. (л.55), който е неразделна част от заповедта, сметосъбирането в [населено място] е всеки понеделник от превозно средство – сметосъбирач с рег. № [рег. номер].

Не се спори по делото, че от 2019г. община М. сама извършва услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистота на обществните територии и депонирането на ТБО.Това е оформено като дейност към бюджета на община М. с наети работници.Представени са по делото трудови договори и длъжностни характеристики на лицата, изпълняващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] (л.129 и следващите от делото).

С писмо изх. № 9100-856-(1) от 19.06.2023 г. (л.160) община М. уведомява съда, че специалните автомобили на [община], с които се извършва превоз на отпадъци в общината не са оборудвани с тахографи при извършване на дейностите по събирането на битови отпадъци.

Допълнително се представят изисканите от съда пътни листове за конкретния автомобил, [Марка], рег. № •, извършвал дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, и превозване на отпадъците до депото за отпадъци Ш. [населено място] за 2021 г., както и съставените от Депо ТБО Ш., [населено място] кантарни бележки за 2021 г. (л.161 и следв.).

Представят се още фактури и платежни нареждания за заплащане на материали, извършени услуги и дейности, свързани с обслужване на превозния автомобил през 2021 г. С декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ вх. № 9600-3620/29.12.2020 г. жалбоподателят е декларирал пред кмета на [община], че недвижимия имот – А. С. в [населено място], няма да се използва през 2021 г. (л.64; 63 от делото). С писмо изх. № 5300-43/01.02.2021 г. деклараторът е уведомен, че няма основание за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, защото към заявлението за категоризация на обект „С.“, находящ се в декларирания имот, е представен договор за наем сключен с „Е.С.С. – К.“ ЕООД, който е до 01.01.2023 г. и категоризацията съгласно чл. 137 Закона за туризма не е прекратена. Със същото писмо е изпратено и съобщение за размера на ДНИ и ТБО за 2021 г. Искане за прекратяване на категоризацията е направено със заявление на едноличния търговец от 11.03.2021 г. (л.62 от делото) и със Заповед № РД-103 от 15.03.2021 г. на кмета на община М. се прекратява категоризацията на „Заведение за бързо обслужване – С.“ в [населено място], със собственик „Е.С.С. – К.“ ЕООД, (л. 61 от делото).

По искане на жалбоподателя съдът в открито заседание на 14.06.2023г. е допуснал един свидетел при режим на довеждане в следващото съдебно заседание. В о.з на 14.06.2023г. в присъствие на пълномощника на жалбоподателя адвокат А. П. делото е отложено за 13.09.2023г. от 11часа, за която дата и час адвокат П. е уведомена лично в с.з. от 14.06.2023г. В следващото откритото съдено заседание на 13.09.2023г. от 11 часа жалбоподателят не се явява, не се явява и пълномощникът му адвокат П., нито е доведен допуснатия свидетел.

Вещото лице-икономист по назначената съдебно-икономическа експертиза е установило от на база представените документи по делото, че такса битови отпадъци (ТБО) е определена по силата на решение №423/27.12.2013 г. на Общински съвет [община], което не е променяно от тогава и е в действие и през 2021 година. В член 6.3 от решението е прието за нежилищни имоти на предприятия и фирми да се събира такса в размер на 13 на хиляда върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл.14 от ЗМДТ в т.ч:

• за сметосъбиране и сметоизвозване - 6.76 на хиляда - за обезвреждане на ТБО в депа - 4, 92 на хиляда - за чистотата на територията за обществено ползване - 1, 32 на хиляда.

Вещото лице пояснява, че размерът на ТБО по вид услуги е определен в промили и сума върху съответната данъчна основа за всеки отделен имот. В заключението се посочва, че общо за 2021г. за процесния обект, заведен с партиден № 7106F-4149, ТБО е в размер на 1909, 79 лева, в т.ч.:

-за събиране и извозване на битови отпадъци - 993, 08 лв.

-за обезвреждане на твърди битови отпадъци в дена- 722, 79 лв.

-за почистване на обществените територии - 193, 92 лв.

На следващо място вещото лице сочи, че в оспорения АУЗ, декларираните от собственика имоти в [населено място] - земя, тенекеджийска работилница, склад, авторемонтна работилница и автомивка са заведени заедно по партиден № 7106F-4149. Имотите са описани подробно, като е посочена данъчната им оценка и отчетната стойност. Задължението за такса битови отпадъци е посочено общо за партиден номер 7106F-4149 и е в размер на 1909, 79 лева. Лихвата за забава е изчислена към датата на изготвяне на акта - 23.05.2022г. и е съобразена с датите към които таксата е била дължима- 30.06.2022 г. и 31.10.2022г. Отбелязано е от вещото лице, че органът по приходите не е взел предвид подадената на 29.12.2020 г. декларация от собственика, че през 2021 г. имота няма да се ползва.

Детайлно вещото лице е посочило в справка към заключението си изчисления по отделни имоти и по вид услуги, като общо за 2021 г. при данъчна основа [рег. номер].65лв., ТБО е 1909.79 лв., лихва 140.59 лв., от които:

• за събиране и извозване на отпадъци - 6.76 промили, ТБО е 993.08 лв., лихва 73.10 лв.;

• за обезвреждане на твърди битови отпадъци - 4.92 промили; ТБО е 722.79 лв., лихва 53.21лв.;

• за почистване на обществените територии -1.32 промили; ТБО е 193.92 лв., лихва 14.28 лв.

Заключението на СИЕ не е оспорено от страните и съдът го възприема като компетентно и обективно.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна, която е адресат на акта, с наличие на правен интерес от оспорването.

С писмо изх.№96-00-2313-(1) от 9.09.2022г. директорът на Дирекция „ИРБФ“ в О. М. се е произнесъл по административен ред като е потвърдил задълженията по АУЗ на ЕТ“С. Ч.“, но в писмото не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което на основание чл. 140, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК срокът за оспорване се е удължил на два месеца и изтича най-рано на 13.11.2022 г. Оттук следва, че жалбата до Административен съд-[област] от 19.10.2022г. е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е допустима.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът приема следното:

Актът за установяване на задължение, оспорен в частта относно задължението за такса битови отпадъци, е издаден от компетентен орган, оправомощен от кмета на община М. със заповед №РД-131 от 05.04.2021 г., в съответствие с чл.4 ал.4 от ЗМДТ.

Жалбоподателят е оспорил единствено частта от АУЗ за начислените ТБО с възражения, че търговецът не извършва дейност и не реализира приходи от 13 март 2020 г., за което е подал декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имота, в който се намира обекта. Твърди се в жалбата, че сключеният договор за наем, на който се позовава административният орган в решението си, не е предпоставка за функциониращ обект.

Нормата на чл.71 ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за:

1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;

2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;

3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Основното си възражение жалбоподателят свързва с подадената от него декларация на 29.12.2020 г.(л.64), позовавайки се на чл.71 т. 2 от ЗМДТ. Действително ЕТ е подал декларация вх.№9600-3620 от 29.12.2020г., че няма да ползва имота с адрес [населено място] през цялата 2021г.

Решаващият орган е приел, че въпреки подадената декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ЕТ не следва да се освободи от таксата за 2021г., тъй като в община М. е бил представен договор за наем за периода от 1.01.2013г. до 01.01.2023г. от Е.С.С.-К.“ЕООД за същия имот и е налице Удостоверение за категоризиране на обект „С.“ с утвърдена категория Една звезда, със срок до 28.03.2023г.Към датата на разглеждане на подадените декларации по чл.71 ал.1 от ЗМДТ (19.01.2021г.) в община М. не са постъпвали заявления за промяна на обстоятелствата или за прекратяване на категоризацията.

Ползването на имота лично или чрез друго лице(наемател в случая), правилно е преценено от органа като липса на основание по чл. 71, т.2 ЗМДТ.

На следващо място следва да се отбележи, че въпросната декларация на ЕТ не е подадена в срока, определен по чл.71 т.2 от ЗМДТ – до 31 октомври на предходната година. Няма спор, че декларацията е била подадена на 29.12.2020г.

Вярно е, че в последствие със заповед № 103/15.03.2021 г. на кмета на община М. се прекратява категоризацията на заведение за бързо обслужване – С., находящ се в имота, но това обстоятелство настъпва в по-късен етап и не може да коригира обстоятелствата към м.октомври 2020г. Затова обосновано и в съответствие със закона е прието от административния орган, че не е налице основание по чл.71 т.2 от ЗМДТ за освобождаване на ЕТ от такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2021г.

Вещото лице по СИЕ е констатирало, че имотът представлява земя със застроена площ, която включва тенекеджийска работилница, склад, авторемонтна работилница и автомивка, и всички са заведени с един партиден номер в общината.

По делото е представен седмичен график за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община М. за 2021г., който е неразделна част от заповедта на кмета на община М. за 2021г., с който на основание чл.63 ал.2 и чл.66 от ЗМДТ са определени границите на населените места и вида на предлаганите услуги, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци. Според графика, конкретно за [населено място] е определено сметосъбиране всеки понеделник от седмицата с превозно средство рег. № [рег. номер].

По делото са представени пътните листове на автомобила, който е извършвал дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и превозване на отпадъците по маршрута от имота на жалбоподателя до депото за отпадъци, [Марка], рег.№[рег. номер], за цялата 2021 г., които не са оспорени от жалбоподателя. Представени са и кантарните бележки, издавани от депо ТБО Ш., [населено място] през 2021г., за същия автомобил, които също не се оспорени по делото.

От представените от общината и описани по-горе писмени доказателства, неоспорени от страните, съдът приема за установено, че общината през процесния период е извършвала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в района на [населено място], [община], където са имотите на търговеца-жалбоподател.

На следващо място, за услугата по поддържане чистотата на обществените територии в населеното място [населено място], се дължи такса от собствениците на недвижими имоти, независимо дали ги ползват през текущата година.

На следващо място, установено е по делото, че община М. е поддържала регионално депо за ТБО в местността „Ш.“, разположено на територията на [община], в близост до [населено място], във връзка с която дейност са били издавани кантарните бележки.Затова и таксата за обезвреждането на твърди битови отпадъци в депо е дължима от жалбоподателя.

Следователно, ТБО е дължима от жалбоподателя за 2021г. по трите й компонента.

Вещото лице по назначената СИЕ е изчислило какъв би следвало да е размера на ТБО при наличните данни за облагаемата основа по партиди и определените промили за всяка предоставяна услуга, като изчисленията му за общия размер на ТБО за 2021г. съвпадат с определеното задължение за ТБО по оспорения АУЗ. За имота и сградите на ЕТ в [населено място] е дължима за процесния период ТБО общо в размер на 1909.79 лв., колкото е и по оспорения АУЗ на [община].

Невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Лихвите са начислени към датата на установяване на задълженията - 23.05.2022 г. и са дължими в посочения размер 140, 59лв., потвърден от заключението на вещото лице.

Предвид изложеното, за оспорения АУЗ не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, а жалбата се явява неоснователна и ще следва да се отхвърли.

При този изход на делото от ответника не е направено искане за присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр.[област] в настоящия си състав,