Решение № 2315 от 5.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10818/2024 г.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК: 121856059 против С. Ц. А., ЕГН ••••••••••. В исковата молба се твърди, че на 12.10.2021 г. е сключен между ищеца - „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, като кредитор и „ВАГОНЕН ЗАВОД- ИНТЕРКОМ“ АД в качеството му на кредитополучател, Договор за банков кредит № 1082/12.10.2021 г., по силата на който банката е предоставила на търговското дружество банков кредит в размер до 5 000 000 лева за оборотни средства, за ремонт на 15 бр. пътнически вагони с краен срок на издължаване 20.11.2022 год. Страна по договора в качеството му на солидарен длъжник е и ответникът С. Ц. А.. Ищецът излага, че първоначално уговорения срок на погасяване бил няколкократно променян с последващи анекси, като с последния подписан Анекс № 2 от 28.11.2022 г. е определен на 28.02.2023 г. С неговото изтичане кредитът не е погасен, поради което банката подава заявление за издаване Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за част от дължимата главница - 600 000 лв., по което е образувано ч.гр.дело № 12601/2024 г. на Софийски районен съд. Спрямо длъжниците-кредитополучателя и солидарните длъжници е издадена е заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9171/27.03.2024 г. и изпълнителен лист № 7909 от 27.03.2024 г. за сумата от 600 000 лв., срещу която солидарният длъжник С. А. подава възражение за недължимост на вземането. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като признае за установено, че ответникът дължи на банката сумата от 600 000 лв. Претендира разноски за заповедното и исковото производство. Ответникът С. Ц. А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по допустимост, основание и размер. Твърди, че спрямо кредитополучателя с Решение № 43/24.07.2024 г. на Окръжен съд – Габрово е образувано производство по несъстоятелност. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с възражения, свеждащи се до липсата на пасивна материалноправна легитимация, основана на твърдения за освобождаването му от отговорност като солидарен длъжник след прехвърляне на дружествените му дялове и уведомяване на ищеца. Наред с това е направил възражение, че не е страна по Анекс № 3 към договора, с който са изменени погасителният план и падежната дата, поради което същият не му е противопоставим. Оспорил е и размера на претенцията като недоказан. Моли съдът да отхвърли иска и претендира разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното: По делото е приет като писмено доказателство Договор за банков кредит № 1082 от 12.10.2021 г., сключен между „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, като кредитодател и „ВАГОНЕН ЗАВОД-ИНТЕРКОМ“ АД в качеството му на кредитополучател. Като солидарен длъжник наред с други 4 физически лица и едно юридическо-„ИНТЕРКОМ“ ЕООД, е вписан и ответникът С. Ц. А.. Уговорено е кредиторът да предостави на кредитополучателя и при солидарната отговорност на солидарния длъжник кредит, който кредитополучателят усвоява, ползва целево и връща, ведно са начислените такси, разноски, комисионни и други разходи, предвидени в договора. Размерът на кредита е до 5 000 000 лева. С чл. 4, т.1 е уговорен годишен лихвен процент, който се начислява върху редовната главница, както следва: 3 месечен EURIBOR + 3,75 процентни пункта надбавка, но общо не по-малко от 3.75% годишно. Установява се, на следващо място, според чл. 4, т. 2 от договора, че лихвата се начислява ежедневно на годишна база върху неизплатената част от главницата по кредита до окончателното изплащане на главницата и се дължи ежемесечно на 20 число на месеца, четири пъти годишно. Съгласно чл. 5 от договора за банков кредит общият размер на кредита, в това число, но не само главница, лихва и евентуална неустойка за забава, се изплаща в съответствие с падежите уговорени в погасителния план, но не по-късно от 20.11.2022 г. Видно от клаузата на чл. 7, предоставянето на всички средства по кредита следва да бъде извършено в срок най-късен до 12.12.2021 г., като ако до изтичането на този срок кредитът остане изцяло или частично неусвоен, по-нататъшното предоставяне на средствата по кредита се прекратява и кредитът се счита за уговорен за усвоения размер. В чл. 9 страните са договорили за дата на предоставяне на средствата да се счита датата, на която разплащателната сметка на кредитополучателя, открита при банката, бъде заверена със сумата, указана в съответното искане за предоставяне на средствата. Доколкото договорът за банков кредит е сключен между „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, като кредитодател, „ВАГОНЕН ЗАВОД-ИНТЕРКОМ“ АД в качеството му на кредитополучател и С. Ц. А. като съдлжъник/Солидарен длъжник, на основание чл. 101 ЗЗД и при условията на чл. 121 – чл. 127 ЗЗД, съдлъжникът/солидарният длъжник встъпва в изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора и се задължава да отговаря солидарно с него в качеството си на солидарен длъжник за изпълнение на задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски съгласно договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по договора. Съгласно чл. 10 от договора за банков кредит, Кредитополучателят и Солидарният длъжник неотменимо и безусловно се задължават да върнат всички суми, действително предоставени по кредита, в това число и всички дължими лихви, неустойки, комисионни и такси. Вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателя и солидарния длъжник, съгласно посочената клауза са неделими и се събират изцяло от всеки един от тях, съответно от правоприемниците им, и от всички заедно при условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнение на цялото задължение по договора. Договорът е подписан от управителя на търговското дружество кредитополучател „ВАГОНЕН ЗАВОД-ИНТЕРКОМ“ АД – В.Д. и от солидарния длъжник – С. А., а също и от останалите солидарни длъжници-„ИНТЕРКОМ“ ЕООД, В.К.Д., М.Т.Б., Ц.А. А., и Д.П.К.. С последващи анекси – общо 2 броя, всички представени и приети като писмени доказателства по делото, е променян срока за предоставяне, усвояване и погасяване на кредита. С Анекс № 1 към договор за банков кредит № 1082/12.10.2021 г., сключен на 22.12.2021 г. е променен срока за издължаване на 20.11.2022 г., Анекс № 2 от 28.11.2022 г. променя крайният срок за погасяване на задълженията на 28.02.2023 г. Установява се, въз основа на надлежни писмени доказателства –Решение № 43 от 24.07.2024 г., постановено по т.д.№ 00057 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Габрово, ТО, че спрямо дружеството кредитополучател – „ВАГОНЕН ЗАВОД-ИНТЕРКОМ“ АД, е открито производство по несъстоятелност, като е определена начална дата на неплатежоспособността - 01.03.2023 г. От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 12601/ 2024 г. на СРС, 153 състав, е видно, че ищецът подава на 29.02.2024 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ( извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков кредит № 1082 от 12.10.2021 г. ведно с Анекси към него) срещу солидарно отговорните длъжници „ВАГОНЕН ЗАВОД-ИНТЕРКОМ“ АД, „ИНТЕРКОМ“ ЕООД, В.К.Д., М.Т.Б., Ц.А. А., С. Ц. А. и Д.П.К. за сумите, предмет на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск. За същите, включително и за претендираните разноски за държавна такса по заявлението и адвокатско възнаграждение, заповедният съд издава на 27.03.2024 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта и в срока по чл. 414 ГПК, длъжникът С. А. подава възражение, вх. № 243907 от 26.07.2024 г. по описа на СРС. На заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, редовно съобщени на 19.08.2024 г., като исковата молба е постъпила на 19.09.2024 г. Длъжниците „ВАГОНЕН ЗАВОД-ИНТЕРКОМ“ АД, „ИНТЕРКОМ“ ЕООД, В.К.Д., М.Т.Б., Ц.А. А. и Д.П.К. не са подали възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, която по отношение на тях се е влязла в сила. От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза / ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на дължимата ( непогасена ) главница към падежната дата по Анекс № 1 – 22.12.2021 г., възлиза на сумата от 4 966 441,19 лева. Установява се, че размерът на дълга към момента на предявяване на исковата молба от ищеца е 4 666 441,19 лева – общо дължима главница в това число – 4 066 441, 19 лева – просрочена главница и 600 000 лева – присъдена главница. Размерът на дължимата договорна лихва, според заключението на ССчЕ за периода от 30.01.2023 г. до 30.08.2024 г. е в размер на 987 782,68 лева, а размера на законовата лихва върху присъдената главница от 600 000,00 лева за периода от 29.02.2024 г. до 19.09.2024 г. е 46 672,98 лева. Видно от заключението на ССчЕ, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 29.02.2024 г., задължението по процесния договор за банков кредит, ведно с Анекси към него, не е погасено. При изчисляване на оставащите за плащане суми експертизата е съобразила извършени плащания в размер на 726 440,34 лева. Други допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото. При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Съдът намира, че искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 19.09.2024 г., считано от 19.08.2024 г. - датата на връчване на разпореждането на съда, с което на заявителя се съобщава за постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК /на 26.07.2024 г./ и има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което предявеният иск е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на пасивна материалноправна легитимация, основана на твърдения за освобождаването му от отговорност като солидарен длъжник след прехвърляне на дружествените му дялове и уведомяване на ищеца. Съгласно чл. 23 от сключения договор за банков кредит, същият е в сила и обвързва всички правоприемници на страните, като изрично е уговорено, че без предварително писмено съгласие на Банката, кредитополучателят и/или солидарният длъжник нямат право да прехвърлят или делегират каквато и да е било част от правата или задълженията по този договор. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в отговор на отправените от ответника С. А. искания - писмо изх. № 93/28.03.2022 г. и писмо № 10311/15.11.2022 г. за освобождаването му като солидарен длъжник, банката-ищец с писмо № 5663/14.12.2022 г. е заявила изричен отказ. При тези данни възражението на ответника е лишено от правно основание. Съгласно константната съдебна практика, при спор относно вида на солидарната отговорност, съдът е длъжен да изследва и тълкува договорните клаузи, за да установи действителната обща воля на страните и целените правни последици. В настоящия случай, с клаузите на договора (непроменяни с последващите анекси), страните са уговорили ответникът да встъпи в задълженията на кредитополучателя на основание чл. 101 от ЗЗД и да отговаря при условията на солидарност по смисъла на чл. 121 – чл. 127 от ЗЗД. По силата на тази уговорка, ответникът е поел самостоятелно, а не акцесорно, задължение да отговаря за целия дълг по кредита – главница, лихви, такси и разноски, до окончателното му погасяване. Това е потвърдено и в чл. 10 от договора, според който кредиторът може да събере вземането си изцяло от всеки един от длъжниците или от техните правоприемници. Прехвърлянето на дружествени дялове от ответника в дружеството-кредитополучател е факт, ирелевантен за личната му отговорност като солидарен длъжник, тъй като тази отговорност произтича от договора за банков кредит, а не от корпоративното му участие. Освобождаването от така поето задължение може да настъпи само при наличие на законово или договорно основание, каквото е изричното опрощаване от страна на кредитора съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗЗД. В случая не само липсва такова опрощаване, но е налице изричен отказ от страна на банката да освободи ответника от отговорност. Поради изложеното, съдът намира, че ответникът не е изгубил пасивната си материалноправна легитимация и е надлежна страна по спора. Наред с това е неоснователно и възражението на ответника, че Анекс № 3 към договора, с който са изменени погасителният план и падежната дата, не му е противопоставим, тъй като не е страна по него. Посочените изменения не засягат съществени елементи на задължението, а представляват преструктуриране на дълга, което е благоприятно за длъжниците. Подобни промени не съставляват обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, за да е налице новация, е необходимо страните да са изразили изрична и недвусмислена воля (animus novandi) за погасяване на старото задължение и замяната му с ново, различно по предмет или основание. Способите за преструктуриране на един дълг, включително разсрочването му и изменението на сроковете за плащане, не са индиция за наличие на воля за подновяване. Тъй като с Анекс № 3 не се променя нито предметът, нито основанието на дълга, а само се предоговарят срокове за изпълнение, не е налице новиране на правоотношението, което би освободило от отговорност солидарния длъжник, който не е подписал анекса, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗЗД. Тази практика е трайно установена (вж. напр. Решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 138 по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, II т. о.). Следователно, Анекс № 3 е противопоставим на ответника и не променя характера и обема на неговата солидарна отговорност. Няма спор между страните по делото, че валидно възникналите задължения по договора за кредит и последващите анекси, не са погасени чрез плащане в пълния им дължим размер, както предвид липсата на правопогасяващи възражения в този смисъл от страна на ответника, така и съобразно с кредитираното заключение на приетата по делото ССчЕ. Според последното, кредитополучателят „ВАГОНЕН ЗАВОД-ИНТЕРКОМ“ АД е усвоил по сметка при ищцовата банка отпусната в заем сума в размер на 4 666 444,19 лева. Възникнало е следователно и насрещното задължение за връщане на ползваната сума съгласно уговореното в договора за банков кредит. Според легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В резултат на договореното с чл.10 от договора, кредиторът – ищец е придобил правото да търси дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице, които отговарят солидарно, съобразно с общите правила на чл. 121 – чл. 127 ЗЗД. Непогасените погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК – 19.09.2024 г., вещото лице е изчислило, както следва: за главница - 4 666 441,19 лева (след приспаднати погашения в размер на 300 000 лева); за възнаградителна лихва - 987 782,68 лева за периода 30.01.2023 г. до 30.08.2024 г.; за лихва върху присъдена главница от 600 000 лева – 46 672,98 лева за периода 29.02.2024 г. – 19.09.2024 г.; общо дължима неустойка за забава – 110 392,40 лева за периода от 30.01.2023 г. до 30.08.2024 г.; дължими разноски – 23 268,09 лева; дължими разходи за застраховки и оценки – 8 612,46 лева. Съобразно с изложеното предявения установителен иск е основателен и следва да се уважи изцяло в размер на 600 000 лева – представляваща част от дължимата главница по Договор за банков кредит № 1082/12.10.2021 г. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по представен списък по чл. 80 ГПК, ищецът „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, има право на разноски съобразно с уважената част от иска за заповедното производство в размер на 12 050 лева – от които 12 000 лева за държавна такса по заявлението и 50 лева юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство в общ размер на 13 150 лева, от които 12 000 лева за държавна такса, 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 1000 лева- депозит за вещо лице. Водим от горното, съдът