Решение № 12500 от 24.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51139/2024 г.

№ 20241110151139 по описа за 2024 година Образувано е по молба , вх. № 130308/24.04.2026г. о т ответника Д. Г. П. , предявена от неговия пълномощник – адвокат А З. Д. , за поправка на очевидна фактическа грешка , допусната според него в осъдителния диспизитив на решението № 7214/20.04.2026г. по настоящото дело при изписването на валутата , в която са присъдени разноски на ответника и на неговия адвокат , като вместо присъдените на ответника разноски бъдат написани 230,08 евро , вместо 450 лв , а присъдените на адвоката на ответника адвокатски възнагражения се считат написани съответно : 315,32 евро вместо 616,72 лв и 314,05 евро вместо 614,23 лв. На насрещната страна - ищеца „Ф”ЕООД с оглед разпоредбата на чл.247,ал.2 ГПК е връчен препис от молбата за поправка на очевидната фактическа грешка и в законовия 1- седмичен срок пълномощникът на ищцовата страна е депозирал писмена молба на 07.05.2026. , с която е предоставил на преценката на съда произнасянето по молбата по чл.247 ГПК. Тъй като не се налага насрочване на открито съдебно заседание с оглед изрично предвидената в чл.247,ал.3 ГПК възможност , искането за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение следва да бъде разгледано в закрито заседание без призоваване на страните. Софийски районен съд, 68 състав като проучи правното естество на предявената молба, вх. № 130308/24.04.2026г. и решението № 7214/ 20.04.2026г. , намира за установено следното : Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е НЕОСНОВАТЕЛНА. Това е така по следните причини : НА ПЪРВО МЯСТО : Според изричната разпоредба на чл.11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България/обн.ДВ, бр.70/2024г. / -ЗВЕРБ в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. Съгласно изричната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗВЕРБ в съответствие с чл.6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти , се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 ЗВЕРБ и съответно закръгляване по чл.13 ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване , предвидени в ЗВЕРБ. Според чл.12,ал.1 ЗВЕРБ в съответствие с чл.4 от Регламент (ЕО) № 974/98 превалутирането от левове в евро се извършва като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс , изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая Дефиницията на понятието „правен инструмент” е посочена в чл.1 , абзац втори от Регламент (ЕО) № 974/98. В тази разпоредба изрично са посочени съдебните решения като правен инструмент. Очевидно за правни инструменти следва да се считат и всички останали съдебни актове – разпореждания, определения, изпълнителни листове, обезпечителни заповеди. Правни инструменти са и исковите малби , както и всички актове , с които се сезира съда , и въз основа на които се образуват съдебни производства (заявления по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК , молби за обезпечение по чл.389 ГПК и други), тъй като те имат правен ефект , което е изрично посочено в чл.1 , абзац втори, in fine от Регламент (ЕО) № 974/98 От правните норми на чл.11, ал.1, и ал.2 ЗВЕРБ следва , че въвеждането на еврото не засяга постановените до 01.01.2026г. съдебни актове – решения и други, тъй като те са „съществуващи правни инструменти” към датата на влизане в сила на новата валута, като посочените в тези съдебни актове стойности в лева се считат за стойности в евро при превалутиране съгласно чл.12 ЗВЕРБ. Решенията и другите съдебни актове,които са постановени след 01.01.2026г., но по искови производства или по други съдебни производства, образувани преди 01.01.2026г. , т.е. по т.нар. заварени съдебни дела , също са „съществуващи правни инструменти” по смисъла на чл.11,ал.1 и ал.2 ЗВЕРБ и за тях следва да се прилага същия правен режим като този за решенията и съдебните актове , постановени преди 01.01.2026г. Това е така, тъй като решенията , както и всички окончателни съдебни актове (с които се приключва съдебно дело) са част от съдебното производство и за тях се прилагат същите правни норми , които са приложими и за останалите процесуални действия /правни инструменти/, включени в същия съдебен процес. Гореизложеното означава , че след като актът, с който е сезиран съда (искова молба , заявление по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК , молба по чл.390 ГПК и пр.) и въз основа на който е образувано съответното съдебно производство (исково , заповедно или обезпечително) преди 01.01.2026г. , има съдържание в левове, то и съдебния акт , приключващ това съдебно производтво (решение , определение, заповед) следва да е в същата валута, доколкото нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ не е установено задължение и право за съда да превалутира служебно или по искане на страните по висящи съдебни дела към 01.01.2026г. вземанията от левове в евро. НА ВТОРО МЯСТО : Валутата , в която се присъжда едно съдебно установено вземане, касае неговия размер , т.е. неговата цена. Цената на иска по смисъла на чл.68 ГПК е паричната оценка на предмета на делото и съгласно изричната разпоредба на чл.127 ,ал.1, т.3 ГПК е елемент от законовоизискуемото съдържание на исковата молба, т.е. условие за редовността, а следователно и за допустимостта на иска и на образуваното въз основа на него исково съдебно проозводство. Според изричната разпоредба на чл.70, ал.1, изр.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца . Същият правен извод следва и от чл.127 ,ал.1, т.3 ГПК , който установява цената на иска като задължителен елемент от съдържанието на исковата молба , което се определя от ищеца , а не от съда . По аргумент от чл.70,ал.3 ГПК и чл.127 ,ал.1, т.3 ГПК цената на иска се определя и се посочва от ищеца /или от съда , но при наличието на точно посочени предпоставки / към момента на предявяването на иска. Липсата на посочена цена на иска или неточното посочване на цената на иска от ищеца в исковата молба са нередовности на иска , които обуславят изпълнението на процедурите по чл.129,ал.2 ГПК (за отстраняване нередовностите на исковата молба от ищеца) или по чл.70,ал.1, изр.2 и изр.3 и ал.3 , предл.2 ГПК (за допълнително определяне на точната цена на иска от ищеца или от съда при точно посочени условия/. Цитираните правни норми на чл.68 ГПК, чл.70 ГПК, чл.127 ,ал.1, т.3 ГПК и чл.129 ,ал.2 ГПК обосновават правният извод , че валутата на паричната оценка на предмета на делото , която представлява цената на иска, се посочва от ищеца в исковата молба или в процедурата по отстраняване нередовности на исковата молба, и тя се определя към датата на предявяване на иска. Това е в съответствие и с принципа за т.нар. диспизитивно начало в гражданския процес , установен в чл.6,ал.2 ГПК , според чиято изрична разпоредба предметът на делото , т.е. включително и валутата на вземанията , както и обемът на дължимата защита и съдействие, се определят от страните, а не от съда. Поради посочените причини съдът няма законови правомощия нито в хода на съдебното производство , нито в съдебното решение да променя валутата на вземанията , която е посочена от ищеца в исковата молба и по реда на чл.129,ал.2 ГПК в процедурата по отстраняване нередовностите на исковата молба. Казано опростено : Със съдебното решение вземанията следва да бъдат присъдени в тази валута , в която са предявени с исковата молба. Вземанията за разноски също следва да бъдат присъдени в тази валута , в която са претендирани с исковата молба.Изключение от този принцип може да бъде установено само изрично по законодателен път, но такова изключение не е регламентирано нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ. В конкретния случай в исковата молба , по която е образувано гр.д. № 51139/ 2024г. на СРС, 68 състав , е предявена преди 01.01.2026г. и вземанията в нея са посочени в левове. Това изисква и в съдебното решение тези вземания, включително и вземанията за разноски , да бъдат индивидуализирани чрез посочването на цената им в левове. Нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ/2024г./ , нито в Регламент (ЕО) № 974/98 относно въвеждане на еврото няма установено изрично изискване за съдилищата по т.нар. заварени (висящи) съдебни производства към датата на приемането на еврото (01.01.2026г.) служебно да превалутират вземанията от нацианалната валута в евро. НА ТРЕТО МЯСТО : Според установената съдебна практика и според гражданскопроцесуалната доктрина очевидна (явна) фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е „всяко несъотвествие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението” (изрично в този смисъл – професор Живко Сталев , „Българско гражданско процесуално право”, изд. 2001г. , стр. 480). Следователно по реда на чл.247 ГПК не се поправят всякакви елементи от съдържанието на решението, а само тези , които имат за правна последица несъответствие между изразената воля на съда в диспозитива на решението и формираната воля на съда, обоснована в мотивите на решението. Производството по чл.247 ГПК се прилага само за елементи от съдържанието на диспозитива на решението , които по правното си естество представляват съществени пречки за установяване на съдържанието на съдебния акт и съответно за упражняване от страните на правата, установени с решението. Елементи от съдържанието на диспозитива на съдебното решение , които не пречат за установяване на съдържанието на съдебния акт и за упражняването на правата на страните, не подлежат на изрично поправяне по реда на чл.247 ГПК. Това правило е в съответствие и с принципа за процесуална икономия в гражданския процес , тъй като поправянето по специален ред (чл.247 ГПК) на всякаква част от съдържанието на съдебния акт би довело до неоправдано забавяне и прекомерно усложняване на съдебното производство (както е в разглеждания случай- б.с.), тъй като всяка от страните, заинтересувана от забавяне на делото, ще „открива” грешки в решението, в определенията или в разпорежданията на съда, и ще „иска” образуване на специални производства за поправянето им (чл.247 ГПК) и присъждане на допълнителни разноски (както е в настоящата хипотеза-б.с.), единствено с цел причиняване на обструкции в правораздавателната дейност на съдебния състав, което създава и риск от злоупотреба с процесуалното право по чл.247 ГПК и нарушаване на чл.3 ГПК. Изписването в решението № 7214/20.04.2026г. по настоящото дело на валутата, в която са присъдени разноските на ответника и на неговия адвокат– левове вместо евро , не препятства по никакъв начин установяването на точното съдържание както на мотивите , така и на диспозитива на този съдебен акт , и по-конкретно не е пречка за определяне (изчисляване) на точната парична стойност на присъдените разноски с оглед правилата на чл.11,ал.1 и ал.2 ЗВЕРБ във връзка с чл.12 ЗВЕРБ и чл.13 ЗВЕРБ. Същественото е , че изписването на валутата на присъдените разноски в решението № 7214/20.04.2026г. не води до никакво „несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението” (според дефиницията на професор Живко Сталев – б.с.), т.е. това не е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК. Начинът на изписването на валутата на присъдените разноски в решението № 7214 / 20.04.2026г. изобщо не пречи за установяване на точния техен размер, както и за упражняване на правата на страните. Това е така , защото няма никаква неяснота относно точния размер на присъдените разноски, тъй като сумите в левове следва да се превалутират по реда на чл.12 ЗВЕРБ и чл.13 ЗВЕРБ във връзка с чл.11,ал.1, и ал.2 ЗВЕРБ и няма никакви пречки за упражняване на правата на ответника и на неговия адвокат във връзка с тези разноски. Изложените доводи обосновават юридическия извод , че в конкретния случай в решението № 7214 / 20.04.2026г. няма допуснати очевидни фактически грешки по смисъла на чл.247 ГПК , които да бъдат поправени. Поради посочените причини молбата по чл.247 ГПК следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА, тъй като в конкретния случай в решението № 7214 / 20.04.2026г. по настоящото дело не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК , която да бъде поправена. Решението, с което се отхвърля молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение, подлежи на обжалване по същия процесуален ред (по аргумент от чл.247,ал.4 ГПК), т.е. съгласно чл.259,ал.1 ГПК подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните. Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ