Решение № 2 от 24.3.2026 г. на Районен съд - Трън по дело № 51/2025 г.

наказателно дело № 20251740200051 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН. Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Д. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••••••• и настоящ адрес: •••••••••••••••••. С Наказателно постановление /НП/ № 852956-F834432/01.10.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“-София в ГД „Фискален контрол“, на основание чл. 53, вр. с чл. 27 ЗАНН и чл. 273 от Данъчно-осигурителен процесуален кодакс /ДОПК/ на С. Д. С. с ЕГН •••••••••• е наложена "Глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за нарушение по чл.13 ал.1 от ДОПК. Жалбоподателят С. С. редовно призован се явява, заедно с процесуалните си представители, които считат, че обжалваното НП е неоснователно и незаконосъобразно и молят за отмяната му. Претендират да им бъдат присъдени и направените по делото разноски. Представителят на въззиваемата страна в писмено становище пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като представя и списък за разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хокорар. След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното: На 10.07.2025 г. към 7.40 часа жалбоподателят С. С. – водач на товарен автомобил (ТИР автовоз) марка „М.“ с рег.№ ВН2183ВХ и ремарке с рег.№ ВН5150ЕР превозващ автомобили, преминал на ГКПП Стрезимировци на трасе „Вход“ от Република Сърбия. След съответната извършена проверка от служители на Митницата и гранични служители водачът спрял ТИР-а в близост до паркирания на територията на граничния пункт служебен автомобил на НАП. По същото време на смяна с въпросния автомобил се намирали свидетелите А. П. П. и Р. С. Н., служители в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – гр.София, ГД „Фискален контрол“. Тъй като от юли същата година имало законодателно изменение в режима и контрола на стоки с висок фискален риск и внасяните превозни средства били в този списък, служители на НАП осъществявали фискален контрол по ГКПП на страната и в случая на контролния пункт в с.Стрезимировци. Свидетелите П. и Н. били нощна смяна на пункта, която почти изтичала, когато пред автомобила им на самият път спрял автовоза на жалбоподателя С. С.. Тъй като новият режим на контрол се знаел от превозващите стоки с висок фискален риск, какъвто бил случая с автомобилите, служителите на НАП очаквали, че водача на автовоза, след като спре ще слезе и донесе при тях съответните документи за проверка на превозваната стока. Жалбоподателя в този момент, след като говорил със служителя на Митницата, обяснил, че има всички необходими за превоза документи, и като не възприел реакция от служителите на НАП, известно време седял в кабината на автомобила с работещ двигател, а после привел в движение камиона, и продължил пътя си към вътрешността на страната. След около 15-ина минути се разминал по пътя с друг служебен автомобил на НАП- това била дневната смяна в лицето на свидетелите И. Й. А. и К. В. Ш.. Свидетелят Р. Н. очаквал, че жалбоподателя ще дойде при автомобила им с документите за проверка. Когато видял, че автовоза напуска територията на ГКПП Стрезимировци, той се обадил на колегите си от Гранична полиция да спрат камиона. Той приел, че водача на автомобила не е изпълнил задължението си за оказване на съдействие при проверка. Когато към 07.55ч. дошли колегите им А. и Ш. обяснили, че имат проблем с някакъв камион, който „са го изпуснали за проверка или не им е спрял“, и че проблема сега е на дневната смяна. Св.А. казал на колегите си да уведомят Оперативния координационен център между НАП, Митницата и Гранична полиция, след което получили разпореждане по факса и имейл, когато шофьора с автовоза се върне на ГКПП Стрезимировци да му съставяят АУАН за нарушение по чл.13 ал.1 от ДОПК за неоказване на съдействие и да се напише протокол за извършена проверка на превозваната стока. След като бил спрян от служители на ГП в гр.Брезник и неколкократни телефонни разговори на жалбоподателя му било разпоредено да върне автовоза в граничния пункт. Така към обяд на същия ден жалбоподателя пристигнал на ГКПП Стрезимировци, а там свидетелите А. и Ш., след като извършили проверка на стоката съставили АУАН № F834432/10.07.2025г. В акта като описание на нарушението записали следното: „При преминаване през ФКП-ГКПП Стрезимироовци на трасе „Вход“ на 10.07.2025г. в 07:40 часа лицето С. Д. С. – водач на ТС марка „М.“ с рег.№ ВН2183ВХ и ремарке рег.№ ВН5150ЕР, превозващо – Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени главно за транспорт на хора (различни от тези от № 8702), включително товаропътническите и състезателните автомобили с код от Комбинирана номенклатура 8307 – като водача не е оказал съдействие да предостави документи за превозваната стока като спре и предостави информация и данни за превозваните стоки с висок фискален риск. Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск участниците в производстватаа са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация. С гореописаното деяние лицето С. Д. С. е нарушил разпоредбите на чл.13 ал.1 от ДОПК „. Като свидетел по съставянето на АУАН се подписал св.К. Ш., а жалбоподателят С. С. написал, че има въъзражения по акта и описаното не отговаря на истината. На 01.10.2025г. след като се запознал с административнонаказателната преписка С. К. Д. – началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оператиивни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал НП № 852956-F834432/01.10.2025г., с което наказал въззивника с глоба от 1000 лева на основание чл.273 от ДОПК за нарушение по чл.13 ал.1 от ДОПК. В описанието на нарушението било упоменато, че водачът не е оказал съдействие да предостави документи за превозваната стока като спре и представи информация за превозваните стоки с висок фискален риск. Също така е описано, че: „ Съгласно чл.13 ал.1 от ДОПК, участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.12 ал.1 – 4 от ДОПК. „ Подробно били описани и правомощията на служителите на НАП при извършване на фискалния контрол, включително и това да „да спират транспортни средства на фискални контролни пунктове , и да изискват и извършват проверки на документите.“ От съставения протокол за извършена проверка № 141503479085_1 от 10.07.2025г. от св.И. А. и св.К. Ш. е видно, че не е констатирано нарушение по документацията на превозваните стоки, като налице са били предварително декларирани данни за стока по УНП (уникален номер на стока ). Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. А., К. Ш., А. П. и Р. Н., които съдебният състав кредитира напълно като обективни. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е депозирана от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити, а разгледана по същество по отношение искането за отмяна на НП за основателна. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят И. А. – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – София, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство заповед № 3ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 10.07.2025 г., АУАН е съставен на 10.07.2025 г., а НП е издадено на 01.10.2025 г. АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, като е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал и на съставянето. Изрично е установено, че служителите съставили АУАН не се били свидетели на описаното нарушение. Актът е подписан от свидетеля, съставителя и въззивника, предявен му е за запознаване и му е връчен препис, видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на АУАН. В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила, като при описанието на изпълнителното деяние на нарушението са изписани и двете хипотези („е не е оказал съдействие“), тъй като тази неяснота е поправена в НП и това не е затруднило организиране на защитата на въззивника. По делото безспорно е установено, че в деня на проверката - 10.07.2025 г. към 7,40 часа жалбоподателят С. С. – водач на товарен автомобил (ТИР автовоз) марка „М.“ с рег.№ ВН2183ВХ и ремарке с рег.№ ВН5150ЕР превозващ автомобили, преминал на ГКПП Стрезимировци на трасе „Вход“ от Република Сърбия е спрял на ГКПП Стрезимировци за проверка. След съответната извършена такава от служители на Митницата и гранични служители водачът спрял ТИР - а в близост до паркирания на територията на граничния пункт служебен автомобил на НАП. По същото време на смяна с въпросния автомобил се намирали свидетелите А. П. П. и Р. С. Н., служители в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – гр.София, ГД „Фискален контрол“. Тъй като на малкия пункт повечето шофьори, които знаели че стоката им е такава с висок фискален риск, след като били проверявани от митническите служители без да бъдат подканяни от служителите на НАП сами носели документите си за проверка те останали изненадани от факта, че след като спрял с автовоза си пред служебният им автомобил въззивникът си тръгнал те възприели това като неоказване на съдействие от негова страна за извършване на проверка на фискални стоки с висок риск. Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че не може да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 13, ал. 1 ДОПК, както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят е лице по чл. 9, ал. 3 ДОПК, като това си качество същият е придобил със съставянето на Протокола за извършена проверка № 141503479085_1 от 10.07.2025г. и от този момент следва да бъде прието, че е налице започнало производство по ДОПК, в което за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 13, ал. 1 ДОПК. Видно от събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните свидетелите Р. Н. и А. П., те не са изпълнили задължението си да спрат и изискат от въззивника С. С. да им предостави съпроводителните документи на превозваната стока, каквито са правата им по чл. 12 от ДОПК. От извършената проверка, осъществена от свидетелите А. и Ш. е видно, че такова нарушение на практика не е извършено от въззивника С.. Следва да се отбележи, че никъде в закона и ДОПК не е вменено на гражданите без разпореждане от страна на оторизираните за това данъчни служители да представят каквито и да било документи – такова задължение се вменява само при извършване на проверка, в случая на такава на стоки с висок фискален риск. Свидетелят И. А. в показанията си в хода на съдебното следствие подробно обяснява начина на извършване на проверка включително, и че същата започва с недвусмислени действия от страна на служителите на „Фискален контрол“, че изискват съдействие за това. За целта ако съответният водач при ясни знаци на застаналия в близост до камиона проверяващ не спре, тогава те следва да използват намиращите се в автомобила им стоп - палки, а ако шофьорите не се подчинят на това разпореждане се иска съдействието на граничните полицаи, които да осъществят принудителното спиране на съответния автомобил. За целта служителите на НАП са били обучавани от колегите им от полицията за безопасно спиране на превозни средства. Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е оказал съдействие да предостави документи за превозваната стока като спре и предостави информация и данни за превозваните стоки с висок фискален риск, т.е не е оказал съдействие на орган по приходите при упражняване на правомощията му, с което е осъществило състава на чл. 273 от ДОПК, във връзка с чл. 13, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 ДОПК. Но от разпитаните по делото свидетели на практика служителите на НАП не са изпълнили задължението си да изискат въпросните документи и информация. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, въззивникът след няколко часа разговори със служители на НАП е изпълнил разпореждането и се е върнал на граничния пункт, където е представил исканите документи. При това положение, с по-късното предаване на исканите документи, санкционираното лице не е осъществило състава на административно нарушение на чл. 273 от ДОПК. Цитираната норма изисква наличие на поведение, което може да бъде счетено като "неоказване на съдействие" или "възпрепятстване на орган по приходите", а в случая такова не се установява. Обстоятелството че въззивникът е представил цялата информация, с която обективно е разполагал, е индиция че същият изпълнява вменените му задължения. В конкретния случай на практика не е налице отказ на задълженото лице да представи исканите от него писмени документи. Безспорно е установено, че поисканите от данъчните органи документи са представени на един по-късен етап. Административният орган не е посочил по какъв начин по-късното представяне на документите е попречило или възпрепятствало органа да изпълни задълженията си при положение, че с по-късното им представяне не са настъпили някакви вредни последици. По делото не се твърди, че късното представяне на документи е довело до неизпълнение на правомощията на органа по приходи, както и че същото е повлияло по някакъв начин на извършваната проверка. След като по делото няма данни, че исканите документи не са представени изобщо, то не може да се приеме, че по-късното им представяне е попречило или е възпрепятствало органа да изпълни задълженията си. Последното условие е задължителен елемент от състава на деянието по чл. 273 ДОПК. В този смисъл е решение № 341 от 09.05.2022 г. на Административен съд - Пазаржик по к. а. н. д. № 110/2022 г и Решение № 964 от 14.05.2016 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 503/2016 г. Свиидетелските показания и писмените доказателства по делото сочат, че не е било установено нарушение при превозване от страна на жалбоподателят на стоки с висок фискален риск. Това от своя страна напълно опровергава констатациите в АУАН и НП, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 1 ДОПК. От доказателствената съвкупност по делото и извършената оценка, съдът намира за напълно опровергани изнесените в НП твърденията, че жалбоподателят С. Д. С. не е оказал съдействие да предостави документи за превозваната стока с висок фискален риск. Не намира опора в закона, изнесеното от актосъставителя, че нарушението е осъществено, тъй като още на трасето жалбоподателят е спрял и изчакал извършването на проверка от страна на данъчните служители, които те не са инициирали. Както беше посочено по-горе в мотивите, към този момент жалбоподателят не е имал качеството на лице по чл. 9, ал. 3 ДОПК и все още не е било налице производство по ДОПК, за да е възникнало и задължение на жалбоподателя по чл. 13, ал. 1 ДОПК, което последният да не е изпълнил. Отделно от това, дори и да се приеме, че жалбоподателят е потеглил с камиона си без да представи документи за въпросните стоки, то в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като от една страна жалбоподателят връщайки се на пункта е изпълнил своите задължения, в превозното средство е имало стоки с висок фискален риск, надлежно декларирани предварително, като се касае и за първо нарушение, поради което не е следвало да бъде издавано наказателно постановление. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, то административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което също представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. При този изход на спора жалбоподателя има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват присъждане на адвокатско възнаграждение, обективирни в договори за правна помощ.Разгледано по същество искането е основателно. Ответникът е направил възражение за прекоморност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендира се възнаграждение за адвокат, поискано по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че в него е уговорено предоставянето на безплатна помощ в условията н а чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Удостоверените в него изявления за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза (виж определение № 575 от 14.01.2020 година, постановено по адм. дело № 2471/2019 година по описа на ВАС). При този изход на делото налице е положителната предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъждане на въззиваемата страна да заплати на адвокатите на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото, съдът определя в размер на по 200 евро за всеки един от явилите се адвокати, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът