Решение № 2091 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 587/2023 г.

Производството е по реда на чл. 62, ал. 2 във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на Г. С. Н., с адрес: [населено място], ул. „Д-р Христо Татарчев“ № 6, подадена чрез адвокат И. А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5 и по жалба на Е. Н. М. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, с адрес за получаване на съдебни книжа: Централна поща – Благоевград, пощенска кутия № 383, против Заповед № 65/07.04.2023 г., издадена от Главния архитект на Община Благоевград, за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 1022/31.07.2020 г. на Заместник кмет по строителството на Община Благоевград. В жалбата на Г. С. Н. се излагат съображения за нищожност на оспорената заповед поради некомпетентност на органа, издал оспорената заповед. Сочи се, че съгласно 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, което не е спазено в конкретния случай, тъй като Заповед № 1022/31.07.2020 г. е издадена от Заместник кмет по строителството на Община Благоевград, а оспорената заповед е издадена от Главния архитект на Община Благоевград. В условие на евентуалност се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК има за цел да поправи техническа или формална грешка между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване, които грешки по правило са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, какъвто не е настоящият случай. В конкретния случай допуснатата поправка не съставлява несъответствие между формираната истинска воля на администраривния орган и нейното външно изразяване в акта. С оспорената заповед се изменя първоначално посочената устройствена зона „Ц“ с конкретни показатели на устройствена зона „Ткин“ – територия за защита културно историческо наследство, за която зона се прилага различен режим на застрояване. Със Заповед № 1022/31.07.2022 г. органът е разрешил по реда на чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ изработване на ПУП-ИПЗ за УПИ XI в кв. 220 по плана на ЦГЧ Благоевград за привеждане в съответствие с ОУП на Община Благоевград, приет с решение № 27 по Протокол № 3 от 25.02.2011 г. на Общински съвет – Благоевград, като в същата липсва каквото и да било посочване, че административният орган цели разрешаване изработване на ПУП именно в устройствена зона „Ткин“ – територия за защита на културно историческо наследство, за да може да се направи извод за несъответствие между истинската воля, която се твърди, че е „Ткин“ и изразената такава – устройствена зона „Ц“. Сочи се, че от поправения текст се установява, че волята на административния орган изначало е била формирана неправилно (неправилно определена устройствена зона), поради което същата не може да бъде заместена под формата на поправка на ОФГ, както и, че обстоятелството, че административният орган е формирал воля, която не е съответна на обективната действителност (поради неправилно разчитане и прилагане на ОУП), не представлява грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. С оспорената в настоящото производство заповед се формира волеизявление, различно от първоначално изразеното, като единствено се цели да се поправи неправилно посоченото в първоначално издадената заповед, а не да се изправи ОФГ. Подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед са изложени в жалбата на Е. Н. М.. Сочи се, че оспорената заповед № 65/07.04.2023 г. не поправя очевидна (явна) фактическа грешка, а се прави опит за саниране на тежък порок на предходната заповед № 1022/31.07.2020 г., в която неправилно е посочена устройствената зона, в която попада процесният имот, което променя фундаментално устройствените и строителни показатели при застрояване, при това в нарушение на разпоредбите на Закона за културното наследство (ЗКН) – без предварително извършена съгласувателна процедура по реда на чл. 84 от ЗКН, в съответствие с чл. 80, ал. 3 от ЗКН и в нарушение разпоредбите на ЗУТ при извършване изменение на ПУП-ПР. Сочи се, че е необходимо стриктно съблюдаване на параметрите на застрояване в установената „Ткин“ зона, в рамките на „Групов паметник на културата“ и специфичен режим на архитектурно-строителните показатели при застрояване. Сочи се, също така, че с оспорената заповед недопустимо по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се поправя явен порок на административния акт, открит от Министерство на културата и ресорният НИНКН. Сочи се, че по сигнали на заинтересовани лица и след извършена проверка от Главна дирекция ИОКН при Министерство на културата е съставен констативен протокол от 08.12.2022 г., в който подробно и компетентно е обяснено, че след извършена проверка на място и детайлна проверка на съгласувателните процедури, касаещи разпоредбите на ЗУТ при изменение на ПУП, така и предписанията на ЗКН, са констатирани, че Заповед № 1022/31.07.2023 г. е официален документ, в който се съдържат неверни данни и поради предварителната фаза на разработката и липсата на извлечения, удостоверяващи идентичност с действащия ПРЗ проектът за изменение на плана за регулация, допустим по принцип, не може да бъде съгласуван. Сочи се, че самото поправяне на грешка не се явява изменение на първоначалната воля на административния орган, чрез нея само се премахва несъответствието на между волята на компетентния да разгледа материалноправния въпрос носител на властнически правомощия и нейния външен израз, което е допустимо при наличие на очевидно разминаване между формираната воля за разглеждането и решаването на случая и нейното крайно обективиране в разпоредителната част на акта – органът е пояснил как следва да се реши случаят, но е постановил нещо различно от това, което е решил, което в конкретния случай не е налице. В конкретния случай с предходната заповед е извършена материалноправна подмяна/нарушаване на едни устройствени показатели с други по-благоприятни в строителен [жк], със специфичен режим на застрояване, предвид статута на „Групов паметник на културата“, какъвто имат сградите в УПИ XI. Иска се от съда от обяви за нищожна оспорената заповед, в условие на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените в производството разноски. Оспорващата Г. С. Н., в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В депозирани по делото писмени бележки се сочи липса на компетентност на органа, издал оспорения административен акт. Сочи се, че процесуалната възможност за изменение на влезли в сила административни актове по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК поради допусната очевидна фактическа грешка следва да се прилага ограничително – само когато са налице законовите изисквания за това, което не е налице в настоящия случай, допуснатата с оспорената заповед поправка не съставлява несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в акта. Сочи се, че от представената по делото административна преписка по безспорен и категоричен начин се установява, че изначало административният орган е формирал погрешна воля, възприемайки за имотите устройствена зона „Ц“ със съответните устройствени показатели „височина на застрояване – до 15 м; п.застр. – до 80%; кинт – до 3.00 м.; п.озел. – мин 20%, както и, че никъде в мотивите на първоначалния акт, както и в нито един документ, приет като доказателство по делото, не е видно, че органът цели разрешаване на изработването на ПУП именно в устройствена зона „Ткин“ – територия за защита културно историческо наследство, т.е., че първоначално формираната воля на административния орган е за третиране на имотите като устройствена зона „Ткин“, за да може да се направи извод за несъответствие между истинската воля – „Ткин“ и изразена така – устройствена зона „Ц“, напротив административният орган през цялото административно производство е възприемал зоната като устройствена зона „Ц“. Нещо повече, всички заявители третират зоната, предмет на заповед № 1022/31.07.2020 г. като устройствена зона „Ц“, т.е. и Главният архитект и самите заявители са изразили воля, че имотите следва да се третират като устройствена зона „Ц“. Твърди се, че обстоятелството, че административният орган е формирал воля, която не е съответна на обективната действителност (поради неправилно разчитане и прилагане на ОУП), не представлява грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК, както и, че на практика с оспорената заповед № 65/07.04.2023 г. се цели изменение на същността на административния акт, който вече се ползва със стабилитет. Сочи се, че при съпоставяне на съдържанието на ОУП и изразената от органа воля в първоначалната му заповед се виждат противоречия, които не са свързани с фактите, а със съответния правен режим относно зоната и неговото законосъобразно прилагане, което безспорно е извън производството по чл. 62, ал. 2 от АПК. Установеното противоречие представлява нарушение на материалния закон, което органът е следвало да отстрани по друг ред, а не по реда на ОФГ, регламентиран в чл. 62, ал. 2 от АПК. Сочи се, също така, че с оспорената заповед на Главния архитект на Община Благоевград се цели единствено да се заобиколи установено от Министерство на културата в констативен протокол на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН несъответствие на заповед № 1022/2020 г. с приетия и в сила ОУП на Община Благоевград, съгласно който цитираните в заповедта имоти попадат в устройствена зона „Ткин“, а не в устройствена зона „Ц“. Твърди се немотивираност на оспорената в настоящото производство заповед, както и нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя. Оспорващата Е. Н. М., в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, излага подорбни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че със Заповед № 1022/31.07.2020 г. на Заместник кмета по строителството в Община Благоевград на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е разрешено да се изработи ПУП – Изменение на плана за затрояване (ПЗ) на УПИ XI, кв. 220 по плана на ЦГЧ – Община Благоевград (имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289 по КККР на [населено място]), като с посочения план се предвижда свързано застрояване със съществуващи сгради в УПИ XII 1615 (имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]) и в [УПИ] (имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]). Новопредвидената сграда се отрежда да бъде изградена на мястото на предходната стара сграда при следните параметри: етажност – 15 метра, плътност на застрояване – 80 %, озеленяване – 20 %, коефициент на интензивност – 3, 0, предвидено е новата сграда да бъде със следните характеристики – ниско свързано застрояване със сградите в [УПИ] и [УПИ] и средно застрояване в средата на имота. Съгласно действащия ОУП на [населено място] предвиждането на общия режим на устройството на УПИ XI, имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289 по КККР на [населено място], на УПИ XII 1615, имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] и УПИ XII 1619, имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] в кв. 220 по плана на ЦГЧ на Благоевград е да бъде от категорията „територии със самостоятелен устройствен режим“, дефинирани като „територии за защита на културно историческо наследство“ като част от групова архитектурно - строителна недвижима културна ценност „централно градско ядро – площад Македония“, представляваща територия с концентрация на обекти на (кин) с устройствена зона „Ткин“, със статут на територията „групов паметник на културата“ – „Централно градско ядро с традиционна градоутройствена композиция и диференциран подход към материалната субстанция“, като по този начин ОУП определя устройствените характеристики на всички имоти, попадащи в „Групов паметник“ на културата и конкретно относими за УПИ XI кв. 220 – [населено място], които са задължителни при изготвяне на ПУП за горепосочените имоти. Със заповед № 1022/31.07.2020 г. е извършена материалноправна подмяна на устройствените показатели (Ткин) с други по-благоприятни (зона „Ц“), манифестира се привеждане в съответствие с ОУП, а се сочат друга устройствена зона и параметри, неадекватни на Ткин зона, липсва и уведомяване и съгласие на заинтересоаните лица в хипотезата на допускане на свързано застрояване. Липсва надлежно задължително съгласуване на действията на административния орган с Министерство на културата и с НИКН. Сочи се, че процедурата по чл. 62, ал. 2 от АПК въвежда възможност за поправка на очевидна фактическа грешка, но единствено когато става въпрос за грешка, представляваща неволно разминаване между действителната воля на административния орган и начина на изразяване на тази воля. В конкретния случай с простата замяна на текста на заповедта относно устройствената зона действителната воля на административния орган не се запазва, а са налице редица изменения в експлицирането на волята, както и същината на заповедта, доколкото всички, без изключение устройствени характеристики в новопредвидената сграда, следва да бъдат поправени и съпроводени с надлежни нотариално удостоверени съгласия на заинтересованите лица в хипотезата на свързано застрояване. В този смисъл пороците на първата заповед са съществени и основополагащи и е недопустимо поправянето им по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Претендира се присъждане на разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът Главният архитект на Община Благоевград, в съдебно заседание и чрез депозирана по делото писмена защита, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбите, излага съображения за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, заповед № 1022/3.07.2020 г. е издадена от Заместник кмета по строителството на Община Благоевград, на когото към момента на издаване със Заповед № 104-ЧР/05.02.2010 г. на основание Пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ са прехвърлени правомощия по ЗУТ, включително и по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, а обжалваната заповед е издадена от Главния архитект, на когото към момента на издаването й със Заповед № 379-ЧР/10.10.2022 г. са предоставени правомощия по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Сочи се, че безспорно се установява, че показателите, посочени в заповед № 1022/31.07.2020 г., не отговарят на ОУП, съгласно който двата недвижими имота в кв. 220 попадат в устройствена зона „Ткин“, а не в устройствена зона „Ц“, както и, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на Решение № 11 по Протокол 49 от 06.12.2022 г. на ОЕСУТ, с което е прието, че по заявление на с вх. № АП-0107-87/14.09.2020 г. от М. Ч., лично и в качеството си на пълномощник на Д. М., М. М. и др. за одобряване на ПУП-ПР и ИПЗ и РУП ше се произнесе след издаване на заповед за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Заповед № 1022/31.07.2020 г. по отношение на устройствената зона. В този смисъл установените несъответствия следва да бъдат коригирани от органа, който ги е издал и да бъдат коректно посочени в следващата фаза на устройствено планиране и инвестиционно проектиране и преди внасянето им за съгласуване по реда на ЗКН. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Прави се възражение за прекомерност на претеднираното адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна Община Благоевград, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С., изразява становище за неоснователност на жалбите. Заинтересованите страни Ц. Й. К., Д. Р. К., Л. М. Д., С. М. Д., Е. Т. Г., К. Т. Г., Х. Д. З., Д. А. Г., Д. А. Г., С. К. Г., К. С. К., М. Й. М., В. Б. Ц., Й. Н. Ц., М. С. Х., Е. Н. Г., Г. А. Г., Е. К. Б., Н. Х. Г., Г. Д. Г., И. Д. Г., И. Н. Б., Р. И. П., Н. Н. Б., Ж. С. Ш., М. Б. П., А. Б. И., А. Т. У., В. К. Ш.-К., Е. М. Н., В. М. И., М. Д. Ш., С. К. О., М. И. Ш., С. С. Ш., И. С. Ш., З. С. Ш., К. С. Ш., Е. С. Т., И. Г. С., В. Г. Н., К. К. К., Л. И. Д., М. Б. Д., К. Т. В., Н. А. С., Р. А. А., Т. А. К., Р. И. П., Е. И. Х., В. Г. М., М. В. Д., Е. В. М., Р. И. И., Н. И. И., А. Й. Ч., И. Т. Б., И. В. Ц., Б. Г. К., Й. Г. З., Е. Ю. З.-С., М. Н. Ц., Н. И. Б., И. А. К., Б. М. Д., Р. Я. А., Г. Я. К., Е. К. П., К. С. Т., С. К. Т., С. К. Т., Д. В. М., М. С. М., И. Г. М., И. Г. Б., Д. А. М., М. А. М., А. С. В., Д. С. В. и А. Ф. К., в съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбите. Заинтересованата страна М. Г. Ч., в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М., не изразява становище по жалбите. Съдът, като взе предвид изложените в жалбите и впоследствие доводи на страните и като обсъди приетите доказателства по делото, приема за установено следното: По заявление с вх. № АП-0120Б-62/06.10.2017 г. за одобряване на ПУП – план за регулация (ПР) за изменение на страничната регулационна линия на УПИ ХІ към УПИ ХІІІ по имотни граници на имот с [идентификатор] и към УПИ VІІ по имотните граници на имоти с идентификатори 613.288 и 613.289 и план за застрояване (ПЗ) на УПИ ХІ - за ново средно застрояване, свързано със съществуващи сгради в УПИ ХІІ, имот с [идентификатор], и УПИ ІХ, имот с [идентификатор] на М. Ч., И. Ц., М. М., И. М., И. Б., Д. М., М. М., Д. М., Б. К., Й. З., И. Б., Е. З. – Синова, А. Ч. и К. В., като собственици на имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289, УПИ ХІ в кв. 220 по плана на ЦГЧ на Благоевград е издадена Заповед № 218/26.02.2018 г. на Заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, с която е разрешил изработване на ПУП. С решение 591/25.03.2019 г., постановено по адм.д. № 552/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград е отменена Заповед № 218/26.02.2018 г. на Заместник кмет по строителството и сигурността на Община Благоевград в частта й по т. 3, с която е разрешено изработването на ПУП-ПЗ на УПИ ХІ в кв. 220 по плана на ЦГЧ на Благоевград, имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289 по КК на Благоевград - ново средно застрояване, свързано със съществуващи сгради в УПИ ХІІ, имот с [идентификатор] по КК на Благоевград и УПИ ІХ, имот с [идентификатор] по КК на Благоевград. Безспорно е установено по делото, че сградата в УПИ ХІІ е декларирана през 1983 г. като архитектурно-строителен паметник на културата с категория „ансамблово значение“ и попада в територията на групов паметник на културата „Централно градско ядро с традиционна архитектурно-градоустройствена композиция“ в [населено място]. От официалния отговор на Националния институт за недвижимо културно наследство е потвърдено, че сграда с [идентификатор] в имот пл. № 1616 (УПИ ХІ) не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от ЗКН, но е разположена в охранителната зона на декларирана недвижима архитектурно-строителна културна ценност с предварителна категория „ансамблово значение“ – „Жилищно-търговска сграда“, сграда с [идентификатор] в имот пл. № 1615 (УПИ ХІІ). Двете сгради попадат в обхвата на територия на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност – „Централно градско ядро с традиционна архитектурно-градоустройствена композиция и диференциран подход към материалната субстанция“ в [населено място], деклариран с писмо № 2722 от 25.07.1983 г. на НИПК като групов паметник на културата, и с оглед този им статут техническото задание е следвало да бъде съгласувано с Министерство на културата при условията и по реда на ЗКН – чл. 125, ал. 6 от ЗУТ. В конкретния случай техническото задание и скица – предложение за ПУП-ПЗ за УПИ ХІ не е съгласувано по реда на чл. 84, ал. 1, т. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 3 ЗКН. Сградата в УПИ ХІ - предмет на ПУП-ПЗ за УПИ ХІ попада в охранителната зона на недвижима архитектурно-строителна културна ценност с предварителна категория „ансамблово значение“ – сградата в УПИ ХІІ, със статут на единична декларирана недвижима архитектурно-строителна културна ценност съгласно чл. 59, ал. 4 ЗКН и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, съответно в защитена територия за опазване на недвижимото културно наследство (чл. 79, ал. 4 и 6 ЗКН). Затова и скицата с предложението по чл. 135, ал. 2 ЗУТ е следвало да бъде съгласувана по реда на чл. 84 ЗКН – чл. 80, ал. 3 ЗКН преди издаването на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ – чл. 135, ал. 2 вр. чл. 125, ал.6 ЗУТ. По заявление с вх. № АП-0120Б-37/26.06.2020 г. от М. Г. Ч., лично и в качеството си на пълномощник на Д. Н. М., М. С. М., И. Г. М., И. Г. Б., А. С. В., Д. В. М., лично и в качеството си на пълномощник на Д. С. В., М. А. М., Д. А. М., И. В. Ц., чрез пълномощник Г. А. М., А. Й. Ч., Б. Г. К., Й. Г. З., Е. Ю. З. – С., И. Т. Б. със Заповед № 1022/31.07.2020 г. на Заместник кмета по строителството на Община Благоевград, оправомощен със Заповед № 104-ЧР/05.02.2020 г. на Кмета на Община Благоевград на основание чл. 135 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и чл. 113 от ЗУТ е разрешено изработване на ПУП – Изменение на план за застрояване (ИПЗ) на УПИ ХІ в кв. 220 по плана на ЦГЧ, Благоевград, имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289 по КК на [населено място] за привеждане в съответствие с Общия устройствен план на община Благоевград, одобрен с Решение № 27 по Протокол № 3 от 25.02.2011 г. на Общински съвет - Благоевград - устройствена зона „Ц“ с показатели: височина на застрояване – до 15.00 м., п.застр. – до 80 %; Кинт – до 3.0; П.озел. – мин. 20 % - ново средно застрояване, свързано със съществуващи сгради в УПИ XII 1615, имот с [идентификатор] по КК на Благоевград и УПИ IX 1619, имот с [идентификатор] по КК на Благоевград, кв. 220 по плана на ЦГЧ Благоевград и подземно застрояване (т. 1) и Работен устройствен план (РУП) за УПИ XI, имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289 по КК на Благоевград, УПИ ХІІ-1615, имот с [идентификатор] по КК на [населено място] и УПИ ХІІ-1615, имот с [идентификатор] по КК на [населено място], в кв. 220 по плана на ЦГЧ, Благоевград. С определение № 1634 от 05.10.2021 г., постановено по адм.д. № 946/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, влязло в законна сила (потвърдено с определение на ВАС № 8008 от 23.09.2022 г., постановено по адм. д. № 8142/2022 г.) е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие жалбата на Я. Д. К., Ц. Й. К., Д. Р. К., З. Г. Д., Л. М. Д., С. М. Д., Е. Т. Г., К. Т. Г., Х. Д. З., Д. А. Г., Д. А. Г., С. К. Г., К. С. К., М. Й. М., В. Б. Ц., Й. Н. Ц., Е. Н. М., М. С. Х., Е. Н. Г. и Г. А. Г.. Заповед № 1022/31.07.2020 г., издадена от Заместник по строителството на Община Благоевград е влязла в законна сила. С оспорената в настоящото производство Заповед № 65/07.04.2023 г., издадена от Главния архитект на Община Благоевград на основание чл. 62, ал. 2 от АПК и извършена проверка на Заповед № 1022/31.07.2022 г. за разрешаване изработване на ПУП-ИПЗ и РУП на Заместник кмета по строителството на Община Благоевград е поправена същата Заповед № 1022/31.07.2022 г. за разрешаване изработване на ПУП-ИПЗ и РУП, предвид Общия устройствен план на Община Благоевград, одобрен с Решение № 27 по Протокол № 3 от 25.01.2011 г. на Общински съвет – Благоевград, като вместо „Устройствена зона „Ц“ с показатели: Височина застрояване – до 15 м.; П. Застр. – до 80%; Кинт – 3.0; П.озел. – мин 20 %“ да се чете „Устройствена зона „Ткин“- Територия за защита на културно историческо наследство“, в останалата част Заповед № 1022/31.07.2020 г. остава непроменена. По делото е приета административната преписка по издаване на оспорената заповед, приети са писмени доказателства, приобщени са адм.д. № 946/2020 г. и адм.д. № 552/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград. По делото е приет Констативен протокол на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН, съставен от старши инспектор в „Регионален инспекторат за опазване на културното наследство“ (РИОКН), в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН) на Министерство на културата, в който са обективирани резултати от извършена на 08.12.2022 г. от същия проверка (л. 88 – л. 97 от делото). Видно от констатациите в процесния констативен протокол в хода на проверката е установено, че съгласно ОУП на [населено място] имотите, попадащи в кв. 220, ЦГЧ – Благоевград, а именно ПИ с [идентификатор], ПИ с [идентификатор], ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] попадат в устройствена зона „Територия за защита на културно и историческо наследство“, а не в устройствена зона „Ц“ – смесена централна устройствена зона, както е посочено в т. 3 на Заповед № 218/26.02.2018 г., както и в т. 1 от Заповед № 1022/31.07.2022 г. За съставения констативен протокол е уведомен Кметът на Община Благоевград с Писмо с изх. № 94-00-2001 от 21.12.2022 г. на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, като е посочено, че процесните две заповеди са издадени в нарушение на ЗКН, издадени са преди проектите да са съгласувани по реда на чл. 84 от ЗКН, както и, че в горецитираните заповеди са удостоверени неверни обстоятелства относно устройствената зона, в която попадат имотите – обект на задание за изработване на ПУП, като е посочено, че имоти с кадастрален [идентификатор] и 04279.613.289 попадат в устройствена зона „Ц“, а съгласно ОУП на Община Благоевград горецитираните имоти попадат в устройствена зона „Ткин“ – територия за защита на културно историческо наследство (л. 86 – л. 87 от делото). Приета е по делото извадка от действащия ОУП на Община Благоевград (л. 101 от делото). Изложената фактическа обстановка във връзка и с правомощията на съда по чл. 168 от АПК във връзка и с преценката по чл. 146 от АПК налага следните правни изводи: Жалбите са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу годен за обжалване административен акт (чл. 62, ал. 2, изр. посл. от АПК). Оспорващата Г. С. Н. е собственик на сграда (гараж) с [идентификатор], находящ се в недвижимия имот, предмет на ПУП – имот с [идентификатор] съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том IV, рег. № 4778, дело № 658/2007 г. (л. 274 от делото) и на апартамент с идентификатор № 04279.613.287.1.3, находящ се в съседен [имот номер] спрямо процедирания ПУП съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том IV, рег. № 4777, дело № 657/2007 г. (л. 292 от делото). Оспорващата Е. Н. М. е съсобственик в поземлен имот с идентификатор № 04279.613.271, УПИ XII 1615 съгласно нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том XIII, дело № 3690/97 г. (със заповед № 1022/31.07.2020 г. се предвижда ново средно застрояване, свързано със съществуващи сгради в УПИ XII 1615, имот с [идентификатор]) и нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том III, рег. № 10563, дело № 714/2000 г. и носител на ограничено вещно право (право на ползване) върху самостоятелен обект с предназначение „жилище, апартамент“ с [идентификатор] съгласно [нотариален акт], том I, рег. № 1837, дело № 114/2010 г. Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана (т. 2). Във връзка с горното съдът намира, че оспорващите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. В този смисъл и мотивите на Определение № 14885/03.12.2018 г., постановено по адм.д. № 14332/2018 г. по описа на Върховен административен съд. Оспорената заповед е съобщена на Г. С. Н. на 31.05.2023 г. и на Е. Н. М. на 08.06.2023 видно от известия за доставяне на л. 80 от делото. Жалбата на Г. С. Н. в Административен съд – Благоевград на 09.06.2023 г., а жалбата на Е. Н. М., е подадена чрез административния орган, на 16.06.2023 г. Жалбите са основателни по следните съображения: Административните органи се обособяват и идентифицират като субекти на публичното право по своята компетентност. В компетентността на кмета и общинските съвети е да определят политиката и осъществяват дейности по устройството на територията на съответната община, като кметът, съобразно предоставените му от закона правомощия - чл. 135, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗУТ е компетентен да разреши или да откаже изработването на подробен устройствен план. Правомощията му по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ са упражнени с издаване на Заповед № 1022 от 31.07.2020 г. от Заместник кмет по строителството на Община Благоевград, на когото със Заповед № 104 - ЧР/05.02.2020 г. на Кмета на Община Благоевград (л. 535 от делото), при разрешена от закона делегация по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, са възложени правомощия за издаване на заповеди по ЗУТ, в това число и функции по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ – да разрешава или да отказва да се изработи проект на изменение на плана и по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ при наличие на някое от основанията на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ да нарежда служебно с мотивирано предписание да се изработват проекти за изменение на ПУП. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Предоставянето/делегирането на правомощия по своята същност представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Оспорената в настоящото производство Заповед № 65 от 07.04.2023 г. е издадена от Главния архитект на Община Благоевград, на когото със Заповед № 379-ЧР от 10.10.2022 г. (л. 776 от делото) на основание Пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е възложено изпълнение на правомощия по ЗУТ, в това число и функции по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ - да разрешава или да отказва да се изработи проект на изменение на плана и по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ при наличие на някое от основанията на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ да нарежда служебно с мотивирано предписание да се изработват проекти за изменение на ПУП. Т.е. процесната заповед е издадена от органа, на когото са делегирани правомощия на основание Пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ към датата на издаването й от Кмета на Община Благоевград, както и поправеният акт (Заповед № 1022 от 31.07.2020 г.) също е издаден от органа, на когото са делегирани правомощия на основание Пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ към датата на издаването й от Кмета на Община Благоевград. В този смисъл съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата в обратния смисъл. С поправената Заповед № 1022 от 31.07.2020 г. е разрешено изработване на ПУП – Изменение на план за застрояване (ИПЗ) на УПИ ХІ в кв. 220 по плана на ЦГЧ, Благоевград, имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289 по КК на [населено място] - устройствена зона „Ц“ с показатели: височина на застрояване – до 15.00 м., п.застр. – до 80 %; Кинт – до 3.0; П.озел. – мин. 20 % - ново средно застрояване, свързано със съществуващи сгради в УПИ XII 1615, имот с [идентификатор] по КК на Благоевград и УПИ IX 1619, имот с [идентификатор] по КК на Благоевград, кв. 220 по плана на ЦГЧ Благоевград. С оспорената в настоящото производство заповед на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива (разпоредителната част) на първоначалната заповед, като вместо „Устройствена зона „Ц“ с показатели: Височина застрояване – до 15 м.; П. Застр. – до 80%; Кинт – 3.0; П.озел. – мин 20 %“ да се чете „Устройствена зона „Ткин“- Територия за защита на културно историческо наследство“. Законът за устройство на територията (ЗУТ) не съдържа разпоредби, които да посочват реда, по който следва да се процедира при наличие на очевидна фактическа грешка в акт, издаден на основание норми от ЗУТ. Поради тази причина следва да се прилагат общите правила на АПК – чл. 62, ал. 2 от АПК. Процедурата по чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидни фактически грешки на административни актове е изключение от общото правило за гарантиране стабилитета на административните актове. Този стабилитет на административните актове е основен принцип в административното право и това не е случайно. Целта на законодателя е да гарантира на правните субекти - граждани или юридически лица правна сигурност и защита от административен произвол, гаранция, че административните органи няма да могат, след издаването, респективно влизането им в сила, да ги отменят или изменят. Предвид това административната процедура на чл. 62, ал. 2 от АПК следва да бъде прилагана по - скоро стеснително, отколкото разширително, т. е. само когато са налице законови основания за откриването й. В АПК няма легална дефиниция на понятието „очевидна фактическа грешка“, но от анализа на теорията и съществуващата съдебна практика може да се направи извод, че за такава може да се говори само тогава, когато е налице явно несъответствие между формираната воля на административния орган, коментирана в мотивите за издаване на акта и нейното външно изразяване в диспозитива му. Действителната воля се извежда от правните и фактическите основания на акта, а външно изразената воля е тази, която следва от буквалния му текст. При тълкуване на правната норма се налага правният извод, че волята на законодателя е да се даде правомощие на административния орган да поправи допусната от него очевидна фактическа грешка при издаване на административния акт, независимо от това дали същият е влязъл в сила или не и без да го обвързва със срокове. Смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62, ал. 2 от АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля. Като „очевидна фактическа грешка“ може да се приеме неправилното изписване на страните - адресати на административния акт, върху които той простира правното си действие; грешки в изчисленията; грешно посочено правно основание за издаване на акта; грешно посочване на идентификационните номера или граници на имоти и др. Административният акт, който се коригира, и актът, чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон, да образуват едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето съдържание правни последици. Акцесорният административен акт има по дефиниция ограничено съдържание и с него не може да се изменя съдържанието, както и правата и задълженията на адресатите по главния акт. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде нито променена вече формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му - в тази насока е и практиката на ВАС (Решение № 3483/13.03.2013 г., постановено по адм. д. № 6014/2012 г.; Решение № 5047/10.04.2014 г., постановно по адм. д. № 1124/2014 г.; Решение № 5274/12.05.2015 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 3497/2015 г. и други. Не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка грешката във фактите или при прилагането на закона при формиране на волята. Актът, с който се допуска поправката, не трябва да води до промяна на правното или фактическо положение на страните в административната процедура, да не им вменява задължения и да не се предоставят права, различни от тези в поправения акт. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК е несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване, като целта на поправката на очевидната фактическа грешка е разкриването на вече формираната действителна воля, а не промяната на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта. В тази връзка следва да се има предвид, че ако волята е формирана неправилно, тя не може да бъде заместена под формата на поправка на очевидна фактическа грешка. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението, още по – малко да бъде формирано ново волеизявление. Страните нямат спор по фактите. Не е спорно между страните, че имоти с кадастрален [идентификатор] и 04279.613.289 съгласно ОУП на Община Благоевград попадат в устройствена зона „Ткин“ – територия за защита на културно историческо наследство. Спорният въпрос в настоящото дело е налице ли са условията, визирани в закона за поправка на очевидна фактическа грешка - т. е. за да е налице законосъобразна заповед за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът следва да установи, че е била формирана определена воля у същия административен орган, но при обективирането й в акта, същата е била грешно изразена. Съдът счита, че посочените по-горе условия на чл. 62, ал. 2 от АПК не са налице в конкретния случай. Не е налице несъответствие между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административни акт. В настоящия случай, с оспорената в настоящото производство заповед не просто се поправят грешки и неточности в предходен акт Заповед № 1022 от 31.07.2020 г., а напълно се променя изразената в предходния акт воля, което е недопустимо. Изцяло с оспорената заповед е променена устройствената зона, определени са различни от първоначалните показатели. Налице е пълна промяна (подмяна) в устройствените показатели, при които е разрешено изработване на ПУП – изменение на плана за застрояване (ИПЗ) в първоначалния административен акт и административния акт за поправка и то по отношение на абсолютно всички параметри на същите. Тоест, с оспорената заповед е извършено изменение на нормативните изисквания, с които следва да бъде съобразен разрешеният за изработване проект за ПУП, което е недопустимо да се извършва под формата на поправка на очевидна фактическа грешка. Предвид спецификата на правилата за урегулиране на имотите в конкретния случай и последиците от прилагането им основателно жалбоподателите твърдят, че е налице не само изменение волята на административния орган, а и внасяне на толкова съществена промяна в съдържанието и разпоредителната част на първоначалния административен акт, което може да се квалифицира като издаването на нов административен акт. По никакъв начин от събраните в производството доказателства не се обективира воля на административния орган, извършил разрешаване изработване на ПУП, относно посочените в сега оспорената заповед устройствени показатели. В конкретния случай не става въпрос за формирана воля на административния орган за устройствена зона „Ткин“ със съответните устройствени показатели, която да е погрешно обективирана, което би обосновало необходимостта от изменение на Заповед № 1022 от 31.07.2020 г. Напротив, Заповед № 65 от 07.04.2023 г. не отстранява очевидна фактическа грешка, а заменя възприетите устройствените показатели с други такива, като по този начин първоначалният административен акт и процесната заповед влизат в явно противоречие и пораждат различни по своето съдържание правни последици. Т. е. административният орган, издавайки оспорената заповед, сам е посочил че главният акт е издаден в противоречие с ОУП на Община Благоевград, но обстоятелството, че причината за издаване на главния акт в този му вид, е неправилен анализ на конкретните факти, не съставлява несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в писмения текст на административния акт. Това, че административният орган е формирал при издаването на първоначалния си акт воля, която не съответства на обективната действителност и на материалния закон (което по безспорен начин се установява от събраните в производството доказателства и не е предмет на спор между страните), не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. По този начин административният орган е излязъл извън пределите на чл. 62, ал. 2 от АПК, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. В този смисъл и в решение на ОЕСУТ от 06.12.2022 г. по протокол № 49 е посочена необходимостта от корекция на устройствената зона, съгласуване с НИКНН, както и подаване на заявлението от всички собственици и носители на ограничени вещни права съгласно чл. 131 от ЗУТ (л. 83 - л. 84 от делото). Процесната заповед по чл. 62, ал. 2 от АПК, под предлог за поправка на очевидна фактическа грешка, всъщност разпорежда съществено изменение на административния акт и тя не се дължи на грешно изразена воля на административния орган. При отсъствието дори на индиция за съществуването на фактическа грешка (включително в заповедта за допускането на поправката, чиято съобразителна част се свежда до цитираното правно основание), заповедта за поправянето й е незаконосъобразна. В този смисъл основателни са изложените в жалбите възражения, че волята на административния орган изначало е била формирана неправилно (неправилно определена устройствена зона поради неправилно разчитане и прилагане на ОУП), както и, че с оспорената в настоящото производство заповед се формира волеизявление, различно от първоначално изразеното, като единствено се цели да се поправи неправилно посоченото в първоначално издадената заповед, прави се опит за саниране на тежък порок на предходната заповед № 1022/31.07.2020 г., в която неправилно е посочена устройствената зона, в която попадат процесните имоти, което променя фундаментално устройствените и строителни показатели при застрояване, при това в нарушение на разпоредбите на Закона за културното наследство (ЗКН) – без предварително извършена съгласувателна процедура по реда на чл. 84 от ЗКН, в съответствие с чл. 80, ал. 3 от ЗКН и в нарушение разпоредбите на ЗУТ при извършване изменение на ПУП-ПР. От събраните в производството доказателства се установява, че Заповед № 1022 от 31.07.2020 г. е издадена в противоречие с ОУП на Община Благоевград и без предварително извършена съгласувателна процедура по чл. 84 от ЗКН. Ето защо, настоящият състав на съда, намира, че с оглед на посоченото по - горе, в случая не се касае изобщо до отстраняване на очевидна фактическа грешка, а до формиране на изцяло нова воля, липсваща в първоначално издадения акт, която цели да санира, да отстрани допусната незаконосъобразност в същия, което е недопустимо и прави заповед № 65 от 07.04.2023 г. изцяло незаконосъобразна. При основателност на жалбата в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени заявените и доказани в срок съдебни разноски. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 144 от АПК и с оглед направеното възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗА, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) – Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България) би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба № 1, която следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 год. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения – т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗА следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. В случая образуваното пред Административен съд – Благоевград производство предполага проверка на законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. По делото са проведени множество съдебни заседания, събрани са множество писмени доказателства, затова и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от оспорващата Г. С. Н. в размер на 2 500 лева и от оспорващата Е. Н. М. в размер на 1 250 лева съдът намира за справедливо и обосновано. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 на Г. С. Н. следва да бъде присъдено и претендираното възнаграждения за явяване за всяко следващо заседание след второто, но в предвидения в същата разпоредба размер от 250 лева или общо в размер на 2 000 лева. На жалбоподателите следва да бъдат присъдени и претендираните направени разноски за държавна такса за образуване на производството в размер на по 10 лева. По отношение на останалите претендирани разноски от оспорващата Г. С. Н. съдът намира следното: отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 от АПК, налагат извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Други направени от страната разноски, нейни или на процесуалния й представител, не са разноски по производството на делото, поради което не следва да бъдат възлагани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Благоевград