Решение № 454 от 18.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1884/2026 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 26.03.2025г. по НОХД № 6328/2023г., СРС, НО, 108 състав е признал подсъдимия Ю. Д. Л. за виновен в това, че на 12.03.2015 г. в гр. София, кв. „Горубляне”, ул. „Виднището” № 1, в помещение обособено като гараж - част от недвижимия имот, собственост на Ц.Н.Ц. и в лек автомобил марка „БМВ” с peг. № ••••, собственост на В.Й.И., в съучастие с Г.К.А., ЕГН •••••••••• като съизвършител (по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение), държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - съгласно разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове (Обн. ДВ. бр.91_ от 15 Ноември 2005 год., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 Ноември 2015 год.): Чл.2: „На облагане с акциз подлежат:2. На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”;Чл.11,ал.1: ..Цигари са: 1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10; 2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула; 3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия” и чл.100, ал.1: „ тютюневите изделия,предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол” и Закона за тютюна и тютюневите изделия {Обн. ДВ. бр.101 от 30 Ноември 1993 год., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015 год.): чл.25, ал.1: „Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване” и чл.28, ал.1: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25” - 9 500 бр. /девет хиляди и петстотин броя/ кутии с цигари с надпис „SWISSE Cigarette”, с цена за една кутия 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/, на обща стойност 71 250 лева /седемдесет и една хиляди двеста и петдесет лева/ и със стойност на дължимия акциз 35 625 лева/тридесет и пет хиляди шестстотин двадесет и пет лева/, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 от НК (ред. НК, ДВ бр. 26 от 2010 г.), вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца , като е оправдан по повдигнатото му обвинение по т.1 на чл. 234, ал. 2 от НК (ред. НК, ДВ бр. 26 от 2010 г.), а именно престъплението да е било извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК след като подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно НОХД № 212/2013 год. по описа на ОС - гр. Благоевград, влязло в сила от 15.12.2014 г. С присъдата съдът не е наложил на подсъдимия на основание чл. 55, ал. 3 от НК полекото наказание „лишаване от права“, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“. Съдът на основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. С присъдата съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което спрямо подсъдимия е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ и мярка за неотклонение „домашен арест“. Съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, наложено на подсъдимия Ю. Д. Л. по НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС- Благоевград. Съдът на основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг режим” на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца. Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Ю. Д. Л. да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 68,43 лева, представляваща припадащата му се част от сторените в хода на досъдебното производство разноски, както и да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сумата от 1803,68 лева, представляваща сторените в хода на съдебното производство по НОХД № 6328/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав и по НОХД № 4170/2016 г. по описа на СРС, НО, 19 състав разноски за възнаграждения за вещи лица за изготвяне на експертизи и пътни разноски за явяване на свидетели. Съдът на основание чл. 234, ал. 5 вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата предметът на престъплението, а именно: 9 500 бр. /девет хиляди и петстотин броя/ кутии с цигари с надпис „SWISSE Cigarette”, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени по надлежния ред. С присъдата съдът е върнал вещественото доказателство по делото - лек автомобил марка „БМВ 528 И“, с peг. № ••••, оставен на съхранение на паркинг с. Казичене (л.183 от ДП), 1 брой свидетелство за регистрация, част II за лек автомобил „БМВ 528 И“, с peг. № ••••, 1 брой ключ за запалване с щампа на БМВ и ключодържател към него с щампа на БМВ на правоимащия В.Й.И.. С присъдата съдът е върнал веществените доказателства по делото - четири броя мобилни телефони „Нокия“ и един брой „Самсунг“ с отварящ се червен капак, дървена бухалка и черна памучна шапка с прорез за очите и устата на Г.К.А.. С присъдата съдът е отнел в полза на държавата четири броя пластмасови бутилки с червено-розова течност, които да се унищожат като вещи без стойност. Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощеният защитник на подсъдимия Ю. Л. – адв. А. , с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание. С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд. В разпоредително заседание на 23.03.2026г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Ю. Л. – адв. А., моли да се отмени първоинстанционната присъда, тъй като същата почива изцяло на предположения. Посочва се, че става въпрос за две обвинения, едното което е за държане на акцизни стоки в багажник на лек автомобил и второто в помещение, в което са се намирали по голямата част от акцизните стоки.Твърди , че подзащитният му не е доказано да е държал въпросните акцизни стоки във визираното помещение и в тази част присъдата е абсолютно необоснована.Прави се искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и подс. Л. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Твърди, че наложеното наказание е справедливо. Подсъдимият Ю. Л. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли да му бъде оправдан. Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите М.Х.У., М.К.И., Й.С.Б., Ц.Н.Ц., В.Й.И., Г.К.А., А.Л.С., С.С.М., заключенията на изготвените експертизи - съдебно-оценителна, дактилоскопна експертиза, две съдебнографически и съдебно-психиатрична на свидетеля Ц.Ц., протокол за претърсване на лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № ••••, ведно с фотоалбум, протокол за претърсване на гараж, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за следствен експеримент, характеристика за подсъдимия, 2 бр. справки от „Норд Холдинг“ АД, справка за съдимост на подсъдимия, веществени доказателства - 9500 кутии с цигари марка „SWISSE Cigarette“. Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Ю. Д. Л. е роден 06.02.1969 г. в гр. София, същият е българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, работи като шофьор на камион. Понастоящем подсъдимият живее в Кралство Великобритания, Лондон, кв. „Саут Уимбълдън“, ул. „Мертън хай стрийт“ № 184а. Адресът му в България е гр. София, кв. „Княжево“, ул. ••••,с ЕГН ••••••••••. С присъда № 4203/21.10.2013 г. постановена по НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС- Благоевград подсъдимият Ю. Д. Л. бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1 б. „д“ от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение. С присъда № 12/20.02.2014 г. постановена по ВНОХД № 1161/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд присъдата на ОС-Благоевград била отменена и подсъдимият Л. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1,6. „д“ от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата на САС била потвърдена с решение № 266/15.12.2014 г., постановено по кнохд № 698/2014 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение. Свидетелят Ц.Н.Ц. притежавал къща, находяща се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Виднището“ № 1. Същият бил отдал под наем на свидетеля Г.К.А. един от двата находящи се на партерния етаж на къщата гаражи. Ключ от този гараж имал единствено свидетелят А.. Последният носел в гаража кашони с означение, че съдържат цигари. Свидетелят Ц. виждал това, но не попитал А. за какво ползва гаража. Ц. неколкократно виждал подсъдимия Л. и свидетеля А. да идват в гаража, да товарят кашони в багажника на ползвания от подсъдимия лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № ••••, които подсъдимият откарвал с автомобила в неустановена посока. По сигнал на граждани за държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол в имота на ул.„Виднището“№1 било организирано полицейско наблюдение на същия от полицейски служители на 07 РУ- СДВР от свидетелите М.Х.У. и М.К.И.. На 12.03.2015г. свидетелите У. и И. се намирали в служебен автомобил, паркиран в близост до имота на свидетеля Ц. и извършвали наблюдение на същия. Дворът на имота бил ограден с ажурена ограда, която позволявала извършването на наблюдение. Около 15:10 часа покрай свидетелите преминал лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № ••••, собственост на свидетеля В.Й.И. и управляван от подсъдимия Ю. Д. Л.. Последният паркирал автомобила в двора на къщата на свидетеля Ц. като позиционирал автомобила с предната част към улицата, а багажника - към вратата на гаража. Няколко минути по- късно на място пристигнал и свидетелят Г.К.А. с джип марка „Ланд Ровер“ с peг. № •••• и паркирал пред дворното място. След като провели кратък разговор Л. и А. влезли в дворното място и започнали да товарят в автомобила на подсъдимия кашони с надпис „SWISSE Cigarette“, които изнасяли от гаража, нает от свидетеля А.. Свидетелите У. и И. се приближили до автомобила и извършили проверка на самоличността на подсъдимия и свидетеля А. и съдържащите се в багажника на автомобила вещи. Полицейските служители установили, че в багажника на автомобила имало 3 кашона с надпис „SWISSE Cigarette“. Свидетелят А. предоставил ключ от наетия от него гараж, в който полицейските служители установили още 16 броя кашони с надпис „SWISSE Cigarette“. Била повикана огледна група. При условията на неотложност било извършено претърсване на лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № •••• и в багажното му отделение били открити и иззети три кашона с надписи „SWISSE Cigarette“. Било извършено претърсване и на гаража, нает от свидетеля А., в който били открити 16 броя кашони със същия надпис. Всеки от иззетите кашони съдържал по 50 стека, а всеки от стековете - по 10 броя кутии с цигари марка „SWISSE Cigarette“ /общо 9500 броя кутии с цигари/ върху които не бил поставен акцизен бандерол. Стойността на иззетите 9500 броя кутии с цигари „SWISSE Cigarette“ към 12.03.2015г. била 71 250 лева, а размерът на дължимия акциз - 35 625 лева. Минималната работна заплата за страна към 12.05.2015 г. била 360 лева. В хода на образуваното досъдебно производство Ю. Д. Л. и Г.К.А. били привлечени в процесуалното качество на обвиняеми. С определение от 27.03.2017 г. по НОХД № 4170/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, в сила от същата дата било одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият Г.К.А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал.2 т.3 вр. ал. 1 пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Видно от протокола за претърсване на лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № •••• в него са открити три броя кашони, запечатани с прозрачен найлони и с надпис върху всеки един „SWISSE black Extra Quality Original Cigarette“. При отваряне на всеки един от кашоните в тях са установени 50 стека, с надпис върху стека „SWISSE black“, като всеки един от тях съдържа 10 кутии с цигари с надпис кутиите „SWISSE black“ без поставен върху тях бандерол. Видно от протокола за претърсване на гаража в него са открити 16 броя кашони, запечатани с прозрачен найлони и с надпис върху всеки един „SWISSE black Extra Quality Original Cigarette“. При отваряне на всеки един от кашоните в тях са установени 50 стека, с надпис върху стека „SWISSE black“, като всеки един от тях съдържа 10 кутии с цигари с надпис кутиите „SWISSE black“ без поставен върху тях бандерол. Това обстоятелство се потвърди напълно при предявяването на страните на веществените доказателства по делото - по искане на страните са разпечатани четири от иззетите кашони - един иззет от автомобила, запечатан с картон серия А162920 и три кашона, иззети от гаража - запечатани с картони серия А0245442, А0245436 и А162917, като съдържанието на кашоните напълно съответства на описаното в протоколите за претърсване и изземване и в протокола за оглед на веществени доказателства - кашони, съдържащи по 50 стека, а при предявяването на част от стековете се установи, че същите съдържат по 10 броя кутии, всяка съдържаща по 20 цигари. Посочените кутии с цигари нямат поставен бандерол. Правилно съдът е кредитира и приетия по делото протокол за следствен експеримент, от който се установява, че претърсеният гараж, в който са открити кашони с цигари без бандерол е бил отключен чрез ключ, предаден от свидетеля А.. Видно от заключението на дактилоскопната експертиза по представените за изследване обекти - 14 броя разкъсани и намачкани полиетиленови прозрачни опаковки /с които са били опаковани кашоните, иззети при претърсванията/ не се откриват дактилоскопни следи, поради което и същата не допринася за изясняване на обективната истина по делото. Видно от заключението на приетата по делото съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещото лице М.,е че общата стойност на инкриминираните цигари без български бандерол към датата на деянието 12.03.2015 г. е 71 250 лева, а общата стойност продажна цена за съответното тютюнево изделие, продажната цена се определя: за цигари 7,50 лева за 20 къса. В случая за процесиите цигари марка „SWISSE“ не е регистрирана продажна цена на територията на Република България, поради което и правилно вещото лице е определило паричната равностойност, прилагайки цена от 7,50 лева за 20 къса. Минималната работа заплата за страната за периода 01.01.2015-30.06.2015 г., съобразно постановление на МС № 139/2015 г. е в размер на 360 лева. От приетата справка за съдимост на подсъдимия Л. се установява, че присъдата, с която същият е бил осъден за престъпление по чл. 242, ал. 1 б. „б“ от НК е влязла в сила на 15.12.2014 г. Наложеното му наказание е било лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години, следователно извършеното от него на 12.03.2015г. престъпление се явява осъществено в изпитателния срок на посоченото осъждане. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.). Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал. Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно направените от него изводи в контекста на събраните доказателства. В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са подробни фактически и правни съображения защо свидетелските показания на Й.В , Г. А. , А.С. и С.М. ( дадени пред друг състав на СРС и приобщени със съгласието на страните), са изключени от доказателствената съвкупност, за които правилно е прието, че не способстват за изясняване на обективната истина по делото. Същевременно решаващият съд обстойно и задълбочено се е мотивирал защо е приел с доверие свидетелските показания на М. У. и М. И.- полицейски служители, депозирани на ДП, както и свидетелските показания на св. Ц. Ц., дадени на съдебното следствие, които подкрепят обвинителната теза. По начало, за да е нарушен принципът на разкриване на обективната истина, следва да е налице едностранчиво кредитиране на доказателствата при наличие на съществени противоречия в тях. Основно задължение на съда е да изясни обективната истина по делото, като събере и провери всички доказателства, както уличаващите, така и оневиняващите дееца, което задължение по конкретното дело е изпълнено. Правните изводи на първостепенния съд имат за основа доказателствени факти, събрани и проверени по реда на чл. 106 и чл. 107 НПК. Не са нарушени основните правила при проверката на доказателствата. Доказателствените източници са пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за правилността на възприетата фактология и за верността на правните изводи. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност - решаващият съд е обсъдил защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, когато между тях има съществени противоречия относно главните факти по делото. Контролираният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107 НПК, като е събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3 НПК по начина, който е предписан в тази правна норма. Той е направил цялостна и обоснована преценка на доказателствения материал. Липсват допуснати нарушения при събиране и проверка на доказателствата, както и във връзка с оценката им - за да изгради извода си за вината на подсъдимия, съдът се е позовал на техния действителен смисъл. Право на подсъдимия е да отрича авторството на престъплението, но когато неговата защитна позиция е опровергана по несъмнен начин - както това е в разглеждания случай, от събраните гласни и писмени доказателства не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно авторството на деянията. Правилността на вътрешното убеждение има две страни - формална и по същество. От формална гледна точка вътрешното убеждение е правилно, когато при неговото формиране са спазени съответните процесуални правила изследвани са всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали, а не само на някои от тях, като други са игнорирани, мотивите са пълни, ясни и безпротиворечиви. В разглеждания случай тези процесуални правила са спазени, поради което не е налице нарушение на принципа за оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение, закрепен в чл. 14 НПК. Извършеното престъпление и неговото авторство са доказани по несъмнен начин от свидетелските показания на М. У. и М. И., дадени на ДП - пред съдия и пред разследващия орган, и включени в доказателствената съвкупност чрез протичането им по време на съдебното следствие, които изрично сочат, че подсъдимият е влязъл с автомобила си в двора на къщата, където паркирал, а след минути пристигнал и свидетеля А., също с автомобил, който спрял отвън, както и че двете лица са товарели в багажника на лекия автомобил „БМВ“ кашони, които изнасяли от помещение на приземния етаж, приличащо на гараж и относно съдържанието на багажника на автомобила на подсъдимия, което се подкрепя от приетите по делото протоколи за претърсване и изземване.Изброените свидетелски показания опровергават по безспорен начин и лансираната от подс. Л. и поддържана от неговия защитник теза, че подсъдимият не е извършил вменените му престъпления. Показанията на изброените свидетели са логични, последователни и непротиворечиви по основните въпроси от предмета на доказване, поради което правилно са приети с доверие от решаващия съд. За да приеме с доверие показанията на свидетелита, районният съд е изложил убедителни доводи за наличието на кореспонденция на изложеното от М. У. и М. И. за случая, с данни, съобщени и от свидетеля Ц.Ц.. Именно на тази основа е било възможно да се направи извод за тяхната вътрешна логичност и последователност, а също и за необвързаност с користни или други подбуди, които да са оказали влияние при уличаването на подсъдимия като извършител на престъпленията. По отношение на св. Ц.Ц. правилно се отбелязва, че съдът кредитира тези дадени на ДП, тъй като са последователни, обективни, добросъвестно депозирани и пресъздават достоверно осъществилите се събития. В тях не се наблюдава опит за изграждане на защитна версия за подсъдимия и свидетеля А., а Ц. добросъвестно споделя това, което лично е възприел.Именно от тях се извличат категорични данни относно съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, като се опровергава тезата, че се касае за услуга, извършена от подсъдимия на свидетеля А. - свидетелят Ц. заявява, че още от самото начало с А. идвал още един мъж, когото до момента не познавал, но с когото се запознал - Ю., който идвал с автомобил син на цвят марка „БМВ“ /какъвто автомобил подсъдимият е ползвал и в деня на задържането му/, като понякога идвал сам и натоварвал кашони в своя автомобил „БМВ“. Свидетелите Ц. Ц. и Г. А. са познавали подсъдимия и поради това е очевиден стремежът им да смекчат наказателноправното му положение, депозирайки показания в подкрепа на избраната от него защитна позиция. По отношение на Г. А. след като наказателното производство спрямо него приключва със споразумение /чл. 118, ал. 1 т. 1 от НПК/ следва да се посочи, че настоящата инстанция се солидаризира с изводите на СРС, че свидетелят цели да оневини подсъдимия, а не да изложи истинно и правдиво сведения за осъществилите се факти. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 164 от 05.05.2000 г. по н. д. № 85/2000 г., Второ н. о., съдът може да не даде вяра на свидетеля само след като изпълни задълженията си по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК т. е. след като съпостави и анализира поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, гласното доказателствено средство. В разглеждания случай това е сторено, поради което оплакването за неспазване на установения ред за оценка и анализ на доказателствата е лишено от основание. При установено противоречие в доказателствените материали няма пречка съдът кредитира едни от тях и да отхвърли други. Той обаче е длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. По конкретното дело са налице убедителни мотиви защо съдът не е възприел изброените погоре свидетелски показания ( за св. Ц. на части от тях). Очевидно е, че тези показания са недостоверни. Това е така, тъй като от една страна, те са опровергани от свидетелските показания на М. У. и М. И., както и от свидетелските показания на Г. А. , дадени по време на ДП - пред съдия и пред разследващия орган, а от друга, - защото са неубедителни и непоследователни и са депозирани от лица, които са заинтересовани от изхода на делото. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че съобразно константната практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 156 от 07.06.1995 г. по н. д. № 562/94 г., Първо н. о., достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Следва да се посочи, че анализът на доказателствената съвкупност води до категоричност по отношение на възприетите факти за времето и авторството на деянието, мястото и начина на неговото извършване, както и предмета на престъпно посегателство. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Родов обект на инкриминираното деяние са обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на икономическите дейности и нормалното функциониране на националното стопанство. Престъпното деяние по чл. 234 от НК е своеобразно посегателство против отделни стопански отрасли, като чрез криминализирането му държавата защитава своето право да събере определен (косвен, еднократен и специфичен) данък акциз, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол. За да бъде осъществен съставът от обективна страна е необходимо деянието да не представлява маловажен случай. Изпълнителното деяние се изразява в две форми - "държи" и "продава" акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. "Държането" като изпълнителна форма представлява трайно състояние на фактическа власт, установена и упражнявана върху определена вещ, като престъплението е формално. Другата изпълнителна форма - "продава", се осъществява чрез разпореждане с конкретна вещ. На следващо място, разпоредбата на чл. 234 от НК е бланкетна и за да бъде налице престъпление по този текст следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответния закон. Законът за акцизите и данъчните складове урежда обществените отношения, свързани с облагането на конкретни стоки с акциз. Същият закон определя, кои стоки са акцизни в чл. 2 от ЗАДС. Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия регламентира обществените отношения, свързани с производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговия с тютюн, производството, представянето и продажбата на тютюневите и свързаните тях изделия. Предмет на престъплението са акцизни стоки без бандерол, за които такъв се изисква по закон. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна е несъмнено доказано, че подсъдимият Ю. Л. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав по чл. 234, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, пр. 2 от НК. По делото безспорно се установи, че на 12.03.2015 г. в гр. София, ул. „Виднището“ в помещение, обособено като гараж и в лек автомобил марка „БМВ“ в съучастие с Г.К.А. като съизвършител подсъдимият Ю. Д. Л. е държал акцизни стоки без акцизен бандерол, а именно 9500 броя кутии с цигари с надпис „SWISS Cigarette“ с цена за една кутия 7,50 лева на обща стойност 71 250 лева и със стойност на дължимия акциз 35 625 лева.Собствеността на самите цигари, както и целта на тяхното държане са правно ирелевантни за съставомерността на деянието, тъй като законът е криминализирал самото фактическо държане, независимо от неговите мотиви. В настоящия случай установено безспорно е, че подсъдимият е държал цигари, които са квалифицирани като акцизни стоки по силата на чл. 2, т. 2 във вр. с чл. 4, т. 1 от ЗАДС и чл. 11, ал. 1, т. 3 от същия закон. Доказано е също, че върху тези цигари липсва необходимият акцизен бандерол. Настоящият състав приема, че за целите на акцизното облагане и според дефиницията на чл. 11, ал. 1 от ЗАДС, процесните тютюневи изделия без съмнение са акцизна стока, независимо от регистрираните отклонения в качествените показатели. Ключовото условие за съставомерността на деянието по чл. 234 от НК е цигарите да попадат в дефинициите на чл. 11, ал. 1 ЗАДС, което в случая е категорично установено от вещите лица. Процесните изделия са от вид, който задължително подлежи на акцизно облагане независимо от отчетените качествени изменения. Важно също така е, че цигарите съдържат тютюн и да имат възможността да бъдат запалени и пушени - условие, което вещите лица еднозначно и категорично са потвърдили в хода на съдебното следствие. Осъждането на подсъдимия Б. по повдигнатото му обвинение е обусловено от категорично установеното обстоятелство, че държаните от него цигари представляват "тютюнево изделие" съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесните цигари са правилно определени като годен предмет на престъплението. Общата стойност на предмета на престъплението е 71 250 лева , което значително надвишава критерия за "големи размери" според ТР № 1/1998 г. на ВКС, като стойността представлява 197,92 пъти минималната работна заплата за страната за 2015 г. Това изключва възможността деянието да се квалифицира като маловажно. От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл и с умисъл за съучастие със свидетеля Г.К.А., като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, както и е бил наясно с липсата на необходимия акцизен бандерол върху цигарите. Налице е и умисъл за съучастие у подсъдимия със свидетеля А. - подсъдимият е съзнавал, че упражнява фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол заедно със свидетеля А. /съизвършител/- същите са посещавали заедно гаража, в който са съхранявали цигарите, заедно са отваряли кашоните и са разпределяли цигарите в пликове или в други кашони.Тези обстоятелства без съмнение доказват субективната съставомерност на престъплението и съзнателния характер на противоправното поведение на подсъдимия Баков. Не се констатира неправилност на първоинстанционния съдебен акт и в частта досежно наложеното наказание. При определяне вида и размера на същото районният съд е преценил обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд намира, че при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Ю. Л. първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и коректно е индивидуализирал санкцията в рамките на разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, пр. 2 от НК. При индивидуализацията на наказанието първостепенният съдебен състав правилно е отчел всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Справедливо и в съответствие с целите на чл. 36, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от девет месеца като на основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Следва да се отбележи, че обществената опасност на едно престъпно деяние се определя от спецификата на отрицателното обществено въздействие, което то оказва върху защитените от закона обществени отношения и вида на последните. Тя се обуславя от различни фактори като време, място, обстановка и начин на извършване на конкретното деяние, характер и значение на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система, степента на неговото засягане, вида и размера на причинените вреди, включително и на други несъставомерни такива. Посочените обстоятелства са различни за конкретните казуси и това налага извършването на внимателен и задълбочен анализ на същите, за да се установи какво е реалното им комплексно въздействие върху защитените обществени отношения. Правилно СРС е отчел че изминалият значителен период от време на разглеждане на наказателното производство - 10 години, което не се дължи на неправомерно поведение на подсъдимия следва да бъде отчетено в насока определяне на наказанието лишаване от свобода при прилагане на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК и същото да бъде определено под минимално предвидения от две години, а като отегчаващи отговорността на подсъдимия е отчел голямото количество държани акцизни стоки, тяхната парична равностойност, двукратно надхвърляща размерът, обуславящ квалифициращия признак „големи размери“ и предходната съдимост на подсъдимия, който е бил осъден само три месеца преди извършване на процесното деяние. Коректна е и преценката на първоинстанционния съд да не наложи на подсъдимия допълнителното наказание "лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност" по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, доколкото по делото липсват доказателства той да притежава качество на търговец или да упражнява професия или дейност, свързани с акцизни стоки, които могат да бъдат ограничени чрез това наказание. Правилно на основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ и мярка за неотклонение „домашен арест“. Правилно на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, наложено на подсъдимия Ю. Д. Л. по НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС- Благоевград, като е определил на основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС първоначален „строг режим” на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца. Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е разпоредил на основание чл. 234, ал. 5 от НК отнемането на инкриминираните цигари в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени. Правилно с присъдата съдът е върнал вещественото доказателство по делото - лек автомобил марка „БМВ 528 И“, с peг. № ••••, оставен на съхранение на паркинг с. Казичене (л.183 от ДП), 1 брой свидетелство за регистрация, част II за лек автомобил „БМВ 528 И“, с per. № ••••, 1 брой ключ за запалване с щампа на БМВ и ключодържател към него с щампа на БМВ на правоимащия В.Й.И. и веществените доказателства по делото - четири броя мобилни телефони „Нокия“ и един брой „Самсунг“ с отварящ се червен капак, дървена бухалка и черна памучна шапка с прорез за очите и устата на Г.К.А., а са отнети в полза на държавата четири броя пластмасови бутилки с червено-розова течност, които да се унищожат като вещи без стойност. Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Определеното наказание не е явно несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски Съд