Решение № 13802 от 10.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14605/2025 г.

дело № 20251110114605 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на В. М. Ф., уточнена с молба от 17.07.2025 г., срещу „Каприкорн“ ООД, с която при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, както следва: главен за заплащане на сумата от 970,94 евро /с левова равностойност 1 899 лв./, представляваща платена цена по развален договор за покупко-продажба на мобилно устройство, представляващо ••••••••••••••••••••••••••••, сериен номер ••••••••••••••, а в случай, че главният иск бъде отхвърлен евентуален за заплащане на сумата от 970,94 евро /с левова равностойност 1 899 лв./, представляваща обезщетение за неизпълнен договор за покупко-продажба на мобилно устройство, представляващо мобилно устройство, представляващо ••••••••••••••••••••••••••••, сериен номер •••••••••••••• В исковата молба се твърди, че на 06.02.2025 г. ищецът закупил мобилно устройство, представляващо ••••••••••••••••••••••••••••, сериен номер ••••••••••••••, от магазин на •••••••••• в ••••••••, ••••••••••••. Твърди, че след като се прибрал в дома си включил телефона да се зарежда, въпреки това след 2 часа телефонът не се включил. Не се включил и на следващата сутрин на 07.02.2026 г. и В. М. Ф. решил да върне телефона на ответника, тъй като бил дефектен още при покупката. Вместо обаче да му бъде предоставен нов телефон или да му бъдат върнати парите, ответникът чрез своите служители настоял телефонът да бъде изпратен на сервиз, за да се установи чия е вината за повредата и ищецът го предал. На 15.02.2025 г. ответникът потърсил ищеца и след като В. М. Ф. отишъл в магазина, продавачът настоял купувачът да вземе телефона си. От протокола от сервиза обаче ставало ясно, че устройството е с подменена батерия и процесор, с което е променен и серийният му номер, който понастоящем е ••••••••••••• и IMEI •••••••••••••••, което според ищецът означавало, че устройството не е чисто ново, а отваряно със сменени части, включително процесорът, която е основна част на устройството. Ищецът поддържа, че законът му предоставя право да получи чисто ново устройство, а не отремонтирано такова. Ето защо, въпреки че ответникът отказал да приеме писмен отказ на ищеца да приеме отремонтирано устройство, той изпратил отказа по пощата, с който развалил договора за покупко-продажа, като видно от обратната разписка ответникът не го е получил, тъй като пратката не била потърсена, въпреки че е изпратена до посочения в договора адрес. Мобилното устройството е останало у продавача. Счита, че след извършения ремонт то не е чисто ново, фабрично затворено устройство на •••••. Иска платената сума по договора да му бъде възстановена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна „Каприкорн“ ООД, подаден чрез адв. К.. Според ответника исковете са неоснователни. Не оспорва, че на 06.02.2025 г. между страните е сключен Договор за продажба на телефон •••••••••••••••••••••••••••••••••••, както и че не на 07.02.2025 г. В. М. Ф. се е явил на място в магазина на ответника и е съобщил с проблем при стартирането на телефона. Оспорва, че на 07.02.2025 г. ищецът е поискал да му бъде възстановена платената цена или закупеното устройство да бъде заменено с ново. Сочи, че на посочената дата ищецът е предал устройството за ремонт, поради което същото е прието и изпратено в оторизиран сервиз на ••••• за диагностика. Сочи, че дори ищецът да е поискал замяна такава била практически невъзможна, тъй като телефонът не се произвеждал вече, а ответникът разполагал с една-единствена бройка от него. Оспорва договорът да е развален. Твърди, че ищецът не разполага с правото да развали договора, тъй като липсва виновно неизпълнение от страна на ответника. Сочи, че след извършен ремонт проблемът е отстранен и апаратът е в изправно състояние, но ищецът купувач не се е явил да получи телефона. Оспорва доводите на ищеца, че поради подменения сериен номер и IMEI устройството не било чисто ново и фабрично запечатано, а подмяната на хардуерни компоненти не води до промяна в идентичността на вещта. Поддържа още, че дори да е възникнало право на разваляне на договора то не е надлежно упражнено, тъй като на ответника не е предоставен подходящ срок за изпълнение. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Постъпила е писмена защита от ответника. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното: От приетия като писмено доказателство Договор за продажба от 05.02.2025 г. между „Каприкорн“ ООД в качеството на продавач и В. М. Ф. като купувач е видно, че ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищеца правото на собственост върху телефон •••••••••••••••••••••••••••• срещу продажна цена от 1 899 лева, платима на две погасителни вноски: авансово плащане в размер на 570 лв. и остатъчно плащане от 1 329 лв. при получаване на стоката. В чл. 4 страните са постигнали съгласие предаването и доставянето на стоката да се извърши в срок от 5 работни дни на адрес: •••••••••••••••••••••••••••••, ••••••••••••••, магазин ••••••••••, в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата. Съгласно чл. 11 от процесната сделка рекламации за скрити дефекти следва да се извършат в 1-дневен срок след получаването на стоката. Според представения фискален бон остатъкът от продажната цена в размер на 1 329 лв. е заплатен на ПОС терминал на 06.02.2025 г. Установява се, че на 07.02.2025 г. В. М. Ф. е предал на „Каприкорн“ ООД мобилен т е л е ф о н ••••••••••••••••••••••••••••, модел – код •••••••••••, сериен номер •••••••••••••••, заедно с аксесоарите към него /кабел/ за извършване на сервизна дейност. В приемо-предавателния протокол са отразени данни, че устройството е чисто ново и не се включва. От приетия като писмено доказателство сервизен протокол от 07.02.2025 г. е видно, че на 07.02.2025 г. мобилното устройство е предадено на третото за производството лице – „Опа Сървисисз“ ЕООД с технически проблем, тъй като не може да се включи и не спира да Bootfloop-ва. На 17.02.2025 г. е отразена необходимост мобилният телефон да бъде изпратен в ремонтен център извън България за допълнителна проверка/ диагностика. На 20.02.2025 г. мобилното устройство е върнато от ремонтен център с подменен Rear System module, като проблемът е отстранен, апаратът е готов и е с нов сериен номер ••••••••••••, IMEI: •••••••••••••••. На 24.02.2025 г. Б. И. е депозирала жалба до Комисия за защита на потребителите, съдържаща оплакване, че ответното дружество отказва да възстанови заплатената цена за процесния мобилен телефон. С уведомление от 05.03.2025 г. Комисия за защита на потребителите е уведомила жалбоподателя, че последният вече се е възползвал от правната си възможност да предяви рекламация пред търговеца, поради което продавачът разполагал с право да направи втори опит за привеждане на стоката в съответствие. Постановено е, че едва при последващ отказ от негова страна би могъл да потърси съдействие от контролния орган. Жалба с идентично съдържание е подадена и на 05.03.2025 г. С последващо уведомление контролният орган е указал на Б. И., че жалбата не се основава на нови обстоятелства, поради което не следва да бъде разглеждана. Като писмено доказателство по делото е прието съобщение от 06.03.2026 г. с подател В. М. Ф. и адресат „Каприкорн“ ООД, в което е обективиран отказ за приемането на ремонтираното устройство •••••••••••••••••••••••••••• с доводи, че към момента на покупко-продажбата е съществувал фабричен дефект в устройството. Отправено е изявление да му бъде възстановена сумата по фактура № 000010788. Пощенската пратка не е достигнала до адресата с отбелязване, че същата не е потърсена от получателя. За установяване на обстоятелствата относно избрания от купувача начин за отстраняване на дефекта са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. И. – живееща на семейни начала с ищеца. Свидетелят съобщава, че на 05.02.2025 г. заедно с В. М. Ф. посетили търговския обект на ответното дружество и поръчали процесния телефон, който не бил наличен в магазина на същия ден. Мобилният апарат им бил предаден на следващия ден в опаковка, без същият да е бил разопакован или активиран в магазина. Описва, че направили неуспешен опит да включат мобилното устройство, включили го да се зарежда за около 2 часа, но нито след 2 часа, нито на другия имало промяна, поради което отново посетили търговския обект на ответника. При посещението заявили на ответника, че телефонът е развален и желаят платената сума да им бъде възстановена, но получили отговор, че мобилният апарат следва да се изпрати в сервиз, за да се диагностицира кой го е повредил, като едва след това е възможно платената цена да им бъде върната. Сочи, че след около седмица ответникът ги уведомил, че телефонът следва да бъде изпратен за диагностика в чужбина, като изискал от тях гаранционната карта и касовата бележка. След известно време продавачът отново се свързал с тях с покана посетят търговския обект за получаване на мобилното устройство. Ремонтираният телефон бил отказан, като останал в държане на ответната страна. Като свидетел по делото е разпитан и М. Р. – бивш служител на ответното дружество към исковия период. По негови сведения в началото на 2025 г. ищецът и Б. И. посетили магазина с оплаквания, че закупеният от тях мобилен апарат ••••••••••• е с технически проблем. Заявили желание или да им се възстанови заплатената сума или устройството да се замени с ново. Отбелязва, че след проведен разговор с работодателя си им обяснил, че цената не може да им бъде възстановена, а мобилният телефон трябва да ремонтиран в оторизиран сервиз. Двамата изразили съгласие устройството да бъде предадено на технически сервиз и бил подписан сервизен протокол. Споделя, че след ремонтирането му Б. И. отказала получаването му, като настоявала или да им се възстанови сумата, или да се замени устройството. Възможност за замяна на мобилния апарат не съществувала, тъй като същият бил на над 4-годишна възраст и в склада нямало друго такова устройство. Поради необходимостта от специални знания и за установяване на обстоятелствата дали е налице съществена промяна в мобилното устройство служебно е назначена съдебнотехническа експертиза. В експертното заключение са описани основните технически характеристики на мобилен апарат •••••••••••••••••••••••••••• с отбелязване, че процесорът ••••• A14 Bionic има ключова роля за производителността, ефективността и функционалностите на телефона. Неговите основните роли се изразяват във висока производителност, тъй като процесорът е 6-ядрен и улеснява работата с тежки приложения и игри, в усъвършенствана фотография и видео, доколкото поддържа функции като Deep Fusion – подобрява снимките при условия на слаба светлина, придава подобрена текстура, детайлност и намален шум в изображението, и нощния режим, разполагащ с 4K Slow Motion. Процесорът разполага с 16-ядрен Neural Engine, който ускорява задачите с изкуствен интелект, подобрява работата на Siri, Face ID и камерата, позволява бърза връзка с 5G мрежи, и помага за удължава живота на батерията въпреки високата мощност. Вещото лице е констатирало, че в разглежданата хипотеза не е подменен само процесорът, а целият заден системен модул, който включва процесора, дънната платка и други части, с изключение на дисплея и задната камера. Обяснено е, че при дълъг престой без зареждане на батерията мобилното устройство не може да се стартира, а в някои случаи води до повреди в дънната платка. Поради промяна на задния системен модул са променени и идентификаторите на телефона – IMEI и сериен номер. Този ремонт се отразява на работата на мобилното устройство и неговите характеристики, като след неговото извършване същото би следвало да отговаря на стандартите на •••••. Съобразявайки нормата на чл. 202 ГПК, съдът кредитира съдебно-техническата експертиза като обективна, компетентно изготвена и предоставяща пълни и обосновани отговори на формулираните задачи. Същата кореспондира както с останалите доказателства – писмени и гласни, така и с научните правила. По делото не се съдържат сведения, които да поставят под съмнение добросъвестността и безпристрастността на вещото лице. Заключението е прието и неоспорено от страните. При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с обективно евентуално съединени осъдителни искове, които намират си правната си квалификация в чл. 36, ал. 4, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 4 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, съответно евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 2 ЗЗД. Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличието на сключен договор за покупко-продажба на мобилен телефон ••••••••••••••••••••••••••••, сериен номер •••••••••••••• с „Каприкорн“ ООД, че ищецът е платил на ответника продажната цена, наличието на твърдените недостатъци на телефона, водещи до несъответствие спрямо неговото предназначение по договора и обективните изисквания за ползването му /производствен дефект/, че е предявил пред ответника рекламация, която е била отказана, съответно че е направил изявление за разваляне на договора, както и че телефонът е върнат на ответника. В тежест на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да установи заплащане на претендираната сума, че е привел продаденият телефон в съответствие, както и че подмяната на хардуерната част на телефона не променя индивидуализацията на вещта. Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 06.02.2025г. В. М. Ф. е закупил от „Каприкорн“ ООД мобилно устройство, представляващо ••••••••••• ••••••••••••••••, сериен номер •••••••••••••• от магазин на •••••••••• в гр. София, •••••••••••• за сумата от 1 899 лв., че на 07.02.2025 г. купувачът е върнал закупената вещ на продавача с оплакване, че телефонът не се включва, както и че след извършен ремонт продавачът поканил купувача да получи отремонтирания телефон с подменена хардуерна част - процесор, с променен сериен номер, който понастоящем е ••••••••••••• и IMEI •••••••••••••••. Правният спор се концентрира относно това дали продавачът е изпълнил задължението си да приведе мобилното устройство в съответствие с неговото предназначение по договора и обективните изисквания за ползването му, както и дали в патримониума на купувача е възникнало правото да развали договора, респективно дали същото е надлежно упражнено. От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че купувачът е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът е търговец продавач. Обект на облигационното отношение се явява стока, съдържаща цифрови елементи – мобилен телефон, поради което договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПЦСЦУПС и по отношение на нея е приложима специалната защита на потребителя. С разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПЦСЦУПС е регламентирано общо задължение в тежест на продавача на стоки, съдържащи цифрови елементи, да достави на потребителя стоки, които отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията относно липсата на съответствие, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоките, доколкото са приложими. За да бъде ангажирана отговорността на търговеца, не е необходимо да е налице несъответствие и с трите вида изисквания, а е достатъчно установяването на едно от тях. Меродавният момент, към който следва да се извърши преценката дали е налице дадено несъответствие, е моментът на предаване на стоката. Съобразно чл. 27 ЗПЦСЦУПС за да съответстват на договора за продажба стоките, трябва да отговарят на следните изисквания: 1/ да съответстват на описанието, вида, количеството и качеството, и да притежават функционалност, съвместимост, оперативна съвместимост и други характеристики, предвидени в договора, 2/ да са годни за конкретната цел, търсена от потребителя, за която потребителят е уведомил продавача най-късно в момента на сключване на договора за продажба и по отношение на която търговецът се е съгласил, 3/ да се доставят с всички принадлежности и всички указания, в това число указанията за инсталиране и монтаж, предвидени в договора за продажба. По аргумент от чл. 28, ал. 1 ЗПЦСЦУПС стоките следва да са годни за целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид, при съобразяване на съществуващите технически стандарти, респективно на приложимите за съответния сектор правила за добри практики, да притежават качествата на мострата или модела, която е предоставена на разположение на потребителя преди сключването на договора, да са доставени със съответните принадлежности, включително опаковката и указанията за инсталиране, да са в количество и да притежават качествата и другите характеристики, в това число трайност, функционалност, съвместимост и безопасност. За потребителя не съществува задължение да доказва, че несъответствието се дължи на дефекти на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката т.н., проведено преди стоката да бъде предадена на купувача. Несъответствието подлежи на доказване от потребителя, но не и причината за същото. При тази хипотеза се прилага презумпцията на чл. 32, ал. 1 ЗПЦСЦУПС и в тежест на продавача е да я обори, като установи, че несъответствието не е съществувало към момента на предаването на стоката, а че се дължи на поведение след предаването на стоката /в този смисъл Решение по дело №С-497/13 по описа на Съда на Европейския съюз/. Както беше посочено страните не спорят, а и от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че закупеното мобилно устройство е имало технически проблем, който не е допускал неговото стартиране въпреки зареждането на батерията, извършено при съблюдаване на правилата в ръководството на потребителя. Според експертното заключение процесният мобилен телефон е застояла стока на склад от 2021 г. При такъв дълъг престой без зареждане на батерията често срещан проблем е устройството да не се стартира при първоначално пускане поради напълно изтощената батерия, като в някои случаи води и до повреда в дънната платка. Вещото лице е обяснило, че според политиката на производителя „•••••“ при нецелесъобразност на ремонта на отделен компонент се извършва подмяна на целия заден панел, каквато се явява и разглежданата хипотеза. От анализа на събраните доказателства безспорно се доказва, че към момента на покупко-продажбата мобилното устройство не е отговаряло на изискванията за съответствие, тъй като е съществувал технически проблем с батерията. По отношение наличието на друг хардуерен проблем, касаещ дънната платка на мобилния апарат, следва да се отбележи, че не се установи в условията на еднозначност и категоричност такъв да е съществувал. Страните по делото не оспорват извода на вещото лице, че процесното мобилно устройство представлява „залежала стока“ и констатираните проблеми се дължат на пълно изтощение на фабрично заредената батерия и липсата на зареждане в период от няколко години. По делото не се установи наличие на задължение на търговеца да зарежда устройството. Независимо от наличието или липсата на подобно задължение на за зареждане обаче следва да се държи сметка, че търговецът не е освободен от задължението си по ЗПЦСЦУПС да предостави на потребителя работещо устройство, каквото предоставяне не се установи да е извършено. Съобразно чл. 7, § 5 Директива (ЕС) 2019/771 няма несъответствие, ако в момента на сключването на договора потребителят е бил изрично информиран, че определена характеристика на стоката се отклонява от общите изисквания за съответствие или изрично и отделно е приел това отклонение при сключването на договора. По делото не се съдържат сведения обстоятелството относно застояването на стоката да е станало достояние на купувача към момента на сключване на договора за покупко-продажба. Фактът, че към този момент в търговския обект на ответника мобилното устройство не е било налично, не може да послужи като индиция в тази насока. При това положение не може да се приеме, че у ищеца е било налице знание, при което може разумно да очаква подобно отклонение от техническите характеристики. Още повече, в настоящата хипотеза видът на несъответствието е такъв, че стоката се явява негодна за целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид, доколкото съществува техническа неизправност, непозволяваща мобилното устройство да бъде стартирано. Доколкото несъответствието се е проявило още на същия ден и в рамките на 1-годишния срок по чл. 32, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗПЦСЦУПС, и предвид липсата на оборване на презумпцията, настоящият състав намира, че към момента на постигане на съгласие стоката не е кореспондирала с изискванията за съответствие. При наличието на несъответствия в стоката с цифрово съдържание потребителят разполага със средствата за защита по чл. 33, ал. 1 ЗПЦСЦУПС. От използваната законодателна техника следва да се приеме, че същите съществуват в условията на алтернативност. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива (ЕС) 2019/771, в която е използван разделителният съюз „или“, чието лексикално значение се свързва с избор измежду две или повече възможности. Следователно, при несъответствие купувачът има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие чрез ремонт или замяна на стоката, да получи пропорционално намаляване на цената или да развали договора. Основен спорен въпрос между страните е коя от предоставените му правни възможности е упражнил В. М. Ф., след като е установено несъответствието на стоката. За установяването на този факт са събрани противоречиви гласни доказателства. При противоречиви свидетелски показания следва да се извърши преценка според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал, като се вземат предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, неговата възрастта към този момент, физиологични особености като зрение, слух, възраст, заболявания, паметовоинтелектуални способности, обстоятелствата при възпроизвеждането, волята на свидетеля да каже истината, дали свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно, или по различно време, дали впечатленията им са спорадични, или системни, както и доколко са подкрепени или отречени от останалите доказателства /в този смисъл Решение № 176 от 28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010г. на ВКС, II г.о., Решение № 700 от 28.10.2010г. по гр. д. № 91/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г.о./. Съблюдавайки съжденията на касационната инстанция, настоящият състав намира, че следва да даде вяра на свидетелските показания на свидетеля М. Р., според които при посещението в търговския обект ищецът, придружаван от Б. И., заявили на ответника, че телефонът е развален и желаят платената сума да им бъде възстановена или мобилното устройство да се подмени. Изложените данни в тази насока са последователни, логични и основаващи се на лични и непосредствени наблюдения, без в тяхното съдържание да е налице вътрешно противоречие или стремеж за преувеличаване на възприятията. Същите са предоставени от незаинтересовано от изхода на правния спор лице. Тяхната доказателствена стойност се потвърждава както от изявленията в исковата молба – „Вместо да ми бъде предоставен нов телефон или да ми бъдат възстановени средствата“, които съдържат признание на факт, така и от съдържанието на жалбата до Комисия за защита на потребителите от 10.03.2025 г., която също представлява индиция, че първоначалната воля на потребителя е била или привеждане на стоката в съответствие с договора чрез замяна на стоката с нова или възстановяване на платената продажна цена. Доказателствената им стойност не се разколебава от сведенията на Б. И., че при посещението на 06.02.2025 г. са изявили претенция единствено за разваляне на облигационното правоотношение и за взаимна реституция, тъй като последните са изолирани и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. Необходимо е да се отбележи, че събраните гласни доказателства и на двамата свидетели са в пълен синхрон по отношение на обстоятелството, че ищецът не е заявявал претенция за ремонтиране на мобилното устройство, като последващото му предаване за технически сервиз е резултат от невъзможността да се извърши подмяна на закупеното устройство и отказа на търговеца да върне продажната цена. При несъответствие на стоката и извършена рекламация потребителят може да избира между ремонт и замяна, освен ако избраното средство е невъзможно, или в сравнение с другото би довело до непропориционално големи разходи за продавача, като се съобрази стойността, която стоката би имала, ако нямаше несъответствие, значимостта на несъответствието и възможността да бъде ползвано другото средство за защита без значително неудобство за потребителя – арг. от чл. 13, § 2 (ЕС) Директива 2019/771. Ако ремонтът или замяната са невъзможни или икономически непропорционални, продавачът може да откаже да приведе стоката в несъответствие. От съвкупния анализ на събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че към 07.02.2025 г. замяната на мобилното устройство с ново е било невъзможно, доколкото процесният модел вече не се е произвеждал, а търговецът разполагал единствено с процесната бройка, поради което в полза на продавача се поражда право да откаже привеждането на стоката в съответствие. Установява се, че ответното дружество чрез служителя си М. Р. е отказал привеждането на стоката в съответствие чрез замяна с нов мобилен апарат. Същевременно обаче следва да се държи сметка, че правото на избор по какъв начин да бъде отстранено несъответствието е предоставено на потребителя като икономически послаба страна в правоотношение. В този смисъл търговецът не може едностранно да налага на купувача на стоки с цифрово съдържание несъответствието да бъде отстранено чрез тяхното ремонтиране. Всъщност отказът на ответното дружество да приведе мобилното устройство в съответствие чрез замяната му с ново, по аргумент от чл. 33, ал. 4, т. 1 ЗПЦСЦУПС е породил в полза на потребителя потестативно право да развали договорната връзка, без необходимост да се пристъпва към ремонт на мобилния апарат. Това е така, тъй като според цитираната разпоредба правната възможност да се развали облигационното отношение е обусловена от отказ на продавача да извърши ремонт или замяна. Използваният разделителен съюз „или“ налага извод, че е достатъчен отказ по един от начините за привеждане на стоката в съответствие, а не отказ и за ремонтиране, и за замяна. За изчерпателност следва да се посочи, че дори да се приеме, че потребителят е направил волеизявление за привеждане на стоката в съответствие посредством нейното ремонтиране, то в хода на настоящото производство не се установи еднозначно и категорично стоката да е приведена в съответствие. Според експертното заключение след ремонта мобилното устройство би следвало да отговаря на стандартите на „•••••”. Съдебното решение обаче не следва да почива на предположения, а установени в исковия процес факти. По делото не са събрани категорични доказателства, че към момента процесното мобилно устройство е изрядно. Развалянето не е допустимо, ако несъответствието е незначително, като тежестта на доказване за това дали съответствието е незначително е върху търговеца – ар. от чл. 17, ал. 6 и ал. 7 ЗПЦСЦУПС. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за подобна незначителност, поради което следва да се приеме, че отсъства такава. Нещо повече, настоящият състав намира, че така констатираното несъответствие е със сериозен характер, тъй като възпрепятства възможността стоката с цифрово съдържание да се използва съобразно своето предназначение. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от съображение 52 от Директива (ЕС) 2019/771, от която е видно, че правото да се развали договора се свързва с невъзможността потребителят да запази доверието си в способностите на продавача да приведе стоката в съответствие с договора, като например когато несъответствието сериозно засяга способността на потребителя да използва по обичаен начин стоките и не може да се очаква от него да повярва, че ремонтът или замяната от страна на продавача ще отстрани проблема. Наличието на несъответствие със сериозен характер съгласно чл. 33, ал. 4, т. 3 ЗПЦСЦУПС от своя страна представлява самостоятелно основание за незабавно разваляне на договорната обвързаност. Според експерното заключение една от основните технически характеристики на мобилен телефон, представляващ ••••••••••••••••••••••••••••, е неговата водоустойчивост на максимална дълбочина до 6 метра за 30 минути. В разглеждания случай отварянето на устройството е от естество да увеличи възможността в бъдеще да възникнат проблеми с уплътненията, т.е. водоустойчивостта може да не е идентична с тази на неотваряно устройство, дори ремонтът да е извършен надлежно съобразно всички правила. Следователно, с оглед изложеното е обосновано потребителят да не успее да запази доверието си в способностите на продавача да приведе стоката в съответствие, което недоверие оправдава развалянето на договорната връзка. Според чл. 36, ал. 1 ЗПЦСЦУПС потребителят упражнява правото си да развали договора чрез заявление до продавача, като го уведомява за решението си да развали договора за продажба. Цитираната норма не въвежда форма за действителност на заявлението, поради което и устното уведомяване поражда целения правен ефект. Ето защо, настоящият състав намира, че облигационното правоотношение е било развалено още към 07.02.2025 г. Дори да се приеме, че потестативното право не е надлежно упражнено, то следва да се държи сметка, че в подкрепа на твърденията за уведомяване на търговеца е представено писмо, за което се установява, че не е достигнало до адресата си, тъй като пощенската пратка е върната обратно като непотърсена. Изявлението на купувача е изпратено до посочените в договора за покупко-продажба седалище и адрес на управление. Съобразно чл. 15, ал. 1 от процесната сделка кореспонденцията между страните се осъществява на посочените адреси, като в ал. 2 е предвидено задължение за уведомяване при промяна на адреса в 7-дневен срок. При неизпълнение на задължението за уведомяване съобщението се счита за валидно изпратено и получено на стария адрес. Волеизявлението за разваляне представлява адресирана едностранна правна сделка, която за да породи целените с нея правни последици, следва да достигне до своя адресат. Когато в договора са предвидени конкретни способи за връчване на съобщения и уведомления между страните, редовността на връчването следва да се преценява от гледна точка на уговореното. / в този смисъл Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/2017г. на ВКС, I т.о., Решение № 293 от 28.12.2018г. по т.д. № 2201/2017г. на ВКС, II т.о./. От съдържанието на договора се установява, че страните да са уредили способи за връчване на кореспонденция, при които да се предвиди, че изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до другата, без фактически същото да е получено. При това положение, се налага извод, че съобщението за разваляне е достигнало до своя адресат, поради което и облигационното правоотношение е прекратено, считано от 06.03.2025 г. Поради гореизложените съображения, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си в качеството на продавач да предостави на купувача стоки, отговарящи на изискванията за съответствие, а е доставил мобилно устройство с технически проблем, възпрепятстващ стартирането му. Подобна техническа неизправност осуетява възможността на потребителя да се ползва от стоката съобразно нейното предназначение. Привеждането в съответствие чрез замяна е невъзможно, поради което е постановен отказ от търговеца. В същото време волеизявление за привеждане в съответствие чрез ремонт на мобилното устройство не е упражнявано от потребителя. Както беше посочено, дори да се приеме, че е налице такова, то не се установи стоката да е приведена в съответствие. При така установената фактическа обстановка в полза на потребителя се е породило потестативното право да развали договорната връзка. По аргумент от чл. 36, ал. 4 ЗПЦСЦУ, а и от основния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, при разваляне на договорната връзка продавачът следва да възстанови заплатената цена за стоките след тяхното получаване или при представяне на доказателство за тяхното изпращане. Страните не спорят, че понастоящем мобилното устройство се намира във фактическа власт на ответното дружество, поради което и този елемент от фактическия състав се е проявил в обективната действителност. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства исковата сума да е заплатена преди образуването на настоящия процес, респективно в неговия ход. Следователно, исковата претенция се явява основателна до пълния претендиран размер от 970,94 евро. Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1, 95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон. Предвид основателността на главния осъдителен иск, то следва да се приеме, че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалната искова претенция, поради което съдът не дължи произнасяне по нейната основателност. По отговорността за разноски: При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква в полза на ищеца. Последният е сторил разноски в размер на 38,84 евро за заплатена държавна такса и 102,26 евро за платено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени. Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в