Решение № 4485 от 29.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4536/2025 г.

Производството е образувано по предявен от М. К. П. срещу Ц. Т. Г. осъдителен иск за заплащане на сумата от 26 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и на доброто му име, чрез публични изяви на ответника в периода 08.12.2023 г. – 20.02.2025 г., съдържащи неверни и позорящи твърдения за факти, съпътствани от обидни квалификации, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. През процесния период от трибуната на Народното събрание и чрез свои публикации в социална мрежа „Фейсбук“ Ц. Г. изказал неверни и позорящи твърдения и обидни квалификации: че М. П. редовно се явявал във видимо нетрезво състояние или след употреба на забранени субстанции на пленарни заседания в НС, че бил със съмнителна лична хигиена, че бил неадекватен и крещял. Тези изказвания на ответника засегнали престижа и доброто име на ищеца, поставили го в ситуация да обяснява, че изнесеното е невярно и породили подозрение у негови близки и приятели дали няма проблеми с алкохола. Неимуществените вреди оценява на 50 000 лева, като предявява иска като частичен за сумата от 26 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът Ц. Т. Г. оспорва, че е негов фейсбук-профилът, от който е направено твърдението. Публикуваните писмени изявления, че на 08.12.2023 г. П. бил в НС във видимо нетрезво състояние и с мазна фланелка, не били неистина. Оспорва да е изрекъл някои от приписаните му фрази, други съдържали оценъчни съждения, а някои от констатациите на Г. били верни. В обществеността било широко разпространено твърдението в медиите, че М. П. е на работното си място след употреба на алкохол. Твърди и че с поведението си и отправяни от него обиди, провиквания и вербални провокации ищецът провокирал изреченото от Г.. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, евентуално счита размерът на обезщетението за прекомерен. Засягането на доброто му име имало за причина други събития, сред които и публични скандали, в които П. се бил забъркал – на 24.02.2024 г., 29.02.2024 г., 30.03.2024 г., 05.06.2024 г., 28.11.2024 г., 04.12.2024 г., 29.01.2025 г., 05.02.2025 г. и 22.02.2025 г. В срока за отговор Ц. Т. Г. предявява срещу М. К. П. насрещен иск за сумата от 26 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обидни изрази и клеветнически твърдения от трибуната на НС на 29.05.2025 г. – че е „солташак“ на К. К. и „че е ехо от дъно на кладенец“. В отговора на насрещния иск М. П. не оспорва изреченото от него по адрес на Ц. Г., но оспорва то да е клеветническо, обидно и да е разстроило ищеца. Оспорва търпените от Г. вреди и размера на претенцията поради прекомерност. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от М. К. П. срещу Ц. Т. Г. и насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Ц. Т. Г. срещу М. К. П.. Отговорността за поправяне на вреди от непозволено увреждане е обусловена от кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - действие или бездействие на ответника, съставляващо противоправно поведение и причинна връзка между деянието и настъпилите в правната сфера на ищеца вреди. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане. Преобладаващата част от посочените като увреждащи личното достойнство и доброто име на ищеца П. са изречени от Г. по време на пленарни заседания в рамките на 49-тото и 51-вото НС. По-конкретно, ищецът се оплаква, че ответникът системно е отправял към него неверни и позорящи твърдения, съпътствани от обидни квалификации. Упражняването на прокламираната в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на словото е ограничено от забраната да се накърняват правата и доброто име на другиго. Въпросът за баланса между свободата на словото и правото на защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име (чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията) се изследва във всеки конкретен случай и на плоскостта на съдържателните характеристики на вредоносното деяние. С обидата се засяга чувството на лично достойнство, като се цели да бъде изменена обществената оценка на увреденото лице. Клеветата съставлява разгласяване на неистински и позорен факт, с който се засягат честта, достойнството и авторитета на пострадалия в обществото. Без значение е как този факт ще бъде поднесен в публичното пространство, когато той е верен. В тази хипотеза твърдението не е клеветническо. На проверка за истинност не подлежат оценъчните съждения, но отговорността на техния автор ще бъде ангажирана, когато съставлява обида, т.е. засягат се конституционно гарантираните права на чест, достойнство и добро име с цел да бъде изменена обществената оценка за увредения. Когато обидният или клеветнически израз е част от по-общо изявление, той следва да се преценява в светлината на цялостния контекст и смисъл на изреченото. Съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС (решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 104/14.07.2022 г. по гр. д. № 2722/2021 г. на ВКС, III г.о.) границите на допустимата критика към публичните личности са значително по-широки, а прагът им на защита е понисък. Политиците са сред лицата, които дължат да проявяват по-голяма толерантност към критика, особено когато тя е насочена към действията им в официално качество. В тези случаи дейността им се контролира в интерес на обществото и съответно критериите към поведението им са по-завишени. В случая ищецът М. П. твърди, че вредоносното деяние, източник на вреди, се изразява едновременно в неверни и позорящи твърдения, съпътствани от обидни квалификации. В подкрепа на изложеното представя стенограми от пленарни заседания на 49-тото и 51-вото НС, в които са протоколирани изказванията на народния представител от ПП „Възраждане“ Ц. Г.. Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-общо изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното. Употребените изрази следва да се възприемат не изолирано един от друг, а в контекста на цялостното изказване, като се отчетат времето, мястото и обстановката, а също и поводът да бъдат изречени. На 01.03.2024 г. ответникът двукратно е подвикнал на народния представител от ПП-ДБ М. П.: „М.е, пак ли си пиян, бе!“, „М.е, стига бе! Пак си пил.“ За да се стигне до подобна квалификация от страна на ответника, е необходимо да се изходи от контекста, в който е изречена. По повод на единодушно решение на членовете на парламентарна комисия по културата и медиите за отпускане на парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на лицата, упражнявали професия като щатни служители на ДО „Музика“, за които е установена липса на официални документи относно трудов стаж в държавните архиви. Депутат от ПП „Възраждане“ е изказал задоволство от това, че решението в комисията е взето консенсусно и без обсъждания, като е предложил и приемане на правилник, според който и подобни бъдещи решения да се вземат с консенсус. Никак не може да се очаква, че обсъжданията ще продължат след единодушното решение на членовете на парламентарната комисия по култура и медии, но народният представител М. П. е намерил за необходимо да изрази мнение, че депутатът от „Възраждане“ иска „да легитимира себе си и своята антибългарска, фашизирана партия“ и че „търсенето на консенсус е възможно само когато работиш с хора, които работят на базата на принципи, на базата на здрав разум.“ Това е провокирало реакцията на Ц. Г., изречена от мястото му в пленарната зала. Повод да употреби наречието „пак“ е пленарно заседание от предходния ден 29.02.2024 г., когато П. е бил изведен от залата по причина, посочена от друг депутат – видимо нетрезво състояние, очевидна злоупотреба с определени субстанции, неадекватност и нечисто облекло. Стенограмата от пленарното заседание на 29.02.2024 г. не съдържа разпореждането на председателя на НС, с което М. П. е изведен от залата. Протоколирано е изказване на депутат, от чието съдържание се установява, че квесторите са извели М. П. от залата, който е бил във видимо нетрезво състояние, а е недопустимо народен представител, от който се очаква да взима отговорни решения за бъдещето на България, очевидно да е злоупотребил с определени субстанции. По-нататък е пресъздадено впечатлението, че М. П. „от няколко дни не си е сменял дрехите. Ходи с едни и същи дрехи и понамирисва… той не е адекватен. Дъхаше на алкохол. Това го видяха тук всички, които са отзад в залата. Приветствам това, че квесторите взеха мерки и съответно го изведоха, защото не бива да допускаме такива лица в пленарната зала.“ Председателят е приел поздравленията към квесторите. Това подкрепя истинността на случилото се. Отразено е и в публикация в електронното издание на OFFNews от 29.02.2024 г. Според предаденото от парламентарни репортери, М. П. действително е бил изведен от залата след разговор с квесторите. На 01.03.2024 г. М. П., без каквато и да било връзка с отбелязания похвален консенсус за взетото решение служители на ДО „Музика“ да бъдат наградени, е намерил за необходимо да отбележи, че консенсус с „антибългарска, фашистка партия“ като „Възраждане“ не може да се постигне. Изказването на П. е неуместно от гледна точка на предмета на дискусията. То не отразява мнение по обсъждания въпрос, а принципната му нетърпимост към народни представители от ПП „Възраждане“. Изборът му на момента, в който да изрази своята неприязън е крайно неподходящ и в този смисъл ответникът Ц. Г. е заподозрял, че ищецът отново е употребил алкохол. На фона на произтеклите до момента събития, изреченото от Г. „М.е, пак ли си пиян, бе!“, „М.е, стига бе! Пак си пил.“ има характер по-скоро на негово лично впечатление и обяснение за неадекватното поведение на П.. То е адресирано до самия ищец, но не цели да го обиди, злепоставяйки го пред останалите народни представители, а да пресече не само неуместните, но и обидни квалификации, засягащи народни представители от цяла парламентарна група на ПП „Възраждане“. На 07.03.2024 г. Ц. Г. отново е констатирал, че „ М. П. явно пак е злоупотребил с някои субстанции“. Изреченото е провокирано от реплики и прекъсвания от страна на П., докато се изказва друг народен представител – С.Т.. Той пръв вдига наздравица с М. П., а последвалото изказване на Г. не е коментар на колегата му, а реакция за поведение на самия П., което е предизвикало смях у редица народни представители. Подобни реакции са последвали в рамките на същото пленарно заседание. След проведеното гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на международна Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“ и непротоколирана реплика на М. П., също е последвал смях. Съдържанието на стенограмата от пленарното заседание на 07.03.2024 г. не е представена в цялост, но последвалите изказвания и на ищеца, и на ответника в настоящото производство внасят яснота в смисъла на изказването на Г., което П. твърди да го уврежда. Установява се, че ищецът трудно е удържал личната си неприязън към народните представители на ПП „Възраждане“, свързвайки разбирането им за патриотизъм с „Путин“ и „подлога“ (за последния обиден епитет народният представител М. П. е санкциониран със забележка от председателя на НС). На фона на тези несъвместими с правилата на парламентарното поведение провокации е ответната реакция на Г., че случващото се е обидно за институцията. Изцяло оценъчен характер има съждението му за външния вид на народния представител М. П. според личното разбиране на депутата от „Възраждане“ за прилично облекло при участие в работата на законодателния орган на България. На 29.03.2024 г., докато председателят на парламентарната група на „Възраждане“ чете декларация, четири пъти народният представител М. П. го прекъсва с подвиквания от място: „Времето!“ Съгласно чл. 49, ал. 5 от ПОДНС (ДВ, бр. 39/02.05.2023 г.), времето за декларации е до 10 минути и в правомощията на председателя на НС е да прекъсне народен представител, когато времето за изказване изтече. Тъй като в случая председателят на НС не е прекъснал народния представител, на когото е дал думата за декларация, реакцията на П. е била извън правилата на доброто парламентарно поведение – проява на неуважение и смущаване на работната атмосфера в пленарната зала. В отговор на това непремерено поведение на М. П. е последвалата реакция на Ц. Г. – че за пореден път чуват как „един човек със съмнителна лична хигиена, миришещ периодично на алкохол, крещи неадекватно и вие“. Г. е подкрепен от свой колега, който е укорил председателя на НС, че не взима мерки за проявено неуважително отношение към институцията Народно събрание. П. се е възползвал от правото си на лично обяснение, при което се е обърнал лично към Ц. Г., наричай го получател на ежедневна пратка от Русия - „специален крем за намазване от тестис на усурийски тигър и „Шлемник байкалски“, както и „човек, който спи с шапчица, понеже доставката на лекарствата от Русия идва веднъж на две седмици по обясними причини.“ След тази размяна на реплики, внесли безредие, което е попречило на работата на НС, председателят на НС е прекъснал заседанието за 10 минути, „за да се успокоят страстите от крайно хумористични до драматично неприятни!“ В 51-то народно събрание, в пленарно заседание на 05.02.2025 г., М. П. е взел отношение по законопроект, с който не е съгласен, наричайки го „чисто зло“, а председателят на внеслата го парламентарна група – К. К., П. е квалифицирал като провокатор, патологичен лъжец и подлец. Продължил е и с квалификации за „пълзящ фашизъм“. В отговор на „най-страшното“, което за М. П. е олицетворение на „чистото зло“, Ц. Г. е отвърнал: „Че си пиян.“ П. не му е останал длъжен, реферирайки към тези (визирайки депутатите от „Възраждане“), „които си отъркват гръбчетата у „Възраждане“ по чисто политически подбуди, а това води до концлагерите и до онези хора, които играят футбол с детски главички.“ В пленарното заседание на 19.02.2025 г. квалификацията „алкохолизирани типове като М. П.“ е в отговор на реплика от място на М. П. по време на изказване на Ц. Г., с което П. не е бил съгласен. В условията на ескалирало напрежение в пленарната зала на 20.02.2025 г. Ц. Г. отново е нарекъл М. П. „алкохолно петно“, като реакция на призива на П. към председателя „да удържи тези хора“, иначе ще ги качи на челна стойка, ще последват конфликти и медиите отново ще пишат. П. е продължил с квалификации към народните представители на „Възраждане“: „пропутински мижитурки, които получават директни плащания от Москва“. Въпреки забележката на председателя на НС, П. е продължил да се заканва, че той ще ги спре или че някой друг трябва да го направи. Липсата на реакция от страна на председателя на НС е причината народният представител Ц. Г. да се възмути, че на П. се позволява безнаказано да обижда. При тези безспорни обстоятелства, пряко произтичащи от съдържанието на публикуваните стенограми на пленарните заседания, се установява, че неколкократно народният представител Ц. Г. е изразявал възмущение от поведението на М. П., с убеждението, че той е под влияние на алкохол и други субстанции, че е неадекватен и се явява в неподдържан външен вид. Всички тези изказвания са със сходно съдържание, а квалификацията им като клевета или обида е съобразно контекста, в който са направени. Установи се след обстоен преглед на стенограмите от пленарните съдебни заседания на 01.03.2024 г., 07.03.2024 г., 29.03.2024 г., 05.02.2025 г., 19.02.2025 г. и 20.02.2025 г., че в значителната си част изказванията на Г. са провокирани от самото поведение на ищеца М. П.. Неуместно и без всякаква връзка с обсъждани в пленарни заседания въпроси П. се е изказвал с очевидната идея да обиди и унизи колеги, с чиито политически възгледи е по принцип несъгласен (01.03.2024 г.). Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ПОДНС (отм.), приет от 49-тото НС, забранява на народните представители да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, … да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието. В отговор на неетичното поведение на П. е реакцията на Ц. Г. на 29.03.2024 г. Поведението на М. П. в пленарното заседание нарушава забраната, предписана за поведението на народните представители в чл. 153, ал. 2 от ПОДНС на 49-тото НС. В случая, както и в пленарното заседание на 05.02.2025 г., реакцията на П. срещу сочените от него като клевети и обидни квалификации от страна на Ц. е реципрочна. Пратките на екзотични кремове и лекарства от Русия за Г. (29.03.2024 г.), внушението, че дейността на парламентарна група в 51-тото НС води до концлагери и до футбол с детски главички (05.02.2025 г.) са израз на неуважение и неприязън към колеги народни представители. В сравнение с тирадата, която е планирал да изнесе по повод възмущението си от гласуване на определен законопроект и която е изпълнена с обидни квалификации, подмятането на Г., че П. е пиян, е незначително. От цялостното съдържание на стенограмите не следва извод, че целта на отправени от ответника „обиди“ е да злепостави или унизи П., а е израз на лични впечатления, произтичащите от поведенчески особености на ищеца и възмущение от язвителните и граничещи с цинизъм изказвания на П.. Ако алкохолното опиянение на М. П. се разглежда като клевета, недоумение буди колективната реакция на смях сред депутати от всички парламентарни групи (07.03.2024 г. по повод на реплика на П. след проведено гласуване). Видно е от стенограма от пленарно заседание на 29.03.2024 г., че конфликтите между П. и Г. са част от недопустимо поведение и на други членове на техни парламентарни групи. Тези сблъсъци са широко отразени медийно – публикация „ПРЕДОЗИРАНЕ! М. П. неадекватен в парламента“ в платформата „Свободно слово от 30.03.2024 г., придружена от видео. След обявената от председателя на НС 10-минутна почивка сблъсъците между П. и депутати от „Възраждане“ са продължили, при видимо неадекватно поведение от страна на ищеца и „ескалиране дори пред журналисти“. От приетите по делото медийни публикации, отразяващи случващото се в пленарна зала, а и в кулоарите на парламента, с участие на депутата М. П., акцентът е неизменно поставен върху поведението му на алкохолно повлиян човек. Публикациите са базирани на непосредствено възприети от журналисти събития от парламентарния живот. Показанията на св. С. Трифонов, че мисълта на П. е винаги „ясна, точна, категорична“ и че „ясно отправя посланията си“ се опровергават от съдържанието на горепосочените стенограми. Обяснението на свидетеля, че когато на П. няма как да се противодейства вербално, го упрекват в употреба на алкохол, е недостоверно. Съвкупната преценка на доказателствата по делото – стенограмите в тяхната цялост и медийните публикации, опровергават ищцовото твърдение, че именно Ц. Г. е този, който „разгласява несъществуващо позорно обстоятелство“. Освен публикациите, сходни по съдържание с процесните изказвания на ответника, са и тези на други народни представители. Системно пленарните заседания на 49-тото и 51-вото НС са провеждани в дух на взаимни обиди от народни представители от различни парламентарни групи. Вметката на Ц. Г., че М. П. е пиян се явява крайно незначителна на фона на отровната атмосфера, в която са провеждани пленарните заседания. Стилът на не един народен представител, включително и този на ищеца, е изпъстрен с удивително оригинални метафори и демонстрации на творческа висота в стремежа да се уязви колега, чиито позиции по обсъждания въпрос не се споделят. Нещо повече, изказванията често са извън конституционно установената парламентарна дейност, а трибуната се използва за оскърбителни нападки на личностна основа и язвителни забележки. Освен че това принизява авторитета на законодателната институция и се отразява негативно на продуктивността на работата на НС, уличният тон е превърнат в норма. Многобройните медийни публикации, посветени на скандали, побоища и махленски разправии между народни представители са в потвърждение на този извод. Що се отнася до публикациите от 08.12.2023 г. и от 05.02.2025 г. във фейсбук профил на потребител Ц. Г., ответникът по първоначалния иск е оспорил този профил да е негов. По делото е изслушана и приета съдебнотехническа експертиза, според която в профил на потребителя Ц. Г. на 08.12.2023 г. е налична публикация, озаглавена „И мъж на годината е… М. П. от ДБ“. В коментара на потребителя на социалната мрежа се сочи, че М. П. е бил във видимо нетрезво състояние по време на пленарното заседание, че е обикалял с мазна фланелка и е предизвикал брожение. Публикация от 05.02.2025 г. в същия профил е изтрита, като към исковата молба е приложена снимка със съдържанието й: „М. П. отново дойде почерпен в Народното събрание. Докога ще търпим пияни и дрогирани хора да влизат в парламента и целенасочено да създават безредици?“. При отчитане на датите на двата поста, стила на Г., системното му възмущение и негодувание от вида и поведението на П., съдът намира, че действително ответникът е публикувал в профила си постовете. Вторият от тях е своеобразно продължение и реакция на конфликта между ищеца и депутати от „Възраждане“ в пленарна зала на 05.02.2025 г., отразен и в журналистически материал на електронното издание на в-к „Стандарт“ от същата дата („Бой в парламента. В дъното пак е М. П.“). И двете публикации в профила на Ц. Г. изразяват негово лично мнение. За него отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана, доколкото всеки има право да споделя свои впечатления, преживявания и оценки. Освен това, постът на Г. от 08.12.2023 г. е придружен от снимка на М. П., която по преценка на автора на публикацията е в подкрепа на възприятието му за нетрезвото състояние на М. П.. Неоснователна е претенцията по насрещния иск на Ц. Г. срещу М. П.. В нарушение на установения в чл. 49 от ПОДНС ред, на 29.05.2025 г. П. не е направил възражение срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанието, нито е направил предложение за изменение или допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, а е използвал трибуната на 51-вото НС за обвинения на депутат от „Възраждане“ в лъжи, съпроводени с неприличен жест на сочене с пръст, за което ръководещият пленарното заседание му е направил забележка. По смисъла на чл. 152, ал. 2 от ПОДНС това поведение на П. съставлява нарушение реда на заседанието. Неизпълнението на разпореждането на председателя на НС да преустанови изказване, което не е процедурно, а емоционален изблик без връзка с въпроси от одобрения дневен ред, е довело до принудително отнемане на думата на депутата П. и обявяване на 15-минутна почивка. Преди това обаче и в рамките на тирадата от обвинения в лъжи М. П. се е заканил да осъди К. К. „и солташака му Ц. Г., който не е нищо повече от ехо на дъното на кладенец“ за неверните им и позорни твърдения, че бил злоупотребявал с алкохол. Защитната версия на ответника по предявения насрещен иск М. П. е, че изреченото не е нито обидно, нито клеветническо. Независимо от това дали „солташак“ носи положителна или отрицателна конотация, смисълът отразява мнението на П., че Ц. Г. следва К. К. в неговите действия, споделя неговите убеждения и повтаря думите му. Затова и е добавил, че Г. не е нищо повече от „ехо от дъното на кладенец“. Изреченото е по повод на намерението му да съди и двамата, че „са излъгали за пиянството му нееднократно“. В изпълнение на тази закана е образувано и настоящото производство. Разменяните между страните в настоящото производство реплики са лишени от каквото и да е взаимно уважение и колегиалност. Процесните изявления и на М. П., и на Ц. Г. са проява на взаимната им неприязън. В общия тон на 49-тото и 51-вото НС оскърбителните им лични нападки не са от естество да им причинят описаните в двете искови молби вреди. За душевните страдания се съди според външното им проявление и намира отражение в поведението на засегнатото лице. Показанията на доведените от страните свидетели К. и С. досежно търпените от П. и Г. страдания съдът не кредитира, защото се опровергават от съдържанието на стенограмите. Дори и да са търпели известен дискомфорт, той е в рамките на обичайния и се покрива от горецитираната практика на ЕСПЧ и на ВКС за по-широки граници на допустимата критика на публично известни личности, каквито са страните по делото. Противно на житейската логика е в продължение на повече от една година системно и масово народни представители да се състезават в остроумния и разчистване на сметки на личностна основа, след което да се чувстват оскърбени от „дебати“, в които самите те са участвали. В рамките на пленарната дейност рядко някоя обида или клевета е оставала без реакция от „пострадалия“. Мигновено последва отговор в подобен оскърбителен тон, олицетворяващ убеждението, че по този начин набеденият неутрализира причиненото му страдание. Изложеното се отнася и до процесните твърдения на М. П. и на Ц. Г.. Поведението им изключва защитим от правото легитимен интерес да търсят обезщетение за вреди, които не са понесли до степен да търсят съдебна санкция. Противното означава да се наруши принципа на забраната да се черпят права от собствено противоправно поведение. Предвид направените от съда констатации, базирани на събраните по делото доказателства, че от страна на Г. липсва целенасочена атака към М. П., която да причинява описаните в исковата молба вреди, искът е неоснователен. Следва да се отбележи и че причинно-следствената връзка между деянието на Г. (доколкото същото може да се приеме за противоправно) и страданията на П., се прекъсва от паралелни критики от страна и на други народни представители, че неподобаващото поведение на ищеца като народен представител се дължи на употреба на алкохол, а също и от многобройните публикации в този смисъл. Неминуемо това намалява интензитета на страданията на ищеца, както и пряката причинно-следствена връзка между процесните изказвания на ответника и вредите на ищеца. Предвид неоснователността на претенциите, с които съдът е сезиран, и които са предявени при условията на чл. 3 от ГПК, съдът намира, че разноски на страните не се следват. Така мотивиран, съдът