Решение № 2919 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2888/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на С. Г. С., [ЕГН], с адрес-[населено място], [улица], подадена чрез адв. И., против Решение № 1060-40-48/21.11.2025 год. на Подуправителя на Национален осигурителен институт в частта, в която му е отказан достъп до информация за първоначален текст за Инструкция за обмен на данни между Национален осигурителен институт и Национална агенция по приходите относно осигурителните права и вноски, и последващите изменения и допълнения на Инструкцията. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение в посочените части е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно ответникът е приел, че исканите документи по т.1 и 2 не може да се квалифицират като даващи възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на НОИ като задължителен субект по ЗДОИ и информацията относно функциониране на информационните системи и мрежи за предаване на индивидуализиращи лицата данни, свързани с осъществяване на функциите и правомощията на НОИ е служебна тайна. Като мотиви са посочени разпоредбите на чл.33 ал.9 изр.2 от Кодекса за социалното осигуряване и чл.14 ал.4 т.2 от Закон за национална агенция на приходите, като се е позовал на Закона за защита на квалифицираната информация. Твърди, че обжалваното решение в частта по т.2 от заявлението е и нищожно, тъй като е по непоискана информация. Обжалваният акт в тази му част е мотивиран за информация относно функциониране на информационните системи и мрежи, а исканата информация е за текст на инструкция, регламентираща правата за обмен на данни между две държавни учреждения. Исканата инструкция следва да съдържа ред за обмен на информация поради обхвата на делегация за нейното издаване по чл.33 ал.8 от КСО и чл.23 т.2 от ЗНАП. Твърди, че с решението не се оспорва наличието в НОИ на документите по т.1 и 2 от заявлението и неговото качество на задължен субект по Закона за достъп до обществена информация. Счита, че решението не отговаря на целта на закона за осигуряване на всеки гражданин да си състави собствено мнение за дейност на задължен по него субект, повишаване отчетност на последния и прозрачност в работата му, като за това е регламентирана законова презумпция за надделяване на обществен интерес от получаване на документ или информация за работата на задължен субект по този закон над интерес на последния да не дава такива. Твърди, че основанията за отказ за предоставяне на поискана обществена информация изчерпателно са изброени в разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ, а обжалваното решение не е мотивирано, тъй като не е посочено коя от трите хипотези на чл.37 ал.1 т.1 от ЗДОИ е приета за установена при неговото издаване. Твърди, че подуправител на НОИ не е поискал от него да посочи правния интерес от получаване на инструкциите, с които представлявания от него орган обменя данни с НАП, като е направил извод за липса на такъв. Твърди, че в случай на представяне на тези инструкции всеки може да прочете правилата, по които неговите лични данни са се обработвали и се обработват от НОИ и НАП, които данни са за осигурителните ни права и такива при тяхното наследяване. Твърди, че в административни и съдебни производства е установено, че данни за негови осигурителни права и заплатени парични суми по тях не са постъпвали в НОИ, а са били налични в НАП. Твърди, че от предоставената с обжалваното решение информация на подуправител на НОИ, по т.3 от заявлението е установено, че правилата по които НОИ и НАП са обменяли лични данни не са по нормативен път, а в нарушение на чл.7 ал.3 и чл.37 ал.1 от Закона за нормативните актове, тъй като обмяната е била по необнародвани текстове. Моли в случай, че посочената в решението заповед № 1016-40-797/6.08.2025 год. не е действителна или не делегира право по ЗДОИ, да бъде прогласено решението за нищожно, включително ако заповедта е за заместване и не бъде установено отсъствие на управителя на НОИ на 21.11.2025 год. В случай на валидност на решение № 1060-40-48/21.11.2025 год. на подуправител на Национален осигурителен институт, моли същото да бъде отменено, като бъде задължен подуправител на Национален осигурителен институт, в срок от 14 календарни дни от решението по делото, да му представи, на посочения от него електронен адрес, първоначален текст на Инструкция за обмен на данни между НОИ и НАП относно осигурителните права и вноски, издадена на основание чл.33 ал.8 от Кодекс за социално осигуряване и чл.23 т.2 от Закон за НАП и последващите изменения и допълнения на инструкцията. Претендира разноски. Ответникът по жалбата –Подуправител на Национален осигурителен институт, представител не се явява. В писмено становище оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразен административен акт, издаден в предписаната форма, при спазване на предвидените процесуални правила и от компетентно длъжностно лице. Твърди, че търсеният междуведомствен административен акт е със заглавие „Инструкция за взаимодействие и обмен на информация между НАП и НОИ“ и че информация за обнародване на инструкцията не съществува, тъй като същата не е нормативен акт и не подлежи на обнародване. Твърди, че инструкцията не отговаря на изискванията на чл.7 ал.3 от Закона за нормативните актове. Вложеният смисъл при употребата на понятието „инструкция“ в заглавието на търсения междуведомствен акт е да се укаже на това, че същият урежда технологичния ред за обмен на информация между НОИ и НАП. Инструкцията е издадена на основание чл.33 ал.8 от Кодекса за социално осигуряване и чл.23 от Закона за НАП. Данните, които се обменят между НОИ и НАП са законоустановени, съгласно чл.5, ал.3 и ал.4, чл.33 ал. 7 от КСО, като в нея са уредени форматът и структурата на данните, редът и начинът на техния обмен. Голяма част от данните, които са данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл.72 от ДОПК попадат под дефиницията на „служебна тайна“ по смисъла на чл.33, ал.9, изр. 2 от КСО и чл.14, ал.4, т.2 от ЗНАП и представляват „друга защитена тайна“ в случаите, предвидени със закон по смисъла на чл.37 ал.1 т.1 от ЗДОИ. Моли жалбата да бъде отхвърлена. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се Решение № 1060-40-48/21.11.2025 год. на подуправител на Национален осигурителен институт в частта, с която на заявителя е отказан достъп до информация за първоначален текст за Инструкция за обмен на данни между Национален осигурителен институт и Национална агенция по приходите относно осигурителните права и вноски, и последващите изменения и допълнения на Инструкцията. Със заявление рег.№ 1020-40-54/11.11.2025 г. жалбоподателят е поискал от Управителя на НОИ да получи достъп до обществена информация относно първоначален текст на Инструкция за обмен на данни между НОИ и НАП относно осигурителните права и вноски, последващи изменения и допълнения на Инструкцията и посочване брой и година на „Държавен вестник“, в който е обнародван първоначален текст на Инструкцията или на нейни последващи изменения или допълнения, като съществуването на Инструкцията е посочено в чл.33 ал.8 от КСО. С Решение № 1060-40-48/21.11.2025 год. на подуправител на Национален осигурителен институт на жалбоподателя е отказан достъп до информация по т.1 и т.2 от заявлението за достъп до обществена информация, тъй като исканата информация не е обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и представлява служебна тайна, както и че с исканата по т.3 информация не съществува. От заповед № 1016-40-797/6.08.2025 год. на Управител на НОИ се установява, че същата е възложила на подуправител на НОИ да взема и подписва решенията за предоставяне или отказ на обществена информация и на информация за повторно използване, както и уведомленията за уточняване на исканата информация, за удължаване срока за произнасяне, за препращане на заявленията за достъп на информация и за липса на исканата информация. Представени са електронни писма на НАП от 1.02.2025 г., 1.03.302025 г., 3.04.2025 г., 13.05.2025 г., 13.06.2025 г., 8.07.2025 г., 13.08.2025 г., 14.09.2025 г., 10.10.2025 г., 8.11.25г., 07.12.25г., 13.01.25г.; удостоверение № 1023-03-157#24/30.01.2026 г. за осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице С. С. -лице упражняващо свободна професия за периода 1.02.2025 г.-30.06.2025 г.; удостоверения ССЕВ. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Жалбоподателят е подал заявление до Управителя на НОИ за достъп до обществена информация, регистрирано под № 1020-40-54/11.11.2025 г., като същото е съобразено с изискванията на чл.26 ал.1 ЗДОИ за формите за предоставяне на достъп до обществена информация и съдържа реквизитите по чл. 25 ал. 1 ЗДОИ. Съгласно чл.28 ал.2 от ЗДОИ – в срока по ал.1 органите по чл.3 или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая оспореното решение е постановено на 21.11.2025г. - в законоустановения срок. Постановено е от компетентен орган, съгласно заповед № 1016-40-797/6.08.2025 г., в рамките на неговите правомощия, издадено е в предвидената от чл.38 от ЗДОИ писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.8 от Кодекса за социално осигуряване Националният осигурителен институт осъществява текущ обмен на информация с Националната агенция за приходите във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, а съгласно ал.9 на чл.33 КСО при изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на Националния осигурителен институт са длъжни да спазват установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна. Служебна тайна е информацията относно проектиране, изграждане и функциониране на информационните системи и мрежи за предаване на индивидуализиращи лицата данни, свързани с осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, както и информацията относно средствата за опазване на тази информация, пароли, кодове и средства за криптографска защита на устройства, които я създават, обработват, съхраняват и предават. Сведенията, определени като служебна тайна, се създават, получават, обработват, предоставят, съхраняват и унищожават при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно чл.23 т.2 от Закон за НАП редът за осигуряване на текущия обмен на информация между агенцията, министерствата, контролните органи на Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и общините се определя с инструкции, издавани от изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се обменя с министерство. Съгласно чл. 14, ал.4, т.2 ЗНАП служебна тайна е информация относно проектиране, изграждане и функциониране на информационни системи и мрежи за предаване на данъчна и осигурителна информация, а съгласно ал.5 на чл.14 ЗНАП сведенията, определени като служебна тайна съгласно ал. 4, се създават, получават, обработват, предоставят, съхраняват и унищожават при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща на гражданите възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Обществена информация представляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации –„официална” и „служебна”. Съгласно чл.11 ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В случая органът издал оспорения акт е приел, че е налице хипотезата на чл.2 ЗДОИ за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, тъй като исканата информация не е обществена информация и представлява служебна тайна. Инструкцията за взаимодействие и обмен на информация между НАП и НОИ не е нормативен акт, тъй като не покрива признаците по чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Цитираната норма включва в системата на подзаконовите нормативни актове инструкциите, които определя като актове, с които висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. В случая не е налице йерархическа зависимост между автора и неговия адресат. Сведенията, определени като служебна тайна, съгласно цитираните по-горе разпоредби от КСО и ЗНАП се предоставят при условията и реда по Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно разпоредбата на чл.37 ал.1 т.1 от Закона за достъп до обществена информация основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. Именно в хипотезата на чл.37, ал.1 т.1 ЗДОИ попада търсената информация, тъй като изрично закон, в случая КСО, както и ЗНАП, сведенията в случая са определени като служебна тайна, и се създават, получават, обработват, предоставят, съхраняват и унищожават при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Изрично е уреден друг ред за предоставянето й. С оглед гореизложеното, обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът