Решение № 32 от 21.2.2026 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Х. Н. Х., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. , ул. , общ. , обл. Софийска, като законен представител на «МАРИСТО 2009» ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. , п.к. , р-н , ул. № , срещу електронен фиш за налагане на глоба/имуществена Серия Г № 71883 на ОДМВР-София за нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство, с който на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от КЗ му е наложена глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 КЗ. Жалбоподателят счита оспорения електронен фиш за незаконосъобразен и моли да бъде отменен. Излага подробни съображения за допуснати на нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на обжалвания електронен фиш. Сочи, че връчения на жалбоподателят електронен фиш за налагане на глоба/имуществена Серия Г № 71883 на ОДМВР-София, се различава по съдържание от приложения в административно-наказателната преписка ЕФ, което води до неговата незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от защитник, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на оспорения акт, претендира разноски. Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител. Изразява становище за неоснователност на предявената жалба. Изпраща цялата административнонаказателна преписка. Счита издадения електронен фиш за законосъобразен като издаден в съответствие с разпоредбите на закона. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно лицето чиято административно наказателна отговорност е ангажирана с издаването на процесния електронен фиш. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване, което обстоятелство не е спорно по делото и е срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване. Предвид това съдът приема жалбата за допустима и счита, че следва да я разгледа по същество. Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на електронен фиш за налагане на глоба/имуществена санкция Серия Г № 71883 на ОДМВР-София нарушение, за нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство, с който на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 КЗ. В този фиш е отразено, че на 16.12.2024 г. в 11:33 часа в обл.София, общ.София, на път Автомагистрала, номер А-2, на 31+92 км. с посока (София- Варна), при въведено ограничение на скоростта с ПЗ B-26 (80 км/h.) и отчетен толеранс от -3 км (%), нарушението е установено с АТСС, АРH CAM S1, насочено към гр.Варна. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което собственика на МПС Лек Автомобил Шкода СУПЕРБ с рег.номер СВ0636HВ е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система №120cd16. Посочен е собственик на когото е регистрирано МПС: Х. Н. Х. –законен представител на "Маристо 2009" ЕООД. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 КЗ. За това нарушение на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лева. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява и от приложените по делото писмени доказателства: представения от жалбоподателя електронен фиш серия Г № 0071883 на ОДМВР София ; разпечатка на електронен фиш серия Г № 0071883 от 16.12.2024 г. от АИС- АНД на МВР ; разпечатка на справка от информационен масив на Гаранционен фонд, относно извършена проверка за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС с номер на рама TMBLH9NP9K.7035131 към дата 16.12.2024 г.; разпечатка на справка за собственост на МПС с peг. № СВ 0636 НВ от ИИС на МВР, АИС-КАТ; Заповед № 81213-172/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи; ксерокопие на протокол от проверка № 126-СГ-ИСИС/23.08.2024 г. на Преносима система за контролна скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с инвентарен № 120CI) 16 от БИМ; ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; ксерокопие на протокол за използване на ATCC с „ARH CAM S1”, с инвентарен №120(1)16 на 16.12.2024г. ведно със снимков материал; Снимков материал № 120CD16/0846156 от 16.12.2024 г.; Разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш Серия Г № 0071883 на 08.11.2025 г . При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения: Съдът намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. След като се запозна с жалбата и приложенията към нея, както и с материалите по представената от АНО административнонаказателна преписка, съдът констатира, че връченият на жалбоподателя ЕФ, серия Г № 0071883 на ОДМВР София, представен с жалбата и приложен към нея, е със съдържание, различно от това на ЕФ серия Г № 0071883, представен от АНО като част от административнонаказателната преписка по случая. С връчения на жалбоподателя ЕФ, на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от КЗ му е наложена глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 КЗ. Съгласно представения от АНО с административнонаказателната преписка по случая ЕФ, обаче, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ във вр.с чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КТ на жалбоподателя като законен представител на МАРИСТО 2009» ЕООД, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв./1022.58 евро. Издаването на два фиша, индивидуализирани с един номер, за едно и също нарушение, но с различно съдържание, с посочената като нарушена различна санкционна норма и вида на санкцията и най-вече, когато единият от тях е видимо незаконосъобразен, доколкото на юридическо лице е наложено административно наказание "глоба" (приложима само по отношение на физическите лица), вместо "имуществена санкция" (приложима по отношение на юридическите лица), по мнение на настоящия съдебен състав представлява не само съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство, но и нарушение на материалния закон, което на самостоятелно основание обуславя отмяната на атакувания електронен фиш. В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че предмет на проверка от съда в настоящото производство е единствено ЕФ серия Г № 0071883, издаден от ОДМВР - София, такъв какъвто е бил връчен на жалбоподателя, т. е. представеният с жалбата, защото именно срещу този акт, от който е получил екземпляр, той има право и възможност да се защитава. Недопустимо е каквито и да е пороци на връчения на жалбоподателя екземпляр от фиша да бъдат санирани от АНО с последващо издаване на нов, с различно съдържание фиш, под същия номер и за същото нарушение. Във връчения на жалбоподателя ЕФ липсва каквото и да е словесно описание на нарушението, което води до невъзможност за жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, което обуславя незаконосъобразност на оспорения ЕФ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 400 лева /204.52 евро/ за адвокатско възнаграждение, удостоверено с представен банков превод, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.11.2025 г., съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК. По направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна, съдът намира същото за неоснователно като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (имуществена санкция в размер на 2000 лева), обема на извършените процесуални действия, съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен и е в рамките на минимума предвиден в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лв. Поради това и с оглед изхода на делото, следва да бъде осъдена ОДМВР – София, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева /204.52 евро/ представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът