Решение № 1777 от 17.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10619/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 7571 от 29.04.2025 г. по гр. д. № 61234 от 2024 г. Софийският районен съд е признал за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305 /правоприемник на преобразуваното чрез вливане „ДКУ-Инкасо“ ЕАД, ЕИК 204419026/ против Е. В. Б., ЕГН ••••••••••, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 от ТЗ, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 3/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК от 19.10.2023 г. по ч.гр.д. № 56371/2023 по описа на СРС, 160 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски. Подадена е въззивна жалба от ответника Е. В. Б., с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло. Поддържа се, че процесните записи на заповед не са подписвани от Е. В. Б., а районният съд е възприел обратен извод, ползвайки заключение на съдебно-графологична експертиза, което не е проверявало сравнителен материал на подписите. Освен това правото на участие на въззивника при приемане на експертното заключение било нарушено, тъй като пълномощникът му не е имал възможност да участва поради болест и въпреки това съдът е изслушал вещото лице. Поддържа се още, че СРС бил допуснал процесуално нарушение, като не е спрял делото, макар да било налице висящо наказателно производство във връзка с процесните записи на заповед. Навежда съображения, че никога не е получавал суми, поради което не дължи плащане по претенциите на ищеца. Настоява за отмяна на обжалваното решение. Ищецът „Дружество за касови услуги“ АД е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по изложени съображения. Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Н. С., който поддържа въззивната жалба и настоява за отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява от адв. С. Д., която поддържа отговора на въззивната жалба и иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски, за което се представят доказателства. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното. По заявление на „ДКУ-Инкасо“ ЕАД, ЕИК 204419026 СРС е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Е. В. Б., ЕГН •••••••••• за сума в общ размер от 60 000,00 лева, представляваща сбор от дължимите суми по 4 /четири/ броя записи на заповед /всеки от които за сумата от 15 000 лева/, издадени на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ- Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочените суми, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането. След подадено възражение от длъжника, „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305 /правоприемник на преобразуваното чрез вливане „ДКУ-Инкасо“ ЕАД, ЕИК 204419026/ е предявило против Е. В. Б., ЕГН ••••••••••, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 537, вр. чл. 463, ал. 1 от ТЗ за суми, както следва: 1/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 3/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издател Е. В. Б., поемател „ДКУ-Инкасо“ ЕАД /чийто правоприемник е „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК 175327305/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК от 19.10.2023 г. по ч.гр.д. № 56371/2023 по описа на СРС, 160 състав. Ищецът поддържа, че е правоприемник на преобразуваното чрез вливане „ДКУ- Инкасо“ ЕАД, ЕИК 204419026. Твърди, че с четири броя записи на заповед от 24.03.2023 г. /всеки от които за сумата от 15 000 лева/ ответникът се задължил, в качеството на издател, да заплати на дата 13.04.2023 г. сумите по записите на заповед. Твърди, че въпреки настъпване на падежа, плащане не било извършено. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват с твърдения, че ответникът изобщо не е подписвал, в качеството си на издател, процесните записи на заповед от 24.03.2023 г. Оспорва да е получавал на каквото и да било основание сумите, посочени в представените от ищеца записи на заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с оплакванията във въззивната жалба е необходимо да се добави следното. Неоснователни са възраженията на въззивника Б., че не е подписвал процесните записи на заповед, респективно че в нарушение на процесуалните правила районният съд е приел заключение на съдебно-графологична експертиза. Приетото от СРС заключение е категорично, че подписите, положени в процесните записи на заповед за издател, са изпълнени от ответника Е. В. Б.. Въззивният съд намира това заключение за обективно, обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице е използвало достатъчно сравнителни образци, а именно: подписи, полагани от ответника Б. в заявления за издаване на документи за самоличност, както и подписи, положени от ответника в пълномощни по делото, включително и оригинал на пълномощно по ч. гр. д. № 56371/2023 г. по описа на СРС. Ето защо, направените от вещото лице изводи са обосновани и не са налице основания за съмнения в тяхната правилност. Следва да се посочи, че след допускането на експертизата от СРС в първото открито съдебно заседания на 27.01.2025 г. ответникът е имал възможност да представи други сравнителни образци, каквито намери за добре. При приемането на експертизата в отсъствие на ответната страна СРС не е допуснал процесуално нарушение, като следва да се има предвид, че съдът веднъж е отложил изслушването на вещото лице именно по молба на процесуалния представител на ответника за отлагане на делото поради здравословни причини. След това отлагане на делото ответникът не е подавал друга молба, респективно не е изразявал становище към експертното заключение и не е проявявал желание да се изследват и други сравнителни образци, поради което законосъобразно в проведено на 28.04.2025 г. открито съдебно заседание СРС е изслушал и приел експертното заключение. На следващо място, въззивният съд намира, че не са били налице основания за спиране на делото, макар да са представени доказателства, че ответникът е привлечен към наказателна отговорност за длъжностно присвояване. Няма доказателства процесните записи на заповед да са свързани с извършеното присвоително престъпление, респективно и страните не са въвели възражение за каквото и да било каузално правоотношение между тях. Записът на заповед е абстрактна сделка, поради което е ирелевантно каква е причината за издаването му. Каузата се изследва само при изричното й въвеждане от страните, каквото в случая не е налице. Ето защо, е без значение за правилното решаване на делото какъв ще е изходът по обвинението срещу ответника Б.. Ирелевантно по отношение на така е предявените искове е и дали ответникът е получавал сумите, предмет на издадените записи на заповед, тъй като страните не са се позовали на конкретно каузално правоотношение. Предвид гореизложеното, въззивният съд се съгласява с изводите на първата инстанция, че процесните 4 бр. записи на заповед са издадени от ответника Е. В. Б. и съдържат всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление, поради което предявените искове по чл. 537, вр. чл. 463, ал. 1 ТЗ са основателни. С оглед на горното и поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва бъде осъден да му заплати доказаните разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 2786,54 евро /равняващи се на 5450 лв./. Воден от горното, Софийски градски съд