Решение № 4003 от 6.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2580/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба на И. Т. В., [ЕГН], понастоящем в Затвор – [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Х. от Адвокатска колегия – [област], срещу срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение в размер общо на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, от които 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода 05.01.2021 г. до 30.05.2023 г., и 15 000 (петнадесет хиляди) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода 01.07.2023 г. до 30.09.2025 г., вследствие престоя му в Затвор – [населено място] по време и на двата периода за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, отвращение, погнуса, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието лишаване от свобода през посочените периоди, които условия се свеждат до: липса на достатъчна жилищна площ (пренаселеност на килиите, поради това, че се падат под 3 м² нетна площ на човек), без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на инсекти (хлебарки, дървеници) и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние. В исковата молба се излагат конкретни обстоятелства в подкрепа на горните твърдения, които обобщено са: Недостатъчна жилищна площ – твърди се, че на настанените в килиите се пада под 3 м² нетна площ на човек. За първия исков период ищецът е бил настанен на ІІ пост, стая № 80 – 8 човека, а във втория исков период – на VІ пост, стая № 16 – 9 човека. Според ищеца, стаите са били пренаселени, няма място за разминаване между съкилийниците. Престоят си на VІ пост описва като непоносим, тъй като са били настанени всички лишени от свобода от ІІ, ІІ и VІ пост. VІ пост е с капацитет за 96 души, а са били между 130 и 150 човека. Лоши битови и хигиенни условия – стените на стаите са с падаща мазилка, балатумът на пода е скъсан, стаите са в окаяно, мизерно състояние. Тоалетните са със счупени врати и се носи нетърпима миризма. Твърди се, че администрацията на Затвор – [населено място] не поддържа хигиената в помещенията. Прозорецът в килиите е счупен – през зимата температурата в стаите е под нулата, непоносим студ, а през лятото – над 40 градуса, нечовешка жега. Твърди се, че и за двата процесни периода на коридора няма баня и тоалетна - общата баня е навън, на двора, а при липсата на съблекалня към нея, се налага лишените от свобода да преминават разсъблечени, „по хавлии“, през двора. Това е причината за неприятни усещания през зимните месеци за ищеца. В банята работещи са били само два душа, за тях чакали едновременно 15-20 човека; имало ръждясали железа и кал, налягането на водата било ниско, често водата била студена. Лошите хигиенни условия се допълват от наличие на инсекти (дървеници, хлебарки), които хапят и причиняват безсъние; дървеници могат да бъдат намерени навсякъде под балатума на пода, в дюшеците и шкафчетата, а с хлебарки стаята се пълни през нощта; ищецът твърди, че е получавал „много алергии“ от ухапвания от дървеници, има множество белези по тялото си от ухапвания. В тоалетната и в общите умивални се появяват мишки, а в столовата и в стаите влизат котки, които се качват по масите и ядат от храната на затворниците, което е предпоставка за болести, изхождат се пред тях, разнасят бълхи и зарази. Навеждат се оплаквания, че когато лишените от свобода правят „каре“, нямат възможност да ползват тоалетна, тъй като такава няма изградена на двора, нито мивка. Твърди се, че и в двата процесни периода в Затвор – [населено място] не е имало пералня – това е налагало затворниците да изпират дрехите на ръка, като топлят водата си с бързовари, и да ги простират в килиите, в резултат на което се образува мухъл и плесен, и се диша влага. За ищеца това е било непоносимо, особено през студените зимни месеци, когато не е възможно да се проветрява постоянно. Липса на елементарни медицински грижи - ищецът твърди, че по време на престоя му и в двата периода, в Затвор – [населено място] пребивават около 450-500 човека, за които не се полагат минимални грижи. Твърди, че администрацията не е обръщала внимание на нуждите от медицински преглед на лишените от свобода, а за необходимото им съдействие за това са се обръщали към адвокат. Не се правят изследвания на лишените от свобода. Около 40% от затворниците са с поставена диагноза ХИВ, без за тях да се полагат адекватни грижи. Сочи се, че и в двата процесни периода лекар е имало един път седмично, прегледите се извършват по график, без да е сигурно, че и през следващата седмица ще бъде извършен преглед. Ищецът твърди, че нито веднъж не е бил прегледан по повод оплакванията му за алергични пристъпи от ухапвания от дървении, не са му били изписвани лекарства, въпреки молбите му. Твърди, че през втория процесен период се е разболял тежко от бронхопневмония, имал е остра, дълбока и непрестанна кашлица, страдал е от задух и болки в гърдите, които са му пречели да спи. В отговор на молбите му за преглед от лекар е получил единствено Парацетамол, което не му е помогнало. Наложило се е близките му да му донесат лекарства за да преодолее усложненото си състояние. Аналогично стои въпросът с денталната грижа – зъболекарят не е разполагал с инструменти и материали, поради липсата на финанси, и единствената възможност е била изваждане на зъба. Ищецът твърди, че е многократно е имал остра и неотложна нужда от зъболекар, поради наличието на кариеси и нуждата от спешно пломбиране на зъбите. Изпитвал е всекидневни остри и нестихващи болки в повече от половината си зъби, но вместо лечение му е било предложено вадене на зъби, които са цели. Поради това състоянието му се е усложнило, получил е възпаление, страдал е от безсъние заради болките. Не е можел да се храни нормално и е бил принуден да се храни предимно с течна храна – правел си попара в килията. Отделно от това твърди, че предоставяната в Затвор – [населено място] храна е била с изтекъл срок на годност и често пълна с всякакви насекоми. Следващата група твърдения има отношение към условията на труд в Затвор – [населено място] – ищецът твърди, че е работил и през двата процесни периода, без да ползва каре, което намира за порочна практика, наложена от администрацията на затвора, нарушаваща правото му на престой на открито. Не му е била предоставена предпазна маска и работни дрехи, което представлява незравословни и опасни условия на труд. Изложените обстоятелства ищецът счита, че обхващат хипотезите на нарушения по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Липсата на жилищна площ в продължителен период от време представлява отклонение от задължението за осигуряване на подходяща жизнена среда, доколкото установеният в ЗИНЗС минимум е 4 м² на човек, а съгласно решение от 27 януари 2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Н. и други против България“ – най-малко 3 м² жилищна площ и възможност за свободно движение, поради което се явява в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Вследствие тези нарушения ищецът твърди, че са му причинени описаните по-горе неимуществени вреди, настъпването на които се предполага до доказване на противното, и които оценява на претендираните суми от 25 000 лева за престоя си в Затвор – [населено място] в първия процесен период, и 15 000 лева за престоя си в Затвор – [населено място] във втория процесен период. Иска се уважаване изцяло на предявените искове с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и присъждане на разноски по делото – платена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на представляващия го адвокат. В съдебни заседания ищецът поддържа иска си лично, както и чрез процесуалния си представител – адв. Д. Х.. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), чрез процесуалния си представител ст. юрк. Т. Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни. Иска отхвърлянето им. Намира, че твърденията са голословни и недоказани, ищецът търпи наказанието си при условия не по-различни от условията на останалите осъдени на лишаване от свобода в Затвор – [населено място]. Поддържа становището си и в съдебно заседание. Оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като сочи, че договорът за правна защита и съдействие не съдържа конкретно основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка: В справка, изготвена от ИСДВР С. П. (л. 62 и гръб) се сочи, че след извършена проверка в информационната система ИСИН, по отношение на първия исков период се установява, че ищецът И. Т. В. е постъпил в Затвор [населено място] на 04.02.2021 г., настанен е в Приемно отделение до 09.02.2021 г., когато е преместен в V затворническа група, стая № 52. За периода 04.02.2021 г. – 09.02.2021 г. няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода. От справка, изготвена от ИСДВР Ц. Д. се вижда, че в периода от 09.02.2021 г. до 16.03.2021 г., И. В. е бил настанен в помещение № 52 на V пост, което е с размери 27,92 м², без площта на санитарния възел. Помещението разполага с два отваряеми прозореца, отделно обособен санитарен възел с площ от 2,57 м², с един отваряем прозорец. В периода от 16.03.2021 г. до 04.03.2022 г. ищецът И. Т. В. е бил настанен на ІІ пост в помещение № 80, с площ от 27,69 м², без тази на санитарния възел, който е с площ от 5,17 м². Помещението, както и санитарният възел, разполагат с по един отваряем прозорец с размери 0,97х1,17 (1,13 м²). В изготвена от инспектор ИСДВР К. П. справка се сочи, че за настаняването на ищеца в първия исков период не може да бъде предоставена подробна информация, тъй като същата се съхранява само за срок от 3 години – може да се посочи само в кои помещения е настаняван ищецът, но не и брой на настанените в тях лица. Отбелязано е, че за времето на престоя на ищеца във втора затворническа група, същият не е имал регистрирани оплаквания или сигнали за лоши битови условия. В допълнително представена с вх. № 262/08.01.2026 г. на Административен съд – [област] справка от инспектор ИСДВР Пайтакова е коригиран периодът на пребиваване на ищеца на ІІ пост – от 16.03.2021 г. до 12.10.2022 г. От становище рег. № 11-1681-18/10.12.2025 г., изготвено от специалист ТРЗ И.. С. до началника на Затвор – [населено място] се установява, че ищецът И. В. е освободен от Затвор – [населено място] на 12.10.2022 г. По отношение на втория исков период от справката на ИСДВР С. П. се установява, че ищецът е постъпил в Затвор [населено място] на 29.05.2025 г., когато е настанен в Приемно отделение в стая РЦ, където пребивава до разпределението си в V затворническа група (V пост) на 09.06.2025 г., стая № 52. Дадена е информация за площта и оборудването стая РЦ – същата е с площ от 27,04 м² без площта на санитарния възел, разполага с два прозореца, а площта на санитарния възел е 2,66 м² със самостоятелен прозорец. За дните на пребиваването на ищеца в стая РЦ общо в стаята са пребивавали най-много 6 лица. Посочено е, че стаята разполага с течаща студена вода в санитарния възел, самостоятелно осветление и възможност за вентилация, отоплява се посредством централно парно отопление. Сочи се, че санитарна обработка против инсекти се извършва от външна фирма, а при постъпването на всеки л.св. се предоставя за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като се осигурява възможност да ползват и лично такова. Хигиената на спалните помещения е задължение на самите лишени от свобода. Отбелязано е, че за престоя си в Приемно отделение, В. не е подавал молби/жалби за лоши битови условия или причинен му дискомфорт. В изготвена от ИСДВР Д. Б. справка до началника на Затвор – [населено място] (л. 65-66), се сочи, че единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от свобода по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което по утвърдена Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, съгласно Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на главния директор на ГДИН и Държавна агенция „Архиви“, се съхранява за срок от 3 години. Сочи се, че във втория исков период (от 01.07.2023 г. до 30.09.2025 г.) ищецът В. е постъпил в Затвор – [населено място] за изтърпяване на наложено му по НОХД № 256/2025 г. по описа на РС – Карлово наказание лишаване от свобода, на 29.05.2025 г. Настанен е на VІ пост на 18.07.2025 г. Дадена е информация за настаняването на ищеца В. на VІ пост в помещение № 16, както следва: От 18.07.2025 г. до 21.07.2025 г. – 8 л.св.; От 22.07.2025 г. до 24.07.2025 г. – 9 л.св.; От 25.07.2025 г. до 07.08.2025 г. – 10 л.св.; От 08.08.2025 г. до 14.08.2025 г. – 9 л.св.; От 15.08.2025 г. до 17.08.2025 г. – 8 л.св.; От 18.08.2025 г. до 25.08.2025 г. – 9 л.св.; От 26.08.2025 г. до 04.09.2025 г. – 10 л.св.; От 05.09.2025 г. до 08.09.2025 г. – 9 л.св.; От 09.09.2025 г. до 15.09.2025 г. – 8 л.св.; От 16.09.2025 г. до 17.09.2025 г. – 7 л.св.; От 18.09.2025 г. до 24.09.2025 г. – 8 л.св. На 25.09.2025 г. ищецът е преведен в Затвор – [населено място]. Спално помещение № 16 е с площ от 27,06 м², без тази на санитарния възел. Съгласно изложеното в справката, помещението разполага със самостоятелно обособен санитарен възел с площ от 3,03 м², два отваряеми прозореца. Най-големият брой настанени в това спално помещение лица е 10 л.св., а най-малкият – 7 човека, в периода от 16.09.2025 г. до 17.09.2025 г. (2 дни, 4,51 м²/човек). В справката се сочи, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода при ползване на банята по график, като работещите имат възможност да ползват баня всеки ден. Сочи се, че в банята има съблекалня, в която лишените от свобода могат да се преобличат и оставят дрехите си. Съгласно утвърдения график за разпределението на времето на лишените от свобода от съответната група, разпределените на VІ пост лишени от свобода ползват банята понеделник и петък за времето от 14:00 ч. до 15:00 ч. Осигурен е постоянен достъп до течаща студена вода в санитарния възел на спалното помещение, водата е от общата водоснабдителна мрежа на [населено място]; проветряването на стаите е по желание на настанените в тях. Ползването на пералнята е по утвърден график и при желание на лишените от свобода, в общото помещение на групата има инсталиран простор, който може да се ползва при необходимост, но отделно в пералното помещение има сушилня за дрехи. По делото е представен като доказателство Седмичен график на служебната пералня в Затвор – [населено място]. Отоплението на помещенията се осъществява чрез централно-локално парно през отоплителния сезон. Посочено е, че хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в тях лица, като за целта им се предоставят съответните материали, а допълнителни могат да закупуват от лавката на Затвор – [населено място] или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списъка на разрешените вещи. В тази връзка от страна на ответника е представена утвърдена от главния директор на ГДИН Таблица № 6 - за перилни, дезинфекциращи и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, както и доказателства за предоставяните на лишените от свобода перилни и почистващи препарати, както и други консумативи за поддържане хигиената на помещенията и дрехите на лицата. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода. От изготвената от ИСДВР Ц. Д., се извличат следните данни за настаняването в помещение № 52 за периода 03.06.2025 г. до 18.07.2025 г.: От 03.06.2025 г. до 09.06.2025 г. – 7 л.св.; От 09.06.2025 г. до 10.06.2025 г. – 6 л.св.; От 10.06.2025 г. до 20.06.2025 г. – 7 л.св.; От 20.06.2025 г. до 26.06.2025 г. – 6 л.св.; От 26.06.2025 г. до 03.07.2025 г. – 5 л.св.; От 03.07.2025 г. до 04.07.2025 г. – 6 л.св.; От 04.07.2025 г. до 11.07.2025 г. – 7 л.св.; От 11.07.2025 г. до 18.07.2025 г. – 6 л.св. Като се имат предвид размерите на помещение № 52 - 27,92 м² и вземат предвид данните за настанявеното, според най-големия брой настанени в него лишени от свобода, разполагаемата площ на човек е била в размер на 3,99 м². Съдът приема, че крайна дата на отделните периоди по дни в справката следва да е предишният ден, доколкото следващият период започва от същата дата, на която свършва предходния. В тази справка са изложени аналогични на данните от справката на ИСДВР Д. Б. обстоятелства относно осигурените санитарно-битови условия в Затвор – [населено място]. Допълнително се сочи, че по време на престой на открито, лишените от свобода от V и VІ пост могат да ползвват тоалетна, разположена между двете групи. Сочи се също, че след ремонт на V група са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения, стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове, шкафчета. Допълва се, че заради злонамерени действия, в нарушение на чл. 96, т. 2 ЗИНЗС, новото оборудване/ремонтиране на помещенията е увредено или напълно унищожено, което е наложило извършването на няколко допълнителни ремонта и осигуряването на нов инвентар. Разпределените на V пост лишени от свобода, съгласно утвърдения график за разпределение на времето, ползват баня два пъти седмично – сряда и петък от 09:00 ч. до 10:00 ч., както и престой на открито в рамките на 1 час. Изложената по-горе информация по отношение битовите условия в Затвор – [населено място] се потвърждава от изготвената от НС ФЛКР К. С. справка до началника на затвора. Лишените от свобода имат неограничен достъп до течаща студена вода в санитарните помещения, като същите са плътно преградени от спалните и няма пряк визуален контакт до тях. Лишените от свобода имат право да разполагат с нагреватели, с които да топлят вода при необходимост. Сочи се, че спалните помещения са добре осветени, с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването им е по желание на настанените в тях лишени от свобода, поради което са налице всички предпоставки за предотвратяване образуването на мухъл. Общата баня е с мозаечен под, стените са облицовани с фаянсови плочки, има обособена съблекалня, поради което не се налага лишените от свобода да се придвижват по карето разсъблечени. При постъпването си в затвора, всеки лишен от свобода получава постелъчен инвентар, като при изявено желание домакинът осигурява допълнителни комплекти. Изпирането му е по желание на лишения от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Простори са осигурени в общите помещения на групата, т.е. на всеки пост. В справката се посочва още, че е правен основен ремонт на помещение № 16 – през 2022 г. (на VІ пост), както и че ищецът е бил настаняван в помещение № 80 на ІІ пост в исковите периоди. Съдът приема, че това следва да се отнася за първия исков период, доколкото за втория исков период са налице данни за непрекъснато настаняване в други спални помещения на Затвор – [населено място]. За останалите помещения се сочи, че са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове, остъкляване на счупени прозорци. Справката от НС ФЛКР К. С. дава информация и за наличието на работеща професионална пералня в Затвор – [населено място], която е в продължителен ремонт от началото на 2023 г., но до който момент е функционирала нормално и лишените от свобода са имали достъп до нея по утвърдения график. В пералното помещение продължават да са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачния каландър, а обезпечаването изпирането на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода по време на ремонта на професионалната пералня е чрез три броя по-малки перални машини. Прането се осъществява чрез молби на лишените от свобода според нуждите им през месеца. Посочва се, че простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост. Няма данни в затворническата кухня лишеният от свобода В. да е поставян на диета или да има назначена специална храна. Отбелязано е, че ГДИН сключва централен договор за ДДД обработка на всички помещения на затворите и общежитията към тях – същият е действащ до м. май/2023 г. Обработките се извършват по утвърден график. След м. май 2023 г. обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН, от нарочно обучен служител, на всеки два месеца или при необходимост. При обработка по необходимост се третират само определени сектори в мястото за лишаване от свобода. Изрично се сочи, че на лишените от свобода не е разрешено отглеждането на домашни любимци в спалните помещения. От страна на ответника са представени приемо-предавателни протоколи за извършени ДДД обработки, видно от които е, че в процесните периоди, в които се установява действително пребиване на ищеца в Затвор – [населено място], такива са извършвани планово на всеки един до два месеца, в зависимост от приложения препарат, и обхващат цялата територия на Затвор – [населено място]. В становище на специалист ТРЗ И.. С. до началника на Затвор – [населено място] е дадена информация за трудовата заетост на ищеца В. – същият е назначен на работа със Заповед № ••••••••••••• в обособено производство към ДП „Фонд Затворно дело“ – [област] като ръчник на 8-часов работен ден и 6 дневна работна седмица за зачистване на детайли от термоактивна пластмаса, където е работил до освобождаването му на 12.10.2022 г. Във втория исков период, ищецът е бил назначен на същата работа със Заповед № ••••••••••• и е работил до 09.09.2025 г. Посочено е също, че назначените на работа получават работно облекло (тениски и престилки), периодично им се осигуряват ръкавици и маски – в тази връзка е представен списък на работещите лишени от свобода, назначени в обособено производство от 09.06.2025 г., които са получили лични предпазни средства, работно облекло и инструменти, в който фигурира и ищецът В.. Същият е подписал и декларация за получаването на предпазните средства и работно облекло, които се задължава да ползва по време на работа. Аналогични доказателства за първия процесен период не са представени. Работещите лишени от свобода ползват престой на открито от 15:30 ч. до 16:30 ч. в района на цехова зона, пост № 4. По делото са представени и приети и доказателства във връзка с осигуряването на медицинско обслужване на лишените от свобода в Затвор – [населено място]. В затвора действа медицински център и АИППМП „••••••••••••••“, като медицинското обслужване се извършва по график, освен ако не се касае за спешни случаи. Като доказателство по делото е приета медицинска справка, изготвена от лекарски асистент към МЦ „Затвор – [населено място]“ и подписана от лекар по дентална медицина д-р Д. Т., даваща информация за направените от лишения от свобода И. В. посещения в кабинета по дентална медицина – общо 5 бр. посещения в периода 04.07.2022 г. до 18.08.2022 г. включително. Представен е и здравният картон на И. Т. В., изготвен в МЦ към Затвор – [населено място], при постъпването на лицето в същия на 01.12.2023 г., в който е отбелязано, че лицето е преведено от Затвор – [населено място] на 09.09.2025 г. В здравния картон е отбелязано, че лицето е употребявало наркотици, поставената диагноза е „клинично здрав“, като е постъпил от Затвор – [населено място] в добро общо състояние, без оплаквания. Приложен и лист за амбулаторен преглед от 02.12.2025 г., който не касае нито един от исковите периоди. Събрани са и свидетелските показания на Т. Д. Т., който твърди да е пребивавал в Затвор – [населено място] заедно с ищеца в периода 2020 г. или 2021 г. Не помни добре, но счита, че ищецът е пребивавал в помещение № 80, докато той самият е бил в № 82, в продължение на няколко месеца. Излага впечатленията си от килията, в която е пребивавал ищеца, като намира условията за недобри – счита, че е било тясно, тъй като са настанявани повече хора от капацитета й. Сочи наличието на дървеници и хлебарки, от време на време мишки по стаите, също котки, за които затворниците са се грижили, въпреки забраната, наличието на мухъл по стаите, липсата на проветрение и достатъчно светлина. Твърди, че пералнята се е ползвала само по предварително одобрена молба и от тези, които не са могли сами да си перат дрехите. Сочи, че общата баня се намира извън корпуса, като от наличните душове са работели само част от тях, времето за къпане е било ограничено, прозорците счупени и през зимата е било студено, но е имало топла вода и налягане. Твърди, че има съблекалня, но с недостатъчно за всички лишени от свобода, които я ползват, закачалки. Заявява, че по принцип има зъболекар, който е отсъствал продължително време, без да уточнява кога, и лекар, последният - през цялото време, но е изписвал само обезболяващи лекарства и аспирин на лишените от свобода. Потвърждава, че ищецът е работил в обособеното производство, но твърди, че не е ползвал каре. По негово мнение ищецът не се е чувствал добре в затвора, поради недобрите условия за живеене в него. Свидетелят признава, че в минал период е водил сам дело срещу ГДИН. При така установената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, съдът мотивира следните правни изводи: Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от лице, което твърди, че такива са му причинени вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на два негови престоя в Затвор – [населено място] за изтърпяване наказание лишаване от свобода: от 05.01.2021 г. до 30.05.2023 г. и от 01.07.2023 г. до 30.09.2025 г., с общ размер на претенциите от 40 000 лв., от които за първия период в размер на 25 000 лева, а за втория – в размер на 15 000 лв. Следователно, И. Т. В. е процесуално легитимиран да предяви тези искове. Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище [област], като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие (чл. 40, ал. 1 ЗИНЗС), като местата за изпълнение на наказанието са именно затворите (арг. от чл. 41, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а съгласно чл. 2, т. 3 с.з. постигането на целите при изпълнение на наказанията, включително лишаването от свобода, става и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби сочи, че дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, и е административна по своя характер. Горното от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените искове именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище [населено място]. Зачитането на правата и достойнството на осъдените и осигуряването на условия за поддържане на тяхното физическо и психическо здраве, изключва по дефиниция подлагането им на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тази забрана е въведена с изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, като според втората алинея на същия член, нарушаването й представлява и поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Ето защо, установяването на която и да е форма на нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Ал. 5 на същия член установява оборимата презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите по ал. 1. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, следва да бъдат установени следните елементи като фактически състав: 1) нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, 2) настъпили вреди за ищеца; 3) пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Тежестта за доказване осъществяването на първия елемент от фактическия състав е на ищеца. Това всъщност е и единственият елемент в негова доказателствена тежест, доколкото при установяване на факт на нарушение, в която и да е форма, на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, законът въвежда оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди за лицето в пряка причинно-следствена връзка със съответната форма на нарушение. Доколкото задължение на администрацията е да осигури такива условия за изтърпяване на определеното на лицето наказание (в случая лишаване от свобода), които да съответстват на законовите изисквания, то за установяване на първия елемент от фактическия състав на обезвредата следва ищецът да докаже неизпълнение на тези задължения при условията на пълно, главно доказване. В тази връзка следва да се има предвид, че не е необходимо установяване безспорно от негова страна неизпълнение на всички задължения на администрацията, по отношение на всеки регламентиран елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, а това трябва да стане по отношение на всички наведени от него твърдения за нарушение на горните задължения на администрацията чрез посочването и обосноваването на конкретни обстоятелства, а не общи такива. Същевременно, съдът следва да вземе предвид кумулативния ефект на всички условия върху неговото благосъстояние, така както се изисква и от КЗПЧОС, дори тогава, когато не всички наведени от ищеца твърдения са подкрепени с конкретни обстоятелства и доказателства (в този смисъл решение от 10 януари 2012 г. на ЕСПЧ по дело „Ш. срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 16391/05, § 53). Най-напред следва да се установи, че ищецът И. Т. В. фактически е пребивавал в посоченото от него място за лишаване от свобода – в случая за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място]. От събраните по делото доказателство се установява, че в първия исков период, ищецът фактически е прибивавал в Затвор – [населено място] от 04.02.2021 г. до 11.10.2022 г., като на 12.10.2022 г. е освободен. Тъй като не се установява престой на В. в затвора за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2021 г. и от 12.10.2022 г. до 30.05.2023 г., то искът му за тези периоди в рамките на заявения исков период от 05.01.2021 г. до 30.05.2023 г. е неоснователен само на това основание. За останалата част от заявения с исковата молба период, т.е. от 04.02.2021 г. до 11.10.2022 г. искът е частично основателен. По отношение на втория исков период, се установява, че ищецът фактически е пребивавал в Затвор – [населено място] от 29.05.2025 г., като по отношение на крайната дата е налице разминаване в данните, съдържащи се в писмените доказателства – в едни от тях се сочи датата 09.09.2025 г., в други – 25.09.2025 г., като първата дата е посочена и в отговора на ответника чрез юрк. Ч.. Съдът дава вяра на отразеното в медицинския картон на лишения от свобода В., където е отбелязано, че лицето е преведено от Затвор – [населено място] в Затвор – [населено място] на 09.09.2025 г. Следователно, поради това, че ищецът фактически не е пребивавал в Затвор – [населено място] в периодите от 01.07.2023 г. до 28.05.2025 г. и от 09.09.2025 г. до 30.09.2025 г., то искът му за тези периоди в рамките на заявения исков период от 01.07.2023 г. до 30.09.2025 г. е неоснователен само на това основание. За останалата част от заявения с исковата молба период, искът е частично основателен. С оглед тези безспорни установявания, въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, които според ищеца обосновават извод за неизпълнение на задълженията на затворническата администрация за поставянето му в благоприятния условия при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, следва да бъдат разгледани за посочени периоди. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС установява изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 м². В законодателството ни няма легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, такава дефиниция не е давана и в отменените устройствени закони. Жилищната площ обикновено се отнася до застроената площ на едно жилище, която се изчислява на базата на външните контури на вертикалните конструктивни елементи – стени и колони. Въпреки липсата на легална дефиниция, от употребата на понятието в съдебната практика може да се изведе, че жилищната площ се отнася към ползваемата площ от едно лице в едно жилище и се поставя в зависимост от броя на лицата, които го обитават. Така например, според чл. 12, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 5 от Закона за наемните отношения , категориите нуждаещи се граждани включват и тези, които заемат недостатъчна жилищна площ по нормите на чл. 5. Съдебната практика възприема жилищната площ като достатъчна да обезпечи едно нормално и без особени неудобства обитаване (така в Тълкувателно решение № 35 от 10.05.1973 г. по гр. дело № 14/1973 г., ОСГК на ВС). Нито законодателството в областта на устройственото проектиране, нито съдебната практика, включително по исковете за обезвреда с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, възприемат понятието „жилищна площ“ като „нетна“ площ, какъвто довод е наведен в исковата молба. С оглед присъщите ограничения в местата за лишаване от свобода, законодателят е предвидил, че достатъчна да обезпечи нормалното и без особени неудобства обитаване на лишените от свобода е жилищна площ от 4 м². В контекста на изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения за „пренаселеност“ и недостатъчна жилищна площ, за да се приеме, че има нарушение от страна на администрацията в това отношение, то следва да се установи, че за някой от периодите, в които ищецът В. е пребивавал реално в Затвор – [населено място], са му осигурени по-малко от 4 м² жилищна площ като се вземе предвид съотношението между площта на спалното помещение, в което същият е бил настанен и броят на обитаващите го лица. Жилищната площ по смисъла на ЗИНЗС не изключва обзавеждането на стаята, противно на разбирането на ищеца, с оглед употребения от него термин „нетна“ площ, като разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС следва да се тълкува систематично с чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), съгласно който спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. По отношение на първия исков период от страна на ответника не са представени никакви данни за населеността на помещенията, в които е бил настаняван ищецът. Доколкото доказателствената тежест за установяване на условията на изтърпяване на наказанието, включително осигуряването на минималната жилищна площ, лежи върху ответника, а същият не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че през този период на ищеца е била осигурена жилищна площ не по-малка от 4 м², съдът приема, че за този период е налице нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, представляващо поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Поради това е налице доказано нарушение на задължението по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, осъществяващо съставът на нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 вр. ал. 2 ЗИНЗС в хипотезата на липса на достатъчно жилищна площ. Липсата на данни за населеността се отнася за целия период от 04.02.2021 г. до 11.10.2022 г., в който се установява реален престой, поради което искът е основателен за този перидо, възлизащ на 615 дни (331 дни за 2021 г. и 284 дни за 2022 г.). За втория исков период, с оглед установените по делото данни, неизпълнение на задълженията на затворническата администрация в горната хипотеза е налице за периодите: от 03.06.2025 г. до 08.06.2025 г. (6 дни), от 10.06.2025 г. до 19.06.2025 г. (10 дни), от 07.07.2025 г. до 10.07.2025 г. (7 дни) и от 18.07.2025 г. до 08.09.2025 г. (53 дни). Или общо за 76 дни в рамките на втория исков период е доказано нарушение на задължението по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, осъществяващо съставът на нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 вр. ал. 2 ЗИНЗС в хипотезата на липса на достатъчно жилищна площ. Следващата група твърдения на ищеца И. Т. В. обхваща обстоятелства, свързани с лоши битови и хигиенни условия в Затвор – [населено място]. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения; спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела; на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС предвижда, че на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 21, ал. 6 ППЗИНС, съгласно която на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Съпоставено с установените по делото обстоятелства, се формира извод за спазване на посочените норми, тъй като помещенията, в които ищецът е бил настанен в периода на пребиваването си в Затвор – [населено място], са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла, осигурен е бил пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством локално парно. И в двата искови периода се установя, че ищецът В. е работил в обособеното производство към ДП ФЗД – [област]. Ищецът не твърди, нито се установява, за дните в които е извършвал трудова дейност (6 дневна работна седмица) да не му е била осигурена възможност за къпане, нито че е осуетена възможността му да ползва общата баня в съответствие с предвидения в закона санитарен минимум. В подкрепа на това са и утвърдените от началника на затвора графици за разпределение на времето на лишените от свобода на ІІ, V и VІ пост. И от показанията на свидетеля става ясно, че лишените от свобода ползват банята по предназначение не се установява липса на вода или негодността й да се ползва за задоволяване на хигиенните им нужди. Не е спорно между страните, че общата баня е изградена извън спалния блок, което налага преминаване на дворното пространство. И най-малкото разстояние би било предпоставка за неприятни усещания, ако прекосяването му от лишените от свобода е било наложително да се осъществява разсъблечени. Но по делото не се доказват твърденията на ищеца, че прекосяването на карето разсъблечен е наложително, поради липсата на съблекалня към банята – от писмените материали по делото се установява, че такава е налична, твърденията на ищеца за противното не се доказват и от свидетелските показания на св. Т., който потвърждава, че има съблекалня. По делото не се събраха, а от страна на ищеца не се представиха доказателства за негови заболявания в пряка причинно-следствена връзка с времето, необходимо за прекосяване на дворното пространство, включително при зимни условия. Съдът не подкрепя показанията на Т., който твърди, че прозорците в банята били счупени, а през зимата студено – такива твърдения дори не са наведени от ищеца, а на територията на Затвор – [населено място] е изградено и действа локално парно, което няма причина дане обхваща и банята. Съдът намира, че не са налице доказателства, които да оборят изложените в представените от ответника писмени документи обстоятелства за осигурените в банята нормални условия. В приложените от ИСДВР справки се сочи, че водоснабдяването на Затвор – [населено място] е от общата водоснабдителна мрежа на [населено място], т.е. условията на ползването са същите като за всички жители на територията на града и се осигуряват от съответното експлоатационно дружество, т.е. лишените от свобода не са поставени в по-неблагоприятни условия по отношение ползването на услугата „водоснабдяване“ от всички пребиваващи на територията на града за периода, още повече св. Т. твърди, че налягането е нормално. Само по себе си, преминаването през двора, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвор – [населено място] също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“, не е нормативно установено задължение на ответника. А неприятните усещания, предизвикани от прекосяването на дворното пространство не са от категорията обстоятелства, които да водят до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност Неоснователно е и оплакването на ищеца, че когато лишените от свобода правят „каре“ не могат да ползват тоалетна, защото такава не е изградена, нито има мивка. Не съществува нормативно установено задължение за ответника да изгради тоалетно помещение на „карето“, което да се ползва от лишените от свобода за времето на престоя им на открито. Съгласно представените по делото и утвърдени от началника на Затвор – [населено място] графици, престоят на открито е в рамките на 1 час – време, което не предполага изключителна необходимост от ползване на тоалетна в нормални условия. Не са доказани и твърденията на ищеца, че по време на работа не е ползвал каре – това се опровергава от писмените документи, в които е посочено, че работещите в обособеното производство ползват каре в рамките на един час на специално обособено за това място на пост № 4. Не на последно място не се сочат никакви неблагоприятни последици за ищеца във връзка с това му твърдение. По отношение хигиената в Затвор – [населено място], от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните и общите помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. За задължението на лишените от свобода да поддържат сами хигиената в спалните и общите помещения аргументи се извличат от разпоредбите на чл. 77, ал. 1, чл. 80, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 2, т. 3, чл. 101, т. 2, чл. 151, ал. 2 ЗИНЗС, чл. 21, ал. 2, чл. 88а, ал. 1 (който сочи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията), чл. 161, т. 1, чл. 176, ал. 1 и ал. 3, чл. 284, т. 4 ППЗИНЗС. Събраните по делото доказателства водят до извода, че от страна на затворническата администрация са осигурени всички условия за поддържане на нормални хигиенни условия в помещенията, в които пребивават лишените от свобода. Поддържането на чистотата в спалните и общите помещения е израз на принципа Sua cuique cura (Всеки да се грижи за своето). Затворническата администрация изпълнява своето задължение, като предоставя необходимия инвентар и препарати (видно от приложените по делото протоколи за изписване на материали), но превръщането на битовата среда в здравословна е въпрос на лична воля и дисциплина на лишените от свобода, в частност – с участието на ищеца. В този смисъл, евентуалното лошо хигиенно състояние на помещенията, е логична последица от негово собствено бездействие (Nemo auditur propriam turpitudinem allegans — Никой не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение/запуснатост). В тази връзка, твърденията за наличието на мухъл в спалните помещения, за което задържаща се влага способоства, се установи, че се дължи на ползването на спалните помещения за сушене на изпрани самостоятелно от лишените от свобода дрехи. Тази дейност е извършвана въпреки наличието на професионална перална машина в затвора – до 2023 г., т.е. в рамките на първия исков период, а впоследствие – непрофесионална заместваща техника. От събраните доказателства се установи, че е налична и сушилня, както и гладачен каландър, които също са на разположение на затворниците. Ползването им по график сочи на осигурена възможност, от която не се твърди ищецът да се е възползвал, нито неговите съкилийници (при настаняването след изолатора). Не се установяват никакви пречки пред ползването на пералнята в Затвор – [населено място] по предназначението й, нито на сушилнята, съгласно утвърдения график, а в спалните помещения е осигурена възможност за проветрение (естествена вентилация) посредством отварянето на прозорците - циркулацията на въздуха дори за кратко време способства за отвеждане на влагата от помещенията, което препятства образуването на мухъл. От писмените доказателства се установява също, че в общите помещения са монтирани простори, което изключва необходимостта от простиране на дрехите в спалните помещения, които предполагаемо са и по-малки. Съдът приема, че нищо не е налагало използване на по-малките спални помещения за целта по сушене на изпраните дрехи, още по-малко държането им постоянно затворени и непредприемането на каквито и да било самостоятелни действия за естествена вентилация дори през зимните периоди. До положението да се задържа влага в спалните помещения се е стигало вследствие действия на самите обитатели на стаите, при липса на установена необходимост за това, а от друга – честото проветряване за кратък период отстранява натрупването на влага във въздуха, освен това благоприятства дишането чрез осигуряване на свеж въздух. Не на последно място, не се сочат никакви свързани с влагата нездравословни състояния на ищеца. Неоснователни са оплакванията на ищеца за лоши хигиенни условия вследствие наличието на мишки и навлизането на котки, включително в столовата. Тези твърдения на ищеца остават изолирани. Свидетелските показания не водят до извода, че котките са навлизали конкретно в столовата, макар да се сочи, че затворниците са ги отглеждали като домашни любимци, в противоречие с установената забрана за това. Видно е, че каквито и неблагоприятни последици да биха могли да настъпят – а конкретни такива не се сочат, само общо се говори за възможността от разнасяне на зарази, то те са следствие от действията на самите лишени от свобода. Останалите твърдения, че котките дори се изхождат вътре в помещенията не намират опора нито в писмените, нито в гласните доказателства. Основателността на иска на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, при които изтърпява наказанието си, е обусловена от въвеждането и доказването на конкретни обстоятелства, които имат отношение към личността и преживяванията на самия ищец, а не общи такива. Такива конкретни обстоятелства във връзка с горното не се доказаха. Неоснователни са оплакванията на ищеца за липсата на климатизация на спалните помещения – не съществува законово задължение за ответника да монтира такива. Твърденията на ищеца за наличието на множество инсекти в помещенията съдът намира за недоказани. От страна на ответника са представени множество доказателства за редовно извършвани в съответствие с Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации (издадена на основание чл. 62, ал. 2 ЗЗдр) дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които имат за цел унищожаване или намаляване числеността на вредителите (патогенни микроорганизми, членестоноги и гризачи), които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните. Съгласно посочения нормативен акт, такива дейности следва да се извършват в посочените в чл. 1, т. 1 от наредбата обекти, но най-общо в обекти и прилежащите им площи, в които се появяват вредители, които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните. Задължение на физическите и юридическите лица, стопанисващи и ползващи обектите по чл. 1, т. 1 от наредбата е да ги поддържат чисти, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост за вредителите и да осигуряват извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им. Поради това няма нормативно установено задължение за извършване на ДДД обработки с конкретна честота. Въз основа на представените писмени доказателства - протоколи за ДДД обработки, се установява извършването на такива за всички периоди на реален престой на ищеца в Затвор – [населено място], с честота на обработките един до два месеца, в зависимост от приложения при обработките биоциден препарат. Предвид горното, оплакванията на В. са неоснователни, тъй като в рамките на исковите периоди от страна на ответника е изпълнено последователно и с необходимата грижа задължението му по чл. 4 от Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. да поддържа обекта чист, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост за вредителите и да осигурява извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им. Следващата група твърдения на ищеца обхваща липса на елементарни медицински грижи. Тези твърдения обаче са твърде общи. Не се доказва твърдението на ищеца, че е бил заболял от „тежка бронхопневмония“, най-малкото защото не се уточнява точно е станало това – през втория процесен период е записано в исковата молба. С оглед установяването, че ищецът реално е пребивавал на територията на Затвор – [населено място] от м. юни/2025 г., т.е. през летния период, не са налице и косвени данни, които да подкрепят това твърдение. В приложената по делото медицинска документация не се сочи наличието на заболяване, нито оплаквания на ищеца или искане да бъде прегледан в рамките на престоя му в Затвор – [населено място]. Поради липсата на каквито и да било доказателства, съдът следва да приеме, че този сочен от ищеца факт не се е осъществил. Не са налице и никакви данни за множество прояви на алергични пристъпи вследствие ухапвания от инсекти. Не се доказа неизпълнение на задължението на затворническата администрация да полага необходимата грижа за ограничаване и предотвратяване появата на популации на такива, поради което и няма основание дори косвено да се приеме, че ухапвания от насекоми са причината за проява на алергични пристъпи при ищеца. В. не е подавал молби за прегледи в тази връзка, нито оплаквания че не му е осигурена медицинска помощ. Не се установиха и никакви медицински показания за необходимост от поставянето на ищеца В. на диетично хранене, поради което е напълно неоснователно общото му твърдение, не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние. Следователно, включването му в общия хранителен режим по никакъв начин не е застрашило здравословното му състояние, нито живота му. Не са доказани твърденията на ищеца и за получено възпаление на зъбите, нито че не му е осигурена дентална грижа. В рамките на първия исков периода са представени доказателства за посещения на ищеца в денталния кабинет, а за втория исков период не са регистрирани никакви оплаквания или искания за преглед от зъболекар. Поради това съдът намира твърденията за твъде общи и недоказани. Оплакванията на ищеца във връзка с множеството заболели от СПИН са неотносими. СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност) е късен етап на ХИВ/НIV (човешки имунодефицитен вирус) инфекция, при който увредената имунна система на тялото не може да се бори с инфекции и болести. Начинът на предаване на имунодефицитния вирус чрез пряк контакт на лигавицата или кръвния поток със съдържаща вируса телесна течност, изключва възможността от заразяване по сходен с респираторните заболявания, например, начин, поради което не се установява от медицинска гледна точка проблем за ищеца от съжителството с болни от СПИН лица или носители на имунодефицитния вирус. От излоеното в исковата молба може да си приеме, че ищецът не свързва себе си с онези лица, чието поведение и очевидно нерегламентирани практики, причиняват разпространение на вирусната инфекция по описания по-горе начин. Дългогодишните изследвания на болестта установяват недвусмислено, че носителите на вируса не е наложително да бъдат изолирани от обществото и биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без опасност последните да бъдат заразени при липсата на пряк контакт, като описания. Твърденията за липса на подходящо за болните от СПИН/заразените с HIV лишени от свобода лечение, дори да се приемат за верни, не водят до извод за каквото и да било негативно засягане на благосъстоянието на ищеца, доколкото и същият не твърди да страда от болестта или да е носител на вируса, нито се установява да има поведение, което в съчетание с множеството заболели, да го поставя в риск. С оглед горното, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за липса на медицинско обслужване, респективно нарушаване на стандартите за медицинска грижа по обсъдените обстоятелства. Неоснователни са оплакванията на ищеца, че не са му осигурени предпазни средства и работно облекло, но само по отношение на втория исков период. За първия исков период и установения реален престой на ищеца в него, от страна на ответника не са представени доказателства, че на ищеца, който е бил настанен на работа в обособеното производство към ДП ФЗД – [област] от 06.04.2021 г., като ръчник за зачистване на детайли от термоактивна пластмаса, са били предоставени работно облекло и предпазна маска. При обработката (зачистване) на термоактивни пластмаси (като бакелит или епоксидни смоли), ползвани при производството на елементи за слънчеви колектори, каквото производство осъществява ДП ФЗД, се отделят фини прахови частици и абразивни материали, които крият риск от професионални заболявания на дихателните пътища и кожата. Поради това администрацията е длъжна да предостави лични предпазни средства и облекло, за да предотврати увреждания, произтичащи от спецификата на производствения процес. Ето защо, ползването на предпазна маска е задължително. За този период следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че е било застрашено здравето му, доколкото по време на работния процес е бил изложен на неблагоприятното въздействие на фини прахови частици, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да му осигури безопасни условия на труд. Съгласно чл. 173, ал. 2 ЗИНЗС, работата в местата за лишаване от свобода се организира на съвременно равнище, сходно до производството в съответния отрасъл за предприятията извън местата за лишаване от свобода, а съгласно чл. 169, ал. 1 ППЗИНЗС всички правила за здравословни и безопасни условия на труд, отнасящи се за работниците и служителите, се прилагат и по отношение на лишените от свобода. Съгласно чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. За работодателя е въведено задължение, съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да извърши оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, както и в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите (чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗБУТ). Това неминуемо включва осигуряването на подходящи условия, които не застрашават човешкото здраве, включително чрез предоставянето на необходимото защитно облекло и други предпазни средства. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е законово задължително, тъй като лишаването от свобода ограничава само правото на придвижване, но не и конституционното право на защита на здравето и живота. По изложените съображения, съдът намира, че е налице неизпълнение на задължението на затворническата администрация, което съставлява нарушаване на забраната по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС в хипотезата на бездействие, водещо до незащитеност и поставяне в опасност на здравето на лишения от свобода И. В. за периода от 06.04.2021 г. до 11.10.2022 г. (общо 554 дни). Законовата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС се отнася само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца). Поради това следва да се приеме, че обсъдените дотук условия, в които ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], с изключение на конкретно посочените периоди, в които е установено, че на ищеца не е осигурена изискуемата по закон жилищна площ и не са му осигурени здравословни и безопасни условия на труд, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 с.з., нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В своята практика ЕСПЧ се позовава на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Генералната асамблея на ООН на 10 декември 1984 г., подписана от България на 10 юни 1986 г. и приета на 16 декември 1986 г. (публикувана в ДВ, бр. 42 от 03.06.1988 г.), като разграничава понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" по степента на интензивността на причиненото страдание. За целите на Конвенцията, с термина „изтезание“ се означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, като не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях (решение от 03 ноември 2015 г., Дело „М. срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 67258/13). В този смисъл е и решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom - приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“. Последици от такъв тежък тип не се установяват в настоящото производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. Поради това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне. В задължение на съда остава да извърши цялостна оценка на конкретните условия, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода, защото само по този начин може да се добие реална представа за действителността. Вярно е, че предоставената на всеки лишен от свобода жилищна площ е сред най-съществени фактори в оценката на съда за адекватността и съответствието на условията в затвора с изискванията за зачитане правата на осъдените и достойнството им. В случаите, в които затворническата килия осигурява предвидената по закон жилищна площ, нарушение на чл. 3 КЗПЧОС (също по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС) може да се установи, когато факторът „пространство“ се съчетава с други неподходящи физически условия – като например спазването на елементарни санитарни стандарти (в този смисъл решение на ЕСПЧ от 20.10.2016 г. по дело Muršić v. Croatia, Жалба № 7334/13). Това е така, тъй като съдът е задължен да вземе предвид кумулативния ефект на всички физически условия, при които осъденият изтърпява наказанието си в затвора. Негативно влияние върху неговото благосъстояние може да проявят и други неблагоприятни условия. В настоящия случай съдът приема, че са се проявили такива неблагоприятни условия. Те се изразяват в неосигуряване на законоустановения минимум жилищна площ за общо 615 дни в периода от 04.02.2021 г. до 11.10.2022 г., както и непредоставяне на задължителни предпазни средства и работно облекло в периода от 06.04.2021 г. до 11.10.2022 г., доколкото от страна на ответника не се предоставиха данни за спазване на задължението му по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, и чл. 284, ал. 1 КТ във вр. чл. 173, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 169, ал. 1 ППЗИНЗС, в рамките на първия исков период от 05.01.2021 г. до 30.05.2023 г. В рамките на втория исков период от 01.07.2023 г. до 30.09.2025 г. тези неблагоприятни условия се изразяват единствено в неосигуряване на законоустановения минимум жилищна площ за общо 53 дни, в периодите от 03.06.2025 г. до 08.06.2025 г., от 10 до 19.06.2025 г., от 04 до 10.07.2025 г., от 18.07.2025 г. до 08.09.2025 г. Неблагоприятните условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, в които администрацията е поставила ищеца И. Т. В. при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, за посочените по-горе периоди, създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишения от свобода, както и за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия водят пряко до унизително, недостойно и застрашаващо здравето отношение към същия. При това положение и доколкото от ответника не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, съдът приема, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, които биха могли да се изразят в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на пенитенциарното заведение – Затвор – [населено място], на нормативно установените задължения за осигуряване на изтърпяващите наказание лишаване от свобода на благоприятни условия за това. Съдът приема, че преживяванията на ищеца с оглед продължителността на периодите, в които е търпял неблагоприятните условия и която изключва инцидентно отклонение, е с интензитет, който надхвърля неизбежното ниво на емоционално страдание, което би могло да се възприеме за присъщо при изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода. Поради горното, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за причинените на И. Т. В. неимуществени вреди. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от В. вреди за отделните периоди, описани по-горе, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим в настоящото производството по силата на препращащите норми на чл. 203, ал. 2 АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно цитираната норма на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение. Като отчита посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането, характера и интензитета на породените негативни преживявания у ищеца, липсата на доказано конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на проявлението на неблагоприятните условия в резултат на действията/бездействията на администрацията на ответника, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането за съответния период (минималната работна заплата в РБългария за 2021 г. е 650 лв., за 2022 г. е 710 лв., а за 2025 г. е 1 077 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва: в размер на 3 082,07 ево (три хиляди осемдесет и две евро и 45 стотинки) за периода от 04.02.2021 г. до 11.10.2022 г. (общо 615 дни, от които 554 дни – от 06.04.2021 г. до 11.10.2022 г. с проявление на два неблагоприятни фактора, единият от които с висок, а другият - с по-висок от средния интензитет, и 61 дни с проявление на един неблагоприятен фактор с висок интензитет) за престоя на ищеца в Затвор – [населено място] в рамките на първия исков период, и в размер на 424 (четиристотин двадесет и четири) евро (общо за 53 дни проявление на един неблагоприятен фактор с висок интензитет) за престоя на ищеца в Затвор – [населено място] в рамките на втория исков период, които размери най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените от него неимуществени вреди. Съответно, спрямо този размер на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата по всеки от тях, считано от 10.11.2025 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. В останалата си част, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени до пълния размер от 25 000 лв. и за периодите от 05.01.2021 г. до 03.02.2021 г. и от 12.10.2022 г. до 30.05.2023 г. в рамките на първия исков период, и до пълния размер от 15 000 лв. и за периодите от 01.07.2023 г. до 28.05.2025 г., от 29.05.2025 г. до 02.06.2025 г., за 09.06.2025 г., от 20.06.2025 г. до 03.07.2025 г., от 11 до 17.07.2025 г. и от 09.09.2025 г. до 30.09.2025 г., в рамките на втория исков период. С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, в полза полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 20 (двадесет) лв., представляваща внесена от него държавна такса общо за двата иска. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв е неоснователна. Съгласно чл. 38 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от с.з. Съгласно ал. 2 на чл. 38 ЗАдв, в редакцията на разпоредбата преди изменението й, обнародвано в ДВ бр. 17 от 13 Февруари 2026 г., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След последното си изменение, разпоредбата е с прецизирано съдържание, но правото на адвоката или адвоката от Европейския съюз на възнаграждение все така е обвързано с наличие на основание по ал. 1 на чл. 38. Принципното положение е, че адвокатското възнаграждение се присъжда като разноски при доказан разход, поради това присъждането му в условията на чл. 38 ЗАдв представлява изключение и следва да се тълкува stricto sensu, т.е. при оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв и при отговорност на насрещната страна за разноски. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че следва да е посочено основанието, на което се предоставя безплатна правна помощ, тъй като законът въвежда ограничен брой хипотези, при които това може да се случи, макар и да не е необходимо доказването наличието на това основание. В тази връзка, възражението на процесуалния представител на ответника е основателно, доколкото в представения в настоящото производство договор за правна защита и съдействие от 09.11.2025 г. не е посочено конкретно основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, т.е. в коя от изчерпателно посочените хипотези се предоставя безплатна правна помощ, а е направено само общо позоваване на нормата. Уточнение на основанието, на което се предоставя безплатна правна помощ, чрез представяне на подписан от двете страни по ДПЗС документ, не бе направено и до приключване на устните състезания по делото. Изчерпателното очертаване в закона на хипотезите, при които може да бъде оказана безплатна правна помощ, налага да бъде установимо основанието, за да възникне правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв – присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в определен от съда размер, когато другата страна е отговорна за разноски. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв в сключения между страните ДПЗС не е достатъчно – необходимо е да бъде посочено в коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1–3 ЗАдв се предоставя защитата. Това основание не може да се предполага от съда. Изявлението на процесуалния представител на ищеца, че „именно ищецът попада в тази категория за безвъзмездно договорено възнаграждение“ не може да замести необходимостта от договорка между страните – адвокат и клиент, която да сочи наличието на конкретно основание за предоставянето на безплатна правна помощ по изключение. При липсата на конкретно посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не е налице законово основание за поемането на защитата като безплатна, поради което и не е налице основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от съда при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв (аргументи в горния смисъл са изложени в: Определение № 9213/25.07.2024 г. по адм. дело № 6439/2024 г. на ВАС, VІІ отд.; Определение № 8410/12.07.2021 г. по адм. дело № 317/2021 г., 5 чл. с-в на ВАС; Решение № 88/08.01.2025 г. по адм. дело № 7200/2024 г. на ВАС, VІІІ отд; Определение № 179/13.02.2026 г. по адм. дело № 60/2026 г. на Административен съд – [област] област; Определение № 7023/29.05.2018 г. по адм. дело № 6431/2018 г. на ВАС, V отд. и др.). Ответникът с отговора си претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но такова не му се следва. В производството по чл. 285 и сл. ЗИНЗС не е предвидено присъждане на юрисконсултско възнаграждение – налице е изрична уредба на въпроса с възлагане тежестта за разноските в чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, поради което не намира приложение уредбата в АПК. С оглед на факта, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, а официална парична единица е 1 (едно) евро, то по отношение присъдената сума за държавна такса следва да бъде извършено превалутиране в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 във вр. чл. 5 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като същата се посочи в диспозитива на съдебното решение в действащата валута. Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд [област], ІІ отд., ІХ състав: