Решение № 1232 от 25.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11054/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Същото е образувано по жалба на В. Е. Д. срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. N. 17357/25.08.2025г., по изп.д. 671/2025г на ЧСИ А.Б. с рег. N. 850 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение. В жалбата се излагат доводи за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя, като счита, че размер от 1200,00 лева при двама длъжници е прекомерен, защото имало внесена от праводателя му по съдебните производства гаранция, която подлежала на връщане и взискателя имал сигурност, че присъдените му по съдебните дела разноски (за чието събиране е образувано изпълнителното дело) ще му бъдат платени. Иска се намаляване до 100,00 лева на адвокатския хонорар. Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ. Счита, че тарифата нарушава правилата за конкуренция по чл. 101 ДФЕС и съставлявала хоризонтално споразумение за определяне на минимални тарифи и по аналогия с практиката на СЕС относно наредбата за адвокатските хонорари не следвало да се прилага. ЧСИ били стопански субекти макар да имал и публична функция. Прилага практика на СЕС досежно дейността на нотариусите в република Литва. Не можело да се събират пропорционални такси ако се плати в срока за доброволно изпълнение, защото ЧСИ бил компенсиран с простите такси, който определял свободно. В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че всички права на длъжника са спазени. Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира следното: жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Не са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване. Дейността на частния съдебен изпълнител не се осъществява в условия на стопанска конкуренция. Броя съдебни изпълнители се определя по нормативно установена процедура. Таксите, които те събират също се определят с подзаконов нормативен акт по изрична законова делегация и не се определят от самите съдебни изпълнители, нито от техни сдружения или органи (КЧСИ), а от Министерски съвет. Именно защото тяхната функция е принудително удовлетворяване на съдебно признати притезания (което е част от правосъдната функция на държавата) дейността им е властническа. Таксите, които се събират имат за цел покриване на разходите по осъществяване на принудителното изпълнение и които иначе би направила пряко и самата държава. ЧСИ не са стопански предприятия. По отношение на тях са установени редица ограничения (чл. 6 ЗЧСИ). Дейността им не може да бъде отделена от властническите им функции и да се определя като „секретарска“ (без изготвяне и изпращане на запорно съобщение няма изобщо запор като действие на принудително изпълнение например). Не може да се направи паралел със ситуацията разгледана от СЕС по делата относно наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет или по делото относно литовските нотариуси- тарифите там са били приети от органи на организация на нотариусите (както и в България по отношение адвокатските хонорари) и характера на дейността им е различен и съществено отличаващ се от принудителното изпълнение. Самата тарифа също не урежда минимални размери както сочи жалбоподателя. Тя урежда фиксирани размери и методи за изчисляване, недопускащи влияние на „усмотрението“ на конкретен съдебен изпълнител. (вкл. и що се касае до пропорционалната такса, защото се установява математическа формула, по която тя се изчислява). Отделно не може да се достигне до ограничаване конкуренцията на вътрешния пазар на съюза, защото български частен (или държавен) съдебен изпълнител не може да предприема принудително изпълнение извън територията на България. Според трайната практика на СЕС дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия, нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на предвидените в Договора за функционирането на ЕС правила на конкуренцията (решения от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 36 и цитираната съдебна практика, и от 6 май 2021 г., Analisi G. Caracciolo, C‑142/20, EU:C:2021:368, т. 56), като се приема, че обстоятелството, че даден субект разполага с властнически правомощия при упражняването на част от своите дейности, само по себе си не е пречка той да бъде квалифициран като предприятие по смисъла на правото в областта на конкуренцията по отношение на неговите дейности с икономически характер, стига последните дейности да могат да бъдат отделени от упражняването на властнически правомощия (вж. в този смисъл решения от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика, и от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, EU:C:2022:225, т. 71). Приема се, че правомощието да се упражнява принуда и налагат принудителни мерки е пряко упражняване на властнически правомощия (дело C-114/97). Според СЕС (C-138/11) ако икономическа дейност е неделима от упражняването на властническите правомощия, всички дейности, извършвани от споменатото образувание, остават свързани с упражняването на тези правомощия, а обстоятелството, че стока или услуга, доставяна от публично образувание и свързана с упражняването от същото на властнически прерогативи, се доставя срещу възнаграждение, което е предвидено в закона, а не е определено пряко или косвено от споменатото образувание, не е достатъчно само по себе си за квалифициране на упражняваната дейност като икономическа, а на образуванието, което я извършва — като предприятие. Безспорно съдебния изпълнител било частен или държавен упражнява принуда (запора до трето лице забранява на това лице да плати на длъжника си-който е длъжник по изпълнението въпреки възможната му различна воля; възбраната защитава взискателя, като елиминира възможността по волята на длъжника и трето лице да се извърши разпореждане с имота, съдебния изпълнител може да налага санкции- глоби (чл. 527 ГПК,) да нарежда отваряне и да претърсва помещения на длъжника, вкл. жилището му, принудително да отнема вещи, може да нарежда и принудително довеждане на длъжника, може да отстранява от имот и прочие. Същият не определя сам събираните от него такси-те са определени в нормативен акт. Принудата се осъществява по разпореждане на съдебния изпълнител, а техническите действия по изготвяне на съответните книжа са неотделими от дейността му на орган упражняваш власт и затова за тази дейност не може да се прилагат правилата за конкуренцията. В случая обаче жалбата досежно размера на таксата по т. 26 е частично основателна. Изчисленията на настоящият състав сочат, че ЧСИ е включил в базата за нейното определяне адвокатския хонорар на взискателя, което е в нарушение на ГПК. Адвокатския хонорар за воденето на изпълнителното дело не се включва в базата за определяне на тази такса, в която се включват само вземания удостоверени в изпълнителния лист. Дължимия размер на таксата е 859,20 лева или 439,30 евро. Постановлението за разноските обективирано в ПДИ е неправилно по отношение на таксата по т. 26 от тарифата за разликата над 439,30 евро (859,20 лева). По отношение на адвокатския хонорар на взискателя. Жалбата е неоснователна. Не е налице доброволно изпълнение и очевидно се налага водене на изпълнителното дело, а не както се твърди в жалбата, че имало сигурност, че ще се плати. Сочената гаранция е отказано от СГС да се преведе по запор на ЧСИ, а и размерът е много по-малък от този на задълженията на жалбоподателя по изп. лист. Не се установява някое от запорните съобщения да е изпълнено, като и част от банките са върнали отговор, че по сметките няма авоари. Явно е, че не може да се приеме, че делото е с ниска правна или фактическа сложност. Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът