Решение № 3021 от 22.3.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1764/2023 г.

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба от О. Д., чрез кмета на общината срещу Уведомително писмо № 465/7.2 изх. № 07-0800/6796 от 25.07.2023 г. издадено от зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта на част ІІ, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, с която са приети като недопустими за финансиране разходи в общ размер на 1192772, 87 лева.

Жалбата е уточнена с молба № 13124/18.09.2023 г. /л.30-32/. Изложени са доводи за нарушение на материалния закон. По същество на спора, чрез процесуален представител – адв. Т. Рачински сочи, че съгласуване от Министерство на културата е издадено, макар и след издаване на оспорения акт. Условия за кандидатстване т.13 и 14 са изпълнени буквално, като за О. Д. е настъпила неяснота, дали следва да се одобрява проектната документация и в Министерство на културата. Отправено е искане за отмяна на административния акт в оспорената част. Претендира за присъждане на разноски сторени в производството.

Ответникът по жалбата – Зам.-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител оспорва подадената жалба като неоснователна по съображения, които излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски в производството и възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадено е проектно предложение на 23.12.2022 г. с № ВG06RDNP001 – 7.019-0036 в ИСУН от Община Девня с УРН: 404517 с наименование „Рехабилитация на общински пътища в община Девня“ по Процедура по подбор № ВG06RDNP001 – 7.019 по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от ПРСР 2014 -2020. Съгласно бюджета на ИСУН и Таблица до допустимите инвестиции се кандидатства за разходи в размер на 2 701 167, 90 лева без ДДС и субсидия от 100% в размер на 2701167, 90 лева /л.512-530 адм. пр./, поради дребния шрифт на документите е представен и компакт диск със запис на документите /л.103/. Сумата 2701167, 90 лева се сформира от /л.102 от делото и л.517-518 от адм. пр./:

1. Общо инвестиции за СМР – 2463969, 43 лева.

2. Непредвидени разходи свързани с прякото изпълнение на СМР – 123198, 47 лева.

3. Консултантски услуги, авторски услуги и строителен надзор - 114 000 лева.

От председател на оценителната комисия е изпратен на Община Девня „Зададен въпрос“ на 24.04.2023 г., краен срок за отговор 09.05.2023 г. с дадени указания /л. 619-623/.

С протокол от 13.07.2023 г. на оценителна комисия е върнато проектното предложение /л.547-553/.

Подадено е възражение от Община Девня /л.531-534/.

С Решение на И. Д. е върнато проектното предложение за извършване на техническа и финансова оценка /л.-541-546/.

Изготвени са оценителни листи за проекта от двама оценители – Д. и Владимирова /л.41-82 адм. пр./.

Съставен е Протокол от оценка от 14.07.2023 г. /л.21-40 адм. пр./ Уведомително писмо № 465/7.2 изх. № 07-0800/6796 от 25.07.2023 г. е издадено от зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което са приети като недопустими за финансиране следните заявени разходи:

1. Разходи за рехабилитация на общински път VAR 3137-/ІІІ-9044/ кв. Река Девня – обединен гробищен парк – кв. Девня от км 0+000 до км 1+286 за проект „Рехабилитация на общински пътища в община Девня“ в размер на 1107518, 78 лева, тъй като представения технически инвестиционен проект не е съгласуван и не е представено писмено становище от Министерство на културата.

2. Разходи за тротоар към път VAR 3137-/ІІІ-9044/ кв. Река Девня – обединен гробищен парк – кв. Девня от км 0+000 до км. 1+286 за проект „Рехабилитация на общински пътища в община Девня“ в размер на 37215, 84 лева.

3. Недопустими разходи в размер на 807, 65 лева за „Консултантски услуги, свързани с подготовката на проектното предложение“ за проект „Рехабилитация на общински пътища в Община Девня“.

4. Недопустими разходи в размер на 11807, 65 лева за „Авторски надзор“ за проект „Рехабилитация на общински пътища в Община Девня“.

5. Недопустими разходи в размер на 23615, 30 лева за „Строителен надзор“ за проект „Рехабилитация на общински пътища в Община Девня“.

6. Недопустими разходи в размер на 11807, 65 лева за „Консултантски услуги, свързани с управлението на проекта“ за проект „Рехабилитация на общински пътища в Община Девня“.

В съдебното производство жалбоподателят е представил Становище от зам. – министър на Министерство на културата вх. № СТ-84-638/25.01.2024 г., с което Министерство на културата съгласува индивидуален проект рехабилитация на общински път VAR 3137-/ІІІ-9044/ кв. Девня – обединен гробищен парк – кв. Девня от км 0+000 до км 1+286; част Пътна, Геодезия, Телекомуникация, ВОБД, ОБД, ПБ, ПБЗ, ПУСО; фаза: Технически проект, при спазване на четири посочени изисквания описани в становището.

По делото е приета съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установените факти съдът прави следните правни изводи:

Уведомителното писмо е връчено на 25.07.2023 г., жалбата е подадена на 22.08.2023 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е адресат на оспорения акт и има правен интерес от оспорването. Изложеното обосновава допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното уведомително писмо е във връзка с оценка на проектно предложение, издадено е по реда на ЗПЗП, ЗУСЕФСУ и Постановление № 162/05.07.2016 г. на Министерски съвет/МС/.

Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§ 1, т. 13 Д. З.). По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните доплащания. На основание чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

С. П. № 197/19.08.2022 г. на управителния съвет на ДФЗ за зам.-изпълнителен директор на ДФЗ е избрана И. И. /л.14-15/. Със Заповед № 03-РД/3089/22.08.2022 г. издадена от ИД на ДФЗ с т.1.4 е делегирал правомощията си на зам.-изпълнителен директор на ДФЗ относно издаване на уведомителни писма за одобрение или отказ за одобрение на проекти/заявени разходи и за сключване или отказ от сключване на договори за предоставяне на финансова помощ с одобрените кандидати по заявление за подпомагане подадени чрез Местни инициативни групи /л.16-21/. Установеното води до извод, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган.

Установена е от административния орган липса на изискуеми документи и са дадени указания наименувани „зададен въпрос“ за отстраняването им до 09.05.2023 г. /л. 619-621/ на основание чл.18, ал.2 от ПМС № 162/05.07.2016 г. В мотивите на указанията е посочено, че чрез удостоверение от Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ трябва да се установи за процесния път VAR 3137 представлява ли недвижима културна ценност и ако е такава да се съгласува с Министерство на културата с писмено становище /л.620 адм. пр./, но след това в указание част І, т.2 е изискано само Удостоверение от НИНКН за статута на двата обекта, предмет на инвестиционното предложение. Не е изискано съгласуване от Министерство на културата. Следва, че дадените указания са непълни, което е равносилно на липса на указания. Следва, че е допуснато нарушение на чл.18, ал.2 от ПМС № 162/05.07.2016 г. и чл. 34, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Това е довело до препятствие жалбоподателят в срок да подаде заявление до Министерство на културата за съгласуване, като следва да се има предвид, че т.14, раздел 24.1 от Условия за кандидатстване, издадени на основание чл. 26, ал.1 от ЗУСЕФСУ, допуска да се представи входящ номер на искането за издаване от съответния орган. В случай, че указанието е било дадено в пълнота би могло да се изпълни от жалбоподателя, защото снабдяване с такова съгласуване на по-късен етап и представянето му в хода на съдебното производство доказва, че е нямало пречка за това. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако не беше извършено е щяло да се стигне до друг правен резултат. В този смисъл е самостоятелно основание за отмяна на уведомителното писмо в оспорената част.

Оценителна комисия е определена със Заповед № 63-РД/848/23.02.2023 г. на изпълнителен директор на Държавен фонд земеделие /ИД на ДФЗ/, при спазване на чл. 12 от ПМС № 162/05.07.2016 г. и чл.33, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Тя е изготвила оценка на проектните предложения, на основание чл.18, ал.3 от ПМС №162/05.07.2016 г. и относно Проектно предложение № ВG06RDNP001 – 7.019-0036 в ИСУН от О. Д. с УРН: 404517 е дала становище за недопустимост /л. 547-553, л. 15-20/, тъй като проекта не отговаря на изискванията на т.5, 7 и т.8 от Раздел 21.2 и е съставен Протокол за работата на комисията от 06.07.2023 г. Връчен е на жалбоподателя, той е подал възражение, което е уважено с Решение на ИД на ДФЗ /л.535-540/, в съответствие с чл.18, ал.9 от ПМС 162/05.07.2016 г. Оценителни листи са изготвен от оценител Д. и оценител Владимирова /л.41-82 адм. пр./ при спазване на чл.19, ал.3 от ПМС № 162/05.07.2016 г., която норма изисква оценка да се извърши от най-малко двама от членовете на комисията независимо един от друг.

В ЗУСЕФСУ и ПМС № 162/05.07.2016 г. липсват специални изисквания относно съдържанието на процесното уведомително писмо, поради което то като индивидуален административен акт следва да отговаря на чл. 59, ал. 2 от АПК. Правните основания посочени от ответника не съответстват на описаните факти, защото е посочено, че корекцията е на основание чл.19, ал.7, т.2 от ПМС № 162/05.07.2016 г. вр. т.15 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи“ и т.9, т.10, т.12, т.14 и подт.16.6 от Раздел 14.2 от Условия за допустимост на разходите, вр. чл.48, §2, д) от Регламент /ЕС/ № 809/2014 и вр. чл.186, §3, б.“е“ от регламент /ЕС, Евратом/2018/1046 на ЕПС от 18.07.2018 г. и т.7, подт.7.1, б.“б“ от раздел 14.2 „Условия за недопустимост на разходите“ от Условия за кандидатстване.

Нормата на чл.19, ал.7, т.2 от ПМС № 162/05.07.2016 г. е относима за уведомителното писмо в част ІІ, т.3, 4, 5 и 6 и неотносима в част ІІ, т.1 и 2. Проектното предложение в част ІІ, т.1 и 2 е прието за недопустимо от административния орган, поради непредставяне на изискуеми документи, тоест той приема, че дейността която е заявена е недопустима, поради което е следвало да се посочи като правно основание чл.19, ал.2, т.1 от ПМС № 162/05.07.2016 г. относно установените факти в част ІІ, т.1 и 2.

Всички посочени точки, подточки и раздели от Условия за кандидатстване са неотносими към фактите изложени в административния акт, отделно от това посочените подт.16.6 и 7.1 към съответните раздели не съществуват. Допуснатото несъответствие между фактически и правни основания е съществено процесуално нарушение, защото нарушава правото на защита на жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

При наличие на установените процесуални нарушения не следва съда да излага мотиви за съответствието на административния акт с материалния закон, но поради това, че преписката ще бъде върната на органа за ново произнасяне е необходимо в случая да се направи такъв анализ.

Предмет са спора пред настоящата инстанция е законосъобразността на акта на органа по чл. 37, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в частта относно приетите за недопустими разходи - част ІІ, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от оспореното уведомително писмо.

Жалбоподателят е заявил безвъзмездна финансова помощ за „Рехабилитация на общински път и тротоар към него относно: път VAR 3137-/ІІІ-9044/ кв. Река Девня – обединен гробищен парк – кв. Девня от км 0+000 до км. 1+286. Чрез СТЕ отг.2 е установено, че дейността е основен ремонт по смисъла на §5, т.42 от Д. З.. Доказателство за това е и издаденото Разрешение за строеж /РС/ № 36/21.12.2022 г. от главен архитект на Община Девня /л.438-439 адм. пр/. Чрез СТЕ отг. 3, е установено, че тротоара не е включен в РС, но в обяснителната записка част ІІ Пътна е посочено, че с проекта се цели и ремонт и възстановяване на тротоарни настилки /л.380 адм. пр./, съответно и дейността свързана с тротоара е основен ремонт – отг.4 от СТЕ. С оглед тези установявания съдът приема, че относно посочения път и тротоар дейността, която е посочена като рехабилитация в РС е основен ремонт по смисъла на §5, т.42 от Д. З.. „Рехабилитация на общински път и тротоар към него относно: път VAR 3137-/ІІІ-9044/ кв. Река Девня – обединен гробищен парк – кв. Девня от км 0+000 до км. 1+286 попада в ПИ с ид. 20482.168.33 /местен път, защитена територия/ и ид. 20482.304.77 /второстепенна улица, защитена територия/ по КККР, което е установено, чрез отг. 8 от СТЕ и е прието за безспорно, с оглед изявленията на страните /протоколно определение от съдебно заседание на 07.11.2023 г. -л. 114/. Посочените два имота, съответно пътя и тротоара, на които ще се извършва основен ремонт се намират в Античен [населено място].

На основание чл.50, ал.3 от ЗКН и т.11 от приложение към него, Античен [населено място], община Девня, област Варна е археологически резерват, съответно на основание чл.50, ал.1, т.2 от ЗКН е недвижима културна ценност от национално значение. От това следва, че и пътищата, съответно тротоарите са недвижима културна ценност. Това се установява от Заповед № РД9Р-16/25.05.2016 г. на министъра на културата за определяне на териториалния обхват на археологически резерват – античен [населено място] /л.174-178/ и Протокол от 21.07.2015 г. /л.179-190/.

На основание чл. 83, ал.1 от ЗКН, инвестиционните проекти за строеж: „Рехабилитация на общинска пътна мрежа на територията на О. Д. – път VАR 3137 - /ІІІ-9044/, [жк] – обединен гробищен парк – [жк] с L = 1286 л. м и тротоар към път VАR 3137 - /ІІІ-9044/, [жк] – обединен гробищен парк – [жк] от км 1+286“ трябва да се съгласува по реда на ЗКН - чл. 84, ал. 1, т.1 и ал.2, вр. чл.83, ал.1, т.1, буква „б“ като проект на транспортната и техническата инфраструктура – общински път и буква „а“ като предвиждане на основен ремонт /рехабилитация/ на този път.

От доказателствата по делото и отг. 7 от СТЕ се установява, че към РС № 36/21.12.2022 г. не е налице инвестиционен проект съгласуван от НИНКН, съответно Министерство на културата. Не се оспорва от жалбоподателя, че за основания ремонт се изисква РС /изявление в съдебно заседание на 23.01.2024 г.- л. 152/. Не са налице доказателства РС да е отменено по реда на чл. 156 от ЗУТ, съответно административния орган и настоящия съд не е компетентен да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на РС, поради което съдът приема, че посоченото РС е влязло в сила. Уведомителното писмо в оспорената част не е издадено поради липса на влязло в сила РС. В този смисъл административния орган е приел, че издаденото РС е влязло в сила, съответно жалбоподателя е изпълнил т.11, раздел 24.1 от Условия за кандидатстване /Приложение №1 към Заповед № РД-09-845/22.07.2022 г. /л. 64-83/.

След като процесните общински път и тротоар са недвижима културна ценност с национално значение е следвало съгласно т.14, раздел 24.1 от Условия за кандидатстване, жалбоподателят да представи съгласуване на дейностите с Министерство на културата, предвидено е че когато този документ не е представен към датата на подаване на предложението, кандидата трябва да го представи най-късно в срока по т. 7 от раздел 21.2, към датата на кандидатстване може да се представи входящ номер на искането за издаване от съответния орган.

Представеното от жалбоподателя, в изпълнение на т.13, раздел 24.1 от Условия за кандидатстване, Удостоверение № 0400-108/20.12.2023 г. издадено от директор на НИНКН установява само, че имоти с ид. 20482.168.33 и 20482.304.77 са недвижима културна ценност, тъй като са в Античен [населено място] /л.559 адм. пр./.

В настоящия случай, след издаване на процесното уведомително писмо на 25.07.2023 г., О. Д. е подала заявление вх. № 0860-0554/28.07.2023 за становище по чл.83 и чл.84 ЗКН /л.170/. Издадено е Становище изх. № 0800-6554/24.08.2023 г. от директор на НИНКН /л.171-172/, с предложение министъра на културата да съгласува инвестиционен проект за обект „Рехабилитация за общински път VAR3137-/ІІІ-9044/, кв. Девня обединен гробищен парк – [жк], от км 0+0000 до км 1+286: част пътна; фаза: технически проект със следните изисквания описани в четири точки. Издадено е становище № СТ-84-638/25.01.2024 г. от зам.- министър на културата /л.205/, съгласно което Министерство на културата съгласува инвестиционен проект за рехабилитация на общински път VAR 3137-/ІІІ-9044/ кв. Девня – обединен гробищен парк – кв. Девня от км 0+000 до км. 1+286; част Пътна, Геодезия, Телекомуникация, ВОБД, ОБД, ПБ, ПБЗ, ПУСО; фаза: Технически проект, при спазване на четири посочени изисквания описани в становището.

С издаването на посоченото становище от директор на НИНКН и последвалото съгласуване от министъра на културата, следва че е отстранен установения недостатък на проектното предложение по т.14, раздел 24.1 от Условия за кандидатстване. На основание чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото са тази, които са настъпили след издаване на административния акт и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа, на които органът е взел решението си или отменят тези факти. След като е издадено становище № СТ-84-638/25.01.2024 г. на зам.- министър на културата и същото е прието към доказателствата по делото, е налице нов факт, които с обратна сила отменя установяването на ответника за липсата на такъв документ. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното писмо, поради нарушение на материалния закон с оглед установени нови факти.

В този смисъл е съдебната практика - Решение № 2982/21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2022 г. След като е налице основание за отмяната на уведомителното писмо в част ІІ, т.1 и 2, следва, че е налице и незаконосъобразност на изчислените недопустими разходи по т.3, 4, 5 и 6 от уведомителното писмо, защото те са направени на базата на допустимите разходи приети от ответника в размер на 1 319 234, 81 лева /л.52-54/.

Инвестиционните разходи за СМР [рег. номер], 43 лева, непредвидени разходи – 123198, 47 лева, общо инвестиционните разходи са 2587167, 90 лева. Предвид новите установявания тези разходи са допустими, поради което следва, че правилно са заявени от жалбоподателя: за консултантски услуги, свързани с подготовката на проектното предложение - сума в размер на 14000 лева, съгласно т.3, б.“а“, раздел 14.2 от Условия за кандидатстване /1% от допустимите разходи по т.1, б.“а“, раздел 14.1 от Условия за кандидатстване/; за авторски надзор сумата от 25000 лева съгласно т.3, б.“д“, раздел 14.2 от Условия за кандидатстване /1% от допустимите разходи – т.1, б.“а“, раздел 14.1 от Условия за кандидатстване/; за разходи за строителен надзор сумата от 50000 лева, съгласно т.3, б.“г“, раздел 14.2 от Условия за кандидатстване /2% от допустимите разходи, съгласно т.1, б.“а“ от Раздел 14.1 от Условия за кандидатстване/; за разходи за „Консултантски услуги свързани с управлението на проекта“ в размер на 25 000 лева, съгласно т.3, б.“б“, раздел 14.2 от Условия за кандидатстване /1% от допустимите разходи – т.1, б.“а“, раздел 14.1 от Условия за кандидатстване/.

Изложеното обосновава, че уведомителното писмо в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да се отмени в тази част. Поради това, че естеството на административния акт не позволява съда да реши спора по същество, следва преписката да се върне на зам. – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявените и отказани за подпомагане разходи по подаденото проектно предложение.

Материалния интерес по спора е в размер на 1192772, 87 лева. На основание чл. 8, ал.1 вр. чл.76, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат е 42541, 60 лева. Жалбоподателят е заплатил възнаграждение за адвокат по банков път на основание два фактури в общ размер 6000 лева /5000 лева и ДДС 1000 лева/. На основание §2а от ДР Наредба №1/09.07.2004 г. следва да се присъди и сумата за ДДС. Заплатеното възнаграждение за адвокат е под предвидения минимум, поради което не следва да се намалява въпреки направено възражение за прекомерност от ответната страна.

На основание чл. 27, ал.6 от ЗУСЕФСУ, при материален интерес по спора в размер на 1192772, 87 лева, дължимата държавна такса е 954, 22 лева, съответно за тази сума следва да бъде осъден ответника. Съгласно разпореждане на съда жалбоподателят е внесъл държавна такса 4500 лева. Сумата 3545, 78 лева е недължимо внесена като държавна такса, поради което по реда на чл.4б от ЗДТ ще бъде възстановена на жалбоподателя, след като подаде молба за това с посочване на банкова сметка, по която да се преведе сумата. Жалбоподателят е заплатил държавна такса за издаване на съдебно удостоверение 5 лева и депозит за вещо лице 350 лева. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъден ДФЗ да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 7309, 22 лева /6000+954, 22+5+350/.

Предвид изхода на спора искането на ответната страна за присъждане юрисконсултско възнаграждение и сторени разноски за вещо лице е неоснователно по арг. на противното на чл.143, ал.3 от АПК, поради което съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, Административен съд – Варна