Решение № 754 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 118 КСО. Образувано е по жалба на Централна избирателна комисия (ЦИК) против Решение № 1012-16-53/3 от 19.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане № 13 от 25.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, в частта, с която е посочено, че ЦИК е осигурител на лицето Г. В. Е. - член на секционна избирателна комисия (СИК) по повод трудовата злополуката, станала с нея на 02.04.2023 г. при произвеждане на избори за народни представители. В останалата част разпореждането не е оспорено и е влязло в сила. В жалбата и постъпилото писмено становище се излагат доводи, че това решение е незаконосъобразно, тъй като необосновано и неправилно е прието от органите на ТП на НОИ, че ЦИК се явява осигурител на лицата, които са назначени за членове на СИК при произвеждане на изборите за народни представители. Твърди се, че според действащата нормативна уредба техните възнаграждения се изплащат от съответната община, която начислява и дължимите осигурителни вноски, поради което Община Разград се явява осигурител на пострадалото лице. В подкрепа на това е и обстоятелството, че вече кметът на Община Разград е изплатил възнаграждение на Г. В. Е., в качеството ѝ на член на СИК № 182600033 в гр. Разград за произвеждане на избори за народни представители на 02 април 2023 г. за периода от 01.04.2023 г. до 14, 58 ч. на 02.04.2023 г., както и че са начислени и внесени дължимите осигурителни вноски. С оглед на това жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната част, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за присъждане на деловодните разноски. Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. По същество твърди, че издаденото решение на ръководителя на ТП на НОИ е правилно, законосъобразно и изцяло съобразено с мотивите на Решение № 356/ 29.04.2024 г., постановено по дело № 213/ 2023 г. по описа на Административен съд- Разград. Заинтересованото лице Г. В. Е., чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е основателна и моли съда да отмени решението в оспорената част, като изцяло споделя твърденията на ЦИК, че Община Разград е неин осигурител. Претендира и за заплащане на деловодните разноски от ответника по спора. За заинтересованото лице Община Разград не се явява процесуален представител и не ангажира съда със становище по спора. Разградският административен съд, след като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 118 КСО срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения: Между страните няма спор по фактите. Събраните писмени доказателства установяват, че административното производство е образувано по повод подаден сигнал от Г. Е. за претърпяна от нея трудова злополука, станала на 02.04.2023 г. в гр. Разград, на територията на ОУ „Никола Икономов“, където се е помещавала избирателна секция № 182600033 при провеждане на изборите за народни представители на посочената дата. Във връзка с този инцидент е назначена комисия, която е провела разследване, приключило с Протокол № 5/ 21.09.2023 г. В него е отразено, че Г. Е. е била назначена за член на СИК № 182600033 в гр. Разград по предложение от Коалиция „Български възход“. На 02.04.2023г. тя се явила около 6: 45 часа в изборното помещение за участие и обезпечаване провеждането на изборния ден. Не е имала оплаквания от здравословен характер и общи неразположения. Около 7: 00 часа, при подреждане на изборните материали, Г. Е. се спъва (токът на обувката ѝ се закача на метална лайсна, опасваща подиума пред училищната дъска), пада по лице върху пода от височина около 20 см. На мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП - Разград и пострадалата е транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград за преглед и лечение. След извършения преглед и медицински манипулации са констатирани увреждания на здравето, които не позволявали тя да продължи участието си в изборния процес.С оглед на това с Решение № 195-НС Разград от 02.04.2023г., на основание чл.72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Изборния кодекс (ИК), РИК - Разград освобождава пострадалата и назначава М. Е. Б. за член на СИК № 182600033 (резервен член, предложен от Коалиция „Български възход“), като издава удостоверение на новоназначеното лице и анулира издаденото удостоверение на освободеното лице. Това решение е публикувано на интернет страницата на РИК на 02.04.2023 г. в 14: 58 часа. На Г. Е. е издаден болничен лист № Е20230959399 от 03.04.2023г. от Специализирана ЛКК - специализирана по ОТ, Отделение по ортопедия на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград за периода 02.04.2023г. - 02.05.2023г., както и следващи болнични листи за временна неработоспособност до 26.07.2023 г., включително. Издадено е и Съдебномедицинско удостоверение № 44/2023 от д-р Д. В. - съдебен лекар, Началник на Отделение съдебна медицина при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград. Те сочат, че в следствие на падането лицето е получило •••• на долния край на лява мишнична кост (рентгенологично) и •••• на режещите ръбове на централните резци на горната редица на ниво 1 мм. В хода на разследването е установено, че паричните средства за възнаграждения на членовете на СИК на територията на общината се изплащат от Община-Разград по списъци, предоставени от РИК-Разград. С Писмо № 33-00-114-1 от 07.08.2023г. на Общината бил представен заверен Списък на лицата от СИК № 182600033, като Г. В. Е. не била вписана в този списък, съответно не е получила възнаграждение като член на посочената СИК, не са начислени и осигурителни вноски за лицето. При тези данни е прието, че на 02.04.2023г. пострадалото лице не е било осигурено за риска „Трудова злополука и професионална болест“ по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и следователно не са изпълнени условията на чл. 55, ал. 1 КСО, поради което е издадено Разпореждане № 22/10.10.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука не е приета за трудова. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Разград, който с Решение № 1012-16-65/1 от 17.11.2023г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Това решение е било предмет и на съдебен контрол, като с влязло в сила Решение № 356/ 29.04.2024 г., постановено по дело № 213/ 2023 г. по описа на Административен съд- Разград, то е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При новото разглеждане на спора е издадено Разпореждане № 13/ 25.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че декларираната злополука е трудова и осигурител на пострадалото лице е Централната избирателна комисия. Същото е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО само в частта, с която ЦИК е определена за осигурител и с Решение № 1012-16-53/3 от 19.07.2024 г. ръководителят на ТП на НОИ- гр.Разград го е потвърдил, като е възприел изцяло изложените там фактически и правни констатации. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът намира, че решението е валиден административен акт, като издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Оспореното решение обаче е постановено в противоречие с материалния закон. Спорът между страните е правен и е във връзка с въпроса кой е осигурител на лицата, членове на СИК при произвеждане на избори за народни представители. Според легалното определение на чл. 5, ал. 1 КСО „осигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Следователно за целите на КСО определящо е обстоятелството кое лице е нормативно задължено да внася осигурителните вноски на членовете на СИК. Според чл. 97, ал. 1 и ал. 2 ИК членовете на секционните избирателни комисии получават възнаграждение за работата си в деня преди изборния ден, в изборния ден и за следващия ден, което се определя по размер с решение на ЦИК. За изборите за народни представители, произведени на 2 април 2023 г., ЦИК е определила възнагражденията на членовете на СИК/ПСИК да се изплащат в размер 195.00 лв. В разпоредбата чл. 97, ал. 5 КСО изрично е посочено, че за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, те се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност (чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО), като осигурителните вноски по КСО и ЗЗО са за сметка на държавния бюджет. В чл. 18, ал. 2 ИК е предвидено, че разходите по подготовката и произвеждането на изборите са за сметка на държавния бюджет и се превеждат по приета от Министерския съвет план-сметка, съгласувана с Централната избирателна комисия. В изпълнение на тази законова делегация е прието Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 20/ 06.02.2023 г., с което са одобрени план-сметка за разходите/трансферите по подготовката и произвеждането на изборите за народни представители на 02.04.2023 г. и необходимото финансиране, разпределено по бюджетни организации, в това число и по общини, както и по дейности. В т.3.1 от Приложение № 1 към ПМС е предвиден трансфер към общините в общ размер от 29 447, 90 хил. лева за изплащане на възнаграждения, включително осигурителни вноски, на членовете на секционните избирателни комисии, като средствата между различните общини са разпределени съобразно Приложение № 2. Според предвиденото там Община Разград е получила трансфер от държавния бюджет в размер на 183 354 лв. за да изплати дължимите възнаграждения и осигурителни вноски на членовете на СИК/ ПСИК на територията на общината. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че Община Разград е лицето, нормативно задължено да изплати възнагражденията на членовете на СИК/ПСИК, както и да внесе дължимите осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Следователно тя е и осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че тя вече заплатила на Г. В. Е., в качеството ѝ на член на СИК № 182600033, дължимото възнаграждение и осигурителни вноски. В бюджета на ЦИК не са предоставени средства за изплащане на възнагражденията на членовете на СИК/ПСИК и дължимите осигурителни вноски. Няма и разпоредба в ИК, която да задължава ЦИК да внася тези суми. С оглед на това съдът намира, че ЦИК не се явява осигурител на лицето Г. Е. Приемайки противното, административните органи са постановили своите актове в противоречие на материалния закон. Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че жалбата е основателна и доказана. Решение № 1012-16-53/3 от 19.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград следва да се отмени в оспорената част, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 150 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда и при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, пр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането на заинтересованото лице за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК съдържа изрична уредба, според която при отмяна на оспорения административен акт, направените разноски по производството се присъждат единствено и само в полза на подателя на жалбата. С оглед на това, независимо от обстоятелството, че Г. Е., чрез своя процесуален представител, изразява в съдебното производство становище, че жалбата на ЦИК е основателна, на нея не се дължат разноски, тъй като тя не се явява жалбоподател. Неприложима е и разпоредбата чл. 143, ал. 4 АПК. Според нея право на разноски имат и заинтересованите лица, за които актът е благоприятен, но само когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството. Настоящият случай не попада в тези хипотези. Мотивиран така Разградският административен съд