Мотиви към Решение № 2927 от 1.8.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7391/2022 г.

МОТИВИ към Решение от 01.08.2022 г. по НAХД № 7391/2022 г. по описа на 9-ти състав на СРС. Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против обвиняемия Д. Г. К., с ЕГН: •••••••••• (и със снета по делото самоличност), за това, че на 29.10.2021 г., в гр.София, в сградата на Отдел „Пътна полиция”-СДВР, находяща се на ул.„Лъчезар Станчев” №4, пред.......... - мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР потвърдил неистина в 7 (седем) броя писмени декларации, които по силата на закон - чл.189, ал.5 от ЗДвП (“Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш, по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електроден фиш се анулира. “) се дават пред орган на властта - ОПП-СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (а именно, че на посочените в декларациите дати посочените автомобили са били във владение на К.И.А./ - Декларация вх.№УРИ 433200- 110189/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 02.09.2019г. в 12: 19 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110218/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 19.12.2019г. в 19: 09 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110225/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 11.08.2020г. в 10: 05 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110222/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 23.09.2020г. в 20: 14 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110218/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 28.08.2020г. в 14: 12 ч. лек автомобил с рег. №... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200- 110216/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 05.05.2020г. в 13: 23 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110222/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 29.01.2020г. в 16: 40 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.) - престъпление по състава на чл. 313, ал.1 НК. В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител. Обвиняемият Д. Г. К., редовно призован, се явява лично в заседанието пред съда. Представлява се от надлежен процесуален представител – назначеният от съда защитник адвокат В.Д.. Защитникът на обвиняемия инвокира доводи, от които съдът следва да приеме, че са налице предпоставките за приложение на института на чл.78а НК. Обвиняемият К. прави искане за минимален размер на глобата, която съдът ще следва да му наложи. В правото си на последна дума, обвиняемият моли за снизхождение и минимално по размер наказание. Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: I. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт): Обвиняемият Д. Г. К., е роден на.... в гр...... гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ в гр.София, ..., ЕГН: ••••••••••. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание към 29.10.2021 г. и след тази дата до настоящият момент. Обвиняемият К. притежавал четири леки автомобила – 1.). л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. №...; 2.). л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. №..., 3.). л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. №... и 4.). л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. №.... Обвиняемият К. не е предоставял за ползване тези автомобили на свидетеля К.И.А., дори последният да работел във таксиметровата фирма на обвиняемия К., шофирайки друг автомобил. Обвиняемият К., обаче, разполагал с личните данни на свидетеля Ангелов. На 29.10.2021 г. обвиняемият К. отишъл в сградата на СДВР-ОПП с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4. Същият попълнил и подписал собственоръчно пред свидетеля.......... – мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР седем на брой декларации, в които отразил неистини, а именно в: 1.). Декларация вх.№УРИ 433200-110189/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 02.09.2019г. в 12: 19 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); 2.). Декларация вх.№УРИ 433200-110218/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 19.12.2019г. в 19: 09 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); 3.). Декларация вх.№УРИ 433200-110225/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 11.08.2020г. в 10: 05 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); 4.). Декларация вх.№УРИ 433200-110222/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 23.09.2020г. в 20: 14 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); 5.). Декларация вх.№УРИ 433200-110218/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 28.08.2020г. в 14: 12 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); 6.). Декларация вх.№УРИ 433200-110216/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 05.05.2020г. в 13: 23 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); 7.). Декларация вх.№УРИ 433200-110222/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 29.01.2020г. в 16: 40 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.) След като попълнил и подписал тези седем декларации с посочените обстоятелства, обвиняемият К. ги предал на свидетеля Атанасов за входиране в деловодството на СДВР-ОПП. Въз основа на тези декларации административно наказващият орган по ЗДвП имал правомощия да прецени дали да издаде електронни фишове, с които да ангажира административно- наказателната отговорност на свидетеля Ангелов за извършени административни нарушения по ЗДвП с изброените по-горе четири автомобила, които били собственост на обвиняемия К.. АНО издал в последствие седем на брой електронни фиша срещу свидетеля Ангелов. Същият получил фишовете и подал жалба до СРП, тъй като никога не е бил управлявал четирите леки автомобила – 1.). л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. №...; 2.). л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. №..., 3.). л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. №... и 4.). л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. №..., на датите, отразени в електронните фишове на посочените в тях инкриминирани участъци. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин и непротиворечиво въз основа събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели К.И.А., ИСБ., ЗЙК., ЦВТ., РИК., ДАЧ, и.........., експертни справки и приложените по делото инкриминирани декларации. Показанията на посочените свидетели са пълни, последователни, изчерпателни, кореспондиращи, взаимодопълващи, добросъвестни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. От показанията на тези свидетели, поставени в основата на установената фактическа обстановка ясно се установява механизмът на извършване на престъплението, неговият автор, установяват се датата и часът на извършването на престъплението, мястото където е извършено. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли по повод на събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни фактори. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по- късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са писмени и гласни доказателствени средства. Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на извършеното процесуално-следствено действия по извършени чрез процесуалния инструментариум на НПК способи на доказване за събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че свидетелските показания на разпитаните свидетели, посочени по-горе не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която е обвинен от СРП. Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват извършеното от обвиняемия противоправно деяние, за което е обвинен от представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните доказателства. Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия и о станалите доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК. II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото): Настоящият съд намира, че обвиняемият Д. Г. К. е осъществил състава на престъплението по престъпление по чл.313, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП. Аргументите на настоящия съд са следните: Безспорно е установено съгласни събраните по реда и способите на НПК писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че на 29.10.2021 г., в гр.София, в сградата на Отдел „Пътна полиция”-СДВР, находяща се на ул. „Лъчезар Станчев” №4, пред.......... - мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР обвиняемият К. е потвърдил неистина в 7 (седем) броя писмени декларации, които по силата на закон - чл.189, ал.5 от ЗДвП (“Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш, по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електроден фиш се анулира. “) се дават пред орган на властта - ОПП-СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (а именно, че на посочените в декларациите дати посочените автомобили са били във владение на К.И.А./ - Декларация вх.№УРИ 433200- 110189/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 02.09.2019г. в 12: 19 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110218/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 19.12.2019г. в 19: 09 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110225/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 11.08.2020г. в 10: 05 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110222/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 23.09.2020г. в 20: 14 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110218/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 28.08.2020г. в 14: 12 ч. лек автомобил с рег. №... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200- 110216/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 05.05.2020г. в 13: 23 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.); Декларация вх.№УРИ 433200-110222/29.10.2020г. (в която потвърдил неистина, че на 29.01.2020г. в 16: 40 ч. лек автомобил с рег.№... е бил във владение на К.И.А.) Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на деянието. Съдебната практика по отношение на характера на декларирането и на елементите от състава на чл. 313, ал. 1 от НК е постоянна и безпротиворечива (вж. р. № 812/2004 г. на ВКС, III НО, р. № 220/2010 г. на ВКС, I НО, р. № 522/1974 г. на ВС, I НО, ТР № 56/1986 г. на ОСНК на ВС, р. № 345/1974 г. на ВС, II НО, р. № 80/1996 г. на ВС, ВК и мн. др.). Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е налице, когато е потвърдена неистина или е затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по електронен път), която по силата на закон (съгласно Решение № 388 от 16.05.2005 г. на ВКС по н. д. № 801/2004 г., II н. о., докладчик съдията Елена Авдева), указ или постановление на Министерския съвет, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Чл. 313, ал.1 от НК криминализира лъжливото документиране в своя полза с цел противоправно постигане на изгодни правни последици от дееца в рамките на развитието на определен вид правоотношения. Съставът на престъплението не е осъществен, ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоятелства да не отговарят на истината, съгласно Решение № 345 от 28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о. Престъплението е формално (по аргумент от Решение № 220 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 168/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов) и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно деклариране. Писмените декларации по смисъла на чл. 313, ал. 1 НК са доказателства за отразените в тях обстоятелства по силата на закона. По ЗДвП такива декларации са тези по чл.189, ал.5 от ЗДвП, които се представят пред надлежен орган на властта от собственик на конкретно МПС, който не го е управлявал в конкретен ден, час и място, при което чрез попълнена от него декларация по визираната разпоредба се посочва кой е бил ползвателят на МПС в конкретния ден, час и място. Целта е административно-наказващия орган да прецени дали да ангажира административно-наказателната отговорност на ползвателя на лекия автомобил, както се отчита да е сторено със седемте на брой електронни фиша издадени срещу свидетеля К.И.А. въз основа на съставените от обвиняемия К. седем на брой инкриминирани декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Именно затова верността на съдържанието на декларациите се охранява с наказателна санкция по чл.313, ал.1 от НК. При невярното документиране се засягат отношенията, свързани с документооборота, съгласно Решение № 449 от 4.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 371/2008 г., III н. о., докладчик съдията Вероника Имова. В случая се охраняват като непосредствен обект на засягане обществените отношения в документирането в административно-наказателната дейност на наказващия орган по ЗДвП, независимо дали случаят се отнася до установяването на административно нарушение и неговият субект или случаят е маловажен. От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това. Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено наказание ЛОС до три години и глоба от 100.00 лева до 300.00 лева, а от извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди. Обвиняемият К. не представлява голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на административно наказание. В тази насока, съдът се позова на цялостна преценка на доказателствата по делото, на личността на обществената, на степента на обществена опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на преценката на подбудите и мотивите на обвиняемия при съобразяване и на занижената степен на обществената опасност на личността на дееца. При индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и трудова ангажираност. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност. Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като административно наказание се определя в съответствие с целите на административното наказание по ЗАНН. В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на административното наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели следва да бъде определено и наказанието на обвиняемия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума предвиден в закона, а именно глоба от 1000.00 (хиляда) лева. Така определено и в тези предели индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за постигане на целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй като се явява да е отговарящо на конкретната обществена опасност на извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Чрез него ще се отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо наказателното преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. В тази насока съдът не споделя, че следва да постанови оправдателен съдебен акт на основание чл.9, ал.2 НК Т.е. все пак наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на престъпленията, дори това наказание да е по правната си природа административно такова, а в случая е глоба в размер на 1000.00 лева. В заключение съдът се разпореди с веществените доказателства (декларации и видеозаписи) по делото и постанови същите да останат като част от доказателствените материали. Съдът се произнесе по разноските по чл.189, ал.5 от НПК и възложи същите в тежест на обвиняемия К.. При горните мотиви, съдът постанови своето решение. РАЙОНЕН СЪДИЯ: