Тълкувателно решение № 4 от 17.10.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 9/2010 г.

Производството е по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт. Образувано е по искане на главния прокурор до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по въпроса: Какви са правомощията на първоинстанционния административен съд относно допустимостта и редовността на подадените чрез него касационни и частни жалби и протести при администрирането им и може ли той да ги връща на страните или да ги оставя без разглеждане? В направеното искане на главния прокурор се излагат доводи, че е налице противоречива съдебна практика. Част от съдебните състави на ВАС приемат, че първоинстанционният съд не е компетентен да връща на страните или оставя без разглеждане постъпилите частни и касационни жалби и протести, поради което са постановени определения, обезсилващи или отменящи актовете на първоинстанционния съд, с които е върната жалбата или оставена без разглеждане поради неотстраняване на нередовностите ѝ в указания срок. В друга част от определенията е обсъждано разпореждането за оставяне на жалбата без движение и дали са били налице или не основания за оставянето ѝ без разглеждане / връщането ѝ/ от първоинстанционния съд, като съдебните състави имплицитно са приели, че първата инстанция има правомощия по чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс, без да излагат нарочни мотиви. Към второто становище се е присъединил представителят на Върховната административна прокуратура. В подкрепа на изложеното от първата група съдебни състави са становищата на Висшия адвокатски съвет, на катедрата по Административноправни науки на Юридическия факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски”и на заместник-министъра на правосъдието. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Противоречивата съдебна практика е свързана с различното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс, отнасяща се до касационните жалби и касационните протести, в която е посочено, че жалбата или протестът се оставя без движение, когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от Административнопроцесуалния кодекс, като на оспорващия се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. В тези случаи се прилага чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс е регламентирано оставянето без разглеждане на жалбата от съдията и прекратяване на производството от съда при неотстраняване на недостатъците на първоинстанционната жалба, когато такова производство е образувано. Нормата на чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима и за производствата по частни жалби и частни протести на основание разпоредбата на чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, според която доколкото няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство. В разпоредбата на чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс не е посочено изрично кой съд оставя жалбата или протеста без движение и кой съд прекратява производството. За да се определи компетентният съд по този законов текст, следва нормата да се тълкува систематично - тя се намира в глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс, озаглавена „Касационно производство”. В тази глава се съдържат норми, свързани с касационното производство, в които изрично е посочен компетентният съд – чл. 217, чл. 218, от чл. 220 до чл. 225 включително и чл. 227, и това е Върховният административен съд. Има две норми, свързани с правомощия на съд в тази глава, свързани с касационните жалби и протести, в които няма изрично посочване на компетентния съд – а именно чл. 215 и чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 215 от Административнопроцесуалния кодекс урежда други хипотези на оставяне на жалбата и протеста без разглеждане и прекратяване на образуваното касационно производство. Относно приложението на чл. 215 от Административнопроцесуалния кодекс няма спор, че се прилага при образувано касационно производство, от касационния съд. Чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс следва чл. 215 и доколкото в него изрично не е упоменато друго, при систематичното тълкуване следва да се приеме, че същото правомощие при наличие на други основания се упражнява от същия съд – касационния съд, доколкото в предходната разпоредба се говори за вече образувано касационно производство. Препращането към чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс също сочи, че законодателят е имал предвид образувано вече касационно производство, което следва да бъде прекратено. Съдът, в чието правомощие е да разгледа жалбата и протеста по същество, преценява и тяхната допустимост. Това правомощие не е възложено на първоинстанционния съд, чиито актове са предмет на жалбата или протеста, респективно на частната жалба или частния протест. Същият подход законодателят е възприел и при първоинстанционното съдебно производство по Административнопроцесуалния кодекс – а именно първоинстанционният съд, който е компетентен да разгледа жалбата или протеста срещу административния акт, при констатирана нередовност оставя жалбата или протеста без движение, а при неотстраняването ѝ в срок – ги оставя без разглеждане и прекратява производството по делото / чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс/. Тези правомощия не са възложени на административния орган, чиито актове се оспорват пред първоинстанционния административен съд. При систематичното тълкуване на нормите на Административнопроцесуалния кодекс се стига до извода на кого е правомощието по чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс – а именно на касационната инстанция. Предвид разпоредбата на чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс в производството по частна жалба или частен протест правомощието по чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс също се упражнява от съда, компетентен да разгледа частната жалба и частния протест по същество. Няма основание за субсидиарно прилагане на чл. 285 - чл. 287 от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като не е налице неуреден въпрос в Административнопроцесуалния кодекс. За сравнение в чл. 285, чл. 286 и чл. 287 от Гражданския процесуален кодекс изрично са уредени правомощията на въззивния съд по отношение на касационната жалба, като изрично е посочено, че въззивният съд преди да изпрати книжата на Върховния касационен съд, тоест преди да има образувано касационно производство, проверява редовността на касационните жалби, дава срок на страните за отстраняване на нередовностите и ги връща в случай на неотстраняване. Историческото тълкуване на чл. 216 от Административнопроцесуалния кодекс подкрепя направения извод. Разпоредбата е с цитираното съдържание от датата на обнародването в „Държавен вестник”, брой 30 от 11.04.2006 г., и е в сила от 01.03.2007 г. по силата на параграф 142 от преходните и заключителните му разпоредби - преди обнародването на сега действащия Граждански процесуален кодекс в „Държавен вестник”, брой 59 от 20.07.2007 г., и влизането му в сила в тази му част от 01.03.2008 г. В отменения Граждански процесуален кодекс, действащ към момента на приемането, обнародването и влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс, съществуваше норма с друго съдържание. Видно от чл. 218в, ал. 5 вр.ал. 4 вр.ал. 3 б,.”б”от Гражданския процесуален кодекс /отм./ беше изрично уредено връщане на касационната жалба и от председател или съдия от Върховния касационен съд. Следователно към момента на приемането на Административнопроцесуалния кодекс законодателят не би могъл да регламентира правомощие на първоинстанционния административен съд да връща касационни жалби и касационни протести чрез евентуално субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс /отм./. По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд