Решение № 189 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 607/2026 г.

наказателно дело № 20262120200607 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на "В.“ЕООД ЕИК •••••, представлявано от законния представител В. Д.М., чрез процесуалния представител Ж. Г. от БАК против Електронен фиш серия Г №0041848 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС,издаден от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро/1999,99 лева.

В депозираната жалба се оспорва отразената в ЕФ фактическа обстановка и се противопоставят аргументи за изтекла погасителна давност за наказателно преследване по см. на чл.80,ал.1,т.5 НК.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, в което поддържа жалбата и настоява за отмяна на ЕФ.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2022 г. в 10, 07 часа в •••• до фирма „Б.“ООД автоматизирано техническо средство/система ПСКС TFR1-M 644 заснела движението на товарен автомобил “Г.”с рег. № •••••, собственост на „В.“ ЕООД, представлявано от законния си представител В. Д.М.. В ЕФ е прието и описано,че установеното с АТСС управление на МПС, касае превозно средство, което е регистрирано в Р Б и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 КЗ и на същото правно основание на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро /1999,99 лв./

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, чийто обективен прочит обосновава логически последователна система от факти, позволяваща формиране на непротиворечиви изводи относно вида, съставомерността и авторството на нарушението. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Въззиваемата страна не оспорва описаните в ЕФ правнозначими факти и не представя доказателства с опровергаваща изводите в ЕФ съдържателна насоченост относно отделните факти, реализиращи състава на процесното нарушение по чл.483,ал.1,т.1 КЗ.

От всички събрани доказателства се установява по непротиворечив начин, че към процесната дата - 05.04.2022 г. товарен автомобил с рег. № •••••, собственост на „В.“ ЕООД не е бил спрян от движение, но въпреки това по отношение на него към 05.04.2022 г. не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Това е видно от предоставената справка вх. №10184/09.03.2026 г. от Гаранционен фонд, съгласно която на 04.01.2022 г. по отношение процесното ППС е прекратена регистрацията поради липса на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като дата на възстановяване на регистрацията е 06.05.2022 г. ,както и от приложена разпечатка от сайта на Гаранционния фонд, съгл.която след справка по рег. номер се установява,че ППС няма валидна задължителна застраховка „ГО“ към 05.04.2022 г.

Видно и от представената с административно-наказателната преписка /л.10/ справка от АИС КАТ относно собствеността на товарен автомобил „Г.“ с рег. №•••••, собственик на процесния автомобил е именно дружеството жалбоподател - "В.“ ЕООД.

С административнонаказателната преписка са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на преносимата система за видеоконтрол TFR1- M, които доказват, че към датата на установяване на нарушението, използваното автоматизирано техническо средство е било годно за употреба.

Представен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство, съобразно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и снимка на разположение на техническото средство съгласно изискването на чл.10,ал.3 от Наредбата.

Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Специалният закон - КЗ, препраща към ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ и е видно, че процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание

на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,

начините за доброволното й заплащане, които реквизити са коректно индивидуализирани в ЕФ.

В случая с лимитирания със жалбата логически минимум, оплакванията са фокусирани в тезата за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ поради изтичане на предвидената в чл.80,ал.1,т.5 НК обикновена погасителна давност за наказателно преследване.

На първо място и за пълнота следва да се посочи,че погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН намира тясно приложение само в производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният фиш е своеобразна и самостоятелна категория властнически акт, с комплексна процесуална роля и предназначение, която съчетава едновременно установителни и санкционни функции и притежава равноценен правен ефект с НП само досежно правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП . В този смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, защото в своята логическа процесуална същност той не е еквивалентен процесуален документ, нито на АУАН нито на НП. Поради комплексния характер на електронния фиш погасителната давност не може да бъде селектирано прилагана само по отношение на неговата установителна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , като неясно остава, как тя би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , чийто срок е също давностен. / в т.см. е актуалната съдебна практика в Решение № 5229 от 11.07.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 716/2024 г. Решение № 5844 от 29.05.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 791/2025 г. и др./

В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН . В т.см. и Решение № 1213 от 30.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1730/2023 г. „Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими.“

Независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност,в който аспект единствено изисква обсъждане възражението за изтичане на обикновената преследвателска давност по чл.80,ал.1,т.5 НК.Това възражение е основателно.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014 г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който, титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Доколкото в ЗАНН не е определен срок за погасителна давност, приложим в процедурата по издаване на електронния фиш, съдът счита за приложими посочените разпоредби от НК. Приложим е срокът по чл. 81, ал. 3 , във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.

В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето на ЕФ на 06.04.22 г., което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 НК, т. к. има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Процесният ЕФ е съставен на 06.04.2022 г., т. е. в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК спрямо датата на нарушението – 05.04.2022 г. ( чл. 80, ал. 3 НК ). С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла на 06.04.2025 г. преди връчване на ЕФ на жалбоподателя на 27.01.2026 г./съгласно приложената справка от АИС АНД на л.10/ В т.см. относно прекъсващите обикновената давност по чл.80,ал.1,т.5 НК дейности на надлежния орган по преследване виж и устойчивата практика на касационната инстанция Решение № 3812 от 24.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 190/2025 г. : „По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната на 05.10.2021 г. когато е изготвен фиша, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност, която изтича на 05.10.2024 г.“ Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК , независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , и към настоящия момент не е изтекла (изтича на 05.10.2026 година). Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар. обикновена давност).

По делото не са ангажирани доказателства, че давността е била прекъсвана след датата на съставяне на ЕФ 06.04.2022 г., поради което тригодишната обикновена погасителна давност изтича на 06.04.2025 г. След този момент са налице данни за предприети действия от категорията на прекъсващите давността с връчване на ЕФ на дата 27.01.2026 г., поради което съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла преди датата на връчване на електронния фиш и последният не може да породи правно действие, поради което следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Въззивната страна претендира и доказва разноски в размер на 200 евро. Във вр. с направеното в писменото становище от Началник сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас искане за намаляване поради прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от дружеството жалбоподател, съдът намира същото за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа:За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, а съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата : „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:

2. при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“,предвид което и претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение като определени под предвидения минимум не подлежат на намаляване.

Така мотивиран, съдът