Решение № 40 от 30.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 16/2026 г.

Производството е по чл.25, ал.4 ЗТР. Образувано е по жалба на „ЛАУРУС ГРУП“ ЕАД, представлявано от Д. Г. Д., чрез адв. Т. С., против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията № 20251219123450/23.12.2025г. за първоначална регистрация на жалбоподателя - „ЛАУРУС ГРУП“ ЕАД. Изложени са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъде отменен и се задължи Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване. Сочи се в жалбата, че неправилно длъжностното лице по регистрация е приело, че описанието на поземления имот и построените в него сгради, представляващи непарична вноска, не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б.“в“ и ал. 3 ПВ, във вр. с чл. 60, ал. 4 ЗКИР. Счита незаконосъобразно и позоваването на длъжностното лице при постановяване на отказа, че не са представени доказателства за степен на завършеност на сградите, без да изпълни задълженията си по чл. 22, ал. 5 ЗЮЛНЦ да даде указания за представянето им. Намира подхода на длъжностното лице крайно формалистичен, необоснован и незаконосъобразен, като твърди, че без основание е отказана регистрацията на дружеството, въпреки спазване на всички изисквания на закона. Приложен е отговор на жалбата от Агенция по вписванията, чрез пълномощник М. П., в който се преповтарят мотивите в отказа, същият се счита правилен и законосъобразен, а жалбата - неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ. Обжалваният отказ е постановен на 23.12.2025 г., а жалбата е подадена на 30.12.2025 г., следователно срокът по чл.25, ал.1 ЗТР следва да се счита спазен, независимо от липсата на данни за момента на връчването му. Жалбата изхожда от лице, подписало заявлението за регистрация, при наличие на правен интерес и е допустима, внесена е дължимата държавна такса, поради което и следва да бъде разгледана по същество. Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата, намира следното: Подадено е заявление обр. А5 за вписване в Търговския регистър на Акционерно дружество „ЛАУРУС ГРУП“, чрез пълномощник адв. Т. С., с изрично пълномощно. В заявлението е описана непарична вноска - поземлен имот с идентификатор 47295.19.242 и построените в него седем сгради. Приложени са учредителен протокол, протоколи от ОС на "Лавър Трейд" ООД с нотариална заверка на подпис и съдържание, устав на АЕД, декларация-съгласие на собственика на недвижимия имот да бъде предмет на непарична вноска по реда на чл. 72 ТЗ с нотариална заверка на подписа, акт за собственост, разрешение за строеж, скици на имотите, данъчни оценки, акт за приемане на конструкцията на сградите, предмет на разрешението за строеж, експертно заключение за оценка на непарична вноска на осн. чл. 72, ал. 2 ТЗ, протокол от заседание на съвета на директорите на „ЛАУРУС ГРУП“ ЕАД, списък на лицата, записали акции при учредяването, декларации по чл. 160, ал. 2 ТЗ от учредителите, нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на лице, овластено да представлява дружеството, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, декларации по чл. 237 ТЗ. По заявлението е постановен отказ с мотив, че при извършената проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че описанието на поземлен имот с идентификатор 47295.19.242, предмет на непаричната вноска, заявено за вписване в ТРРЮЛНЦ и съдържащо се в приложените към заявлението документи (устав, решение на общото събрание на дружеството - собственик на недвижимия имот, нотариално заверена декларация съгласие на вносителя на непаричната вноска по чл. 73, ал. 1 ТЗ и др.) не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, буква "в" и ал. 3 от Правилника за вписванията, във връзка с чл. 60, т. 4 ЗКИР, тъй като не е посочен съседен поземлен имот с идентификатор 47295.19.76, посочен като съседен в приложената скица на поземлен имот. Прието е, че описанието на сградите, предмет на непаричната вноска, също не отговаря на изискванията на закона - чл. 6, ал. 1, буква "в" и ал. 3 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 60, т. 4 ЗКИР, доколкото посочване на границите е относимо само при поземлени имоти и самостоятелните обекти в сграда. Обосновано е, че точното описание на недвижимия имот, предмет на непаричната вноска, е необходимо, за да може след вписването на непаричната вноска в търговския регистър, да се извърши вписването и в служба по вписванията. Освен това е констатирана липса на документи, удостоверяващи, че към края на 2025 г. недвижимите имоти - сгради, предмет на непаричната вноска, все още са изградени на етап "груб строеж“, приел е, че така установените нередовности не могат да бъдат отстранени посредством даването на указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не се касае за липсващ документ или за неплатена държавна такса, поради което и е постановил обжалвания отказ. Съдът намира отказа за законосъобразен. Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията на валидното заявяване и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване. Съгласно чл. 21 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, удостоверяващи изискванията на закона, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност. Съдът споделя напълно доводите на жалбоподателя, че липсата на посочване на една от седемте граници на поземления имот не води до неспазване на изискванията на закона - чл. 6, ал. 1, буква "в" и ал. 3 от Правилника за вписванията, във връзка с чл. 60, т. 4 ЗКИР, при описанието на имота. Имотът е достатъчно конкретизиран, посочен е идентификатор по одобрен кадастрален план, посочени са повече от три граници на имота - шест от седем граници, поради което имотът е напълно индивидуализиран, в съответствие със заснемането му, съгласно представената скица. Липсата на посочване на един от седем съседни имота, като граница, не е основание за отказ за вписване на непаричната вноска и в АП. Доколкото са представени и скици на сградите, за които е издадено разрешение за строеж, е видно, че същите са заснети в кадастъра, съответно правото на строеж е реализирано. Степента на завършеност е посочена от вещите лица в изготвената експертиза, а ако същите са били и въведени в експлоатация към датата на заявлението, то това само би увеличило стойността им, което, с оглед разпоредбата на чл. 72, ал. 3 ТЗ и съгласието на собственика, не е основание за приемане на неточно описание на апортната вноска. Действително, описанието на сградите, предмет на непаричната вноска, заявено за вписване в ТРРЮЛНЦ и съдържащо се в приложените към заявлението документи - устав, решение на общото събрание на дружеството - собственик на недвижимия имот, нотариално заверена декларация съгласие на вносителя на непаричната вноска по чл. 73, ал. 1 ТЗ, не съответства на представените скици на сградите и на изискванията на закона. В чл. 60 ЗКИР е посочено какво се включва в описанието на имота, като от т. 4 е видно, че граници имат поземлените имоти и самостоятелните обекти в сграда. Описанието на сграда не съдържа граници, няма съседни имоти, което е видно и от описанието им в приложените скици. С посочване на граници при описанието на сградите не са посочени повече от минимално изискуемите правни белези, както се твърди в жалбата, а са посочени такива, които не са част от описанието на сградата, които не са относими за този имот, не е посочено нещо повече, а нещо различно, което може да доведе и до объркване дали се касае до самостоятелен обект в сграда, или сграда, а това действително води до неспазване на изискванията на закона за описание на сградите, което е констатирано от длъжностното лице. Съдията по вписвания няма правомощия да измени описанието в представения за вписване акт, така, че да съответства на законовите изисквания, като не впише тази част от описанието, която не е относима към сградата, поради което или следва да впише описанието, въпреки противоречието му със законовите разпоредби, или да постанови отказ. Настоящия състав също не счита, че при така посочените обстоятелства се явява неприложима разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като тя касае случаи, при които не са приложени всички документи, които се изискват по закон, а не когато са приложени документи, които не отговарят на изискванията на закона. Ето защо съдът намира, че така мотивиран, отказът за регистрация съответства на изискванията на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство не е спорно, в него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ, поради което тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер и поради това разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други. Поради това искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Мотивиран от изложеното, съдът