Чл. 2а

признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;

определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление;

определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите;

координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси;

прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите;

прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им;

предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите;

предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване;

поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;

замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите;

възмездност на водните услуги;

възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване наоколната среда;

предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане;

свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване.