Решение № 1423 от 12.10.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1262/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на Р. Р. Б. срещу отказ на ректора на Медицински университет - София по молба за достъп до обществена информация с вх.№ 6322 от 22.07.2026г. Първоначално по жалбата е образувано адм. д № 10195/2026г. по описа на Административен съд – София – град, като с Определение № 32741/20.08.2026г. на съдията – докладчик производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд - София - област. В жалбата се посочва, че Р. Р. Б. е участвала в кандидатстудентска кампания за специалност „Дентална медицина“ с кандидатстудентски номер 26-Р-0889. На 22.07.2026 г. Бързанова подала искане за достъп до обществена информация до ректора на Медицински университет [населено място], тъй като не е приета в специалността, за която кандидатства поради разлика от 0,02 между нейния бал и бала на последния приет студент. Твърди, че с писмо с изх. № 2594/30.07.2026г. на ректора на Медицински университет [населено място] е уведомена, че техническата комисия не е установила нарушения, но административния орган не е дал отговор в предвидения от закона 14 дневен срок, с което е формиран мълчалив отказ. Моли съда да отмени мълчаливия отказ и да задължи административния орган да се произнесе по молбата. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Ректор на Медицински университет - София представя отговор на жалбата, в който заявява, че жалбоподателят не е поискал представяне на обществена информация. Счита, че информацията не е свързана с обществения живот в Република България. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение. За да се произнесе по жалбата Административен съд - София – област, 12 – ти състав, приема за установена следната фактическа обстановка: С молба за достъп до обществена информация с вх.№ 6322 от 22.07.2026г. по описа на Медицински университет - София, адресирана до ректора на Медицински университет - София, Р. Р. Б. е поискала предоставяне на информация относно: документите, въз основа на които е формиран бала на последния приет кандидат в частта относно балообразуващите оценки, като при необходимост бъдат заличени всички лични данни, които законът защитава по отношение на специалност „Дентална медицина“ за кандидатстудентска кампания на Медицински университет – София за учебната 2026/2027г. Не се спори по факта, че заявителят е получил отговор, в който е отразено, че е извършена проверка и не са установени нарушения. В преписката се съдържат достатъчно данни, че жалбата на Р. Р. Б. е подадена на 05.08.2026 г. до административния орган. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е допустима. Молбата на жалбоподателя е постъпила в администрацията на Медицински университет – София на 22.07.2026 г. и срокът за произнасяне е изтекъл на 05.08.2026 г. (работен ден). Срокът за оспорване на мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация е двумесечен от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе (чл. 149, ал. 2 от АПК) и изтича на 30.09.2026 г. (работен ден). Жалбата е подадена на 05.08.2026 г. Разгледана по същество жалбата се явява основателна. В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Няма данни за прилагане разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗДОИ, поради което е било дължимо произнасяне с решение за предоставяне/ съответно – отказ за предоставяне на поисканата обществена информация. От съдържанието на молбата, с която е поискана обществена информация, е видно, че е поискана информация относно документите, въз основа на които е формиран бала на последния приет кандидат в частта относно балообразуващите оценки по отношение на специалност „Дентална медицина“ за кандидатстудентска кампания на Медицински университет – София за учебната 2026/2027г., като при необходимост бъдат заличени всички лични данни, които законът защитава. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществено значима информация, с изключение на нормативно уредените ограничения на правото. Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ, обн., ДВ, бр. 55 от 07.07.2000 г.) е общ закон, който транспонира във вътрешното законодателство Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно повторното ползване на информация в обществения сектор (§ 16 ПЗР на ЗДОИ). Основна характеристика на обществената информация е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение на заявителя относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне е поискано, следва да е свързана с дейността именно на Медицински университет – София, като задължен по ЗДОИ субект. Ето защо, за да се приеме, че информацията, до която е поискан достъп, е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тя трябва да е свързана с дейността на органа, от когото е поискана, т. е. да се съдържа в издаден от него акт (официална обществена информация) или да е събрана, създадена или съхранявана във връзка с официалната информация (служебна обществена информация). В Раздел ІІ на ЗДОИ е установен реда за разглеждане на заявленията и предоставяне на достъп до обществена информация. Съобразно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ: Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В ал. 2 на с. з. в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица, да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. Следователно, единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Задължените субекти по ЗДОИ са длъжни винаги да се произнесат по подадените до тях заявления, включително да искат уточнения и прецизиране на същите, ако считат, че са нередовно направени (чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ), съответно – да мотивират отказа при преценка на основания за това. В случая акт по искането за предоставяне на обществена информация не е постановен и производството по подаденото заявление по ЗДОИ не е прекратено. При липсата на волеизявление за оставяне на заявлението без разглеждане, се дължи произнасяне по същество, а непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. При отправено заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи произнасяне с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2, вр. с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне по заявлението, което бездействие представлява мълчалив отказ по смисъла на 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание оспореният акт следва да бъде отменен. Това е така, тъй като специален закон, ЗДОИ, дерогира нормите на общия такъв АПК. Съгласно чл. 30 ЗДОИ е допустимо срокът по чл. 28, ал. 1 да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка. Това обаче не настъпва по право, а задължително следва да бъде направено с изричен акт на ответника, изпратен на заявителя. Това задължение за уведомяване на заявителя за удължения срок за произнасяне, произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗДОИ, която посочва, че в уведомлението по чл. 29, ал. 1 се посочват причините за удължаване на срока, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация. В конкретния случай по делото не са предоставени доказателства, срокът да е удължен, за което заявителя да бъде уведомен. Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗДОИ, срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, като според ал.2 на същата разпоредба, в случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24. Според ал.4, при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. В чл.37, ал.1 от ЗДОИ са предвидени основанията за отказ, като според т.1 това е случаят, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; а според т.2 - ако достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Според чл.37, ал.2 от ЗДОИ, в случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Поради изложените мотиви мълчаливият отказ за предоставяне на обществена информация следва да бъде отменен. Тъй като издаването на решение по ЗДОИ изисква оценка от страна на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, включително и на обстоятелствата, представляващи основание за отказ за предоставяне на информация, делото следва да бъде върнато на ответника за произнасяне по същество. След преценка на вида и характера на исканата информация, и на реда, по който тя може да се предостави, задълженият субект следва да постанови писмено мотивирано решение по заявлението, с което да предостави или да откаже да предостави исканата информация, ако са налице законови пречки за това, включително и тези, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 5,13 евро, представляващи заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - София – област, 12- ти състав