Решение № 117 от 7.4.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 49/2026 г.

С Присъда № 246 от 04.12.2025 г. постановена по НОХД № 2964/2025 г. ПРС, 5 н.с. е ПРИЗНАЛ подсъдимата З. Д. Г., родена на ••• г. в гр. *, българско гражданство, неомъжена, неосъждана, постоянен адрес: гр. •••, ул. „*“ *, средно образование, ЕГН •••••••••• за НЕВИННА в това, от месец май 2022 г. до месец септември 2024 г. включително в гр. С., обл. П., след като е била осъдена с Решение №1162 от 13.07.2021 г. по гр.д. №10373/2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, II-ри брачен състав, потвърдено с Решение №383 от 23.03.2022 г. по в.гр.д. №2114/2021 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, 1Х-ти състав, влязло в сила на 26.05.2022 г., да издържа своите низходящи - В.Г.А., ЕГН ••••••••••, и Д..Г.А., ЕГН ••••••••••, като заплаща чрез техния баща и законен представител Г.В.А., ЕГН ••••••••••, от гр. С., месечна издръжка в размер на 180 лева за всяко дете поотделно, съзнателно да не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, както следва:

• За периода от месец май 2022 г. до месец септември 2024 г. включително - 29 месечни вноски в размер по 180 лева всяка за сина й В. Г.А.- общо 5 220 лева (пет хиляди двеста и двадесет лева);

• За периода от месец май 2022 г. до месец септември 2024 г. включително - 29 месечни вноски в размер по 180 лева всяка за сина й Д.Г.А.- общо 5 220 лева (пет хиляди двеста и двадесет лева),

като всички дължими вноски общо за двете деца са в размер на 10 440 (десет хиляди и четиристотин и четиридесет) лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

Против присъдата е постъпил протест от Районна прокуратура – Пловдив, с който се иска същата да бъде отменена, а подсъдимата бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста.

Подсъдимата не се явява, уведомена за заседанието от защитника си адв. Н. С., като чрез него моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, след като провери правилността на протестираната присъда служебно, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка със становищата на страните намира протеста за неоснователен.

От фактическа страна ПРС е приел, че:

Подсъдимата З. Д. Г. е родена на * г. в гр. Д., българско гражданство, неомъжена, неосъждана, постоянен адрес: гр. В.П., ул. „*“ *, средно образование, ЕГН ••••••••••.

В периода от 2013 г. до 2018 г. свид. Г.А.и подсъдимата Г. живели на семейни начала в гр. С., обл. П..

В резултат на съвместното им съжителство, на 16.08.2013 г. се родил синът им В.Г.А., а на 20.09.2015 г. се родило и второто им дете - Д.Г.А..

С течение на времето отношенията между свид. А.и подс. Г. се влошили до степен такава, че през 2018 г. подсъдимата напуснала жилището в което живеели и заминала да живее в гр. Т., обл. С.. Двете малолетни деца останали да живеят при баща си в гр. С., който единствено полагал грижи за тях.

Тъй като изпитвал финансови затруднения във връзка с отглеждането на двете деца, свид. А., чрез адв. П.депозирал в Районен съд Пловдив искова молба, с която предявил против подсъдимата обективно съединени искове с правно основание по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 143 и чл. 149 от СК. Така било образувано гражданско дело № 10373/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив. Тъй като подсъдимата, в качеството й на ответник, не била намерена на регистрирания й адрес, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът й назначил особен представител - свид. Б.. Разглеждането на делото от РС - Пловдив протекло изцяло с участието на особения представител адв. Б., като в нито един момент от производството пред първоинстанционния съд подсъдимата не взела участие и не била наясно, че се води дело срещу нея. В този период подсъдимата вече живеела на семейни начала с друг мъж от когото родила третото си дете - П.

По посоченото гражданско дело съдът постановил Решение № 1162 от 2021. г., с което лишил подс. Г. от родителски права над двете деца и възложил

упражняването им на свид. Г.А.. Със същия съдебен акт било

постановено децата да живеят при баща си в гр. С., обл. П.. Наред с това

съдът осъдил подс. Г. да заплаща месечна издръжка по 180 лева на всяко

едно от децата, която издръжка следвало да бъде заплащана чрез бащата

и законен представител - свид. Г.А..

Недоволен от така постановения съдебен акт бил назначения особен представител на подсъдимата - свид. Б., който на 22.07.2021 г. подал въззивна жалба срещу решението на Районен съд Пловдив. Така било образувано в. гр. дело № 2117/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив по което на 15.03.2022 г. било проведено открито съдебно заседание. За това съдебно заседание успешно била призована подсъдимата, която на основание чл. 133, ал. 2 СК била изслушана от въззивния съд. Тогава подсъдимата се запознала и със свид. Б.и разбрала какво дело се води срещу нея по инициатива на свид. А.. Въпреки това, след провеждане на посоченото заседание, подсъдимата не се върнала да живее на постоянния и настоящ адрес в гр. Т., нито посочила друг адрес на който може да бъде призована, съответно да й се връчат съдебни книжа. В даден момент дори напуснала пределите на страната без да посочи адрес в чужбина.

По образуваното въззивно дело съдът постановил Решение № 383 от 2022. г., с което потвърдил решението на Районен съд - Пловдив по гр. д. № 10373/2020 г. на Районен съд гр. Пловдив. Така постановеното решение

на въззивния съд подлежало на касационно обжалване в едномесечен

срок от връчването му на страните пред ВКС, поради което и били

предприети действия в тази насока. Така било върнато съобщение в цялост с отбелязване от страна на длъжностното лице - връчител Р.В., че

на 29.03.2022 г. е бил посетен адреса в град Т., където подсъдимата не

била установена. По данни на съседи същата от няколко месеца не

живеела на адреса. Въз основа на така направеното отбелязване, с Разпореждане № 1308/

2022. г. постановено по в.гр. дело № 2114/ 2021 г. по описа на ОС - Пловдив,

било разпоредено да се изготви ново съобщение до адресата -

подсъдимата Г. с нарочни указания към длъжностното - лице връчител да

събере данни за това от кога подъсдимата не пребивава на адреса, да се

посочи на кой адрес подсъдимата е била успешно призована на 14.12.2021г., съответно да се посочи лицето, което е заявило, че същата

не се намира на адреса.

Въпреки така дадените указания, в деловодството на ОС - Пловдив се върнало съобщение в цялост с отбелязване от страна на длъжностното лице - връчител, че на 08.04.2022 г. бил посетен адреса в гр. Т., където подсъдимата не била намерена, като нямало такова лице на адреса. Указанията на съда не били изпълнени, поради което и с Разпореждане № 1491/12.04.2022 г. били дадени указания отново за връчване на постановеното въззивно решение на подсъдимата, включително по реда на чл. 46 ГПК /връчване на друго лице/, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, както и да се връчи препис на Решението подсъдимата чрез особения й представител - свид. Б.

Указанията на съда били изпълнени, като Решението било връчено на особения представител - свид. Б.на 18.04.2022 г. Неуспешно било връчването по реда на чл. 46 ГПК, както и чрез залепването на уведомления по реда на чл. 47 ГПК. Поради това и с Разпореждане № 1817/ 10.05.2022 г. , съдът приел, че Решението следва да се счита връчено на подсъдимата Г. чрез особения й представител.

От своя страна свид. Б.не уведомил подсъдимата за решението на въззивния съд нито устно, нито писмено, тъй като не поддържал контакт с нея. От друга страна, и самата подсъдима не проявила каквато и да било инициатива за това да разбере какво се случва с воденото срещу нея дело, като не се свързала със свид. Б., нито предприела действия по информирането си непосредствено от деловодството на съда.

Тъй като постановеното от Окръжен съд Пловдив въззивно решение по гр. дело № 2114/2021 г. не било обжалвано на 19.05.2022 г. влязло в законна сила. Действително от този момент нататък, за подс. Г. формално възникнало задължение да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата си в размер на 180 лева. Тъй като това не се случвало, свид. А., като законен представител на двете деца, депозирал жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив, по която било образувано настоящото наказателно производство.

Наред с горното, на 06.06.2022 г. въз основа на Решение № 1162/ 13.07.2021 г. по гр. дело № 10373/2020 г. по описа на РС- Пловдив, потвърдено с Решение № 383/ 23.03.2022 г. по в. гр. дело № 2114/ 2021 г. по описа на ОС - Пловдив бил издаден ИЛ № 1066. Същият послужил като основание за образуване на ИД № 3133/ 2022 г. по описа на СИС към Районен съд Пловдив.

На подсъдимата в качеството й на длъжник била изпратена покана за доброволно изпълнение с изходящ номер от 15.07.2022 г. на адреса в град С., от където се върнала като невръчена. Поради това и била изпратена ПДИ на адреса в град Т., от където се върнала в цялост с отбелязване, че няма такова лице на посочения адрес. В този смисъл, подсъдимата не била уведомена за възникналото в нейна тежест задължение за заплащане на издръжка включително чрез предприетите действия от страна на ДСИ.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил правилно, след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, като напълно се споделя от въззивната инстанция.

За да я приеме ПРС е кредитирал частично обясненията на подсъдимата Г., частично показанията на свидетеля Г.А., както и изцяло показанията дадени в хода на досъдебното производство и изцяло от показанията на свидетеля Б.Б.. В подкрепа на приетото контролираният съд е решил, че са й многобройните писмени доказателства по делото – Решение № 1162 от 13.07.2021 г. постановено по ГД № 10373/2020 на ПРС, писмо от ИД директор на офис гр. С. към ТД на НАП Бургас, писмо на АВ към СВ Пловдив, ведно с приложена справка, писмо от Агенция по заетостта от 13.09.2023 г. и други надлежно описани в мотивната част на съдебния акт.

При преценка гласните доказателства по делото решаващият съд с основание е кредитирал показанията на свидетеля Б.особен представител на подсъдимата по гражданските производства, като е приел, че същите кореспондират изцяло с кредитираните писмени доказателства, а също и с обясненията на подсъдимата Г. отнасящи се до момента на узнаване на воденото срещу нея гражданско дело, както и по отношение на главния спорен въпрос – била ли е уведомена Г. за постановеното от въззивния съд решение. Оценена е правилно категоричността в показанията на Б., че той е получил решението на Окръжен съд – Пловдив, но поради липса на връзка с подсъдимата не е успял да и го предаде, нито я уведомил за съдържанието му.

Правилно ПРС е кредитирал и показанията на свидетеля А. дадени в хода на съдебното следствие, както и тези прочетени по реда на чл.281 от НПК, като е отчел и възможната му заинтересованост от изхода на делото. Констатирано е в съдебно заседание противоречие в показанията на свидетеля с тези дадени на досъдебното производство, като обосновано е кредитирал в цялост показанията на А.дадени в хода на досъдебното производство предвид изрично заявеното от свидетеля, както и обстоятелството, че кореспондират напълно с другите кредитирани гласни доказателства, а също и писмените доказателства по делото.

На обстоен анализ за подложени и обясненията на подсъдимата Г., като ПРС е отчел двойствената им природа – от една страна същите представляват средство за защита, а от друга и годно доказателствено средство. С основание обясненията на Г. са кредитирани в частта им, в която сочи, че се разделила със свидетеля А. и заживяла на друг адрес с друг мъж, факта, че в даден момент е разбрала, че срещу нея се води гражданско дело, факта, че се явила в сградата на съда, където се е запознала с особения си представител. За достоверни са приети и обясненията й в частта, в която Г. заявява, че след явяването си в съда е напуснала адреса и по-нататък не е проявила никаква инициатива да се информира за изхода на делото. Правилно ПРС е отхвърлил обясненията на Г. в частта им в която е посочила, че се явила в съда при разглеждане на воденото срещу нея гражданско дело и че същото е било отложено за 18.03 поради обстоятелството, че заявила, че иска адвокат. Обясненията й в тази и част се опровергават по несъмнен начин от писмените доказателства, като и от показанията на свидетеля Б.. Установил е районният съд, че подсъдимата е изслушана от въззивния съд по реда на чл. 133, ал.2 от СК, но в последствие целенасочено и тенденциозно е напуснала всички адреси, на които е можело да бъде намерена и известена за резултата от делото, дезинтересованост, която е проявена и спрямо родените от съжителството и със свидетеля А.деца.

При правилно установена фактическа обстановка ПРС е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че подсъдимата Г. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК поради липса на субективна страна на вмененото и престъпление. За да стигне до този извод ПРС подробно е коментирал гласните доказателства – показанията на свидетеля А., писмените доказателства – първоинстанционното производство по образуваното ГД № 10373/2020 на ПРС, което е протекло без уведомяване и лично участие на Г. – обстоятелство наложило и назначаването и на особен представител. Съобразено и обстоятелството, че подсъдимата е призована и изслушана в открито съдебно заседание по реда на чл.133, ал.2 от СК от въззивния съд, когато със сигурност е разбрала за воденото срещу нея по инициатива на А.гражданско дело. В подкрепа на извода на съда са и писмените доказателства по делото – призовки, уведомления, удостоверяващи връчването на препис от решението по ВГР № 2114/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, от които се установява, че в нито един момент след постановяване на това решение , с което е потвърдено решението на Районен съд – Пловдив, съдържанието на съдебния акт не е достигнало до знанието на подсъдимата.

Възраженията изложени от представителя на Окръжна прокуратура в съдебно заседание, че подсъдимата Г. е осъществила признаците на състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК и следва да бъде осъдена за това са неоснователни. Те се отнасят до това, че подсъдимата макар да не се явявала по делото със сигурност е знаела, че е осъдена да изплаща издръжка на двете си деца, включително и от обстоятелството, че е разпитвана в качеството си на свидетел в този смисъл. Да, факт е, че подсъдимата се е явила в съдебно заседание пред въззивния съд по ГД № 2114/2021 г. на ПОС, в което заседание е разбрала, че е осъдена, но на това заседание тя е разбрала и че атакуваното решение не е влязло в сила и впоследствие от една страна поради пълната си незаинтересованост от изхода на делото, а от друга страна поради обстоятелството, че не е запозната със съдържанието на решението на въззивния съд, не може да се приеме в никакъв случай наличието на признаците на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК от субективна страна – да е знаела, че е осъдена с влязло в сила решение да издържа свои низходящи – децата В.Г.А.с ЕГН •••••••••• и Д.Г.А.с ЕГН •••••••••• като заплаща чрез техния баща и законен представител Г.А.месечна издръжка в размер на 180 лева за инкриминираните периоди.

По изложените съображения протестираната присъда следва да се потвърди, поради което и съдът