Присъда № 30 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 747/2024 г.

и след като се запозна със събраните доказателства и на основание чл.301 от НПК във връзка с чл.303 от НПК и чл.304 от НПК във връзка с чл.130 ал.1 и ал.3 от НК, съдът МОТИВИ към Присъда № 30 от 26.03.2026г. постановена по НЧХД № 747/2024г. по описа на Районен съд – Благоевград Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на В. К. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Р , община Б , ул.“Р “ № против В. И. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Р , по обвинение за това, че на 24.04.2024г. около 14.30 часа, в с. Р , пред дом на ул.“Р“ № в съучастие, като съизвършител с В. И. П., чрез силно блъскане в гърдите и нанасяне на удари с ръце и крака по главата и цялото тяло, причинил на В. К. П. травматични увреждания, изразяващи се в болки в областта на лицето, гръдния кош, лакътя и ръката в дясно; повърхностно охлузване с кръвонасядане с розов цвят, полулунна форма, напречно разположено с дъга насочена нагоре и с размери 2/4 см. над дясна лакътна изпъкналост; на 5 см. по-надолу и 3 см. под лакътната изпъкналост подобно, овално охлузване с размери 3/3,5 см. със забелени нагоре люспички кожен епител, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК и срещу В. И. П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б и настоящ адрес: с. Р , ул.“Р “ № , по обвинение за това, че на 24.04.2024г. около 14.30 часа, в с. Р , пред дом на ул.“Р “ № в съучастие, като съизвършител с В. И. П., чрез силно блъскане в гърдите и нанасяне на удари с ръце и крака по главата и цялото тяло, причинил на В. К. П. травматични увреждания, изразяващи се в болки в областта на лицето, гръдния кош, лакътя и ръката в дясно; повърхностно охлузване с кръвонасядане с розов цвят, полулунна форма, напречно разположено с дъга насочена нагоре и с размери 2/4 см. над дясна лакътна изпъкналост; на 5 см. по-надолу и 3 см. под лакътната изпъкналост подобно, овално охлузване с размери 3/3,5 см. със забелени нагоре люспички кожен епител, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК. В хода на делото е конституиран, като граждански ищец пострадалия от престъплението - тъжителят В. К. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Р , като е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск предявен срещу подсъдимия В. И. П. за сумата от 2000 лева, представляващи причинени му неимуществени вреди, вследствие от престъплението по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деЯ.ето, а именно 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск срещу подсъдимия В. И. П. за сумата от 2000 лева, представляващи причинени му неимуществени вреди, вследствие от престъплението по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деЯ.ето, а именно 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебното заседание тъжителят В. К. П. лично се явява и се представлява от процесуален представител - адв.М., който поддържа частната тъжба, ангажира доказателства в подкрепа на обвинителната теза и моли съдът, въз основа на събраният доказателствен материал да приеме двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения, като им наложи и съответни наказания. Моли предявеният срещу подсъдимите граждански иск да бъде уважен изцяло. Моли също да бъдат присъдени на тъжителя и направените в производството съдебни разноски. Подсъдимият В. И. П. се явяват лично в съдебните заседания, като непълнолетно лице се представлява от назначения му служебен защитник – адвокат С. от Адвокатска колегия – Благоевград, като не се признава за виновен. Защитникът му – адвокат С. пледира, че липсват събрани в хода на делото доказателства, които да формират безспорен и категоричен извод, че обвинението по отношение на подсъдимия В. И. П. е доказано от обективна и субективна страна. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае подзащитния му, като алтернативно развива съображения за приложение в казуса на института на реторсия. По отношение на предявения граждански иск срещу В. И. П. излага становище, че не е изяснено какви вреди са нанесени на пострадалия, а ако са нанесени такива, се счита, че не може да бъде определен и гражданския иск в точен размер относим към вредите и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен. Подсъдимите В. И. П. се явяват лично в съдебните заседания, защитава се сам и не се признава за виновен. Дава обяснения по случая, като сочи, че не е нанасял по какъвто и да било начин побой и травматични увреждания на тъжителя В. К. П.. Не отрича, че е имало спречкване заради направена от последния нова врата на имота му, но това било по повод това, че нарочно тази врата не е била затваряне този ден, за да може от вятъра да се удря и уврежда паркираният му в близост до нея автомобил. Подсъдимият В. И. П. намира, че не е виновен за така стеклите се обстоятелства и моли да бъде оправдан по делото, а гражданския иск отхвърлен. Сочи също, че той и неговият внук - В. И. П. са пострадалите от инцидента, за което имат и издадени медицински свидетелства, а не тъжителят. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното: От фактическа страна: Пострадалият В. К. П. и подсъдимите В. И. П. и В. И. П. са роднини, като подсъдимият В. И. П. е вуйчо на съпругата на частния тъжител – Т П.а, а подсъдимият В. И. П. е племенник на пострадалия П., като страните са съседи, живеят в съседни имоти на адрес село Р . Въпреки роднинските връзки, взаимоотношения между страните били влошени. На 24.04.2024 година микробусът на подсъдимия В. И. П. бил паркиран в близост до вратата на къщата на частния тъжител В. К. П., като прибирайки се от гр. Б в село Р със семейството си видял, че вратата на портата на частния тъжител се удряла в неговия микробус, тъй като имало вятър и вратата била отворена. Подсъдимият В. И. П. затворил вратата и си влязъл в дома, но след около 20 минути видял, че вратата отново била отворена и отново се удряла по микробуса му. Било около 14.30 часа когато пострадалият В. К. П. бил в двора на къщата и подсъдимият В. И. П. отишъл при него, като помежду им възникнала словесна разправия и двамата се сблъскали. В този момент пристигнала съпругата на частния тъжител – свидетелката Т П.а, която се намесила в разправията. По това време на инцидента свидетелите И. Н. и Б. Н. отишли да вземат с личния си автомобил подсъдимият В. И. П. от неговия дом, като го чакали в колата докато се преоблече. Излизайки от дома си подсъдимият В. И. П. чул суматохата, която става между В. К. П., Т П.а и В. И. П. и се намесил в разправията. На мястото пристигнал и синът на частния тъжител – Б. П., който по това време се намирал в двора на къщата. Отивайки там, същият видял как подсъдимият В. П. бутайки го с ръце в гърдите, свалил частния тъжител В. К. П. на земята и му нанесъл удари, а подсъдимият В. И. П. хванал свидетелката Т П.а за шията, след което и пляснал един шамар. На място пристигнали и намиращите се в близост свидетели Б. Н. и И. Н., които отивайки при тях видели, че има блъскане между страните, като В. И. П. се блъскал с В. К. П., като нанесъл удари в главата, а В. К. П. се отбранявал. Свидетелят Б. П. се намесил, като започнал да ги разтървава, след което вкарал родителите си в двора на къщата и се обадили на тел. 112. По това време на работа в 01 РУ Благоевград били свидетелите И. Д. и П. К., които били изпратени от дежурния на 01 РУ - Благоевград в с.Р , община Бл , ул. “Р “ във връзка с възникнал междусъседски скандал, които на място установили лицата, които са участвали в спора, а именно Т П.а, В. К. П. от една страна и В. И. П. и В. И. П. от друга. Установили, че спорът е възникнал поради неправилно паркиран автомобил. На място полицейски служители И. Д и П. К. съставили протоколи за предупреждение на В. И. П., В. И. П., В. К. П. и Таня П.а да не се саморазправят по между си и всички спорни въпроси да решават по установения законов ред в страната, както и снели обяснения от същите. В тази връзка на 24.04.2024 година свидетелят И. Д изготвил и докладна записка във връзка със случая. Видно от Лист за преглед на пациент в СПО към „МБАЛ – Благоевград“ АД с № 5627 от 24.04.2024г. (лист 6 от делото), издаден на пострадалия В. К. П. се установява, че същият е постъпил на 24.04.2024г. в 15,48 часа и е напуснал на същата дата в 16,34 часа, като при прегледа е отразено в Анамнеза, че пациента съобщава, че преди половин час са се сбили с 10-тина човека, съобщава за болка в лявата предмишница и лакът, и дясно в гръдна половина, като е със зачервяване в областта на лицето – дясна буза, и съобщава, че е ударен с юмрук. В. К. П. е насочен към съдебен лекар за издаване на медицинско свидетелство. На 25.04.2024 година към 09,00 часа В. К. П. и ТБП.а посетили съдебен лекар – д-р Я. З. - специалист по съдебна медицина, който след извършен преглед на В. К. П. установил, че над дясната лакътна изпъкналост се вижда повърхностно охлузване с кръвонасядане с розов цвят, полулунна форма, напречно разположено с дъга насочена нагоре и с размери 2/4см. На около 5см. по-надолу, и 3 см. под лакътната изпъкналост се вижда подобно, овално охлузване с размери около 3/3,5см., като по него предимно в горния му край се виждат и забелени нагоре люспички кожен епител. В заключение д-р Я. З. е отразил, че при прегледа на В. К. П. са установени данни от СПО за зачервяване по дясна бузата, зачервяване по дясна предмишница с леко охлузване, болезненост при палпация в дясна гръдна половина; болки в областта на лицето, гръдния кош, лакътя и ръката в дясно; охлузвания по и около дясна лакътна изпъкналост, с което му е причинена болка и страдание, като е съставил и Медицинско свидетелство № 45/2024г. за пред съда (лист 7 от делото). На същата дата 25.04.2024 година около 09.30 часа била прегледана и свидетелката Т П.а, като при прегледа й са установени оплаквания от преминали зачервявания и болка по лицето и рамото в дясно, като болката в рамото продължава; липса на видими травматични увреждания към момента на прегледа. Неустановяването на видими травматични увреждания, към момента на прегледа, като не се изключва възможността за инцидент по начин и време, посочени от освидетелстваната в предварителните сведения, при който да й е причинена сочената от нея болка. На Т П.а д-р Я. З. издал Медицинско свидетелство № 46/2024г. за пред съда (лист 8 от делото). Отново на 25.04.2024г. В. К. П. депозирал жалба в 01 РУ – Благоевград, заведена с вх. № УРИ 189900-2664/26.04.2024 година, в която е посочил, че на 24.04.2024г., около 14.30 часа бил в двора на домът си в с.Р , когато пред тях дошъл съседът му В. И. П., който е на около 60 години, както и неговия внук - В. И. П. на 16 години, които започнали да викат и обиждат, че им пречи вратата на В. К. П. за двора. Обяснява също, че В. И. П. го изблъскал с ръце в гърдите, като успял да се хване за оградата, но тогава към него тръгнал В. И. П., който започнал да го удря с ръка по лицето. Във връзка с жалбата е извършена проверка по преписка с № УРИ 189900-2664/26.04.2024 година, като е изготвена докладна записка от полицейски инспектор К. К. (лист 160 от делото). На 26.04.2024 година към 12.00 часа подсъдимият В. И. П. също посетил съдебен лекар – д-р Я. З., който при извършен преглед на същия установил преминаващи оплаквания от болки по челото и горната устна в ляво и по колене; охлузване с кръвонасядане по вътрешна страна на горната устна в ляво, охлузвания по коленете, с което му е причинена болка и страдание. На В. И. П., д-р Я. З. издал Медицинско свидетелство № 47/2024г. за пред съда (лист 83 от делото). Във връзка със случая била образувана прокурорска преписка с вх. № 3874/2024 година по описа на Районна прокуратура - Благоевград, като видно от представеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство от дата 17.05.2024 година, прокурор от Районна прокуратура Благоевград е намерила, че в случая не е налице извършено престъпление от общ характер, което да налага намесата на прокуратурата. Счела е, че в настоящия случай са изправени пред института реторсия, като съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК причиняването на лека телесна повреда, както е в настоящия случай (по чл.130, ал.2 от НК) е престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия, поради което и на основание чл.24, ал.1, т.1 и ал.5 от НПК и чл.213 ал.1 от НПК и чл.161 от НК е отказано да се образува наказателно производство и е прекратил преписка изх. № 3874/2024 г. по писа на Районна прокуратура - Благоевград. В хода на съдебното следствие са допуснати и назначени две съдебномедицински експертизи, изготвени от вещото лице д-р Я. З.. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице - д-р Я. З. и неоспорена от страните, се установява, че на В. К. П. му е причинена болка и страдание с умерен интензитет, постепенно отзвучаващи за около 1 седмица, без изгледи да оставят по-късни е трайни увреждания и последици. Вещото лице посочва, че само по себе си обективно установеното травматично увреждане - /охлузване в областта на дясната лакътна изпъкналост/ му е причинило - Болка, с умерен интензитет, по времето на и след инцидента. Обективно установеното травматично увреждане /охлузване в областта на дясната лакътна изпъкналост/ се дължи кос удар, с или върху твърд/и/, тъп/и/, или ръбести предмет/и/. Същото като вид и разположение, според вещото лице добре отговаря да е причинено, при падане от собствен ръст, и удар опиране на тази област върху терена или заобикалящ и предмети, при политане, падане назад, включително и блъскане от второ лице, както посочва пострадалият и свидетели в предварителните сведения, частната тъжба и показанията, към след обяда не 24.04.2024год. Предвид горепосоченото, като цяло механизма на причиняване на посочените и установените травматични увреждания, д-р З. е категоричен, че същите кореспондират с тези посочени в частната тъжба, като в същата и в показанията на пострадалия и съпругата му, се установява лека и обяснима за процесния случай /хиперболизация, агравация/. Неустановяването на обективни травматични увреждания, от посечените в тъжбата предварителните сведения, и показанията на съпругата му - ритания с крака от второ лице, може да се обясни, както с анатомичното разположение - /по дебели тъкани на мястото на ударите, наличие на дрехи/, така и с вида и незначителната сила на нанесени удари, които са най-вероятно с ръце, както посочват и свидетели, при които да е получил посочените в оплакванията на пострадалия, и листа за преглед в от спешно отделение: болка в дясна гръдна половина и зачервяване на дясната буза. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение, в което е посочил механизма на обективно установеното травматично увреждане, т.е. охлузването в областта на лакътя, като по отношение на другите увреждания посочва, че по-скоро същите са субективни, едни оплаквания от болки в гръдния кош, оплаквания от болки в лицето, установено в Спешения център часове след това зачервяване в областта на лява или дясна буза, което особено при удари със шамари с отворена длан, не значителна сила, се образуват такива зачервявания, които на другия ден не личат. Според вещото лице е причинена болка и страдание, като само по себе си това охлузване в областта на лакътя представлява болка. Вещото лице е категорично, че това охлузване по лакътя отговаря да е причинено от падане от собствен ръст, а другите в областта на гръдния кош, оплакванията и зачервяване на бузите отговарят да са с удари от второ лице, макар и с неизключително голяма сила да доведат до видими травми. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице - д-р Я. З. и неоспорена от страните, се установява, че на В. И. П. му е причинена болка и страдание, изразяващи се с умерен интензитет, постепенно отзвучаващи за около една седмица, без изгледи да оставят по-късни е трайни увреждания и последици. Установеното охлузване с кръвонасядане по вътрешна страна на горната устна в ляво, се дължи на удар с твърд, тъп предмет в този област, какъвто е и човешкия юмрук. Установените охлузвания по коленете се дължат на коси удари, с или върху твърд/и/, тъп/и/ предмет/и/. Същото като вид и разположение, добре отговаря да е причинено, при падане от собствен ръст, и удар опиране на тези области върху терена, при политане, падане напред, включително и при удар, блъскане от второ лице, както посочва пострадалият и свидетели в предварителните сведения и показанията, към след обяда не 24.04.2024год. Предвид горепосоченото, вещото лице е категорично, че като цяло механизма на причиняване на посочените оплаквания и установените травматични увреждания, кореспондира с тези посочени, в частната тъжба, показанията на свидетели и най-вече предварителните сведения в медицинското свидетелство. В хода на съдебното следствие подсъдимият В. И. П. дава обяснения по случая. Заявява, че частния тъжител си направил незаконна врата, с която му пречил да минава, въпреки, че му е разрешено да минава от там, но не се е възпротивявал и от това. Посочва, че на процесната дата се прибирал със семейството си и видял, че вратата била отворена и се удряла в буса му. Затворил вратата и си влязъл навътре, но след 20 минути вратата отново била отворена и отново се удряла по буса му, като по този начин нанасяла щети по превозното средство. Възникнала разправия, като синът му бил там, сблъскали се, като те му скочили и подсъдимият тогава го блъснал. Внукът му В. И. П. го видял и се намесил. Заявява, че той също имал синини по него, но не си е вадил медицинско. Видно от представената справка за съдимост на подсъдимия В. И. П. е, че същият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и по отношение на него не е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК. Видно от представената справка за съдимост на подсъдимия В. И. П. е, че същият не е осъждани за престъпление от общ характер (реабилитиран), но по отношение на него е постановено освобождаване от наказателна отговорност и наложено административно наказание глоба в размер н 1000 лева по реда на чл.78а от НК, със съдебен акт по НОХД № 1675/2017г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязъл в сила на 30.09.2017г. за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, извършено на 16.08.2017г. В хода на делото са разпитани свидетелите К. К., И. Д, Л П.а, Т П.а, Б. П., А П., П. К., И. Н. и Б. Н.. Фактическите си констатации относно деня, мястото, възникналия скандал между страните, нанесените удари на пострадалия В. К. П. и на подсъдимия В. И. П., причинените вследствие на тях съответни телесни увреждания съдът направи въз основа на показанията на свидетелите Л П.а, Т П.а, А П., Б. П., И. Н. и Б. Н.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели относно така заявените обстоятелства. Анализът на тези гласни доказателства беше извършен особено внимателно, предвид обстоятелството, че част от страните са в роднински връзки с частния тъжител, респ. с подсъдимите и като такива са заинтересовани от благоприятен за съответната страна изход на делото. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство свидетели-очевидци Т П.а, Б. П., А П., И. Н., Б. Н. дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. Достоверно и логично тези свидетели описват фактите свързани с началото на инцидента, както и развилите се след това действия. С точност и последователност конкретизират мястото на деЯ.ето, извършените от частният тъжител и подсъдимите действия, механизма и начина на причиняване на съответните им наранявания. От разпита на всички свидетели-очевидци се установи по безспорен и категоричен начин, че е имало размяна на удари между подсъдимият В. И. П. и частния тъжител В. К. П., като и двамата са си нанесли взаимно удари и са се блъскали с ръце. В следствие на тази размяна на удари и блъскане и двамата са получили съответни травматични наранявания, за които вещото лице по назначените две съдебно медицински експертизи е категорично, че се касае за причинени болки и страдания. От друга страна, отново от показанията на свидетелите очевидци, се установи по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият В. И. П. в началото на скандала единствено е блъснал с ръце частния тъжител В. К. П., но същият е успял да се хване за оградата, като липсват данни от това действие на този подсъдими, частният тъжител да е получил някакво нараняване, респ. травматично увреждане. Дори напротив, въпреки това блъскане, частния тъжител В. К. П. е имал възможност да се разправя и да се блъска и разменя удари и с вторият подсъдим В. И. П., поради което съдът приема, че липсва причинно следствена връзка, между нанесените на тъжителя травматични увреждания с поведението на подсъдимия В. И. П.. Последния от своа страна, след първоначалното съприкосновение с частния тъжител, започнал разправия със свидетелката Т П.а, която не е страна в процеса, а свидетел и с която са си разменили дърпане, блъскане, словесни нападки, както и я хванал с ръка за гушата. Свидетелите И. Н., Б. Н. са категорични, че единствено подсъдимият В. И. П. е нанасял удари върху частния тъжител, но и частния тъжител е нанасял удари върху подсъдимия, което се потвърждава и от показанията на свидетеля А П.. Изводите относно механизмът и начинът на извършване на деЯ.ето и получените наранявания на В. К. П. и В. И. П. се подкрепят и от съдебно-медицинските експертизи, които категорично установяват вида и характеристиката на получените увреждания на двамата. Според вещото лице обективно установеното травматично увреждане на В. К. П. /охлузване в областта на дясната лакътна изпъкналост/ се дължи кос удар, с или върху твърд/и/, тъп/и/, или ръбести предмет/и/. Същото като вид и разположение, според вещото лице добре отговаря да е причинено, при падане от собствен ръст, и удар опиране на тази област върху терена или заобикалящ и предмети, при политане, падане назад, включително и блъскане от второ лице, както посочва пострадалият и свидетели в предварителните сведения, частната тъжба и показанията, към след обяда не 24.04.2024год. Отделно от това според установеното охлузване на В. И. П. с кръвонасядане по вътрешна страна на горната устна в ляво, се дължи на удар с твърд, тъп предмет в този област, какъвто е и човешкия юмрук. Установените охлузвания по коленете се дължат на коси удари, с или върху твърд/и/, тъп/и/ предмет/и/. Същото като вид и разположение, добре отговаря да е причинено, при падане от собствен ръст, и удар опиране на тези области върху терена, при политане, падане напред, включително и при удар, блъскане от второ лице, както посочва пострадалият и свидетели в предварителните сведения и показанията, към след обяда не 24.04.2024г. В този смисъл установените в заключението на съдебно-медицинските експертизи увреждания и на двамата се подкрепя от свидетелските показания на посочените по-горе свидетелиочевидци. Поради изложените съображения, съдът изцяло дава вяра на заявеното от тези свидетели в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото полицейски служители К. К., И. Д ,П. К., които установяват извършените от тях действия, а именно свидетелите Д и К. заявяват, че като отишли на място, установили извършителите, като им снели обяснения и съставили протоколи за предупреждение, а свидетелят К. поддържа изготвената от него докладна записка. Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения на двете съдебно-медицинските експертизи, като намери, че същите за пълни, обосновани, изготвено въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експерта. И двете експертни заключения касаещи частния тъжител В. К. П. и подсъдимия В. И. П., с направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице установяват причинените травматични увреждания както на тъжителя, така и на подсъдимия, механизъма на причиняване и периода на отшумяване. При изготвяне на заключенията си вещото лице е взело предвид наличната по делото медицинска документация и събраните гласни доказателства. Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на делото са безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична. От правна страна: Обект на престъплението по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК са обществени отношения, които защитават човешкото здраве и неприкосновеността на личността, а субект може да бъде всяко наказателнотговорно лице. От обективна страна, за да е осъществен състава на престъплението, следва на пострадалия да е причинено разстройство на здравето, което не може да бъде квалифицирано, като тежка или средна телесна повреда, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и полеки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието /по ал.1/ или болка и/или страдание, без разстройство на здравето /по ал.2/. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болка (Постановление№ 3/1979г. Пленума на ВС). Престъплението е резултатно, а престъпният му резултат се проявява, като болка и/или страдание, макар и да не се обективира в разстройство на здравето. От субективна страна деЯ.ето е наказуемо само, когато увреждането е причинено умишлено, без значение е формата му - пряк или евентуален умисъл. По отношение на подсъдимия В. И. П.: При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът намира, че не се установи по безспорен и категоричен начин подсъдимият В. И. П. да е осъществил (извършил) от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деЯ.е, квалифицирано, като престъпление по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК. В настоящият случай и при така установена фактическа обстановка и от събраните доказателства се установи от обективна страна, че на инкриминираната дата и място – на 24.04.2024г. около 14.30 часа, в с. Р , пред дом на ул.“Р “ № , пострадалият В. К. П. вследствие на насени му удари от В. И. П. е получил травматични увреждания, които са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което съдът прие, че се касае за причиняване на лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, като липсват безспорни и необорими доказателства, от които да се направи категоричен, безспорен и несъмнени извод, че именно подсъдимият В. И. П., вследствие на свой действия е причинил и/или съпричинил така установените травматични увреждания на В. К. П.. В действителност от свидетелските показания се установи, че същият първи е отишъл на процесното място, за да иска сметка на пострадалия В. К. П., защо отново отворената му вратата удря неговият автомобил, като се установи единствено се, че подсъдимият В. И. П. е блъснал пострадалия, което обстоятелство не се оспорва от подсъдимия в дадените от него обяснения, като пострадалия се хванал за оградата за да се задължи изправен. Липсват обаче събрани годни доказателства, формиращи извод, че именно това поведение на подсъдимия В. И. П. е причинило, респ. е в причинно следствена връзка с причинените на пострадалия В. К. П. травматични увреждания, като този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, относно механизма на причиняване на телесните увреждания на частния тъжител. От друга страна, всички свидетели са категорични, че подсъдимият В. И. П. по време на разправията се е занимавал и блъскал, хващал за шията свидетелката Т П.а, но не и с частния тъжител. Съдът намира, че събраните гласни доказателства обуславят категорични изводи в противоположна на изложената в частната тъжба насока, а именно, че подсъдимият В. И. П. по време на причиняване на травматичното увреждане на пострадалия макар и да се е намирал на инкриминираното място не е участвал в причиняване нараняванията на пострадалия. Липсват по делото каквито и да било безспорни преки и косвени доказателства, които да формират изводи в насока, че именно подсъдимият със свое действие или каквато и да било физическа интервенция е наранил травматично пострадалия или е спомогнала за неговото нараняване, респ. му е причинила травматични увреждания. По изложените съображения, съдът намира, че след като не се установи разглежданото престъпно деЯ.е де е извършено от подсъдимия В. И. П., последното не може да му се вмени, като извършено от обективна страна престъпление по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК и по аргумента на чл.304 от НПК подсъдимият В. И. П. следва да се признае за невиновен и оправдае по така повдигнатото му обвинение по този законов текст. О т субективна страна вмененото на подсъдимият престъпление е несъставомерно. След като съдът прие, че не е установено подсъдимия да е извършил разглежданото престъпно деЯ.е, този факт сам по себе си изключва наличието, както на прекият, така и на евентуалният умисъл на дееца по отношение настъпването на общественоопасният резултат. Предвид изложеното и като прие, че деЯ.ето, описано в процесното обвинение не е извършено от подсъдимия В. И. П., съдът с присъдата си и на основание чл.304 от НПК призна В. И. П. за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдае за вмененото му престъпление. С оглед оправдаване на подсъдимия В. И. П. по повдигнатото му обвинение и като не се установи същият да е причинил травматични увреждания на пострадалия В. К. П., съдът отхвърли като неоснователен и предявения граждански иск от В. К. П. с ЕГН •••••••••• срещу В. И. П. с ЕГН •••••••••• за сумата 1 022,58 (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) евро, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деЯ.ето, а именно 24.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на подсъдимия В. И. П.: При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият В. И. П. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.2 от НК. В настоящият случай и при така установена фактическа обстановка и от събраните доказателства се установи от обективна страна, че на 24.04.2024г. около 14.30 часа, в с. Р , пред дом на ул.“Р “ № чрез блъскане в гърдите и нанасяне на удари с ръце по главата и тяло, причинил на В. К. П. травматични увреждания, изразяващи се в охлузване по и около дясната лакътна изпъкналост - повърхностно охлузване с кръвонасядане с розов цвят, полулунна форма, напречно разположено с дъга насочена нагоре и с размери 2/4 см. над дясна лакътна изпъкналост; на 5 см. по-надолу и 3 см. под лакътната изпъкналост подобно, овално охлузване с размери 3/3,5 см. със забелени нагоре люспички кожен епител и болки в областта на лицето и гръдния кош, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание. Установени се от разпитаните по делото свидетели очевидци – свидетелката Т П.а, И. Н., Б. Н., Б. П. и А П., че подсъдимият В. И. П. е нанесъл удари с ръце по главата и тялото на пострадалия, в резултат на което той е паднал на земята и същият продължил да го удря, като именно по този начин е причинил разглежданите травматични увреждания на В. К. П.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, като същите са еднопосочни, логични и последователни, взаимно подкрепящи се и в съответствие с писмените доказателства, а именно медицинските документи приложени по делото и заключението на съдебномедицинската експертиза. Доказателства, формиращи различни от направените изводи съдът не установи по делото. Още при посещението на пострадалия, непосредствено след инцидента на СПО на „МБАЛ – Благоевград“ АД, гр.Благоевград и при извършеният му от лекар преглед са установени причините травматичните увреждания, като същият е насочен към съдебен лекар, а впоследствие при посещение при д-р Я. З. са установени в пълнота причинените му травматични увреждания, отразени в издаденото медицинско свидетелство. Видно от медицинската документация и медицинското свидетелство към нея, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, е че с оглед обективните находки при прегледа на пострадалия, същите по своята медико-биологичен критерии са му причинили болки и страдания, като същите добре отговарят да се дължат на кос удар, с или върху твърд/и/, тъп/и/, или ръбести предмет/и/. Вещото лице е категорично, че като цяло механизма на причиняване на обективно установените травматични увреждания, добре отговаря да са причинени при удари с такива, при нанасяна на побой, най-вече с ръце по лицето и тялото. Установи се от вещото лице, че причиненото на В. К. П. увреждане по своя характер представлява болка и страдание, поради което съдът приема, че се касае за причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. От субективна страна деЯ.ето е извършено в условията на евентуален умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деЯ.ето си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и макар да не са искал да ги причини конкретно, е допускал тяхното настъпване. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимия са били отразени, както противообщественият характер на процесното деЯ.е, така и обществено опасните последици от него, но въпреки това е осъществил същото, като е причинил болка и страдание на пострадалия. Наред с горното, по делото се установи по един несъмнен и категоричен начин със същите гласни и писмени доказателства, че на процесната дата и място, след причинените травми на пострадалия В. К. П. от подсъдимият В. И. П., то пострадалият В. К. П. веднага е отвърнал на подсъдимият В. И. П., като също чрез нанасяне на удари с ръце по главата,в областта на лицето и устата му е причинил лека телесна повреда от същият вид и с правна квалификация по чл.130 ал.2 от НК, което също причинило на подсъдимото лице болка В. И. П. и страдание. В тази насока е категоричното становище на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза в процеса и приложените по делото медицински документи, издадени за подсъдимия след случая и изследвани от вещото лице д-р Я. З. в хода на тази експертиза, както и показанията на свидетелите-очевидци, които са категорични, че и частния тъжител е нанасял удари върху подсъдимия В. И. П.. Причиняването на тази телесна повреда от страна на тъжителя В. К. П. също се установи с посочените доказателства, че е извършено виновно и след като тъжителят също е съзнавал обществената опасност на деЯ.ето си и е разбирал обществено-опасните последици от него, мотивиран от желанието си да отвърне за нанесените му удари и причинена такава телесна повреда от страна на подсъдимото лице на процесните дата и място. Касае се за две насрещни противоправни и наказуеми престъпни посегателства от един и същи вид и с една и съща тежест, от които, едното представлява такова посегателство на подсъдимия към тъжителя, а другото аналогично посегателство от тъжителя към подсъдимия /нанасяне на удари и причинени телесни травми/, реално осъществени в правния мир и довели до обективно констатираните травматични повреди за двете страни в процеса, а именно болки и страдания. Констатацията, че в казуса са причинени еднакви по степен увреждания /леки телесни повреди само по чл.130 ал.2 от НК/ за всяка от страните, като причинената такава повреда на подсъдимият В. И. П. е в ответна реакция и извършена веднага след причинената телесна повреда на тъжителя от самият подсъдим на едно и също място и по едно и също време, обосновава приложението на чл.130 ал.3 от НК и института на реторсията в този казус. /В тази насока е и категоричната съдебна практика ТР № 51 от 16.09.1989, по н.д. №41/89 на ОСНК на ВС./ При приложението на чл.130 ал.3 от НК, съдът може да освободи от наказание и двамата причинители на еднаквите по степен телесни повреди на процесната дата и място, което именно бе сторено и с постановената по делото съдебна присъда в настоящият казус. Такъв резултат от делото не противоречи на нормата на чл.35 от НК, тъй като кореспондира напълно с обществената опасност на деЯ.ята на страните, а наред с това и обезпечава и съразмерност на последиците от неправомерното деЯ.е на всяка от страните спрямо другата такава. За да се създаде основание за освобождаване от наказание при реторсия, съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на една и съща по вид лека телесна повреда между две лица, а не фактически кой от двамата извършители на това деЯ.е пръв го е осъществил. Настоящият състав съобразно задължителния характер на указанията дадени от ВС но РБ в ТР № 51 от 1989г. на ОСНК и изхождайки от вътрешното си убеждение относно прилагането на института на реторсията, счита че разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК е приложима към настоящия случай. Съгласно константната практика института на реторсията може да се приложи, когато са причинени еднакви по степен леки телесни повреди. По делото безспорно се установи, че на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като на подсъдимия в резултата на инкриминирания инцидент също е причинена такава лека телесна повреда. В конкретния случай съдът намира, че извършеното от всеки от тях е в резултат на едно предшестващо неправомерно въздействие върху него от страна на другия, като последвалата реакцията не отстранява правната възможност за приложение на реторсията. Същественото законово изискване в случая е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда, а не фактът кой от двамата извършители на това деЯ.е го е осъществил пръв. В подкрепа на изложеното е Решение № 255/92г. на ВС, I н.о., в което се приема, че в основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. В настоящия случай съдът намира, че тежестта на деЯ.ята е сходна, като при това положение приложението на чл.130 ал.3 от НК би осигурило постигането на целите на специалната и генералната превенции. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика, според която при реторсията задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху деЯ.ето, предмет на частната тъжба, и насрещно извършеното деЯ.е. В Решение № 283 от 22.VI.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о. на ВС, се посочва изрично, че при реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деЯ.ето, частичното възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на чл.130 ал.3 от НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата деЯ.е, но и тези, свързани с насрещното деЯ.е, т. е. с ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е подадена насрещна тъжба. Чрез реторсията се разкрива разбирането на законодателя, че защитата от престъпно посегателство по чл.130 от НК не може да води до санкция за виновния, когато пострадалият му е причинил веднага същото засягане на защитени от закона права. Същите са си нанесли един след друг или почти едновременно леки телесни повреди, без никой от тях да може да претендира, че се е защитавал от непровокирано и непрекъснато във времето нападение от другата страна. Затова и на тази база с оглед на причиненото им, реторсията води до обявяване на вината на подсъдимия, но без налагане на предвиденото от материално правната норма наказание. С оглед на горното, съдът освободи и двамата – подсъдимия В. И. П. и частният тъжител В. К. П. от наказание за извършените от тях престъпления по чл.130 ал.2 от НК, независимо от липсата на насрещна тъжба. Доколкото в хода на съдебното производство, се установи, че деЯ.ето от страна на В. И. П. представлява причинена болка и страдание, а не разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, както и че деЯ.ето не е осъществено при условията на съучастие, като съизвършител с В. И. П. поради изложеното по-горе и оправдаването на последния, подсъдимият В. И. П. бе оправдан по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, извършено в съучастие като съизвършител с В. И. П.. Макар да не се налага наказание в този казус заради прилагане на разпоредбата на чл.130 ал.3 във връзка с чл.130, ал. 2 от НК и института на реторсията, несъмнено извършеното престъпление от страна на подсъдимото лице В. И. П. представлява и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като е виновно и противоправно деЯ.е, от което в причинно-следствена връзка са настъпили за тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, както и причинен дискомфорт на тъжителя. /Вида и естеството на констатираните травми на тъжителя вещото лице д-р Я. З. е категоричен, че са му причинили физически болки и страдания, както и житейски дискомфорт за периода на лечение от около една седмица. При тези безспорно установени факти в процеса, съдът приема този иск за доказан по основание. За да определи размера на дължимото обезщетение за тези причинени на тъжителя неимуществени вреди, съдът отчете от една страна техният вид и естество, продължителността на лечението на тези травми /до 1 седмица според медицинската експертиза/. Последното мотивира съда да приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и принос на увреденото лице за настъпване на деликта. Ето защо, при отчитане на всички изложени специфични за казуса обстоятелства и поведение на страните на процесната дата и място, съдът счита, че обезщетението, което следва да се определи по справедливост по чл.52 от ЗЗД, за да се постигне компенсиране на причинените на тъжителя неимуществени вреди, следва да бъде сумата от 50 евро до която следва да се редуцира неговата гражданска претенция. Именно с такова обезщетение според съдебният състав може да се обезпечи справедливо възмездяване и репариране на причинените неимуществени вреди за В. К. П. от извършеното спрямо него престъпление по чл.130 ал.2 от НК в процесният казус. Тази сума, отчита и приноса на тъжителя при причиняване на процесният вредоносен резултат и възникване въобще на процесният инцидент между страните в процеса, както и съдебната практика по аналогични казуси и критериите за определяне на подобна компенсация за причинени неимуществени вреди от лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. В останалата част на гражданския иск до 1022,58 евро, над уважената такава от 50 евро, и факултативна претенция към него, съдът отхвърли като недоказани. На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия В. И. П. да заплати по сметка на Районен съд - Благоевград сумата 25,56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск, както и сумата 2,56 (две евро и петдесет и шест евроцента) евро, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: