Решение № 13599 от 8.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 71003/2024 г.

Предявени са обективно кумулативно и активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД с искане ответникът Д. У.С.С.Д. при М.В.Р. да бъде осъден да заплати на ищците сумите, както следва:

• на П. Д. П., ЕГН •••••••••• сумата 18 958,33 лева (9693,24 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за отстраняване на течове и поправяне на възникнали щети, вследствие на течове в самостоятелен обект с идентификатор 68134.•••, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 09.10.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата 7309,91 лева (3737,50 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради нереализиран доход от наемна цена по прекратен договор за наем от 05.03.2018 г. за периода от 05.04.2021 г. до 05.03.2023 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 09.10.2025 г. до окончателното плащане;

• на Д. П. П., ЕГН •••••••••• сумата 5833,32 лева (2982,53 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за отстраняване на течове и поправяне на възникнали щети, вследствие на течове в самостоятелен обект с идентификатор 68134.•••, ведно със законната лихва от предявяването на иска 09.10.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата 2249,20 лева (1150 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради нереализиран доход от наемна цена по прекратен договор за наем от 05.03.2018 г. за периода от 05.04.2021 г. до 05.03.2023 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска 09.10.2025 г. до окончателното плащане;

• на А. Д. П., ЕГН •••••••••• сумата 1458,33 лева (745,63 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за отстраняване на течове и поправяне на възникнали щети, вследствие на течове в самостоятелен обект с идентификатор 68134.•••, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 09.10.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата 562,30 лева (287,50 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради нереализиран доход от наемна цена по прекратен договор за наем от 05.03.2018 г. за периода от 05.04.2021 г. до 05.03.2023 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 09.10.2025 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че са съсобственици на общо ¾ ид.ч. от следните самостоятелни обекти с идентификатор 68134.•••, 68134.••• и 68134.•••, находящи се в сграда с идентификатор 68134.•••, като квотата в съсобствеността им е както следва: за ищеца П. П. 13/24 ид.ч., за ищеца Д. П. – 4/24 ид.ч. и за ищеца А.П.Л. – 1/24 ид.ч. Твърдят, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в същата сграда, както следва: обект с идентификатор 68134.•••.3, 68134.•••.4 и 68134.•••.5. Излагат се твърдения, че процесната сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор 68134.••• и административен адрес: •••, като от дясната страна на сградата е разположена незастроена част от поземлен имот 68134.•••, а зад сградата е разположена незастроена част от същия имот, трафопост и заден двор незастроена част от поземлен имот с идентификатор 68134.•••. Излагат, че в съседния поземлен имот с идентификатор 68134.••• се намира сграда, в която се помещават обекти на ответника, а незастроените части от поземлен имот 68134.••• и поземлен имот 68134.••• 2 , представлявали проход между двете съседни сгради, чието разположение е над съсобствения между ищците самостоятелен обект с идентификатор 68134.•••, находящ се в сутерена на сградата в поземлен имот с идентификатор 68134.••• на етаж ••• и представляващ фитнес зала. Твърди се, че през 2020 г. ответникът възложил на строителна фирма да извърши СМР по преустройство на сградата, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.•••, поради което в прохода между двете сгради преминавали тежки товарни автомобили със строителни материали, а впоследствие съществуващата бетонова настилка била подменена с асфалт. Считат, че извършените от наетите от ответника лица СМР били некачествени и поради това след снеговалеж през м.12.2020 г. – м.01.2021 г. в съсобствения на ищците имот с идентификатор 68134.••• се появили течове. Твърдят, че при валежи от дъжд се появяват концентрирани мокри зони под асфалта, а водата се просмуква през тавана на съсобствения им имот, което води до течове по тавана и стените, а на пода се образували големи локви. Това довело до пропадане на окачения таван в имота, повреждане на монтираните фитнес уреди и образуването на влага и мухъл. Твърди се, че течовете продължават и към момента, имотът се руши и е изцяло неизползваем, поради което търпят имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на течове и поправяне на възникнали щети, вследствие на течовете в самостоятелен обект с идентификатор 68134.•••. Ищците излагат твърдения, че поради течовете претърпели и вреди,

изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като наводненият самостоятелен обект бил отдаден под наем с договор за наем от 05.03.2018 г., със срок на действие 5 години и наемна цена 300 евро. Вследствие на течовете наемателят развалил договора за наем на 05.04.2021 г., поради което ищците не реализирали доходи от наемната цена за периода от 05.04.2021 г. до 05.03.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Д. У.С.С.Д. при М.В.Р. (встъпил в процеса по реда на чл.228, ал.3 от ГПК) е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло претенциите, както по основание, така и по размер. Счита, че нито една от предпоставките по чл.49 от ЗЗД не е налице, за да се ангажира отговорността на ответника за вреди. Твърди, че ремонтът бил извършен по възложение на ответника от ЮЛ при спазване на всички изисквания за СМР. Бил осигурен и строителен надзор, осъществен от ЮЛ. Твърди, че са спазени и всички изисквания на Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, като документално прилагат към отговора цялата налична строителна документация. В отговора се твърди още, че вредите, които претендират ищците не са в резултат на СМР , извършено по възложение на ответника. Твърди, че ищците не сочат доказателства да са реализирали плащания за отстраняване на вредите, които твърдят че търпят. Ответникът оспорва по основание и исковете за пропуснат доход от наем, навел е и възражение за погА.ване на вземането по давност.

В хода на процеса ищецът Д. П. П., ЕГН •••••••••• е починал, поради което и на основание чл. 227 ГПК на негово място са били конституирани законните му наследници – другите две ищци, при равни квоти от по ½ за всяка.

В открито съдебно заседание, проведено на 11.06.2026 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато поисканото увеличение на размера на предявените искове за претърпени вреди, вследствие на течове в самостоятелен обект с идентификатор 68134.••• както следва: 1) за П. Д. П., ЕГН •••••••••• се считат за предявени за сумата в общ размер на 12 731,17 евро (24 900,00 лв.), представляващи обезщетение за претърпени вреди, ведно със законна лихва; 2) за А. Д. П., ЕГН •••••••••• в общ размер на 3 784,52 евро (7 401,87 лв.), представляващи обезщетение за претърпени вреди, ведно със законна лихва.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети писмени доказателства, сред които Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.04.2005 г., сключен между С.Г.П., в лично качество и в качеството на пълномощник на П. Д. П. и Д. П. П., както и Е.Л.С., четиримата като наемодатели, и ЮЛ – наемател, за сутерен в сграда, намираща се в ••• (бивша улица •••), представляващо имот № ••• кв. •••, местност •••, находящ се на адрес: •••, състоящ се от 220 кв.м. и 77 кв.м. двор, който следвало да бъде използван като фитнес. Договорът е сключен за 8 години за цена от 200,00 евро. Извършена е нотариална заверка на подписи и съдържание на обсъдения документ.

С договор за наем на недвижим имот от 04.03.2013 г., сключен между П. Д. П., действаща в лично качество и като пълномощник на Д. П. П. и А.Д.П.- Л., както и Е.Л.С. – наемодатели, и ЮЛ – наемател, възмездно е отдаден под наем недвижим имот, представляващ партерен етаж от сграда с площ 166 кв.м. и сутерен в сграда, състоящ се от 220 кв.м., намиращи се в •••, представляващо имот № •••, кв. •••, местност ••• и 77 кв.м. двор, които следвало да се ползват за фитнес. Уговорена е цена в размер на 650,00 евро на месец, разпределена спрямо съсобствениците спрямо частите от имота, както следва: 13/24 ид.ч. собственост на П. Д. П., 4/24 ид.ч. собственост на Д. П. П., 1/24 ид.ч. собственост на А.Д.П.-Л. (представляващи ¾ ид.ч. от имота), и 6/24 ид.ч. собственост на Е.Л.С.. Страните са договорили, че наемното правоотношение се сключва за срок от 5 години, като договорът влиза в сила на 04.03.2013 г.

С договор за наем на недвижим имот от 05.03.2018 г., сключен между П. Д. П. – наемодател, ЮЛ – наемател, възмездно е отдаден под наем недвижим имот, представляващ партерен етаж от сграда с площ 166 кв.м. и сутерен в сграда, състоящ се от 220 кв.м., намиращи се в •••, представляващо имот № •••, кв. •••, местност ••• и 77 кв.м. двор, които следвало да се ползват за фитнес. Уговорена е цена в размер на 700,00 евро на месец, разпределена спрямо съсобствениците спрямо частите от имота, както следва: 13/24 ид.ч. собственост на П. Д. П., 4/24 ид.ч. собственост на Д. П. П., 1/24 ид.ч. собственост на А.Д.П.-Л. (представляващи ¾ ид.ч. от имота), и 6/24 ид.ч. собственост на Е.Л.С., респ. изрично са уговорени сумите, които следва да бъдат превеждани на собствениците на имота. Страните са договорили, че наемното правоотношение се сключва за срок от 5 години, като договорът влиза в сила на 05.03.2018 г.

По делото е представено разрешение за строеж № 885/10.03.2020 г., влязло в сила на 10.03.2020 г. на М.В.Р., Д. УССД за обект ••• (•••) с административни помещения за нуждите на ДБДС – М.В.Р., ••• – •••, както и договор за обществена поръчка № 5785опд-69/04.08.2020 г./ 1 екз.

Приложена е докладна записка на Д. У.С.С.Д. към М.В.Р. с УРИ 5785-р- 26793 от 21.10.2020 г. относно възлагане н допълнителни СМР по договор № 5785одоп-69/04.08.2020 г., с предмет: СМР на обект ••• (•••) с административни помещения за нуждите на ДБДС – М.В.Р., ••• – •••, чрез подписване на допълнително споразумение, от което се установява, че изпълнение на СМР започнало на 08.09.2020 г., като при извършване на демонтаните работи в сутерена били забелязани течове, които се усилвали при валежи. Вследствие на извършено обследване за установяване на причината, довела до тях, било установено, че същите са от повърхностни води, които прониквали в сутерена по плочата на подземното помещение, като СМР не можели да бъдат извършени поради наличие на влага. С оглед на това началникът на ••• предлага да бъде подписано допълнително споразумение за възстановяване на настилката и полагане на хидоизолация на стоманобетоновата плоча над сутерена да обект ••• (•••) в административни помещения за нуждите на ДБДС – М.В.Р.“.

Впоследствие е изготвено становище на началника на сектор ПНО към Д. У.С.С.Д. на М.В.Р. с УРИ 5785-р-26793 от 21.10.2020 г. екз. № 2 от 28.10.2020 г. относно изменение на договор за обществена поръчка с предмет ••• (•••) с административни помещения за нуждите на ДБДС – М.В.Р., ••• – •••, съгласно докладна записка УРИ 5785р-26226/21.10.2020 г. на началника на ••• относно възможността за изменение на договора.

С двустранен анекс към договор за обществена поръчка е включено извършване на СМР съгласно приложение № 5 – заповед № 5. Със заповедта от 24.11.2020 г. са дадени указания за начин на изпълнение на СМР в подземната конструкция.

Приложени са строителни документи, от които акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията по проекта от 02.12.2020 г., видно от който са извършени 20 СМР, сред които къртене на бетон, къртене на английски дворове, ръчен изкоп на земни маси, демонтаж на тротоарни плочи, направа за изкоп по тротоар 20 см, демонтаж на комуникационни шахти 100/50 см, демонтаж на стара хидроизолация 3 пласта усилен воалит, демонтаж на топлоизолация за битумно перлитни плочи 10 см, полагане на полиетиленово фолио, доставка и полагане на топлоизолация XPS с дебелина 10 см, направа на армирана циментова замаска, полагане на битумен грунд, доставка и полагане на два пласта еластомерна битумна SBS хидроизолационна мембрана 4,0 мм, полагане на геотекстил за защита на хидроизолацията, полагане и валиране на трошен камък за обратния насип, h=10 см, полагане на битумен разлив, полагане и валиране на трошен камък за обратни насип h=15 см, доставка и полагане на сипица 0-4 мм за профилиране на тротоар, h=5 см, като оценката за постигнати показатели на всички СМР е много добра.

Пред ответника били депозирани няколко жалби от страна на П. П., както и жалба, адресирана до министъра на вътрешните работи, подадена от С.Г., наемател на процесната фитнес зала, които са приложени по делото и от които се установява, че многократно същите са известявали М. за наличие на течове в обекта.

Представен е окончателен доклад по СМР от 12.11.2021 г., от който се установява извършване на довършителни работи, от които премахване на асфалтова настилка във вътрешния двор до плоча сутерен с цел поставяне на нова хидроизолация, след което същата била възстановена

С разрешение за ползване № 876/24.11.2021 г. на основание § 1 от ДР на ЗУТ и заповед № 8121з-1240/05.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи , в съответствие с чл. 177, ал. 6 ЦУТ, ч. 1, ал. 2 Наредба № 2 от31.07.2003 г. за разрешение ползването на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, резолюция на началника на сектор ИТКСТНИП върху писмо УРИ 578500-9203/12.11.2021 г. е разрешено ползването на ••• (•••) с административни помещения за нуждите на ДБДС – М.В.Р., ••• – •••.

Приложен е протокол от термографско обследване от 09.02.2021 г., при извършването на което е установено липса на хидроизолация под асфалтово покритие над процесния имот.

С уведомление, отправено от представляващия наемателя П. Д. П. е уведомена, че считано от 05.04.2021 г. наемното правоотношение се прекратява по отношение на сутерена, поради невъзможността за ползването му вследствие на течове.

Приложено е решение № 15576/13.08.2024 г., постановено по гр. д. № 10690/2023 г. по описа на СРС, 174 състав, което не е влязло в сила, с което съдът признава за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на ЮЛ и М.В.Р., че П. Д. П., Д. П. П. и А.Д.П.-Л. са собственици на ¾ ид.ч. или 75 % от ПИ стар № •••, квартал •••, парцел •••, целият от 277 кв.м., заснет в КККР като поземлен имот с идентификатор 68134.••• с площ от 219 кв.м., а съгласно проект за изменение на КККР с площ 275 кв.м. при квоти, както следва: П. Д. П. – 13/24 ид.ч., А.Д.П.-Л. – 1/24 ид.ч., и Д. П. П. – 1/6 ид.ч.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.Б.Г. в открито заседание, проведено на 11.06.2026 г., който споделя пред съда, че е бил наемател в сутерена на сграда № •••, съгласно представената му скица, където имал фитнес зала. Споделя, че познанството със собственичката – ищцата П. П., датирало от 2005 г., когато наел помещение, което по-късно ремонтирали, намиращо се на кота •••, с размер от около 240 кв.м. Описва го като голямо просторно помещение, в единия край на което имал изградени малки помещения, използвани за бани и съблекални на фитнес залата. Обяснява, че самото помещение, когато е строена сградата, било направено по-голямо от контура на сградата в горната

част, като старият собственик е имал гараж на това място. Обяснява, е между сграда № ••• и сграда № ••• има проход, през който е можело да се влиза към гаража. Знае, че на самия проход в началото имало лична бензиностанция, като за да има въздух в помещението и да не мирише нагоре цялата част от средата на прохода била с изградени бетонни греди. Споделя, че когато наел помещението проходът бил бетониран до края на сградата (до трафопост), за да могат да влизат навътре превозни средства, която от минаването през нея се била изровила. След като взели мястото през 2005 г. положили бетонна настилка, като по това време в помещението долу нямало течове.

Споделя, че отзад след прохода имал голямо помещение – столова на М.В.Р., в което бил извършен ремонт, във връзка с който влизали големи камиони, изкарващи строителни материали, След приключване на ремонта на столовата, от ремонтирали асфалтовата настилка. Споделя, че през 2020 г., след като ремонтирали настилката, през зимния период започнали течове. Обяснява, че по тавана на помещението имало осветителни тела, като водата, която капела оттам падала върху метални уред, което било предпоставка за настъпване на инцидент. Поради това някои от уредите били преместени на първия етаж, който също бил нает от свидетеля с цел разширяване на бизнеса. Споделя, че след първите дъждове и проблеми с течовете се свързал със собственичката П. П., с която се разбрали да отстранят проблема в следващите 2-3 месеца. Тъй като течовете не били отстранени в периода м. 03-04.2021 г. свидетелят уведомил наемодателите, че прекратява договора по причина наводнение и падане на тавана. Описва проблемите с течовете като появили се през зимата след първия снеговалеж, като нямало място от което да не влизало вода – от гърба на фитнеса, където имало трафопост, от мъжката съблекалня по коридора се образувала вада, по стените с огледала, в гардеробчетата. Споделя, че още при започване на ремонта завел майсторите в залата, за да им покаже, че мазето излиза извън очертанията на сградата и прохода между сградите е негов таван, респ. създават се проблеми, когато отгоре минава камион с тежест от 20 тона. Спомня се, че при ремонта на прохода бил премахнат асфалта и разбит бетона до ниво да се виждат първоначално поставените бетонни греди. Впоследствие не знае какви действия са извършвани освен асфалтирането, но споделя, че в периода от 2005 г. до ремонта през 2020 г. нямало течове. Обяснява за множество подадени жалби от него и наемодателката, която той незабавно уведомил за течовете, но след като видели, през м. 03-04.2021г., че е невъзможно да се работи в сутерена, официално прекратили договора за него.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като последователна, обективна и компетентно изготвена и от която се установява, че при полагане на асфалтовата настилка между процесната сграда, в която се намира фитнес залата, и съседната сграда с идентификатор 68134.••• е изпълнена асфалтова настилка върху алея, водеща към вътрешен двор. При асфалтирането не била предвидена хидроизолация под настилката и не е съобразено наличието на помещение в сутерена под алеята. Поради това експертът – инж. Б. Т. счита, че следва да се премахне асфалтовата настилка в тази част, да се направи хидроизолация с отводняване и да се положи нова настилка от шлайфан бетон, като СМР, подробно описани от вещото лице, възлизат в размер на 17 304,42 лева. За отстраняване на нанесените от наводнението щети експертът счита, че е необходимо да се демонтира цялостно настилката по стените, частично по таваните, да се направят нови мазилки, шпакловки и цялостно боядисване, да се подменят огледалата по стените, смяна на частта от окачения таван под зоната на течовете, заедно с минералната вата, като общият размер на СМР възлита на 18 145,09 лева. След добавяне на допълнителни разходи, включващи обичайни % доставно-складови и транспортни разходи, % печалба за изпълнителя, ДДС и % непредвидени разходи, се стига до извода, че СМР за ремонт на външната асфалтова настилка е в размер на 24 084,75 лева без ДДС, съответно 28 905,30 лева с ДДС, а СМР за ремонт на фитнес залата – 25 257,96 лева – без ДДС, съответно 30 309,56 лева с ДДС. При определяне стойността на СМР вещото лице е изчислило разходите само за предотвратяване на течове и възстановяване на фитнес залата до степен годна за експлоатация по предназначение, като всички описани в таблица от вещото лице СМР са необходими за това.

С допълнително заключение експертът изяснява, че при полагане на хидроизолация под асфалтовата настилка, технологията на изпълнение изисквала в ъгъла между стените и настилката да се изпълни „холкер“ (заобляне с плавен преход от настилката към стените) и да се положи хидроизолация, която се поставя нагоре по стените на около 30-40 см. височина, с цел добра хидроизолация на прехода към стените, без наличие на ръбове. При извършване на оглед, експертът не е установил такова изпълнение на СМР, като настилката била положена на място, а стените при основата били необработени. Експертът изяснява, че към момента на огледа установил множество щети от течове във всички помещения на фитнес залата, като в едната част на тавана, точно под асфалтовата алея, били установени големи щети от течове, като водата пълнила цялото помещение, установимо от множеството отлагания по настилката. Вещото лице установило множество разрушения по тавана с паднали мазилки, разрушения по стените с множество пукнатини и разрушения в настилката. Изяснява, че монтираните по стените огледала също били нарушени поради наводнения и влага, като счита, че причината за течовете е именно липсата н хидроизолация под асфалтовата настилка. Пояснява, е водата, попаднала върху асфалта, се просмуквала и преминавала върху бетоновата плоча която е таван на процесната фитнес зала и изтичала в помещението.

По отношение на водосточните тръби в източната част на фасадата експертът изяснява, че са стари, но на голямо разстояние от основните щети в помещението и не могат да бъдат причина за тях. На западната фасада водосточните тръби също били стари, а монтираният въздухопровод бил в частта на фитнеса, в която по стените нямало следи от стичане на вода. Поради това причина за течовете според вещото лице е липсата на хидроизолация под асфалтовата настилка, което се установявало поради обстоятелството, че най-големите разрушения в мазилката били точно под тази настилка и прохода, а не поради компрометиране на водосточните тръби.

В съдебно заседание вещото лице инж. Т. пояснява, че към момента на извършване на експертизата, при извършване на първоначалния оглед на място, не е имало активни течове, но вследствие на последните проливни дъждове от 02.06.2026 г., пространството отново било изцяло наводнено, което води до извода, че не се касае за инцидентен случай. Пояснява как следва да се извърши хидроизолацията, която счита, че не е направена, като обяснява, че полагането следва да бъде на около 50 см. над терена, за да не се позволи оттичане надолу към помещението. Напълно изключва възможността течовете да са от водосточните тръби и въздуховода, доколкото същите са във фасадата на сградата, като компрометираните от тях са в задната част и изтичали на улицата, където имало обработка между тротоарната настилка и сградата – задигане и скосяване в ъгъла, за което обяснява. Пояснява, че ако хидроизолацията не е поставена правилно, то все едно липсва такава. Изяснява, че изчислените размери на СМР, включващи ДДС, печалба, труд, материали, допълнителни разходи, са определени в идеални условия, без непредвидени разходи, които биха възникнали предвид местоположението на имота.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно и активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по делото следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия състав в условия на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищците вредоносно събитие на посочените в исковата молба времеви период и място; 2) претендираните имуществени вреди (представляващи разходи, необходими за отстраняване на течове и пропуснати ползи, в т.ч. сигурното настъпване на доходите за ищците, които не са реализирани поради разваляне на сключения между тях и трето лице договор за наем вследствие на процесните течове) и техния размер; 3) настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали причина за вредоносното събитие. Съгласно чл. 154 ГПК доказването на посочените релевантни обстоятелства е в тежест на ищцата, като вината на прекия причинител на вредите се предполага по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция. В тежест на ответника е да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в горепосочената кумулативност следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликт, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, негов възложител, в случая ответника Д. У.С.С.Д.. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г. ).

В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМ.В.Р., който отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на лица, на които е възложил изпълнението на определена работа. Фактът по възлагане на работа се установява от представените писмени доказателства, сред които разрешение за строеж № 885/10.03.2020 г., договор за обществена поръчка, заедно със становища и доклади към него. Съгласно чл. 85а, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на ••• ••• планира, организира и провежда обществени поръчки с бюджетни средства, когато се възлагат от директора на •••, сключва договори за тях и контролира изпълнението им.

Съгласно писмените доказателства, изслушаната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателствени средства по делото се установи, че към 02.12.2020 г. са извършени 20 бр. СМР на строеж ••• в административни помещения за нуждите на Д. Б.Д.С. – М.В.Р., •••, включително премахване съществуваща асфалтова настилка във вътрешен двор до плоча на сутерен с цел поставяне на нова хидроизолация, след което същата е възстановена. Застроената площ на процесния сутерен, находящ се в сграда с идентификатор 68134.•••, е поголяма от застроената площ на сградата в наземните нива, поради което част от помещението попада под ремонтираната асфалтова алея. От показанията на свидетеля се установява, че след извършване на ремонтните дейности на асфалтовата настилка в прохода между сгради № ••• и № ••• в края на 2020 г. в имот с идентификатор 68134.••• (С) за първи път от 2005 г. насам се появили течове.

При съвкупната преценка на свидетелските показания, приетата по делото съдебно-техническа експертиза, докладна записка от 21.10.2020 г. и окончателен доклад от 12.11.2021 г. съдът намира, че течовете, предизвикващи наводняване и щети в помещението са пряка последица от обстоятелството, че при изпълнение на строително-монтажните работи не е било съобразено наличието на помещение под асфалтовата настилка и не е била изпълнена необходимата хидроизолация по начина, изискван от строителната технология „холкер“ – чрез извеждане по стените на около 50 см. от нивото терена, който впоследствие бил асфалтиран. Тези действия представляват противоправно изпълнение на възложените строително-монтажни работи, поради което е налице противоправно деяние на лицата, действали по възложение на ответника. По делото се установиха множество вреди от течове в зоната, попадаща под асфалтовата алея, множество разрушения по окачения таван в помещението, който е изцяло разрушен, паднала мазилка, разрушения по стените с множество пукнатини и разрушения в мазилката, нарушения в стените с монтирани огледала, които са в резултат на извършения ремонт, възложен от ответника.

Доколкото настъпилите увреждания съответстват на твърдените в исковата молба, които са в причинно-следствена връзка с извършения по възложение на ответника СМР, то следва да бъде обсъден размерът на претърпените от деликта вреди. Съгласно практиката на ВКС, обекнивирана в решение № 63 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 362/2023 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането (когато вещта е повредена), а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ. Размерът на това обезщетение също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е, а се определя със заключение на вещото лице, съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ. Във връзка с това и на база неоспорената от страните експертиза, разходите за ремонта/поправката на увредения имот са в общ размер на 30 276,08 евро (59 214,86 лева с ДДС), от които 14 779,05 евро (28 950,30 лева с ДДС), за ремонт на външната асфалтова настилка, технологично необходима част от извършването на ремонта и изпълнението на годна хидроизолация, без което възстановяването на увредения сутерен е невъзможно, и 15 497,03 евро (30 309,56 лева с ДДС), необходими ремонт на фитнес залата до степен годна за експлоатация по предназначение.

С оглед притежаваните идеални части от увредения имот искът на П. П. за обезщетение за претърпените имуществени вреди необходими за отстраняване на течовете и възстановяване на настъпилите увреждания е основателен изцяло. Към момента на постановяване на решението тя притежава 15/24 ид.ч. от имота, от които 13/24 ид.ч. като собственик и 2/24 ид.ч., придобити в качеството на наследник на Д. П., като конституирана на негово място в производството по реда на чл. 227 ГПК. При извършено изчисляване на размера съгласно чл. 162 ГПК, сумата за възстановяване на вредите за 15/24 ид.ч. е в размер на 18 922,55 евро (37 009,29 лева). Съгласно по чл. 6, ал. 2 ГПК и при съобразяване на диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 12 731,17 евро (24 900 лв.). По същите съображения искът на А.П.-Л., притежаваща 3/24 ид.ч. от имота – 1/24 като собственик и 2/24 ид.ч., придобити в качеството на наследник на Д. П., конституирана на негово място в производството по реда на чл. 227 ГПК, следва да бъде уважен в претендирания размер от 3 784,52 евро (7 401,87 лв.).

По исковете за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради нереализиран доход от наемна цена по прекратен договор за наем от 05.03.2018 г. за периода от 05.04.2021 г. до 05.03.2023 г., съдът намира следното.

Пропуснатите ползи представляват неосъществено увеличаване на имуществото от нереализирана печалба или друг доход, установяването на които се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на увредения би се намирало ако не беше настъпило вредоносното събитие. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение, респ. по отношение на реализирането им трябва да съществува висока степен на сигурност.

От представените по делото доказателства се установи, че между ищците и трето за спора лице - ЮЛ бил сключен договор за наем на недвижим имот – партерен етаж от 166 кв.м. и сутерен с размер 240 кв.м., в сграда с адрес: •••, със срок от 05.03.2018 г. – 05.03.2023 г., при наемна цена 700 евро, представляваща сбор от 400,00 евро за партерния етаж и 300,00 евро за сутерена. С уведомление, отправено от представляващия наемателя, договорът за наем на сутерена е предсрочно прекратен на 05.04.2021 г. поради наличието на неотстранени течове, а е продължил да действа в частта относно партера. Писменото уведомление кореспондира на установеното от показанията на свидетеля Г., който разказва за наличие на течове от тавана на сутерена, създаващи предпоставки за настъпване на инциденти, поради стичане на вода от осветителните тела, капеща върху металните уреди, падане на тавана, наводнения в мъжката съблекалня, течове по стените с огледала и в гардеробчетата, респ. невъзможността да се работи в тази част от помещението. Поради това фитнесът бил изместен изцяло в партерната част на сградата, а договорът за наем бил предсрочно прекратен по отношение за сутерена. Доколкото по делото се установи, че течовете са в причинноследствена връзка с противоправното изпълнение на възложените строителномонтажни работи по асфалтовата настилка над част от фитнес залата, съдът намира за установено, че за ищците са налице вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализираните, съответно неполучени от тях наемни доходи. Тези вреди са настъпили вследствие на предсрочното прекратяване на договора за наем с наемателя, което е в пряка връзка с извършения ремонт по възложение на ответника. Вината на прекия причинител, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, като в настоящия случай ответникът не е оборил тази презумпция.

Горното обуславя извод на съда, че е проведено пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на претенцията, поради което предявените искове са основателни. Относно размера им, при изчисляване на неполучените наеми за периода от прекратяване на договора – 05.04.2021 г. до 05.03.2023 г., до която дата първоначално бил сключен, наемодателите са били лишени от 23 наемни месечни вноски от по 300,00 евро, или от сумата 6 900,00 евро.

На основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че пропуснатите от ищците полза са в размери, както следва: 1) П. П. е претърпяла вреди от пропуснати ползи в общ размер на 4 465,88 евро, представляваща сбор от сумите 3 737,50 евро – претърпени от нея вреди, представляващи пропуснати ползи и 575,00 евро, които са ½ ид.ч. от дължимите вреди за пропуснати ползи на Д. П. П., за която част е конституирана на основание чл. 227 ГПК; 2) А.П.-Л. е претърпяла вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 287,50 евро, както и е конституирана като наследник на починалия в хода на процеса Д. П. П. за ½ ид.ч. от претърпените от него пропуснати ползи в размер на 575,00 евро, от което следва, че искът следва да бъде уважен до размер от 862,50 евро.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Неоснователно е направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на претенциите на ищците вземания за вреди под формата на пропуснати ползи. Предвид обстоятелството, че вземанията на ищците произтичат от непозволено увреждане, на основание чл. 110 ЗЗД същите се погА.ват с изтичането на 5-годишна давност, която започва да тече от откриването на дееца (по арг. от чл. 114, ал. 3 ЗЗД). Исковата молба спрямо ответника от Д. У.С.С.Д. към М.В.Р. на основание чл. 228, ал. 3, изр. 2 ГПК са счита за предявена на 09.10.2025 г. Следователно вземанията на вреди, под формата на пропуснати ползи, не са погасени по давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни и следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погА.ването им, като последица.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски разполагат ищците. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендират сумата 4 346,79 евро, от които държавни такси по иска срещу М.В.Р. и по иска срещу •••, депозит по СТЕ и адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ от 14.10.2024 г. и Анекс към договора от 10.06.2026 г., за които са налице доказателства в кориците на делото. Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците. Същото е немотивирано и не отговаря на изискването, въведено с действащата редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК (ДВ, бр. 17/2026 г.), поради което не подлежи на разглеждане.

По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. От друга страна, следва да се има предвид, че отговорността за разноски представлява вид деликтна отговорност - по отношение на ищеца - за неоснователно повдигнат спор, по отношение ответника - за неоснователно оспорен иск. В случая, въпреки че принципно ищците имат право на сторените в процеса разноски за заплащане на държавна такса, съответно вземането по тях е изискуемо, не може да се приеме, че именно ответникът Д. У.С.С.Д. е станал причина за предявяването на исковете срещу първоначалния ответник – М.В.Р., който впоследствие е заменен на основание чл. 228, ал. 3 ГПК от Д. У.С.С.Д.. След замяната ищците са извършили отказ от иск по реда на чл. 233 ГПК спрямо първоначалния ответник - М.В.Р.. Новоконституираният ответник изрично е заявил, че не е съгласен да встъпи в делото, поради което исковете спрямо него се смятат за предявени от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда – 09.10.2025 г., като съдът е указал на ищците да внесат нова държавна такса по нея. С оглед на това, съдът намира, че държавната такса, внесена за първоначалния иск срещу М.В.Р., не представлява разноски, направени във връзка с производството спрямо ••• и не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника по делото •••. При отказ от иска, ищецът не може да претендира връщане на платената за неговото разглеждане държавна такса, а спрямо първият ответник М.В.Р. ищците са упражнили точно това свое разпоредително право с иска си – отказали са се от него по отношение на ответника М.В.Р..

Поради това на ищците следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 3 588,86 евро, включващи държавната такса за исковете срещу Д. У.С.С.Д., депозит възнаграждение на вещо лице и адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, съдът