Решение № 8566 от 10.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19247/2025 г.

Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общи исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 117655/02.04.2025 г., уточнена с молба с вх. № 129550/11.04.2025 г., уточнена с молба с вх. № 43781/11.02.2026 г. от Д. А. С*, ЕГН ••••••••••, собственик на Апартамент №35, находящ се на 6-ти етаж на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се на адрес гр. Со* срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се на адрес гр. София, ул. „З*, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от Общо събрание на етажната собственост на 04.03.2025 г., на абсолютно всички възможни основания, предвидени в ЗУЕС:

1. Процесуалноправни

1. Нарушение на чл.12 ЗУЕС – искането не е на собственици, които

притежават 20 % от ид. ч.; не отговаря по съдържание и по обхват:

2. Нарушение на чл.13 ЗУЕС (ред за свикване на ОС):

липса на покана,

поканата не съдържа задължителните реквизити

липсват доказателства за датата на поставяне на поканата,

липсват доказателства, че свикващият е собственик,

не е посочено основание за свикване

поканата не е поставена в срок

няма представен протокол за поставянето на поканата,

не са ясно формулираните въпроси за обсъждане

3. нарушение на чл.17, ал.1 ЗУЕС - липсва списък на присъстващите:

липсвало доказателства, че присъствалите са собственици

присъстващите не са били представители на собствениците

представители на ап.27 и ат.4 не са присъствали

4. нарушение на чл.14 ЗУЕС – пълномощните не били в предвидените

форма или едно лице е представлявало повече от тримата собственици

5. нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС – не е проведено гласуване за избор на председател на ОС

6. нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС – не е проведено гласуване за избор на протоколчик

7. нарушение на чл.16, ал.3 ЗУЕС – взети са решения, които са извън

дневния ред.

8. Нарушение на чл.15, ал.1 и ал.2 ЗУЕС – липса на кворум; невъзможна

проверка за спазване на изискуемите мнозинства;

9. Нарушение на чл.17, ал.3 ЗУЕС – решенията не са взети с необходимото

мнозинство; не е ясно как са взети решения, т.е. кой апартамент как е

гласувал; липсва разискванията.

10. Нарушение на чл.16, ал.7 ЗУЕС – липса на поставяне на съобщение, че

протоколът е изготвен, датата му на изготвяне, мястото, където може да

бъде прегледан или получен, подпис на управителя

11. Нарушение на чл.16, ал. 7 ЗУЕС - липса на протокол за поставяне на съобщение; такъв протокол не е представен на ищеца

12. Нарушение на чл.16, ал.9 ЗУЕС – липса на отговор от управителя

2. Материалноправни

1. Решението по т.2, тъй като противоречи на правна уредба (чл.11 и чл.23

ЗУЕС), на предходно валидно приети решения на ОС; обективно

неизпълнило, тъй като ищецът не е изпълнявал качеството управител към 05.03.2025 г.

2. Решението по т.3 – не представлява избор на управител, а удължаване на мандата му

3. Решението, с което е взето да се заплаща възнаграждение за управителя

контрольора и за касиера – незаконосъобазно е вноски на етажната

собственост да се заплащат по лична сметка на ФЛ – А. П.

Твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна собственост, находящ се на адрес гр. Со*, ет.6, ап.35 съгласно приложения към настоящата искова молба нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот в груб строеж №178, том IV, рег. №12185, дело №658/2005 г. на нотариус с рег. №260 при НК, вписан в Служба по вписванията – гр. София с акт №117, том LLLLXIV, с вх. рег.

№71938/22.12.2005 г. Иска да се отменят решения на ОС на етажните собственици, взети на 04.03.2025 г. Твърди, че във връзка с правомощията на ОС е свикано събрание по чл.12 ЗУЕС за ОС на 04.03.2025 г. със следния

дневен ред: 1. Избор на председател и протоколчик на събранието; 2. Приемане на отчет за дейността на действащите Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; 3. Избор на Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; 4. Определяне на задълженията на Управителя и Контрольора, както и размера на възнаграждението им; 5. Вземане на решение за извършване на ремонт на общите части на входа; 6. Други въпроси.

Излага всички възможни основания, които са предвидени в закона за отмяна на всички решения от проведеното ОС на етажните собственици на 04.03.2025 г. Излага и материално правни предпоставки за незаконосъобразни решения, а именно, че извършените констатации в т.2 не отговарят на фактите, противоречи на закона, същото е обективно неизпълнимо. Липсва избор на управител, а удължаване на мандата. Нарушение на закона е да се задължават собствениците да заплащат разходи по ЕС по лична сметка на управителя.

Моли съда отмени като незаконосъобразни всички решения, приети на общо събрание на собствениците в етажната собственост с административен адрес гр. София, ул. Ангел Кънчев № 19, проведено на 14.10.2024 г. Претендира разноски.

В уточнителна молба твърди, че решенията противоречат на чл.11 и чл.2 3ЗУЕС, както и на предходно взето решение, което е обективно неизпълнимо, тъй като ищецът не притежава качеството на управител към 05.03.2025 г. Твърди, че ищецът не е могъл да представи финансовите извлечения, поради което не е могъл да представи финансов отчет. Ищецът е могъл единствено да представи налични данни за вноски в брой.

С втора уточнителна молба, че решението противоречи на чл.23 ЗУЕС, тъй като е насочено към лице, което не е притежавало качеството на управител/касиер. Решението не е обективно изпълняемо, защото ищецът не е изготвял и съхранявал протоколи и други документи на ЕС. Твърди, че ответникът не може да изисква от ищеца пълно представяне на отчет на касата и фондовете на ЕС, когато лицето обективно не разполага с информацията и документите, необходими за изготвянето на такъв отчет. Твърди, че решенията противоречели на Решение на ОС на ЕС от 15.12.2023 г. и 15.01.2024 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор, с която оспорва исковете. Излага подробни съображения за валидността на материалния и процесуалния закон. Моли съда да задължи ищцата да представи в оригинал всички намиращи се у нея документи, касаещи етажната собственост на вх. Б за периода от 2012 до м. 2024 г. Представя доказателства за площоопределянето на ид. ч. към апартаментите спрямо вх. Б, а не спрямо цялата сграда.

Предявява насрещни осъдителни искове (НИ):

ПЪРВО: за сумата от 500 лева, частичен от 5224 лева: ГЛАВЕН ИСК – чл.284 ЗЗД вр. чл.27, ал.3 ЗУЕС – на основание договор за възлагане на функции като управител (касиер), а именно, че ответницата не е дала отчет и не е върнала получената от нея сума в качеството й на управител на етажната собственост на вх. Б за периода от …. до….., на основание чл.284 ЗЗД; ЕВЕНТУАЛЕН – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – държи ги на отпаднало основание, след като е престанала да бъде управител и касиер на ЕС.

ВТОРИ: чл.6, ал.1, т.10 вр. чл.51 ЗУЕС, с който ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 176.000 лева, представляваща незаплатени такса по разходи за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост, за периода от м.04.2025 г. до м.10.2025 г., а именно 22 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция (19.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В срока по чл.131 ГПК, ответникът по НИ подава отговор. Оспорва иска по основание и размер. Не се оспорва, че до 15.01.2025 г. Д. С* е била управител, а С* – касиер на ЕС. Твърди, че на 15.12.2023 г. е бил представен отчета за 2023 г. и е бил приет без забележки, като на 15.01.2024 г. е освободена от длъжността управител, но е избрана за касиер. Твърди, че в периода, докато е била касиер не е имала достъп да банковите сметки. Твърди, че не е подписвала приемно-предавателен протокол, след освобождаването й от управител, поради пропуск на новия управител. Твърди, че на последното събрание на 04.03.2025 г. е бил представен отчет от Д. С* за периода от 2024 г. до 2025 година. Твърди, че за отчетност след 15.01.2024 г. разполага само с писмени годишни отчети за предходните години, информацията, съдържаща се в тетрадката за плащания в брой, като липсва възможност за изготвяне на цялостен финансов отчет за ЕС, поради отсъствие на достъп до банкова сметка. По отношение на иска за заплащане на сумите, изразява становище за неоснователност, тъй като не е посочено в какъв размер по различните вноски.

Твърди, че е образувано гр. д. № 53685/2025 г. по описа на СРС за което решенията на ОС от 30.10.2025 г., с което се определят вноските.

С определение № 3689/27.01.2026 г. съдът не е приел насрещния иск и го разделил в отделно производство, за което е образувано гр. д. № 2461/2026 г.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, с която изразява мнение защо искът по чл.40 ЗУЕС е основателен. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в о.с.з. се представлява чрез адвокат. Представя в оригинал списък на присъстващите лица в о.с.з. (л.281 от делото), който не е приет, съгласно Определение от първото по делото с.з. (л.284 от делото). В писмени бележки изразява становище за неоснователност на иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2

ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, молбата за отмяна се подава в 30-дневен срок от получаване на протокола. На този етап няма доказателства кога е съобщението, че е изготвен протокол. Въпреки това, ако се приемат законовите срокове, че протоколът е изготвен на деня 04.03.2025 г. и тогава е залепено съобщение, то срокът за неговото оспорване изтича на 04.04.2025 г. Исковата молба е подадена на съда на 02.04.2025 г., поради което срокът не е изтекъл. Исковата молба е допустима.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни

процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Освен това, страните не спорят за допустимостта на иска.

БЕЗСПОРНИ ФАКТИ

С определението по чл.140 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти (л. 187-195 от делото):

Страните не спорят, че ищецът е собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост.

Не е спорно, че е имало свикано ОС на процесното етажна собственост за 15.12.2023 г. от 19.30 часа с дневен ред: 1. Избор на Председател и Протоколчик на ОС; 2. Приемане на отчет за дейността на действащите Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; Избор на Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; 4. Определяне на задълженията на Управителя и Контрольора, както и размера на възнагражденията им; 5. Вземане на решение за извършване на ремонт на общи части на сградата; 6. Други въпроси; Посочено е, че при липса на кворум, събранието ще се проведе след един час по-късно и се счита за редовно, ако са присъствали 26 на сто идеални части от общите части на сградата. В поканата е посочено, че събранието се свиква от Т*.

Не е спорно, че за 15.01.2024 г. от 19.30 часа е свикано ново ОС, тъй като събранието на 15.12.2023 г. не са взети решения. Събранието със следния дневен ред: 1. Избор на Председател и Протоколчик на ОС; 2. Приемане на отчет за дейността на действащите Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; Избор на Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; 4. Определяне на задълженията на Управителя и Контрольора, както и размера на възнагражденията им; 5. Вземане на решение за извършване на ремонт на общи части на сградата; 6. Други въпроси. Посочено е, че при липса на кворум, събранието ще се проведе след един час по-късно и се счита за редовно, ако са присъствали 26 на сто идеални части от общите части на сградата. В поканата е посочено, че събранието се свиква от Т* и С. В..

Не е спорно, че за 04.03.2025 г. от 19.30 часа е свикано ново ОС, тъй като е минало повече от една календарна година от предишното ОС. Събранието със следния дневен ред: 1. Избор на Председател и Протоколчик на ОС; 2. Приемане на отчет за дейността на действащите Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; Избор на Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; 4. Определяне на задълженията на Управителя и Контрольора, както и размера на възнагражденията им; 5. Вземане на решение за извършване на ремонт на общи части на сградата; 6. Други въпроси. Посочено е, че при липса на кворум, събранието ще се проведе след един час покъсно и се счита за редовно, ако са присъствали 26 на сто идеални части от общите части на сградата. В поканата е посочено, че събранието се свиква от С. В..

Не е спорно, че ОС е проведено на 04.03.2025 г. със следния дневен ред: 1. Избор на Председател и Протоколчик на ОС; 2. Приемане на отчет за дейността на действащите Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; Избор на Управител, Касиер и Контрольор на етажната собственост; 4. Определяне на задълженията на Управителя и Контрольора, както и размера на възнагражденията им; 5. Вземане на решение за извършване на ремонт на общи части на сградата; 6. Други въпроси;

Присъствалите собственици са записани в приложен списък, към протокола.

Събранието не е могло да бъде проведено на 19.30 часа, поради липса на кворум, поради което е проведено на 20.30 часа, при което са се явили първоначално явилите се собственици.

Избран е Петър Златев за председател на ОС и С. В. за протоколчик, като същите ще извършват и преброяването на гласовете на събранието.

С решение № 2, ОС на ЕС е задължило Д. С* и С* да предадат на А. П. в срок от 10 дни от провеждане на събранието на документите, които касаят етажната собственост и което се намират у същите – включително протоколи, разписка и документи за извършените плащания, документи, доказващи събираните от етажните собственост суми и други. Записано е, че решението е взето със 100 процента от представените идеални части от общите части на етажната собственост. С решение №2 ОС е отложило приемане на отчета на управителя и касиера.

С решение № 3 ОС на ЕС е избрал А. П. за управител, считано от 04.03.2025 г. за срок от една година или за срок до следващото ОС; Избран е А. П. за касиер на ЕС, считано от 04.03.2025 г. за срок от една година; избран е Т* за контрольор на етажната собственост за срок от за срок от една година, считано от 04.03.2025 г.

С решение № 4 ОС е определило месечно възнаграждение на управителя в размер на 80 лева, на касиера – 60 лева, а на контрольора – 10 лева.

ОС е отложило взимане на решението по т.5 от дневния ред.

С решение № 6 ОС е взело решение, че плащанията на дължимите от съсобствениците суми да се извършват по банкова сметка с титуляр А. П.. ОС е взето решение, че след представяне на документите от решението по т.2 по-горе от страна на предходния управител и касиер, А. П. да информира собствениците/ползвателите на обекти във входа за наличните суми в касата на Вход Б и да бъде свикано ОС на което да се вземат решения относно ремонтите, които следва да се предприемат, съответно конкретните действия, които е необходимо да се предприемат във връзка с поддръжката на общите части.

Не се спори, че е съставен протокол от ОС на етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. София, район „*.

Не се спори, че ищецът е подал възражение по чл.16, ал.9 ЗУЕС, което е прието от А. П. на 17.03.2025 г.. В това възражението ищецът е написал абсолютно същото каквото е изложил и в ИМ.

Страните спорят дали събранието е проведено законосъобразно, решенията отговарят ли на закона с оглед въведените от ищеца твърдения.

Спори се кои лица са присъствали на ОС. Спори се дали Сефка Стоева и Николай Цачев са присъствали на ОС

ПО ОСНОВАНИЯТА, въведени от ищеца:

В съдебната практика – Решение № 58 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 5704/2013 г., I г.о., Решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г., I гр.о., е прието, че при предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. Недопустимо е решение на общото събрание да бъде отменено въз основа на пороци, които не са въведени в исковата молба.

С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, за които се твърди да са взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда, тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК. Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните

собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК/.

Визираната в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС незаконосъобразност на решението на Общото събрание може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението като юридически факт, т. нар. процедурни нарушения и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението, т. нар. материална незаконосъобразност.

Независимо колко отделни основания за незаконосъобразност на решението са посочени в исковата молба, искът по чл. 40 ЗУЕС е един /в този смисъл са Определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4046/2014 г. на ВКС, 4 г. о., Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на I г. о./ Когато решението е засегнато от порок при свикване на Общото събрание и формиране на волята, то решението се отменя изцяло. Когато порокът е в съдържанието на решението и касае само отделна част от него, на отмяна подлежи само тази част. Следователно, при извод за нарушения на реда за свикване и провеждане на Общото събрание, на отмяна подлежат всички атакувани решения, взети на това Общо събрание. Безпредметно е в такава хипотеза да се разглеждат съображенията за материална незаконосъобразност на всяко едно от отделните решения и е напълно нелогично едни от тях да се отменят като процедурно незаконосъобразни, а други като материално незаконосъобразни. В този смисъл е Решение № 28 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2016 г., II г. о., ГК.

Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени.

Нарушение на чл.12 ЗУЕС

Съгласно чл. 12 ЗУЕС Общото събрание (ОС) се свиква най-малко един път годишно от: 1. управителния съвет (управителя); 2. контролния съвет (контрольора). Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон. Общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание.

Видно от поканата, на която ищецът се позовава, ОС е свикано от С. В. като пълномощник на Иван Вълчев собственик на апартамент в ЕС (л.18,85 от делото).

Ищецът е представи покана за свикване на ОС на ЕС за 15.12.2023 г., 15.01.2024 г., поради което срокът по чл.12, ал.5 ЗУЕС изтича на 15.01.2025 г. Процесното ОС е свикано за 04.03.2025 г., което е след едногодишният срок, поради което процесуално легитимиран да свика такова събрание е всеки един от собствениците, на основание чл.78, ал.5 ЗУЕС. В случая Иван Вълчев е свикал ОС на ЕС чрез пълномощника си С. В. с надлежно учредена

представителна власт. Ето защо ОС е свикано от лице, което има право. Ответникът доказа правоизключващото възражение по чл.12, ал.5 ЗУЕС.

Нарушение на чл.13 ЗУЕС (ред за свикване на ОС, липса на покана, поканата не съдържа задължителните реквизити, липсват доказателства за датата на поставяне на поканата, липсват доказателства, че свикващият е собственик, не е посочено основание за свикване, поканата не е поставена в срок, няма представен протокол за поставянето на поканата, не са ясно формулираните въпроси за обсъждане)

Съгласно чл. 13, ал.1 ЗУЕС, Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и.

Съгласно чл. 13, ал.2 ЗУЕС Собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.

Съгласно чл. 13, ал.3 ЗУЕС Съобщаването по ал. 2 за провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако такива са посочени.

Съгласно чл. 13, ал.4 ЗУЕС Когато лицето по ал. 2 не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер, то се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1.

Видно от л.18 от делото е налице покана за свикване на ОС. Отбелязани са датата и часа на ОС. Съдържа дневния ред – въпросите за обсъждане. Видно от съдържанието на поканата основанието за свикване на общото събрание е именно, че не е свикано такова в едногодишен срок. Видно от представения и неоспорен протокол, поканата е поставена на партера на ЕС на 25.02.2025 г. и е качета във вайбър групата на ЕС (л.83 и 84 от делото). След като е поставена на 25.02.2025 г., то седемдневният срок по чл. 13, ал.1 ЗУЕС, съгласно чл.72 ЗЗД изтича на 04.03.2025 г., поради което няма как на 04.03.2025 бъде проведено редовно и законосъобразно ОС и същото да е свикано редовно, съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС. Проведено е ОС преди да са изтекли сроковете за уведомяване на етажните собственици по чл.13, ал.1 ЗУЕС. Поканата е следвало да се постави на 24.02.2025 г., за да може да има събрание на 04.03.2025 г. или при поставяне на поканата на 25.02.2025 г., събранието е следвало да бъде насрочено за 05.03.2025 г. Следователно събранието следва да се проведе най-рано на 8 ден, както изрично предвижда законът, а не на седмия ден. В случая най-ранната дата при обикновени случай ще бъде на 05.03.2025 г.

Ответникът не е направил възражение, че ОС е свикано при неотложни случай, т.е. да е налице чл.13, ал.1, изр.2 ЗУЕС. Поради което с оглед диспозитивното начало съдът не дължи произнасяне на основание чл.6 ГПК. В допълнение на изложението следва да се отчете, че няма доказателства от страна на ответника, нито твърдения, че е налице неотложен случай.

При това положение, съдът приема, че ОС е свикано и проведено незаконосъобразно. Не са спазени процесуалните правила, поради което изцяло събранието е незаконосъобразно, тъй като има нередовна процедура по чл.13, ал.1 ЗУЕС за неговото свикване.

Доколкото събранието е проведено в нарушение на закона, то искът е доказан по основание и решенията следва да бъдат отменени изцяло.

Доколкото е налице съществен порок при свикване на ОС на ЕС, който изцяло опорочава събранието, то е безпредметно да се обсъждат останалите твърдения, въведени от ищеца, тъй като само на това основание следва да бъде уважен иска.

По разноските

С оглед изхода от делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно списък по чл.80 ГПК (л.15 от делото), ищецът претендира 80.00 лева държавна такса (л.33 от делото) и 600.00 лева адвокатско възнаграждение (л.31-32 от делото) и 255.65 евро за СТЕ (л.217 от делото).

Ответникът в о.с.з. е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като ищецът не се явил в нито едно о.с.з. Съдът приема, че възражението не е основателно.

Първо, явяването не е едно самостоятелно основание да се претендира по-високо адвокатско възнаграждение или да се намали такова при неявяването. Адвокатският труд се преценява с оглед действията и фактическата и правна сложност по делото. Освен това адвокатът на ищеца не се е явил по обективни причини, които са основание за отлагане на делото по чл.142 ГПК, но съдът въпреки това е дал ход с оглед разумния срок. Следователно, след като адвокатът не е могъл да се явява в о.с.з. по обективни причини – наличие на други дела, за които е зает, насрочени преди о.с.з. на настоящото, то неявяването му не може да бъде основание за санкциониране на страната по чл.78, ал.5 ГПК.

Второ, представени са доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път.

Трето, възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност по делото, материалният интерес, както и свободния пазар по чл.101 ДФЕС. Следва да се отбележи, че хонорар под 600 евро за адвокат от ЕС за писане на ИМ и процесуално представителство по дело няма. Най-ниските хонорари в Люксембург, Франция, Германия, Полша на адвокати за дела, подобни на това, са от 600 евро нагоре. Ето защо и претендираното адвокатско възнаграждение (300 евро) съответства на новите критерии по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.36 ЗА. Възражението на ответника не е основателно.

Освен това ответникът не представя какво е адвокатското

възнаграждение на неговия процесуален представител. При това положение доколкото ответникът не представя какви разноски е направил за адвокат, то съдът не може да приеме, че възражението за прекомерност е прекомерно, тъй като не се знае ответникът каква сума е заплатил за това дело. Доколкото ответникът сам не представя този факт следва да се приеме, че същият действа недобросъвестно, поради което не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение. Това е така, защото прекомерността ще е основателна само ако възнаграждението на противната страна надвишава минимум два пъти собственото, което страната е направила за адвокат. При все че страната не представи това за своя адвокат, то и възражението й е неоснователно.

При това положение следва да се признае на ищеца разход в размер на 680.00 лева (347.68 евро) и 255.65 евро, или това е 603.33 евро.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 603.33 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ