Решение № 62 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 89/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 863050-F850022/19.11.2025 г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Пловдив,

с което на „••••••“ ЕООД е наложена имуществена санкция с еврова равностойност 255,65 евро /500 лева/ на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи, че:

-неизпълнението на задължението не се дължи на виновно бездействие на наказания субект, а на неизпълнение на задълженията на наетия счетоводител;

-в случая следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН, предвид своевременното отстраняване на нарушението и формалността на същото без настъпили вредни последици.

Въпреки отбелязаното в жалбата, че се претендират разноски, в съдебно заседание се прави уточнение, че такива не се претендират.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски, като в съдебното заседание представя списък с разноските.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 14.07.2025 г. се установило, че "••••" ЕООД с ЕИК ••••••• като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД на НАП Пловдив Годишна Данъчна Декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2024 г. в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. включително.

При проверката е констатирано, че през 2024 г. дружеството осъществява дейност и има реализиран оборот от продажби чрез фискално устройство с ИН на ФУ DT941296 и ИН на ФП № 2930659 в размер на 20 807,00 лв.

Декларацията по чл. 92 от ЗКПО не е подадена в ТД на НАП Пловдив към датата на съставяне на АУАН- 24.09.2025г.

ГДД е подадена по електронен път с Вх. №: 1600И2271293/29.09.2025г.

Нарушението е извършено на 01.07.2025 г. в гр. Пловдив.

Посочената фактическа обстановка се установява от:

-показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН;

-както и от приложената по делото писмена документация,

включително и уточнителна молба от въззиваемата страна с приложени доказателства за редовността на съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН и дата на отстраняване на нарушението.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ И МАТЕРИАЛНИЯ

ЗАКОН.

Правилно установените факти са субсумирани под коректните материално правна и санкционна норма:

Съгласно 92 ЗКПО:

(1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

(2) Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(4) Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Според чл. 261, ал.1 ЗКПО: Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в помалък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

С оглед приетите за установени факти и цитираните норми, съдът намира, че всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав на чл. 261, ал.1, предл.2 от ЗКПО са налице, доколкото ГДД е подадена със закъснение, извън определения в закона срок, като същевременно не е налице изключението през отчетната година дружеството да не е реализирало търговски оборот и печалба.

Наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неизпълнението не се дължало на виновно поведение от страна на наказания субект.

Съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ (какъвто е процесния наказан субект) е безвиновна, обективна, като за нейното възникване е достатъчно да е налице разминаване между предписанията на дадена законова норма и установеното в действителността, без да е необходимо доказването на вина у ръководството или някой от служителите на наказания субект.

Така изрично Тълкувателно решение № 3/03 юли 2014 година на ВАС, Решение № 918 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 449 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 462 от 13.03.2015 г. по н. д. № 20/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече, наказаният субект е търговец, а както е добре известно, за търговците важат повишените изисквания на чл. 302 от ТЗ да полагат грижата на добрия търговец:

-както при реализиране на правата и задълженията си в рамките на сключваните от тях договори;

• така и при изпълнение на публично-правните си задължения към държавата.

В този смисъл обстоятелството, че ЮЛ е ангажирало професионален счетоводител не е достатъчно да го освободи от отговорност. Грижата на добрия търговец е налагала предприемането всички необходими и достатъчни мерки (включително и проверка дали счетоводителят изпълнява задълженията си), които да гарантират, че публично правните задължения на ЮЛ ще бъдат своевременно изпълнени. Видно от допуснатото нарушение тези необходими и достатъчни мерки не са предприети.

Фактът, че евентуално счетоводителят не е изпълнил задълженията си,

може да има отношение към евентуална регресна отговорност на счетоводителя за претърпените от дружеството вреди, но е ирелевантен за административно-наказателната отговорност.

Подобни възражения не са обективирани от жалбоподателя, но в изпълнение на служебното начало в процеса, съдът събра доказателства, от които се установява наличие на предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, доколкото поканата за това е връчена лично на управителя на 04.08.2025г.

Още повече, че АУАН е надлежно връчен на нарушителя и той не е направил възражения срещу него, различни от твърдяното бездействие на счетоводителя. Тоест не може да се говори за засягане правото на защита.

ПО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.

Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция: "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, по следните аргументи:

На първо място следва да се посочи, че забавата в изпълнението на законовото задължение не е доказано да се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно наличието на обективни причини, които са възпрепятствали законосъобразното процедиране, е един от отличителните белези на маловажния случай.

В този смисъл следва да се отбележи, че неизпълнението на задълженията на нает счетоводител не е такава обективна причина, доколкото единствено сочи на липса на проявена дължима грижа на добрия търговец от страна на наказания субект да извършва контрол върху дейността на лицата, които е наел.

Действително нарушението е отстранено доброволно. Това обаче е станало 3 месеца след допускането му. Тук следва да се съобрази, че периодът на забава в изпълнение на задължението- 3 месеца в никакъв случай не може да се възприеме за незначителен. Нещо повече периодът на забава се равнява на почти една четвърт от целия отчетен период. Тоест липсва друг от основните белези на маловажния случай, а именно своевременност на отстраняване на нарушението.

Че период на забава от 3 месеца не води до маловажност на случая е и трайната практика на административен съд Пловдив- Решение № 284 от 04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3582 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 678 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 244 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1448 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1336 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1420 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1434 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1027 от 10.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 766 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и редица други.

От особено значение е и обстоятелството, че отстраняването на нарушението не е станало по собствена инициатива на наказаното лица, а едва след получаване на нарочна покана от НАП за явяване за съставяне на АУАН. Тоест липсва и още един характерен белег на маловажния случай, а именно доброволната проява на собствена инициатива за отстраняване на нарушението, което би било индикация, че целите на ЗАНН могат да се постигнат и без реално налагане на санкция. Че случаят не е маловажен при отстраняване на нарушението след получаване на нарочна покана за явяване и съставяне на АУАН и то след съставяне на самия АУАН е и трайната практика на административен съд Пловдив.

Така Решение № 1448 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1336 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив., Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1280 от 20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1225 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2246 от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2024 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1622 от 14.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1426 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1434 от 03.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1427 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и др.

От особено значение за извода, че липсва маловажен случай, е обстоятелството, че поканата за съставяне на АУАН е получена лично от управителя на 04.08.2025г., а ГДД е подадена два месеца по-късно.

Тоест вън и независимо от дейността на счетоводителя, лично управителят е имал познание за неизпълнение на законовото задължение още на 04.08.2025г., като бездействието му в продължение на два месеца да го отстрани изключва маловажността на случая.

Не може да доведе до извод за маловажност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при съпоставка на санкциите предвидени в чл. 261, ал.1 и чл. 261, ал.2 ЗКПО. Още повече, че това обстоятелство всъщност е отчетено, тъй като наложената санкция е в минимален размер.

В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 НК, намираща субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. В конкретния случай, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетено при дефиниране на административния състав на чл. 261, ал.1 ЗКПО, то това обстоятелство не може да се отчита втори път.

Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в случая интересите на фиска не са нарушени. На първо място, следва да се отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на допълнителен обществено опасен резултат, освен самото деяние, изразяващо се в бездействие.

На следващо място следва да се има предвид, че съставът на чл. 261 ЗКПО има комплексен обект на защита, като обслужва не само обществените отношения, осигуряващи набиране на приходната част на държавния бюджет, но и обществените отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година и осведомеността на правните субекти за финансовото състояние на техните съконтрахенти. Поради това и не може да се възприеме доводът, че обществените отношения, предмет на защита не били реално накърнени.

Така изрично Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Извод за липса на маловажност на случая се извежда и от данните, че дружеството реално е извършвало дейност през отчетната година, тоест обществените отношения, свързани с отчетността на оборота реално са засегнати.

Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид.

Нещо повече, наложеното наказание е в минимален размер, поради което и според настоящия състав изцяло съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и не може да се приеме, че е налице диспропорция межди употребената държавна репресия и преследваните цели.

По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

При отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че присъденият размер следва да тангира към минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27а НЗПП, а именно 70 евро.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната Агенция по приходите.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът