Чл. 9
Закон за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество
Глава втораРаздел Iin force
Съдът почл. 6може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:
удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;
по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;
от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането почл. 4за наказателното производство, в което е издаден актът за обезпечаване, е налице основанието почл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс;
деянието, на което се основава актът за обезпечаване, не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите почл. 5, ал. 2 и 3.
В случаите по ал. 1, т. 1 съдът може да:
определи срок за представяне на удостоверението или за извършване на поправки в него, за предоставяне на допълнителна информация, или
приеме друг равностоен документ, или
освободи компетентния орган на издаващата държава от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.
Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.