Решение № 8364 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1116/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118д, ал.1 и чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по жалба на „МАНЕКС СЪН“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна, представлявано от Н. С. М., чрез адв.Н. С., против предписание на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ с изх. № 26-00-318-3/18.03.2026г., с което на основание чл.155, ал.1, т.22, чл.118д, ал.1 и ал.2 ЗВ, вр. чл.109, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, на дружеството е предписано да изготви и представи в БДЧР проект за консервиране на водовземно съоръжение Сондаж Р-139х „Сук-Слънчево“, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], собственост на „Манекс сън“ АД, с цел възпрепятстване на нерегламентирано водовземане от него, като консервирането се извърши при демонтирано помпено и устиево оборудване, което следва да се отрази в проекта за консервация и при създадена техническа възможност за пломбиране. Жалбоподателят твърди, че има правен интерес да обжалва предписанието, т.к. със същото му се вменява задължение да извърши определени действия – изготвяне и представяне на проект за консервиране на водовземно съоръжение, т.е. предписанието е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Отделно сочи, че като собственик на посоченото водовземно съоръжение, с предписанието пряко се засягат правата му. По същество и позовавайки се на чл.155, ал.1, т.22 ЗВ и на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, ДВ, бр.61/2010г., изм. и доп. бр.55/2018г. твърди, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган и поради това е нищожен. В тази връзка сочи, че в хипотезите на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ – когато минералните води са предоставени на съответната община, компетентността за всички действия по Наредба № 1/10.10.2007г., съответно за стопанисване, поддръжка и контрол на водовземните съоръжения, е предоставена на кмета на съответната община и само той е компетентен, вкл. и по отношение консервирането на такива съоръжения. Твърди и допуснати нарушения на материалния закон, т.к. съгласно чл.109, ал.1 от Наредба № 1/10.10.2007г., консервиране на съоръжения за подземни води се извършва когато собственикът им предвижда същите да не бъдат ползвани. В случая дружеството, като собственик на монтираните водовземни съоръжения, планира същите да бъдат ползвани и е предприело всички законови действия в тази насока – по силата на Разрешително № 1109/07.08.2002г., изменено с Решение № 1109/19.03.2004г,. изменено с Решение № 104/26.01.2006г., продължено с Решение № 428/13.02.2002г., продължено с Решение № 1382/12.06.2014г., дружеството е осъществявало водовземане от подземни води чрез съществуващо водовземно съоръжение - тръбен кладенец – Сондаж Р-139х „СУК Слънчево“, изграден в [ПИ] по КККР на [населено място]. Преди изтичане на последното разрешително, дружеството е подало в БДЧР заявление с вх.№ РР-6283/05.03.2004г. за продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане. Според писмо изх.№ РР-6283/А6/20.01.2025г. на директора на БДЧР, преписката по това заявление е изпратена по компетентност на кмета на Община Аксаково, който следва да издаде разрешително за водовземане. По тези съображения твърди, че не са налице предпоставките за консервиране на процесното съоръжение по чл.109, ал.1 от Наредбата. Не са налице и предпоставките за консервиране по чл.109, ал.2 от Наредбата, т.к. в случая като част от оборудването на водовземното съоръжение, е монтирано помпено оборудване. Навеждат се и доводи, че в обжалвания акт не е спазено изискването за форма по чл.59, ал.2, т.7 АПК, т.к. липсва информация пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. По изложените съображения моли обжалваното предписание да бъде прогласено за нищожно, алтернативно – отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Н. С., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Ответната страна – Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрк. С. С. и юрк.П. П., които молят предписанието да се потвърди като законосъобразно, издадено от компетентен орган и в съответствие с материалните и процесуални правила. Във връзка с твърденията за нищожност на предписанието юрк.С. сочи, че същото е издадено на основание чл.155, т.10 ЗВ, във връзка с правомощията на директора на БДЧР да издава предписания, като изпълнява и държавната политика на басейново ниво, като стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия. Счита, че обстоятелството - че в издаденото предписание не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, не обуславя незаконосъобразност на същото, т.к. по арг. от чл.140, ал.1 АПК в този случай то подлежи на обжалване в двумесечен срок от връчването му. Юрк.П. моли съдът да съобрази, че в случая става въпрос за минерални води, посочени в Приложение 2 към ЗВ, според което процесният Сондаж Р-139 „Сук-Слънчево“ попада в находище № 100, което е в район „Североизточна България“, попадащо в компетентността на директора на Басейнова дирекция – издал предписанието. Кметът на Община Аксаково упражнява правата по управление, ползване и стопанисване на предоставената минерална вода в съответствие с изискванията на закона, вкл. на основание чл.52, ал.1, т.3, б. а) ЗВ издава разрешителни за водовземане от минерална вода в участъка на находището. Според Решение № 34/31.01.2019г. на министъра на околната среда и водите, директорът на БДЧР е контролиращ орган и дори само на това основание предписанието е издадено от компетентен орган. На основание чл.155, ал.1, т.10 ЗВ директорът на БДЧР изпълнява държавната политика на басейново ниво, като стопанисва водите - изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия, а на основание т.22 от същата разпоредба, издава предписания в рамките на компетентностите по ЗВ. По изложените съображения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Разрешително за водоползване № 1109/07.08.2002г. на министъра на околната среда и водите /л.70/, на основание чл.44, ал.1, чл.194, ал.1 и 2 и § 13, ал.3 ЗВ, и във връзка с чл.52, ал.1 и 2 и чл.84 от Наредба № 1/07.07.2000г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, на „СУК“ АД, [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна, е разрешено водоползването с цел – за животновъдство и питейно битови нужди, на: подземен воден обект – Малм-валанжски водоносен хоризонт; водовземно съоръжение – тръбен кладенец Р-139х, с дълбочина 1096м.; място на ползване на водата – [населено място], общ.Аксаково, „Свинеугоителен комплекс“ – „СУК“ АД; категория на подземните води – І категория, съгласно чл.84 от Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води. Срок на действие на разрешителното – 07.08.2002г. – 07.08.2008г. Разрешителното за водоползване е изменено с Разрешение № 1109/19.03.2004г. /л.72/, Разрешение № 1109/26.01.2006г. /л.75/. С Решение № 104/26.01.2006г. /л.77/ на директора на БДЧР е променен титулярът на Разрешително за водоползване № 1109/07.08.2002г. – „МАНЕКС СЪН“ АД. С Решение № 428/13.02.2009г. на директора на БДЧР /л.73/, срокът на действие на Разрешително № 1108/07.08.2002г., с изменения от 19.03.2004г. и 26.01.2006г., е продължен до 07.08.2014г., както и са направени изменения и допълнения по разрешителното. С Решение № 1382/12.06.2014г. /л.80/, срокът на действие на Разрешително № 1108/07.08.2002г., изменено с Решение № 1109/19.03.2004г., изменено с Решение № 104/26.01.2006г., продължено с Решение № 428/13.02.2009г., е продължен до 07.08.2024г. С Решение № 34/31.01.2019г. /л.113/, по заявление на кмета на Община Аксаково вх.№ 08-00-33/16.01.2019г. и на основание § 133, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ, бр.61/2010г., изм. и доп. бр.55/2018г.), във връзка с одобрен от министъра на околната среда и водите Списък на находищата на минерални води – изключителна държавна собственост и обособени участъци по т.31, 99, 100, 101 и 102 от находищата по приложение № 2 ЗВ, които през 2019г. могат да бъдат предоставени за безвъзмездно управление и ползване от съответните общини, министърът на околната среда и водите предоставил за срок до 01.01.2036г. безвъзмездно на Община Аксаково за управление и ползване участък „Аксаково – област Варна, община Аксаково“ от находище № 100 район „Североизточна България“ – подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20°С – изключителна държавна собственост, вкл. съоръженията разкриващи минерална вода в участъка. Границите на обособения участък съвпадат с административните граници на Община Аксаково. Правата и задълженията на Община Аксаково са посочени в т.2 от решението, а съгласно т.6 от същото, контролът по упражняването им се осъществява от директора на БДЧР, в т.ч. чрез оправомощени лица. С вх.№ РР-6283/05.03.2024г. /л.42/, на основание чл.72, ал.1, т.2, чл.78 и чл.79, ал.2 и 3 ЗВ и чл.172 – 174 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, „МАНЕКС СЪН“ АД подало до директора на БЧРД заявление за продължаване срока на действие на Разрешително № 1109/07.08.2002г., изменено с Решение № 1109/19.03.2004г. и Решение № 104/26.01.2006г., продължено с Решение № 428/13.02.2009г. и Решение № 1382/12.06.2014г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от сондаж Р-139х „Сук – Слънчево“, с дълбочина 1096м., находящ се в ПИ с ид.••••по КККР на [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна, собственост на дружеството. Към заявлението били представени документ за платена държавна такса и анализирана документация от проведен собствен мониторинг на подземните води – Протоколи за вземане на проба № 645-ПВ/22.08.2023г. и № 646-ПВ/22.08.2023г., и Протоколи за изпитване № 645-ПВ/23.08.2023г., № 646/25.08.2023г. и № 646-НА-ПВ/25.08.2023г. - на Лабораторен изпитвателен комплекс към „ВиК“ Варна /л.42-48/. С писмо рег. № РР-6283-А1/13.05.2024г. /л.53/ директорът на БДЧР уведомил „МАНЕКС СЪН“ АД, че съгласно ПУРБ 2016 - 2021г. и във връзка с § 6 ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ, бр.20/11.03.2022г., доп. с ДВ, бр.66/2023г., в сила от 01.01.2023г.) описаното в заявлението водовземно съоръжение попада в подземно водно тяло с код BG2Ж000J3U1040 – Карстови води в малм-валанжа (топли минерални води) Находище № 100, Район „Североизточна България“, вписано в регистъра на водовземните съоръжения за стопанска дейност по чл.118г. ЗВ, воден от БДЧР (студени води) с рег. № 25204100085/12.03.2007г. За коректното определяне на водното тяло - BG2Ж000J3U1040 или BG2Ж000J3U1041, е необходимо да се извърши допълнителен анализ на подземните води от акредитирана лаборатория за изследване на топли и студени води в присъствието на представител на БДЧР, с цел потвърждаване или промяна на посочените данни за температурата на подземните води. Посочено е, че за продължаване на процедурата е необходимо „МАНЕКС СЪН“ АД да осигури възможност за извършване на 72-часова проба на съоръженията. Дадени са указания и срок за отстраняване на констатирани нередовности по заявлението. С писмо вх.№ РР-6283/А2/18.06.2024г. /л.54/, дружеството уведомило БДЧР за датата на часа на провеждане на 72-часови проби. С писмо изх.№ 2623/09.07.2024г. /л.50/, „МАНЕКС СЪН“ АД представило протоколи от изпитване от № 1030 до № 1102/01.07.2024г., издадени от „Лемна Екоинвест – България“ АД, притежаващо сертификат за акредитация № 118ЛИ/31.01.2024г., валиден до 30.07.2025г., ведно с коригирано заявление. Впоследствие от „Лемна Екоинвест – България“ АД били изготвени и Протоколи от изпитване от № 2105 до № 2119/01.11.2024г., според които водите от сондаж Р-139х „Сук – Слънчево“ са с температура над 20°С. С писмо изх.№ РР-6283/А5/17.01.2025г. /л.49/ директорът на БДЧР уведомил „МАНЕКС СЪН“ АД, че установената температура на водите – над 20°С, повдига съмнения, че същите са минерални, поради което на основание чл.33, ал.2 ЗАНН, вр. чл.353з НК, преписка изх.№ 26-00-10066-(А5)/01.10.2024г. е изпратена в Районна прокуратура – Варна. С писмо изх.№ 26-00-10066-(А10)/18.02.2024г. е получено постановление от РП – Варна /л.39/, с което е отказано образуване на наказателно производство, и преписката по заявлението се възобновява служебно. С писмо изх.№ РР-6283/А6/20.01.2025г. /л.41/, с копие до „МАНЕКС СЪН“ АД, директорът на БДЧР изпратил преписката по заявление № 6283/05.03.2024г. на кмета на Община Аксаково – по компетентност, съгласно правата, предоставени с Решение № 34/31.01.2019г. на министъра на околната среда и водите. С Решение № 9/24.01.2025г. директорът на БДЧР /л.37/, на основание чл.118г, ал.3 ЗВ и чл.112, ал.3 и чл.83, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, разпоредил Сондаж Р-139х „Сук – Слънчево“ с дълбочина 1096м, находящ се в ПИ с ид.67489.20.287 по КККР на [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна да бъде отписан от Регистъра на водовземните съоръжения за стопанска дейност по чл.112, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2007г. и да бъде вписан в Регистъра на съоръжения за минерални води по чл.83, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2007г. С писмо изх.№ 2837/22.01.2026г. /стр.22 от пр./, дружеството уведомило министъра на околната среда и водите, че компетентните органи от Община Аксаково не са предприели указаните им действия и към момента разрешителното не е актуализирано, поради което следва да се укаже на коя институция следва да се представи декларация и да се заплати таксата в законоустановения срок. С писмо изх.№ 26-00-1331-3/28.01.2026г. /стр.21 от пр./, зам.-министърът на околната среда и водите указал, че съгласно § 9 ПЗР на ЗВ до произнасяне по заявлението за продължаване на разрешителното, таксата следва да се заплаща на Община Аксаково. С писмо изх.№ 2844/29.01.2026г. /стр.11 от пр./ и писмо изх.№ 2851/19.02.2016г. /стр.8 от пр./, „МАНЕКС СЪН“ АД представило на кмета на Община Аксаково, съответно декларация за дължимите такси за 2025г. и доклад за 2025г. по чл.48, ал.1, т.12 ЗВ. Цялата преписка по заявление № 6283/05.03.2024г. е представена по делото от кмета на Община Аксаково в изпълнение на Определение № 6474/21.05.2026г. със С.д. № 12181/09.06.2026г. и по нея няма данни за произнасяне по искането за продължаване на разрешителното. С писмо изх.№ 26-00-318-2/18.03.2026г. /стр.5 от пр./ директорът на БДЧР уведомил „МАНЕКС СЪН“ АД, че сондаж Р-139х „Сук – Слънчево“ е вписан в регистъра на съоръженията за минерални води по чл.83, ал.2, т.3 от Наредба № 1/10.10.2007г., след издадено Решение № 9/24.01.2025г. и съгласно чл.13, ал.1, т.4 ЗВ и Наредба № 1/10.10.2007г., водовземното съоръжение е принадлежност към минералната вода и подлежи на вписване в акта за изключителна държавна собственост. Към момента активите на минерален сондаж Р-139х „Сук-Слънчево“ не са предадени на БДЧР за завеждане и стопанисване, както и за включването на съоръжението в акта за изключителна държавна собственост. Предоставен е 10-дневен срок за определяне на представители за участие в комисия за съставяне на приемо-предавателен протокол за определяне състоянието на сондажа, с цел вписването му в активите на БДЧР. С писмо изх.№ 26-00-318-3/18.03.2026г. /стр.2/, директорът на БДЧР уведомил „МАНЕКС СЪН“ АД, че с цел предотвратяване на нерегламентирано водовземане от сондажа до издаване на Разрешително за водовземане на минерални води, е необходимо да се извърши консервация на водовземното съоръжение. Поради това на основание чл.155, ал.1, т.22, чл.118д, ал.1 и ал.2 ЗВ, вр. чл.109, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/10.10.2007г. на дружеството е дадено предписание да изготви и представи в БДЧР проект за консервиране на водовземно съоръжение Сондаж Р-139х „Сук-Слънчево“, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна, собственост на „Манекс сън“ АД с цел възпрепятстване на нерегламентирано водовземане от него. Указано е консервирането да се извърши при демонтирано помпено и устиево оборудване, което следва да се отрази в проекта за консервация и при създадена техническа възможност за пломбиране. С писмо изх.№ 2865/27.03.2026г. /л.16/ дружеството уведомило министъра на околната среда и водите, че въпросният сондаж е единственият източник за захранване с вода на свинекомплекса на „МАНЕКС СЪН“ АД и поставило въпроси за компетентността на директора на БДЧР да дава предписания за консервацията му, съответно за спазването на изискванията на чл.109, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/10.10.2007г. С писмо изх.№ 2866/30.03.2026г. и във връзка с писмо изх.№ 26-00-318-2/18.03.2026г. /л.13/, „МАНЕКС СЪН“ АД уведомило директора на БДЧР, че счита водовземното съоръжение за своя собственост, т.к. е включено в капитала на дружеството към 1997г. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспореното предписание, срещу годен за обжалване административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 ЗВ – предписание на директора на БДЧР по чл.155, ал.1, т.22 ЗВ, вр. чл.109, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 1/10.10.2007г. за изготвяне и представяне на проект за консервиране на водовземно съоръжение, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Спорът между страните е формиран по въпросите дали обжалваното предписание и издадено от компетентен орган, дали съдържанието му отговаря на изискванията по чл.59, ал.2 АПК, както и дали са били изпълнени условията по чл.109 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, за даване на основание чл.155, ал.1, т.22 ЗВ от директора на БДЧР на предписание на жалбоподателя да изготви и представи проект за консервиране на водовземно съоръжение Сондаж Р-139х „Сук – Слънчево“, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], с цел възпрепятстване на нерегламентирано водовземане от него? За разрешаването на спорните между страните въпроси, съдът съобрази от правна страна следното: Собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения, са уредени в Закона за водите /ЗВ/. Съгласно чл.3, т.2 ЗВ, подземните, включително минералните води, са води на територията на страната. Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите (чл.5 ЗВ). Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица (чл.6 ЗВ). Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво (чл.9 и чл.148, ал.1 ЗВ). Съгласно § 1, ал.1, т.30 ДР на ЗВ, „управление на водите“ включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазване от вредното им въздействие. Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите, а в случаите по чл.148а, ал.1 - съвместно с министъра на външните работи (чл.150 ЗВ). За басейново управление на водите в районите за басейново управление по чл.152 се създават: 1. басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите и 2. басейнови съвети (чл.153 ЗВ). Държавната политика на басейново ниво се изпълнява от директора на басейнова дирекция, в т.ч. като стопанисва водите - изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия (чл.155, ал.1, т.10 ЗВ) и издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон (чл.155, ал.1, т.22 ЗВ). Съгласно чл.11, т.3 ЗВ и чл.13, ал.1, т.4 ЗВ, публична държавна собственост са подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост, както и водовземните съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост. Минералните води по списък съгласно Приложение 2, неразделна част от ЗВ, са изключителна държавна собственост (члл.14 ЗВ). Водовземни съоръжения за минерални води по чл.13, ал.1, т.4 могат да се изграждат от държавата, общини, когато са им предоставени за управление минерални води, изключителна държавна собственост, както от и за сметка на лицата, на които е предоставено право за водовземане от минерални води, чрез ново съоръжение по реда на този закон или концесия за добив на минерална вода (чл.17а, ал.1 ЗВ). Лицата по чл.17а, ал.1 ЗВ, предават съоръженията безвъзмездно на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице, които предприемат действия пред министъра на регионалното развитие и благоустройството за включване на съоръжението в акта за изключителна държавна собственост на минералната вода от съответното находище (чл.17а, ал.3, т.2 ЗВ) и стопанисват съоръжението за целия период, за който е предоставено правото на водоползване (чл.17а, ал.3, т.2 ЗВ). Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект (чл.39 ЗВ). Съгласно § 1, ал.1, т.7 ДР ЗВ, „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а съгласно § 1, ал.1, т.80 ДР ЗВ, „водоползване“ са водните услуги заедно с всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и земеползване, за която при характеризирането на водните тела, извършено при условията на наредбите по чл.135, ал.1, т.2 и 9, е установено, че оказва значително въздействие върху състоянието на водите, и които се вземат предвид при изпълнението на икономическия анализ по чл.192, ал.2, т.1. Водовземането се извършва въз основа на разрешително (чл.44, ал.1 ЗВ). Водовземането от повърхностни или подземни води, се извършва въз основа на разрешително за ползване на воден обект (чл.46, ал.1, т.1, буква „ж“ ЗВ). Концесия за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, се предоставя след извършване на подготвителни действия и провеждане на процедура (чл.47, ал.1 ЗВ). Съгласно § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, ДВ, бр.61/2010г., изм. и доп., бр.55/2018г., министърът на околната среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години от влизането в сила на този закон минералните води от находищата или от обособен участък от находище по приложение № 2 към чл.14, т.2, от които не са предоставени: 1. концесии за добив на минерална вода и не са подадени молби за предоставяне на концесии за минерални води; 2. разрешителни за водовземане за питейно-битово водоснабдяване на повече от една община; 3. разрешителни за ползване на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището. Съгласно чл.52, ал.1, т.3, буква а) ЗВ, разрешително за водовземане от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, разрешителното се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет. Разрешително за водовземане от находищата на минерални води - изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, се издава от кмета на общината след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция по отношение на параметрите на водовземането. Съгласуването се извършва преди подготовката на съобщението за откриване на процедурата за издаване на разрешителното (чл.52, ал.3 ЗВ). Съдържанието на разрешителното за водовземане по чл.44 и разрешителното за ползване на воден обект по чл.46, е регламентирано в чл.56 ЗВ, като съгласно ал.1, т.12 от с.р., в разрешителното се посочва срокът на неговото действие. Действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл.52, ал.1 в предвидените по чл.79 ЗВ случаи. Разрешителните за водовземане се изменят и продължават по реда и при условията на чл.72 - 78а от Закона за водите и при предоставяне на анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води (чл.172 от Наредба № 1/2007г.). По арг. от чл.76, ал.1 ЗВ, органът по чл.52, ал.1 издава решение за изменение, продължаване или отказ, в едномесечен срок от обявлението по чл.62а. Според чл.76, ал.2 ЗВ, когато трябва да се поиска съгласуване или мнение на друг орган или е необходимо да се реши въпрос от неговата компетентност, срокът по ал. 1 спира да тече до неговото решаване. Заявление за продължаване срока на действие на разрешителното се подава преди изтичането му пред органа по чл.52, ал.1, който продължава срока на действие на разрешителното при изпълнение на условията по чл.78, ал.2 ЗВ, а именно: 1. молбата е подадена в срока по ал.1; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Според ал.3 на с.р., разпоредбите на ал.1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително. Съгласно чл.78а ЗВ, не се разрешава изменение и продължаване по чл.78, ал.3, продължаване по чл.78, ал.2 или преиздаване на разрешителното по чл.79, ал.3 при: 1. неплатени такси по чл.194 по съответното разрешително, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени; 2. неплатени глоби или санкции по чл.200 съгласно влязло в сила наказателно постановление, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Съгласно чл.118г, ал.3 ЗВ, директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални, води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са: 1. оборудвани за експлоатация; 2. необорудвани за експлоатация, включително определените като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в находищата на минерални води; 3. консервирани; 4. ликвидирани; 5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Специфичните изисквания за проучването и ползването на подземните, в т.ч. и минералните води и опазването им от замърсяване и влошаване, са регламентирани с Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, издадена на основание чл.135, т.2 ЗВ, вр. § 144, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, ДВ, бр.65/2006г., от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на икономиката и енергетиката. Съгласно чл.90, ал.1 от Наредба № 1/2007г., съоръженията за подземни води с изключение на съоръженията за минерални води са недвижими вещи, трайно свързани с поземления имот, в който са изградени. Съоръженията за минерални води са недвижими вещи, принадлежност към минералната вода (чл.90, ал.2 от Наредбата) и се включват в отделни регистри, привързано към находището на минерални води, в което са изградени (чл.90, ал.5 от Наредбата). Когато собственикът на съоръжения за подземни води предвижда същите да не бъдат ползвани, се извършва консервиране на съоръженията (чл.109, ал.1 от Наредба № 1/2007г). Консервиране се извършва за съоръжения, в които не е монтирано или от които е демонтирано помпеното оборудване (ал.2 на чл.109). Консервиране на съоръжения се осъществява въз основа на проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, осигуряващ: 1. преустановяване на черпенето; 2. възможност за пломбиране на съоръженията (чл.109, ал.3). Басейновата дирекция съставя протокол за консервиране на съоръженията, който съдържа данни за: 1. начина на консервирането на съоръжението; 2. пломбирането на съоръжението (чл.109, ал.4). Съгласно чл.118д, ал.1 ЗВ, консервирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик. При така действащата нормативна уредба и при извършване на проверката по чл.168, вр.чл.146 АПК, съдът приема от правна страна, следното: Обжалваното предписание е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 ЗВ, която регламентира правомощие на директора на басейнова дирекция, на когото е възложено да изпълнява държавната политика на басейново ниво, да издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Тази компетентност в случая произтича от разпоредбата на чл.155, ал.1, т.10 ЗВ, според която директорът на басейнова дирекция стопанисва водите - изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия. Директорът на БДЧР е и органът, на който с т.6 от Решение № 34/31.01.2019г. министърът на околната среда и водите е възложен контрола по упражняването на правата и задълженията на Община Аксаково за управлението и ползването на минералната вода от участъка на находището под № 100 в Приложение 2 към ЗВ – „Аксаково – обл.Варна, общ.Аксаково“. Отделно, с разпоредбите на чл.109, ал.3 от Наредба № 1/10.10.2007г. и чл.118д, ал.2 ЗВ на директора на БДЧР са възложени конкретни правомощия във връзка с консервацията на водовземните съоръжения, поради което съдът приема, че предписанието за изготвяне и представяне на проект за консервиране на водовземно съоръжение Сондаж Р-139х „Сук-Слънчево“, е издадено от компетентен орган. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че компетентността за издаване на процесното предписание е на кмета на Община Аксаково, т.к. с Решение № 34/31.01.2019г. на министъра на околната среда и водите, управлението и ползването на участък № 100 от Приложение 2 към ЗВ – „Аксаково – обл.Варна, общ.Аксаково“ е предоставен за управление и ползване безвъзмездно на Община Аксаково за срок до 01.01.2036г. По арг. от чл.78, вр. чл.52, ал.1, т.3, буква а) ЗВ и съобразно разпоредбите на чл.155, ал.1, т.22 ЗВ и чл.109 от Наредба № 1/10.10.2007г., това решение има отношение само за определяне на органа, компетентен да издава разрешителни и решения за тяхното изменение или продължаване. За упражняване на правомощията на директора на БДЧР по чл.155, ал.1, т.10 и 22 ЗВ, вр. чл.109 от Наредба № 1/2007г. не е определящ факта, че правомощията за продължаване на разрешителното се упражняват от кмета на Община Аксаково по силата на Решение № 34/31.01.2019г. на министъра на околната среда и водите, вр. § 133, ал.7 ПЗР на ЗВ. По изложените съображения не кметът, а директорът на БДЧР е компетентният да издаде оспореното предписание орган. Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато съществено нарушение на изискванията за съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.7 АПК – поради непосочване в предписанието пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Както основателно сочи процесуалният представител на ответна страна, при такова нарушение се прилага правилото по чл.140, ал.1 АПК за удължаване срока за обжалване на два месеца. В случая допуснатото нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.7 АПК не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, т.к. жалбата до съда е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Обжалваното предписание обаче е издадено при допуснати други съществени нарушения на закона, в несъответствие с неговата цел и при нарушение на принципите за законност (чл.4 АПК), служебно начало (чл.9 АПК), добросъвестност и съразмерност (чл.6, ал.1, ал.3 и 5 АПК). Не се спори, че жалбоподателят е титуляр на Разрешително за водоползване № 1109/07.08.2002г. на министъра на околната среда и водите, считано от изменението му с Решение № 104/26.01.2006г. Разрешителното неколкократно е било продължавано и изменяно, като съобразно Решение за продължаване № 428/13.02.2009г. разрешителното е със срок до 07.08.2024г. В изпълнение на изискването на чл.78, ал.1 ЗВ, „МАНЕКС СЪН“ АД е подало своевременно (преди изтичане на срока) заявление вх.№ РР-6283/05.03.2024г. за продължаване на срока на разрешителното. Към датата на подаване на заявлението, описаното в него водовземно съоръжение е било отнесено към подземно водно тяло с код BG2Ж000J3U1040 – Карстови води в малм-валанжа (топли минерални води), Находище № 100, Район „Североизточна България“, и е било вписано в регистъра на водовземните съоръжения за стопанска дейност по чл.112, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2007г. – така в писмо рег. № РР-6283-А1/13.05.2024г. С посоченото писмо на заявителя са давани указания за извършване на допълнителен анализ на температурата на водата, в резултат на който е установено, че същата е над 20°С. При тези резултати, с Решение № 9/24.01.2025г. директорът на БДЧР на основание чл.118г, ал.3 ЗВ и чл.112, ал.3 и чл.83, ал.2, т.3 ЗВ е разпоредил отписване на сондажа от регистъра на водовземните съоръжения за стопанска дейност и вписването му в Регистъра на съоръженията за минерални води по чл.83, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2007г. Тъй като с Решение № 34/31.01.2019г. на министъра на околната среда и водите управлението и ползването на участък № 100 от Приложение № 2 към ЗВ – „Аскаково – обл.Варна, общ.Аксаково“ е предоставено безвъзмездно на Община Аксаково за срок до 01.01.2036г., компетентен да се произнесе по заявлението за продължаване срока на разрешителното съгласно чл.78, ал.1 и чл.52, ал.1, т.3, буква а) ЗВ е кметът на Община Аксаково – на който именно с писмо № РР-6283/А6/20.01.2025г. директорът на БДЧР е изпратил заявлението на жалбоподателя за продължаване на Разрешително № 1109/07.08.2002г. При горните безспорни факти, неправилно директорът на БДЧР е приел, че са налице материалноправните предпоставки за даване на предписание за изготвяне и представяне на проект за консервиране на процесното съоръжение от страна на „МАНЕКС СЪН“ АД. Съгласно чл.109, ал.1 от Наредба № 1/2007г., консервиране на съоръжения за подземни води се извършва, когато собственикът им предвижда същите да не бъдат ползвани. Според ал.2 на с.р., консервиране се извършва за съоръжения, в които не е монтирано или от които е демонтирано помпеното оборудване. Първата алинея на цитираната разпоредба определя основанието (предпоставката) за консервиране – намеренията на собственика да не използва съоръжението за подземни води. Втората алинея на чл.109 не регламентира самостоятелно основание за консервиране, а само описва състоянието на съоръжението, при което може да се извърши консервацията – с демонтирано помпено оборудване. В този смисъл и дефиницията по § 1, ал.1, т.78 ДР ЗВ указва, че „консервирано водовземно съоръжение за подземни води“ е съоръжение, за което временно е преустановено черпенето, не е оборудвано за експлоатация, но е запазена възможността за бъдещата му експлоатация. Съгласно чл.118д, ал.1 ЗВ, консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик, като дейностите се изпълняват по проект, одобрен от директора на БДЧР (ал.2 на с.р.). При издаване на обжалваното предписание директорът на БДЧР не се е мотивирал защо идентифицира именно дружеството като субект на задължението, вменено с процесното предписание. От една страна съгласно чл.14 ЗВ, минералните води по списък съгласно Приложение 2 към ЗВ са изключителна държавна собственост, а съгласно чл.13, ал.1, т.4 ЗВ и чл.90, ал.2 от Наредба № 1/2007г. съоръженията за минерални води – изключителна държавна собственост, са публична държавна собственост и принадлежност към минералната вода. Лицата по чл.17а, ал.1 ЗВ са длъжни да предадат тези водовземни съоръжения безвъзмездно на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице за предприемане на действия за включването им в акта за изключителна държавна собственост, както и да ги стопанисват за целия период, за който е предоставено правото на водоползване (чл.17а, ал.3, т.2 ЗВ) - в този смисъл е и писмо изх.№ 26-00-318-2/18.03.2026г., с което е указано предприемането на действия по предаване на активите на минералния сондаж и включване на съоръжението в акта за изключителна държавна собственост. Правото на собственост на държавата възниква по силата на закона, а съгласно чл.5, ал.1 и ал.3 от Закона за държавната собственост, актът за държавна собственост само удостоверява „възникването, изменението и погасяването“ на правото на собственост на държавата и няма правопораждащо действие. От друга страна, с писмо изх.№ 2866/30.03.2026г. „МАНЕКС СЪН“ АД изрично е уведомило директора на БДЧР, че счита водовземното съоръжение за своя собственост, т.к. е включено в активите му към 1997г. С обжалваното предписание, в противоречие на приетото с издаденото в същия ден писмо, директорът на БДЧР е заключил, че задължението за изготвяне и представяне на доклад за консервирането следва от качеството на дружеството на собственик и ползвател на съоръжението. В контекста на изискванията на чл.118д ЗВ, изразеното посредством двете писма от 18.03.2026г. вътрешното противоречие относно собствеността върху съоръжението и липсата на мотиви защо именно дружеството следва да изготви проекта, сочи на съществен порок на волята на административния орган, водеща до неяснота относно фактическото основание за издаване на обжалвания акт. Не е изпълнен и фактическият състав на чл.109 от Наредба № 1/2007г. От съдържанието на разпоредбата следва, че консервирането е техническа мярка, която се предприема когато собственикът предвижда съоръжението временно да не се използва. Тази предпоставка в случая не е налице, т.к. не се установява намерение съоръжението да не бъде използвано временно, както от страна на „МАНЕКС СЪН“ АД, така и от страна на Държавата, съответно Община Аксаково, на която през 2019г. е предоставено управлението и ползването на участък № 100 от Приложение 2 към ЗВ – Аксаково, обл.Варна, общ.Аксаково. Цялостното поведение на жалбоподателя в хода на проведеното административно производство сочи на негово трайно и последователно намерение да продължи да използва сондажа – дружеството е инициирало процедура по продължаване срока на разрешителното преди неговото изтичане, изпълнявало е указанията на административните органи, представяло е допълнително документи и е настоявало за произнасяне по подаденото от него заявление. Самият факт, че е подадено заявление по чл.78 ЗВ за продължаване срока на разрешителното от 2002г. е несъвместим с извод, че титулярът на разрешителното предвижда съоръжението да не бъде използвано занапред. Такова намерение не се установява и по отношение на държавата, т.к. макар от нейно име с обжалваното предписание да е манифестирано желание съоръжението да бъде консервирано, то не е защото намерението е да не бъде използвано временно, а да се предотврати нерегламентираното водовземане до издаване на разрешително. Необходимостта от предотвратяване на „нерегламентирано водовземане“ сама по себе си не обуславя задължение за изготвяне на проект и консервиране. Разпоредбите на чл.118д ЗВ и чл.109 от Наредба № 1/2007г. не създават самостоятелно правно основание за налагане на такава мярка във всички случаи, когато липсва действащо разрешително – изобщо, или ако не е приключила процедурата по неговото продължаване. Законът за водите предвижда специфичен режим за разрешаване, изменение и продължаване действието на разрешителните – чл.72 – чл.78а ЗВ, и в рамките на съответния режим компетентният орган следва да извърши преценка за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 ЗВ и да постанови съответното решение, или отказ. В този контекст обжалваното предписание не съответства на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност по чл.6, ал.3 и 5, вр. ал.1 АПК. Жалбоподателят е задължен да изготви проект за консервиране, което следва да бъде извършено при демонтирано помпено и устиево оборудване и при създадена техническа възможност за пломбиране. Съобразно мотивите на предписанието – да се предотврати нерегламентирано водовземане от сондажа до издаване на разрешително, така предписаните действия фактически водят до преустановяване използването на съоръжението за неопределен период от време. Същевременно Законът за водите и Наредба № 1/2007г. не предвиждат консервирането като временна мярка при висящо производство по издаване или продължаване на разрешително. Целта на консервирането е съхраняване на съоръжение, което временно няма да бъде използвано от неговия собственик, а не принудително преустановяване на експлоатацията му до произнасяне на административен орган по искане за продължаване на разрешително. Основание за консервиране не следва и от факта, че след Решение № 9/24.01.2025г. сондажът е вписан в регистъра на съоръженията за минерални води и съгласно чл.13, ал.1, т.4 ЗВ водовземните съоръжения за минерални води представляват изключителна държавна собственост. Дори да се приеме, че държавата, чрез компетентните си органи – директорът на БДЧР, е заявила воля съоръжението да не бъде експлоатирано до издаване на ново разрешително, тази воля следва да бъде реализирана единствено по предвидения в закона ред – например прилагане на мерки по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.199а, ал.2, т.1 ЗВ или санкция по чл.200 ЗВ, и при наличие на установените от закона материалноправни предпоставки, каквито в случая – поради висящата процедура по издаване на решение за продължаване на разрешителното не са налице. В случая, след приключване на преписката в Районна прокуратура – Варна, на проведената процедура по установяване статута на водата – минерална по смисъла на § 1, ал.1, т.17 ДР ЗВ, вр. т.100 от Приложение 2 ЗВ, и вписването на сондажа в регистъра по чл.83, ал.2, т.3 от Наредба №1/2007г., от представената с писмо С.д. № 11489/01.06.2026г. преписка по заявлението за продължаване на разрешителното от 2002г. не се установяват констатирани други пречки по хода на процедурата, за които на заявителя да са давани указания по отстраняването им. Не се установяват и никакви извършени действия от страна на кмета на Община Аксаково по движение на процедурата, вкл. обявяване и извършване на съгласуване с БДЧР и издаване на исканото разрешително. По арг. от чл.76, ал.2, вр. чл.52, ал.3 ЗВ срокът за произнасяне по заявлението на „МАНЕКС СЪН“ АД е спрял, а по преписката липсват доказателства процедурата да е прекратена на легитимно основание. Не са давани допълнителни указания към заявителя, вкл. за подаване на ново заявление за издаване на разрешително за водовземане съобразно променения статут на водите и на сондажа. Че производството по заявлението на жалбоподателя е все още висящо недвусмислено следва и от писмо на зам.-министъра на околната среда и водите изх.№ 26-00-1331-3/28.01.2026г., с което е дадено указание до произнасяне по заявлението таксата да се заплаща на Община Аксаково. При подадено в срок заявление за продължаване действието на разрешителното и след отстраняване констатираните нередовности по заявлението, всички компетентни по веригата органи до момента бездействат и не упражняват вменените им по закон правомощия. Включително директорът на БДЧР не изпълнява задълженията си, вменени му с т.6 от Решение № 34/31.01.2019г. на министъра на околната среда и водите – да упражнява контрол по упражняването на правата и задълженията на Община Аксаково за управлението и ползването на минералната вода от участък „Аксаково – обл.Варна, общ.Аксаково“, вписан под № 100 в Приложение 2 към ЗВ. Част от тези задължения са безспорно правомощията на кмета по чл.52, ал.1, т.3, буква а), вр. чл.78 ЗВ. Непроизнасянето по заявлението на дружеството – с положителен акт или с отказ, препятства както упражняването на правата му, така и ефективното управление на водите. При наличие на висящо административно производство по продължаване на разрешителното е недопустимо чрез предписание за консервиране да се предрешава въпроса относно бъдещото упражняване на правото на водовземане, още повече когато самото административно производство не е приключило не по вина на заявителя. Да се приеме обратното би означавало да се допусне администрацията да вменява неблагоприятни последици на адресата, основани на собственото й непроизнасяне в разумен срок, което е в противоречие с принципите на законност, служебно начало и добросъвестност по чл.4, чл.9 и чл.6, ал.1 АПК. Освен правата и интересите на дружеството – жалбоподател, предписанието засяга неблагоприятно и защитения от закона публичен интерес. Целта на Закона за водите, както е дефинирана в чл.2, ал.1, е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване здравето на населението. Развитата на тази основа законодателна концепция по отношение на минералните води – изключителна държавна собственост, е да бъдат използвани при условията и по реда на закона чрез издаване на съответно разрешително или чрез предоставяне на концесия, като управлението им се осъществява в обществен интерес и при гарантиране на устойчивото използване на ресурса (чл.2а, ал.1, т.6 ЗВ). Именно поради това законът предвижда възможност за предоставяне на минерални води за управление и ползване на общините (§ 133 ПЗР на ЗИД на ЗВ), както и специален ред за издаване на разрешителни за водовземане от такива находища (чл.52, ал.1, т.3, б. „а“ ЗВ). В конкретния случай административният орган не е установил наличие на обстоятелства, които да налагат преустановяване бъдещото използване на съоръжението, вкл. такива по чл.78, ал.2 и чл.78а ЗВ. Напротив, от материалите по преписката се установява, че е налице висящо административно производство по заявление за продължаване на разрешителното, като единствената причина то да не е приключило – с положителен акт или с отказ, е необоснованото бездействие на компетентните органи. Това бездействие не само засяга интереса на заявителя, но и препятства реализирането на правомощията на държавата/общината по управление и ползване на минералния ресурс. Обвързвайки прилагането на мярката по чл.109 от Наредба № 1/2007г. с неприключилото производство по заявлението за продължаване на разрешителното, директорът на БДЧР на практика е поставил, както възможността за законосъобразно използване на минералния ресурс (обществения интерес), така и правата и законните интереси на заявителя, в зависимост от бездействието на други административни органи. Подобен резултат е несъвместим с принципа на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като неблагоприятните последици от непроизнасянето на администрацията се прехвърлят върху адресата, вместо да бъдат преодолени чрез упражняване на предвидените в закона правомощия за движение и приключване на висящото административно производство. Така и по арг. от чл.44, ал.1 ЗВ, на основание чл.155, ал.1, т.22, вр. т.10 ЗВ, вр. т.6 от Решение № 34/31.01.2019г. на министъра на околната среда и водите, вместо да предписва на дружеството изготвяне и представяне на проект за консервиране на сондажа, директорът на БДЧР е следвало да издаде предписание на кмета на Община Аксаково да приключи процедурата по исканото решение за продължаване на разрешителното, съответно предприемането на действия по издаването на ново разрешително – както директорът на БДЧР е процедирал в други подобни случаи – вж. Решение от 03.06.2025г. по КАНД № 142/2024г. на Адм.съд – Търговище. По изложените съображения съдът приема, че оспореното предписание е издадено при неправилно приложение на чл.109 от Наредба № 1/2007г., в противоречие с целта на закона и в несъответствие с принципите на законност, служебно начало, добросъвестност и съразмерност, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представения списък са общо в размер на 1105,56 евро, от които 25,56 евро внесена държавна такса и 1080 евро адвокатско възнаграждение с ДДС. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.03.2026г., фактура № 1091/01.06.2026г. и преводно нареждане от същата дата, адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло по банков път на 01.06.2026г. По арг. от § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, начисленият по фактурата ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното: По арг. от чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.78, ал.5 ГПК, при възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи преценка доколко размерът му се явява справедлив и обоснован от обема на извършената работа и фактическата, и правна сложност на спора, като тази преценка се извършва при прилагане на обективните критерии, регламентирани в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Договореното и изплатено възнаграждение в случая е в размер на 900,00 евро (без ДДС) при минимално съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – 511,29 евро. Макар договореното адвокатско възнаграждение да надвишава минималния размер, същото кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, преценени по критериите в § 1а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., с обема на извършената адвокатска работа и спецификата на приложимата към спора правна уредба. Видно от протокола за избор на съдия, делото е разпределено в група 0900 – Други, статистически шифър 1560 – Закон за водите и коефициент на тежест „0,9“, който видно от Приложение към Правилата за оценка на натовареността на съдиите го определя фактическа и правна сложност към средната (при максимален коефициент за натовареност за основни дела 2,1 - за делата по ЗДДС и минимален 0,6). Във връзка със съдебното обжалване адв.С. е изготвил подробна жалба, съдържаща доводи, както по допустимостта на оспорването, така и по същество. Проявил е инициатива за попълване на делото с относимите към спора писмени доказателства, явил се е във всяко от насрочените открити съдебни заседания. Горните обстоятелства, съчетани със спецификата на правната уредба безспорно обуславят фактическа и правна сложност на спора по критериите в § 1а, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. По изложените съображения съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с обема на извършената адвокатска работа по случая и с фактическа и правна сложност на спора, поради което се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, и не са налице основания за неговото редуциране. Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав