Решение № 1343 от 8.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1876/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба, подадена от „КЮРИОСИТИ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД /в процес на регистрация/, чрез управителя Г. В. В., представлявано от адв. Н.С., срещу отказ № 20260807154647/25.08.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност. Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че дружеството е в процес на учредяване и към момента на заявяването не е възникнало като правен субект, поради което е обективно невъзможно да извършва каквото и да е дейност. Поради това към настоящия момент не е налице фактическа дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове, въз основа на която да се определя приложимият режим по чл. 197, ал. 1 или ал. 4 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране /ЗДКИСДПКИ/. Посочва, че наличието на лиценз или на законоизискуемия специален капитал не е обстоятелство, което може да бъде установено или изискано към момента на учредяването – то зависи от бъдещ факт /размера на управляваните активи/ и е от компетентността на Комисията за финансов надзор. Твърди, че приложимият режим по ЗДКИСДПКИ се определя при започване на фактическата дейност, съобразно стойността на управляваните активи, като законът сам урежда механизма за това. Сочи, че длъжностното лице по регистрацията е упражнило правомощия, които законът вменява на секторния регулатор, при това предварително – преди дружеството да е възникнало и преди да е започнало да извършва каквото и да е дейност. Твърди, че от значение е обстоятелството, че предметът на дейност съдържа изрична уговорка, съгласно която когато за извършването на дадена дейност се изисква предварително разрешение, лиценз или регистрация, тя ще се извършва след получаване на съответното разрешение, лиценз или извършване на регистрацията. Посочва, че заявеният капитал на дружеството е 5 000 евро и е изцяло внесен, като е ирелевантно дали капиталът от 5 000 евро изпълнява специалните капиталови изисквания, които могат да бъдат приложими при бъдещо лицензиране или при друг приложим режим по ЗДКИСДПКИ. Твърди, че тезата на длъжностното лице – че предмет на дейност, включващ управление на алтернативни инвестиционни фондове, е несъвместим с правна форма на дружество с ограничена отговорност и с капитал по общите правила на ТЗ – е в пряко противоречие с трайната и публично достъпна практика на Комисията за финансов надзор. Посочва, че обжалваният отказ поставя жалбоподателя в положение, различно от това на десетки дружества, вписани в Търговския регистър с идентичен по същество предмет на дейност и капитал по общите правила, което е незаконосъобразно и по причина, че е в противоречие с изискването за еднакво прилагане на закона. Счита, че отказът е постановен при липса на основание по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и при неизпълнение на задължението за указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид изложеното иска да се отмени отказа и да се постанови решение, с което да се дадат задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши заявеното вписване на първоначална регистрация на „КЮРИОСИТИ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. В конкретния случай е подадено заявление, приложение № А4 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с което е заявено вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „КЮРИОСИТИ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД /в процес на регистрация/. В обжалвания отказ длъжностното лице приема, че с оглед заявения за вписване предмет на дейност следва да се съобразяват разпоредби на специалното законодателство, поради което следва да се откаже регистрация. Видно е, че е заявено искане за вписване на еднолично дружество с ограничена отговорност „КЮРИОСИТИ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с предмет на дейност: управление на алтернативни инвестиционни фондове; осъществяване и управление на инвестиции и инвестиционни проекти; бизнес и инвестиционно консултиране; търговско представителство и посредничество, както и всякакви други търговски сделки и дейности, които не са забранени от закона, при условие, че когато за извършване на дадена дейност се изисква предварително разрешение, лиценз или регистрация, тя ще се извършва след получаване на съответното разрешение, лиценз или извършване на регистрация“. Съдът намира, че подаденото заявление за вписване на първоначална регистрация на еднолично дружеството с ограничена отговорност е редовно от външна страна и към него са приложени доказателства за обстоятелствата, подлежащи на вписване, а именно: съгласие на управителя с образец от подпис; декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон; платежно нареждане за внесен капитал на дружеството „КЮРИОСИТИ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД в размер на 5 000 евро; пълномощно от управителя в полза на адв. Стайкова; учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност „КЮРИОСИТИ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД; учредителен протокол от решения на едноличния собственик на капитала; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Съдът счита за незаконосъобразни изводите на длъжностното лице, че заявеният за вписване предмет на дейност на дружеството „КЮРИОСИТИ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е пречка същото да бъде регистрирано. В действителност в ЗДКИСДПКИ се съдържат специални разпоредби относно изисквания към дружествата, чийто предмет на дейност включва управление на алтернативни инвестиционни фондове – чл. 197 и сл. ЗДКИСДПКИ. Предвиденият в закона режим обаче – лицензионен или регистрационен се отнася до търговците, които фактически управляват алтернативни инвестиционни фондове, а не към дружества, които са в процес на учредяване. Именно поради това в предмета на дейност на дружеството изрично е посочено, че когато за извършването на дадена дейност се изисква предварително разрешение, лиценз или регистрация, тя ще се извършва след получаване на съответното разрешение, лиценз или извършване на регистрация. Съдът намира, че длъжностното лице незаконосъобразно е отказало регистриране на дружеството, като е извършило преценка, която е дължима от Комисията за финансов надзор, съгласно цитирания по-горе специален закон, при това преди да е възникнало дружеството и да е започнало да извършва каквото и да е дейност. Условното включване на регулирана дейност в предмета на дейност на дружеството, с изрично посочване, че тази дейност ще се извършва след получаване на съответно разрешение, лиценз или регистрация, не е забранено от закона, поради което и не е пречка да се впише по този начин в Агенция по вписванията, търговски регистър. Основателно е възражението в частната жалба, че отказът на длъжностното лице не е съобразен с трайната и публично достъпна практика на Комисията за финансов надзор, където в публичния регистър са вписани лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове дружества с ограничена отговорност, съответно еднолични дружества с ограничена отговорност. Посочените от жалбоподателя дружества са регистрирани в Агенция по вписванията, търговски регистър при подадени идентични документи на тези по процесното заявление. Предвид това, атакуваният отказ е в противоречие с провъзгласения в чл. 2а, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ принцип, че регистрацията, воденото, съхраняването и достъпът до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел се осъществяват чрез прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон, доколкото в търговския регистър е извършено регистриране при същите обстоятелства по отношение на други дружества, изброени в настоящата жалба. Предвид изложените съображения и при съобразяване представените към заявлението документи, съдът намира, че заявеното обстоятелство по вписване първоначална регистрация да еднолично дружество с ограничена отговорност е редовно и следва да се уважи. По отношение искането за присъждане на разноски от жалбоподателя, съдът намира следното: С чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /Нова – ДВ, бр. 105 от 2020 г./ се предвиди, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. При преценка характера на производство, при което няма насрещна страна, следва да се приеме, че същото е охранително. Съобразно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Ето защо съдът не присъжда разноски на жалбоподателя. Така мотивиран, съдът