Решение № 118 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 549/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск от ищеца Г. И. Л. чрез неговата майка и законен представител В. Г. И. против И. Г. Л. с правна квалификация чл. 143 СК – за осъждане на ответника да му заплаща издръжка за бъдеще време в размер на 300 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска, както и акцесорна претенция по чл. 146 СК – за заплащане на законна лихва при забава.

С протоколно определение в проведеното на 18.06.26 г. съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на така предявеният иск, като е увеличил неговият размер на 155.05 евро, за която сума същият се счита предявен в настоящото производство.

Законната представителка на ищеца В. Г. И. твърди в исковата молба, че с ответника са живяли на семейни начала. От съвместното им съжителство през 2023 г. се е родило детето Г. И. Л.. От август 2023 г. с ответника са разделени и оттогава само тя се грижи за детето и за неговата издръжка, като няма постоянна работа. Твърди, че бащата работи и реализира добри доходи.

Моли съда да постанови решение, с което:

• ответника да бъде осъден да й заплаща като майка и законна представителка на малолетното дете Г. И. Л. по 300 лева месечна издръжка, а след увеличението на иска – сумата от 155.05 евро, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска съобразно падежа й.

Претендира разноски.

Ответникът И. Г. Л. НЕ е подал отговор и НЕ взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Ответникът редовно призован не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при кумулативното наличие на следните предпоставки:

Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание /чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2 ГПК/.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явила в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно връчено на ответника, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също му е редовно връчено.

Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Искът е допустим, а от представените по делото доказателства, които не са оспорени от ответника може да се направи извод, че искът е вероятно основателен, предвид че се претендира издръжка в минимален размер /представеното с исковата молба удостоверение за раждане на детето, както от събраните в хода на делото доказателства - социален доклад и служебни справки за доходите на родителите/.

Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.

Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Относно разноските:

При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените разноски в размер на 500 лева за платеното адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси и разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от исковете /така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.

Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което

държавната такса върху присъдената издръжка следва да се възложи на ответника и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати съответната държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 223.27 евро.

Предвид въвеждането от 01.01.2026 г. на еврото като валута и единствена официална парична единица в Република България съдът служебно следва да превалутира всички суми в евро.

Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК