Решение № 6951 от 30.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 967/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по жалба на Д. Р. К. с [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [жк], [улица] а, вх.1, ет. 2, срещу Заповед № 3СПД/Д-А/3411/20.04.2026 г. на Директора на ДСП - Бургас, с която на основание чл.6, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца му е отказано отпускането на еднократна помощ при раждане на живо дете – М. Д. К. с [ЕГН]. Жалбоподателят Д. Р. К. оспорва заповедта като счита същата за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при неправилното му приложение. Сочи, че той е баща и единствен законен представител на детето М. Д. К., като същото е родено в резултат на процедура по гестационно сурогатство, при която той е неговият биологичен и юридически родител. Майката не е вписана в акта за раждане въз основа на влязло в сила съдебно решение на съд в Мексико Сити, с което тя е заличена като родител. Следователно, единственият правоимащ е другият законен представител – бащата, поради което той носи пълната родителска отговорност от момента на раждането. Счита, че целта на ЗСПД е да осигури подкрепа за отглеждане на деца, като отказът води до: лишаване на детето от социална подкрепа; дискриминационен резултат спрямо деца, родени при различни семейни модели; противоречие с принципа за защита на най-добрия интерес на детето. С жабата се иска отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването на чл.6, ал.5 от ЗСПД. В съдебно заседание жалбоподателят Д. Р. К., редовно призована се явява лично и поддържа жалбата си. Представя кореспонденция, водена между него и Министерството на труда и социалното подпомагане, два имейла /писма/ до омбудсмана на Република България от 10.01.2026 г. и искане за допълнително разяснение по отговора относно прилагането на чл.6 от ЗСПД. Счита, че има празнота в законодателството. Депозира писмени бележки и писмо с допълнителни разяснения от главния секретар на Министерството на труда и социалното подпомагане. Ответникът - Директора на ДСП – Бургас, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт Д. Д., която оспорва жалба и моли за потвърждаване на оспорената заповед като законосъобразна и целесъобразна. Депозира писмени бележки. Не претендира разноски. Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред административния орган е образувано по подадено на 06.04.2026г. от Д. Р. К. заявление – декларация, заведено с вх. № ЗСПД/Д- А/3411/06.04.2026г., за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 от Закона за семейни помощи за деца за детето М. Д. К. с [ЕГН]. /Относно другото дете на Д. Р. К. - Р. Д. К. с [ЕГН] е образувано отделно производство /предходно такова/ приключило с издаването и оспорването на друг административен акт. В процеса на разглеждане на заявлението е извършен предварителен контрол за законосъобразност на заявлението, за което е изготвен нарочен лист от 20.04.2026г. Въз основа на подаденото заявление е издадена и оспорената Заповед № 3СПД/Д-А/3411/20.04.2026 г. на Директора на ДСП – Бургас. Обективираният в нея отказ за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете е мотивиран с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗСПД, като е посочено, че заявлението-декларация за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете се подава от името на майката като правоимащо лице. Заповедта е оспорена с жалбата, адресирана до Административен съд – Бургас, подадена чрез административния орган на 24.04.2026г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Заповедта, издадена от Директора на ДСП – Бургас е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.10, ал.4 от ЗСПД, в предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закона. По делото не е налице спор относно фактите, а именно, че жалбоподателят е единствен законен представител на детето - М. Д. К. с [ЕГН], като същият е станал баща вследствие на проведена процедура за асистирана репродукция. С влязло в сила решение на съда в Мексико Сити този факт е потвърден и е разрешено да не се включва в акта за раждане на детето неговата биологична майка, както и че тя не притежава качеството на родител по отношение на детето. Не е налице и спор, че жалбоподателят като единствен законен представител на детето - М. Д. К. с [ЕГН] е подал заявление за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗСПД - майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. С разпоредбата на чл.6, ал.5 от ЗСПД се предвижда че помощта се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето. От съдържанието на така цитираните разпоредби е видно, че правото на еднократна помощ при раждане на живо дете принадлежи на майката. Тя е основното лице, което следва да подаде заявлението-декларация в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия си адрес, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСПД във връзка с чл. 2, ал. 1 от ППЗСПД. Помощта се изплаща на нея, освен в случаите на обективна невъзможност, както сочи разпоредбата на чл.6, ал. 5 от ЗСПД. Съгласно чл.6, ал.7 от ЗСПД единствено в специалната хипотеза на смърт на майката преди подаване на заявлението-декларация за отпускане на помощта, бащата се ползва от това право. От съдържанието на така цитираните разпоредби се налага извод, че еднократната помощ по чл.6, ал.1 от ЗСПД е обвързана единствено с факта на биологичното раждане на живо дете и се предоставя само на майката, която е родила детето. В случая, помощта е насочена към стимулиране на жените да раждат деца, т.е. това е помощ за майката/родилката, а не се явява помощ за отглеждане на дете, поради което доводите на жалбоподателя, че постановения отказ „води до: лишаване на детето от социална подкрепа; дискриминационен резултат спрямо деца, родени при различни семейни модели; противоречие с принципа за защита на най-добрия интерес на детето“, се явяват неоснователни. Помощта не се отпуска за отглеждане на дете и не засяга неговите интереси, а е своеобразен демографски стимул за насърчаване на раждаемостта, поради което отказът не противоречи на чл.3, ал.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Отказът не противоречи и на целта на закона, тъй като целта на разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.2, ал.2 от ЗСПД е да се стимулира раждането на деца и да се подпомогне финансово именно раждането. Посочените разпоредби визират факта на раждане на дете, поради което не следва да се обвързват с качеството на родител и законен представител, с което безспорно разполага жалбоподателят. Липсата на посочено лице в графата „майка“ в представения по делото Акт за раждане на детето, не поражда права за бащата да встъпи на нейно място като заявител и да претендира изплащане на еднократната помощ за раждане на дете, поради което искането на жалбоподателя за разширително тълкуване на разпоредбата, респ. за изплащане на помощта на него, се явява неоснователно. Що се касае до разпоредбата на чл.6, ал.5 от ЗСПД, то следва да се посочи, че същата е приложима в хипотеза, при която майката вече е подала заявление и помощта е отпусната, но тя не може да я получи, поради което същата се изплаща на друг законен представител на детето. В случая, независимо, че по делото не е налице спор, че жалбоподателят е единствен законен представител на детето и родителските права са предоставени само на него, то предвид факта, че заявлението-декларация не изхожда от майката, не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗСПД и помощта да му бъде изплатена. В конкретния случай не може да се приеме, че се касае до възникнала невъзможност за майката да подаде заявлението-декларация за отпускане на помощта по смисъла на чл. 6, ал. 7 от ЗСПД, тъй като разпоредбата визира хипотеза на смърт на майката преди подаване на декларацията, което е задължителна предпоставка за пораждане правото на бащата да се ползва от еднократна помощ при раждане на живо дете. Предвид извършения анализа на събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, съдът достига до извода, че в случая не би могло да се обоснове наличието на лично право на жалбоподателя да подаде заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете – М. Д. К., поради което и съдът намира, че оспорената заповед е издадена в пълно съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Представената от жалбоподателя кореспонденция не оборва горния извод и не дава различно тълкувание на приложимите правни норми. С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се заключи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът в настоящото производство не е претендирал присъждане на разноски, поради което независимо от изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени. На основание чл.10, ал.6, изречение второ от ЗСПД решението на съда е окончателно. Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,