Решение № 258 от 7.3.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4264/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от искова молба от А. М. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••• и Д. И. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••, чрез пълномощника им адвокат Л. К., със съдебен адрес: •••••, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4. Ищците твърдят, че срещу двамата заедно било висящо изп. дело № 201999040400555 по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, рег. № 904, с район на действие ОС – Пазарджик, за заплащане на сумата от 2 495,30 евро, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, както и сумите от 208,05 евро – просрочена редовна лихва за периода от 05.07.2009 г. до 10.08.2010 г., 140,32 евро – просрочена наказателна лихва, ведно със законна лихва върху главницата считано от 11.08.2010 г. до изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер на 418,08 лева, в полза на взискателя цесионер и частен правоприемник – ответното дружество Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърдят, че след приключване на съдебното дирене в производството по което било издадено изпълнителното основание, било настъпило нововъзникнало обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗП петгодишна давност по отношение вземането на ответното дружество. Сочат, че по реда на ГПК заповедите за изпълнение се ползвали със стабилитет, тъй като влизали в сила, макар и в заповедно производство да не се провеждало съдебно дирене. Излагат, че са осъдени солидарно да заплатят посочените по-горе суми в полза на кредитора „РайфайзенБанк (България)“ ЕАД, ЕИК 175074752, включително и сумата от 2 495,30 евро, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит. Сочат, че от удостоверение от 18.09.2025 г., издадено от ЧСИ Харалампи Пилафов се установявало, че с молба от 22.07.2021 г. първоначалният кредитор „РайфайзенБанк (България)“ ЕАД образувал изпълнително дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева, рег. № 822, с район на действие ОС - Пловдив, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3202/2010 г. на РС - Пазарджик. На 09.09.2011 г. държавата била присъединена по делото като взискател, на основание чл. 458 от ГПК, за вземане от 2 694,14 лева, дължима от ищеца А. И.. На 12.08.2011 г. върху трудовото възнаграждение на последния получавано от БМ „Стопанисване и управление на общинските пазари и комунални дейности Пазарджик“, бил наложен запор. По същото дело на ЧСИ Станчева на 24.10.2011 г. бил наложен и запор на МПС-та с ••••, собственост на ищеца И.. На основание чл. 429 от ГПК, на 10.12.2013 г. като взискател по делото бил конституиран „Свеа Файнанс България“ ЕООД, въз основа на договор за цесия от 10.10.2013 г. за сумите по процесния изпълнителен лист. На 23.01.2015 г. върху трудовото възнаграждение на ищеца И., получавано от БМ „Стопанисване и управление на общинските пазари и комунални дейности – Пазарджик“, бил наложен запор. На 21.10.2015 г. бил наложен запор и върху трудовото възнаграждение на ищцата Д. И., получавано от Община Пазарджик. На 19.12.2016 г. като взискател по делото било конституирано ответното дружество, въз основа на договор за цесия от 03.10.2016 г. за сумите по процесния изпълнителен лист. На 10.10.2017 г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца И. в „РайфайзенБанк (България)“ ЕАД и „Обединена българска банка“ АД, както и на банковите сметки на ищцата И. в „Банка ДСК“ АД и „Обединена българска банка“ АД. По искане на взискателите посоченото изпълнително дело при ЧСИ Станчева било изпратено на ЧСИ Харалапи Пилафов, като продължило под изп. дело № 201999040400555. Намират, че некоректно и вероятно поради грешка, в издаденото удостоверение от ЧСИ Пилафов било вписано, че 15.02.2021 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца И., получавано от „Авантюрин – 63“ ЕООД, тъй като по делото липсвало постановление за наложен запор, както и друга писмена кореспонденция с посоченото дружество. Сочи се, че по делото били насрочени описи на движими вещи по отношение ищецът И. на дати 01.08.2022 г., 30.09.2022 г., 13.06.2023 г. и 07.03.2024 г., но същите не били извършени. На 30.04.2025 г. бил наложен запор на сметките на ищцата И., открити в „ИзиПей“ АД. Излагат, че с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителен лист се цели установяване на несъщестуващо изпълняемо право, като при уважаването му, изпълнителният процес следвало да се прекрати. По време на висящността на изпълнителния процес, длъжникът имал правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като така на кредитора се отнемала възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Излага се, че според нормата на чл. 120 от ГПК давността не се прилагала служебно, поради което след изтичане на срока на погасителната давност, длъжникът следвало да направи волеизявление, че иска да се ползва от давността. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителен лист било достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая, срещу ищците имало висящо изпълнително производство по делото при ЧСИ Пилафов. Позовават се на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като сочат, че според ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на производството при т.нар. „перемпция“ настъпвала по силата на закона, а с постановлението си, имащо констативен, а не конститутивен ефект, съдебният изпълнител само прогласявал осъществяването на правнорелевантните факти. Прекратяването на изпълнителното производство настъпвало по право, като новата давност за вземането започавала да тече от предприемането на последното по време валидно действие, като всички предприети действия се обезсилвали по право, с изключение на тези, от които трети лица са придобили права. Съществено за спора по делото било, че давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД се прекъсвала от предприемането на изпълнително действие, посочени примерно в посоченото тълкувателно решение. Сочи се съдебна практика, според която предприемането на изпълнително действие по отношение един от солидарните длъжници по изпълнителното дело, не водел до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение останалите солидарни длъжници. Предвид това се сочи, че в настоящия случай давността била прекъсната за първи път чрез налагане на запора на двата леки автомобила от 21.10.2011 г., съответно с последващи запори върху трудовото възнаграждение от 23.01.2015 г., както и на 21.10.2015 г. и този върху банковите сметки от 10.10.2017 г. по първоначално образуваното изп. дело № 657/2011 г. на ЧСИ Минка Станчева. Считат, че присъединяването на държавата на 09.09.2011 г. не я правело самостоятелен взискател, какъвто бил присъединеният такъв, разполагащ с изпълнителен лист, поради което това действие не прекъсвало нито срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нито на давността. Счита се, че и насрочването на опис на движими вещи в дома на ищеца, не прекъсвали давността, тъй като този способ не бил осъществен и извършен, по причина за която взискателят отговарял – не внесъл такси и разноски и не оказал необходимото съдействие, като така осуетил неговото изпълнение. Сочи се, че по въпроса „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ било образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, като преобладаващата съдебна практика приемала, че изпълнителни действия, които са от естеството да прекъснат давността, не биха могли да я прекъснат, когато се извършват по изпълнително дело, прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вземането по делото произтичало от договор за кредит, поради което била приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД и общата 5-годишна давност за главницата, съответно кратката 3-годишна давност за лихвата. Намират, че давността за вземането е започнала да тече от 10.10.2017 г., поради което същата изтекла на 10.10.2022 г. Сочат, че веднъж изтекла, давността не можело да бъде прекъсвана, а противното би означавало взискателя да удължи давностните срокове безконечно, което противоречало на императивната правна норма. Вземанията за разноски също били погасени по силата на чл. 119 от ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното вземане, се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД считат, че акцесорните вземания обезщетение за забава върху главницата също са погасени по давност, но по отношение на тях липсвал правен интерес от предявяване на иск. Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че ищците А. М. И. и Д. И. И. не дължат вземания, прехвърлени на ответника с договор за цесия от 19.12.2016 г. в размер на сумата от 2 495,30 евро, представляващи просрочена главница по договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, въз основа на който е образувано изп. дело № 201999040400555 по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, с рег. № 904 на КЧСИ, с район на действие ОС – Пазарджик, като погасена по давност. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт БД, депозира писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на предявените искове. Не оспорва основателността на исковата претенция по отношение ищцата Д. И., като намира, че вземането срещу нея е погасено по давност, доколкото последното изпълнително действие, прекъсващо давността било извършено на 10.10.2017 г. Оспорва като неоснователен предявения от ищеца А. И. иск. Сочи, че за вземането било образувано изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, което било преобразувано в изп. дело № 555/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов. По изп. дело № 657/2011 г. след юни 2015 г. последователно били искани и извършвани изпълнителни действия, като на 21.10.2015 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение по отношение Д. И., а на 10.10.2017 г. имало запорни съобщения до банки по отношение на А. И. и Д. И.. По изп. дело № 555/2019 г. били искани и извършвани изпълнителни действия, като на 15.02.2021 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение на А. И., съответно на 16.08.2021 г., 18.03.2022 г., 11.05.2023 г., 04.10.2024 г. 03.12.2024 г. и 07.02.2025 г. били подавани молби за извършване на изпълнително действие по отношение на И.. На 04.03.2025 г. бил наложен запор върху ППС по отношение на И., а на 25.04.2025 г. била подадена и молба за извършване на изпълнително действие по отношение на Д. И.. Намира за неоснователни доводите на ищеца И., че вземането е погасено по давност. В случая същото било установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок бил петгодишен. Същият започвал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, като за процесното вземане бил прекъсван многократно с предприемане на действия за принудително изпълнение, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Позовава се на Тълкувателно решение № № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, предвид задължението на съдебния изпълнител да го приложи. Сочи, че законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н., като давността представлявала санкция за бездействие на кредитора в определен срок. В изпълнителното производство взискателят не можел да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. Излага, че за нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила своите последици било без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От значение била единствено кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия, в който смисъл цитира съдебна практика. Сочи, че в т. 5 от посоченото тълкувателно решение било прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлявало действие по запор, съответно е налице валиден изпълнителен способ, прекъсващ давността. Последната се прекъсвала с подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител. Сочи, че юридическият факт, който прекъсвал давността, е искането на взискателя, което е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, независимо какъв е резултатът от него. Изключение била хипотезата, при която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, когато такова искане за всяко конкретно действие не било необходимо. След образуване на изпълнителното производство ответното дружество, в качеството си на взискател, не било бездействало, като в сравнително неголеми интервали от време е отправяло искания до съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията. Исканията били уважавани от съдебния изпълнител, но липсвало удовлетворяване на кредита, поради липса на активи у длъжника. Твърди, че с тези действия ответното дружество многократно е прекъсвало давността. Дори и да се приемело, че по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция, се позовава на Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК, в което е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Сочи, че настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение, съответно за погасителната давност перемпцията била без правно значение. Независимо от настъпилата перемпция давността се прекъсвала в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия дори при бездействие на съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора. Излага, че според актуалната съдебна практика за висящи изпълнителни дела след 26.06.2015 г. давността се прекъсвала от всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като водещо значение имало искането на кредитора – взискател, което дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, водело до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдебния изпълнител. Сочи, че е без значение дали прилагането на изпълнителното действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, а от значение за определяне вида на действието било материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Излага, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, понеже той не може да извърши сам изпълнителното действие, а задължението за действие било на съдебния изпълнител. Следвало да се съобрази и императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според която за периода 13.03.2020 г. 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли, предвид параграф 13 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за здравето, според който сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на закона в ДВ от 13.05.2020 г. Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения А. И. иск като неоснователен, а по отношение на ищцата Д. И. такова при признание на иска. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Отправя искане на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да се възложат разноските в производството в тежест на ищцата И., като излага твърдения, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. Сочи подробни аргументи по отношение отговорността за разноските, като цитира съдебна практика. В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат искова молба и молят за уважаването й с присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище извън подадения отговор на исковата молба. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото доказателства, че трето и неучастващо по делото лице – дружеството „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 130598160, се е снабдило с изпълнителен лист, издаден на 12.08.2010 г., по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу двамата ищци А. М. И., ЕГН •••••••••• и Д. И. И., ЕГН ••••••••••, при условията на солидарност, за следните суми: 2 495,30 евро – просрочена главница по договор за банков кредит, 208,05 евро – просрочена редовна лихва за периода от 05.07.2009 г. до 10.08.2010 г., 140,32 евро – просрочена наказателна лихва, както и законна лихва върху главницата от 11.08.2010 г. до изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер на 418,08 лева. Видно от приетите по делото доказателства, посоченото трето лице „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се е снабдило с още два изпълнителни листове по други два договора за кредит, вземанията по които не са предмет на настоящото дело, както следва: 1/ Изпълнителен лист от 12.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3201/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А. М. И., ЕГН •••••••••• и Д. И. И., ЕГН ••••••••••, при условията на солидарност, за следните суми: 7 284,28 евро – главница, 597,50 евро – просрочена редовна лихва, 387,35 евро – просрочена наказателна лихва, както и законна лихва върху главницата от 11.08.2010 г. до изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер на 573,46 лева – юрисконсулстко възнаграждение и 323,46 лева – държавна такса. Посочено е в заповедта за изпълнение, че вземанията произтичат от Договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и анекс от 13.01.2009 г.; 2/ Изпълнителен лист от 12.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3200/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК единствено срещу длъжника А. М. И., ЕГН ••••••••••, за следните суми: 750,00 лева – просрочена главница по договор за банков кредит, 79,91 лева – просрочена наказателна лихва, както и законна лихва върху главницата от 11.08.2010 г. до изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер на 125,00 лева. Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства и приобщените по делото преписки по изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, рег. № 822 на КЧСИ и с район на действие ОС – Пловдив и изп. дело № 555/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, рег. № 904 на КЧСИ и с район на действие ОС – Пазарджик, че на 10.10.2013 г., между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в качеството му на цедент, и „СВЕА Файнанс България“ ЕООД, ЕИК 202527341 – в качеството му на цесионер, е сключен Договор за цесия с Приложение № 1А от 15.10.2013 г., по силата на който банката е прехвърлила вземанията си по договора за кредит, въз основа на който е издаден процесния Изпълнителен лист от 12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, с длъжници ищците А. и Д. И.и, на цесионера „СВЕА Файнанс България“ ЕООД. С потвърждение за цесия цедентът е потвърдил сключването на договора за цесия, като е посочено, че същият е влязъл в сила на 15.10.2013 г. Длъжниците по договора за кредит и ищци в настоящото производство не оспорват факта, че са уведомени за цесията и извършеното прехвърляне на вземанията срещу тях по процесния изпълнителен лист, а същото се установява и от приложените по делото разписки за връчени уведомления за цесия. Страните не спорят и за това, че с друг договор за цесия от 03.10.2016 г., сключен между „СВЕА Файнанс България“ ЕООД – цедент, и ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер, цедентът е прехвърлил вземанията си по договора за кредит, въз основа на който е издаден процесния Изпълнителен лист от 12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, с длъжници ищците А. и Д. И.и, на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С изрично потвърждение за извършената цесия цедентът е потвърдил сключването на договора за цесия от 03.10.2016 г. Длъжниците по договора за кредит и ищци в настоящото производство не оспорват факта, че са уведомени за цесията и извършеното прехвърляне на вземанията срещу тях по процесния изпълнителен лист, което се установява и от приложените по делото разписки за връчени уведомления за цесия. Въз основа на издадените три броя изпълнителните листове, включително и процесния по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, с молба с вх. рег. № 5076/22.07.2011 г. на същата дата 22.07.2011 г., посоченото дружество „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е образувало изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, рег. № 822 на КЧСИ и с район на действие ОС – Пловдив срещу двамата ищци А. и Д. И.и, за събиране на дължимите суми. С молбата взискателят е поискал предприемане на принудително изпълнение на посочените задължения срещу длъжниците, ведно с разноските по изпълнението. Направено е искане за пълно имуществено проучване на длъжниците, налагане на възбрани и запори, в случай че след проучването бъде открито имущество на длъжниците. С молбата за образуване на делото съдебният изпълнител е упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. До двамата длъжници са изпратени покани за доброволно изпълнение от 12.08.2011 г., които са им редовно връчени на 19.08.2011 г., видно от приложените по посоченото изпълнително дело разписки. Страните не спорят, че длъжниците не са подали възражения по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по процесното ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик в законоустановения срок и същата е влязла в сила. На 25.07.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника А. И. в Община Пазарджик – Бюджетно мероприятие „Стопанисване и управление на общинските пазари и кумунални дейности“ (БМ „СУОПКД“ – Пазарджик). Запорното съобщение е получено от последното на 18.08.2011 г. С писмо от същата дата управителят на БМ „СУОПКД“ – Пазарджик е уведомило ЧСИ, че длъжникът И. ползва неплатен годишен отпуск до 22.12.2011 г., поради което няма трудови възнаграждения. Длъжникът И. е уведомен за наложения запор с връчване на поканата за доброволно изпълнение – 19.08.2011 г. С Разпореждане от 07.10.2011 г. съдебният изпълнител е конституирал Държавата като присъединен взискател по делото за задължения в размер на 2 694,14 лева на длъжника А. И., въз основа на постъпило от НАП удостоверение за публичните задължения на длъжника. На 24.10.2011 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запори на 2 броя МПС – •••• и ••••• собственост на длъжника А. И., за което последният е уведомен на 28.10.2011 г. В писма от 22.11.2011 г. от ОДМВР – Пазарджик е посочено, че на 27.10.2011 г. са наложени запори върху посочените автомобили. С молба от 09.11.2011 г. взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на И., получавано от БМ „СУОПКД“ – Пазарджик. С разпореждане на ЧСИ е наложен запор, като в отговор от 05.09.2012 г. третото задължено лице сочи, че наложеният запор е трети поред. С молба от 10.12.2013 г. дружеството „Фронтекс интернешънал“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отношение вземанията по Изпълнителен лист от 12.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3201/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, предвид сключен договор за цесия от 11.09.2013 г. с първоначалния взискател, за което длъжниците са уведомени. С молбата съдебният изпълнител е упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. С постановление на ЧСИ Цойкова, посоченото дружество „Фронтекс интернешънал“ ЕАД е конституирано като взискател на мястото на първоначалния кредитор. С молба от 21.10.2013 г. дружеството „СВЕА Файнанс България“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отношение вземанията по процесния Изпълнителен лист от 12.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, предвид сключен договор за цесия от 15.10.2013 г. с първоначалния взискател, за което длъжниците са уведомени. С постановление на ЧСИ Цойкова, посоченото дружество „СВЕА Файнанс България“ ЕООД е конституирано като взискател на мястото на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за процесното вземане. С молба от 10.03.2014 г. взискателят „Фронтекс интернешънал“ ЕАД е поискал извършването на справки за трудови договори на длъжниците и налагане на запор върху трудовото възнаграждение, при наличие на такива. ЧСИ е поискал информация от работодателя БМ „СУОПКД“ – Пазарджик на длъжника И. във връзка с предходно наложения запор върху трудово му възнаграждение, предвид липсата на постъпили суми по делото. В отговор от 24.04.2014 г. последното сочи, че запорът е трети поред и се правят удръжки по първото вземане. С молба от 21.07.2014 г. взискателят „СВЕА Файнанс България“ ЕООД е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Д. И. в община Пазарджик. С разпореждане от 29.07.2014 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се уведоми взискателят, че вече е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника И.. С молба от 12.12.2014 г. дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отношение вземанията по процесния Изпълнителен лист от 12.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3200/2010 г. по описа на РС – Пазарджик срещу длъжника А. И., предвид сключен договор за цесия от 15.09.2014 г. с първоначалния взискател, за което длъжникът И. е уведомен. С постановление на ЧСИ Цойкова, посоченото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател на мястото на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С молба от 18.12.2014 г. взискателят „Фронтекс интернешънал“ ЕАД е поискал извършването на справки за трудови договори, движими и недвижими вещи на длъжниците А. и Д. И.и, като при установяване на такива е поискало да бъдат предприети действия по обезпечаване на вземането. На 23.01.2015 г. ЧСИ е наложил запор на получаваното от длъжника И. трудово възнаграждение в БМ „СУОПКД“ – Пазарджик. В отговор от 27.01.2015 г. последното сочи, че признава вземането и запорът се явява трети по поредност, като се правят удръжки по първия наложен запор. С молба от 16.02.2015 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал извършването на справки за трудови договори на длъжника И., като при установяване на такива е поискано да бъдат предприети действия по обезпечаване на вземането и предприемане на съответните изпълнителни действия. С молба от 29.09.2015 г. взискателят „СВЕА Файнанс България“ ЕООД е поискал извършването на справки за трудови договори на съдлъжниците, като при установяване на такива – да бъдат предприети действия по обезпечаване на вземането и предприемане на съответните изпълнителни действия. На 21.10.2015 г. ЧСИ Цойкова е наложила запор на получаваното от длъжника Д. И. трудово възнаграждение в Община Пазарджик. Съобщението за наложения запор е получено от третото задължено лице на 23.10.2015 г., но отговор не е постъпил. С молба от 10.06.2016 г. взискателят „СВЕА Файнанс България“ ЕООД е поискал извършването на справки в НАП за трудови договори на съдлъжниците, като при установяване на такива е поискано да бъдат предприети действия по обезпечаване на вземането и предприемане на съответните изпълнителни действия. С молба от 19.12.2016 г. ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на „СВЕА Файнанс България“ ЕООД по отношение вземанията по процесния Изпълнителен лист от 12.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, предвид сключен договор за цесия от 03.10.2016 г. с посоченото дружество, за което длъжниците са уведомени, което обстоятелство не се оспорва по делото. С молбата е поискано да се извърши справка за наличие на работодател на длъжниците и при наличие на такъв – да се наложи запор на трудовото възнаграждение или пенсия. С постановления на ЧСИ Цойкова, посоченото ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е конституирано като взискател на мястото на „СВЕА Файнанс България“ ЕООД за процесното вземане. С молба от 14.08.2017 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал извършването на справки за трудови договори, банкови сметки и притежавани МПС-та и ако се установят такива е поискал да бъде наложен запор. С разпореждане на ЧСИ от 10.10.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Д. И. в „ОББ“ АД и „Банка ДСК“ АД, а по отношение длъжника А. И. – в „ОББ“ АД и „РайфайзенБанк (България)“ ЕАД. С писмо от 10.10.2017 г. от страна на „Банка ДСК“ АД съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът Д. И. има открита банкова сметка и запорът е наложен, както и че няма други претенции. С друго писмо от 12.10.2017 г. от страна на „ОББ“ АД съдебният изпълнител е уведомен, че сметката на Д. И. е блокирана, както и че има наложени други запори, като дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари. С писмо от 12.10.2017 г. от страна на „ОББ“ АД съдебният изпълнител е уведомен, че сметката на длъжника А. И. е блокирана, няма претенции от други лица и наложени други запори, като дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари. Впоследствие от „ОББ“ АД регулярно са превеждани суми по изпълнителното дело, постъпвали по сметката на И.. С писмо от 13.10.2017 г. от страна на „РайфайзенБанк (България)“ ЕАД съдебният изпълнител е уведомен, че запорът на банковата сметка на длъжника А. И. е наложен, че няма претенции от други лица, както и че по сметката няма наличност. С молба от 29.11.2017 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Цойкова да бъде прехвърлено на ЧСИ Харалампи Пилафов, с рег. № 904 на КЧСИ, с район на действие ОС – Пазарджик за продължаване на изпълнителните действия спрямо длъжниците А. и Д. И.и. Молбата е изпратена до останалите взискатели „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Фронтекс интернешънал“ ЕАД, като същите не са възразили делото да бъде прехвърлено. Едва с Постановление от 07.07.2019 г. на ЧСИ Цойкова, същата е прекратила изп. дело № 657/2011 г. по нейния опис и е изпратила делото за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Пилафов. Изпълнителното производство срещу ищците е продължило под изп. дело № 555/2019 г. по описа на ЧСИ Пилафов, като страните са уведомени за извършеното прехвърляне. С молба от 05.08.2019 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал спрямо длъжниците да бъдат извършени справки за трудови договори и банкови сметки и ако се установят такива – да бъде наложен запор, съответно справки за притежавани недвижими имоти, върху които да се наложи възбрана. С молбата е поискано извършването на опис на движимо имущество на двамата длъжници. С молба от 14.10.2019 г. „СГ Груп“ ООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на „Фронтекс интернешънал“ ЕАД по отношение вземанията по Изпълнителен лист от 12.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3201/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, предвид сключен договор за цесия от 07.03.2019 г. с посоченото дружество, за което длъжниците са уведомени. С постановление на ЧСИ Пилафов, посоченото ответното дружество „СГ Груп“ ООД е конституирано като взискател на мястото на „Фронтекс интернешънал“ ЕАД за посоченото вземане. С писмо от 10.02.2020 г. третото задължено лице - БМ „СУОПКД“ – Пазарджик е уведомило ЧСИ Пилафов, че трудовото правоотношение с длъжника А. И. е прекратено, считано от 20.01.2020 г. Вследствие на наложените запори на банкови сметки на длъжника А. И. по сметка на ЧСИ Пилафов са постъпили суми в изпълнение на запора в общ размер на 434,63 лева. Видно от приложените платежни нареждания, вследствие на наложения запор по изпълнителното дело са постъпвали суми съответно на 29.08.2019 г., 08.01.2020 г., 10.02.2020 г., 02.03.2020 г., 03.04.2020 г., 04.05.2020 г., 01.06.2020 г., 01.07.2020 г., 05.08.2020 г., 01.09.2020 г., 01.10.2020 г., 02.11.2020 г., 03.12.2020 г. ЧСИ Пилафов е насрочил предявяване на разпределение на постъпилите суми на 25.02.2021 г., като в полза на взискателите са разпределени суми, както следва: на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - 77,40 лева, на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – 12,14 лева, на „СГ Груп“ ООД – 225,84 лева, а за такси на ЧСИ е разпределена сума в размер на 90,40 лева, съответно такса по т. 26 от ТТРЗСЧИ в размер на 24,53 лева, а за банкови преводи е заделена сумата от 4,32 лева. Същите са надлежно отразени върху изпълнителните листове, приложени по изпълнителното дело. На 15.02.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. И. в дружеството „Авантюрин – 63“ ЕООД за вземанията по изпълнителното дело, до което е изпратеното нарочно съобщение от ЧСИ на регистрирания в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на работодателя. С молба от 16.02.2021 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал да бъдат извършени актуални справки за трудови договори на длъжниците и ако се установят такива – да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение. С друга молба от 16.08.2021 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал да бъдат извършени актуални справки за банкови сметки на длъжника А. И. и ако се установят такива – да бъде наложен запор. С последваща молба от 18.03.2022 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал да бъдат извършени актуални справки за банкови сметки и сейфове на длъжника А. И. и ако се установят такива е поискано да бъде наложен запор. След извършени справки, не е установено ново имущество. За дати 11.05.2022 г., 01.08.2022 г., 30.09.2022 г., 13.06.2023 г., 07.03.2024 г. по изпълнителното дело съдебният изпълнител е насрочвал описи на движими вещи по настоящ адрес на длъжника А. И., но такъв не се е състоял, поради неплащане на дължимите от взискателите такси. С молба от 23.06.2022 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал справки за активни телефонни номера на длъжника А. И.. С последваща молба от 17.08.2022 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал да бъдат извършени актуални справки за банкови сметки на длъжника А. И. и ако се установят такива – да бъде наложен запор. С молба от 11.05.2023 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал да бъдат извършени актуални справки за имуществото на длъжника А. И., като ако се установи движимо или недвижимо имущество – да се наложи запор, съответно възбрана. С друга молба от 10.01.2024 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал извършване на справка в НАП за длъжника И., като при наличие на трудово правоотношение – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, както и да се насрочи опис на движимо имущество. С молба от 07.07.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъдат извършени актуални справки за банкови сметки, трудови договори и пенсии по отношение длъжника А. И. и ако се установят такива е поискано да бъде наложен запор. С друга молба от 04.10.2024 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал да бъдат извършени актуални справки за банкови сметки по отношение длъжника А. И. и ако се установят такива – да бъде наложен запор. С последваща молба от 03.12.2024 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отново е поискал извършване на справка в НАП за длъжника И., като при наличие на трудово правоотношение – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, както и да се насрочи опис на движимо имущество. Ново имущество на длъжника не е установено по делото след извършени справки. С молба от 07.02.2025 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отново е поискал извършване на справка в НАП спрямо длъжниците, като при наличие на трудово правоотношение – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение. На 28.02.2025 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запори на 2 броя МПС – ••••• собственост на длъжника А. И., за което последният е уведомен на 06.03.2025 г. В писма от 02.06.2025 г. от ОДМВР – Пазарджик е посочено, че на 06.03.2025 г. са наложени запори върху посочените автомобили. Констатира се по делото, че на 24.10.2011 г. по изпълнителното дело вече е бил наложен запор върху второто посоченото МПС - •••••, собственост на длъжника И.. С молба от 27.03.2025 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъдат извършени актуални справки за банкови сметки, трудови договори и пенсии по отношение длъжника А. И. и ако се установят такива – да бъде наложен запор. С молба от 25.04.2025 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал налагане на запор върху банковата сметка на длъжника Д. И. в Изипей АД. Запорът е наложен от ЧСИ на 29.04.2025 г., като с писмо от 19.05.2025 г. третото задължено лице Изипей АД е отговорило, че запорът е наложен, но по откритата микросметка на длъжника И. няма налични средства, както и че има предходни наложени запори. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Съдът е сезиран с отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК, предмет на спора по който е отричаното от ищците право на принудително изпълнение за вземанията на ответника, поради погасяването им по давност. С разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, съответно след влизане в сила на издадената срещу него заповед за изпълнение. С настоящите отрицателни установителни искове двамата ищци целят да установят, че вземането на ответника за главницата от 2 495,30 евро, за която е издаден изпълнителен лист от 12.08.2010 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, и която двамата са осъдени да заплатят на кредитора при условията на солидарност, не подлежи на принудително изпълнение по изпълнително дело № 555/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, с рег. № 904 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - Пазарджик, доколкото вземането е погасено по давност. Ищците изрично заявяват в исковата молба, исковите им претенции не касаят фигуриращите в изпълнителния лист суми за лихви, а именно: 208,05 евро – просрочена редовна лихва за периода от 05.07.2009 г. до 10.08.2010 г., 140,32 евро – просрочена наказателна лихва, както и за законната лихва върху главницата от 11.08.2010 г. до изплащане на вземането. Доколкото е налице висящо изпълнително производство срещу длъжниците по отношение процесната сума за главницата и ищците се позовават да изтекла погасителна давност по отношение на вземането на кредитора – факт настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, то съдът намира, че всеки от ищците има правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка, поради което предявените искове са допустими. За основателността на предявения иск следва да се установи, че за вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази връзка в доказателствена тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. Безспорно се установява по делото, че ответникът е кредитор на ищците за вземането за главница по издадения срещу последните изпълнителен лист. Вземането му произтича от сключен от ищците договор за кредит с третото неучастващо по делото лице – дружеството „Райфайзенбанк (България) АД, което вземане първоначално е прехвърлено на от банката на „СВЕА Файнанс България“ ЕООД с договор за цесия от 15.10.2013 г., а впоследствие прехвърлено от правоприемника на банката на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 03.10.2016 г. Ищците са надлежно уведомени за извършените прехвърляния на вземанията, поради което договорите за цесия са породили действието си спрямо тях, съответно ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се явява кредитор на ищците по посочения договор за кредит, за вземанията по който е издаден процесният изпълнителен лист от 12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС - Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви - съгласно чл. 111, б. “б“ и б. “в“ от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давност не тече, т.е. спира, докато трае съдебният процес относно вземането. След отпадане на основанието за спиране, изтеклият преди това срок продължава да тече. Давността се прекъсва при няколко хипотези предвидени в разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД – с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение, съответно с пред приемане на действия за принудително изпълнение. В случай, че искът или възражението не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, като според ал. 2, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Изричната разпоредба на чл. 120 от ЗЗД сочи, че давността не се прилага служебно, т.е. длъжникът следва изрично да се позове на нея. Доколкото процесното вземане е установени със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право за всички вземания по издадената заповед за изпълнение, срещу която не е възразено и е влязла в сила, включително и за присъдените лихви и разноски, е петгодишна. От влизането на заповедта в сила, срещу която не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, е започнала да тече нова 5-годишна давност за всички вземания, за които заповедта е издадена, а не само за вземанията за главница - така и съдебната практика обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на IV ГО на ВКС, Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022г. по описа на IV ГО на ВКС и др. С оглед на това, на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали за вземането за главница в размер на 2 495,30 евро е изтекъл петгодишния давностен срок, в който не са предприемани принудителни изпълнителни действия, съответно настъпили ли са факти, които да водят до прекъсване или спиране на давностния срок. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени, както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС (ППВС №3/18.11.1980 г.), тези на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), съответно на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС (ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС), така и тези на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС (ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС), свързани с „перемпцията“ – всички имащи задължителен характер за съдилищата. С ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, върховният съд прие по задължителен за съдилищата начин, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на последния тълкувателен акт е разяснено, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ - извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и други, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа - да не иска нови изпълнителни способи. При съобразяване на посочените задължителни за съдилищата решения, съдът приема, че от датата на образуване на първото срещу длъжниците изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Цойкова за събиране на дължимите суми, с молба с вх. рег. № 5076/22.07.2011 г., до приемането на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече погасителна давност за процесните вземания и по време на изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г. и съобразно разрешенията дадени в самото тълкувателно решение, давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Т.е. всяко изпълнително действие след дата 26.06.2015 г. прекъсва давността, като след това започва да тече нова 5- годишна давност за вземането. Следва също да се обсъди и института на прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ и последиците от това за прекъсването на погасителната давност. В случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо установително, а не конститутивно действие. Тази норма представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата на същото. Взискателят следва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Следва да се има предвид, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно такова, например по постигнато споразумение между страните, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило - успешно или безуспешно, или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, но не и когато взискателят не може да действа по някакви причини. Тук е моментът да се посочи, че с ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, върховният съд прие, че в случаите на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, същото не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, доколкото за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. По задължителен за съдилищата начин с т. 3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно за разрешаване на въпроса дали е налице погасяване по давност на едно вземане, за което е образувано изпълнително производство, е без правно значение дали делото е перемирано или не, а от значение е единствено установяването на извършване на действия по принудително изпълнение. Доколкото изпълнителното производство по изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Цойкова е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебният изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 22.07.2011 г. за образуване на изпълнителното дело първоначалният взискател „Райфайзенбанк (България) ЕАД, с която са поискани и конкретни изпълнителни действия срещу длъжниците, е прекъснал течението на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. Тоест от момента на образуване на изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна давност не тече – в случая е спряла да тече до 26.06.2015 г. В този смисъл по настоящото дело би следвало да се счита новата 5- годишна давност е започнала да тече след 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но този период обхваща и периодът на обявеното извънредно положение в Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), във връзка с настъпилата Ковид криза. Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Или давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г., като времето от 2 месеца и 8 дни следва да се добави след датата 26.06.2020 г. При това положение давността за процесното вземане би изтекла по отношение всеки от солидарните длъжници на 04.09.2020 г. Видно от събраните по делото доказателства, преди изтичане на посочения срок, по изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Цойкова с молба от ответното дружество от 14.08.2017 г. е поискано налагане на запор на банкови сметки по отношение ищцата Д. И.. От страна на ЧСИ на 10.10.2017 г. са наложени запори върху банковите сметки на И. в „ОББ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, които са уведомили съдебния изпълнител, че по сметките на длъжника няма наличности. Това обаче не означава, че с налагането на тези запори давността не е прекъсната. Извършеното действие от съдебния изпълнител , независимо дали изпълнителният способ е успешен или не, прекъсва давността, в предвид постановките в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл от 10.10.2017 г. по отношение вземането за главницата е започнал да тече нов 5-годишен срок на погасителната давност и същата би следвало да изтече на 10.10.2022 г. Страните не спорят, че в периода от налагане на запора върху банковите сметки на ищцата до изтичане на посочения срок не са искани, съответно прилагани изпълнителни способи по изпълнителното дело спрямо същата. Видно от приложените по изпълнителното дело молби на ответника след налагане на запорите, исканията му за предприемане на действия са били единствено по отношение съдлъжника А. И.. Изпълнително действие срещу ищцата И. е поискано от ответника едва с молбата му от 25.04.2025 г., с която е поискано налагане на запор върху банковата сметка на И. в Изипей АД, който е наложен от ЧСИ на 29.04.2025 г. Искането и налагането на запора в случая не са прекъснали давността, доколкото същата вече е била изтекла към датата на искането – на 10.10.2022 г. Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла. Предвид липсата на установени по делото юридически факти, водещи до спиране или прекъсване на давността спрямо ищцата И. в периода след последното предприето изпълнително действие преди датата 10.10.2022 г., следва да се приеме, че процесното вземане е погасено по давност на посочената дата и ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение на него. Погасяването на вземането по давност по отношение ищцата И. не се отрича от ответника с подадения от него отговор на исковата молба, а дори се признава основателността на нейната искова претенция. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от нея иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищцата И. не дължи на ответника прехвърленото му с договор за цесия от 19.12.2016 г. вземане в размер на 2 495,30 евро, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, въз основа на който е образувано изп. дело № 555/2019 г. по описа на ЧСИ Пилафов, предвид погасяването му по давност. По отношение ищецът А. И., съдът намира, че вземането за главницата от 2 495,30 евро по процесния изпълнителен лист не е погасен по давност към датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2025 г., по следните съображения: В рамките на изпълнителното производство до длъжника И. са изпращани съобщения и са изготвяни справки, но поради естеството на тези действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същите не водят до прекъсване на погасителната давност, поради което не следва да се разглеждат в детайли. В случая от писмените доказателства по делото се установи, че след 26.06.2015 г. са налице изпълнителни действия, съответно искания от взискателя – ответник, както и неговият праводател, за предприемане от страна на ЧСИ на изпълнителни действия спрямо ищеца И.. Още с молбата на ответното дружество от 19.12.2016 г., подадена по изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Цойкова, с която е поискано конституирането му като взискател на мястото на неговия праводател, същият е отправил искане след извършване на справки да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. С молба на ответното дружество от 14.08.2017 г., същото е поискало налагане на запор на банкови сметки по отношение ищеца А. И.. По изрично разпореждане на ЧСИ Цойкова от 10.10.2017 г. са наложени запори на банковите сметки на И. в „ОББ“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. От този момент давността спрямо вземането отново е прекъсната и е започнал да тече нов 5-годишен срок, изтичащ на 10.10.2022 г. Видно от приложените по делото доказателства в рамките на този 5-годишен срок - на 29.08.2019 г., 08.01.2020 г., 10.02.2020 г., 02.03.2020 г., 03.04.2020 г., 04.05.2020 г., 01.06.2020 г., 01.07.2020 г., 05.08.2020 г., 01.09.2020 г., 01.10.2020 г., 02.11.2020 г., 03.12.2020 г., в резултат на изпълнението и наложения запор на банковата сметка на И. в „ОББ“ АД са събрани суми, част които са изплатени на взискателя, след извършено разпределение от страна на съдебния изпълнител. Доколкото през този период изпълнителните способи са давали положителен резултат взискателят не е имал интерес да иска прилагането и на други изпълнителни способи. Всяко от действията по превеждане от страна на третото задължено лице на парични суми по запора върху банковата сметка на ищеца И. е прекъсвало давността, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Касае се за изпълнителни действия, които изграждат изпълнителния способ по запориране на вземания на длъжника. С регулярното постъпване на суми по запора по искане на взискателя се реализира този способ за принудително изпълнение до пълното удовлетворяване на вземането или докато той не поиска преустановяването му чрез вдигане на запора. До тогава взискателят поддържа прилагането на способа, с което си активно поведение прекъсва погасителната давност и не е налице неоправдано негово бездействие във връзка с упражняване на правото му на принудително осъществяване на вземането. След последното прекъсване давността - с постъпване на сума от наложения запор на 03.12.2020 г., по изпълнителното дело на ЧСИ Пилафов са постъпили искания от страна на ответника за изпълнителни действия конкретно срещу длъжника И., съответно са предприети изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, водещи до прекъсване на давността – наложеният на 15.02.2021 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. при работодателя „Авантюрин – 63“ ЕООД; постъпилите на 16.08.2021 г. и 18.03.2022 г. молби от взискателя с искания за налагане на запор на новооткрити банкови сметки, постъпилата на 11.05.2023 г. молба за налагане на запор, съответно възбрана върху движимо и недвижимо имущество на длъжника, съответно молба на ответното дружество от 04.10.2024 г. за налагане на запор на банкови сметки, постъпилите молби от 13.12.2024 г. и 07.02.2025 г. за налагане на запор върху трудово възнаграждение, както и наложеният на 28.02.2025 г. запор върху притежаваното от длъжника МПС - •••••. Видно е от приложените преписки по изпълнителното дело, че след извършени справки, длъжникът И. няма имущество спрямо което да се насочи изпълнение, което обстоятелство не може да се вмени на взискателя и да се приеме, че същият е бездействал. Затова и взискателят е продължил активно и периодично да иска предприемането на нови действия от страна на ЧСИ, насочени срещу имуществото на длъжника И.. Между сочените молби, съставляващи предприемане на действия за принудително изпълнение, както и между тях и действията на ЧСИ, не е изтекъл срок от 5 години. От 03.12.2020 г. – последно постъпилата сума от наложения запор на банковата сметка на длъжника И., с което е започнала да тече нова 5-годишна давност, до 2025 г. включително е налице ежегодна активност от страна на взискателя, а след това и с предприетите действия по принудително изпълнение от ЧСИ през 2021 г. и 2025 г. - запор на трудово възнаграждение и запор на МПС, същата отново е била прекъсната и започнала да тече нова 5-годишна давност. Изводът е, че не е налице срок по-голям от пет години, в който взискателят, чрез отправяне на искания до съдебния изпълнител да е бездействал и да не е проявявал активност за събиране на вземането си, респ. не е изтекъл предвиденият в ЗЗД срок от 5 години за погасяване на вземанията по давност преди подаване на исковата молба - 06.11.2025 г. С отправените молби за предприемане на действия за принудително изпълнение взискателят е прекъсвал погасителната давност, тъй като за това е достатъчно взискателят да е поискал „насочване на изпълнението чрез налагане на запор, насрочването на опис и т. н.“, както е разяснено в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тези искания не биха могли да прекъснат давността, само ако неосъществяването на способа е резултат от поведението на взискателя, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. В този смисъл е и разрешението, дадено в съдебната практика на ВКС – например в Определение № 2546/07.10.2024 г. по т. д. № 587/2024 на II ТО на ВКС. Във връзка с наложения запор на трудовото възнаграждение на И. през 2021 г. следва да се посочи, че от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици - т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото задължително за съдилищата тълкувателно решение на ВКС е даден положителен отговор на въпроса съставлява ли действие по налагане на запор изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка. Разяснено е, че запорът представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител, като при липса на банкова сметка, последицата е единствено, че длъжникът не отговаря за разноските по действието, те остават за сметка на взискателя. От казаното следва, че всички останали последици на налагането на запора, включително прекъсването на давността, настъпват. Следователно, за налагането на запора, респективно прекъсването на давността, не е необходимо нито вземането да съществува, нито посредством запора взискателят да бъде частично или изцяло удовлетворен. Горното важи в пълна степен и по отношение налагането на запор върху вземания на длъжника от трети лица, каквото е и неговия работодател. В този смисъл, в настоящия случай не може да се игнорира действието на наложения на 15.02.2021 г. запор на трудовото възнаграждение по отношение на давността само поради факта, че работодателят на длъжника не е отговорил на запорното съобщение на съдебния изпълнител в смисъла по чл. 508, ал. 1 от ГПК, а възраженията на ищеца в обратна насока, съдът намира за неоснователни. Освен този запор на трудовото възнаграждение, след последното плащане от наложения запор на банковата сметка на длъжника – 03.12.2020 г., след която дата е започнал да тече нов 5-годишен срок и преди изтичането му, е налице и друго същинско изпълнително действие прекъснало отновно давността, осъществено в този период, а именно наложеният на 25.02.2025 г. запор на МПС на длъжника И.. Следва да се посочи, че единствено насрочените по делото от страна на ЧСИ описи на движими вещи на длъжника А. И. за 11.05.2022 г., 01.08.2022 г., 30.09.2022 г., 13.06.2023 г., 07.03.2024 г., които не са се състояли, поради неплащане на дължимите от взискателите такси, не са прекъснали погасителната давност, доколкото не са извършени поради неизпълнение на указанията на ЧСИ, както беше посочено по-горе. От материалите по изпълнително дело не се установява да е налице нито един друг случай, при който да е налице неизпълнение на указания на съдебния изпълнител от страна на взискателя, във връзка с исканите от него изпълнителни действия, включително при налагане на запора на трудовото възнаграждения през 2021 г. и при налагане на запора на МПС през 2025 г. При така установеното следва извод, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. На практика не е опровергана констатираната по - горе процесуална активност на кредитора, поради което след като последният поддържа висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Тази негова активност е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, тъй като задължението за действие е на съдебния изпълнител. В подкрепа на този извод е и приетото в мотивите към т. 3 на ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, следва да се приеме, че в периода от образуване на първоначалното изпълнително дело, по което давността е прекъсната, до датата 04.09.2020 г., предвид ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на ЗЗдр, към който момент би се погасило вземането по давност, са налице освен многобройни искания от ответника за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника И., съответно са извършени и същински изпълнителни действия от ЧСИ, които прекъсват течението на погасителния давностен срок по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, тъй като пряко са насочени към събиране на вземането с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Нова давност за вземането е започнала да тече след всяко от тези изпълнителни действия, видно от които последното е на 25.02.2025 г. Именно от тази дата следва да тече 5-годишна погасителна давност, изтичаща на 25.02.2030 г. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай не е налице период от пет години, през който да не са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо длъжника А. И. за процесното вземане, респективно не е налице погасяване на вземането по давност преди подаването на исковата молба – 06.11.2025 г. Ищецът А. И. продължава да дължи изпълнение на сумата от 2 495,30 евро – падежирала главница по издадения изпълнителен лист от 12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3202/2010 г. по описа на РС – Пазарджик, въз основа на който е образувано изп. дело № № 555/2019 г. по описа на ЧСИ Пилафов, поради което предявеният от него иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: Предвид уважаването на иска на ищцата Д. И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК същата има право на разноски. С отговора на исковата молба, предвид признанието на предявения от нея иск, ответникът е релевирал възражение, че в негова тежест не следва да се възлагат разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките за недължимост на разноските от страна на ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В този смисъл е и констатната съдебна практика, обективирана в редица съдебни актове и на върховната съдебна инстанция - Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г., ІV ГО на ВКС, Определение № 1220 от 5.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г., II ТО на ВКС и др. В случая, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не се установява кумулативното им наличие. Съдът намира, че не е налице изискуемата в посочената разпоредба предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, макар и с отговора да е признал основателността на предявения от нея иск. Сезирането на съда се явява условие за упражняване на субективните права на ищцата, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, поради което за ищецът е наложително да предяви иск, с което правото на принудително изпълнение на взискателя да бъде отречено от съда със сила на пресъдено нещо, поради погасяването на вземането по давност. Отделно от това, видно от материалите по делото, след изтичане на давностния срок за процесното вземане срещу ищцата И. в настоящия случай, по молба от 25.04.2025 г., изходяща именно от ответника, е наложен запор върху притежавана от нея сметка в дружеството Изипей. Поради това, според настоящия съдебен състав не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата И. следва да се присъдят сторените от нея разноски по делото. По делото са представени доказателства за платена държавна такса в общ размер на 99,81 евро, от която на ищцата И. се дължи половината – 49,91 евро. По делото е представен и договор за правна защита и съдействие от 02.10.2025 г., сключен между И. и процесуалния й представител, като е уговорено възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, с равностойност от 511,29 евро. В договора изрично е посочено, че възнаграждението е заплатено изцяло в брой на 02.10.2025 г. Същият служи за разписка и доказва реално извършване на разходите за адвокатска защита, съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Поради изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата И. сумата от общо 561,20 евро – сторени по делото разноски, от които 49,91 евро – държавна такса и 511,29 евро – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърляне на предявения от ищеца И. иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответното дружество. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 100,00 евро, която сума ищецът И. следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество. Воден от горното, съдът